РЕШЕНИЕ
№ 11670
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110169648 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника Е. Д. Г. за
заплащане на сумите, както следва: сумата от 1 459,78 лв., представляваща
цена на доставена топлинна енергия в апартамент № 53, находящ се в гр.
София, **********, аб. № **********, за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
/03.08.2021г./ до плащането, сумата от 164,33 лв. – лихва за забава, начислена
върху вземането за ТЕ за периода от 15.09.2018г. до 05.07.2021г., сумата от
29,13 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
01.02.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението /03.08.2021г./ до плащането, както и сумата от 5,11 лв. – лихва
за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от
31.03.2019г. до 05.07.2021г., за които му е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 45574/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав. След
постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК, с което се оспорва
1
дължимостта на главница за заплащане на цена на доставена топлинна
енергия в размер на 618,53 лв., както и вземанията за дялово разпределение и
лихва за забава, начислена върху дължимата цена на топлинна енергия и
дялово разпределение, са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи
сумите, както следва: сумата от 618,53 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия в апартамент № 53, находящ се в гр. София, ж.к.
**********, аб. № **********, за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението /03.08.2021г./
до плащането, сумата от 164,33 лв. – лихва за забава, начислена върху
вземането за ТЕ в размер на 1459,48 лв. за периода от 15.09.2018г. до
05.07.2021г., сумата от 29,13 лв. – цена на извършена услуга дялово
разпределение през периода от 01.02.2019г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението /03.08.2021г./ до
плащането, както и сумата от 5,11 лв. – лихва за забава, начислена върху
вземането за дялово разпределение за периода от 31.03.2019г. до 05.07.2021г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. Д. Г. е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност на част от вземанията. Оспорва иска за
мораторна лихва, като излага доводи за неравноправност на клаузата от
Общите условия на ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД не
изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.422,ал.1 ГПК,вр.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал
2
/доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. Ответникът не оспорва, а и от представения по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 004, том V, рег. №
20330, дело № 753 от 19.08.2005г. по описа на нотариус Борис Янков с рег. №
258 и район на действие СРС, се установява, че ответникът е собственик на
процесния апартамент № 53, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 110,
вх.Б, ет.9. В качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът е и
страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот. Договорът касае обект с абонатен № 222279.
Безспорно между страните по делото е, че през процесния период ищецът
е доставил в имота на ответника топлинна енергия в посочения в исковата
молба обем. При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че
размерът на реално потребеното количество топлинна енергия за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2020г., при съобразяване с изравнителните сметки е в
общ размер на 2 065,55 лв.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца вземания, което е частично основателно. Съгласно
разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на
ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
3
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този
смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 и ал.2 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявлението по чл.410 ГПК на 03.08.2021г., като в периода
13.03.2020г. – 20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т.2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г.,
като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Доколкото заявлението по чл.410 ГПК е
депозирано в съда на 03.08.2021г. и като вземе предвид, че в периода
13.03.2020г. – 20.05.2020г. давност не е текла, то следва да се приеме, че
вземанията на ищеца за периода от 01.05.2017г. до 31.03.2018г., вкл. са
погасени по давност, поради което искът за посочения период следва да се
отхвърли.
Ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане само за
останалата част от исковия период от 01.04.2018г. до 30.04.2020г. При
кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на реално
потребеното количество топлинна енергия за непогасения по давност период,
при съобразяване с изравнителните сметки през непогасения по давност
период, е в размер на 1521,92 лв. В депозираното на 18.10.2021г. възражение
по ч.гр.д. № 45574/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав, ответникът е
признал дължимостта на сумата от 840,95 лв. за непогасения по давност
период, поради което и доколкото за посочената сума следва да се издаде
изпълнителен лист по заповедното производство, същата следва да се
приспадне от общо дължимата за периода, поради което и дължима остава
сумата от 680,97 лв. Ищецът претендира сума в по-малък размер – 618,53 лв.,
4
поради което и с оглед диспозитивното начало, искът следва да се уважи в
пълния му предявен размер и да се отхвърли за периода от 01.05.2017г. до
31.03.2018г.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период. По делото се установява, че за исковия период от 01.02.2019г. до
30.04.2020г. начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение
на топлинна енергия е в размер на 29,13 лв., поради което и искът се явява
изцяло основателен.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г., са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
5
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл.
32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2017г., 2018г.
и 2019г., обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г.
45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да
се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
По отношение иска за лихва върху сумата за дялово разпределение,
последният се явява неоснователен по съображенията, изложени във връзка с
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за
цената на ползваната топлинна енергия.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете в размер от
370,03 лв. за настоящото производство – за държавна такса, възнаграждение
на вещо лице по СТЕ и юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по
заповедното производство в размер от 30,10 лв. – за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът е защитаван от адв. Р. Д., който е осъществявал безплатна
правна помощ по делото. Последният претендира възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА. Същото, определено по реда на Наредба
№1/2004г. и при съобразяване на отхвърлената част от исковете, е в размер на
62,21 лв., която на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.3
ЗА следва да бъде присъдена на адвоката. Ответникът няма право на отделно
адвокатско възнаграждение в заповедното производството за подадено
възражение и такова не следва да му бъде присъждано /в този смисъл
6
Определение №45/23.01.2019г. по ч.т.д.№3074/2018г. на ВКС, I ТО,
Определение №140/19.03.2020г. по ч.т.д.№236/2020г. на ВКС, II ТО и др./.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1 ГПК, че Е. Д. Г., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, сумите както следва:
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 618,53 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 53, находящ се в гр. София, ж.к.Люлин, бл.110, вх.Б, ет.9,
абонатен №222279, за периода от 01.04.2018г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /03.08.2021г./ до
плащането;
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 29,13лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през
периода от 01.02.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК /03.08.2021г./ до плащането,
като ОТХВЪРЛЯ иск по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД,
вр.чл.149 ЗЕ за топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 31.03.2018г.,
както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
164,33 лв. – лихва за забава, начислена върху вземането за ТЕ в размер на
1459,48 лв. за периода от 15.09.2018г. до 05.07.2021г. и за сумата от 5,11 лв. –
лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение за
периода от 31.03.2019г. до 05.07.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Е. Д. Г., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 30,10 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 45574/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата от
370,03 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1,
т. 2 ЗА, „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адвокат
Р. Д., л. №**********, сумата от 62,21 лв. – полагащо се адвокатско
7
възнаграждение за защита по исковото производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД като
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8