Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2718
25.10.2019 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На трети октомври
две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 1468 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир
Вазов” № 3, представлявано от *****, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт
***** срещу Л.А.Й. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с която се
претендира установяването дължимостта на сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4710/14.12.2018
г. по ч.гр.д. № 9199/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно:
сумата 120. 19 лв. - главница, представляваща неизплатени задължения за
доставена, отведена и пречистена вода в обект, находящ се на горния адрес –
абонатен № *****, за периода от 06.10.2015 г. до 05.03.2017 г., съгласно
издадени фактури в периода от 25.11.2015 г. до 24.03.2017 г.; сумата 32. 41 лв.
- обезщетения за забавено плащане за периода от 26.12.2015 г. до 07.12.2018г. и
законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2018г.
до окончателното плащане. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски, в това число и на юрисконсултско
възнаграждение.
Основанията
за дължимост на горните суми се основават на
твърдения, че ответникът е потребител на ВиК услуги,
титуляр по партида за обект, находящ се в *****, с абонатен номер *****, като
се сочи, че задълженията за горния период 06.10.2015 г. до 05.03.2017 г. не са
заплатени в срок.
Правното
основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
По
делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му по
реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адвокат Х.. Сочи се, че ищецът
не е представил общите условия, на които се позовава, нито пък доказателства за
това да са изпълнение изискванията на чл. чл. 8, ал. 2 от Наредба №
4/14.09.2004 г. да условията и редът за присъединяване на потребителите и
ползване на водоснабдителните и канализационните мрежи. Сочи се също така, че
не са представени доказателства за спазването на изискванията на чл. 32 от
Наредбата. Оспорва се представените документи за електронно отчитане, като се
сочи, че същият съставлява частен документ. Депозира се и възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на първите две фактури.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището
на ответната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
заявление на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е образувано ч.гр.д. 9199/2018
г. по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на установителния
иск по настоящото дело. Длъжникът – ответник не е открит по постоянен и
настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на лицето, поради
което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да
предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава
правният интерес на ищеца от водене на установителния
иск по настоящето производство.
Изразходените количества вода се
установяват от справката-извлечение за отчет с мобилното устройство, като са представени
и фактурите, остойностяващи същата. Общо за целия отчетен период от 06.10.2015
г. до 05.03.2017 г. са начислени 86 куб.м. на стойност от 120. 19 лева.
По делото като свидетел е разпитана Ж.Ш.,
изпълняваща длъжността отчетник измервателни уреди към ищцовото
дружество, като обслужва района, където попада процесният водоснабден имот.
Същата е категорична, че справката за изразходените количества вода е въз
основа на отчет с мобилно устройство, като въз основа на реално видените от нея
показания на водомера, е нанесла съответните данни за изразходените количества
вода. Процесният водомер бил навън в двора на имота,
като свидетелката е категорична, че именно ответникът живее там. Заявява също
така, че го познава лично и самата тя е от с. Трояново.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
За да се установи основателността на
претенциите следва да се изследва облигационната връзка между страните и дали
ответникът е собственик на всеки от водоснабдените имоти.
В тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2,
букви ”а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги „потребители” са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата на чл. 3 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи също определя като потребители
на услугите В и К следните категории лица: 1. собствениците и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогично е и
съдържанието на отменената Наредба № 9 от 1994 г., която е определяла като
абонати юридически или физически лица, които са собственици на съответния
водоснабдяван имот или съответно отделните собственици на имоти в етажната
собственост.
При това съдът приема, че потребител и
съответно в облигационни отношения със съответното дружество, осъществяващо
услугите по водоснабдяване и канализация е собственикът, съответно носителят на
право на строеж, респективно право на ползване, ако са учредени подобни
ограничени вещни права, на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост, или в случая ответникът, като в случая няма и спор в тази насока.
Видно от данните по делото постоянния и настоящ адрес на ответника е на този
адрес, като инкасатора, обслужващ района, е категоричен, че лицето живее там и
даже го познава лично. По отношение на
количеството изразходена вода следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата
на чл. 22, ал. 2 от общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператора Бургас /ОУ/
предвижда отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер се
осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитането на общия
водомер, което очевидно в случая е спазено, предвид показанията на свидетелката
Ш.. При тези данни съдът намира, че по делото се установява, че в периода на
претенцията е била изразходвана вода за процесния обект, като са извършвани
реални отчети и количеството изразходена вода е засечена от инкасатора със
съответното мобилно устройство. Търсената сума по фактурите съответства на
изразходеното количество вода, при което съдът намира, че исковете като
основателни и доказани следва да бъдат уважени, при все че не са представени
доказателства за плащането на търсената главница, при което съответно дължими
са и мораторните лихви /аргумент чл. 33, ал. 2 от
общите условия на ВиК оператора/, както и законната
лихва от датата на депозиране на заявлението.
При това следва да се обсъди и направено
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на първите две фактури.
Месечните отчети за изразходеното
количество вода съставляват периодични вземания и са погасяват с кратката
тригодишна давност по чл. 111, т. 3, предл. посл. от ЗЗД. В случая първата фактура е от 25.11.2015 г.,
като обхваща отчетен период от 06.10.2015 г. до 29.10.2015 г., а втората е от
23.12.2015 г. и обхваща отчетен период от 30.10.2015 г. до 12.12.2015 г. Заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано в
съда на 12.12.2018 г. Т.е. всички вземания, чиято
изискуемост при редовен отчет, какъвто в случая е извършван, е настъпила преди
12.02.2015 г. ще са погасени по давност. Изискуемостта обаче съгласно чл. 33,
ал. 1 от ОУ настъпва в 30-дневен срок след датата на издаване на фактурата, при
което се налага извода, че вземанията по първите две фактури в случая не се
погасени по давност.
При този изход на делото и по
разноските, съдът намира следното:
Дължими са и направените в заповедното
производство разноски в размер на 75 лв., които съгласно дадените указания в т.
12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат приседни
в настоящото производство.
Основателна
се явява претенцията на ищцовото дружество за
присъждане на направените по настоящото дело разноски и следва да се осъди
ответника да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 325 лв.,
включваща заплатена държавна такса в размер на 75 лв., депозит за особен
представител в размер на 150 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК
във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на
материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото.
При това общата дължима сума за
разноските е в размер на 400 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.
422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено, че Л.А.Й. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, дължи на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3,
представлявано от *****, сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4710/14.12.2018
г. по ч.гр.д. № 9199/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно:
сумата 120. 19 лв. - главница, представляваща неизплатени
задължения за доставена, отведена и пречистена вода в обект, находящ се на
горния адрес – абонатен № *****, за периода от 06.10.2015 г. до 05.03.2017 г.,
съгласно издадени фактури в периода от 25.11.2015 г. до 24.03.2017 г.; сумата 32. 41 лв. - обезщетения за забавено плащане
за периода от 26.12.2015 г. до 07.12.2018г. и законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2018г.
до окончателното плащане.
Осъжда Л.А.Й. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, да заплати на “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир
Вазов” № 3, представлявано от *****, сумата
от 400 лв. /четиристотин лева/ за
направените разноски, от които 75 лева за
производството по ч.гр.д. № 9199/2018 г. и 400 лева за гр.д. № 1468/2019
г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.