РЕШЕНИЕ
№ 581
гр. Велико Търново, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ
при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело
№ 20244110101618 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, имащи за
предмет претендирано вземане за цена на продадена и предадена стока и вземане за
обезщетение за забава в размер на законната лихва, чиято правна квалификация се
извежда от нормите на чл.327, ал.1, вр. с чл.318, ал.1, чл.286, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
В исковата си молба „НОРД ГРУП ИВЕСТ“ ЕООД с адрес на управление ***, с ЕИК
*********, чрез пълномощника си ЕАД „Б. С.“, представлявано от адвокат Б. С. от АК Русе
, твърди, че между него и ответника Г. К. Т., регистриран като земеделски производител с
БУЛСТАТ ********* през 2022 г. е сключен по неформален начин договор за покупко -
продажба , в изпълнение на който му е доставил слънчогледов шрот в количество от 25.020
тона за цена от 17 714.16 лева с ДДС. За доставката е издадена фактура № 77/ 18.11.2022 г.
Ответникът е направил две частични плащания: на 10.10.2023г. – в размер на 200 лева
и на 02.01.2024г. - в размер на 1000 лева, но въпреки многократните покани не е заплатил и
досега остатъчната част от дължимата цена , възлизаща на 16 514,16 лева.
Предвид горното, моли съда да постанови решение , с което да го осъди да му заплати тази
сума , заедно със сумата от 3 151 лева , представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 19.11.2022г. до 21.05.2024 г.,както и от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на цената на стоката. Претендира
присъждане на направените по производството разноски.
В с.з. писмено поддържа исковете.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В съдебното заседание чрез пълномощника си адвокат М. Г. от ВТАК оспорва
главния иск и моли да бъде отхвърлен с възражението , че не е получил поръчаното
количество слънчогледов шрот, а при условие на евентуалност оспорва претенцията за
обезщетение за забава в размер на законната лихва относно началния момент на периода,
за който би се дължало, който не съвпада с датата на издаване на фактурата . Претендира
1
присъждане на направените по производството разноски .
Съдът след като прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото
доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Сключената между страните продажбена сделка с характер на търговска по
смисъла на чл. 318, ал.1, вр. с чл. 286, ал.1 от ТЗ, както и изпълнението на основното
задължение на ищеца продавач да предаде/ достави на ответника купувач уговореното
количество слънчогледов шрот/ такова каквото се твърди / са юридически факти .- предмет
на убедително доказване по смисъла на чл.154, ал.1, във вр. чл.153 от ГПК с представените
по делото писмени документи: двустранно подписан приемо- предавателен протокол от
18.11.2022 г. / автентичността му не е оспорена в срока по чл.131, ал.1 от ГПК по реда на
чл.193 от ГПК/ към издадената данъчна фактура № 77/18.11.2022 г. , платежни нареждания ,
както и с обстоятелствата / констатирани с приетата и неоспорена от страните съдебно –
счетоводна експертиза /, че фактурата е записана по счетоводните книги на ответника / по
сметка 3021 – „Склад основни материали“ и в дневника за покупките по ЗДДС за м.
ноември 2022 г./ и същият е направил две частични плащания по нея.
Тези обстоятелства са съвкупен логически показател/ извод/ за осъществен
фактически състав на сделката , изпълнението й от ищеца и частичното й изпълнение от
ответника .
Издаването на данъчна фактура е задължение, предвидено в данъчния закон като
последица от факт на възникване на данъчно събитие, явяващ се източник за определяне на
дължим данък и условно задължение на продавача да го направи ако купувачът поиска,
поради което при нормално стечение на нещата, не би могло да бъде намерено разумно
обяснение защо един търговец ще издава фактури без да са налице доставки. Логически
погледнато едва ли някой търговец или земеделски производител / в случая / с изрядно
счетоводство, би включил в дневника на покупките несъществуващи такива, т.е. не би
осведомявал данъчната администрация за наличието им, ако ги няма.
Наред с това , горният извод се подкрепя и от обстоятелството / предмет на
заключението на експертизата / на редовно водените счетоводни книги от ищеца- чл.182 от
ГПК, чл.55 от ТЗ.
Отрицанието на факта на получаване на стоката логически противоречи на факта на
двете частични плащания, извършени от ответника, тъй-като би било очевидно неразумна
проява той да плаща за неполучена стока.
Затова в негова тежест е задължението да заплати претендираната остатъчна цена в
размер на 16 514,16 лева – чл.327, ал.1 от ТЗ, чл.200, ал.1 от ЗЗД.
Доколкото няма твърдения и доказателства страните да са уговорили срок за
погасяване на това задължение , то приложими ще са постановките / правилата , съдържащи
се в разпоредбата на чл. 303а, ал.3 от ТЗ: при неуговорен срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на
друга покана за плащане, а когато денят на получаване на фактурата или поканата за
плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди
получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на
получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са
отпреди това.
В случая денят на получаване на фактурата съвпада с деня на предаване /получаване
на стоката / 18.11.2022 г./ , поради което приложимо е правилото на чл.303а, ал.3, предл.1-
во от ТЗ: ответникът е следвало да заплати цялата цена в срок до 02.12.2022 г.
включително , а след изтичането му , на 03.12.2022 г ./ чл. 72, ал.1, изр.3-то от ЗЗД/ вече е
изпаднал в положение на забава/ чл.84, ал.1 от ЗЗД/ и от него момент нататък дължи на
ищеца обезщетение в размер на законната лихва – чл.86, ал.1 от ЗЗД.
До 21.05.2024 г. размерът му е 3086,90 лева. Затова предявеният аксесорен иск
подлежи на отхвърляне за разликата до пълния му предявен размер от 3 151 лева
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
сумата от 2578,56 лева, представляваща направените по производството разноски /
заплатена държавна такса, разноски за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение/,
2
съгласно представения списък по чл.80 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете и
следва да бъде осъден да я заплати, тъй като вторият е упражнил това си право.
Ответникът има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете,
възлизащи на 6,16 лева – чл.78, ал.3 от ГПК
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. К. Т., с ЕГН: **********, с адрес с. *** качеството му земеделски
производител с БУЛСТАТ ********* да заплати на „НОРД ГРУП ИВЕСТ“ ЕООД с
адрес на управление гр. София, п.к.1000 р-н „Триадица“, бул./ул. „Витоша“ №180 с
ЕИК *********, сумите:
1/ 16 514, 16 /шестнадесет хиляди петстотин и четиринадесет лева и шестнадесет
стотинки/лева , представляваща цена на продаден и предаден слънчогледов шрот,
която доставка е отразена по фактура №77/18.11.2022г.;
2/ 3086, 90лв. /три хиляди осемдесет и шест лева и деветдесет стотинки/лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва дължимо върху
неизпълненото главно парично задължение за периода 03.12.2022г. – 21.05.2024г., заедно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба/22.05.2024 г./ до окончателното му изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за забава за периода от 19.11.2022 г.
до 02.12.2022 г. и за разликата до 3 151 лева- като неоснователен и недоказан .
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. К. Т., ЕГН: **********, с адрес с.
***, регистриран като земеделски производител с БУЛСТАТ ********* да заплати на
„НОРД ГРУП ИВЕСТ“ ЕООД с адрес на управление гр. София, п.к.1000 р-н
„Триадица“, бул./ул. „Витоша“ №180 с ЕИК ********* сумата от 2578,56 две хиляди и
петстотин и седемдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки /лева, представляваща
направени по производството разноски, съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „НОРД ГРУП ИВЕСТ“ ЕООД с адрес
на управление гр. София, п.к.1000 р-н „Триадица“, бул./ул. „Витоша“ №180 с ЕИК
********* да заплати на Г. К. Т., ЕГН: **********, с адрес с. ***, регистриран като
земеделски производител с БУЛСТАТ ********* сумата 6,16 / шест лева и шестнадесет
стотинки/ лева , представляваща направени по производството разноски , съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3