РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIII състав, в публично заседание на 26
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА административно дело №
622 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, вр. с чл. 145 АПК.
Образувано
е по жалба на „МАРИНАРА“
ЕООД, със седалище:
гр. Русе, представлявано от управителя Х.Г.Х., против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 328 – ФК от 16.09.2019 г. на
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, с която на търговското дружество е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект – кафе – аперитив „Планет фуд“,
находящ се в гр. Русе, ул. „Г.С. Раковски“ № 18, стопанисван от „МАРИНАРА“ ЕООД
с ЕИК *********, и забрана за достъп до него
за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" oт Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал.
1 от Закона за данък върху добавената стойност. В жалбата се релевират
основания за материална незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на заповедта.
Жалбоподателят претендира съдът да отмени оспорената заповед в цялост.
Ответникът по жалбата –
Началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител, счита, че оспореният акт е законосъобразен. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
По фактите.
От представените с административната преписка писмени
доказателства се установява, че на 06.09.2019 г. в 10:50 ч. е извършена
проверка на търговски обект – кафе - аперитив, находящ се в гр. Русе, ул. „Г.С.
Раковски“ 18, стопанисван от „МАРИНАРА“ ЕООД с ЕИК *********, при която е
констатирано, че като лице по чл. 3 от Наредба №Н-18 13.12.2006 г. на МФ със
стационарен търговски обект, не е издало фискална касова бележка от наличните в
обекта работещи две ЕКФП модел DATECS-DP-150T-UL,
съответно с ИН на ФУ DT722032
и ИН на ФП 02708269
и с ИН на ФУ DT721669 и ИН на ФП 02708268 за извършена контролна покупка на 1
бр. фреш портокал и грейпфрут, 1 бр. фреш портокал и лимон, 2 бр. кафе, 1 бр.
каничка с мляко, 1 бр. сандвич със свинско филе, 1 бр. френска бисквитена торта
на обща стойност 23,20 лв., заплатена в брой на място в обекта от орган по
приходите на 06.09.2019 г. в 10:40 часа.
Резултатите от
проверката са материализирани в Протокол за извършена проверка № 0387814 от
06.09.2019 г. (л. 19 - л. 21 от
делото). В протокола и в оспорената ЗНПАМ е посочено, че нарушението се
потвърждава от изведените 2 бр. КЛЕН от
фискалната памет на ФУ за дата 06.09.2019 г. Посочено е още, че при извършена проверка
на касовата наличност е установена разлика между разчетената касова наличност
от ФУ /едното /и фактическата такава в размер на 6,15 лв.
Във връзка с констатациите при проверката било прието,
че търговецът е извършил нарушение на
чл. 25, ал. 1 и ал.3, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ. На това основание с процесната
ЗНПАМ № 328 – ФК от 16.09.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен със
Заповед № ЗЦУ – ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, на
търговското дружество е наложена принудителна административна мярка запечатване
на търговски обект –
кафе - аперитив, находящ се в гр. Русе, ул. „Г.С. Раковски“ 18, стопанисван от
„МАРИНАРА“ ЕООД с ЕИК *********, и забрана за достъп до него
за срок от 14 (четиринадесет) дни (л. 16 – л. 18 от делото).
За
административното нарушение впоследствие е съставен и АУАН № F514093 от
08.10.2019 г. (л. 28 и л.29 от делото).
По правото
Жалбата е процесуално допустима. Подадена e от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена лично от
представляващия по закон търговското дружество – управителя Х.Г.Х. на
08.10.2019 г., видно от собственоръчно попълнена и подписана от него разписка.
Жалбата до съда е подадена в деловодството на АС-Русе на 08.10.2019 г., с което
е спазен законоустановения 14-дневен срок за
оспорване по чл.149,ал.1 от АПК вр. чл.186,ал.4 ЗДДС.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен административен орган - в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал.3, пр. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в
приобщената към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от
17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т.
1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните
дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са
оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС /л. 32 от делото/.
Спазена
е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. Напълно
ясно е за какво нарушение, допуснато от страна на търговеца, се налага
процесната ПАМ, а именно – неиздаване на фискална касова бележка от налично и
работещо в обекта ФУ при извършена покупка, при която е била заплатена
съответната стойност в брой. Описаната в ЗНПАМ фактическа обстановка и
посоченото нарушение се подкрепят и от горецитирания ПИП от 06.09.2019 г., по отношение на който е налице и
изрично позоваване в ЗНПАМ. Спазени са процесуалните правила за издаване на
оспорваната заповед. Всички действия на органите по приходите по извършване на
проверката и установяване на нарушението са документирани по надлежния ред – Протокол за извършена проверка №
0387814 от 06.09.2019 г. В него са посочени
проверените документи, както и събраните при проверката доказателства.
Обжалваната заповед е
издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби. В конкретния случай е констатирано
нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал.3 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006
г. на МФ.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Според
разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно
чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006, фискалната касова бележка в случаите по
ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни
едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената
фискална касова бележка. Цитираните разпоредби кореспондират на задълженията,
регламентирани от нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС - всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
За нарушения на
посочените разпоредби санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда
налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от това, разпоредбата на
чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда и налагането на ПАМ – „Запечатване на обект за
срок до 30 дни“, като в конкретния случай е установена хипотезата на чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Така дадената правна квалификация на нарушението съответства
и на посочената в издадения впоследствие АУАН, с който е констатирано нарушение
на чл. 25, ал. 1, т. 1 и
ал. 3, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
При констатирано нарушение на
цитираните разпоредби с неиздаване на фискална касова
бележка, което безспорно се установява от доказателствата по делото, а не е и
спорно между страните, е налице хипотезата на чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“
от ЗДДС и ответникът, в условията на обвързана компетентност, е издал
процесната заповед за налагане на ПАМ в съответствие на материалния закон.
Съдът приема, че определеният срок от
14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия срок, ориентиран
към средата на законово определения, отговаря на тежестта на нарушението и е
съобразен с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ.
Административният орган е изложил съображения за определената продължителност,
които съдът споделя - местоположението на търговския обект – на оживена улица, характера
на дейността, който предполага голям клиентопоток, големината на обекта – 20
места на закрито и 106 места на открито т.е. възможност за целогодишна работа,
които обстоятелствата с оглед така констатираната незаконосъобразна практика
предполагат укриване на значителен оборот.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че жалбата на срещу заповедта за налагане на ПАМ е неоснователна. Съобразно изхода
на делото и при направеното своевременно
искане от ответника за присъждане на разноски, такива му се следват за възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, към
която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК. На основание пар. 1, т. 6 ДР АПК разноските следва да се присъдят в
полза на юридическото лице, което е Националната агенция за приходите.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МАРИНАРА“
ЕООД, със седалище: гр. Русе, представлявано от управителя Х.Г.Х., против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 328 – ФК от
16.09.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която на търговското дружество е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект – кафе – аперитив „Планет фуд“,
находящ се в гр. Русе, ул. „Г.С. Раковски“ № 18, стопанисван от „МАРИНАРА“ ЕООД
с ЕИК *********, и забрана за достъп до него
за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" oт ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „МАРИНАРА“
ЕООД, с адрес на управление: гр. Русе, ул. „Г.С. Раковски“ 18, представлявано от
управителя Х.Г.Х., с ЕИК ********* да заплати на Национална агенция за
приходите- гр.София разноски в размер на 100 лв. /сто лева/.
Решението може да се обжалва
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: