Решение по дело №450/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ) София. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт К. Д. и юрисконсулт С. К..

Ответници по касация са М. И. М., [ЕГН] и Е. И. М., [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица], ет.3, ап.8. Ответниците по касация участват в касационното лично.

Касационната жалба е насочена срещу решение № 1000/12.12.2024г. по АНД № 587/2024г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е отменен електронен фиш № **********, издаден от АПИ, с който на ЕТ И. – И. М. е наложена имуществена санкция 2500лв. за извършено административно нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДП.

В мотивите си първоинстанционният съд приел за установена фактическата обстановка по фиша. Изложил съображения за незаконосъобразност на електронния фиш, основани на обстоятелството, че липсва специална законова разпоредба, предвиждаща възможност за издаване на електронен фиш в случаи като процесния, поради което е следвало да се приложат общите процесуални правила по ЗАНН, т.е. административнонаказателното производство да започне със съставянето на акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който да се издаде съответно наказателно постановление. Затова съдът приел, че ЕФ е издаден при допуснато съществено процесуално нарушение и го отменил.

В касационната жалба се оспорват изводите на съда. Правят се подробни доводи, че приложимото законодателство следва да се тълкува в смисъл, че допуска издаване на ЕФ в случаи като процесния. Като аргумент за защитаваната позиция страната посочва съдебни актове, в които позицията е възприета. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение и потвърждаване на електронния фиш. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответниците по касация оспорват касационната жалба с представени писмени становища. Излагат подробни съображения, с които правят доводи, че не са налице касационни основания и първоинстанционното решение е правилно. Искат първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочат нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалби. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по основателността на касационната жалба съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218, ал.2 от АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Относно правилността на първоинстанционното съдебно решение касационната инстанция се произнася съобразно чл.218 ал.2 от АПК – в рамките на направените от касатора оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон - и служебно.

Значимите за административнонаказателната отговорност по конкретния случай факти са описани в обстоятелствената част на електронния фиш и са правилно установени с от първоинстанционния съд. Установено, че на 28.12.2020г. в 22.27 часа е констатирано движение на ППС влекач ДАФ ФТ ХФ 105, с рег. номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20500 кг., брой оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке, с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса 44000 кг., в община Бургас по път А-1, км.357+949, в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Установено е и това, че за движението на посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 10032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП. Установено е и това, че към посочения момент на движение ППС е било собственост на ЕТ И. – И. М..

Допълнително пред първоинстанционния съд като доказателство е приложено удостоверение за наследници, от което е установено, че ЕТ И. – И. М. е починал на 29.11.2020г., т.е. преди извършване на нарушението. Жалбоподателите пред първоинстанционния съд и ответници по касация по настоящото производство,у а именно М. М. и Е. М. са деца и съответно наследници на починалия едноличен търговец.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Преди всичко следва да се отбележи, че оспорения пред съда електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като към отговорност е привлечено несъществуващо лице. Към момента на извършване на нарушението собственикът, посочен в документите на автомобила, е починал, т.е. превозното средство не е било вече собственост на И. М., в качеството му на едноличен търговец. Правната невъзможност да се носи административнонаказателна отговорност от несъществуващо лице (в случая починало физическо лице) е самостоятелно и достатъчно основание за извод, че издадения за това електронен фиш следва да бъде отменен от съда.

Отделно от това настоящата инстанция споделя и съображенията за незаконосъобразност на фиша, изложени от първоинстанционния съд, а направените в тази насока оплаквания от касатора са неоснователни.

С разпоредбата на чл.102 ал.2 от ЗДП е вменено задължение на собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от ЗП, според категорията на пътното превозно средство. В административно-наказателната разпоредба на чл.179 ал.3б от ЗДП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП.

Съгласно чл.39 ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл.179 ал.3б от ЗДП, това трябва да е предвидено в закон.

В нормата на чл.189ж ал.1, изр.1 от ЗДП, е предвидено, че при нарушение, но само в хипотезата на ал.3 на чл. 179 от ЗДП, което е било установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. При това положение извън хипотезата на ал.3 на чл.179 от ЗДвП, при която е изрично предвидено издаването на ЕФ, за хипотези по чл.179 следва приложение на общия ред, предвиждащ съставяне на АУАН, съответно и наказателно постановление.

Съдът не споделя доводите на касатора, съгласно които от разпоредбите на чл.189ж ал.7 от ЗДП и чл.167а ал.4 от ЗДП се извежда нормативно основание за издаване на ЕФ в разглежданите хипотези. С посочените норми законодателят е уредил правила, касаещи издадени електронни фишове за нарушения по чл.179 ал.3Б от ЗДП и това сочи, че законодателят е имал намерение да въведе регламентация в сочения от касатора смисъл. Все пак обаче, такава регламентация не е въведена – липсва изрична норма, която да допуска издаване на електронни фишове в хипотезите на чл.179 ал.3б от ЗДП. Затова процесният електронен фиш се явява незаконосъобразен, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд.

Касационната жалба е неоснователна, поради което на основание чл.221 ал.2 от АПК първоинстанционното решение следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 1000/12.12.2024г. по АНД № 587/2024г. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.