№ 14
гр. Ихтиман, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Г.
при участието на секретаря Б.а Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Г. Административно
наказателно дело № 20221840200545 по описа за 2022 година
при секретаря Б.а Мешинкова, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 545/2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление №22-
11/12.09.2022г., издадено от началник- отдел „Рибарство и контрол- Западна
България“ към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА, с което на Г. Н. Г., ЕГН
**********, за нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗРА на основание чл. 75, ал. 1 от
ЗРА е наложено наказание „глоба“ в размер на 600 лв. и на основание чл. 90,
ал. 1 от ЗРА е постановено и отнемане на 11 броя риби от вида „шаран“.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се
твърди, че не е ясно за какво изпълнително деяние е санкциониран
жалбоподателят, нарушението не е надлежно описано, както и че е налице
маловажен случай.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят не се явява,
представлява се от адвокат, който поддържа жалбата и допълва, че чрез
извършвания риболов жалбоподателят се е разтоварвал от здравословните си
проблеми.
Въззиваемата страна изпраща представител в съдебно заседание, който
оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1
На 16.07.2022 г. в 12,40ч. била извършена проверка от служители на
ИАРА на яз. *, с. *, общ. Ихтиман, при която било установено, че
жалбоподателят извършва риболов с един брой риболовен уред- въдица, като
е уловил и задържал в живарника си 11 броя риби от вида „шаран“ с размери
от 14 см. до 16см., което е под минимално допустимите за улов за вида
размери – 30см., съгласно б. „а“, т. 29 от Приложение №2 към чл. 38, ал. 1 от
ЗРА.
След приключване на проверката проверяващите върнали рибите
обратно в язовира- живи.
Към процесната дата жалбоподателят притежавал валиден билет за
любителски риболов.
Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, като въз основа на него
било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1 от
ЗРА на основание чл. 75, ал. 1 от ЗРА е наложено наказание „глоба“ в размер
на 600 лв..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализа на събраните по делото – писмени доказателства – АУАН,
Констативен протокол, билет за любителски риболов, заповеди за
компетентност, доклад от инспекция на лица, извършващи любителски
риболов, Констатация от медицински изследвания, предоставени документи и
мотиви за експертно решение, както и гласните доказателствени средства –
показанията на свидетелите Г., Г., Г..
Доказателственият материал в огромната си част е последователен и
безпротИ.речив, поради което съдът му даде вяра изцяло. В частност
свидетелските показания се установява, че жалбоподателят е уловил 11 броя
риби от вида „шаран“ с размери от 14см. до 16см. и тегло около 2,3кг.-2,4кг.,
които е държал в живарник.
Съдът не кредитира единствено показанията на св. Г. (син на
жалбоподателя) в частта, в която заявява, че процесните риби не са били
пуснати обратно във водата поради неговото и на жалбоподателя желание да
се снимат с тях. На първо място същите са изолирани от останалия
доказателствен материал. На второ място св. Г. заявява, че именно желанието
за снимки е най- често срещаното и заучено възражение от лица, установени
да извършват риболов в нарушение на законовите разпоредби. На трето място
свидетелят е син на жалбоподателя, поради което е заинтересован от
поддържане на основната защитна позиция на своя баща.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
НП е връчено на 19.09.2022г. (видно от известие за доставяне на л. 12 от
делото), а жалбата е депозирана на 29.09.2022г. (видно от отбелязване върху
същата на л. 4 от делото). Като подадена в срок и от лице имащо право на
2
жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в кръга на техните
правомощия. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението за неясно описание на нарушението. В
АУАН и в НП е посочено време и място на твърдяното нарушение- 16.07.2022
г. в 12,40ч. на яз. *, с. *, общ. Ихтиман, че жалбоподателят е извършил улов
на риба с посочен конкретен вид, брой и размери, като е направен извод, че
тези размери са под минимално допустимите за съответния вид и последните
отново са посочени.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗРА Рибностопански обекти са изкуствени
водни обекти - язовирите, бентовете и изравнителите, каналите,
баластриерните водоеми, хидропарковете, технологичните водоеми на
електрическите централи и на други индустриални предприятия или
земеделски стопанства;.
Според б. „а“, т. 29 от Приложение №2 към чл. 38, ал. 1 от ЗРА
минимално допустимите размери за улов на Шаран (Cyprinus carpio) е 30см.
Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗРА забранява се уловът, пренасянето,
превозването и продажбата на риба и други водни организми от обектите по
чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 с размери, по-малки от минимално допустимите, съгласно
приложение № 2.
В случая от доказателствата по делото се установи, че жалбоподателят е
извършил улов на 11 броя риби от вида „шаран“ с размери от 14 см. до
16см., което е под минимално допустимите за улов за вида размери – 30см.,
съгласно б. „а“, т. 29 от Приложение №2 към чл. 38, ал. 1 от ЗРА.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Жалбоподателят е притежавал билет за любителски риболов и е
знаел, че е забранен уловът на риба с размери под минимално допустимите,
съзнавал е, че уловените риби са под този размер, целял е техния улов и ги е
поставял в живарник.
Неоснователно е възражението, че НП следва да бъде отменено, тъй
като уловът на рибата е бил с цел да бъдат направени снимки със същата. На
първо място съдът приема, че това възражение е израз на защитната позиция
на жалбоподателя, независимо от вписване на такова възражение още в
АУАН. Както вече беше посочено, според св. Г. именно желанието за снимки
е най- често срещаното и заучено възражение от лица, установени да
извършват риболов в нарушение на законовите разпоредби. Наред с това
свидетелят, който поддържа защитната теза на жалбоподателя- св. Г., е син на
жалбоподателя, поради което е заинтересован от поддържане на основната
защитна позиция на своя баща. На второ място разпоредбата на чл. 38, ал. 2
от ЗРА изрично предвижда, че при улов на индивиди с по-малки размери от
посочените в приложение № 2 те се връщат незабавно във водата независимо
от състоянието им. Последното в случая не е сторено и не може да води до
3
отпадане на административнонаказателната отговорност.
Съдът намира, че в случая е неприложим институтът "маловажен
случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г.
на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за маловажност
на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол. Относно понятието маловажен случай, приложима е
легалната дефиниция съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс според
която "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. В конкретния случай нарушението е на формално
извършване, поради което настъпването на вредни последици не е елемент от
състава му. Наред с това броят на рибите- 11бр., размерите им- 14-16см.
(почти двойно по- малко от минимално допустими размери- 30см.) не водят
до извод, че нарушението попада в категорията на маловажните такива,
респ. че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите
нарушения от съответния вид. В подкрепа на горния извод са и Решение №
2410 от 9.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2419/2021 г., Решение
№ 213 от 27.10.2021 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 696/2021 г.,
Решение № 370 от 30.06.2020 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 403/2020 г.,
Решение № 21 от 20.02.2017 г. на АдмС - Габрово по к. а. н. д. № 329/2016 г.,
Решение от 11.03.2014 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 29/2014 г.,
касаещи съответно 3 бр., 7 бр, 5 бр. 2 бр. и 8 бр. риби, в които, независимо от
по- малкия брой риби в сравнение с установения по настоящото дело, е
направен извод за неприложимост на института "маловажен случай".
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗРА който лови, пренася, превозва и продава
риба и други водни организми с размери или тегло под минимално
допустимите в нарушение на чл. 38, ал. 1, се наказва с глоба от 600 до 900 лв.
Наложеното административно наказание е в минималния предвиден
размер, поради което не подлежи на изменение.
На следващо място съгласно чл. 90, ал. 1 от ЗРА в случаите по чл. 56,
62, 64, 65, чл. 66, ал. 4 и 5, чл. 67, 67а, 68, 69а, 70, 71, 72, 73 - 77, 81, 82, 82а,
82в, 85, 85а и 86 рибата и другите водни организми, както и уредите,
средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза
на държавата.
С оглед приложимостта на чл. 90, ал. 1 от ЗРА при нарушения на чл. 75
от ЗРА правилно е постановено и отнемане на процените риби и връщането
им в язовира.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и изричното искане в съдебните прения (л. 39
4
от делото) съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал.
1 АПК на въззиваемата страна се дължат разноски.
Съгласно чл.63д, ал. 3 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в предвидения в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ минимален размер от 80 лева, което следва да бъде
присъдено в полза на ИАРА.
Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-11/12.09.2022г.,
издадено от началник- отдел „Рибарство и контрол- Западна България“ към
ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА.
ОСЪЖДА Г. Н. Г., ЕГН **********, да заплати на ИАРА сумата от
80лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София област в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5