РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20251450200350 по описа за 2025 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0300-
000296/03.07.2025 год. на Началник РУ гр.М., упълномощен да издава
Наказателни постановления със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на
Министъра на вътрешните работи, с което на нарушителят Е. Я. Я. от гр. М.,
са наложени АДМИНИСТРАТИВНИ НАКАЗАНИЯ, а именно: ГЛОБА в
размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП;
ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.104а от ЗДвП;
ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.147 ал.1 от
ЗДвП и ГЛОБА в размер на 20 /ДВАДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.70
ал.3 от ЗДвП като законосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.5, вр. с чл.58д т.1
от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
1
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Е. Я. Я. от гр. М., община М. е обжалвал в срок Наказателно
постановление № 25-0300-000296/03.07.2025 год. на Началник РУ гр.М.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява,нито пък се
представлява от редовно упълномощения си процесуален представител в
лицето на адв. М. Г. от ВАК. С депозираната по делото жалба се поддържа, че
атакуваното Наказателно постановление е издадено в противоречие с
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила. Визира се, че фактическата
обстановка въз основа на която е издадено НП не отговаря на истината. С това
се иска отмяна на атакуваното НП.
Ответникът РУ гр.М. редовно призован, представител не е изпратил и
не е ангажирал становище по делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по
същество се явява неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че
атакуваното НП е връчено на пътя чрез новосъздадената функционалност на
„АИС-ПП“ на жалбоподателя на 13.09.2025 г., а жалбата е депозирана пред
ответника на 24.09.2025 г., респективно е изпратена на 23.09.2025 г., като в
тази насока е приложеният по делото в оригинал пощенски плик с клеймо от
посочената дата и безспорно е в срок.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: НП № 25-0300- 000296/03.07.2025 год.,
пощенски плик с клеймо от 23.09.2025г., Акт № 4185903/13.06.2025 год.,
Заповед №8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,
Справка за нарушител/водач от 29.09.2025 г., оригинал от НП 25-0300-
000296/03.07.2025 год., ведно с разписка за връчено на 13.09.2025 г. НП
предоставени от жалбоподателя, Справка от Началника на РУ-М. под вх.
№5012/10.10.2025 г., ведно със Справка от АИС-АНД „Картон на НП", от
която е видно, че Наказателно постановление № 25-0300-000296/03.07.2025 г.
на РУ-М. е връчено на пътя чрез новосъздадената функционалност на „АИС-
2
ПП" на 13.09.2025 г., Справка за собствеността на МПС с рег. №.... от
10.10.2025 г. и Справка от Началника на РУ-М. под вх. №5029/13.10.2025 г.
ведно с копие на Съпроводително писмо с рег. № 4332p68073/29.09.2025 г. от
03 Сектор „АО" при Отдел „Пътна Полиция" - СДВР и оригинал на НП № 25-
0300-000296/03.07.2025 год. Съответно са разпитани свидетелите Г. Г. и Г. Г. и
двамата служители в РУ гр.М., като първият е актосъставител, а вторият
свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените
в нея доводи и се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното от фактическа срана:
Акт за установяване на административно нарушение №
4185903/13.06.2025 год. е съставен на жалбоподателят затова, че на 13.06.2025
г., около 08:25ч. в гр. М. по ул. „А. С.“ срещу № .. с посока на движение към
ул. „П. Р. С.“ е управлявал личния си лек автомобил „Форд Галакси“ с рег. №
..., като водача не използва (поставя) обезопасителен колан по време на
движение, с който е оборудван автомобила. Водача използва мобилен телефон
без да има устройство за свободни ръце. Към момента на извършената
проверка МПС е без валиден ГТП. Водача не използва къси светлини при
движение през деня. С това е прието, че са нарушени разпоредбите на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 104а от ЗДвП , чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и чл. 70, ал.3 от
ЗДвП.Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното
Наказателно постановление.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на
13.06.2025 г. свидетелите Г. Г. и Г. Г. и двамата служители в РУ-М. са били на
работа в автопатрул за времето от 07.00 ч. до 19.00 ч.Около 08.25 ч.
свидетелите спрели за проверка лек автомобил „Форд Галакси“ с рег. №....
собственост и управляван от жалбоподателя. В хода на извършената проверка
на жалбоподателя били поискани документите, шофьорската книжка и талона
на автомобила. Преди да бъде спрян жалбоподателя, свидетелите Г. Г. и Г. Г.
забелязали, че жалбоподателят говори по телефона и е без обезопасителен
колан. Свидетелите го попитали има ли причина да не използва колана и
последният заявил, че няма такава причина. В хода на проверката било
установено, че същият няма и годишен валиден технически преглед, като
свидетелите конкретизират, че жалбоподателят е управлявал и без включени
3
къси светлини за движение през деня. За процесните нарушения бил съставен
акт на жалбоподателя в негово присъствие и в присъствието на свидетелите.
Акта бил прочетен от актосъставителя Г. Г. и бил подписна от него и от
свидетелят Г. Г. Жалбоподателят отказал да подпише акта, както и отказал да
му бъде връчен препис от последния. Отказа на жалбоподателя да подпише
акта и да му бъде връчен препис от него бил оформен чрез положения подпис
от свидетеля Г. Г.. Жалбоподателят останал при свидетелите Г. Г. и Г. Г. и след
съставяне на акта, за да присъства как служилите на реда извършват проверки
и на други автомобили, а именно дали спират автомобили и дали
санкционират и други водачи. Жалбоподателят сигнализирал 112 подавайки
сигнал срещу служителите Г. Г. и Г. Г. като им обяснил, че ще си депозира
възражение в 7-дневен срок. И двамата свидетели констатират, че
жалбоподателят е системен нарушител на ЗДвП и неговия правилник, като
уточняват, че на практика жалбоподателят е бил съгласен с всички
констатирани нарушения, но възроптял от това, че автомобилът му е спрян за
проверка.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган.
В тази насока, по делото е приложена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год.
на Министъра на вътрешните работи. Съгласно посочената заповед са
определени да извършват контролна и административнонаказателна дейност
по ЗДвП, следните държавни служители от МВР: служителите, заемащи
длъжност полицейски инспектор – VІ-ІІІ степен с функционални задължения
по контрол на пътното движение и „мл.автоконтрольор” ІІ-І степен в
СДВР/ОД на МВР и в техните териториални структурни звена, изпълняващи
служебните си задължения на изпълнителски и мл.изпълнителски длъжности
в звената „Сигма” в ОД на МВР в рамките на обслужваната територия. От
така приложената по делото заповед се установява, че за да състави АУАН
актосъставителя е достатъчно да заема някоя от длъжностите, посочена в т.1
от заповедта, без да е необходимо издаване на нарочна писмена заповед,
определяща персонално длъжностните лица за съставяне на актове по ЗДвП.
Видно е от АУАН № 4185903/13.06.2025 год. и от издаденото, въз основа на
него Наказателно постановление, както и от разпита на самият
актосъставител, че същият към датата на съставяне на акта е заемал
4
длъжността мл.автоконтрольор при РУ гр.М., поради което е бил компетентен
да съставя актове. В същата заповед е посочено, че компетентни да издават
наказателни постановления за констатираните нарушения са именно Началник
на РУ при СДВР/ОД на МВР на обслужваната територия. От посочените
писмени доказателства, по един безспорен и категоричен начин се установява,
че както АУАН, така и издаденото въз основа на него Наказателно
постановление са издадени от оправомощени и съответно компетентни лица.
При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на
атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и
чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите
в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното
постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на
извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите
разпоредби, които са били нарушени. Правните квалификации по чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП, чл. 104а от ЗДвП , чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и чл. 70, ал.3 от ЗДвП са
прецизни и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34
ал.1 и ал.3 от ЗАНН. С оглед на така изложената фактическа обстановка,
съдът намира, че жалбата е неоснователна, разгледана по същество.
Безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал процесния лек
автомобил, без да използва обезопасителния колан, с който е оборудван
автомобила. Отбелязването в Наказателното постановление, че управляваното
от жалбоподателя МПС е било лек автомобил, сочи, че същото е от категория
М 1 съгласно чл.149 ал.1 т.2 б.”а” от ЗДвП, което намира опора и в Справка за
регистрацията на МПС под вх. №5015/10.10.2025 г. От показанията на
свидетелите Г. Г. и Г. Г. по безспорен и несъмнен начин се установява, че
жалбоподателят е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан,
с какъвто превозното средство е било оборудвано. Именно този факт, който
полицейските служители са възприели е станал и причина водачът да бъде
спрян за проверка. Показанията на посочените свидетели изцяло
кореспондират помежду си и липсват доказателства, които да ги опровергават.
Настоящият съдебен състав намира, че е безспорно доказано, че с поведението
си жалбоподателя е нарушил изискването на чл.137а ал.1 пр.първо от ЗДвП
5
когато са в движение водачите на МПС от категория М 1 да използват
обезопасителни колани. Поведението на жалбоподателя е съставомерно по
чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, който за неизпълнение на задължението за
използване на предпазен колан предвижда наказание глоба в размер на 50
лева, като тук е мястото да се посочи, че се прилага разпоредбата действаща
към момента на извършване на деянието, която е по-благоприятна за дееца,
тъй като към настоящият момент за констатираното нарушение се предвижда
глоба в размер на 100 лева. Размерът на наказанието е правилно определен от
наказващия орган. Не се установи в случая да е било налице някое от
изключенията, визирани в разпоредбата на чл.137а ал.2 от ЗДвП.
Законодателят не е предвидил в посочената разпоредба минимум и максимум
и не е предоставил на административнонаказващият орган възможността за
преценка при определяне на размера на наказанието. Следователно
административнонаказващият орган ще наложи посоченото наказание в
законоустановения му фиксиран размер.
По отношение на нарушението на чл.70 ал.3 от ЗДвП, съдът намира
предвид събраните доказателства, извършването му да е установено по
несъмнен начин. Безспорно бе установено, че на 13.06.2025 год. в 08:25 часа
жалбоподателя е управлявал процесния лек автомобил без включени
светлини. Това нарушение правилно е прието като такова по чл.70 ал.3 от
ЗДвП, която норма въвежда задължение превозните средства задължително да
се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини.
Ако автомобилът на жалбоподателя не е разполагал с дневни светлини е
следвало да ги използва, а ако не е оборудван с такива, да се движи с
включени къси светлини, според нормата на чл. 70, ал. 3 ЗДвП.Целта на
разпоредбите за използване на дневните светлини е да се повиши пътната
безопасност и намалят ПТП-та, така както сочи и § 2 от преамбюла на
ДИРЕКТИВА 2008/89/ЕО НА КОМИСИЯТА от 24 септември 2008 година за
изменение с цел привеждане в съответствие с техническия прогрес на
Директива 76/756/ЕИО на Съвета относно инсталирането на светлинни и
светлинносигнални устройства на моторни превозни средства и техните
ремаркета, "с цел да се повиши безопасността по пътищата чрез подобряване
на видимостта на моторните превозни средства, в Директива 76/756/ЕИО
следва да се въведе задължително изискване на тези превозни средства да се
поставят дневни светлини".Тази генерална цел за пътна безопасност е
6
инкорпорирана в съдържанието на § 6, т. 59 ДР ЗДвП, според който "Дневни
светлини" са светлини, предназначени за подобряване на възприемането и
видимостта на предната част на пътно превозно средство при движението му.
Размерът на наказанието е правилно определен от наказващия орган.
Законодателят не е предвидил в посочената разпоредба минимум и максимум
и не е предоставил на административнонаказващият орган възможността за
преценка при определяне на размера на наказанието. Следователно
административнонаказващият орган ще наложи посоченото наказание в
законоустановения му фиксиран размер. И тук е мястото да се отбележи, че
административнонаказаващия орган е определил наказанието към момента на
извършване на деянието, когато разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП е
предвиждала Глоба в размер на 20 лева за разлика от действащата в момента
разпоредба която предвижда Глоба в размер на 50 лева.
Съдебният състав намира, че правилото на чл.104а от ЗДВП установява
забрана за ползване на мобилен телефон по време на движение на превозното
средство, което може да се изрази в различни действия, включително
неосъществено повикване от друг абонат. Безспорно от гласните
доказателства по делото, в лицето на разпитаните служители на РУ гр.М. по
категоричен начин установяват възприемането си, че жалбоподателя е ползвал
мобилен телефон, като безспорно това ползване е свързано с действие по
държане на мобилния телефон в близост до ухото. И двамата свидетели са
възприели лично факта, че жалбоподателя е държал мобилния си телефон , в
близост до ухото. Относно наложеното наказание по чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП
следва да се отбележи, че на наказание подлежи всеки водач, който използва
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен, чрез
устройство позволяващо използването на телефона, без участието на ръцете
му. В разпоредбата на чл.104а от ЗДвП е въведена забрана за водачите на МПС
по време на управление да използват мобилен телефон. Както се установи от
възприетата фактическа обстановка жалбоподателя е управлявал процесното
МПС и е използвал мобилен телефон, без участие на устройство „свободни
ръце”. Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че разпоредбата
на чл.104а от ЗДвП установява забрана за ползване на мобилен телефон по
време на движение на превозното средство, което може да се изрази в
различни действия, включително неосъществено повикване от друг абонат.
При това доколкото възприемането на ползването е свързано с действие по
7
държане на мобилния телефон в близост до ухото, съдът намира, че от
показанията на свидетелите Г. Г. и Г. Г., които са възприели лично факта, че
жалбоподателя е държал мобилен телефон и е разговарял, установяват в
случая и конкретния начин на осъществяване на нарушението. Разпоредбата
на чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП предвижда наказание глоба в абсолютно определен
размер, а именно 50 лева, т.е. при налагането й не е необходимо да се извърши
преценка за обществената опасност на дееца, съгласно разпоредбата на чл.27
ал.2 от ЗАНН. И тук следва да се отбележи, че е приложена по-благоприятната
за дееца норма действаща към момента на извършване на деянието, тъй като с
последващите изменения на ЗДвП за конкретното нарушение се предвижда
Глоба в размер на 100 лева.
От гласните и писмени доказателства, събрани по делото се установява
по безспорен начин авторството на визираното в процесния санкционен акт
административно нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП. Последното е
установено и доказано по безспорен начин и от обективна страна. Съгласно
първата, посочена от наказващия орган като нарушена разпоредба на чл.147
ал.1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях
ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с
атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията
на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга,
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата
им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните
средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с
максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата,
теглени от тях, се определят с Наредба на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съгласувано с Министъра на
вътрешните работи. В случая това нормативно задължение не е било
изпълнено досежно процесния автомобил, като констатацията на
длъжностните лица в тази насока не е опровергана документално от страна на
жалбоподателя, поради което съдът приема, че с поведението си същият е
проявил бездействие, съставляващо омисивно противоправно деяние,
прогласено от закона за наказуемо. Приложената в тази връзка санкционна
норма на чл.181 т.1 от ЗДвП действаща към момента на извършване на
деянието указва, че се наказва с глоба 50 лева собственик или длъжностно
лице, което без уважителни причини не представи в определения срок
8
превозно средство за технически преглед. Административното нарушение е
доказано от субективна и обективна страна, а приложените от наказващия
орган правна квалификация и санкционна норма обуславят правилност на
санкционния акт в тази му част. Тук е мястото да се отбележи, че
жалбоподателя също не отрича, че автомобила му не е бил минал на
технически преглед. Следва да се отбележи, че наказанието е с фиксиран
размер и не подлежи на корекция от съда. По отношение нарушението на
чл.147 ал.1 от ЗДвП безспорно следва да се отбележи, че собственика на
управляваното МПС е правилно посочен и същият е субект на
административнонаказателна отговорност. Настоящият съдебен състав
намира за основателно да отбележи, че жалбоподателя не е посочил
уважителни причини за неизвършване на проверка на техническата му
годност.Тук е мястото да се отбележи, че жалбоподателя е бил наказван и
преди това нарушение за допуснати нарушения на чл.147 ал.1 от ЗДвП с
влезли в сила Наказателни постановления и фишове. Следва да се подчертае,
че управлението на МПС, чиято техническа изправност не е проверена е
деяние, което застрашава участниците в движението. Посоченото нарушение е
типично за своя вид и като застрашава безопасността на участниците в
движението не разкрива основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. Не на
последно място следва да се отбележи, че жалбоподателя е системен
нарушител на ЗДвП и неговия Правилник като има издадени 56 бр. Акта, 55
броя Наказателни постановления, 75 броя Фишове и е осъждан по
наказателно дело от общ характер по чл. 343б ал.1 от НК, съответно бил е
лишен на основание чл. 343г от НК на четири месеца от правото да управлява
МПС.
Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваното Наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
обосновано.
Отново следва да се посочи, че не са налице основания за прилагането
на чл.28 ЗАНН, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства бе
установено, че жалбоподателя не е спазвал правилата за движение по
пътищата. В тази насока, правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от
ЗАНН, като следва да се отчете и факта че жалбоподателят има и други
нарушения по ЗДвП и неговия Правилник, видно от представената и приета
като доказателство по делото Справка за нарушител/водач от 29.09.2025 год.
9
От така приложената справка е видно, че само през 2025 год. жалбоподателя,
освен гореописаното нарушение е допуснал още 16 броя нарушения по ЗДвП
и неговия Правилник, което води до извода за системност при допуснатите
нарушения и неизиграване роля на наложените наказания за превъзпитанието
на нарушителя. Тук е мястото да се отбележи, че за да е налице маловажен
случай на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение на обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. В хода на производството не се изтъкнаха доводи и не се
ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена
опасност на извършените нарушения, в сравнение с обикновените случаи.
Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че не приема за
основателни така направените възражения от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Тук е мястото
да се посочи, че редът за съставяне, подписване и връчване на АУАН е
регламентиран в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. От разпоредбата на чл.40 ал.1 от
ЗАНН следва, че акта по правило се съставя в присъствие на нарушителя, но
законът допуска при посочените в ал.2 условия акта да бъде съставен в негово
отсъствие. Разглежданият случай е в хипотезата на ал.1. Нарушителят е
присъствал при съставянето му, което обстоятелство се установява по
несъмнен начин от всички разпитани по делото свидетели. В чл.43 от ЗАНН е
разписан редът на подписване и връчване на акта. Безспорно е, че
жалбоподателя е отказал да подпише акта, като отказът му е удостоверен по
предвидения в ал.2 ред. В ал.4 е регламентиран редът, по който се връчва акта,
съставен в отсъствие на нарушителя, т.е. законът не предвижда изрично редът,
по който се връчва или се счита за връчен акта, съставен в присъствие на
нарушителя, който е отказал да го подпише и отказал да го получи. Според
разпоредбата на чл.43 ал.1 пр.2 от ЗАНН акта се предявява на нарушителя да
се запознае със съдържанието му. Това е вмененото на съответните органи
задължение във връзка със съставения в присъствие на нарушителя акт.
Законът не въвежда изрично задължение за връчването му в тази хипотеза, а
само задължение лицето да бъде запознато със съдържанието му. Това
задължение е било изпълнено, както установяват свидетелите Г. Г. и Г. Г., като
10
същите са категорични, че нарушителят е присъствал през цялото време на
съставянето на акта, както и актосъставителят го е запознал със съдържанието
му, като му го е прочел и когато се е стигнало до момента на подписване
жалбоподателя е отказал. Безспорно е установено, че жалбоподателя при
съставянето на акта е запознат с неговото съдържание, в който смисъл е и
разпоредбата на чл.43 ал.1 пр.2 от ЗАНН. Отказът на лицето да подпише акта
е оформен съобразно реда по чл.43 ал.2 от ЗАНН. След като безспорно е
установено, че акта е съставен в присъствието на нарушителя и същият му е
предявен по реда на чл.43 от ЗАНН, а отказът на нарушителя да подпише акта
е удостоверен с подписа на един свидетел, то съдебния състав намира, че
процедурата по съставяне и връчване на акта е изцяло спазена Съгласно
разпоредбата на чл.43 ал.5 от ЗАНН при подписване на акта на нарушителя се
връчва екземпляр от същия срещу разписка, а съгласно чл.43 ал.4 от ЗАНН
когато акта се съставя в отсъствие на нарушителя той се изпраща на
съответната служба по местоживеене на нарушителя за предявяване и
подписване от нарушителя. От анализа на посочените разпоредби следва да се
приеме, че когато акта се съставя в присъствие на нарушителя и същият
откаже да го подпише, като това обстоятелство се удостовери с подписа на
един свидетел при посочване на трите имена и адрес на този свидетел за
актосъставителя не възниква задължение за връчване на акта или изпращането
му за връчване по местоживеене на нарушителя. Ето защо, след като акта е
предявен на нарушителя и последният сам се е поставил в положение да не
получи препис от същия, това не обуславя ограничаване на правото на защита
на санкционирания и не съставлява нарушение на процедурата по съставяне и
връчване на акта.. Съгласно чл.43 ал.5 от ЗАНН отново следва да се посочи, че
при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу
разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. В конкретния
случай нарушителя е отказал да подпише акта, което е удостоверено по
предвидения в закона ред и за актосъставителя не е възникнало задължение да
му връчи препис от акта. Отказвайки да подпише акта нарушителя сам се е
поставил в положение да не му бъде връчен препис от акта. В този смисъл е и
т.11 от Постановление № 10 на ПВС от 28.09.1973 год., съгласно която препис
от акта се връчва на нарушителя при подписването му.
Настоящият съдебен състав също така не приема, че при съставянето на
акта е допуснато процесуално нарушение на процедурата по чл.43 ал.2 от
11
ЗАНН, тъй като свидетелят Г. Г. е вписан в акта като свидетел-очевидец, който
е присъствал при установяване на административното нарушение, като
същото това лице е удостоверило с подписа си в качеството си на свидетел и
отказа на жалбоподателя да подпише съставения акт. Съдът приема, че на
първо място следва да се посочи, че по аргумент от разпоредбата на чл.43 ал.1
от ЗАНН съставянето на акта приключва с подписването му от
актосъставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, като
действията по предявяване на акта на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и да го подпише са последващи неговото съставяне. В този
смисъл в производството по съставяне на процесния акт свидетелят Г. Г. е
участвал единствено и само в едно процесуално качество – на свидетел по
чл.40 ал.1 от ЗАНН – свидетел, присъствал при извършването и
установяването на нарушението. В разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН е
предвидено, че когато нарушителя откаже да подпише акта, това се
удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес, на който
се отбелязват в акта. Не може да се приеме, че свидетеля по чл.43 ал.2 от
ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Както вече бе отбелязано, действията по предявяване на акта на нарушителя
да се запознае с неговото съдържание и да го подпише са действия, които не
представляват елемент от фактическия състав по съставянето на акта за
установяване на административно нарушение. Ето защо, настоящия съдебен
състав приема, че отказът на нарушителя, респективно на жалбоподателя да
подпише съставеният и предявеният му за връчване акт може да бъде
удостоверен с подписа, на който и да е свидетел, присъствал при
извършването на процесуалното действие предявяване на акта за запознаване
и подписване от нарушителя, възприел отказа на нарушителя да подпише
акта. Нормативно не са предвидени ограничения за това кой може да бъде
свидетел по чл.43 ал.2 от ЗАНН. Ето защо, не е налице процесуална пречка
свидетелят по чл.40 ал.1 от ЗАНН, присъствал при съставянето на акта и
подписал в това си качество съставения акт да удостовери с подписа си като
свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта. Липсва законова
регламентирана несъвместимост едно и също лице да бъде свидетел по чл.40
ал.1 или ал.3 от ЗАНН и едновременно с това свидетел по чл.43 ал.2 от ЗАНН.
Съгласно изричната разпоредба на чл.51 ал.1 б.”б” от ЗАНН свидетелят по
акта единствено не може да участвува в разглеждането на
12
административнонаказателна преписка и в издаването на Наказателно
постановление.
От страните не са поискани разноски и съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5, вр. с чл.58д т.1
от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Наказателно постановление № 25-0300-
000296/03.07.2025 год. на Началник РУ гр.М.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
13