РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Бяла, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас В. Д.
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Атанас В. Д. Административно наказателно
дело № 20224510200178 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Н. Я. от гр.Т., чрез адв.Г. Н. от АК-Г., против
Наказателно постановление № 7529 от 07.12.2021г., издадено от Началник на отдел
„Контрол по РПМ“, Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр.София, с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за
пътищата във вр. с чл.8, ал.1 и ал.2 и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на осн. чл.53, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 4 000лв.
В жалбата се твърди, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения
на процесуалния закон, деянието е несъставомерно, а АУАН е съставен при неизяснена
фактическа обстановка. На тези основания, поддържани и в с.з. от процесуалния
представителя на жалбоподателя е отправено искане НП да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно. Претендират се разноски.
Наказващият орган не изпраща процесуален представител. Депозирано е писмено
становище, с което молят жалбата да бъде оставена без уважение, а НП да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Районна прокуратура – Русе, ТО-Бяла, не е изпратила представител и не е взела
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 16.11.2021г., в 15:15 часа, на път II-51, км.2, на 100м. преди РПС гр.Б., в посока
гр.В.Т.-гр.Б., жалбоподателят управлявал и осъществявал движение със съчленено ППС с
пет оси - МПС с две оси марка „.“ модел ...... с peг.№ ................ и полуремарке с три оси с
peг.№ ..............., превозващо дървесина. На този път се намирал св.М. К. - на длъжност
главен инспектор контрол по РПМ при АПИ, който към момента осъществявал служебните
си задължения и спрял за проверка управляваното от жалбоподателя ППС. В процеса на
проверката било направено измерване, с техническо средство електронна везна модел
1
CAPTELS ORA 10 № 785 и ролетка 1303/18/5м./, при което се констатирало, че са
надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва:
1. Измереното натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 13.160т.,
при максимално допустимо натоварване 11,5т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредбата.
2. При измерено разстояние между осите 1,32м., сумата от натоварване на ос, на
тройната ос на полуремаркето е 28.640т., при максимално допустимо натоварване 24т.,
съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква „б“ от Наредбата.
Съгласно чл.3, т.2 от Наредбата, при надвишаването на нормите на чл.7 ППС е
тежко.
Данните от измерването били показани на водача. Била издадена кантарна бележка
№1857/16.11.2021г. с резултатите от измерването, в която водачът собственоръчно написал
номера на МПС, фамилията си и се подписал. Водачът не представил валидно разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно
превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, респ.
тежко по чл.3, т.2 на Наредбата, издадено по реда на Наредба №11, от администрацията,
управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.
Св.М. К. съставил на място АУАН за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за
пътищата. Актът бил предявен на жалбоподателя и подписан от него без възражения. С
разписка бил връчен и екземпляр от акта срещу подпис на жалбоподателя, в която бил
запознат с разпоредбата на чл.37, ал.3 от Наредбата, както и че изпълнението на условията в
нея се отчита като смекчаващо обстоятелство.
След съставяне на АУАН не постъпило писмено възражение в законоустановения
тридневен срок. Въз основа на АУАН, АНО издал обжалваното НП на 07.12.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от твърденията на жалбоподателя,
показанията на св.М.К., АУАН, НП, разписка, кантарна бележка, пътен лист, превозен
билет, свидетелство за регистрация на ППС част 2, заповеди, пълномощни, протоколи,
заявление, удостоверение, декларация, сертификат, както и останалите писмени
доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Както в АУАН, така и в НП се съдържат всички изискуеми реквизити-посочени
са дата и място на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено, както и нарушената правна норма. Жалбоподателят е разбрал какво точно
нарушение му се вменява във вина още към момента на съставяне на АУАН и не е имал
възражения, поради което правото му на защита не е било нарушено. По идентичен начин от
АУАН, нарушението е привнесено и в НП, като жалбоподателят е санкциониран съобразно
приложимата санкционна норма на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.М.К. като последователни логични и
непротиворечиви, кореспондиращи напълно със събрания по делото доказателствен
материал. Същият е очевидец на нарушението и е съставил АУАН след констатирането му,
като съдът го намира за незаинтересован и непредубеден от изхода на делото свидетел.
Показанията му са в пълно съответствие с установената в АУАН и НП фактическа
обстановка. Нарушението е установено по несъмнен и безспорен начин. ППС е било
претеглено с надлежното техническо средство, съгласно изискванията на чл.35, ал.3 от
Наредба № 11, като се установило претоварване в два от параметрите му. Представени са по
делото от АНО писмени доказателства относно електронната везна, посочена в НП, с която е
било извършено измерването. Установява се, че същата е преминала последваща проверка
към момента на нарушението, поради което е била годно техническо средство за измерване.
Това важи и за използваната при проверката ролетка, за която е представен сертификат за
2
съответствие, предвид на което също се явява годно средство за измерване, отговарящо на
закона за измерванията.
Съгласно чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ от ЗП За дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна
линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. В случая е
следвало да се представи от водача разрешение, което е следвало да съпътства ППС.
Жалбоподателят не е представил такова разрешение, с което е осъществил състава на
вмененото му нарушение. При съвкупното тълкуване на нормите на чл.14 и чл.15 от
Наредба № 11 тежки пътни превозни средства, както и тези на чл.26, ал.2 и ал.3 от Закона за
пътищата става ясно, че понятието „без разрешение“ включва както случаите на движение
на извънгабаритни ППС без документ за заплатена дължима такса, когато размерите им са в
допустимите извънгабаритни норми по чл. 14, ал. 3, във връзка с чл. 8, ал. 5 от
Наредбата/каквото е в случая/, така и движението на извънгабаритни ППС без издадено
разрешително в останалите случаи. Всяко ППС, надвишило нормите на чл. 6 или чл. 7 от
Наредбата, може да се движи по пътищата с това превишение, но след получаване на
разрешително, видно и от текста на разпоредбата на чл. 8, ал.2 от Наредбата, който гласи че
„Извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително, за преминаване по
пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща
пътя. Съгласно чл.8, ал.1 от Наредбата „Движението на извънгабаритни ППС се
осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите,
когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато
товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото
ползване на пътищата“. Видно от обстоятелствената част на НП, свързана с описанието на
нарушението, АНО е посочил, че водачът осъществява движение на тежко ППС и не
представя валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси),
издадено от администрацията, управляваща пътя(АПИ). Това всъщност е и фактическия
състав на нарушението, което визира разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закон за
пътищата и което е осъществено от страна на жалбоподателя. В този смисъл са
неоснователни възраженията за несъставомерност на деянието по посочената като нарушена
норма, както и за допуснато нарушение в АУАН и НП при посочване на реда за издаване на
разрешителното. От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй водачът е
следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не
надвишават максимално допустимите норми по Наредбата, но не го е сторил. Същият е бил
длъжен и е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици. В
конкретният случай задължението за предвиждане пряко произтича от чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“
от ЗП, който регламентира задължението на водачите на тежките и извънгабаритните ППС
за движение по пътната мрежа, само след разрешение от администрацията, управляваща
пътя. Като правоспособен водач на съчленено ППС същият е имал възможност да придобие
точно обективни представи относно управляваното ППС, неговите габарити и тегло, както и
да съобрази кога същото е претоварено, още повече отчитайки разликата между
установеното и максимално допустимото натоварване, и знанието на водача за вида на
превозваната стока-дървесина, изведено от представения от него при проверката пътен лист
и превозен билет.
Процесното ППС отговаря на дефиницията „извънгабаритни ППС“ съгласно
Параграф 1, т.1 от ДР на Наредба № 11, където е посочено, че такива са извънгабаритните
ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3. Установява се от писмените и гласните
доказателства по делото, че процесното ППС с пет оси, е тежко по смисъла на чл. 3 от
Наредба № 11/2001 г., където ясно е посочено, че тежки ППС или състав от ППС са тези,
които имат: 1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6; 2.
натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. Налице е нарушение на чл. 7, ал.1, т.3
б.“б“ от Наредбата, тъй като при изискване сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една тройна
ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1.3 м да е
максимално 24т., то в случая тази сума е 28.640т. Налице е нарушение на чл. 7, ал.1, т.4,
б.“а“ от Наредбата, тъй като при изискване за допустимо максимално натоварване на
3
единична задвижваща ос-11.5т., в случая измереното натоварване на задвижващата втора
единична ос на ППС е 13.160т. След като се установява от събраните доказателства, че
управляваното от жалбоподателя ППС е превишило допустимите параметри за ППС на
Наредба № 11, то неминуемо попада под режима на специалното ползване на пътищата.
Това се извежда от ДР на параграф 1, т.8 от ЗП, където е дадена легална дефиниция на
понятието „специално ползване на пътищата“, което е „използването на пътищата за
превозване на тежки и извънгабаритни товари“, каквото несъмнено е налице в случая. При
осъществяване на движението на процесното пътно превозно средство от страна на
жалбоподателя като водач, при гореописаните обстоятелства и без разрешение на
администрацията управляваща пътя, същият е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1,
б.“а“ от ЗП. Правилно жалбоподателят е санкциониран на осн. чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, която
предвижда наказание глоба за физическите лица, нарушили посочената разпоредба.
Вярно е, че съобразно чл.15, ал.3 от Наредба № 11, задължението за снабдяване с
нужните документи и разрешителни за ППС е в тежест на собственика на ППС. В случая
обаче, нарушението, което е вменено на жалбоподателя е не за това, че не се е снабдил с
разрешение, а за това, че осъществява движение на ППС без разрешително. Последното
следва да съпътства товара и да бъде представено при поискване от страна на контролните
органи. Физическите лица изрично са посочени в чл. 53 от ЗП като една от групите
административно-наказателно отговорни субекти. В този смисъл, наказващият орган
правилно е определил субекта на нарушението и не е налице нарушение на материалния
закон. За прецизност на изложението следва да се посочи, че в чл. 53 и чл. 54 ЗП са
посочени няколко групи субекти, които могат да носят административно наказателна
отговорност при нарушаване на общата забрана за движение на извънгабаритни и тежки
ППС без необходимото разрешение: а) физически лица, които непосредствено извършват
движението, т.е. водачите, които управляват ППС; б) лицата, които наредят извършване на
такова движение; в) ЮЛ или ЕТ, които се наказват с имуществена санкция, съгласно чл. 54
от ЗП за извършени нарушения по чл. 53 от ЗП.
Съдът намира обаче, че наказанието, наложено на жалбоподателя не е
индивидуализирано правилно, при спазване изискванията на чл.12 и чл.27 от ЗАНН. За
нарушението по чл.53, ал.1,т.2 от ЗП е предвидена глоба в размер от 1000лв. до 5000лв.,
като в случая наказанието е 4000лв., т.е над средния размер. При определянето му, съгласно
НП, АНО е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства-че нарушението е
извършено за първи път, а като отегчаващи обстоятелства-степента на надвишаване на
нормите на Наредба №11. Посочените отегчаващи отговорността обстоятелства са
определени неправилно. Надвишаването нормите на Наредбата АНО веднъж е отчел при
обосноваване липсата на маловажност на нарушението, поради което не е следвало да се
позовава отново на това обстоятелство. От друга страна видно от изложеното в НП досежно
индивидуализацията на наказанието, АНО не е съобразил като смекчаващо обстоятелство
възрастта на нарушителя-65г., не е събрал и доказателства за имотното състояние, и доходи
на жалбоподателя. Поради това съдът намира, че размера на санкцията се явява прекомерен.
С оглед наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства, следва НП да
бъде изменено, като бъде намален размера на наказанието глоба до предвидения в закона
минимум от 1000лв., който съдът счита, че е достатъчен наказанието да окаже своята
възпитателна и поправителна роля по отношение на жалбоподателя и същият занапред да не
допуска подобни нарушения на ЗП.
Страните са направили искания за присъждане на разноски. Жалбоподателят е
направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 520лв. Съгласно чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималният размер на възнаграждението е 510лв. При липса на възражение за
прекомерност от страна на АНО, съдът счита, че жалбоподателят има право на разноски в
размер на 520лв., които следва да се редуцират до 390лв., съобразно уважената част на
претенцията. Процесуалния представител на ответната страна – Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. София също е направил искане за присъждане на разноски за
4
юрисконсулт на основание чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ. С оглед приложимата норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от
ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143 от
АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля
размерите по чл. 27е от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв. /. По преценка на фактическата и
правна сложност на делото ответната страна Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София
има право на разноски за процесуално представителство в размер на 80 лв., които следва да
се редуцират на 20лв., съобразно отхвърлената част от претенцията. По компенсация на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 370лв., които да бъдат възложени
в тежест на ИА „АА“-гр.София, като лице, поемащо разноски по смисъла на § 1, т. 6 от
АПК.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 7529 от 07.12.2021г., издадено от Началник на отдел „Контрол по
РПМ“, Дирекция“Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр.София, с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за
пътищата във вр. с чл.8, ал.1 и ал.2 и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на осн. чл.53, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата, на Т. Н. Я., ЕГН **********, от гр.Т., обл.Г., ул.“Ч.“ № . е наложена глоба в
размер на 4 000лв., като НАМАЛЯВА размера на глобата на 1 000лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София да заплати на Т. Н. Я., ЕГН
**********, от гр.Т., обл.Г. ул.“Че.“ №. съдебни разноски в размер на 370лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ______/П/_________________
5