№ 1929
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Виктория Цв. К.
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20231100504714 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 192, ал. 3 ГПК (отм.).
Въззивното производство е образувано по подадена от ответниците И. М. Д., Л. М. Й., И. В.
М., Б. В. М., А. И. В., И. А. В., А. А. В., В. П. К., И. П. М. и Г. П. М. (конституирани в хода
на процеса на мястото на починалите първоначални ответници А.К.З., М.Й.З. (М.) и П.Й. М.
(З.)), чрез адв. Б.Л., въззивна жалба срещу решение № 20073317/05.01.2023 г., постановено
по гр.д. № 7606/1958 г. по описа на СРС, 145 състав, с което е отхвърлено съдържащото се в
молба с вх. № 25004477/12.01.2021 г., подадена от И. М. Д., Л. М. Й., И. В. М., Б. В. М., А.
И. В., И. А. В., А. А. В., В. П. К., И. П. М., Г. П. М. и Д.Л. М. (починала на 22.01.2021 г. и на
нейно място конституирани наследниците й по закон – Л. М. Й., И. А. В. и А. А. В.), искане
за поправка на допусната в постановеното по гр.д. № 7606/1958 г. по описа на СРС решение
от 21.01.1959 г. очевидна фактическа грешка; както и по подадена от ищците М. А. В., Г. А.
Т., Б. А. П., Я. Г. П., К. Г. Ч., Г. Б. Т., Е. В. П., Н. Г. Д., К. Г. И., Е. Д. М., Г. Д. Г., Р. Й. Т., З.
М. Т., Й. Ю. Т., М. Ю. Т., И. Й. Т., Р. Й. И., В. И. Д., Р. И. В., Б. Г. Р., Р. Г. С., З. И. С., И. П.
С., Е. П. С., Н. С. Г. и Д. С. М. (конституирани в хода на процеса на мястото на починалите
първоначални ищци С.Й. З. (М.), Е. Й. (Й.) и И. Й. С.), чрез адв. Т.М., въззивна жалба срещу
същото решение № 20073317/05.01.2023 г., постановено по гр.д. № 7606/1958 г. по описа на
СРС, 145 състав.
1
В подадените от двете страни въззивни жалби са изложени доводи за неправилност на
решението поради нарушение на материалния закон с твърдение, че в диспозитива на
съдебното решение по иска за делба недвижимият имот следва да бъде описан по актуалния
му статут към момента на завеждане на делото – действащ регулационен план и/или
одобрена кадастрална карта, за което съдът следи служебно. Въззивниците поддържат, че в
решението от 1959 г. имотът погрешно е бил индивидуализиран като парцел IV от кв. 88,
като към онзи момент същият е представлявал парцел V-4 от кв. 88 съгласно регулационния
план, одобрен със заповед № 1687/1949 г. Ето защо молят обжалваното решение да бъде
отменено и да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в описанието на
имота в диспозитива на съдебното решение от 1959 г. в посочения смисъл.
Въззиваемият Л. Г. М. не подава отговор на въззивните жалби. В открито съдебно заседание,
представляван от преупълномощения адв. И., изразява становище за основателност на
жалбите.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Производството по гр.д. № 7606/1958 г. по описа на СРС е образувано по предявен иск за
делба на недвижим имот, индивидуализиран в исковата молба като къща от три стаи, мазета
и двор от около 360 кв.м., съставляващ парцел IV от кв. 88 на кв. Надежда, при съседи: ул.
Ямболска стачка, В.И.Д., К.Ц.П. и Б.Б.. По идентичен начин имотът е описан в приложения
към исковата молба препис – извлечение от нотариален акт № 140, т. 4, д. № 1309/1925
година, като с решение от 21.01.1959 г. съдът е допуснал извършването на делба между
наследниците на Й. М. З. върху наследствено покрито недвижимо имущество,
представляващо дворно място от около 360 кв.м., съставляващо парцел IV от квартал 88 по
плана на кв. Надежда – София, с къща в него от три стаи и мазета, при съседи: ул.
„Ямболска стачка“, В.И.Д., К.Ц.П. и Б.Б.. С оглед реалното извършване на делбата на
05.08.1959 г. е депозирано заключение по допусната СТЕ, в което вещото лице е описало
имота като парцел IV от кв. 88 по плана на София-Надежда и е направил извод, че същият е
неподеляем.
За да е налице очевидна фактическа грешка в решението, която може да се поправи по реда
на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), следва да се констатира несъответствие между формираната
истинска воля на съда в мотивите на решението и нейното външно изразяване в писмения
текст на решението. В разглеждания случай въззивният съд не констатира наличие на
подобно несъответствие – искът за делба е предявен за имот, индивидуализиран като парцел
IV от кв. 88, като това описание се съдържа и в експертното заключение, прието по делото и
в този смисъл е и постановеното по делото съдебно решение. Видно е, че волята на съда е за
допускане на делба на описания парцел IV и по този начин същата е обективирана както в
мотивите, така и в диспозитива на решението.
Във връзка с доводите във въззивните жалби следва да се отбележи, че в случая не е налице
погрешна индивидуализация на делбения имот в решението. Съгласно цитираната и от
2
страните съдебна практика, в решението по допускане на делбата делбеното имущество
следва да бъде описано според възприетите в практиката белези, необходими и достатъчни
за неговата индивидуализация, посредством които да бъде отграничено от друго имущество
от същия вид. В настоящия случай това изискване е спазено – имотът е индивидуализиран с
местоположение, площ и страни, както и с актуалната му номерация според действащия към
1959 г. кадастрален план, одобрен през 1949 г. – парцел IV (4), посочен по този начин и в
приложената към молбата за поправка на очевидна фактическа грешка комбинирана скица за
пълна или частична идентичност на поземления имот с настоящ идентификатор по
кадастрална карта 68134.1383.732 (очертан с оранжеви линии и с посочен оранжев номер 4 в
комбинираната скица, като е отразено, че по графични данни площта на ПИ с пл. № 4 по
стария кадастрален план е 354 кв.м.). Обстоятелството, че номерацията на имота по
действащия към онзи момент регулационен план е била различна не води до извод за
наличие на очевидна фактическа грешка в решението по допускане на делба – по
изложените по-горе мотиви не е налице несъответствие между обективираната в мотивите и
отразена в диспозитива на решението воля на съда, а имотът е индивидуализиран в
достатъчна степен по трайни белези, посредством които да бъде отграничен от други
недвижими имоти в района.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че не са налице очевидни
фактически грешки в постановеното от СРС решение от 21.01.1959 г., които да бъдат
поправени по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.). Като е достигнал до идентични правни
изводи, СРС е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20073317/05.01.2023 г., постановено по гр.д. № 7606/1958 г.
по описа на СРС, 145 състав.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от получаване на препис от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3