РЕШЕНИЕ № 261239

 

гр. Бургас, 16.12.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Е. Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 3803/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на С.Н.К., със съдебен адрес ***, с която претендира приемане за установено по отношение ответниците Д.П.Д. и К.П. ***, че ищецът е собственик на 300/536 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор …..; адрес – гр. Ч.., Община С.., местност „…“; площ – 536 кв. м., както и за обезсилване на Нотариален акт № … – в частта му за извършеното разпореждане с 236/500 кв. м. ид. ч. от описания недвижим имот; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

В хода на делото, на основание чл. 228, ал. 3, ГПК, с уточняваща молба от 11.02.2021 год., искът е предявен и срещу трети ответник, съпруг на К.К. – А.Т. ***, конституиран като страна с определение от 22.04.2021 год.

В хода на делото, с решение по гр. д. № 4436/2021 год. на БсРС, бракът между К. и А. К.. е бил прекратен, възстановено е предбрачното фамилно име на съпругата – Д..

Правното основание на предявения положителен установителен иск е чл. 124, ал. 1, ГПК.

Ответниците К. и Д. Д.. оспорват иска; ангажират доказателства и молят за присъждане на деловодните разноски.

Ответникът А.К., в писмени бележки от 15.12.2021 год., оспорва иска и молбата за деловодни разноски; не ангажира доказателства.

 

Предмет на делото са и предявени от К.Д. и Д.Д. насрещни искове с правни основания чл. 124, ал. 1, ГПК, чл. 26, 28, 29 и 30, ЗЗД, против С.К., М.К.К., Н.П.К.,***, и Р.В.Г.,***.

Предметът на всеки от насрещните искове и ответниците по тях са уточнени с писмени молби от 09.03., 05.06., 03.07., 22.07. и 07.08.2020 год.; в тази връзка е и постановеното от БсРС Определение № 260830/16.09.2020 год.

Ответниците по насрещните искове – С.К., М.К. и Н.К. оспорват претенциите; ангажират доказателства и молят за присъждане на деловодните разноски.

Ответникът по насрещните искове – Р.Г., признава насрещните претенции, моли за уважаването им.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от представените писмени доказателства, на 24.08.2006 год., с Нотариален акт № 17, рег. № 4566, н. д. № 317/2006 год. на нотариус рег. № 342, е бил сключен договор за покупко-продажба, по силата на който съпрузите В.. и Д.. М.. са прехвърлили на Н.П.К. 300/543 кв. м. ид. ч. от процесния имот, представляващ поземлен имот № 32 в местността „….“, землището на гр. Ч.. (по КККР – поземлен имот с идентификатор …, с площ от 536 кв. м.). По делото не се спори, че към датата на това прехвърлително основание между купувача Н.К. и М.К. е съществувал граждански брак, т. е. имотът е придобит в режим на СИО – чл. 19, СК от 1985 год. (отм.). Тази сделка е оспорена от ищците по насрещните претенции с твърдения за нищожност и унищожаемост, съгл. въведените основания с писмените уточняващи молби.

С договор за дарение, сключен с Нотариален акт № 79/27.03.2015 год., т. І, н. д. № 73/2015 год. на пом. нотариус по заместване на нот. рег. № 246, М. и Н. Колеви са прехвърлили на дъщеря си С.К. притежаваното право на собственост върху 300/536 кв. м. ид. ч. от поземления имот.

С договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 62/28.10.2014 год., том ІІ, н. д. № 235/2014 год. на нотариус рег. № 255, В.. и Д.. М.. са продали на внучките си Д. и К. целия процесен недвижим имот. Ищцата по първоначалния иск – С.К. – твърди, че тази сделка не поражда вещно-правно действие за дарените й от родителите й 300/536 кв. м. ид. ч., тъй като към 28.10.2014 год. продавачите М.. не са били собственици на посочената идеална част.

Видно от представените препис-извлечения от акт за смърт, Д.. М.. е починала на 13.01.2017 год., а В.. М.. – на 11.10.2018 год.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения първоначален установителен иск за основателен. Активната си материално-правна легитимация на собственик на 300/536 кв. м. ид. ч. С.К. основава на валиден договор за дарение от 27.03.2015 год., сключен в изискуемата от закона форма – с нотариален акт (чл. 18, ЗЗД, чл. 559, т. 1, ГПК). По делото не е проведено насрещно доказване, за опровергаване действителността на този договор, нито за отричане вещно-правния ефект на сделката. Праводателите на ищеца – дарителите М. и Н. К.. – също са придобили правото на собственост от правоимащи лица (съпрузите В.. и Д.. М.., по силата на Нотариален акт № 16/16.07.1996 год. на нотариуса при БсРС), поради което съдът следва да зачете прехвърлителното действие на двете разпоредителни сделки от 24.08.2006 год. и 27.03.2015 год. Различен, обаче, е правният извод на съда за сделката по Нотариален акт № 62/28.10.2014 год., том ІІ, н. д. № 235/2014 год. на нотариус рег. № 255, с която В.. и Д.. М.. са продали на внучките си целия поземлен имот с площ от 536 кв. м. Тази сделка е действителна, но не поражда целения вещен ефект за 300/536 кв. м., която част от правото на собственост не е била в патримониума на продавачите към момента на сключване на сделката.

Възражението на ответника А.К. за изтекла 5-год. погасителна давност не следва да бъде разгледано по същество, тъй като е направено за първи път след приключване фазата на устните прения, т. е. при настъпила преклузия по чл. 133 и 147, ГПК.

Съдът намира за неоснователна молбата на ищцата С.К. за частично обезсилване на Нотариален  акт № 62/28.10.2014 год. Нормата на чл. 537, ал. 2, ГПК не намира приложение за правни сделки с вещни права, каквато е процесната, а само за констативен нотариален акт, издаден при обстоятелствена проверка (вж. Тълкувателно решение № 3/29.11.2012 год. по тълк. д. № 3/2012 год. на ОСГК на ВКС).

Съдът намира предявените насрещни искове, за нищожност и унищожаемост на договорите за покупко-продажба и за дарение по Нотариален акт №№ 17/24.08.2006 год., и 79/27.03.2015 год., за неоснователни. Тези претенции възлагат на ищците К. и Д. Д.. провеждане главно и пълно доказване на порок при сключване на спорния договор за покупко-продажба. Такова доказване по делото не е проведено. Видно от приетото експертно заключение, по несъмнен начин е установена автентичността на подписите на продавачите и на нотариуса, поради което не е налице нищожност на договора поради липса на съгласие, нито на нотариалното удостоверяване по чл. 569, ГПК. По отношение исковете за нищожност на договора на другите предявени основания, както и исковете за унищожаемостта му, не са представени никакви доказателства към твърденията в уточняващата молба от 05.06.2020 год. Така въведените основания са произволно и голословно изброени, без никаква конкретизация, поради което всяка от тези насрещни претенции следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По отношение нищожността на договора за дарение по Нотариален акт № 79/27.03.2015 год. са изложени съображения по т. 2 от уточняващата молба от 05.06.2020 год. Този иск също е неоснователен, тъй като евентуалната липса на вещно-прехвърлително действие на договора не е въведена от законодателя като основание за нищожност, поради което не води до този вид недействителност.

Предвид разпоредбата на чл. 194, ГПК, съдът следва да признае за недоказано оспорването истинността на процесната сделка от 24.08.2006 год.

Отхвърлянето на предявените насрещни искове за нищожност и унищожаемост на процесния договор, за дворното място, представлява сбъдване на условието за разглеждане на насрещните установителни искове за легитимация на двете ищци като собственици на по 1/2 ид. ч. от поземления имот и от сградата в него, на основание договора за покупко-продажба по НА № 62/28.10.2014 год. Съдът намира тези искове на Д.Д. за основателни, но само за част от дворното място – 236/536 кв. м. ид. ч., която част е била в патримониума на продавачите-праводатели В.. и Д.. М.. към момента на разпореждането. Както бе посочено по-горе в решението, с другата част от правото си на собственост (300/536 кв. м.) продавачите са се разпоредили по-рано в полза на съпрузите М. и Н. К... Изложеното мотивира съда да приеме, че Д. и К. Д.., като купувачи по договора от 28.10.2014 год., са придобили в равни части – чл. 30, ал. 2, ЗС, собствеността върху 236/536 кв. м. ид. ч. от поземления имот. Квотата на К.Д., обаче, е придобита в режим на бездялова СИО, прекратена с развод в хода на настоящия съдебен процес и трансформирана в обикновена дялова съсобственост – чл. 27, ал. 1 и чл. 28, СК; при липсата на други доказателства, следва да се приеме, че квотите на бившите съпрузи (К. и А.) са равни, т. е. всеки от тях е придобил по 1/4 от 236/536 кв. м. ид. ч. от поземления имот. Изложеното мотивира съда да приеме, че насрещните искове са частично основателни, т. е. те следва да бъдат частично отхвърлени, както следва: по отношение Д.Д. – за горницата до 300/536 кв. м. ид. ч., а по отношение К.Д. – за горницата над 1/4 до 1/2 от 236/536 кв. м. ид. ч., както и за 1/2 от 300/536 кв. м. ид. ч. По отношение тези горници е настъпило и условието, под което насрещните искове са предявени на основание давностно владение. Исковете следва да бъдат отхвърлени и на това основание, тъй като няма доказателства за двете кумулативни предпоставки на способа по чл. 79, ЗС – упражнявана трайна и несмущавана фактическа власт, с  намерение за своене. Показанията на разпитаните свидетели не установяват факта на отблъсване от ищците по насрещния иск владението на С.К. или на праводателите й, нито за формирано у сестрите Д.., и манифестирано от тях, намерение за своене на придобитата от С.К. идеална част. В показанията си свид. В.. Д.. ясно сочи, че К. и Д. ползвали къщата на дядо си и баба си, както и отделената част от общото дворно място. Показанията на другите свидетели не разкриват установено от двете сестри владение върху целия поземлен имот, вкл. и отблъсване владението на С.К., поради което исковете са неоснователни на предявеното основание – давностно владение.

Съдът намира за доказани по основание насрещните искове за правото на собственост върху сграда с идентификатор 81178.60.32.1, на основание договора по НА № 62/28.10.2014 год. Срещу този придобивен способ за постройката не са наведени възражения от ответника С.К., не е оспорено вещно-правното действие на договора за покупко-продажба, легитимиращ ищците като купувачи. При сключване на сделката от 24.08.2006 год. продавачите М.. изрично са изключили от обема на сделката сградата за сезонно ползване, т. е. придобиването по приращение не поражда действие, а правото на собственост върху нея е останало в патримониума на В.. и Д.. М.. (1146-2008-ІІ ГО на ВКС, 293-2000-ІV ГО на ВКС). За придобитото от Д.. и К. Д.. право на собственост върху сградата насрещната страна не е въвела възражения, но с оглед яснота в отношенията между страните, съдът намира, че искът за постройката е допустим и следва да бъде уважен – изцяло по отношение Д.Д., за 1/2 ид. ч. от сграда с идентификатор 81178.60.32.1, на основание договора за покупко-продажба, сключен с неоспорения Нотариален акт № 62/28.10.2014 год.

Искът на К.Д. за сградата следва да бъде частично уважен – за 1/4 ид. ч., по изложените по-горе съображения за прекратената СИО. Частичното уважаване на този насрещен иск на избраното първо (деривативно) основание поражда задължението на съда да разгледа претенцията на К. Д. на въведеното второ основание – придобивна давност. По изложените съображения за липса на предпоставките по чл. 79, ЗС искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. За пълнота на изложението следва да се има предвид и фактът, че твърдяното владение следва да бъде адресирано към съсобственика А.К. след развода между него и К. (за предходния, брачен, период давност между тях не е текла – чл. 84, ЗС и чл. 115, б. „в“, ЗЗД.

Предвид уважаването на първоначалния иск и отхвърлянето на насрещните претенции за нищожност и унищожаемост, К.Д., Д.Д. и А.К. следва да бъдат осъдени да заплатят на С.К. направените деловодни разноски в размер от 1550 лева, съгласно представения списък по чл. 80, ГПК. Молбата на ответника А.К. за намаляване деловодните разноски на С.К. (явно, предмет на искането е адвокатското възнаграждение) е неоснователна, предвид високата действителна фактическа и правна сложност на делото – чл. 78, ал. 5, ГПК.

Частичното уважаване на насрещните искове по чл. 124, ал. 1, ГПК не налагат присъждане на разноски в полза на ищците Д.., тъй като с поведението си С.К. не е дала повод за предявяване на тези искове, а и не е оспорила правото на собственост на Д.. и К. върху разликата над собствената й 300/536 кв. м. ид. ч., както и върху процесната постройка.

Ищците по насрещните искове – Д. и К. Д.. – следва да заплатят на ответниците М. и Н. К.. деловодни разноски в общ размер от 900 лева, съгл. представения списък по чл. 80 във вр. с чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1, ГПК, по отношение ответниците К.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, Д.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, и А.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, че ищецът С.Н.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, е носител на правото на собственост върху 300/536 кв. м. ид. ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ….; адрес – гр. Ч.., Община С.., местност „….“; площ – 536 кв. м.; трайно предназначение на територията – земеделска; съседи: …., …., …., …., придобито на основание договор за дарение, сключен с Нотариален акт № 79/27.03.2015 год., т. І, н. д. № 73/2015 год. на пом. нотариус по заместване на нотариус рег. № 246.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 537, ал. 2, ГПК на ищеца С.Н.К. за частично обезсилване на Нотариален акт за покупко-продажба № 62/28.10.2014 год., т. ІІ, н. д. № 235/2014 год. на нотариус рег. № 255.

 

ОТХВЪРЛЯ насрещните искове с правни основания чл. 26, ал. 1 и 2, ЗЗД на Д.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, и К.П.К., ЕГН **********, с адрес ***, против М.К.К., ЕГН **********, Н.П.К., ЕГН **********, двамата с адрес ***, и Р.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № 17/24.08.2006 год., рег. № 4566, н. д. № 317/2006 год. на нотариус рег. № 342, по силата на който В.. В.. М.. и Д.. Б.. М.. са продали на Н.П.К. 300/543 кв. м. ид. ч. от поземлен имот № 32 по плана на местността „…“, землището на с. Ч.., Община С.., целият с площ от 543 кв. м., без построената в имота сграда, поради липсата на съгласие и воля за продавачите В.. В.. М.. и Д.. Б.. М..; поради липса на основание; поради невъзможен предмет; поради липса на предписана от закона форма; поради противоречието му със закона; поради заобикалянето на закона; поради накърняването на добрите нрави; поради привидността на договора.

 

ОТХВЪРЛЯ насрещните искове с правни основания чл. 28, чл. 29 и чл. 30, ЗЗД на Д.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, и К.П.К., ЕГН **********, с адрес ***, против М.К.К., ЕГН **********, Н.П.К., ЕГН **********, двамата с адрес ***, и Р.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, за унищожаване на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № 17/24.08.2006 год., рег. № 4566, н. д. № 317/2006 год. на нотариус рег. № 342, по силата на който В.. В.. М.. и Д.. Б.. М.. са продали на Н.П.К. 300/543 кв. м. ид. ч. от поземлен имот № 32 по плана на местността „…“, землището на с. Ч.., Община С.., целият с площ от 543 кв. м., без построената в имота сграда, поради сключването му при грешка, измама, заплаха и принуда, упражнени спрямо продавачите В.. и Д.. М...

 

ОТХВЪРЛЯ насрещния иск с правно основание чл. 26, ЗЗД на Д.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, и К.П.К., ЕГН **********, с адрес ***, против М.К.К., ЕГН **********, Н.П.К., ЕГН **********, двамата с адрес ***, и С.Н.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, за прогласяване нищожността на договора за дарение, сключен между посочените трима ответници с Нотариален акт № 79/27.03.2015 год., т. І, н. д. № 73/2015 год. на пом. нотариус по заместване на нотариус рег. № 246, поради сключване на дарението за чужда вещ.

 

ПРИЗНАВА, на основание чл. 194, ал. 2 и 3, ГПК, за недоказано оспорването от ищците по насрещните искове – К.П.К., ЕГН **********, и Д.П.Д., ЕГН **********, на истинността на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № 17/24.08.2006 год., рег. № 4566, н. д. № 317/2006 год. на нотариус рег. № 342.

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1, ГПК, по отношение ответника С.Н.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, че ищецът по насрещния иск – К.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на основание договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 62/28.10.2014 год., том ІІ, н. д. № 235/2014 год. на нотариус рег. № 255, е собственик на 1/4 (една четвърт) ид. ч. от 236/536 кв. м. ид. ч. от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор …; адрес – гр. Ч.., Община С.., местност „…“; площ – 536 кв. м.; трайно предназначение на територията – земеделска; съседи: …, …, …, …, и ОТХВЪРЛЯ иска в частите му за установяване легитимацията на ищеца К.П.Д. като собственик на горницата над 1/4 до 1/2 от 236/536 кв. м. ид. ч., както и за 1/2 ид. ч. от 300/536 кв. м. ид. ч. от поземления имот – на основание договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 62/28.10.2014 год., том ІІ, н. д. № 235/2014 год. на нотариус рег. № 255, и на основание 20-годишно давностно владение за период до подаване на насрещната искова молба.

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1, ГПК, по отношение ответника С.Н.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, че ищецът по насрещния иск – К.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на основание договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 62/28.10.2014 год., том ІІ, н. д. № 235/2014 год. на нотариус рег. № 255, е собственик на 1/4 (една четвърт) ид. ч. от следния недвижим имот: СГРАДА с идентификатор …; адрес – гр. Ч.., Община С.., местност „…“; застроена площ – 34 кв. м.; брой етажи – 1; предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, изградена в поземлен имот с идентификатор …, и ОТХВЪРЛЯ иска в частта му за установяване легитимацията на ищеца К.П.Д. като собственик на горницата над 1/4 до 1/2 ид. ч. от сградата – на основание договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 62/28.10.2014 год., том ІІ, н. д. № 235/2014 год. на нотариус рег. № 255, и на основание 20-годишно давностно владение за период до подаване на насрещната искова молба.

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1, ГПК, по отношение ответника С.Н.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, че ищецът по насрещния иск – Д.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на основание договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 62/28.10.2014 год., том ІІ, н. д. № 235/2014 год. на нотариус рег. № 255, е собственик на 1/2 ид. ч. от 236/536 кв. м. ид. ч. от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор …; адрес – гр. Ч.., Община С.., местност „…“; площ – 536 кв. м.; трайно предназначение на територията – земеделска; съседи: …, …, …, …, и ОТХВЪРЛЯ иска в частта му за установяване легитимацията на ищеца Д.П.Д. като собственик на 1/2 ид. ч. от 300/536 кв. м. ид. ч. от поземления имот – на основание договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 62/28.10.2014 год., том ІІ, н. д. № 235/2014 год. на нотариус рег. № 255, и на основание 20-годишно давностно владение за период до подаване на насрещната искова молба.

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1, ГПК, по отношение ответника С.Н.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, че ищецът по насрещния иск – Д.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на основание договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 62/28.10.2014 год., том ІІ, н. д. № 235/2014 год. на нотариус рег. № 255, е собственик на 1/2 ид. ч. от следния недвижим имот: СГРАДА с идентификатор …; адрес – гр. Ч.., Община С.., местност „…“; застроена площ – 34 кв. м.; брой етажи – 1; предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, изградена в поземлен имот с идентификатор …. и изградената в описания поземлен имот.

 

УКАЗВА задължението на страните за отбелязване на крайния съдебен акт по настоящото дело в Службата по вписванията при БсРС, след влизането му в законна сила.

 

ОСЪЖДА К.П.К., ЕГН **********, с адрес ***, Д.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, и А.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***,  на основание чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК, да заплатят на С.Н.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, деловодни разноски в размер от 1550 лева.

 

ОСЪЖДА К.П.К., ЕГН **********, с адрес ***, и Д.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК, да заплатят на М.К.К., ЕГН **********, и Н.П.К., ЕГН **********, двамата с адрес ***, деловодни разноски в размер от 900 лева.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 78, ал. 5, ГПК на ответника А.Т.К. за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца С.Н.К..

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ