Присъда по дело №19/2023 на Районен съд - Ивайловград

Номер на акта: 5
Дата: 30 май 2023 г. (в сила от 15 юни 2023 г.)
Съдия: Живко Делчев Янков
Дело: 20235650200019
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. Ивайловград, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на тридесети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЖИВКО Д. ЯНКОВ
при участието на секретаря Красимира Анг. Христова
и прокурора Н. Бл. М.
като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Наказателно дело от общ
характер № 20235650200019 по описа за 2023 година
на основание НПК
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА А. Д. АЛ - М. /изписва се и като А. М. Д., като на латиница
се изписва А.Д.АЛ-М и А.М.Д/ с ЛНЧ 7002519***, р. на 01.01.**** в гр.
Р.***, Р.С. сирийски гражданин, начално образование, безработен, неженен,
неосъждан /без документи за самоличност по заявени от лицето данни/, с
адрес за призоваване в страната РПЦ – Харманли, ЗА ВИНОВЕН в това, че
на 26.08.2022 г. в района на 180-та гранична пирамида, местността „З.Ч“,
землището на с. Г.Л. общ. Ивайловград, е влезнал през границата на страната
от Република Гърция в Република България, без разрешение на надлежните
органи на властта, за което и на основание чл. 279, ал. 1, във вр. с чл. 54 от
НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 9 /девет/
месеца и „ГЛОБА” в размер на 200 /двеста/ лева.
На основание чл. 66, ал. 1 НК отлага изпълнението на наказанието
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3 /три/ години.
Присъдата може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок пред
Окръжен съд - Хасково, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 5/30.05.2023 г.
по НОХД № 19/2023 г. (генерериран от програмата номер 20235650200019)

Подсъдимият А. Д. АЛ - М. /изписва се и като А. М. Д., като на
латиница се изписва А.Д.АЛ-М и А.М.Д/ с ЛНЧ 7002519***, р. на 01.01.****
в гр. Р.***, Р.С. сирийски гражданин, начално образование, безработен,
неженен, неосъждан /без документи за самоличност по заявени от лицето
данни/, с адрес за призоваване в страната РПЦ – Харманли е обвинен в
извършване на престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК, за това, че на 26.08.2022
г. в района на 180-та гранична пирамида, местността „З.Ч“, землището на с.
Г.Л. общ. И**, е влезнал през границата на страната от Р.Г. в Р.Б., без
разрешение на надлежните органи на властта.
Прокурорът при РП – Хасково, ТО - И** поддържа внесеното
обвинение.
В съдебно заседание подсъдимият не се явява. Представлява се от
служебен защитник – адв. В. К. от ХАК, която е получила обвинителния акт в
законоустановения срок.
На осн. чл. 269, ал.3 от НПК, делото се разглежда в отсъствието на
подсъдимия, тъй като същия не е намерен на посочения адрес за призоваване,
като го е напуснал без да уведоми съответния орган, местоживеенето му в
страната не е известно и след щателно издирване не е установено.
На осн. чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т.2 от НПК се прочетоха обясненията на
подсъдимия, дадени в присъствието на служебния му защитник пред органа
на Досъдебното производство.
Съдът, след като прецени фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, признати от подсъдимия и подкрепящи се от събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Свидетелите М. В. и Е. Ч. работят като служители в ГПУ - К**. За
времето от 20.00 ч. на 26.08.2022 г. до 08.00 ч. на 27.08.2022 г., свидетелите
изпълнявали задълженията си като гранично - полицейски наряд на главен
път К** – И**, на разклона за с. П., общ. И**. Старши на наряда бил св. В.. В
изпълнение на задълженията им била и проверка на лица и моторни превозни
средства в двете посоки. Около 04.00 часа спрели за проверка лек автомобил
марка „О**“, модел „В**“ с рег..№ **** ВВ, движещ се в посока от гр. И**
към гр. К**. При проверката установили, че освен водача на автомобила в
него пътуват още пет лица. При проверката на документите се оказало, че
водачът на автомобила няма документи. Впоследствие установили, че водачът
на автомобила е лицето Ю.М.Ю.. При опит да им бъдат проверени
документите за самоличност, петте лица гледали неразбиращо и единият от
тях казал „Сирия“. По такъв начин разбрали, че лицата са чужди граждани.
Обадили се на ОДЧ и поискали помощ от ГПУ – И**. На място, заедно с
преводач, отишли служителите на ГПУ – И**, св. К. Д. и св. Г. З.. С помощта
на преводача установили, че петте лица са чужди граждани и, че всички
1
незаконно са преминали през държавната граница. Между тези лица бил и
подс. А. Д. АЛ - М.. При привеждане на лицата от мястото, където били
установени в ГПУ – И**, лицата им посочили мястото, където се качили на
автомобила – между разклона за с. П*** и разклона за с. Г***. С помощта на
преводача И. М. Д., установили, че едно от петте лица – А.Х.Х. е бил и
„водач“, който ги е превел през границата. На 27.08.2023 г. в интервала от
15.00 до 18.20 ч. свидетелите Д. и З. заедно с „водача“ А.Х. и преводача Д.
извършили прохождане на маршрута откъдето са преминали чуждите
граждани по т.нар. „обратна следа“ – връщане по маршрута. Минали по
„черни пътища“ покрай селата Коб., П*** и К** и стигнали до местността
„З.Ч“ в землището на с. Г.Л. общ. И**, където „водачът“ показал точно
мястото откъдето групата е преминала границата от Р.Г. в Р.Б., в района на
180 – та гранична пирамида. Мястото си личало точно по отъпкана пътечка.
Установената фактическа обстановка не се отрича и от подсъдимия А.
Д. АЛ - М., който в разпита си по време на Досъдебното производство се
признава за виновен и подробно описва обстоятелствата по извършеното от
него престъпление. Подсъдимият от около 11 години живеел в Република
Турция, където се занимавал със селско стопанство. Около месец преди да
извърши деянието решил да замине за Г**. Свързал се с човек от кв. А** в
Истанбул, който организирал незаконно превеждане на мигранти. Човекът му
предложил да бъде преведен в група с още 4 човека през Гърция до България.
Щял да плати определена сума за това след пристигането си в Г**.
Първоначално преминали през река Марица от Република Турция в Р.Г..
Продължили пеша, като „водач“ им бил човек от групата – А.Х.Х., който ги
водел по маршрут, намиращ се в телефона му. Влезли в Р.Б. на 26.08.2022 г.,
(сочено от подсъдимия като след полунощ на 25.08.2022 г.). Пренощували и
на 26.08.2022 г. се крили в гората. Вечерта на 26.08., водачът им Х** провел
разговора по телефона си с един от организаторите на канала и обяснил на
останалите, че ще ги вземе кола. Изчакали на място и около 03.00 ч. дошъл
автомобил в който се качили. Водачът им седнал до шофьора, а останалите
четирима на задната седалка. Малко след като потеглили били спрени от
граничните полицаи и задържани. След като били задържани, водачът им
издебнал полицаите и успял да изпрати съобщение на организаторите на
канала, че са задържани.
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда и въз основа
на доказателствата събрани в наказателното производство.
Така по описания по-горе начин:
- подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на текста на чл. 279, ал. 1 от НК, а именно: на 26.08.2022 г.
в района на 180-та гранична пирамида, местността „З.Ч“, землището на с.
Г.Л. общ. И**, е влезнал през границата на страната от Р.Г. в Р.Б., без
разрешение на надлежните органи на властта.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл -
подсъдимият е съзнавал, че ще влезе през границата на Р.Б. от Р.Г. и че няма
2
разрешение за влизане в Р.Б. от надлежни български органи, но въпреки това
е решил и извършил деянието, което целял. Този факт не се отрича от
подсъдимия.
Мотивите за извършване на деянието са незачитане на правовия ред на
Р.Б., свързан с режима на преминаване на българската държавна граница.
От приложената справката за съдимост се установява, че подсъдимият
е неосъждан, с чисто съдебно минало.
Характеристичните му данни са добри – липсват данни за водени
срещу него заявителски материали, както и за съдебна и криминална
регистрация.
От декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние се установява, че подсъдимият е декларирал, че живее сам, няма
имущество, както и трудови или други доходи – изхранвал го Господ.
При определяне на наказанието на подсъдимия вземайки предвид
обществената опасност на деянието и извършителя, съдът прецени следното:
Отегчаващи вината обстоятелства – няма.
Като смекчаващи вината обстоятелства могат да бъдат приети
доброволните му самопризнания, оказаното съдействие на органите на
досъдебното производство за разкриване на обективната истина, чистото
съдебно минало и добри характеристични данни.
Предвид изложеното и като се съобрази с нормата на чл. 54 НПК,
съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание „Лишаване от
свобода“, като с оглед характера на извършеното, личността на подсъдимия,
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите за деянието и за
постигане целите на лична и генералната превенция, следва да се определи
наказание „Лишаване от свобода за срок от 9 месеца“ и „глоба“ в р-р на 200
лв.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане
изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода” за срок от три години,
тъй като поведението на подсъдимия сочи на това, че целите на наказанието и
поправянето на подсъдимия ще се постигнат, дори същият да не изтърпи
ефективно наложеното наказание.
По отношение вида и размера на наложеното наказание, съдът счита,
че ще се реализират целите на индивидуалната и генералната превенция, а
именно да се подтикне осъдения към промяна в неговия мироглед така, че той
да започне да се съобразява с установените в обществото правила и добри
нрави, както и да създаде у него контрамотив към извършването на ново
престъпление. От друга страна ще се въздейства върху интелекта и волята на
останалите граждани да не вършат престъпления.
Съдът счита, че в този си вид присъдата ще изиграе своята възпираща,
превантивна и възпитателна роля.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3