№ 284
гр. Пловдив, 05.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330205383 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ЕЗА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от *** М.Й. против Наказателно
постановление № 508137-F531122/24.04.2020 г., издадено от Ж.Н.М. – ***
(***), с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (Загл. изм. ДВ, бр. 80 от 2018 г.) във вр. с чл. 118, ал. 1 от
ЗДДС.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят не оспорва от обективна
страна да е извършено деяние, осъществяващо признаците от състава на
нарушението по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., но поддържа да
са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
обосновават по-ниска степен на обществена опасност на деянието. Твърди, че
в момента на проверката се е товарила стока и продавачът е помагал за
приготвянето на доставки за разнасяне, като поради тази си заетост
продажбата не е регистрирана веднага чрез издаването на фискална касова
бележка от фискалното устройство. Сочи, че деянието е извършено в края на
работното време и поради преумора и здравословни проблеми на продавача.
1
Поддържа, че нарушението е допуснато за първи път, а продажбата е
регистрирана и отчетена на същия ден и след края на проверката. Твърди
още, че дружеството няма задължения към бюджета, като редовно и срочно
изпълнява публичноправните си задължения, свързани с търговската му
дейност. Моли наказателното постановление да бъде отменено, а в условията
на евентуалност претендира то да бъде изменено, като бъде намален размерът
на наложената имуществена санкция. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се представлява.
Въззиваемата страна се представлява от старши юрисконсулт В.З., която
оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема становище
възраженията на жалбоподателя да са направени с цел изграждане на защитна
версия. Поддържа, че отговорността на дружеството жалбоподател е
обективна и безвиновна и в негова тежест е да организира дейността си по
начин, по който да спазва изискванията на нормативната уредба за
регистриране и отчитане на извършваните продажби. Пледира по делото да
не е доказано съществуването на обективна пречка за неизпълнение на
задължението за издаването на фискална касова бележка. Намира, че от
доказателствата по делото се установява процесното деяние да не е изолирана
проява в дейността на жалбоподателя, поради което предлага на съда да
приеме размера на наложената имуществена санкция за справедлив. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „ЕЗА“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е
наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 10.08.2021 г., установено от разписка за връчване
на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия
орган (АНО) на 11.08.2021 г., поради което приложимият към датата на
подаване на жалбата седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в редакцията
преди изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г. е спазен, а жалбата е
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по
следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 09.12.2019 г. в 16:13 часа свид. Е.Н.М. – ***, участвала при
извършването на проверка в хранителен склад, находящ се в с. Труд, общ.
Марица, ул. „Янтра“ № 2В, стопанисван от жалбоподателя „ЕЗА“ ЕООД. При
влизането на свид. М. в обекта там се намирала *** М.В.П.. Същата имала
сключен трудов договор с работодателя „ЕЗА“ ЕООД, като работното й време
било от 16:00 ч. до 17:00 ч. и получавала трудово възнаграждение в размер на
2
90 лева. По време на проверката в обекта нямало други клиенти. П. стояла зад
бюро, предназначено за продавача, като не се занимавала с друга дейност –
нито обслужвала клиенти, нито приемала стока или подготвяла такава за
извършването на доставки. В обекта имало въведено в експлоатация и
работещо фискално устройство Daisy Compact S01 с ИН на ФУ DY425537 и
ИН на фискалната памет 36583310. Свидетелката М. извършила контролна
покупка на една кутия маслини с отцедено тегло 1 кг на стойност 5,10 лева. За
извършената покупка М. заплатила в брой сумата от 5,10 лева на М.В.П.. За
тази продажба от страна на търговеца „ЕЗА“ ЕООД не била издадена
фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта
фискално устройство или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на
изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. След това свид. М. напуснала
хранителния склад.
След около 3 минути свидетелката се върнала в обекта. Тъй като
фискална касова бележка за извършената по-рано покупка отново не била
издадена, тя се легитимирала и пристъпила към извършването на проверка.
Проверката била осъществена в присъствието на М.Й. – ***. От фискалното
устройство бил изведен дневен финансов отчет без нулиране с № 000859 от
09.12.2019 г. От *** М.Й. било извършено преброяване на фактическата
наличност на паричните средства в касата, която била 82,25 лева. Така била
констатирана положителна разлика в посочения размер спрямо разчетената
касова наличност от фискалното устройство. В съставения опис на паричните
средства в касата управителят М.Й. записал като причина за установената
разлика „неиздаване на касови бележки“. За резултатите от проверката бил
съставен Протокол с № 0026853, подписан без възражения от *** М.Й..
На 13.12.2019 г. свид. М. съставила Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № F531122 против „ЕЗА“ ЕООД в
присъствието на двама свидетели и на *** М.Й., на когото бил връчен препис
от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Е.Н.М.. От тях се установяват
времето и мястото на извършената проверка, както и факта на направената
контролна покупка на една кутия с маслини на стойност 5,10 лева. Изяснява
се и че цената на покупката е заплатена в брой от свидетелката на продавач-
консултанта. Свидетелските показания са източник на доказателствена
информация за факта на неиздаване на фискална касова бележка, нито от
кочан с ръчни касови бележки за заплатената сума от 5,10 лева за покупката
3
на една кутия с маслини. От показанията на свид. М. се установяват още
обстоятелствата, при които е осъществена контролната покупка, а именно в
обекта не са присъствали други клиенти, а продавач-консултантът не е
извършвал друга по вид дейност, включително не се е доставяла или
разтоварвала стока в този момент. В показанията си свидетелката изяснява и
обстоятелствата, които е установила след легитимацията си като инспектор по
приходите, като е отчетена разлика между фактически наличните парични
средства в касата и разчетената от фискалното устройство касова наличност.
Установява се, че управителят на дружеството жалбоподател е присъствал
при описа на паричните средства. Показанията на свид. М. се ценят като
подробни, вътрешно непротиворечиви, логически и хронологически
последователни и добросъвестно дадени. В тях свидетелката възпроизвежда
обстоятелства, които непосредствено е възприела като очевидец при
извършената проверка. Показанията на свид. М. са и проверени, като изцяло
намират подкрепа в събраните писмени доказателства по делото.
От протокол за извършена проверка сер. АА № 0026853 се установява, че
проверката е осъществена на дата 09.12.2019 г. в обект, представляващ
хранителен склад, находящ се в с. Труд, община Марица, ул. „Янтра“ № 2В,
стопанисван от дружеството жалбоподател. Изяснява се още, че в обекта е
налично 1 брой фискално устройство, въведено в експлоатация, с модел Daisy
Compact S01 с инд. № DY425537 и инд. № на фискалната памет 36583310.
От опис на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката към Протокол за извършена проверка № 0026853 се изяснява, че
фактическата наличност на паричните средства в касата на фискалното
устройство с инд. № DY425537 е 82,25 лева. Установява се още, че описът е
изготвен от управителя на „ЕЗА“ ЕООД М.Й., а вписаната причина за
положителната разлика между фактическата наличност на паричните средства
и разчетената касова наличност от ФУ е неиздаване на касови бележки.
От декларация от лице, работещо на трудово/гражданско
правоотношение, от М.В.П. се установява, че същата работи като *** при ***
от 13.07.2018 г. с работно време от 1 час за времето от 16:00 ч. до 17:00 ч.
От декларация от М.Й. от 13.12.2019 г. се изяснява, че жалбоподателят
„ЕЗА“ ЕООД няма издавани сторно касови бележки или касови бележки от
кочан за периода от 01.01.2019 г. до 09.12.2019 г.
От Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на
НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на наказателното постановление. При
съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
4
задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице,
предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен
орган. Налице е и съответствие между установените факти и правни изводи в
АУАН и в наказателното постановление.
По приложението на материалния закон съдът приема, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин
жалбоподателят „ЕЗА“ ЕООД да е извършил административното нарушение
по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Датата и мястото на
извършване на нарушението – на 09.12.2019 г. в с. Труд, общ. Марица, ул.
„Янтра“ № 2В, хранителен склад „ЕЗА“, се установяват от показанията на
свидетелката очевидец М., изцяло кредитирани от съда, както и от протокола
за извършената проверка с № 0026853. Доказа се на следващо място, че от
обективна страна е извършена продажба по време на проверката, като свид.
М. е закупила една кутия маслини с тегло 1 кг и на стойност 5,10 лева.
Следователно в този момент в обективната действителност са се осъществили
фактите, предвидени в хипотезата на нарушената материалноправна норма,
поради което за жалбоподателя като годен субект на нарушението по чл. 3, ал.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е възникнало задължението да регистрира
и отчете извършената продажба по предвидения за това ред. Това той е
следвало да стори чрез издаването на фискална касова бележка от фискалното
устройство. По делото се доказа, че в обекта е имало въведено в експлоатация
и работещо фискално устройство модел Daisy Compact S01 с ИН на ФУ
DY425537 и ИН на ФП 36583310. Тъй като плащането е извършено в брой, а
не чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на
платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните
системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла
на Закона за пощенските услуги, то регистрирането и отчитането на
продажбата е следвало да се извърши по общите правила – чрез издаването на
фискална касова бележка. Доказа се по делото, че такава бележка не е
издадена за извършената от свид. М. покупка на една кутия маслини на
стойност 5,10 лева, като това обстоятелство се установява именно от
показанията на М.. Продажбата не е отчетена и чрез издаване на ръчна касова
бележка от кочан, макар че тук следва да се отбележи, че по делото не се
установява да е била налице някоя от хипотезите по чл. 36, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г., при които продажбите се документират по този ред.
Описаното поведение по неиздаване на фискална касова бележка от
фискалното устройство в обекта представлява изпълнителното деяние на
нарушението, което е осъществено чрез бездействие. Нарушението е
5
формално и от обективна страна е довършено именно с факта на
осъществяване на изпълнителното му деяние.
С наказателното постановление е ангажирана
административнонаказателната отговорност на търговско дружество, което е
юридическо лице. Имуществената санкция е отделен правен институт,
въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна
отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение
на техни задължения към държавата или общината при осъществяване на
дейността им (така Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по
тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСК на ВАС). Следователно въпросът за
вината не подлежи на изследване в процеса.
По тези съображения съдът приема за доказано, че жалбоподателят
„ЕЗА“ ЕООД е извършил административното нарушение по чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Сам,
жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, като с жалбата си признава
факта на неиздаване на фискалната касова бележка, а възраженията му
съдържат твърдения за маловажност на случая.
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дееца, съдът намира за
правилен извода на АНО, че не е налице хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, то
трябва да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с
оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други
смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни
факти от обективната действителност. Поради това тяхното съществуване
следва да бъде доказано по делото, както и по какъв начин тяхното
проявление се отразява върху степента на обществена опасност.
На първо място съдът приема, че стойността на неотчетената продажба
не е обстоятелство, което да предопределя извода за степента на обществена
опасност на конкретното деяние, доколкото се касае за извършена контролна
покупка. Нейното предназначение е именно да позволи реалното провеждане
на проверката и да служи като доказателство за осъществяването на
признаците от обективната страна на състава на нарушението. Конкретната
стойност на покупката обаче няма значение за съставомерността на деянието
- така Решение № 2354 от 19.11.2019 г. по к.а.н.д. № 2632/2019 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив. В тази връзка не може да се
изисква от контролните органи да правят покупки на значителна стойност,
тъй като целта на проверката е да се изследват поведението и нагласата на
търговеца да спазва правилата за регистриране и отчитане на продажбите в
обекта и данъчната му дисциплина. Поради това конкретната стойност е
ирелевантна за преценката на тези обстоятелства. Характерът на извършената
покупка като контролна предопределя, че в тези случаи стойността няма
водещо значение. Това е така, защото водещо при контролната покупка е не
6
да бъде придобито правото върху определена стока или да бъде получена
дадена услуга, а да възпроизведе условията на реална ситуация по
извършване на покупка с експериментална цел и за да се изследва полученият
резултат по емпиричен път, позволяващ да бъде създадено доказателство за
осъществилите се факти. В случая стойността на покупката от 5,10 лева не е
незначителна, но при всяко положение не следва да се вменява в тежест на
контролните органи да правят контролни покупки на скъпоструващи стоки
или услуги, тъй като това би затруднило ефективното осъществяване на
контрол от страна на компетентните органи, а и самият характер на дейността
като контролна не го изисква. По тези съображения съдът приема, че
стойността на извършената, но неотчетена от жалбоподателя по предвидения
за това ред продажба не обосновава маловажност на процесното деяние.
Оборени от доказателствата по делото са и обстоятелствата, които се
твърдят с жалбата като смекчаващи, а именно вниманието на продавача да е
било ангажирано по време на проверката поради подготвянето на стоки за
доставка, както и деянието да е извършено в края на работния ден. От
показанията на свид. М., изцяло получили вяра от съда, се установи, че при
проверката, работещото в обекта лице М.В.П., не е участвала нито в
приемането на стока, нито е подготвяла такава за извършването на доставки.
Доказва се от показанията на свидетеля очевидец, че всъщност П. е стояла зад
бюрото си и до края на проверката не се е занимавала с друга дейност освен
обслужването на инспекторите, представили се за клиенти. По тези
съображения съдът приема, че причината за неиздаването на фискална касова
бележка, чрез която да бъде регистрирана извършената продажба, не е заетост
на продавач-консултанта с приготвянето на стоки за разнасяне. В
действителност се установява, че в обекта не е имало и други клиенти, като от
започването на проверката до напускането първия път на обекта от
инспекторите, т.е. преди тяхната легитимация, продавачът П. не е извършвала
друга дейност освен обслужването на свид. М. като клиент, закупуващ си една
кутия с маслини. Следователно не е съществувала обективна пречка за
издаването на фискална касова бележка за извършената продажба.
Съдът не споделя и твърдението по жалбата, че процесната продажба на
една кутия маслини с тегло 1 кг на стойност 5,10 лева не е регистрирана чрез
издаването на фискална касова бележка от ФУ поради преумора на продавач-
консултанта в края на работния ден. От протокола за извършена проверка с
№ 0026853 се установява, че същата е започнала в 16:13 часа на 09.12.2019 г.
Същевременно съгласно декларацията, попълнена от продавач-консултанта в
обекта М.В.П., работното й време е с продължителност от 16:00 ч. до 17:00 ч.
Следователно проверката е извършена само 13 минути след началото на
работния ден на П.. За твърдените здравословни проблеми по делото не са
ангажирани доказателства, поради което твърдението остава недоказано.
Независимо от това, както основателно възразява въззиваемата страна, в
тежест на жалбоподателя, който е търговец, е да организира по такъв начин
дейността си, че да осигурява спазването на правилата за регистриране и
7
отчитане чрез фискално устройство на продажбите в търговския си обект. От
показанията на свид. М. се установява и че след напускането на обекта след
около три минути се е върнала, за да се даде шанс да бъде издаден фискален
бон, ако продавач-консултантът е допуснал грешка или някакъв пропуск в
работата си, но до легитимацията на проверяващите инспектори по приходите
това не е сторено. Този факт, преценен заедно с установените от Описа на
паричните средства в касата обстоятелствата – фактическо наличие на
парични средства, които не са въведени и отчетени във ФУ, а посочената за
това причина е „неиздаване на касови бележки“, мотивира съда да приеме, че
конкретното поведение по неиздаване на фискална касова бележка не се
дължи на невнимание, разсеяност или преумора.
Установената разлика в обекта между фактическата наличност в касата и
разчетената касова наличност от фискалното устройство, която е размер на
82,25 лева означава неотчетени значителен брой продажби на малка стойност
или няколко продажби, но на по-висока стойност. И двете хипотези разкриват
избирателно поведение и организация в търговския обект, които не са
инцидентни и не са насочени към спазване на фискалната дисциплина.
Неспазването на фискалните правила и следващото се от това реално
ощетяване на бюджета се характеризират с висока степен на обществена
опасност - така Решение № 1064 от 22.06.2020 г. по адм. д. № 685/2020 г. на
XXVII състав на Административен съд – Пловдив. Това обстоятелство съдът
отчита като отегчаващо и то също повишава конкретната степен на
обществена опасност, като й придава интензитет, който категорично не е по-
нисък от обичайния за такъв вид нарушения. По тези съображения
възражението, че деянието представлява маловажен случай, се приема за
неоснователно.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя –
юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е
предвидена имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева. В конкретния
случай административнонаказващият орган е наложил санкция от 600 лева.
Мотивирал се е, че при определянето на размера й са взети предвид тежестта
на нарушението, всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Съдът намира, че така индивидуализираната имуществена
санкция в размер на 600 лева е справедлива и съответна на степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца. В случая санкцията е
наложена при съществен превес на смекчаващите обстоятелства и в размер,
близък до предвидения в закона минимум, но все пак надвишаващ го. Съдът
намира за правилен и справедлив този подход на наказващия орган.
Действително за нарушението се приема да е първо по ред за жалбоподателя,
което да е установено с акт по ЗАНН и да е санкционирано с наказателно
постановление, а за неотчетената продажба се сочи задължението да е
изпълнено същия ден, макар и не по собствена подбуда на дееца, а след
легитимацията на контролните органи. По тези съображения обосновано
санкцията е наложена към предвидения минимален размер. Същевременно
8
настоящият съдебен състав приема, че институтът на имуществената санкция,
подобно на административните наказания, не представлява самоцелна
принуда, а следва да бъде адекватен ответен отговор на Държавата на
извършеното административно нарушение, който да мотивира както
конкретния нарушител /в случая чрез физическите лица, участващи във
волеобразуващите му органи/, така и останалите членове на обществото да се
въздържат от извършване на други такива нарушения. В тази връзка съдът
намира, че налагането на санкция в минимален размер би представлявало
държавна принуда, която обаче не притежава необходимия интензитет, за да
бъде ефикасно средство, което да мотивира нарушителя за в бъдеще да се
въздържа от извършването на такъв вид деяния, включително под страх от
ново понасяне на административнонаказателна отговорност. По делото се
доказа фактическо наличие на парични средства в касата, които обаче не са
регистрирани във фискалното устройство, а сам представляващият
дружеството обяснява това обстоятелство с неиздаване на фискални касови
бележки. Налице е индиция, че процесното деяние не е изолиран случай в
дейността на жалбоподателя, което сочи на завишена обществена опасност на
дееца. Също така то индицира за изграден маниер на работа, както и за
формирани нагласи извършваните в обекта продажби, свързани с търговската
дейност, да не се регистрират и отчитат по реда на Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. За да могат тези нагласи да бъдат променени и да се постигне
превантивната цел на наказанието, адекватно се явява санкцията да бъде
индивидуализирана в размер на 600 лева. В заключение следва да се
отбележи, че при казуси с установени сходни по вид отегчаващи
обстоятелства съдебната практика приема, че справедливо се явява именно
такова наказание/санкция, които надвишават, макар и минимално, най-ниския
предвиден размер - така Решение № 269 от 07.02.2019 г. по к.а.н.д. №
3501/2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
133 от 18.01.2019 г. по к.а.н.д. № 3564/2018 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1665 от 13.10.2017 г. по к.а.н.д.
№ 1887/2017 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив. Това
прави наведеното при условията на евентуалност искането за изменение на
наказателното постановление неоснователно.
По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя е категорично доказано по делото, а обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, поради което то
трябва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане в съдебната реч на процесуалния представител.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН /в приложимата му редакция към ДВ бр. 94
от 29.11.2019 г./ в полза на юридическите лица се присъжда и
9
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Съдът не е обвързан от претендирания от страната размер на
юрисконсултско възнаграждение. При определяне на размера на
възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро
от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към
максималния размер, като съдът определя възнаграждението по
справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото
съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от
юрисконсулт. Съдът намира, че с оглед извършените следствени действия,
като делото е разгледано в едно открито съдебно заседание и с разпит на един
свидетел, както и предвид конкретната фактическа и правна сложност, което
то разкрива, справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
Разноските по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да бъдат
присъдени в полза на това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а в случая това е Националната агенция
за приходите.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 508137-F531122 от
24.04.2020 г., издадено от Ж.Н.М. – ***, с което на „ЕЗА“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: с. Труд, общ. Марица, обл.
Пловдив, ул. „Янтра“ № 2В, представлявано от *** М.Й., ЕГН: **********,
на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 600 (шестстотин) лева за
нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин във вр. с чл. 118, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА „ЕЗА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Труд, общ. Марица, обл. Пловдив, ул. „Янтра“ № 2В,
представлявано от *** М.Й., ЕГН: ********** да заплати на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
10
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11