№ 22310
гр. С., 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20241110171609 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т. С.” ЕАД, срещу К. Х. Ц., с
която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за
установено в отношенията между страните дължимостта на сумите: 2 369,79
Л.а (двe хиляди триста шестдесет и девет Л.а и 79 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „Л. Т.", бл. **, ет. *, ап.
**, аб. № *****, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 30.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 350,34 Л.а
(триста и петдесет Л.а и 34 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2022 г. до 16.05.2024 г., 61,82 Л.а (шестдесет и един Л.а и 82
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 30.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 13,75 Л.а
(тринадесет Л.а и 75 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
16.07.2021 г. до 16.05.2024 г., за които суми е издадена заповед № ***** за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.06.2024 г. по ч. гр.
д. № 32554/2024 г. по описа на СРС, 178 състав, поправена с разпореждане №
118732/22.08.2024 г.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи
условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. С., ж.
к. „Л. Т.", бл. **, ет. *, ап. **, абонатен № ***** за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че
ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има
качеството на потребител на услугите на ищеца. Поради неплащане на
задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към
договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и
1
претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и
лихва за забава върху това вземане, още повече в случая тази услуга е
осъществявана от ищеца..
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника, чрез назначения особен представител, в който оспорва предявените
искове, като възразява за размера на количеството доставена топлинна енергия
и нейната цена. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията
да бъде отхвърлена.
Третото лице - помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД не изразява
становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по
предявените искове ищецът следва да докаже съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови
нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на
ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на
спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за
дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и
изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния
период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице
– ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно
тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител
на право на собственост или ограничено вещно право на ползване. Именно то
е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото
дружество.
По делото е представен нотариален акт за собственост на апартамент
(жилище) по чл. 55 от ЗПИНМ № ***, том *****, дело № ****/69 год. от
01.11.1969 г., съгласно който С. И. Ц.а и К. Н. Ц. са придобили чрез покупка от
Софийски градски народен съвет – СУ „Строителство“ правото на
собственост върху апартамент (жилище) № **, бл. № **, етаж *, ж. к. Т., ул.
„С. т.“.
Представено е удостоверение за наследници с изх. № *****-****-***/* от
16.03.2023 г. на Столична община, район „Н.“, от който е видно, че наследник
по закон на С. И. Ц.а, починала на 18.12.2017 г., е ответникът К. Х. Ц..
Представено е удостоверение за наследници с изх. № *****-****-***/* от
2
16.03.2023 г. на Столична община, район „Н.“ за К. Н. Ц., починал на
01.06.2005 г., от който е видно, че единствен наследник по закон е ответникът
К. Х. Ц..
Съгласно представеното писмо от 11.07.2025 г. от Софийски районен съд
след извършена справка в особената книга по чл. 49, ал. 1 от Закона за
наследството към 10.07.2025 г. не се установява наличие на вписан
отказ/приемане на наследството на горепосочените наследодатели от страна
на ответника.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответникът по
силата на настъпилото наследствено правоприемство. По силата на закона /чл.
150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя,
които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се
счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и
битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват
възраженията на ответника за липсата на облигационна връзка.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена
форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-
малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от
закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Предвид изложеното съдът
приема за установено, че между страните по делото в процесния период са
били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Т. С.“ ЕАД по отношение на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са
възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач.
В случая измерването на индивидуалното потребление
на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и
топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна
собственост е възложено от етажните собственици на „Т. С.“ ЕООД с договор,
сключен от упълномощен представител на етажните собственици, като
3
дружеството е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период.
Съгласно чл. 155. ал. 1 ЗЕ (доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012
г., в сила от 17.07.2012 г.) клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост, заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните
избрани от тях начини:1. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 35 от 2015 г., в сила
от 15.05.2015 г.) на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2. на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска; 3. по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за
топлоснабдяването.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата, изслушана и
приета основна съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло
като обоснована и обективна, изготвена въз основа на представените от ищеца
и ФДР документи, се установява, че за процесния период количеството
топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в
която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер
по електронен път в началото на всеки месец. От отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи, отчетени по
методиката съгласно Наредба № 2/28.05.2004 г., а по-късно и от Наредба 16-
334/06.04.2007 г. и Наредба Е-РД-04-1/12.03.2020 г., която методика е еднаква
в трите наредби. Според главния отчет и изравнителните сметки на ФДР за
процесния период в имота е имало 3 бр. радиатори с ИРРО с дистанционно
отчитане, 1 бр. лира без ИРРО в банята, за която ФДР начислило служебна
топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата, начислявана
е топлинна енергия за сградна инсталация, както и за битово гореща вода за 1
бр. водомер. Съгласно заключението за процесния период поради неосигурен
достъп е начислявана служебно „на брой лица“ с разходна норма 140
л/денонощие за 1 бр. потребител. Според ФДР през процесния период
потребителите са били 1 брой. Размерът на сумите за потребена топлинна
енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. е в общ размер на 2376,37
лв., от която сума 341 лв. за сградна инсталация, 907,50 лв. за отопление на
имот, 1127,87 лв. за битово гореща вода + формирана сума за доплащане в
размер на 133,19 лв. Според заключението сумите за топлинна енергия са
начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката. Общият топломер е преминавал метрологични
проверки, с оглед което и съдът приема, че през процесния период същият е
бил годно средство за търговско измерване на преминаващата през същия ТЕ.
Заключението на вещото лице кореспондира изцяло с представените
съобщение към фактура №********** за отчетен периода 01.05.2021 –
30.04.2022 г. на стойност 1144,42 лв., кредитни известия към фактури за
прогнозно начислена ТЕ за периода на стойност 1055,42 лв., съобщение към
фактура № ********** за отчетен период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. на
стойност 1233,54 лв., кредитни известия към фактури за прогнозно начислена
ТЕ за периода на стойност 1187,13 лв., индивидуалните справки за отопление
и топла вода, дяловото разпределение за сградата и за обект с абонатен №
*****, изготвяни от „Т. С.“ ЕООД, от които се установява количеството на
доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност.
4
Предвид изложеното и от съвкупната преценка на всички събрани по
делото писмени доказателства – формуляри за отчет, индивидуални справки,
съобщения към фактури и справка за процесния абонатен номер, може да се
направи извод за реално доставеното в процесния имот
количество топлинна енергия по отделни компоненти, както и за стойността
на доставената топлинна енергия, която възлиза на 2376,37 лв. С оглед
диспозитивното начало в процеса, следва да се признае вземането в полза на
ищеца в рамките на претендираната сума от 2369,79 лв.
По делото липсват твърдения и данни за плащане на посоченото
задължение за главница, поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал.
1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че
клиентът е длъжен да заплати цената на месечно
доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, поради което не е необходима последваща покана. С оглед на
което претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателна за сумата от
350,34 лв., изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК за периода 15.09.2021 г. –
16.05.2024 г.
С договор от 03.06.2020 г., сключен между „Т. С.“ ЕАД - възложител и „Т.
С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, възложителят е
възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-
024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение /л. л. 31-38 от делото/. Въз основа на приетите
по делото писмени доказателства се установи, че през исковия
период дяловото разпределение в топлоснабдения имот, находящ се в сграда -
етажна собственост, е осъществявано от „Т. С.“ ЕООД. Следва да бъде
посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че
клиентите заплащат на ищеца стойността на услугата „дялово разпределение“,
извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо ищецът се легитимира като
носител на вземане за стойността на извършваната
услуга дялово разпределение и предявените искове за установяване на
дължимостта са установени по основание. Ето защо доводите на ответника
в тази насока се явяват неоснователни.
На основание чл. 162 ГПК и като взе предвид представените в
производството писмени доказателства, съдът намира този иск за основателен
за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2025 г. за сумата от 61,82 Л.а, представляваща
цената на тази услуга.
По отношение на иска за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху стойността на услугата за дялово разпределение, съдът
намира, че в общите условия към договора не е предвиден срок за
заплащането , поради което длъжникът изпада в забава след покана - чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото липсват данни да е изпращана покана до насрещната
страна, от което следва, че и този иск е неоснователен.
По реЛ.ираното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност съдът намира следното. При действието на Общите
5
условия от 27.06.2016 г. давността за всяко месечно задължение започва да
тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от края на месеца, за
който се отнася. Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат
периодичен характер и се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
С оглед това се установява, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 30.05.2024 г., няма погасени
по давност процесни вземания. Най-старото процесно вземане за цена
на топлинна енергия - за м. 05. 2021 г., е станало изискуемо на 15.07.2021 г.,
поради което не е погасено по давност. Най-старото процесно вземане за цена
на услугата дялово разпределение - за 01.05.2021 г., е възникнало на
01.06.2021г., поради което също не е погасено. Същото се отнася за
мораторната лихва върху цената на топлинна енергия за периода от 15.09.2022
г. до 16.05.2024 г. Ето защо възражението е неоснователно.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат двете страни, съразмерно
на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Ищецът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца
следва
да бъде присъдена сума в размер на 1082,99 Л.а от общо 1088,35 Л.а /за
държавна такса,д епозит за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер от
100 Л.а/. За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца се следват разноски в размер на сумата 105,38 Л.а от общо 105,91 Л.а
съгласно заповедта за изпълнение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски, но
не се установява да е извършила такИ. в производството.
Така мотитИ.н, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че К. Х. Ц., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л. Т.“ бл. **, ет. *, ап. **, със съдебен адрес:
гр. С., бул. „Т. К." № **, вх. *, ет. *, ап. ***, чрез назначения особен
представител адв. Т. П., дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:*********, с адрес: гр.
С., ул. „Я." № ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД следните суми: 2 369,79 Л.а (двe хиляди триста шестдесет и девет Л.а
и 79 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „Л.
Т.“, бл. **, ет. *, ап. **, аб.№ *****, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 30.05.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 350,34 Л.а (триста и петдесет Л.а и 34 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 16.05.2024 г., 61,82 Л.а
(шестдесет и един Л.а и 82 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 30.05.2024 г. до изплащане
6
на вземането, за които суми е издадена заповед № ***** за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.06.2024 г. по ч. гр. д. №
32554/2024 г. по описа на СРС, 178 състав, поправена с разпореждане №
118732/22.08.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК иск от „Т. С.“ ЕАД ,
ЕИК:*********, с адрес: гр. С., ул. „Я." № ***, срещу К. Х. Ц., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л. Т.“ бл. **, ет. *, ап. **, със съдебен адрес:
гр. С., бул. „Т. К." № **, вх. *, ет. *, ап. ***, с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата 13,75 Л.а (тринадесет Л.а и 75 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 16.05.2024 г., за която сума е
издадена заповед № ***** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 17.06.2024 г. по ч. гр. д. № 32554/2024 г. по описа на СРС, 178 състав,
поправена с разпореждане № 118732/22.08.2024 г.
ОСЪЖДА К. Х. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л. Т.“ бл. **, ет.
*, ап. **, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Т. К." № **, вх. *, ет. *, ап. ***, чрез
назначения особен представител адв. Т. П., дължи на „Т. С.“ ЕАД,
ЕИК:*********, с адрес: гр. С., ул. „Я." № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД
сумата от 1082,99 лв. за разноски за исковото производство и сумата от 105,38
лв. за разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т. С.“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7