№ 7064
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110123932 по описа за 2023 година
Предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане в условията на разделна
отговорност на Т. К. Д., А. Д. И. и Т. И. И. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД
сумата от 1654,80 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 05.05.2023 г. датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
сумата 181,75 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
05.04.2023 г., сумата 68,14 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 05.05.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, сумата от 13,03 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 16.07.2020г. до 05.04.2023г., които касаят апартамент № 155, находящ се в
гр. София, ж.к. „Младост 2“, бл. ..., ет. 7, аб. № 146590, при следните квоти:
Т. К. Д. за 4/6 или за сумите от: 1103,20 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 05.05.2023 г. датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, сумата 121,16 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 05.04.2023 г., сумата 45,43 лв., представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 05.05.2023 г. - датата на депозиране на
исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 8,69 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 05.04.2023г.;
А. Д. И. за 1/6 или за сумите: 275,80 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
1
ведно със законната лихва от 05.05.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, сумата 30,29 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2020 г. до 05.04.2023 г., сумата 11,36 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 05.05.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, сумата от 2,17 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 16.07.2020 г. до 05.04.2023г.;
Т. И. И. за 1/6 или за сумите: 275,80 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 05.05.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, сумата 30,29 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2020 г. до 05.04.2023 г., сумата 11,36 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 05.05.2023 г. датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, сумата от 2,17 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 16.07.2020 г. до 05.04.2023г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите
не са престирали насрещно - не са заплатили дължимата цена. Иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди ответнците за заплатят на ищеца процесните
суми. Претендира разноски.
Ответниците А. Д. И. и Т. К. Д., представлявани от назначен на основание чл.
47, ал. 6 ГПК особен представител, са депозирали отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който оспорват предявените искове както по
основание, така и по размер. Оспорват през процесния период да са притежавали
качеството потребители на топлинна енергия, съответно възразяват да са собственици
на имота. Сочат, че не са получавали фактури на тяхно име. Релевират възражение за
изтекла погасителна давност. Молят за отхвърляне на исковете.
Ответникът Т. И. И. в законоустановен срок по чл. 131 ГПК не е депозирал
отговор на исковaта молба.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД изразява
становище за основателност на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата
на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
2
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
3
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
В настоящия случай по делото не е представено заявление за откриване на
партида на името на някой от тримата ответници – Т. К. Д., А. Д. И. и Т. И. И., или на
името на техния наследодател – Д. И. Д., починал преди началото на исковия
период.
Не се установява също някое от посочените лица да е носител на правото на
собственост върху процесния
апартамент.
От представеното по делото удостоверение за наследници /л. 45-46/ се
установява, че Д. И. Д. е починал на дата 06.04.2018г. и е оставил като наследници
тримата ответници.
Предвид липсата на доказателства, че наследодателят на ответниците е бил
носител на правото на собственост върху процесния апартамент, то е невъзможно да се
приеме, че ответниците, са придобили собствеността върху него по силата на
наследствено правоприемство.
Горният извод не се опровергава от представената по делото данъчна
декларация, подадена от единия от ответниците /Т. К. Д./. Настоящият състав споделя
мотивите в решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО, че
данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за
доказване правото на собственост върху недвижим имот, както и че декларирането на
един имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти има само
административноправно значение, но няма гражданскоправни последици и не поражда
последици относно възникването или прекратяването на правото на собственост върху
същия.
Правото на собственост възниква по силата на предвидените в закона способи
/чрез правна сделка, по давност, или по други начини, определени в закона/ и се
доказва със съответните документи, удостоверяващи тези способи.
Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ,
който съдържа изявления на декларатора като данъчно задължено лице за определени
факти, в т.ч. и такива, свързани с притежаване правото на собственост върху
недвижим имот.
Декларацията, депозирана пред данъчната администрация по чл. 14 от ЗМДТ, би
могла евентуално да се цени в съвкупност с други представени доказателства за
собственост, както и по реда на чл. 175 от ГПК като извънсъдебно признание на факт
от страната, която е декларирала имота /в случая – само по отношение на единия от
ответниците – Т. К. Д./.
По делото обаче, както беше посочено, макар да е безспорно, че ответниците са
наследници на Д. И. Д., няма данни дали и как наследодателят им е придобил на свой
ред право на собственост върху имота.
4
С оглед на това, единствено от представената по делото декларация по чл. 14 от
ЗМДТ, не би могло да бъде прието за установено при условията на пълно и главно
доказване, че ответниците са собственици на имота.
С оглед изложеното се налага извод, че ищцовото дружество, чиято е
доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК,
не е ангажирало доказателства за твърдяното облигационно правоотношение между
страните по делото. Не са представени доказателства нито за принадлежността на
правото на собственост, респективно на ограниченото вещно право на ползване върху
процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен договор
между страните. При това положение, предявените искове следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена
топлинна енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на процесния
имот, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за лихва за
забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
има единствено ответникът Т. И. И., който не е претендирал такива. Ответниците Т. К.
Д. и А. Д. И. са защитавани от назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, поради което разноски не им се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
срещу Т. К. Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумите, както следва: 1103,20 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 05.05.2023 г.
датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 121,16 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 05.04.2023 г., сумата
45,43 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 05.05.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
сумата от 8,69 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до
05.04.2023г., които касаят апартамент № 155, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост
2“, бл. ..., ет. 7, аб. № 146590.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
срещу А. Д. И., ЕГН **********, искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумите, както следва: 275,80 лв., представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 05.05.2023 г. - датата на
5
депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 30,29 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 05.04.2023 г., сумата
11,36 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 05.05.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
сумата от 2,17 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до
05.04.2023г., които касаят апартамент № 155, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост
2“, бл. ..., ет. 7, аб. №
146590.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
срещу Т. И. И., ЕГН **********, искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумите, както следва: 275,80 лв., представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 05.05.2023 г. - датата на
депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 30,29 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 05.04.2023 г., сумата
11,36 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 05.05.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
сумата от 2,17 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до
05.04.2023г., които касаят апартамент № 155, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост
2“, бл. ..., ет. 7, аб. № 146590.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД като
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6