РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 11 - ти състав, в публичното заседание на двадесети и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 7574/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
първо от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл.
92 ЗЗД.
Ищецът „Б.Д.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и такава е издадена на 05.11.2015 г. по ч.гр.д. № 743/2015 г. по описа на РС – гр. Харманли срещу длъжника Т.Ж.Т., за сумите както следва: 45625,74 евро - представляваща главница по договор за ипотечен кредит от 04.02.2014 г., ведно със законната лихва от 04.11.2015 г. до изплащане на вземането; сумата от 4234,34 евро - договорна лихва за периода 20.08.2014 г. - 03.11.2015 г., санкционираща лихва в размер на 1057,18 евро за периода 11.08.2015г. - 03.11.2015 г. и сумата от 322,41 евро – заемни такси. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение. С уточнителна молба от 20.07.2016 г. ищецът сочи, че претендираната сума като заемни такси е формирана от сумата от 182,50 евро – годишна такса за управление на предоставения кредит, начислена на 04.02.2015 г., такса „изискуем кредит“ от 60 евро, начислена на 11.08.2015 г. и сумата от 79.91 евро – застраховка на ипотекирания в полза на банката недвижим имот, дължима на основание т. 28.1 от общите условия към договора за банков кредит и застрахователна полица № 8300019915002953/13.02.2015 г.
Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника договор за ипотечен кредит му предоставил сумата в размер на 46 075 евро, а ответникът се е задължил да я върне ведно с възнаградителна лихва на 360 месечни вноски. Твърди, че поради забава в плащанията банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, с покана връчена на ответника на 03.08.2015 г. и претендира в настоящия процес сумите, чийто падеж е настъпил, както и предсрочно изискуема главница и неустойка за забава, в размери и период, за които е издадена заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
Ответникът Т.Ж.Т. оспорва надлежното упражняване на правото за обявяване на кредите за предсрочно изискуем.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което за ответника е възникнало и е изискуемо задължение за плащане на процесната главница и възнаградителна лихва в претендирания размер.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Установява се, че между страните е сключен договор за ипотечен кредит от 04.02.2014 г., по силата на който банката се е задължила да отпусне на ответника по посочена в договора банкова сметка ***,00 евро, която сума следва да върне на 360 месечни вноски с падеж 20 число на месеца, на месечни погасителни вноски включващи главница и лихва, съгласно погасителен план приложение № 1 към договора.
Съгласно чл. 7 от договора, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 7,70 % годишно. При изпълнение на Условията на програма „ДСК Уют“ посочени в приложение № 2, кредитът започва да се олихвява с преференциален лихвен процент в размер на размера на кредита към датата на изпълнение на условията на програмата намален с размера на преференцията, съгласно Условията. При нарушаване на условията кредитополучателят губи правото са да ползва преференцията изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, съгласно условията. Предвидено е, че максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на условията е стандартният променлив лихвен процент, приложим по ипотечен кредит, който към датата на сключване на договора за кредит е посоченият в началото на тази клауза.
Според заключението на приетата счетоводна експертиза на 11.02.2014 г. е осчетоводен превод по посочената в договора банкова сметка ***,00 евро, а по разплащателната сметка на ответника, служеща за погасяване на кредита е постъпила сумата от 2300,83 евро, с която са погасени задължения в размер на 449,26 евро – главница по вноски с падеж до 20.08.2014 г., сумата от 1851,36 евро – възнаградителна лихва по вноски с падеж 20.08.2014 г. и санкционираща лихва в размер на 0,21 евро.
Според счетоводната експертиза размерът на начислената от банката договорна лихва до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е 6085,70 евро, съобразно уговорения в договора лихвен процент от 7,7 % годишно, като при съобразяване на извършените плащания дължимата договорна лихва е в размер на 4234,34 евро за периода 20.09.2014 г. – 03.11.2015 г.
С уведомление, връчено лично на ответника на 03.08.2015 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. В тази връзка оспорването на ответника на подписа, положен за ответника в разписката за получаване на съобщението остана недоказано, предвид заключението на приетата графическа експертиза. Съдът намира, че към момента на връчване на уведомлението са налице предпоставките за упражняване на това потестативно право на банката, поради което считано от тази дата вземанията за главница по договора за кредит са станали изискуеми. Според заключението непогасената главица, в т.ч. и предсрочно изискуема, възлиза в размер на 45 625,74 евро.
Предвид изложеното съдът намира, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в полза на ищеца срещу ответника са съществували вземания за главница в размер на 45625,74 евро и възнаградителна лихва в размер на 4234,34 евро, за които суми искът следва да бъде уважен.
По отношение на вземането за заемни такси.
Видно от договора за кредит с подписването им кредитополучателят се е съгласил да заплаща такси по тарифа на банката към момента на сключването им. Установява се от представеното по делото извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на Банка ДСК, че в същата е предвидена такса за разходи при изискуем кредит в лева в размер на 60,00 евро и такса за управление на кредита в размер на 0,40 % годишно върху остатъка на кредита. От изложените по-горе мотиви се установява, че кредитът е станал предсрочно изискуем и са направени разходи за обявяване на предсрочната изискуемост. От представената тарифа се установява и размерът на годишната такса за управление на кредита в претендирания размер. Според т. 28.1 от общите условия към договора за банков кредит кредиторът внася дължимата застрахователна премия по сключения договор за застраховка на ипотекираното имущество като действа от името и за сметка на кредитополучателя, като платените суми се удържат от разплащателната сметка определена за погасяване на вземанията по договора за кредит. Видно от сключения договор за имуществена застраховка от 12.02.2015 г., уговорената застрахователна премия възлиза в размер на 78,34 евро и е внесена еднократно, видно и от осчетоводяването при ищеца.
Предвид изложеното предявеният иск за такси за управление на кредита и внесена от него застрахователна премия следва да бъде уважен в предявения размер.
По иска по чл. 92 ЗЗД
Основателността на иска за неустоечно обезщетение за забава предполага наличие на главен дълг, наличие на валидно неустоечно съглашение и изпадане на длъжника в забава.
Съдът достигна до извод за наличие на главен дълг. Съгласно т. 20.2 от общите условия на банката за предоставяне на ипотечни кредити при допусната забава над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на молбата за събиране по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договореният лихвен процес, увеличена с наказателна надбавка от 10% пункта, а до датата на обявяване на предсрочна изискуемост съобразно т. 20.1 – с надбавка от 3 % пункта.
Според заключението на приетата счетоводна експертиза дължимата неустойка за забава за периода 11.08.2015 г. до 04.11.2015 г. възлиза в общ размер на 1057,18 евро, за която сума искът следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид правните изводи на съда за основателност на предявените искове ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски съразмерно по делото в размер на 4444,21 лева – разноски в заповедното производство и в размер на 6563,10 лева – разноски в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че Т.Ж.Т., ЕГН: ********** дължи на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК: ********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД сумата от 45625,74 евро - представляваща главница по договор за ипотечен кредит от 04.02.2014 г., ведно със законната лихва от 04.11.2015 г. до изплащане на вземането; сумата от 4234,34 евро - договорна лихва за периода 20.08.2014 г. - 03.11.2015 г., сумата от 1057,18 евро неустойка за забава (т.н. санкционираща лихва) за периода 11.08.2015г. - 03.11.2015 г. и сумата от общо 322,41 евро – формирана от следните суми - 182,50 евро – годишна такса за управление на предоставения кредит, начислена на 04.02.2015 г., такса „изискуем кредит“ от 60 евро, начислена на 11.08.2015 г. и сумата от 79.91 евро – застрахователна премия по застрахователна полица № 8300019915002953/13.02.2015 г., платена за сметка на кредитополучателя, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК на 05.11.2015 г. по ч.гр.д. № 743/2015 г. по описа на РС – гр. Харманли.
ОСЪЖДА Т.Ж.Т., ЕГН: ********** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК: ***********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 4444,21 лева - разноски в заповедното производство и сумата в размер на 6563,10 лева - разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: