№ 2899
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. А.А
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. А.А Административно
наказателно дело № 20251110205122 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба от „Л.С.Р.“ ООД, ЕИК ***, чрез управителя
Д.П. против Наказателно постановление № 814818-F790730/21.02.2025 г., издадено от
заместник - директора на ТД на НАП София, с което за извършено нарушение по чл. 86, ал.
2 и чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС на основание чл. 180, ал. 3 от ЗДДС на „Л.С.Р.“ ООД е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4330,56 лв.
В подадената жалба се релевира оплакване, че обжалваното наказателно постановление
е неправилно в частта относно размера на наложената имуществена санкция, тъй като
размерът на санкцията бил многократно завишен. Моли се за изменение на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се
представлява.
За въззиваемата страна – заместник директор на ТД на НАП София се явява юрк. А.А.-
Б., която счита, че жалбата е основателна, като сочи, че наказателното постановление следва
да бъде изменено в частта на размера на наложената имуществена санкция. Моли за
присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.08.2024 г. е извършвана проверка от ТД на НАП София, офис Оборище за
прихващане и възстановяване на „Л.С.Р.“ ООД с ЕИК ***.
На „Л.С.Р." ООД с ЕИК *** било изготвено Искане за представяне на документи и
1
писмени обяснения от задължено лице № П-22221924140780-040-001/16.08.2024 г, като на
22.08.2024 г. от страна на проверяваното дружество са представени исканите документи.
След преглед на предоставените документи било констатирано, че сумата от 8661,12
лв., която представлява ДДС по доставка, посочена във фактура № **********/25.03.2024 г.,
издадена от „Л.С.Р." ООД с ЕИК ***, с данъчна основа в размер на 43 305,60 лв. не е била
начислена в законоустановените срокове. Сумата от 43 305.60 лв., представлявала данъчна
основа по осъществена облагаема доставка, с предмет на доставката ДМА - „Помещение за
енергиен обект - вграден шахтов трансформаторен пост, без електрооборудването, изградено
до степен на завършеност-груб строеж /Самостоятелен обект с идентификатор
68134.4361.115.1.“./
Размерът на дължимия ДДС в размер на 8661.12 лв. не е бил включен при
определянето на резултата за данъчен период месец 03.2024 г. в справката-декларация по чл.
125 от ЗДДС, която е следвало да бъде подадена до 15.04.2024 г. /понеделник/ включително.
Данъкът не бил включен/посочен и в дневника за продажбите за горепосочения
данъчен период. Констатирано било, че съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС данъкът в размер
на 8661.12 лв. е станал изискуем, предвид настъпване на данъчното събитие по доставката,
съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС на 25.03.2024 г., с издаване на фактура №
**********/25.03.2024 г., съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗДДС.
„Л.С.Р.” ООД е начислило данъка по гореописаната фактура през месец 06.2024 г., със
справка-декларация № 22191706745/08.07.2024 г.
За констатираното нарушение св. Ц. Н. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН
№ F790730/27.09.2024 г. Същият бил връчен в същия ден на упълномощен представител на
наказаното дружество – лицето И.Б..
Въз основа на АУАН, на 21.02.2025 г. е издадено и обжалваното наказателно
постановление. Същото е връчено на 07.03.2025 г. отново на упълномощен представител на
наказаното дружество – лицето И.Б..
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание свидетели Ц. Н. и Р. М., както и въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Показанията на свидетелката Ц. Н. се явяват информативни досежно обстоятелствата,
свързани с извършване на проверката, констатиране на нарушението и съставяне на АУАН.
Съдът ги кредитира като обективни, достоверни и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал по делото.
Показанията на свидетелката Р. М. се явяват информативни единствено досежно
съставянето на АУАН, тъй като тя е присъствала при неговото съставяне, без да има
отношение към извършване на проверката.
Съдът кредитира и останалия приложен по делото доказателствен материал, тъй като
намира, че същият е еднопосочен и непротиворечив, а и в хода на производството не се
2
оспорва констатираната от наказващия орган фактическа обстановка. Поради това и по
аргумент на противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, съдът намира, че не
следва да излага обстоен доказателствен анализ.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.
АУАН, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление,
притежава задължителните реквизити съобразно чл. 42 от ЗАНН. Същият е съставен в
присъствието на двама свидетели, с което са спазени изискванията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
АУАН е връчен в деня на съставяне на надлежно упълномощен представител на
дружеството-жалбоподател съобразно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Актът е съставен от надлежно
оправомощено лице, притежаващо необходимата компетентност. Установява се, че
обжалваното наказателно постановление също е издадено от компетентен орган и съдържа
реквизитите по чл. 57 от ЗАНН. Установеното нарушение е описано ясно, точно и
изчерпателно както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Поради изложеното съдът намира, че не е налице основание за
отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като в хода на производството не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
От изложената в обжалваното наказателно постановление и приета от съда фактическа
обстановка се установява, че на 25.03.2024 г. дружеството-жалбоподател е сключило
облагаема сделка с данъчна основа в размер на 43305,60 лв, за което „Л.С.Р.” ООД с ЕИК
*** е издало фактура № **********/25.03.2024 г.
Размерът на дължимия ДДС върху данъчната основа е в размер на 8661.12 лв. Тази
сума не е била включена при определянето на резултата за данъчен период месец 03.2024 г. в
справката-декларация по чл. 125 от ЗДДС, която е следвало да бъде подадена до 15.04.2024
г.
Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС данъкът в размер на 8661.12 лв. е станал изискуем,
предвид настъпване на данъчното събитие по доставката, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС на
25.03.2024 г., с издаване на фактура № **********/25.03.2024 г., предвид разпоредбата на чл.
113, ал. 4 от ЗДДС. С оглед изложеното за дружеството-жалбоподател е възникнало
задължение да начисли ДДС през данъчен период месец 03.2024 г., на основание чл. 86, ал.
1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС, с подаване на справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС до 15.04.2024
г. включително.
„Л.С.Р.“ ООД все пак е начислило данъка по гореописаната фактура. Това е станало
3
през месец 06.2024 г., със справка-декларация № 22191706745/08.07.2024 г. – 3 месеца след
датата, на която е следвало същият да бъде начислен.
Съгласно разпоредбата на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС „Регистрирано лице, което, като е
длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При
повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на
неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв.“.
Съгласно ал. 3 на същия член „При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е
начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде
начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не
по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 400 лв.“
Настоящият състав, като съобрази обстоятелството, че дължимият данък е начислен,
както и че закъснението под 6 месеца, считано от края на месеца, в който данъкът е следвало
да бъде начислен, намира, че в случая приложима е хипотезата на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС.
Наказващият орган правилно е посочил в обжалваното наказателно постановление, че
именно тази разпоредба следва да намери приложение, но не я е приложил правилно и така е
определил неправилен и значително завишен размер на наложеното наказание „имуществена
санкция“ от 4330,56 лв.
Съдът, като съобрази, че размерът на дължимия и неначислен данък е 8661,12 лв. и
като съобрази приложимостта на нормата на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, намира, че размерът
наложеното наказание следва да бъде в размер 5 на сто от сумата от 8661,12 лв., а именно
433,06 лв. Поради това настоящият състав намира възражението на жалбоподателя за
основателно.
С оглед гореизложеното съдът стигна до извода, че при определяне на наказанието
наказващият орган неправилно е приложил материалния закон и така е наложил наказание в
значително по-висок размер. Поради това настоящият състав намира, че наказателното
постановление следва да бъде изменено, като на основание чл. 63, ал. 7, т. 2 от ЗАНН съдът
следва да намали размера на наложеното наказание от 4330,56 лв (четири хиляди триста и
тридесет лева и петдесет и шест стотинки) на 433,06 лв. (четиристотин тридесет и три лева
и шест стотинки).
Доколкото при изменение на наказателното постановление разноски следва да се
присъждат в полза на въззиваемата страна, то съдът намира, че следва да присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, съгласно правилата за неговото
изчисляване, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ. Разноските следва да се присъдят в полза на
въззиваемата страна, защото е налице доказано виновно извършено административно
нарушение от жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 814818-F790730/21.02.2025 г., издадено от
заместник директора на ТД на НАП София, с което за извършено нарушение по чл. 86, ал. 2
и чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС на основание чл. 180, ал. 3 от ЗДДС на „Л.С.Р.“ ООД е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4330,56 лв., като
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „имуществена санкция“ от 4330,56 (четири
хиляди триста и тридесет лева и петдесет и шест стотинки) на 433,06 (четиристотин
тридесет и три лева и шест стотинки).
ОСЪЖДА „Л.С.Р.“ ООД, ЕИК ***, да заплати на ТД на НАП София сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5