№ 1194
гр. В., 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Деница Славова
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Сл. С.
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 2025310**1976 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от К. Т. С., чрез адв.
В., срещу Решение №986/20.03.2025 г., постановено по гр. д. №***15/2023 г.
по описа на РС – Варна, в частите, с които:
1) на основание чл. 348 ГПК е постановено да бъде изнесен на публична
продан следния допуснат до съдебна делба с Решение №642/29.02.2024 г.,
постановено по гр. д. №***15/2023 г. по описа на РС – Варна недвижим имот:
апартамент ** представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, по
КККР, одобР. със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на изп. директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект - 07.11.2018 г.,
находящ се в гр. В., общ. В., обл. В., ***, идентичен със стар адрес: ***,
разположен на трети жилищен етаж и четвърти етаж за сградата с
идентификатор ***.**, със застроена площ: 94,05 кв. м, състоящ се от три
стаи, кухня, баня, тоалет, дрешник, пералня и входно антре, при съседни
самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж: СОС с ид. ***.****, СОС с
ид. ***.*****, под обекта: СОС с ид. ***.****, над обекта: СОС с ид.
***.****, ведно с прилежащото избено помещение /маза/ №47 с площ 5*** кв.
м, както и 1,8076% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж
върху дворното място, представляващо поземлен имот с ид. *****, при
начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при
продажбата сума се разпредели между съделителите съразмерно на квотите
им в съсобствеността, а именно: 4/8 ид. ч. общо за И. Й. С., ЕГН **********, и
С. К. С., ЕГН **********; 1/8 ид. ч. за И. Й. С., ЕГН **********; 1/8 ид. ч. за
К. Т. С., ЕГН **********; 1/8 ид. ч. за Н. Й. С., ЕГН **********, и 1/8 ид. ч. за
1
Д. Й. В., ЕГН **********, както и
2) е отхвърлено искането на К. Т. С., ЕГН **********, за възлагане по
реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на допуснатия до делба имот, описан по-горе.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
необоснованост на обжалваните части от решението. Жалбоподателят
поддържа, че по отношение на него нямало смесена съсобственост. Твърди, че
предпоставките за уважаване на възлагателната претенция били налице.
Счита, че квотите в съсобствеността били неправилно изчислени. По
изложените съображения отправя искане за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваните му части и постановяване на друго, с което
предявената възлагателна претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от И. Й. С. и С. К. С., с
който, чрез адв. Х., жалбата се оспорва като неоснователна. Навеждат доводи,
с които обосновават правилност и законосъобразност на решението в
обжалваните му части. Отправят искане за потвърждаването им. Претендират
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори от Н. Й. С. и Д. Й.
В..
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
С влязло в сила Решение №642/29.02.2024 г., постановено по гр. д.
№***15/2023 г. по описа на РС – Варна, е допуснато извършването на съдебна
делба на следния недвижим имот: апартамент ** представляващ
самостоятелен обект с идентификатор ***, по КККР, одобР. със Заповед №
РД-18-64/16.05.2008 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо самостоятелния обект - 07.11.2018 г., находящ се в гр. В., общ.
В., обл. В., ***, идентичен със стар адрес: ***, разположен на трети жилищен
етаж и четвърти етаж за сградата с идентификатор ***.**, със застроена
площ: 94,05 кв. м, състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, дрешник,
пералня и входно антре, при съседни самостоятелни обекти в сградата - на
същия етаж: СОС с ид. ***.****, СОС с ид. ***.*****, под обекта: СОС с ид.
***.****, над обекта: СОС с ид. ***.****, ведно с прилежащото избено
помещение /маза/ №47 с площ 5*** кв. м, както и 1,8076% ид. ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху дворното място, представляващо
поземлен имот с ид. *****, между съделителите и при следните квоти: 4/8 ид.
ч. общо за И. Й. С., ЕГН **********, и С. К. С., ЕГН **********; 1/8 ид. ч. за
И. Й. С., ЕГН **********; 1/8 ид. ч. за К. Т. С., ЕГН **********; 1/8 ид. ч. за
Н. Й. С., ЕГН **********, и 1/8 ид. ч. за Д. Й. В., ЕГН **********.
При първоинстанционното разглеждане на делото във втора фаза на
делбата, в рамките на срока по чл. 346 ГПК страните са предявили за
съвместно разглеждане в производството следните претенции:
- предявена от И. Й. С. и С. К. С. претенция за възлагане по реда на чл.
349, ал. 2 ГПК на делбения имот;
- предявена от К. Т. С. претенция за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2
ГПК на делбения имот;
- предявена от И. Й. С. и С. К. С. срещу К. Т. С. главна претенция по чл.
346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение в общ размер на
11239 лв. за лишаване от ползването на притежаваната от И. Й. С. 1/8 ид. ч. и
притежаваната от И. Й. С. и С. К. С. общо 4/8 ид. ч. от правото на собственост
върху делбения имот за периода от 01.05.2021 г. до 30.05.2024 г., ведно със
2
законна лихва от 30.05.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, и
евентуална претенция по чл. 346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на
обезщетение в общ размер на 7085 л лв. за лишаване от ползването на
притежаваната от И. Й. С. 1/8 ид. ч. и притежаваната от И. Й. С. и С. К. С.
общо 4/8 ид. ч. от правото на собственост върху делбения имот за периода от
21.08.2022 г. до 30.05.2024 г.
Претенцията за възлагане на делбения имот, предявена от К. Т. С., е
обоснована с твърдения, че делбеният имот е жилище и че то е неподеляемо,
че при откриване на наследството на съпруга й тя е живялa в жилището и не
притежава друго такова.
Съделителите И. Й. С. и С. К. С. оспорват възлагателната претенция на
С..
Съделителите Н. Й. С. и Д. Й. В. не изразяват становище по
възлагателната претенция на С..
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът
приема за установено следното от фактическа страна и въз основа на
приетата за установена фактическа обстановка формира следните
правни изводи:
Въззивната инстанция счита, че фактическата обстановка по делото е
установена надлежно от първата инстанция и не намира основание да
преповтаря същата, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена и в настоящата инстанция не са събирани нови
доказателства, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка.
Втората фаза на делбата следва да се извърши в предметната рамка на
решението по допускане на делбата, т. е. за имотите, които следва да се делят,
лицата, които имат право на дял и частите на всеки един съделител, като
именно по тези въпроси с решението по допускане на делбата се формира
сила на пресъдено нещо.
В този смисъл наведените във въззивната жалба оплаквания досежно
квотите на съделителите, при които е допуснато извършването на съдебната
делба, са неотносими към решението по извършване на делбата.
Относно способа за извършване на делбата следва да се съобрази, на
първо място, че делбеният имот представлява жилище, което според приетото
по делото и неоспорено от страните експертно заключение е неподеляемо.
На следващо място, с оглед релевираната претенция на съделителката С.
за възлагане на допуснатия до делба апартамент следва да бъде извършена
преценка за наличието на предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК преди да се
премине към установяване на приложимостта на останалите способи за
прекратяване на съсобствеността.
Възлагане на неподеляемия имот на основание чл. 349, ал. 2 ГПК се
допуска само ако същият е наследствен и то само на наследник, който към
откриване на наследството е живял в имота и не притежава друго жилище.
Следователно, за да получи въззивникът възлагане и да изкупи съсобствения
жилищен недвижим имот във втората фаза на делбата, е необходимо да са
налице следните кумулативни материалноправни предпоставки: възникнала в
резултат на наследяване съсобственост, претендиращият възлагането да е
3
живял в имота към 01.05.2021 г. и да не притежава друго жилище.
С решението по чл. 344 ГПК се формира сила на пресъдено нещо както по
въпроса за наличие на съсобственост между страните по делото, така и за
основанието за възникване на тази съсобственост. В разглеждания случай
съсобственост между страните по делото съществува към момента на
постановяване на решението по допускане на делбата и с него е установено по
непререшим начин, че същата е възникнала въз основа на прекратяване на
СИО, наследяване и двустранна разпоредителна сделка, поради което следва
да се приеме, че е налице т. нар. комбинирана (смесена) съсобственост.
В т. 8 от ТР №1/19.05.2004 г. по тълк. д. №1/2004 г. на ОСГК на ВКС е
прието, че комбинирана (смесена) съсобственост е собствеността, възникнала
в резултат на повече от един юридически факт - прекратена съпружеска
имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и
др. Посочено е още, че доколкото с възприетото становище по т. 7 се приема,
че само възникналата в резултат на наследяване собственост попада под
диспозицията на чл. 288, ал. 3 ГПК (сега чл. 349, ал. 2), то следва, че при нито
една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши
делбата на основание чл. 288, ал. 3 ГПК (сега чл. 349, ал. 2). Делбата следва да
бъде извършена на основание чл. 288, ал. 1 ГПК (сега чл. 348) - чрез изнасяне
имота на публична продан.
В този смисъл са Решение №44/13.07.2017 г. по гр. д. №2894/2016 г. на
ВКС, Решение №122/05.01.2018 г. по гр. д. №4962/2016 г. на ВКС и др. В
противен смисъл е Решение №31/10.09.2021 г. по гр. д. №2607/2020 г. на ВКС,
в което се приема, че в случаите, при които собствеността на имота е била
еднородна и се е подчинявала на режима на съпружеската имуществена
общност, имотът е запазил наследствения си характер за съделителите и
доколкото в съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица, в
духа на закона е имотът да остане в патримониума на един от тези
наследници, каквато възможност предвижда хипотезата на чл. 288, ал. 3 ГПК,
която изцяло е възпроизведена като текст с действащия чл. 349, ал. 2 ГПК.
В настоящия случай безсъмнено е налице комбинирана съсобственост,
тъй като последната е възникнала в резултат на повече от един юридически
факт - прекратяване на СИО, наследяване и договор за покупко-продажба.
Поради извършването на разпоредителната сделка в съсобствеността участва
чуждо на наследството лице, а именно С. К. С.. Претенцията за възлагане е
противопоставима само на сънаследник, но не и на лице, което е придобило
правото на собственост върху своя дял на основание, различно от
наследяване.
Наличието на смесена съсобственост е обективен факт, който не се
преценява спрямо конкретно лице – съделител, т. е. не е възможно по
отношение на един от съделителите съсобствеността да е еднородна, а по
отношение на друг – разнородна, поради което изложените във въззивната
жалба доводи в подкрепа на обратното са неоснователни.
Както се посочи по-горе, при установена комбинирана съсобственост,
нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК е неприложима. Поради наличието на тази
отрицателна материалноправна предпоставка за уважаване на искането за
възлагане по посочения ред само на това самостоятелно основание
претенцията на въззивника подлежи на отхвърляне.
С оглед невъзможността за възлагане на неподеляемия имот на един от
4
съделителите, настоящият съдебен състав намира, че приложимият способ за
ликвидиране на съсобствеността е изнасяне на публична продан по реда на чл.
348 ГПК, тъй като предпоставките за теглене на жребий по чл. 352 ГПК или
разпределение по чл. 353 ГПК не са налице.
Поради съвпадане решаващите изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на въззиваемите следва
да бъдат присъдени стоР.те във въззивното производство съдебно-деловодни
разноски. От въззиваемите С.и е представен списък по чл. 80 ГПК за
направени разноски за настоящото въззивно производство в размер на 1200
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, както и доказателства за
извършването им. От въззиваемия В. е представен списък по чл. 80 ГПК за
направени разноски за настоящото въззивно производство в размер на 1000
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, както и доказателства за
извършването им. СтоР.те от въззиваемите разноски следва да бъдат
възложени в тежест на въззивника.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №986/20.03.2025 г., постановено по гр. д.
№***15/2023 г. по описа на РС – Варна, в частите, с които:
1) на основание чл. 348 ГПК е постановено да бъде изнесен на публична
продан следния допуснат до съдебна делба с Решение №642/29.02.2024 г.,
постановено по гр. д. №***15/2023 г. по описа на РС – Варна недвижим имот:
апартамент ** представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, по
КККР, одобР. със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на изп. директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект - 07.11.2018 г.,
находящ се в гр. В., общ. В., обл. В., ***, идентичен със стар адрес: ***,
разположен на трети жилищен етаж и четвърти етаж за сградата с
идентификатор ***.**, със застроена площ: 94,05 кв. м, състоящ се от три
стаи, кухня, баня, тоалет, дрешник, пералня и входно антре, при съседни
самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж: СОС с ид. ***.****, СОС с
ид. ***.*****, под обекта: СОС с ид. ***.****, над обекта: СОС с ид.
***.****, ведно с прилежащото избено помещение /маза/ №47 с площ 5*** кв.
м , както и 1,8076% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж
върху дворното място, представляващо поземлен имот с ид. *****, при
начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при
продажбата сума се разпредели между съделителите съразмерно на квотите
им в съсобствеността, а именно: 4/8 ид. ч. общо за И. Й. С., ЕГН **********, и
С. К. С., ЕГН **********; 1/8 ид. ч. за И. Й. С., ЕГН **********; 1/8 ид. ч. за
К. Т. С., ЕГН **********; 1/8 ид. ч. за Н. Й. С., ЕГН **********, и 1/8 ид. ч. за
Д. Й. В., ЕГН **********, както и
2) е отхвърлено искането на К. Т. С., ЕГН **********, за възлагане по
реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на допуснатия до делба имот, описан по-горе.
ОСЪЖДА К. Т. С., ЕГН **********, да заплати на И. Й. С., ЕГН
**********, и С. К. С., ЕГН **********, сума в размер на 1200 лв. (хиляда и
двеста лева), представляваща стоР.те във въззивното производство съдебно-
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
5
ОСЪЖДА К. Т. С., ЕГН **********, да заплати на Д. Й. В., ЕГН
**********, сума в размер на 1000 лв. (хиляда лева), представляваща стоР.те
във въззивното производство съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6