Присъда по НОХД №2962/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта:	42
Дата:	22 февруари 2022 г. (в сила от 21 юни 2022 г.)
Съдия:	Ивелина Христова - Желева

Дело:	20213110202962
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 42
гр. Варна, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Х. - Желева
СъдебниНиколета И.а Чиликова

заседатели:Орлин Росенов Кисьов
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
и прокурора Ст. Д. Б.
като разгледа докладваното от Ивелина Х. - Желева Наказателно дело от общ
характер № 20213110202962 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ ИВ. К. М. - роден на 23.03.1965г. в гр. Варна,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, не работи,
ЕГН **********

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ

На 22.03.2019 г. в гр. Варна причинил на Н. П. Н. с ЕГН ********** средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лява ябълковидна /зигоматична/ кост с разместване на
фрагменти, което е обусловило трайно затруднение във функцията на дъвчене за период от
около 1,5 - 2 месеца, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди , поради
което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр.чл. 129, ал. 1 вр.ал. 2 и чл. 54, ал. 1 от НК
му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ , което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА С ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
1

На осн.чл.45 от ЗЗД ОСЪЖДА подс. ИВ. К. М. да заплати на гр. ищец и частен
обвинител Н. П. Н. с ЕГН ********** сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие
на извършеното деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр.чл. 129, ал. 1 вр.ал. 2 от НК, като
ОТХВЪРЛЯ предявения гр. иск за разликата до 10 000 /десет хиляди/ лева като
неоснователен.

Веществените доказателства по делото – 1 брой СД диск с надпис 105820-440
12.11.2021г., съдържащ записи от телефон 112, 1 брой СД диск с надпис Н.Н., съдържащ
образни изследвания и 1 брой диск с надпис 30.04.19г. Н.Н., съдържащ резултат от
компютърен томограф да останат към материалите по делото след влизане на присъдата
в сила.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс. М. да заплати сумата от 336.11
лева, явяваща се направените по делото разноски в полза на Държавата по сметка на ОД на
МВР – Варна, сумата от 2 306.00 лева, явяваща се направените по делото разноски в полза
на Районен съд - Варна и сумата от 160.00 лева, явяваща се 4 % държавна такса върху
уважения граждански иск в полза на Държавата.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс. ИВ. К. М. да заплати на гр.
ищец и частен обвинител Н. П. Н. с ЕГН ********** сумата от 800.00 лева,
представляваща сторените по делото разноски за адвокатски хонорар.

Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15- дневен срок от днес пред ВОС.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към Присъда№42 от 22.02.2022г.
по НОХД № 2962/2021г. по описа на Варненския районен съд

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен на
21.07.2021г., от Районна прокуратура-Варна, обвинителен акт, с който e възведено
обвинение срещу подсъдимия: ИВ. К. М., роден на 23.03.1965 г. в гр. Варна,
българин, български гражданин, разведен, работи, средно образование,
неосъждан, ЕГН **********, за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл. 129,
ал.1 вр. ал.2 от НК, затова, че на 22.03.2019 г., в гр. Варна, причинил на Н. П. Н.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява ябълковидна кост с
разместване на фрагменти с порядък на 4,5-5 мм, което е обусловило трайно
затруднение във функцията на дъвчене за период от около 1,5-2 месеца, като телесната
повреда е причинена по хулигански подбуди.
Съгласно разпоредбата на чл.247б от НПК по делото бе проведено разпоредително
заседание, в хода на което съдът прецени, че на ДП не са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалата. В този смисъл
не възприе виждането на защитата, понеже прецени, че всички наведени доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения касаят способите за събиране и оценка
на доказателствата, а внесеният в съда обвинителен акт отговаря на изискванията на
чл.246 от НПК, като обвинението е ясно формулирано и с ясно очертан предмет на
доказване.
В съдебното производство, преди даване ход на разпоредително заседание,
повереникът на пострадалата Н. П. Н. направи искане същата да бъде конституирана
като частен обвинител срещу подсъдимия и гр. ищец по делото, като предяви гр. иск за
сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие на извършеното от подсъдимия
М. деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр.чл. 129, ал. 1 вр.ал. 2 от НК.
В хода на разпоредителното заседание, съдът конституира пострадалата Н. П. Н.
като частен обвинител в процеса, която в процеса се представляваше от повереник.
Срещу подсъдимия И.М. в настоящото производство бе приет за съвместно
разглеждане граждански иск от пострадалата Н. П. Н. за сумата от 10 000 /десет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
следствие на деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр.чл. 129, ал. 1 вр.ал. 2 от НК.
Производството по делото протече по общия процесуален ред, като съобразно
вмененото му задължение по закон, с оглед дирене на обективната истина съдът събра
множество гласни, писмени и веществени доказателства, назначи и съдът изслуша и
комплексна съдебномедицинска експертиза.
Участващият в производството представител на ВРП, в пренията си по съществото
на делото, счита че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно категорични
доказателства, че подс. М. е извършил престъплението, в което е обвинен. Акцентира,
1

че както полицейските служители, които са дали показания в качеството на свидетели,
така и свидетелят Н.Х. сочат факти, доказващи че на пострадалата действително е била
причинена телесната повреда посочена в обв. акт. Счита и че от събраните по делото
доказателства се е доказало и авторството на деянието, а именно че телесната повреда
на Н.Н. е била причинена именно от подс. М.. Излага становище, че са доказани и
хулиганските подбуди у подсъдимия за извършване на деянието, като сочи, че изводът
за тях се извежда от обективните действия описани от свидетелите -затръшва грубо и
демонстративно вратата на тоалетната, използва обидни думи и фрази на висок тон
спрямо Н., препречва й пътя, доближава се до нея на неприлично близко разстояние,
наплюва я в лицето и след това я удря. Счита, че предвид характеристичните данни и
данните за предходна съдимост на подсъдимия следва да се определи наказание
„лишаване от свобода“ в минималния законов размер, чието изтърпяване на осн. чл. 66
от НК да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
Представителят на ВРП счита, че гр. иск е доказан както по основание, така и по
размер предвид интензитета и продължителността на претърпените от пострадалата
неимуществени вреди и моли, същият да бъде уважен изцяло. Пледира разноските по
делото да бъдат възложени в тежест на подсъдимия, а веществените доказателства да
останат по кориците на делото.
Повереникът на гр.ищец и частен обвинител се присъединява изцяло към
становището на прокуратурата. Счита, че по един несъмнен начин от свидетелските
показания и от приложените по делото експертизи се доказва, че действително подс. е
осъществил престъплението, за което е обвинен. Поради това моли същият да бъде
признат за виновен, а гр. иск да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от
датата на извършване на престъплението, като доказан по основание и по размер.
Сочи, че с действията си подс. М. е причинил силни болки и страдания на
доверителката му, които са продължили доста дълго време. Акцентира върху
психичното състояние на пострадалата, за което подсказвало поведението й в залата и
сочело, че тя не се е възстановила напълно. Повереникът пледира за наказание към
предвидения в закона среден размер, което обосновава с процесуалното поведение на
подсъдимия, който нито признавал вината си, нито изразявал каквото и да било
съжаление за престъплението, което се отличавало с висока обществена опасност.
Прави искане подсъдимият да бъде осъден да заплати на Н. сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Подсъдимият И.М. взе лично участие в съдебното производство, като бе
представляван и от своя защитник –адв.Р.Х.. Защитникът на подсъдимия, в пренията си
по съществото на делото счита, че не са налице достатъчно доказателства, които да
обосноват вината на М. за извършено престъпление. Излага тезата, че фактическата
обстановка описана в обв. акт е такава единствено и само въз основа на показанията и
обясненията на свид. Н. още в хода на досъдебното производство. Счита, че самото
разследване не било проведено всестранно, обективно и пълно така, както изисква
закона. Противопоставя се на квалифициращия елемент, сочещ хулигански подбуди,
като твърди, че обвинението неправилно е приело, че липсва личен мотив, който да е
свързан конкретно с личността на пострадалата. От обстоятелствената част на обв. акт
и от това, което било доказано на съдебното следствие станало ясно, че между И.М. и
Н.Н. е възникнал скандал, скарване по съвсем конкретен повод. В този смисъл не била
налице квалификацията, сочеща хулигански подбуди. Било установено, че на
22.03.2019г. свид. Н. е получила лека телесна повреда предвид представената от нея
медицинска документация още на ДП. Впоследствие, 38 дни след инкриминираната
2

дата Н. представила медицинска документация, от която било видно, че същата е
получила средна телесна повреда. Датата на получаване не била ясна. Това не било
установено по безспорен и несъмнен начин. Нямало данни средната телесна повреда да
е получена на посочена в обв. акт дата. Счита, че е налице безспорно съмнение кога е
получено счупването на лява зигоматична кост на свид. Н.. Категорично не било
установено и очевидно не можело да се установи.
По отношение на гр. иск, счита че същият е недоказан по основание и размер.
Безспорно било, че свид. Н. получила средна телесна повреда, че е изпитвала болки, но
това не означавало, че следвало да й се заплаща за нещо, което не било извършено от
подсъдимия. Нямало данни на 22.03.2019г. да е получила средната телесна повреда. В
този смисъл, моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде прието, че И.М. е
невиновен и да бъде оправдан напълно.
Подсъдимият М. дава обяснения във връзка с предявеното обвинение. В последната
си дума твърди, че не е извършил деянието, за което е обвинен.

След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:

Подс. ИВ. К. М. е роден на 23.03.1965 г. в гр. Варна. Живее в същия град и е
български гражданин. Има завършено средно образование и е разведен. Подсъдимият
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Притежава ЕГН **********.
Към 2019г. гражданският ищец и частен обвинител Н. П. Н. била управител на
„Ротом“ ЕООД - гр. Варна. Дружеството било с предмет на дейност ресторантьорство.
То стопанисвало кафене „Аида", находящо се в гр.Варна, на ъгъла на ул.“Дрин“ и ул.“
„Христо Самсаров“, с административен адрес гр. Варна, ул. „Христо Самсаров“ № 49.
Входът на заведението бил откъм ул. „Дрин“, а работното му време от 07:00ч. до
22:00ч. През летния сезон пред заведението св.Н. поставяла пет маси, а в по-хладните
месеци - две или три маси, или само подпирачка със столчета. Входната врата на
заведението се отваряла навън. Кафенето било изградено на две нива. След входната
врата, вляво се намирало помещение с няколко маси, а срещу входната врата се
намирал барплота, зад който работела св.Н.. Вдясно имало второ ниво, с няколко маси,
от което ниво се виждало част от първото ниво, като нямало видимост към входната
врата на заведението.
На 22.03.2019 г. св.Н. работела сама в кафенето. Около 15.00 ч. на същата дата в
кафенето пристигнала св. К.Т.П. /починала на 03.12.2019 г./. Към 2019г. св.П. била с
увредено здрава. Тя страдала от захарен диабет, като в резултат на заболяването била с
нарушено зрение - не виждала с лявото око, а с дясното виждала само около 20 %.
Освен това стъпалото на левия й крак било ампутирано и тя с предвижвала с патерици.
Св. Н. и св. П. се познавали, тъй като П. стопанисвала магазин за конфекция,
находящ се на около 20 м. от кафене „Аида“ и често посещавала заведението. През
годините двете имали конфликти, но въпреки нова св.Н. я уважавала, тъй като била
нейна редовна клиентка.
В момента на идването на св.К.П. в кафенето, на второто ниво, от лявата страна на
бара, зад който работела св.Н., на маса близо до прозореца, били седнали св. Н. Г. ХР. и
3

негова позната, с неустановена в хода на делото самоличност.
Първоначално св. П. седнала на маса извън заведението, но малко след нейното
идване покрай кафенето минал подс. ИВ. К. М.. Подс. М. и св. П. се познавали отдавна
и били в приятелски отношения, поради което и в този ден решили да се видят. Св.
К.П. предложила двамата да пият кафе в заведението. Подс. М. се съгласил, но поискал
да седнат вътре и св.П. приела. Двамата седнали на маса, която се намирала от дясната
страна на бара, зад който работела св.Н.Н., която се падала втора маса вляво от
входната врата.
Св. Н. познавала обвиняемия по физиономия, тъй като той и друг път бил посещавал
нейното кафене заедно със св. К.П. и св.Н. била с впечатление, че двамата са в близки
отношения.
След влизането им в заведението, св.К.П. си поръчала газирана вода, а подс. М. - чай
с мед. Св. Н. им сервирала поръчките, след което се оттеглила зад бара. При
отварянето на пакетчето с меда подс. М. изцапал ръцете си и поискал от св. Н.
салфетка, за да се почисти. Св.Н. обаче забелязала, че салфетките, които държала на
бара са свършили и предложила на подсъдимия да влезе в тоалетната, където имало
течаща вода, сапун и домакинска хартия, за да се измие и подсуши. Подсъдимият
отишъл до вратата на тоалетната, отворил я, след което неочаквано и без видима
причина блъснал вратата и я затворил. След което се обърнал към св.Н.Н. и започнал
да й крещи, и да я обижда с думите: “мърша”, „сега ще видиш какво ще ти се случи“,
“ей боклук ще видиш какво те чака”, “отиваш си оттук”. Св. Н. се опитала да успокои
подсъдимия, като му казала, че тя ще извади салфетки от тоалетната, но той
продължил да й крещи.
Поведението на подс. И.М. и изречените от него думи станали достояние както на св.
Н.Х. и неговата позната, които се почувствали неудобно от ставащото в тяхно
присъствие, така и на св.К.П., която се притеснила и поискала от св.Н. сметката, за да
си тръгнат по-бързо.
Св.Н. взела парите от св.П., минала зад бара, приготвила рестото и се върнала отново
до масата на св.П.. В това време подс.М. стоял прав пред бара, като продължавал да
вика и обижда Н.. След като върнала рестото на св.П. Н. се обърнала и пред нея
застанал подс.М., който и препречил пътя и я наплюл в лицето. Св.Н. се стъписала и го
попитала какво прави, а подс. я ритнал с крак, с цялото си стъпало последователно по
бедра на двата крака. Веднага след това подс. М. ударил св. Н. със свит юмрук на
дясната си ръка в областта на лявото слепоочие. След като ударил св.Н. подсъдимият и
св.П. напуснали заведението.
Междувременно от удара, нанесен й от подсъдимия св. Н.Н. усетила силна болка в
областта на лявото слепоочие. Тя загубила равновесие, хванала се за един от столовете
в заведението, но неуспяла да се задържи и паднала на земята по гръб. С помощта на
стола св.Н. успяла да се изправи. В същия момент св.Н.Х. и неговата позната слезли на
първото ниво в заведението, където възприели, как св.Н. се изправя от земята. Св.Х. я
попитал какво се е случило. Св. Н. била разстроена и треперела, като успяла да каже
само : „той ме удари“. Тогава св.Х. забелязал, че лицето на св.Н., в областта под лявото
око, е зачервено. По съвет на придружаващата св.Х. жена, св.Н. поставила лед на
удареното място.
В 15:34ч. на същата дата св. Н.Н. сигнализирала за инцидента на единен тел. 112.
На оператора тя обяснила, че клиент на заведението й се разкрещял и я ударил в лявата
страна на лицето за една салфетка. Посочила, че едва говори и окото й е посиняло.
4

Сигналът на св.Н. бил предаден от оператора на тел.112 до полицейските органи и до
Спешна помощ. При осъществената чрез оператора на тел.112 връзка с медик в
Спешна помощ св.Н. пояснила, че е ударена един път, че е съборена на земята, че не й
тече кръв, но мястото на удара посинява и поискала да бъде изпратен медицински екип.
За случилото се бил уведомен и св.Х. И. Х.ов, с когото св.Н. живеела на съпружески
начала. След като разбрал за инцидента, св.Х.ов отишъл в заведението и видял, че Н. е
разстроена. Лицето й било зачервено от лявата страна, в областта на лявата скула, а по
панталона й имало следи от подметки. От св.Н. той разбрал, че тя е ритана и ударена от
клиент на заведението.
По така подадения сигнал в заведение „Аида“ пристигнал полицейски екип от Първо
РУ-Варна в състав Х. ХЮС. Х. и Г. ИЛ. П.. На полицейските органи Н. обяснила, че
клиент на заведението от мъжки пол, чието име не знае, я ритал и я ударил с юмрук в
лицето. Свидетелите Х. и П. видели, че лявата половина на лицето на св. Н. била
зачервена, а св. П. възприел и следи от подметки на обувки отпред на панталона на Н.
върху двете й бедра. На място те установили и св.Н.Х., като преди пристигане на
полицейския екип придружаващата го негова позната си била тръгнала от заведението.
Органите на реда установили и св.К.П., като лице познаващо подсъдимия М..
В 15:42ч. на мястото на инцидента пристигнал й екип на Спешна помощ, който
прегледал пострадалата Н.Н.. При снетата анамнеза от Н., спешният медик установил,
че тя е ударена с юмрук в лицето, че има болка и затруднения при говор. Констатирано
било още, че тя е ритана в краката, като от удара в главата паднала на земята, както и
че не е губила съзнание. При извършения и на място клиничен преглед било
констатирано следното : в областта на главата - оток и зачервяване на лявата скула...
чисто везикуларно дишане. ССС - в норма... Крайници - следи от обувки по бедрата, но
няма болки там. Травма на главата. Констатациите от прегледа на Н. били отразени
Фиш за Спешна помощ № 11879/22.03.2019год. и същата в 16:15ч. била откарана в
Спешния център на МБАЛ „Св. Анна –Варна“АД за последващи прегледи. При
извършения преглед в Спешен център в часовия интервал от 16:15ч. до 16:45ч. за Н.
била констатирана : контузия на главата. Установено било, че пострадалата не е губила
съзнание, че е контактна и адекватна. Извършена била и Рьо графия на черепни кости,
която не установила данни за травматични промени, а единствено умерена шийна
спондилоза.
На 25.03.2019г. на Н. била извършена съдебно медицинска консултация
обективирана в Медицинско удостоверение /МУ/ № 248/25.03.2019 год., издадено от
Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна-Варна”АД съдебен лекар- вещото
лице С.М., с установени увреждания от клиничния преглед : Кожата в областта на
лявата скула, долния клепач на лявото око, лявото крило на носа, е значително оточна,
петнисто синкаво-червеникав кръвонаседнала на площ с диаметър около 8-9см. Не се
установяват други травматични увреждания. В МУ съдебният лекар констатирал, че се
касае за контузия на главата, травматични отоци и кръвонасядания по лицето, които са
резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, отговарят да бъдат получени в
указаните време и начин. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство
на здравето неопасно за живота.
След случилото се 22.03.2019 г. в кафене „Аида“ св. Н. изпитвала силна болка в
лицето, която продължила около един месец. През първите 2-3 седмици след
инцидента лицето й било посиняло и подуто, хранела се трудно и не можела да лежи
обърната на лявата си страна. Около месец след инцидента синината отминала и св. Н.
5

забелязала, че на лявата й страна, под лявата скула има вдлъбнатина, а когато се
хранела, челюстта й „прещраквала“. Изпитвала и болки в лявото ухо при дъвчене. По
тази причина св.Н. отново потърсила лекарска помощ. На 23.04.19г. тя посетила
специалист неврохирург –д-р Радиан Неделко, който след извършен преглед изразил
съмнение за счупване на лява ябълковидна кост, поради което издал медицинско
направление за компютърна томография /КТ/ на главен мозък.
На 30.04.2019 г. в Медицински център „Аджибадем Сити Клиник МЦ Варна“ ЕООД
на Н. била извършена компютърна томография на главен мозък. Това изследване
установило: Състояние след травма. Визуализирана фрактура на лявата зигоматична
кост. Лека импресия между фрагментите - 4,5-5 мм. Липса на ясно оформен калус.
Уплътнени прилежащи меки тъкани. Останалите костни структури- интактни.
Нормални външни ликворни пространства и базални мозъчни цистерни. Няма
патологични екстрааксиални колекции. Мозъчният паренхим е с нормална плътност.
Няма огнищни промени. Нормални структури на ЗЧЯ. Вентрикулна система -
симетрична по срединна линия, недилатирана. Кавум септи пелуциди - анатомичен
вариант. Турско седло и съдържимо - с нормално изобразяване. Орбити и орбитално
съдържимо - в норма. Оптична хиазма - б.о. Околоносни кухини - свободни. Средно и
вътрешно ухо - с нормален КТ образ. Двата мастоида с нормална аерация... В
заключението на изследването било отразено : Състояние след фрактура на лявата
зигоматична кост с лека дислокация. Посттравматични промени в меките тъкани в
съседство.
На 01.05.2019г. на Н. бил проведен консулт със специалист лицево-челюстен
хирург- д-р Л., който констатирал: Счупване на лява яблъчна дъга с две фрактурни
линии и дислокация навътре от 5 до 7мм. Болезнено движение на долна челюст при
отваряне. Болки в ухото /ляво/...”
На 08.05.2019г. на Н. била проведена допълнителна съдебно медицинска
консултация обективирана в Допълнение към МУ № 248 от 08.05.2019 год., издадено
съдебен лекар- вещото лице С.М.. При тази консултация вещото лице дало заключение,
че се касае за счупване на лява ябълковидна кост с разместване на фрагменти, което е
обусловило трайно затруднение във функцията на дъвчене за период от около 1,5-2
месеца.
Три месеца след инцидента на 22.03.2019 г. св.Н.Н. усещала „мравучкане“ в областта
на счупената кост на лицето си, а при резки движения на главата изпитвала остра силна
болка.
Междувременно, още на 26.03.2019г. св.Н. подала оплакване за случилото се в
полицията, където била извършена проверка по случая.
След получаване на резултата от компютърната томография, на 15.05.2019г. св.Н.
сезирала и органите на прокуратурата, като подала жалба за случилото се на 22.03.19г.
в заведението й. По така подадената жалба, на 30.05.2019г., на основание чл.212, ал.1
от НПК прокурор при РП-Варна образувал наказателно производство от общ характер
– ДП № 936 по описа на Първо РУ-ОД на МВР-Варна за 2019г. за извършено
престъпление по чл.129, ал.1 от НК.
В хода на проведеното ДП било извършено действие по разследването- разпознаване
на лице по фотоснимки. Видно от съставения протокол гр.ищец и частен обвинител Н.
разпознала подс.М., като мъжът, който я наплюл, ритнал с крак по двете бедра и след
това я ударил с юмрук по лицето в областта на лявото слепоочие.
6

Видно от назначената в хода на досъдебното производство и приета от съда
съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ /л.85-89 от ДП/ изготвена от вещото лице д-р
С.М., на 22.03.2019год. частният обвинител и гр.ищец Н. П. Н. е получила хематом -
травматичен оток с диаметър 8-9см и кръвонасядане, в областта на лявата скула,
долния клепач на лявото око, лявото крило на носа, счупване на лява ябълковидна кост
с разместване на фрагменти с порядък на 4,5-5мм. Според вещото лице описаните
травматични увреждания са резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет,
респективно удар с юмрук реализиран в лявата лицева половина, т.е. по начин посочен
от пострадалата. Счупването на лява ябълковидна кост е обусловило трайно
затруднение във функцията на дъвчене за период от около 1,5-2 месеца. В своята
съвкупност останалите описани травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. На 30.04.2019год. - 40 дни след травмата,
е проведена компютърна томография на главен мозък, при която е установено:
„...Състояние след травма. Визуализира се фрактура на лявата зигоматична кост.
Налице е лека импресия между фрагментите - 4,5-5мм. Няма ясно оформен калус.
Уплътнени прилежащи меки тъкани...”.
Според вещото лице счупването на лявата зигоматична кост е било съпроводено с
болки и затруднения в дъвкателна функция, които са били постоянни от самото им и
възникване, вкл. и в периода на проведеното образно изследване.
В съдебно заседание, проведено на 30.11.2021г., вещото лице д-р М. напълно
поддържа изготвената експертиза. На въпроси на прокурора пояснява, че лява
ябълковидна кост и лява зигоматична кост е едно и също понятие. Сочи, че към
времето на произшествието на пострадалата е проведен преглед от екип на ЦСМП,
където на 22.03.2019г. е установен оток и зачервяване на лява скула, и болка и
затруднение при говор. Впоследствие тя е прегледана в Спешния център на МБАЛ
„Света Анна“, където е отразено, че не е губила съзнание, направена е рьо графия на
черепни кости. Съдебният лекар сочи, че от това изследване няма яснота как е
направено и дали с достатъчна яснота би могло да се отрази наличие на счупване или
не към момента на изготвянето му. Сочи, че това което внася яснота за обективното
състояние на пациента са рентгеново изследване след 7 или след 12 дни, или
компютърна томография. Вещото лице сочи, че на пострадалата е проведен клиничен
преглед, при който е установен травматичен оток, петнисто синкаво кръвонасядане в
областта на лява скула, долен клепач на ляво око и лявото крило на носа като площта
на това травматично увреждане е от порядъка на 8-9 см., което било значимо по обем и
диаметър травматично увреждане. Отокът и кръвонасядането в тази област, по
анатомична характеристика включва долен клепач, крилото на носа и скулата т.е.
лявата половина на лицето. Вещото лице счита, че реално е възможно, при
реализиране на удар с посока от ляво надясно за пострадалото лице, да бъде счупена
точно тази ябълковидна кост. Вещото лице сочи, че в следствие на състоянието на
пострадалата на 30.04.2019г. е проведена компютърна томография на главен мозък и
черепни кости. Твърди, че това изследване дава със значителна точност яснота относно
вида и характера на травматичните увреждания. При това изследване било установено
наличие на импресия т.е. вдлъбване между фрагментите на зигоматичната кост от
порядъка на 4,5-5 мм. и липса на ясно оформен калус. Това означавало, че към момента
на провеждане на това изследване бил в ход оздравителен процес на зарастване на
кост, която е счупена и няма още оформен калус т.е. в процес на оздравяване на костта.
Според вещото лице именно това давало основание да се предполага, че
травматичното увреждане счупване на зигоматичната кост е настъпило във
7

времето на инцидента, защото медико-биологична характеристика на
оздравителния процес на подобен вид фрактури бил в продължение на месец и
половина, два като този порядък зависел от характерните особености на
личността, възрастта. В този смисъл, вещото лице сочи, че реално е възможно това
травматично увреждане да е настъпило към времето на произшествието.
По отношение на травмите в областта на долните крайници, сочи, че към момента на
прегледа не са установени видими травматични увреждания, което не изключвало
нанасянето на удари в тази област. Уврежданията констатирани след първия преглед
били получени от един удар, тъй като нямало морфологични данни от които да се
направи извод за наслагване на удари. Сочи, че след счупване на зигоматичната кост
може да се усеща болка в ухото, в окото, слъзния канал, в областта на носа, да има
известно затруднение в говора, болки при дъвчене, като тези симптоми отзвучават в
рамките на оздравителния процес.
На въпроси на повереника на гр.ищец и частен обвинител, вещото лице сочи, че за
този вид счупване за период от месец и половина, два реално е възможно да настъпи
оздравителния процес и функцията на дъвченето да е без дефицит. Относно
вдлъбването в лицевата част на скулата на пострадалата, сочи, че в хода на
оздравителния процес се образува калус и реално е възможно възстановяване, като не
се очакват някакви последствия. Пояснява, че липсват морфологични данни, от които
да се предположи удар в предмет с особена характеристика - ръб, ръбоват ъгъл и т.н.
т.е. реално е възможно травматичните увреждания да са получени при един удар.
На въпроси на защитата вещото лице изяснява, че калусът може да се оформи в
рамките на месец и половина, два като това зависи от особеностите на организма,
неговата възраст. След счупване на зигоматичната кост на човек, е възможно да приема
храна, която е течно /кашеста/, тъй като е налице затруднение във фазата на дъвченето.
Това означавало, че можело да се пие вода по особен начин, да се приема течно-
кашеста храна и лицето да изпитва болка в този период от време. Вещото лице сочи, че
реално е възможно счупването на зигоматичната кост да е получено и след
22.03.2019г., но нямало данни за такъв инцидент.
Според заключението на назначената в хода на досъдебното производство и приета
от съда съдебнопсихиатрична експертиза /СПЕ/ /л.110-112 от ДП/ изготвена от
вещото лице д-р Р. Г.а обв. ИВ. К. М. не страда от психично разстройство. При него
няма данни за зависимост към алкохол и наркотични вещества. Според заключението
към момента на извършване на деянието на 22.03.2019 г. обв. е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си. Той
може да носи наказателна отговорност. Физическото и психическото му състояние, му
позволяват да възприема фактите, които имат значение по делото и да дава достоверни
обяснения по тях. Вещото лице е категорично в заключението си, че към момента на
извършване на деянието на 22.03.2019 г. обв. М. не е бил в състояние на физиологичен
афект.
В съдебно заседание, вещото лице Б. поддържа така изготвената експертиза, като
отново сочи, че при подсъдимия не са установени данни за психично разстройство и за
физиологичен афект.
В хода на съдебното следствие бе назначена, изготвена и приета от съда комплексна
съдебномедицинска експертиза /КСМЕ/- л.125-135 от СД , изготвена от вещите лице
проф. д-р Д. Р., д.м. , проф. д-р ЦВ. Т., д.м., началник Клиника по лицево-челюстна
хирургия в същата болница, д-р Д.Д., началник на отделение по съдебна медицина в
8

МБАЛ „Св. Анна“- Варна.
Видно от заключението на тази експертиза на 22.03.2019г. гр.ищец и частен
обвинител Н.Н. е получила следните травматични увреждания:
1/ зачервяване на кожата в областта на лявата скула;
2/ три дни по- късно- отоци и кръвонасядане в областта на лявата скула;
3/ фрактура на лявата зигоматична кост с лека дислокация;
4/ следтравматични промени в околните меки тъкани.
Травматичните увреждания били резултат на общия механизъм на удари със или
върху твърди тъпи предмети, както и удар с юмрук, врата и др. предмети.
Експертизата е категорична, че травмите при Н. могат да бъдат причинени по начина,
описан в показанията й, неизключващ възможността за причиняване на механични
увреждания.
Според експертното заключение установените по делото обективни находки дават
възможност да се заключи, че счупването при Н. най- вероятно е станало към датата на
инцидента. В материалите по делото липсвали други данни, които да са в
противоречие с така направения извод. Причината да не се констатира счупването на
рентгеновата снимка от 22.3.19 г. е невъзможността за това поради центражите на
снимките. На 30.4.19 г. при образните изследвания /скенер/ се виждало счупване с
давност и посттравматични промени в меките тъкани в съседство.
Видно от заключението счупването на лявата зигоматична /ябълчна/ кост е
обусловило трайно затрудняване на дъвченето за период не по- малко от един месец.
Подобно счупване на дъгата на ябълчната кост отзвучава клинично за период не по-
малко от 1,5 месеца. Останалите увреждания обуславяли чувство на болка и страдание.
В съдебно заседание вещите лица проф. д-р Р., проф. д-р Т. и д-р Д. изцяло
поддържат даденото заключение.
На въпроси на прокурора, вещите лица поясняват, че в случая е налице счупване с
дислокация, което означава разместване на фрагментите.
Вещото лице проф. д-р Т. сочи, че при опипване в областта на травмата се
установява лека деформация на осмия контур сравняван със здравата страна. Тъй като
не е провеждано никакво лечение, това счупване е останало. Това представлявало
деформация и тя била видима и понастоящем. Вещото лице проф. д- р Р. допълва, че
когато се опипват двете симетрични места на лицето - в дясно и в ляво, в ляво на
мястото на счупването било налично леко хлътване.
На въпроси на прокурора относно вероятния механизъм за получаване на лицевата
травма, вещите лица обосновават отговора си в експертизата, с наличие на такива
данни по делото и обстоятелството, че травмата е причинена с твърд, тъп предмет.
Поясняват, че при удар с врата при уврежданията на пострадалата в теоретичен план по
най- общите правила на травматологията се очаквало да има някакво макар и
повърхностно ожулване, такова в случая не било налице. На въпроси на съда, проф. д-
р Т. е категоричен, че по-вероятният механизъм да се получи това травматично
увреждане е с юмручен удар.
Относно заздравяването на счупената зигоматична кост, вещите лица са
единодушни , че може да се говори за заздравяване, когато за съществуващата
фрактура, счупване е проведено лечение и частите са правилно възстановени в
анатомичната им форма. В конкретния случай такава намеса нямало, не е била
9

извършена репозиция и по този начин е била установена тази находка. Поясняват, че за
дъгата на зигоматичната кост се залавя най-мощния дъвкателен мускул на лицевата
мускулатура и всяко едно дъвчене, което е с усилие води до напрягане на този мускул и
незарастване на костните фрагменти.
На въпроси на защитата, в.л Р. заявява, че няма никакви данни счупването на
зигоматичната кост да е станала седмица след инкриминираната дата. Пояснява, че
хронологията на описание на уврежданията и на свидетелските показания са
последователни, както и че експертизата е базирана на сигурни факти.
Видно от приложената по делото /л.17 от СД/ актуална справка съдимост за подс.
М., същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК.
В хода на съдебното следствие, съдът приобщи справка с характеристични данни за
подсъдимия /л.141 от СД/, която разкрива наличие на добри характеристични данни за
същия.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на
гласните доказателства по делото- частично от обясненията на подсъдимия И.М.; от
показанията на св. Н.Н., включително и тези приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1
от НПК; от показанията на св. Н. Г. ХР., от показанията на св.К.Т.П., приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.4 от НПК, в кредитираните от съда
части; от показанията на свидетелите Х. ХЮС. Х. и Г. ИЛ. П., включително
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1 от НПК; от
показанията на св.Х. И. Х.ов, в кредитираните от съда части; от заключенията по
назначените СМЕ на Н.Н., изготвени от С.М.; от заключението на КСМЕ; от
заключението на изготвените СПЕ по отношение на подс. М.; от показанията на
вещите лица М., Т., Р., Д. и Б.; от протокол за разпознаване на лице от 25.07.19г.;
медицинска документация- писмо от МБАЛ „Света Анна“ гр. Варна изх. № 1768 от
21.10.2021г. ведно със заверени за вярност копия от: лист за преглед на пациент в
консултативно-диагностичния блок/спешно отделение от 22.03.2019г., страници от
журнал за прием на пациенти в спешен център започнат на 16.03.2019г. и завършен на
31.03.2019г. и други; писмо от „Национална система 112“ гр. Варна рег. № 10582р-448
от 12.11.2021г.; от справка за съдимост, справка с характеристични данни; от
веществените доказателства: 1 брой СД диск с надпис 105820-440 12.11.2021г.,
съдържащ записи от телефон 112, 1 брой СД диск с надпис Н.Н., съдържащ образни
изследвания и 1 брой диск с надпис 30.04.19г. Н.Н., съдържащ резултат от компютърен
томограф, съдържащ звукозаписи и от останалите приложени по делото писмени
доказателства, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, като в своята съвкупност така
посочените доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на
различни правни изводи.
В хода на съдебното следствие подс.И.М. даде обяснение по повдигнатото с
обвинителния акт обвинение.
Принципно обясненията на подсъдимия, като устно доказателсвено средство имат
двояка природа – източник на доказателства и средство за защита. Давайки обяснения
по предявеното обвинение, подс. има възможност да изрази своето отношение към
обвинението, да го отхвърли и изясни истината за своята дейност, да защити своите
права и законни интереси. Последица от визираното обстоятелство е и правото му да
не дава обяснения, както и да избере момента, в който да депозира такива.
В случая подсъдимият М. избра да даде своите обяснения по повдигнатото
10

обвинение в началото на съдебното следствие. С тях същия изрази своето отношение
към обвинението, като посочи своето виждане относно събитията развили се на
22.03.2019г. в кафене „Аида“.
От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия в частта в която твърди, че в процесния ден, в
заведението стопанисвано от св. Н., последната е отказала да му даде салфетки, за да
се избърше, като е започнала да го обижда, поради което е провокирала обиди и от
негова страна. На първо място обясненията му в тази част са житейски нелогични, тъй
като той се е намирал в заведение стопанисвано от Н., която е познавала и
придружаващата го св.Кр.П.. Липсва каквато й да е логика Н. като собственик на
заведение, в което са се намирали клиенти, да провокира конфликт с клиент на същото,
тъй като това безспорно би се отразило на репутацията на кафенето. На следващо
място обясненията му в тази част са в тотално противоречие не само с показанията на
св.Н., която е категорична, че подсъдимият пръв е провокирал конфликт, като е
блъснал вратата на тоалетната, започнал е да вика и да я обижда. Те са в противоречие
и с показанията на с нищо незаинтересования от изхода на делото св.Н.Х., който също
е категоричен, че е видял подсъдимия да отива до тоалетната, да блъска вратата на
същата, както и че е чул, че той е започнал да обижда пострадалата, като я нарекъл
„мърша“ , но не е чул конкретни обиди от страна на Н. към него. В тази част
обясненият му са в противоречие дори с показанията на неговата приятелка- св.Кр.П.
/починала към датата на съдебното заседание/, приобщени чрез прочитането им по
делото със съгласието на страните, в които същата сочи, че подсъдимият е бил ядосан,
че Н. не му дала салфетка, поради което я обидил, след което двамата започнали да се
карат. Обясненията му са в противоречие и с показанията на двамата служители на
реда, приобщени чрез прочитането им, видно от които скандалът е бил предизвикан
именно от подсъдимия. По този въпрос обясненията му не кореспондират и с
приобщения по делото звукозапис от обаждането на Н. на тел. 112, на който тя
съобщава, че конфликтът е провокиран от подс.М. /клиент на заведението/.
Съдът не кредитира обясненията на подс., в които сочи, че Н. е паднала на земята в
следствие на блъснатата от него със сила врата на заведението. Не кредитира и
твърденията му, че не е ударил и ритал Н.. На първо място обясненията на М., в тази
им част са в противоречие с показанията на св. Н.- депозирани пред съда и приобщени
чрез прочитането им, в които тя сочи, че подс. я е нападнал и е категорична, че той я е
ритнал последователно по двете бедра, а след това и е нанесъл удари по лицето /в
лявата скула, в областта под окото и около ухото/. На следващо място обясненията му
са в противоречие и с останалите кредитирани от съда гласни доказателства по делото -
с показанията на св. Н.Х., който е категоричен, че в един момент е чул шум и когато е
отишъл в другата зала на заведението е възприел, че пострадалата Н. се изправя от
земята, както и че същата е имала зачервяване в лявата част на лицето, под около и че е
споделила с него, че е ударена, като е споменала думите „той ме удари“. Обясненията
на подсъдимия са в противоречие и с показанията на полицейските служители, които
сочат, че св. Н. е споделила с тях, че именно подсъдимият я е ударил в лявата част на
лицето със свит юмрук, както и че са възприели, че същата е имала зачервяване на
лицето вляво. Нещо повече, от приобщените чрез прочитане показания на св.П. е
видно и че същият, при посещение на сигнала, е възприел, че върху панталона, в
областта на двете бедра, на пострадалата има следи от подметки, а св.Х. споменава в
показанията си пред съда, че пострадалата е имала наранявания в горната част на
единия от двата крака. В тази част обясненията му са в противоречие и с показанията
11

на св.Х.ов, фактически съжител на пострадалата, който е пристигнал на мястото на
инцидента, след напускане на заведението от страна на подсъдимия, възприел е
състоянието на пострадалата- разстроена, ударена, с зачервено лице в областта на
лявата скула, ритана по краката- със следи от подметки по панталона.
Обясненията на подсъдимия в тази част са в противоречие и с приобщения по
делото звукозапис от тел.112, в който на 22.03.19г. в 15:34ч. Н. съобщава на дежурния
оператор, че е ударена от клиент на заведението в лявата страна на лицето, че окото й
посиняло, че едва говори, тъй като цялата й лява страна се схваща, а при направената
връзка с дежурен координатор от Спешна помощ сочи, че е ударна един път в лявата
страна, под окото, където посиняло, както и че е била съборена на земята.
От друга страна обясненията на подсъдимия, че не е удрял и ритал Н. са в
противоречие и с обективните находки установени при извършения в 15:42ч. на
22.03.19г., непосредствено след инцидента, преглед на пострадалата от екипа на
ЦСМП /Център за спешна медицинска помощ/, обективиран във Фиш за Спешна
помощ № 11879/22.03.2019год., а именно : „В областта на главата - оток и зачервяване
на лявата скула... Крайници - следи от обувки по бедрата, но няма болки там. Травма
на главата“. Те са в противоречие и с отразеното в медицинската документация при
извършения в часовия интервал от 16:15ч. до 16:45ч. преглед на Н. в Спешен център
при МБАЛ „Св.Анна“-Варна, където било констатирано : контузия на главата и че
пострадалата е ударена с юмрук по лицето. Те са в противоречие и с установеното при
извършеното освидетелстване, обективирано в МУ № 248/25.03.2019г., издадено от д-р
М., със СМЕ на Н., КСМЕ и показанията на вещите лица М., Р., Т. и Д., които са
категорични, че по-вероятният механизъм да се получат травматичните увреждания,
констатирани при пострадалата е с юмручен удар.
Поради това съдът не кредитира в тези им части обясненията на подсъдимия, като
ги възприе за житейски нелогични, некореспондиращи с останалите кредитирани от
съда гласни и писмени доказателства и установените обективни находки, отразени в
медицинските документи, с приобщения звукозапис от тел 112, както и със
заключенията на СМЕ, КСМЕ и показанията на вещите лица. Затова в тази им част,
обясненията на подсъдимият съдът възприе като защитна тези.
В останалата им част обясненията на подсъдимия кореспондират с доказателствения
материал по делото и съдът ги кредитира.
Съдът напълно кредитира показанията на св. Н.Н. депозирани в хода на съдебното
следствие при проведените й разпити в с.з. на 02.11.2021г., както и тези депозирани в
ДП и приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1 от НПК, към
които пострадалата се придържа. Всъщност показанията на пострадалата, за повода
поради който е възникнал конфликта в заведението, стопанисвано от нея, за нанесените
й обиди от подсъдимия, за обстоятелството, че я е наплюл в лицето, че я е ударил в
областта на лявото слепоочие с юмрук / в ляво по лицето, под окото, около ухото с
юмрук/ са последователни както в хода на ДП, така и в хода на с.з. По отношение на
нанесените й удари в областта на бедрата на двата крака, съдът се доверява на
показанията на пострадалата депозирани в ДП, към които тя се придържа, като отчита
и изминалия период от време от момента на деянието до датата на разпита й в с.з.
близо три години, както и обстоятелството, че тези показания кореспондират и с
останалите кредитирани от съда гласни доказателства /показанията на органите на
полицията, на св.Х.ов/ и писмени доказателства- обективните находки описани в
медицинската документация от екипът на ЦСМП. Показанията на свидетелката за
12

мястото на удара /лявата лицева част –около окото- слепоочието/ , средството на удара
– юмрук кореспондират с останалите гласни доказателства- показанията на св.Х.,
полицейските органи, на които пострадалата е съобщила за мястото и средството на
удара, с показанията на св.Х.ов, на който също е споделила случилото се, и най вече в
тази им част показанията й са в пълен унисон с медицинските находки установени при
прегледите й непосредствено след инцидента от екипа на ЦСМП и на спешен център, с
освидетелстването й в съдебно медицина, кореспондират и със заключението на
изготвената в ДП СМЕ и със заключението на назначената и приета от съда КСМЕ,
които са установили травматични увреждания в посочените области. Поради горното,
като последователни, кореспондиращи както с останалите кредитирани от съда гласни
и писмени доказателства, така и с обективните находки установени при проведения й
преглед непосредствено след инцидента и със заключенията на СМЕ изготвени от
доктор М. и КСМЕ.
По отношение на показанията на св.Х.Х.ов съдът отчете подразбиращо се съмнение
в тяхната безпристрастност, предвид фактът, че свидетелят живее на съпружески
начала с пострадалата. Въпреки това неговите показания са в унисон с установената от
съда, на базата на останалите кредитирани доказателства, фактическа обстановка.
Обстоятелството, че Х.ов е фактически тъжител на частния обвинител и гр.ищец по
делото не би могло да компрометира показанията му изначално и същите да бъдат
отхвърлени априори. Това е така, тъй като на първо място свидетелят депозира
показания пред съда под страх от наказателна отговорност. На следващо място както
бе посочено по-горе неговите показания кореспондират с останалите кредитирани от
съда доказателства, така, че за съда не възниква съмнение, че показанията му са
искрени и достоверни. Както бе споменато по-горе автоматичното изключване на
показания е недопустимо, а тяхната достоверност следва да се цени и бе преценена по
настоящото дело с оглед съвкупния анализ на доказателствата. Показанията на св.Х.ов
за състоянието в което е заварил пострадалата, за споделеното от нея за случилото се,
за процесът на възстановяване след травмата на лицето, за субективните усещания
които е имала в периода на възстановяване след травмата, напълно кореспондират с
останалите кредитирани от съда гласни доказателства /показанията на очевидеца Х., на
полицейските органи, с кредитираната част от показанията на св.П. и обясненията на
подсъдимия/, кореспондират с приобщения звукозапис и с медицинските документи
приобщени по делото, с обективните находки установени при прегледа на
пострадалата от екипът на ЦСМП, при прегледа в Спешно отделение на МБАЛ
„Св.Анна“-Варна, при извършените прегледи от специалисти, вкл. и образни
изследвания, със заключението на СМЕ и КСМЕ.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля Н.Х. дадени в с.з, тъй като
същите са последователни, непротиворечиви, кореспондиращи както с показанията на
св. Н., така и с всички останали кредитирани от съда писмени, гласни и веществени
доказателства, включително и със заключенията на СМЕ и КСМЕ. В хода на
съдебното следствие не бе събрано нито едно доказателство за наличие на
обстоятелства /като вражда, завист, ревност или друга приятелска, или каквато и да
било връзка между св.Н.Х., от една страна и подс. или св.Н. от друга/, които да
хвърлят съмнение върху безпристрастността на неговите показания. Съдът намира, че
този свидетел е непредубеден и е случаен очевидец на фактите, за които свидетелства.
Той свидетелства за възприетото от него –за поведението на подсъдимия преди
нанасянето на удари на пострадалата /блъска вратата на тоалетната, обижда Н./, както
и за състоянието на пострадалата след инцидента и за фактите и обстоятелствата
13

споделени му от нея. Обстоятелството, че пострадалата е съобщила при подаване на
сигнала на тел.112, че е сама не е от естеството да компрометира показанията на този
свидетел. Това е така тъй като присъствието му по време на инцидента в заведението
се съобщава не само от св.Н., а и е потвърдено от полицейските служители, които са го
установили непосредствено след инцидента в заведението и са записали данните му.
Съвсем нормално е пострадалата да е съобщила на оператора, че е сама и това е така,
тъй като до този момент св.Н. и св.Х. не са се познавали, тъй като той е бил просто
клиент на заведението й, без да е било налично между тях друг вид отношение.
Горното е още един аргумент в подкрепа на виждането, че св.Х. е абсолютно
незаинтересован от изхода на делото.
Като достоверни, добросъвестни и логични съдът оцени и показанията на
служителите на реда Х. ХЮС. Х. и Г. ИЛ. П. депозирани в хода на съдебното
следствие и приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.1 и т.2 от
НПК / за Х./ и приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.4 от
НПК /за П./. Двамата свидетели свидетелстват за възприетото от тях състояние на
пострадалата и за споделеното от нея за случилото се. Показанията на двамата
свидетели са взаимно свързани и се допълват. Показанията им за вида на пострадалата
и за споделеното от нея напълно кореспондират с останалите гласни доказателства по
делото, подкрепят напълно показанията на св. Н., св.Х. и св.Х.ов, кореспондират и с
приобщените медицински документи и със заключеният на СМЕ и КСМЕ по
отношение на пострадалата.
От показанията на св.Х. депозирани в с.з., съдът не кредитира единствено частта, в
която същият сочи, че пострадалата Н. е изпитвала силни болки в левия крак. В тази
част показанията му противоречат с останалите кредитирани от съда гласни и писмени
доказателства. Като по отношение на съобщеното пред Х. от пострадалата, съдът се
доверява на показанията му депозирани в хода на ДП, приобщени чрез прочитането
им, към които той се придържа. От друга страна, съобщеното от св.Х. в хода на
съдебното следствие, че св.Н. се е оплакала от травма на крака безспорно
кореспондира с показанията на св.П., последните приобщени чрез прочитането им по
реда на чл.251, ал.5 вр.ал.1, т.4 от НПК, че на панталона на пострадалата, в областта на
двете бедра, е имало следи от подметка на обувки. Нещо повече в тази част
показанията му са в унисон и с показанията на самата пострадала и на св.Х.ов, че Н. е
била ритана от подсъдимия. Съдът отчете, че свидетелят Х. като служители на реда,
който ежедневно има сблъсък с подобен род прояви е напълно логично и житейски
правдоподобно да не помни в подробности посетен сигнал през март 2019г. към
момента на с.з. в което е разпитан- а именно към 30.11.2021г. – две години и осем
месеца по-късно.
Съдът оцени показанията на св.К.П., приобщени в ход на съдебното следствие чрез
прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.4 от НП, като отчете подразбиращото
се съмнение в тяхната безпристрастност предвид приятелството й с подсъдимия от
дълги години. От показанията на тази свидетелка съдът не кредитира частта, в която
сочи, че пострадалата е провокирала конфликт с подсъдимия, тъй като в тази им част
същите са в противоречие с показанията на св.Н., св.Х., за който не са установени
данни за предубеденост по делото, с показанията на полицейските служители. Съдът
не кредитира и показанията на тази свидетелка в частта, в която сочи, че подсъдимия и
Н. са се дърпали и бутали, тъй като в тази им част те противоречат както на
показанията на Н., Х. и полицейските органи, така дори и с обясненията на подсъдимия
М., който въобще отрича да е докосвал пострадалата /да я е удрял и ритал/, не
14

съобщава и факти той да е бил бутан, дърпан или удрян от Н.. Св.П. сочи, че е
възприела, че Н. е паднала на земята, като твърди, че не може да посочи дали
подсъдимият я е ударил или е била ударена с ръка. Горното нейно твърдени звучи
житейски правдоподобно, предвид съобщеното от свидетелката, че не вижда изобщо с
дясното си око, а с лявото възприема околния свят само на 20%, поради което и е
напълно възможно свидетелката да не е възприела случващото се около нея, макар и
реализиращо се на близко разстояние. Предвид съобщените от свидетелката състояние
на очите й, съдът намира, че същата е нямала обективна възможност да възприеме
зрително случващото се, но пък съобщените от нея слухови възприятия - конкретни
обиди отправени от подсъдимия спрямо св.Н. кореспондират с останалите кредитирани
от съда доказателства, поради което и в тази им част показанията на тази свидетелка се
кредитират от съда.
Като компетентни, обективни, безпристрастни и убедително защитени в съда, съдът
кредитира и заключенията на назначените и приети СМЕ на Н.Н., изготвена от д-р
С.М. и КСМЕ на Н. изготвена от вещите лица проф.д-р Р., проф.д-р Т., д-р Д..
Всъщност горепосоченото заключението на д-р М. се потвърждава от още трима
медици по назначената от съда КСМЕ.
Като компетентно и безпристрастно, съдът кредитира и заключението назначените
и приети СПЕ на подсъдимия.
Като компетентни и обективни, съдът кредитира и показанията на вещите лица Б.,
М., Р., Т. и Д. депозирани в с.з. във връзка с поставените от страните и съда въпроси.
Съдът кредитира протоколът за разпознаване от 25.07.2019г. от ДП с разпознаващ
Н.Н., при които тя е разпознала подс.М., тъй като това действие по разследването е
извършено по предвидения за това в НПК ред.
Напълно бе кредитиран и звукозаписът от тел. 112 възпроизведен в с.з., съхраняван
на оптичен носител - СД диск с надпис „105820-440 12.11.2021г.“, последният
приобщен като веществено доказателство по делото. Съдът намира, че в случая се
касае за случайно създаден звукозапис, изготвян при регистрирано обаждане на единен
тел.112. Съобразно константната практика на ВКС, например Решение № 269/2013г. на
ВКС ІІ н.о. и Решение № 456/14.11.2012г. на ВКС І н.о., в които детайлно е изследван
въпросът за случайността на записи или снимки, както и Решение № 602/20.02.2012 г.
на ВКС, ІІІ н.о. решение № 390 от 02.10.2009 г. по НОХД № 393/2009 г. на ІІ н.о. на
ВКС, напълно възможно е към доказателствената съвкупност да се приобщят случайно
създадени записи, като материалните им носители бъдат приети като веществени
доказателства, след като обаче бъдат изискани или предадени от съответната
институция, лице, дружество. В случая по делото бе изискан, респективо представен от
РЦ 112-Варна при Дирекция „Национална система 112“-МВР звукозаписът от
обаждането, с което св.Н. е подала сигнал за инцидента на 22.03.2019г. в заведението
й. Поради това и съдът сита, че се касае за именно случаен запис по смисъла вложен в
съдебната практика. Ноторно известно е освен това за всички, че обажданията на този
телефонен номер се записват. Нещо повече, в чл. 15, ал.1 от Закона за националната
система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 е регламентирано, че
входящите и изходящите повиквания в центровете 112 се записват автоматично в
електронен регистър на спешните повиквания. Ето защо и този запис, приобщен по
настоящото дело, е годно доказателствено средство и като такъв, тъй като не бе
оспорен от страните, бе ценен от съда от към автентичност и съдържание.
Съдът кредитира и всички приобщени по делото писмени доказателства, тъй като
15

същите са непротиворечиви по между си и кореспондиращи с приетата по делото за
установена фактическа обстановка.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на
всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:

Подс. ИВ. К. М., ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл. 129, ал.1 вр. ал.2 от НК, тъй
като на 22.03.2019 г. в гр. Варна е причинил на Н. П. Н. с ЕГН ********** средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява ябълковидна /зигоматична/ кост с
разместване на фрагменти, което е обусловило трайно затруднение във функцията на
дъвчене за период от около 1,5 - 2 месеца, като телесната повреда е причинена по
хулигански подбуди.
По делото по несъмнен начин се доказва, че на 22.03.2019, в часовия интервал от
15.00 - 15.30 ч. св.Н. била на работа в кафене „Аида“, намиращо се в гр.Варна, на ъгъла
между ул.“Дрин“ и ул.“Христо Самсаров“, като по това време кафенето било посетено
от подсъдимия М., който придружавал постоянна клиента на заведението- св.П..
Безспорно бе установено, че по повод обстоятелството, че подс. бил изпратен от
пострадалата в тоалетната, за да си вземе салфетка и да се почисти, същият се
подразнил, блъснал вратата на тоалетната и започнал да вика и обижда св.Н., като се
обърнал към нея с думите „мърша”, „сега ще видиш какво ще ти се случи“, “ей боклук
ще видиш какво те чака”, “отиваш си оттук”. Опитите на св.Н. да го успокои не дали
резултат и той продължил да крещи и обижда, като дори наплюл пострадалата в
лицето, после я ритна по бедрата на двата крака и накрая я ударил с юмрук в областта
на лявото слепоочие, от който удар тя почувствала силна болка, загубила равновесие и
паднала на земята, а той напуснал необезпокоявано заведението. В резултат на тези му
действия по лицето на пострадалата били причинени травматични увреждания. Още
същия ден, няколко минути след заминаването му, в 15:34ч. св.Н. съобщила за
случилото се на тел. 112, включително и че е ударен в лявата част на лицето от клиент
на заведението. В 15:42ч. на място пристигнал екип на ЦСМП, като лекар от екипа я
прегледал. Лекарят снел анамнеза, че тя е ударена с юмрук в лицето, че има болка и
затруднения при говор. Констатирано било още, че Н. е ритана в краката, като от
удара в главата паднала на земята, както и че не е губила съзнание. При извършения и
на място клиничен преглед било констатирано , че в областта на главата има оток и
зачервяване на лявата скула... , а по крайници - следи от обувки по бедрата, но няма
болки там. Около 16:15ч пострадалата Н. постъпила в спешен център на МБАЛ
„Св.Анна-Варна“, където била прегледана от лекар, който също снел анамнеза, че Н.,
която съобщила, че е ударена с юмруци по главата, като при клиничния преглед била
констатирана контузия на главата. Извършената в медицинското заведение рьо графия
на черепни кости, поради начина по който била извършена, не дала информация за
травматични промени. Извършената съдебно-медицинска консултация от доктор М. на
25.03.19г. констатирала, че се касае за контузия на главата, травматични отоци и
кръвонасядания по лицето, които в своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Въпреки горното, след случилото се на
22.03.2019 г. в кафене „Аида“ св. Н. изпитвала силна болка в лицето, която
продължила около един месец. През първите 2-3 седмици след инцидента лицето й
16

било посиняло и подуто, хранела се трудно и не можела да лежи обърната на лявата си
страна. Около месец след инцидента синината отминала и св. Н. забелязала, че на
лявата й страна, под лявата скула има вдлъбнатина, а когато се хранела, челюстта й
„прещраквала“. Изпитвала и болки в лявото ухо при дъвчене. По тази причина св.Н.
отново потърсила лекарска помощ, като на 23.04.19г. тя посетила специалист
неврохирург. На 30.04.2019 г. на Н. била извършена компютърна томография на главен
мозък, при който се установило състояние след фрактура на лявата зигоматична кост с
лека дислокация; посттравматични промени в меките тъкани в съседство. На базата на
резултата от това изследване и проведен на 01.05.19г. консулт със специалист лицево-
челюстен хирург било констатирано счупване на лява яблъчна дъга с две фрактурни
линии и дислокация навътре от 5 до 7мм. Болезнено движение на долна челюст при
отваряне. Болки в ухото /ляво/...” Като във връзка с тези резултати, на 08.05.2019г. на
Н. била проведена допълнителна съдебно медицинска консултация обективирана в
Допълнение към МУ № 248 от 08.05.2019 год., издадено съдебен лекар- вещото лице
С.М.. При тази консултация вещото лице дало заключение, че се касае за счупване на
лява ябълковидна кост с разместване на фрагменти, което е обусловило трайно
затруднение във функцията на дъвчене за период от около 1,5-2 месеца.
Изводът на съда за авторството на деянието се гради на базата на всички събрани
доказателства, кредитирани и посочени по горе. Няма нито едно гласно доказателство,
което да изключва присъствието на подсъдимия на местопроизшествието на 22.03.2019
г. То в принципен план не се оспорва и от самия него. Оспорва се нанасянето на удари
от страна на подсъдимия спрямо пострадалата. Съдът в мотивите си по-горе посочи
защо не кредитира обясненията на подсъдимия в тази посока, като не намира за нужно
да ги преповтаря отново. По отношение на твърденията на защитата, че датата на
получаване на телесната повреда не била ясна поради първоначално даденото
заключение на 25.03.19г. в МУ, че се касае за временно разстройство на здравето
неопасно за живота, следва да се посочи, че и четирите вещи лица по назначената СМЕ
и КСМЕ са категорични , че всички описани по-горе травматични увреждания
отговарят да са получени във времето на инцидента и по начина описан от
пострадалата. Нещо повече фактите, които говорят в полза на причиняване на
счупването именно на 22.03.19 г. са: непосредствено след инцидента св.Х. и
полицейските органи съобщават в показанията си за зачервяване в областта на лявата й
скула, същото е отразено във фиша на екипа на ЦСМП, пристигнал на място. След три
дни отоци и кръвонасядания в областта на лявата скула са описани от съдебен лекар.
Съгласно заключението на КСМЕ, както и съгласно показанията на вещите лица
причината да не се констатира счупването на рентгеновата снимка от 22.03.19 г. е
невъзможността за това поради центражите на снимките. На 30.04.19 г. при образните
изследвания /скенер/ се вижда счупване с давност и посттравматични промени в
меките тъкани в съседство, които отговарят да са получени към момента на
инцидента.Тази фактология, наред с посоченото от вещите лица, че по-вероятния
начин да се причини конкретното травматично увреждане при пострадалата е именно
удар с юмрук дава възможност да се заключи по категоричен начин, че счупването на
зигоматичната кост е станало към датата на инцидента описан в ОА. Липсват други
данни в материалите по делото, които да са в противоречие с направения извод.
Горното по несъмнен начин сочи, че пострадалата е получила лицевата травма /
фрактура на лявата зигоматична кост с лека дислокация/ в следствие на нараняването,
причинено й от страна на подсъдимия, като липсват доказателства тя да се е
самонаранила, а от събраните по делото се установява, че същата е била ударена
именно на мястото на реализираното травматично увреждане единствено от
17

подсъдимия. Възможността за причиняване на травматичното увреждане посредством
удар с врата се отхвърля като достоверност не само поради наличието на верига от
преки и косвени доказателства за нанесен директен удар от подсъдимия в лицето на
пострадалата, а и поради дадените показания от вещите лица в съдебно заседание, че
при удар с врата съпоставим с уврежданията на пострадалата по най- общите правила
на травматологията се очаквало да има някакво макар и повърхностно ожулване, а
такова в случая не било налице.
Ето защо съдът прие, че безспорно по делото е установено, на посочената в ОА дата
и място, по посочения в ОА начин подсъдимият е причинил на гр.ищец и частен
обвинител Н. инкриминираното счупване на лява ябълковидна /зигоматична/ кост с
разместване на фрагменти, обусловило трайно затруднение във функцията на дъвчене
за период от около 1,5 - 2 месеца, също описано в ОА.
Според задължителната практика на върховната съдебна инстанция и най-вече
според Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС - т.11 „Счупването на
челюстта“ по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК е самостоятелна съставомерна последица
от деянието, без да е необходимо да се съпровожда с избиване на зъби. Под
„счупване“ трябва да се разбира и пукването на челюстта, водещо до ограничаване на
нейните функции, а именно дъвченето или говоренето. Това увреждане може да бъде
само временно. Съдебната теория и практика са категорични, че челюстите вземат
еднакво участие в дъвченето и говоренето, затова законът изрично посочва, че
счупването на челюстта е средна телесна повреда , без да прави разграничение относно
това дали се касае за горна или долна челюст т.к. и двете вземат еднакво участие в
дъвченето и говоренето /виж „Телесни повреди по Наказателния кодекс на Република
България“ с автор проф. д-р Стойчо Раданов/. Съгласно цитираното Постановление
увреждането на челюстта обхваща и счупването или пукването на ябълчната
кост, която функционално е свързана с горната челюст. Безспорно от заключението
на СМЕ и от КСМЕ е видно, че в резултат на удара на подсъдимия на пострадалата е
счупена лява ябълковидна /или още наречена зигоматична/ кост с разместване на
фрагментите, което определя трайно затрудняване във функцията на дъвченето за
период от около 1,5 - 2 месеца. Поради което съдът намира, че безспорно в случая е
налице средна телесна повреда по смисъла на горепосочения текст на закона.
От така събраните доказателства съдът направи единствено възможния и
категоричен правен изводи, че от обективна и субективна страна подсъдимият е
осъществил престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл. 129, ал.1 вр. ал.2 от НК, тъй
като на 22.03.2019 г. в гр. Варна е причинил на Н. П. Н. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лява ябълковидна /зигоматична/ кост с разместване на
фрагменти, което е обусловило трайно затруднение във функцията на дъвчене за
период от около 1,5 - 2 месеца, като телесната повреда е причинена по хулигански
подбуди. .
Обект на това престъпление са обществени отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Касае се за престъпление, насочено против личността и в частност против телесната
неприкосновеност от една страна, а от друга страна против реда и общественото
спокойствие.
Субект на това престъпление е пълнолетно, вменяемо, неосъждано лице.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие – нанасяне на удар с юмрук
в лицето на пострадалата, в резултат на което последната е получила травматични
18

увреждания, посочени по-горе, съставляващи средна телесна повреда.
Престъплението е резултатно. От обективна страна е реализиран съставомерния
противоправен резултат – причиняване на средна телесна повреда, каквато
представлява счупване на лява ябълковидна /зигоматична/ кост с разместване на
фрагменти, обусловило трайно затруднение във функцията на дъвчене за период от
около 1,5 - 2 месеца.
Квалифициращият признак „хулигански подбуди“ по смисъла на чл.131 ал.1
т.12 от НК, съдът прие за безспорно доказан.
По принцип причиняването на телесна повреда по хулигански подбуди може да се
осъществи само с действие, като субектът цели да покаже явно неуважение към
обществото, пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност.
При него по принцип отсъстват лични отношения между дееца и пострадалия като
вражда, завист, както и евентуални други конкретни мотиви. Този състав квалифицира
телесната повреда не защото подсъдимият е хулиган въобще и по принцип е имал
хулигански действия, а защото мотивът за извършване на конкретното деяние е
хулигански и хулиганските действия непосредствено предхождат или съпровождат
извършването на престъплението. Хулиганският мотив като детерминиращ за
осъществяването на деяние по чл.131, т.12 от НК следва да бъде съпроводен с
действия, които изразяват явно неуважение към обществото, които по груб начин
нарушават обществения ред и с действията си извършителят демонстрира едно
пренебрежително отношение към личността на пострадалия, които действия от своя
страна да бъдат възприети от трети лица именно като недопустими, неморални и
пренебрежително уронващи обществените отношения, регламентиращи обществения
ред и спокойствието на гражданите. Иначе казано, според константната съдебна
практика, хулиганският мотив /подбуда/ като задължителен елемент от субективния
състав, изразява стремежа на дееца да прояви своето явно и грубо неуважение към
обществото и в частност да противопостави себе си на общоприетите правила на
приличие, да прояви груба сила, гаврене и издевателства над личността и др. подобни
действия / в този смисъл Решение № 600 от 16.01.1979 г. по н. о. х. д. № 619/78 г., II н.
о. на ВС/. Изхождайки от тези разбирания в случая следва да се отговори на въпроса
такъв мотив ли е водил подс. И.М. при нанасянето на удара спрямо Н.Н.. Следа да се
отговори какъв мотив е водил подс., така щото през деня, на обществено място- в
заведение, пред други хора- клиенти на същото да нанеси удар на пострадалата в
лицето, с юмрук. Подбудите на дееца следва да бъдат изследвани на базата на
обективните му действия, които предшестват инцидента на 22.03.2019г. В случая
обективните действия на подсъдимия предшестващи нанасянето на удара с юмрук /
блъска вратата на тоалетната в заведението, крещи и обижда пострадалата, доближава
се до нея и я наплюва в лицето, рита я по двете бедра/, за които са налични
доказателства по делото безспорно сочат на желание и стремеж на подсъдимия да
противопостави себе си на общоприетите правила за поведение, да демонстрира
превъзходство и груба сила към личността на пострадалата, за да въздаде собствено
правосъдие, като погази установения ред и всичко, което се изпречи на пътя му, за да
докаже, че може да върши каквото си пожелае, независимо от нормите на обществото.
Отсъствието на "хулигански подбуди", по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК се
поддържа от защитата не с друго, а с фактология, която се счита за установена - личен
мотив, поради възникнал конфликт в заведението по незначителен повод- за салфетка.
Възражението на защитата обаче е неоснователно, първо, защото не е установен такъв
"личен мотив" и второ, защото поначало хулиганските мотиви не са несъвместими с
19

"чисто личните" (виж, Р № 65/2010 г. по н. д. № 718/09 г. на ВКС, I н. о. ).
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, изцяло изводим от
действията му – демонстративното блъскане на врата, крещене, нанасяне на обиди,
отправяне на заплахи, заплюване в лицето, ритници по краката съзнателното нанасяне
на удар с юмрук по главата на св.Н.. Подсъдимият е предвиждал, че с нанасянето на
удара ще причини на пострадалата телесна повреда, като пряко е целял настъпването
й.

Относно вида и размера на наложеното наказание:

При индивидуализация на наложеното наказание на подс. И.М. за извършеното
престъпление, съдът установи като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало и добри характеристични данни. Съобразно константната практика на
Европейския съд по правата на човека изминалото продължително време от
извършване на деянието /22.03.2019г./ до приключване на наказателното производство
/22.02.2022г./, две години и половина, за което подсъдимият няма вина, също бе
отчетено от съда като смекчаващо вината обстоятелство.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчете високата степен
на обществена опасност на деянието и начина на осъществяването му - в заведение с
клиенти, през деня, чрез юмручен удар в лицето, нанесен спрямо жена, предшестван
от ругатни, обиди и грубо отношение към обществено. Горното сочи и на дързост при
осъществяването му именно с оглед на това, че телесната повреда е била причинена на
пострадалата в светлата част на деня, на работното й място- заведение, където по това
време са се намирали и клиенти. Съдът не споделя виждането на повереника на частния
обвинител и гр. ищец, че липсата на самопризнание от подсъдимия следва да се
третира като отегчаващо вината обстоятелство. Отказът да се направи признание е
право на обвиняемия, защото той има право да дава такива обяснения, каквито намери
за нужно и дали ще признае, или ще отрече факта на извършване на престъплението
или начина на осъществяването му, е негово право, а не задължение. Отношението на
дееца към повдигнатото обвинение и възприетата защитна позиция са негово право,
предоставено му от закона, поради което процесуалното му поведение не следва да
се оценява като отегчаващо обстоятелство, както и ска повереника. В горния смисъл
изобилства константна съдебна практика- например Решение № 109/1978г. на I н.о. на
ВС, Решение № 486/1997 на I на ВКС и много други .
При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът изходи от общите
разпоредби на закона /чл.54 и чл.57 от НК/, принципите за определяне на наказанието
съгласно чл.36 от НК, както и от конкретно предвидените в специалната разпоредба на
закона по вид и размер наказание за извършеното престъпление.
Съдът взе предвид, че за престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл. 129, ал.1
вр. ал.2 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от две до десет
години.
По правило степента на обществена опасност на това престъпления е висока.
Засегнат е по-широк кръг обществени отношения, свързани с телесната
неприкосновеност на личността, както и обществения ред и спокойствие.
Личната обществена опасност на дееца, съдът прецени с оглед съдимостта на
подсъдимия и събраните по делото характеристични данни, извлечени от трудовата му
заетост и липсата на други противообществени прояви.
Както бе спомената по-горе приложената справка за съдимост на подс. М., сочи, че
същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност към момента на
20

деянието предмет на производството. Извършеното от подсъдимия е изолиран акт в
неговото поведение.
Съдът, определяйки наказанието за престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр.
чл. 129, ал.1 вр. ал.2 от НК, с оглед разпоредбите на НК прецени, че на подсъдимия
следва да се наложи наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК. Съдът счита, че
целите на наказанието съгласно чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат ако на подсъдимия
М. за това престъпление бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от две години. Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на
деянието и с личността на дееца, с превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Поради това съдът намира, че наказание именно в този размер /
минималния/ би постигнало целите както на специалната, така и на генералната
превенция и би било съответно на извършеното и на личността на извършителя. Това
наказание според настоящия състав, ще удовлетвори на първо място целта на
индивидуалната превенция на наказателната отговорност. Наложеното наказание ще
отнеме възможността му да върши други престъпления и ще го предупреди за
сериозността и последиците на санкцията. Не на последно място, наложеното
наказание ще въздейства предупредително и върху останалите членове на обществото,
като ще ги провокира от въздържане към подобно престъпно поведение. Като отчете
размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, от една страна и от друга
данните за личността на подсъдимия /неосъждан /, в зряла възраст, както и момента, в
който се осъществява наказателната репресия /почти три години след довършване на
инкриминираните деяния/, съдът счете, че за постигане целите на наказанието и най-
вече за поправяне на подсъдимия не е необходимо така наложеното му наказание да
бъдат изтърпяно ефективно, поради което и приложи разпоредбата на чл. 66 от НК ,
като отложи изтърпяването на наказанието и определи на подсъдимия изпитателен
срок от четири години. Съдът не намери законова пречка за отлагане изпълнението на
наложеното наказание, тъй като на подсъдимият за пръв път се налага наказание
„лишаване от свобода“. Конкретния размер на изпитателния срок, съдът съобрази с
необходимостта от оказване на нужното възпиращо въздействие спрямо подсъдимия.
По отношение предявения граждански иск:

В случая е безспорно доказано наличието на противоправно деяние от подсъдимия
– безспорно е установено, че той по хулигански подбуди е причинил на пострадалата
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява ябълковидна/зигоматична/
кост, с разместване на фрагменти, което е обусловило трайно затруднение във
функцията на дъвчене /за период от 1,5 -2 месеца/, съставляващо престъпление по
чл.131 ал.1,т.12, пр.1, вр. чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК срещу личността на гр.ищец Н., за
което съдът го призна за виновен. Безспорна е причинната връзка между поведението
на подсъдимия и настъпилото травматично увреждане. Нещо повече, по делото бе
безспорно установено и че подсъдимия е ритнал пострадалата по двата крака, както и
че я е наплюл. Затова ВРС счита, че гражданският иск е допустим и основателен.
Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние
неимуществени вреди, т. е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с
нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за
нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл. 45 ЗЗД. Налице е
противоправно поведение от страна на подс. Ив.М., в резултат на което са възникнали
вредите от деянието му и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана,
съзнателна човешка проява. В процесния случай е безспорно установено наличието на
деликтно поведение у подсъдимия М.. Поради това именно в случая е налице
непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, тъй като наказаният подсъдим е
причинил виновно неимуществени вреди на гражданския ищец и частен обвинител Н..
Поради това и гражданският иск е основателен. Претендираните вреди, които са от
категорията на неимуществените, са неизмерими с пари и затова, размерът на
21

следващото се за тях обезщетение, се определя на принципа на справедливостта.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди
пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на
деянието. За един период от време пострадалата е търпяла болки и страдания,
доколкото е бил нарушен телесният й интегритет, изпитвала е дискомфорт и
неудобство при ежедневните си дейности. Същевременно възстановителният процес е
в рамките на около 1,5-2 месеца /съобразно заключенията на СМЕ и КСМЕ/, което е
продължителен период. Отделно от това са събрани гласни доказателства от
показанията на Н., Х.ов и Х., че в период около две-три седмици след деянието същата
е изпитвала не само болки и страдания, но и е имала отоци и синини по лицето, не е
можела да лежи на лявата си страна, които са нарушили нормалния й ритъм на живот,
попречили са й да престира нормално труд. Нещо повече в продължение на около три
месеца след деянието пострадалата е изпитвала и дискомфорт относно оздравителния
процес на костта - усещала е „мравучкане" в областта на счупената кост на лицето си, а
при резки движения на главата изпитвала силна болка. На следващо място, в резултат
на причиненото увреждане, и към датата на съдебното заседание при пострадалата е
налице, макар и дискретна, костна деформация в областта на лявото слепоочие, която е
видима и за лаици в областта на медицината. Не без значение е и фактът, че телесната
повреда е нанесена на работното място на Н., в заведение, което тя стопанисва и пред
погледите на клиентите й. Отделно от това в резултат на деянието същата е претърпял
за един не кратък период от време силен стрес, предизвикан от засягане на
обществените отношения, свързани и с психическата неприкосновеност като лично
благо, тъй като в резултат на деянието, пострадалата се е почувствала и унизена - била
обиждана, наплюта, ритана и ударена на работното й място, присъствието на
постоянни нейни клиенти. Поради изложеното съдът намери, че тази искова претенция
е доказана по основание. Чл. 52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл. 52 ЗЗД
произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на
справедливостта /т. 13 от Пост. № 7/59 г. на Пленума на ВС/. Изискването за
определяне на обезщетение за неимуществените вреди по справедливост не е
абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства
като характера на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при
които е извършено; допълнителното влошаване на здравето на пострадалия,
причинените морални страдания и др. /Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на
Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези обективни обстоятелства в конкретния
казус, описани по горе съдът по справедливост оцени, че нанесените неимуществени
вреди могат да бъдат овъзмездени от сумата от 4 000 /четири хиляди / лева за
изпитаните болки и страдания, физически затруднения и дискомфорт, както и стрес,
съпътстващ деянието и оздравителния процес, поради което и осъди подсъдимия да ги
заплати в посочения размер. Над тази сума до пълния размер на претенцията от 10 000
лева, съдът намери иска за недоказан, поради което и го отхвърли. Съдът не уважи
претенцията на повереника за присъждане на законната лихва от датата на извършване
на деянието. С така направеното искане в пренията по същество се претендира за
изменение на гр. иск чрез допълването на исковата претенция по отношение на
лихвите от датата на , което е недопустимо, доколкото е преклудиран срокът за
предявяване на подобна претенция. Съгласно практиката на гражданските състави иска
за лихви, е иск за забава и е самостоятелен иск, макар да има акцесорен характер. В
настоящия случай се претендират лихви за забава от момента на деянието
/престъплението/-22.03.2019г., поради което съдът намира, че се касае за предявяване
на самостоятелен иск, който се явява обективно кумулативно съединен с иска
с притезание неимуществени вреди, който вече е бил приет за съвместно разглеждане,
а не за изменение на иска по размер, респективно за неговото допълване или
уточняване. От една страна е вярно, че гр. иск в наказателния процес се разглежда по
правилата на ГПК, но тава е само в случаите, в които в НПК не е разписана изрична
22

процедура. А съгласно действащия НПК – чл.85, ал.3 гражданския иск се предявява
най-късно до започване на разпоредителното заседание пред първата инстанция.
Респективно към този момент се преклудира правото за предявяване на искова
претенция пред наказателния съд за лихвите от момента на деянието. Страните в
процеса са били запознати със своите права още с разпореждането за насрочване на
делото, съответно на пострадалия му е указан и момента на предявяване на гр. иск. Ето
защо така направеното искане за присъждане на законната лихва от момента на
извършване на деянието съдът намери за недопустимо.

По отношение на веществените доказателства по делото:

В хода на съдебното следствие по делото бяха приобщени следните веществените
доказателства – 1брой СД диск с надпис 105820-440 12.11.2021г., съдържащ записи от
телефон 112, 1 брой СД диск с надпис Н.Н. , съдържащ образни изследвания и 1 брой
диск с надпис 30.04.2019г. Н.Н. , съдържащ резултат от компютърен томограф да
останат към материалите по делото след влизане в сила на присъдата. Съдът като взе
предвид, че всички тези веществени доказателства, съдържащи звукозаписи и
медицински изследвания са послужили за доказване на инкриминираното
престъпление реши, че същите следва да останат към материалите по делото след
влизане на присъдата в сила.

По отношение на разноските по делото:

Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът
го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение
и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени
от частния обвинител и граждански ищец, ако са направили такова искане.
Като взе предвид горната разпоредба съдът осъди подсъдимия М. да заплати сумата
от 336.11 лева, явяваща се направените в хода на ДП разноски / за изготвените СМЕ,
СПЕ и фотоалбум/ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Варна, сумата от 2
306 лева, явяваща се направените в хода на съдебното производство разноски /за
изготвяне на КСМЕ и изслушване на вещите лица/ разноски в полза на Районен съд –
Варна, и сумата от 160.00 лв., явяваща се 4% държавна такса върху уважения
граждански иск в полза на Държавата.
В производството пред първата инстанция, повереникът на частния обвинител и
гр.ищец адв.Б., в пренията по съществото на делото - с.з. от 22.02.2022г., е поискал
присъждане на направените по делото разноски за адвокатски хонорар. От друга
страна, в с.з. 30.09.21г. повереникът е представил и договор за правна защита и
съдействие. Видно от материалите находящи се в кориците на делото, по делото е
представено пълномощно и договоро за правна защита и съдействие /л. 27, л.27-гръб от
съдебното дело/, по силата на които на упълномощения от частния обвинител и
гр.ищес повереник е изплатено възнаграждение в размер на 800.00 лева за съдебното
производство. Видно от съдържанието на договор за правна защита и съдействие от
10.08.21г, с пълномощно /л. 27, 27-гръб от СД /, в тях изрично е отбелязано, че е за
процесуално представителство на частния обвинител и гр.ищец Н.Н. по НОХД
№2962/2021г. по описа на ВРС, както и че е договорено плащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 800.00 /осемстотин/ лева е заплатено в брой. При това
съдържание на договора за правна защита и съдействие и с оглед задължителните
указания на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6 ноември 2013 г. по
т. д. № 6 от 2012 г., ОСГТК, ВКС, следва да се приеме, че тези разноски действително
са направени, а договорът за правна защита и съдействие се явява документ,
23

удостоверяващ извършването на плащането. Съгласно посоченото тълкувателно
решение, когато е договорено заплащане по банков път, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането, а когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, тъй
като в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната
не само е договорила, но е и заплатила адвокатското възнаграждение. С оглед на това,
при съобразяване на разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, в конкретния случай в
полза на частния обвинител и гр.ищец Н. П. Н. се следва сумата от 800. 00 лева, тъй
като в този размер възлизат реално направените от нея разноски за адвокатско
възнаграждение във връзка с производството по делото, а заплащането на тази сума
съдът възложи в тежест на подсъдимия М..
Макар от страна на подсъдимия и неговия защитник да не бе ангажирано становище
относно искането на повереника за присъждане на сторените по делото разноски под
формата на адвокатско възнаграждение, съдът за прецизност следва да обърне
внимание, че в наказателното производство разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК,
предвиждаща възможност за намаляване на претендирани разноски за адвокатско
възнаграждение поради прекомерност, не може да бъде прилагана. Това е така, тъй
като НПК предвижда възможност за субсидиарно прилагане на ГПК единствено
относно реда за разглеждане на гражданския иск, съгласно чл. 88, ал. 1 от НПК, но не и
по въпроса за произнасянето и присъждането на разноски в производството по
наказателни дела. Отделно от това посоченият по-горе въпрос не съставлява част от
реда за разглеждане на гражданския иск, а възниква за решаване едва след
произнасянето на съда по основателността на исковата претенция и е последица от
това произнасяне. Ето защо, няма как да се приеме, че на основание чл. 88, ал. 1 от
ГПК в наказателното производство може да се прилага чл. 78, ал. 5 от ГПК и на това
основание съдът да намалява размера на претендирано адвокатско възнаграждение.
При положение, че към настоящия момент законът не овластява наказателния съд с
подобно правомощие, то няма как такова правомощие да бъде упражнено дори при
направено искане на страните. Касае за законодателна празнота, която не би могла да
бъде преодоляна от съда чрез анализ и тълкуване на процесуалните норми, а
единствено от законодателя чрез иницииране на законови изменения и допълнения. В
този смисъл е и Становище от 11.02.2016г. на Общото събрание на наказателната
колегия на ВКС, в което върховните магистрати са посочили, че в наказателното
производство е неприложима разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и следователно не
следва да се обсъжда оплакване за прекомерност на разноските.

Мотивиран от горното и по изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
24

Съобщи за изтекли лични данни