№ 125
гр. Ихтиман, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Гражданско дело №
20241840101476 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „*“ АД, ЕИК: *,
с която са предявени срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ при условията
на първоначално обективно кумулативно съединяване, следните искове:
осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД за
присъждане на сумата от 709,04 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по щета №
********* за поправяне на щетите по лек автомобил марка „Ленд Ровер“,
модел „Рейндж Роувър“ с рег. № *, настъпили вследствие на ПТП от
14.09.2022г., при движение по републикански път II-82, между гр. Костенец и
гр. Долна Баня, при което лекият автомобил е попаднал в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва, от дата на
предявяване на исковата молба – 09.07.2024г. до окончателното изплащане на
вземането. Предявен е и акцесорен иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД за
обезщетение за забава за неизплащане на дължимата главница за периода от
06.02.2023г. до 09.07.2024г. за сумата от 121,17 лева.
Претендира се и присъждане на съдебно деловодни разноски, в това число и
адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е заплатил застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Каско на МПС“, сключен между ищцовото дружество и
лизингодателя „*“ ЕАД в размер на претендираната сума за репариране на
причинените на автомобила щети – на двете гуми, следствие на ПТП, при
което автомобилът е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно по републикански път II-82, между гр. Костенец и гр. Долна
Баня.
Твърди, че причина за настъпване на процесния вредоносен резултат е
наличието на несигнализирани и необезопасени дупки, за което отговорност
носи ответника, тъй като процесният пътен участък е част от републиканската
1
пътна мрежа. Поддържа, че е изпратил покана до ответника за заплащане на
съответната сума, че поканата е получена на 06.02.2023г., но не е постъпило
плащане.
Ищецът счита, че с изплащането на застрахователното обезщетение по
имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования против
причинителя на вредата. Претендира от съда да уважи исковата претенция
като основателна и доказана. Претендира и присъждане на обезщетение за
забава.
Ответникът, в срока чл. 131 ГПК, е подал отговора на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание. Твърди, че не са представени
действащи към датата на ПТП сключен застрахователен договор и Общи
условия, следователно не се доказва настъпил застрахователен риск.
Оспорва доказателствената стойност на приложеното към исковата молба
искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ като посочва, че
документът няма дата на съставяне и депозиране при застрахователя, неясно в
него е описан механизмът на настъпване на твърдените щети, както и мястото
на ПТП. Ответникът възразява още, че не е ясно описанието на препятствието,
не е посочен размера, особеностите, деформациите на пътната неравност, в
този смисъл счита, че е налице противоречие в механизма и причината за
реализиране на ПТП.
Навежда се възражение, че длъжностното лице, отразило произшествието не
е изготвило снимков материал съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от
Наредба №I 167/24.10.2002г., което обстоятелство възпрепятствало
установяването на действителната причина за възникване на ПТП. Оспорва
доказателствената стойност на приложените към исковата молба снимки.
Оспорва представената застрахователна полица от 09.03.2022г. да
установява основанието за заплащане на застрахователното обезщетение, иска
последната да бъде изключена от доказателствената съвкупност по делото.
Ответникът твърди, че описаните в случая щети изискват задължително
посещение на местопроизшествието и съставяне на протокол за ПТП, какъвто
обаче не е съставен, възразява, че протокол за ПТП не е съставен и при
условията на чл. 9 от Наредба №I 167/24.10.2002г. Допълва, че дори и да не е
налице хипотеза на задължително съставяне на протокол за ПТП, то липсва
забрана за съставяне на такъв.
Твърди, че претенцията не е доказана. Поддържа, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат по подробно изложени съображения.
Претендира разноски.
В о.с.з., ищецът, редовно призован, не изпраща представител по закон или
по пълномощие. Постъпило е писмено становище от пълномощник – адв. Х.
от САК, която иска делото да се гледа в нейно отсъствие. В становището
пълномощникът поддържа исковата молба, ангажира доказателства. По
същество счита, че искът е доказан по основание и размер и иска от съда да
постанови решение, с което да го уважи изцяло. Претендира съдебно
деловодни разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
В о.с.з., ответникът, редовно призован, изпраща представител по
пълномощие – юрк. Н., който оспорва исковата молба. Възразява, че ищецът
не доказва наличието на валидно застрахователно правоотношение с покрит
застрахователен риск, както и че не е доказан механизмът на твърдения
2
деликт. По същество иска от съда да отхвърли иска като неоснователен,
евентуално да приеме наличие на съпричиняване от страна на водача.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Възразява за
прекомерност на насрещната претенция за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.
49 ЗЗД обективно кумулативно съединен с иск по чл. 86 ЗЗД.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по иска с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличие на действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 49, вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД, т.е. деяние (действие или бездействие); противоправност, да е
претърпял вреди с имуществен характер и техния размер; причинната връзка
между деянието и претърпените вреди; деянието да е осъществено от
ответника, респективно негови служители при или по повод възложена им
работа, и 3) заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството-ищец, какъв е дължимият размер на това обезщетение, както и
че са направени обичайни разноски за определяне на застрахователното
обезщетение и какъв е техният размер. Тези обстоятелства трябва да бъдат
установени от ищеца. Ответникът трябва да докаже възраженията си
(включително за съпричиняване) и да обори уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД
презумпция, че работникът или служителят, комуто е възложена работата, е
действал/бездействал виновно, а при установяване на твърдените от ищеца
факти да докаже, че е погасил вземането си.
По иска с прана квалификация чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера на лихвата възлиза именно на претендираната
сума.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.
Спорни по делото са въпросите: 1) дали е налице валидно застрахователно
правоотношение между увредения и ищцовото дружество, 2) дали
твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие е настъпило по начина,
описан в исковата молба и 3) дали са налице настъпили вреди, покрити по
имуществената застраховка.
От представената по делото застрахователна полица № 0320220311004744
за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“ се установява наличие
на застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Каско“ за автомобил марка „Land Rover“ с рег. № *. В полицата като
застрахован/ застраховащ е посочено дружество „*“ ЕАД с лизингополучател
„*“ ООД. Съгласно застрахователната полица покрит застрахователен риск по
договора е „пълно каско“.
Видно от приетото по делото свидетелство за регистрация част II,
автомобил марка „Land Rover“ с рег. № * e собственост на „*“ ЕАД с
ползвател „*“ ООД.
3
По делото са представени и приети Общи Условия за застраховка „Каско на
МПС“ на ищцовото дружество. Същите, обаче, нито са датирани, нито носят
подписа на страните по индивидуалния договор за имуществена застраховка,
обективиран в застрахователната полица, следователно съдът не може да
приеме, че тези общи условия са приложими към застрахователното
правоотношение – чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Доколкото, видно от застрахователната полица, липсва описание какви
точно увреждания на автомобила покрива сключения договор „Пълно Каско“,
то по делото остава недоказано обстоятелството дали настъпилите вследствие
на твърдяното ПТП щети на автомобила представляват покрит
застрахователен риск.
Дори и да се приеме, че се доказва наличие на валидно застрахователно
правоотношение и че настъпилите вследствие на твърдяното ПТП щети на
автомобила представляват покрит застрахователен риск, то съдът счита, че
ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване твърдения
механизъм на настъпилото ПТП, както и мястото, на което твърди да се е
осъществило.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д. П..
Свидетелят П., от една страна, твърди, че е управлявал лично автомобила
при настъпване на твърдения в исковата молба инцидент, а от друга страна се
затруднява да посочи точното място на ПТП – като в хода на разпита си
посочва две различни места – първия път на изхода от гр. Костенец посока гр.
Момин проход, вторият път на изхода от гр. Момин проход посока гр. София.
Свидетелят твърди, че при настъпване на ПТП било тъмно, а от друга страна
посочва, че било около 18ч.-19ч., като предвид датата 14.09.2022г.,
общоизвестен факт е, че няма как в посочения от свидетеля интервал от
денонощието да е било тъмно.
Показанията на свидетеля П. са вътрешнопротиворечиви и житейски
нелогични, поради което съдът ги цени единствено в частта относно
обстоятелството, че след ПТП автомобилът не е могъл да се движи на
собствен ход, което обстоятелство се подкрепя и от събраните писмени
доказателства. В останалата част показанията не са годен доказателствен
източник, тъй като са противоречиви и неподкрепени от другите събрани
доказателства по делото.
Мястото на твърдяното ПТП не се установява еднозначно и от събраните
по делото писмени доказателства – така в приетото по делото искане за оценка
на вреди по застраховка каско е отбелязано: „вид на събитието: щети при ПТП,
място на събитието: София“, по – надолу в документа е описано „при
движение между Костенец и Долна баня“. Видно от пътния лист, съставен от
дружеството, предоставило услугата „пътна помощ“, като място, от което е
вдигнат автомобила е посочено – гр. Костенец.
Приетия по делото снимков материал /л. 23-25 от делото на РС Ихтиман/ на
твърдяното пътно препятствие, причинило ПТП, съдът не цени като относим
към спора, доколкото от снимките не може да се установи дали заснетите
неравности на пътното платно се намират на твърдения в ИМ пътен участък –
няма данни за мястото и за периода, в който са направени снимките.
От изслушаното заключение на допуснатата по делото САТЕ, което съдът
цени като обективно и компетентно изготвено, се установява, че описаните
щети на автомобила - спукана предна дясна и задна дясна гума, биха могли да
4
се получат по твърдения в исковата молба механизъм - чрез преминаване на
МПС през дупка с остри ръбове в асфалта. Изслушан в о.с.з. експертът
поддържа заключението, като уточнява, че по делото липсват координатни
данни - местоположение и параметри на твърдяното препятствие на пътя,
което е причинило процесните щети, доколкото от снимковия материал не
може да се извлече такава информация. Експертът посочва, че щетите
представляват типично увреждане от попадане на автомобил в дупка с остри
ръбове, но би могло да се касае и за друг механизъм – например удар в
бордюр.
Ответникът в отговора на исковата молба е навел възражения относно
неспазване правилата на Наредба Iз-41/12.01.2009 г. относно уведомяване
органите на МВР за настъпилото ПТП и съставянето на протокол за него.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно
превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие
за установяване на вредите от произшествието. От своя страна разпоредбата
на чл. 125, т. 8 ЗДвП предвижда, че службите за контрол на МВР посещават
задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато
произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в
състояние да се придвижи на собствен ход, какъвто е настоящият случай.
В Наредба № I з-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд са регламентирани видовете документи, които се съставят
за настъпило ПТП. Съгласно чл. 4 вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредбата при ПТП с
материални щети се съставя протокол за ПТП – приложение № 2. В нормата
на чл. 6, т. 4 от Наредбата е указано, че не се посещават от органите на МВР –
„Пътна полиция“ и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са
причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на
пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да
се придвижи на собствен ход.
От приетите по делото искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на
МПС“ и пътен лист /л. 13 от делото на СРС/ се установява, че автомобилът не
е бил в състояние да се придвижи на собствен ход. Горното обстоятелство
потвърждава и свидетелят П. в разпита си пред съда.
При това положение, съгласно чл. 125, т. 8 и чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът
на процесното МПС - свидетелят П. е имал законово задължение да уведоми
службите за контрол на МВР, за да бъде процесното ПТП посетено от
служители / арг. чл. 6, т. 4 от Наредба № I з-41 от 12.01.2009 г./, които да
съставят и констативен протокол за ПТП, установяващ надлежно механизма
на ПТП.
Само по себе си несъставянето на констативен протокол за ПТП, не е
самостоятелно основание за отхвърляне на исковата претенция, доколкото
доказването на механизма на ПТП може и следва да става чрез събиране на
всякакви относими доказателства в съдебното производство - така Решение №
22 от 20.01.2025 г. на ОС - София по в. гр. д. № 654/2023 г. В случая, обаче,
твърденият от ищеца механизъм, не се доказва пълно и главно и от останалите
събрани по делото доказателства – писмени, гласни, в т.ч. и от заключението
на изслушаната съдебно автотехническа експертиза.
5
Доказано по категоричен начин е наличието на щети на процесното МПС-
спукана предна и задна дясна гума, но не и че същите са настъпили на
твърдения в исковата молба пътен участък и по твърдения механизъм.
Горното обуславя извод за недоказаност на главния иск, а оттам и на
акцесорния за мораторна лихва. Ето защо предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора с право на разноски разполага ответната страна,
чийто пълномощник е претендирал разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Съдът, като взе предвид обстоятелството, че делото не
разкрива по - висока степен на фактическа и правна сложност от обичайните
дела от този тип, разглеждането му е приключило в две о.с.з., /отложено
поради неявяване на свидетеля на ищеца в 1- во о.с.з. без наличие на
уважителна причина/, като пълномощникът на ответника се е явил и в двете
о.с.з. и е имал активно процесуално поведение, намира, че справедливият
размер на юрисконсулстко възнаграждение възлиза на сумата от 130 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, Районен съд Ихтиман
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*“ АД, ЕИК: *, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*, представлявано от Изпълнителните директори
– * искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗДД и чл. 86 ЗЗД
срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ за осъждане на ответника да заплати
сумата от 709,04 лева, представляваща заплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № *********, както и сумата от
121,17 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 06.02.2023г. до
09.07.2024г. върху изплатеното застрахователно обезщетение, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „*, представлявано от Изпълнителните директори – * да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат: *, представлявана от
Председателя на Управителния съвет сумата от 130,00 лева, представляваща
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6