№ 43747
гр. София, 21.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20251110138832 по описа за 2025 година
Ищцата е предявила обективно съединени искове: главен установителен, евентуален
установителен и осъдителен иск.
Моли съдът да прогласи Договор за потребителски кредит № 1208289 от 17.12.2024 г. за
НИЩОЖЕН.
Твърди се, че договорът е нищожен (недействителен по чл. 22 ЗПК), тъй като не отговаря
на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 ЗПК.
Посоченият ГПР (65.21%) е непълен и "скрит", тъй като не включва неустойката за
необезпечение (1 996,18 лв.).
Твърди, че ГПР от 65.21% надвишава максимално допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК (изчислен
от ищцата като 65.2% към датата на сключване).
Уговореният ГЛП (50%) противоречи на добрите нрави (чл. 26 ЗЗД), тъй като надвишава
трикратния размер на законната лихва (39.12% към датата).
В условията на евентуалност, ако главният иск бъде отхвърлен, моли да се признае за
НИЩОЖНА клаузата на чл. 11 от договора (неустойка в размер на 1 996,18 лв.).
Твърди се, че клаузата противоречи на добрите нрави (чл. 26 ЗЗД) и е неравноправна (чл.
143 ЗЗП). Тя има наказателен, а не обезщетителен характер, цели неоснователно обогатяване
и е прекомерна (над 100% от главницата).
Моли съдът да ОСЪДИ ответника да заплати сумата от 1 156,85 лв., представляваща
неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Твърди, че е платила обща сума от 3 056,85 лв. по договора. Поради нищожността на
договора (или на клаузите за лихва и неустойка), тя дължи връщане само на чистата
главница (1 900 лв.). Сумата над главницата (3 056,85 - 1 900 = 1 156,85 лв.) е платена без
основание и подлежи на връщане
Ответникът оспорва исковете като недопустими (установителните) и неоснователни
(всички).
1
Възражение за недопустимост (по чл. 124, ал. 1 ГПК):
Ответникът твърди, че ищцата няма правен интерес от воденето на установителните искове
(за нищожност на договора и на чл. 11).
Дългът по договорът е напълно погасен. Единствената възможна и пълна защита за ищцата
е чрез осъдителния иск по чл. 55 ЗЗД (който тя вече е предявила).
Разглеждането на нищожността ще се извърши като преюдициален въпрос в рамките на
осъдителния иск. Поради това установителните искове са излишни и представляват
злоупотреба с права.
Иска прекратяване на производството по установителните искове.
Възражения по същество (по основателността):
Неустойката за неизпълнение на задължение (непредоставяне на обезпечение) не е "разход"
по кредита и не се включва в ГПР. Това е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО.
Погасителният план ясно е посочвал вноската с и без неустойка. ГПР от 65.21% е в рамките
на законовия таван (твърди се, че е 65.2%).
ГЛП от 50% е "цена" и е индивидуално договорен, поради което не подлежи на контрол за
"добри нрави". Единственият лимит е таванът на ГПР, който е спазен.
Клаузата е валидна. Ищцата е имала избор дали да предостави обезпечение или не.
Разполагала е с 14 дни за отказ от договора (чл. 29 ЗПК).
Ответникът твърди, че ищцата е действала недобросъвестно, като е сключила общо три
договора при идентични условия, което доказва, че е била наясно с клаузите и е целяла
последващ съдебен процес.
Съдът квалифицира предявените искове, както следва:
1. Главен установителен иск с правно основание и чл. 26, ал. 1, пр.1, вр. чл. 22 ЗПК
ЗЗД – за прогласяване нищожността на целия договор за кредит.
2. Евентуален установителен иск (при условията на чл. 210 ГПК) с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД (противоречие с добрите нрави) и чл. 143 ЗЗП (неравноправна
клауза) – за прогласяване нищожността на чл. 11 от договора.
3. Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за връщане на сумата от
1 156,85 лв. като платена при начална липса на основание.
Съдът намира възражението на ответника за недопустимост на установителните искове (т.
1 и т. 2 по-горе) за неоснователно, доколкот не е предявен установителен иск а иск за
прогласявване нищожост на договор, за който няма значение дали е платен и дълга.
Ищецът (М. Б.) носи тежестта да докаже:
2
Облигационното отношение, което не се оспорва, същото обаче да страда от
порок - обстоятелствата, от които извежда нищожността на договора и/или
клаузите (като преюдициален въпрос).
Факта и общия размер на извършените от нея плащания (3 056,85 лв.).
Ответникът („Сити Кеш“ ООД) носи тежестта да докаже:
Възраженията си за действителност на клаузите, индивидуална договореност.
Възраженията си относно размера на получените плащания и тяхното
счетоводно разпределение (погасяване на главница, лихва, неустойка), ако
оспорва изчисленията на ищцата, че има право да получи и задържи цялата сума,
която му е изплатена.
Въпросът за размера на законната лихва и тавана на ГПР към 17.12.2024 г. е правен, а не
фактически, и съдът ще го изчисли служебно.
Отделя за безспорни и ненужни за доказване обстоятелствата, че:
Сключен е Договор № 1208289 при посочените в него условияи с посоченото в исквоа
молба съдържание (главница 1900 лв., ГЛП 50%, ГПР 65.21%).
Уговорена е неустойка по чл. 11при лиспа на предоставено обезпечение в размер на1
996,18 лв..
Ищцата не е предоставила обезпечение.
Ищцата е извършвала плащания по договора.
Спорни обстоятелства
Дали договорът (респ. клаузите за ГЛП и/или чл. 11 за неустойката) е нищожен поради
противоречие със закона (ЗПК), добрите нрави (чл. 26 ЗЗД) и/или поради
неравноправност (чл. 143 ЗЗП).
Какъв е точният общ размер на сумите, платени от ищцата?
Как са разпределени (погасени) тези суми от ответника (колко за главница, колко за
лихва, колко за неустойка)?
(Ако се установи нищожност) Какъв е размерът на надвнесената сума над дължимата
главница от 1 900 лв.?
С оглед горното, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
3
Приема като писмени доказателства: Договор за кредит № 1208289, Погасителен план,
Разписки за плащания, Декларация за мат. състояние, Трудов договор, Пълномощно.
Остава без уважение искането по чл. 190 ГПК за задължаване ответника да представи
цялото кредитно досие и пълно извлечение за всички плащания по договора, като ненужно,
с оглед предсъвените доказателсва и допусната сче.
Допуска назначаването на съдебно-експертиза (ССЕ). Възражението на ответника е
неоснователно, тъй като експертизата е пряко относима към основателността на
осъдителния иск по чл. 55 ЗЗД.
Вещото лице да отговори на въпросите:
Какъв е бил размерът на основния лихвен процент (ОЛП) на БНБ към датата на
сключване на договора (17.12.2024 г.) и съответно какъв е бил размерът на законната
лихва (ОЛП + 10 пункта) към същата дата?
Какъв е размерът на Годишния процент на разходите (ГПР), изчислен съгласно
Приложение № 1 към ЗПК, ако в общите разходи по кредита се включи и уговорената
неустойка по чл. 11 от договора в размер на 1 996,18 лв., както и всичко, което ищецът
твърди да е платил?
Какъв е общият размер на сумите, които ищцата М. Б. е платила на ответника по
Договор № 1208289?
Как са осчетоводени (разпределени) от ответника постъпилите плащания по пера:
главница, възнаградителна лихва и неустойка по чл. 11 от договора?
При хипотеза, че ищцата дължи връщане единствено на предоставената главница (1
900 лв.), какъв е размерът на сумата, надвнесена над тази главница, въз основа на общо
платеното по въпрос 3?
Определя депозит за вещото лице в размер на 500 лв., вносим от ищеца в 1-седмичен срок.
ОПРЕДЕЛЯ ВЛ Албена Нинова
Приема като писмени доказателства: Пълномощно, СЕФ, Искане за сключване на договор,
Справка за плащанията.
Насрочва делото в открито съдебно заседание на 19.12.2025г. от 10:20ч, за която дата да се
призоват страните.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг
подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете
помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще
бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да
започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече,
така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива.
Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на
добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени
значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство
4
или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния
процес).
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса
на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде
обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и
препис от писмения отговор с приложенията към него, подаден от ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5