№ 3169
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20251100502491 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 109 от 05.01.2025 г., гр.д. № 25501/2024 г., СРС, 41 с-в се
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „Финанс Инфо Асистънс“ ЕООД, в качеството му на частен правоприемник
на „Централна Кооперативна Банка“ АД по силата на договор за цесия № 3 от
29.12.2010 г., искове с правно основание чл. 99, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430,
ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че К. П. И. ДЪЛЖИ на ищеца следните
суми: сумата 8 279,33 лева, ведно със законната лихва за периода от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/24.09.2010 г./ до окончателното плащане, представляваща главница по
договор за банков кредит Старт № 03100КР-АА-0391/15.12.2007 г., сключен с
„Централна Кооперативна Банка“ АД, сумата 557,39 лева, представляваща
договорна /възнаградителна/ лихва за периода 15.09.2009 г. - 09.02.2010 г. вкл.,
сумата 25,21 лева, представляваща лихвена надбавка /неустойка/ за забава
през периода 21.08.2009 г. – 09.02.2010 г., за които вземания в полза на
„Централна Кооперативна Банка“ АД са издадени заповед за изпълнение на
1
парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
46304/2010 г. по описа на СРС, 41 състав, въз основа на които са били
образувани изп.д. № 328/2010 г. по описа на ЧСИ Б.Б. и изп.д. № 3993/2018 г.
по описа на ЧСИ Н.М., ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата над 8 279,33
лева до сумата 8 354,27 лева, представляваща главница по договор за банков
кредит, сумата над 557,39 лева до сумата 1584,56 лева, представляваща
договорна /възнаградителна/ лихва за периода 15.07.2009 г. - 14.09.2009 г. и за
периода 10.02.2010 г. – 23.09.2010 г., сумата над 25,21 лева до сумата 108,57
лева, представляваща лихвена надбавка /неустойка/ за забава през периода
15.07.2009 г. - 20.08.2009 г. и периода 10.02.2010 г. – 23.09.2010 г., като
ОСЪЖДА ответницата да заплати на ищеца 750,54 лева - разноски за исковото
производство и 265,43 лева за заповедното, а ищеца да заплати на
ответницата 118 лева - разноски за исковото и заповедното производства.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответницата по тях К. П. И.. Счита, че не са обсъдени
възраженията за липса на редовно съобщаване на цесията, предсрочната
изискуемост на кредита и поканата за доброволно изпълнение по първото
изпълнително дело. Настъпили са последиците за погасяване на вземанията с
изтичане на 2-годишна давност, т.к. в продължение на повече от 2 години не са
поисквани и извършвани изпълнителни действия и второто изпълнително
дело е образувано 9 години след прекратяване на предходното.
Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да
се уважи искът.
Въззиваемият – ищецът „Финанс Инфо Асистънс“ ЕООД оспорва
жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
2
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 99, вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По силата на договор за банков кредит Старт № 03100КР-АА-
0391/15.12.2007 г., „Централна Кооперативна Банка“ АД предоставя на
ответницата по иска К. П. И. сумата 9 000 лв., подлежаща на връщане на 120
месечни вноски съгласно погасителен план.
Въз основа на рамков договор за цесия № 3 от 29.12.2010 г., банката
прехвърля на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД вземанията по
процесния договор за кредит.
Съобразно чл. 99, ал. 4 вр. ал. 3 ЗЗД, прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня на съобщаването му на
длъжника от предишните кредитори и цеденти. В случая, съобщението в тази
насока е получено лично от ответницата на 28.01.2011 г. Фактът за цесията
достига до нейното знание още при личното получаване на съобщение в тази
насока, а впоследствие и с връчения й препис от исковата молба с
доказателства, която обективира волеизявление за нотификация и обвързва
ответницата с последиците на прехвърлянето.
Съгласно разясненията на т. 10 от ТР № 4/18.06.2014 г., ОСГТК на ВКС,
при настъпило частно правоприемство спрямо страната на заявителя,
легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК е праводателят заявител в
заповедното производство. Според актуалната практика на ВКС, ІІ ТО,
обективирана в определение № 102/24.02.2020 г., ч.т.д. 2643/2019 г.;
определение № 501/16.12.2020 г., т.д. 2275/2020 г.; определение №
665/04.11.2019 г., ч.т.д. 2390/2019 г. и определение № 50347/28.06.2023 г., ч.т.д.
996/2022 г., при частно правоприемство, основано на договор за цесия,
настъпило след издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 2
ГПК, с оглед особеното качество на кредитора - банка, цесионерът е
легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК, дори и да няма това особено
качество.
Сключеният между страните договор за кредит е потребителски по
смисъла на чл. 9 ЗПК.
Не се доказва настъпване на последиците от предсрочна изискуемост на
целия кредит поради неплащане в срок. Съгласно разясненията на т.18 от ТР
№ 4/18.06.2014г., ОСГТК на ВКС, във всички случаи волята на кредитора за
3
позоваване на предсрочна изискуемост трябва да бъде обявена по смисъла на
чл.60, ал.2 ЗКИ и доведена до знанието на длъжника и съдлъжниците в
момент, предхождащ заявлението. Самото заявление не материализира волята
на банката да направи задължението предсрочно изискуемо. В случая, не са
представени доказателства за извършено уведомяване на ответника преди
съдебния процес за настъпила предсрочна изискуемост, а само
предупреждение от банката, че може да упражни това свое право при
продължаваща забава.
Независимо от това, следва да се съобразят постановките на т. 1 от ТР №
8/02.04.2019г., ОСГТК на ВКС, според които допустимо е предявеният по реда
на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, каквато е настоящата
хипотеза.
Според съдебно-счетоводната експертиза, за погасяване на дължимите
120 месечни вноски от усвоения кредит на 15.12.2007 г., ответницата
извършва плащания до 03.12.2009 г., след което остават неизплатени вноски
до 15.09.2010 г.
За претендираните процесни вземания по заявлението от 24.09.2010 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от
11.10.2010 г., ч.гр.д. № 46304/2010 г., СРС, 41 с-в, за чието събиране са
образувани изп.д. № 328/2010 г. по описа на ЧСИ Б.Б. и изп.д. № 3993/2018 г.
по описа на ЧСИ Н.М..
Въз основа на подадени от взискателя молби от 12.03.2015 г. и
08.04.2015 г. с приложен изпълнителен лист е образувано изп.д. № 328/2010 г.,
ЧСИ Б.Б.. Във връзка с искането по молбите за налагане на възбрана върху
имот на длъжника, ЧСИ след справка отбелязва, че имотът е отчужден. По
повод допълнително искане от 01.08.2016 г. на взискателя, ЧСИ изпраща
запорно съобщение от 02.08.2016 г. относно трудовото възнаграждение. С
постановление от 25.10.2018 г. се прекратява изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК поради писмено заявление на взискателя.
По молба от 06.11.2018 г. на взискателя е образувано второ изп.д. №
4
3993/2018 г. по описа на ЧСИ Н.М.. Във връзка с посочен в молбата
принудителен способ – запор, такива са наложени от ЧСИ върху сметки в
търговски банки. Искане за справки и запор е направено и с молба от
30.03.2020 г. Последващо искане за предприемане на други конкретни
изпълнителни действия е направено с молба от 27.02.2024 г.
Същевременно, едва на 10.10.2023 г. на длъжника са връчени за първи
път поканата за доброволно изпълнение с препис от заповедта за изпълнение,
каквито не са били връчвани по първото изп. дело. Затова в сроковете по чл.
414, ал. 2 и чл. 415, ал. 1 ГПК са подадени съответно на 16.10.2023 г.
възражението срещу издадената заповед и на 02.05.2024 г. настоящите искове
по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Въззивният съд намира, че след издаване на заповедта за изпълнение от
11.10.2010 г. и преди влизането й в сила са образувани и двете изпълнителни
дела, по които са извършвани конкретни принудителни действия, поради което
многократно е прекъсван 5-годишния давностен срок. Неговото прекъсване
последователно настъпва с всяко подаване на исканията за образуване на двете
изпълнителни производства, в които са посочени конкретни принудителни
способи, както и с наложените запори върху вземания. Поискването от
взискателя или на предприемането от съдебния изпълнител на всяко валидно
принудително изпълнително действие, изграждащо съответен изпълнителен
способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е по
инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя да извърши
пълно проучване на имущественото състояние на длъжника - чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ. Всяко извършено плащане прекъсва теченето на давността, защото
съставлява действие по осъществяване на изпълнителния способ запор върху
парично вземане, както е прието в постановките на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
г., ОСГТК на ВКС. В случая, с изтичане на 2-годишния преклузивен срок по
чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, считано от последното поискано на 30.03.2020
принудително действие, изпълнителното производство се прекратява по
право поради перемпция, поради което нова погасителна давност за
вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. В решение № 37/24.02.2021 г.,
гр.д. 1747/2020 г., ВКС, ІV г.о. се приема, че перемпцията е без правно
значение за давността, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я
зачете.
5
Прекъсването на 5-годишния давностен срок, считано от последното
поискано принудително действие на 30.03.2020 г., поставя началото на нов
такъв, който с оглед чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение вр. § 2 ЗМДВИП (изм. ДВ, бр. 34/09.04.2020 г.) и §
13 от ПЗР към ЗИД на ЗМДВИП, би следвало да изтече 69 дни след 30.03.2025
г. Преди края на давностния срок, взискателят прекъсва теченето, като
предявява на 02.05.2024 г. специалните установителни искове по чл. 422, ал. 1
ГПК за същите вземания. При съобразяване по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК и
фактите, настъпили след подаване на исковата молба, новата погасителна
давност не е изтекла към момента на приключване на устните състезания пред
въззивна инстанция. Исковете за признаване дължимост на претендираните
главница и неустойка са основателни до уважените размери от
първоинстационния съд.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл.
25, ал.1 НЗПП има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 109 от 05.01.2025 г., гр.д. № 25501/2024 г.,
СРС, 41 с-в в частта, с която се признава за установено по предявените по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Финанс Инфо Асистънс“ ЕООД, в качеството му на
частен правоприемник на „Централна Кооперативна Банка“ АД по силата на
договор за цесия № 3 от 29.12.2010 г., искове с правно основание чл. 99, вр. чл.
79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че К. П. И. дължи
на ищеца следните суми: сумата 8 279,33 лева, ведно със законната лихва за
периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /24.09.2010 г./ до окончателното плащане, представляваща
главница по договор за банков кредит Старт № 03100КР-АА-0391/15.12.2007
г., сключен с „Централна Кооперативна Банка“ АД, сумата 557,39 лева,
6
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 15.09.2009 г. -
09.02.2010 г. вкл., сумата 25,21 лева, представляваща лихвена надбавка
/неустойка/ за забава през периода 21.08.2009 г. – 09.02.2010 г., за които
вземания в полза на „Централна Кооперативна Банка“ АД са издадени заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 46304/2010 г. по описа на СРС, 41 състав, въз основа на които са
били образувани изп.д. № 328/2010 г. по описа на ЧСИ Б.Б. и изп.д. №
3993/2018 г. по описа на ЧСИ Н.М..
ОСЪЖДА К. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** да
заплати на „Финанс Инфо Асистънс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище:
гр. София, ул. „Врабча“ № 8 сумата 100 лв. – юрисконсулско възнаграждение
за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7