№ 338
гр. Пловдив , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанаска А. Анастасова
при участието на секретаря Анелия А. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска А. Анастасова Административно
наказателно дело № 20205330207989 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №
20-1030-010006/25.09.2020г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив,
Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Г. А. Г., ЕГН **********, с
адрес: ******, са наложени административни наказания - глоба в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП, глоба в размер на 20 лв. за нарушение на
чл.150а ал.1 от ЗДП, на основание чл.185 от ЗДП, като на основание Наредба
№ Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.
По съображения, изложени в жалбата, в допълнителни писмени мотиви
и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, жалбоподателят Г.,
моли съда да отмени НП. Претендира разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозиранаа до съда молба-становище, моли за
потвърждаване на процесното НП. При евентуално уважаване на жалбата,
прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума,
предвиден в наредбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
1
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
С обжалваното постановление административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 19.05.2020г. около
12:30ч. в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III Обединител” - кръстовище с бул.
„Христо Ботев“, като водач на л. а. „БМВ 316TI” с рег. № ****** с изтекъл
срок на валидност на табелите от 07.03.2020г., като същото не било
регистрирано по надлежния ред, разписан в Наредба № 1-45 от 24.03.2000г.за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. Жалбоподателят Г.
управлявал процесното МПС с изтекъл срок на валидност на СУМПС №
********* от 05.03.2020г.
С оглед представените документи при проверката, св. М. Г. Б., на
длъжност ****** в Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, който по това време и
място осъществявал контрол по безопасност на движенито по предварително
утвърден график, заедно с колегата си П.М., съставил срещу жалбоподателя
Г. Акт за установяване на админстративно нарушение /АУАН/ с бл. №
510906/19.05.2020г. за извършени нарушения по чл.140 ал.1 от ЗДП и чл.150а
ал.1 от ЗДП. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който се
запознал със съдържанието му и го подписал с изричното отбелязване,че няма
възражения.
Случаят бил докладван на РП Пловдив, за което била образувана пр.
преписка № 5152/ 2020г. Последната приключила с Постановление за отказ да
се образува наказателно производство от 31.08.2020г., препис от което, ведно
с материалите по преписката, били изпратени до Началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Пловдив с писмо № 5152/2020г./15.09.2020г. за
продължаване на действията.
Въз основа на горното, било издадено обжалваното НП, с което на Г.Г.
са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП, глоба в размер на
20 лв. за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДП на основание чл.185 от ЗДП, като
на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни
точки.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
2
административнонаказателната преписка писмени доказателства – писмо №
5152/2020/15.09.2020г. от РП Пловдив до Началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Пловдив, Постановление за отказ да се образува
наказателно производство от 31.08.2020г., немски талон, АУАН с бл. №
510906/19.05.2020г., справка за нарушител/водач от региона, Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на Министъра на
вътрешните работи, както и от гласните доказателства - показанията на
разпитания в качеството на свидетел актосъставителят Б.. В показанията си
свидетелят потвърждава авторството на АУАН и направените в него
констатации. В допълнение сочи, че едва впоследствие се разбрало за
удължавана на срока, за който може да се управлява със СУМПС. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични,
последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото,
доколкото служат за установяване на обективната истина.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в съответствие със
сроковете по чл.34 от ЗАНН, като 6-месечният срок на постановлението, в
хипотезите на чл.36 ал.2 от ЗАНН започва да тече от получаване на
материалите по преписката от наказващия орган.
По отношенеи на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДП:
От събраните по делото доказателства се установи и доказа по
безспорен начин, че от субективна и обективна страна жалбоподателят е
извършил административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП, тъй като на
процесните дата и място е управлявал по пътищата, отворени за обществено
ползване – в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III Обединител” – кръстовище с
бул. „Христо Ботев“, л. а. „БМВ 316TI”, нерегистриран по надлежния ред, тъй
като бил с транзитни номера № ****** с изтекъл срок на валиднст на
07.03.2020г. Установява се, че същият не е собственик на МПС -то и това
обстоятелство не се оспорва от него.
Безспорно се установява вината за извършеното нарушение, тъй като в
представените от жалбоподателя документи /немски талон/ ясно е посочен
срокът на валидност на транзитните номера, предназначени за придвижване
на дадена територия в конкретно време, с което се доказва ясното съзнание на
водача, че е управлявал процесния автомобил без надлежна регистрация.
Неоснователни са доводите за допуснати нарушения на процесуалните
правила по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като времето, мястото и начинът на
извършване на нарушението са отразени достатъчно подробно и ясно, че да
дадат възможност на жалбоподателя да разбере кое именно негово поведение
се санкционира, коя е съответната норма, предвиждаща нарушението и тази
със съответното наказание за него.
3
Разпоредбата на чл.141 ал.1 от ЗДП визира именно реда, по който се
осъществява предвидената в чл.140 ал.1 от ЗДП регистрация на МПС – чрез
издаване свидетелство за регистрация с безсрочна или с временна валидност
по образец. По достатъчно ясен начин се сочи, че жалбоподателят е
управлявал нерегистрирано МПС, осъществявайки състава на нарушение по
чл.140 ал.1 от ЗДП, поради което не може да се приеме, че правото му на
защита е било нарушено.
Поради всичко изложено настоящият състав намира че безспорно
жалбоподателят е извършил нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП, тъй като е
управлявал МПС, нерегистрирано по надлежен ред и правилно
административнонаказващият орган го е наказал на основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДП, явяваща се съответната правна норма. Последната гласи, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Наложените
наказания са глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство МПС за срок от 6 месеца, т.е. минимално
предвидените в закона наказания, които не подлежат на ревезиране от страна
на съда. Правилно е определен и субектът на извършеното нарушение,
доколкото именно водачът на конкретния лек автомобил без надлежна
регистрация се наказва за управлението на такова МПС.
Не са налице и основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. Касае се
за умишлено нарушение, чиято обществена опасност не е по-ниска от тази на
други нарушения от същия вид, поради което и процесното нарушение не би
могло да се квалифицира като маловажен случай. Отделно от това, видно от
наличната по делото справка за нарушител/водач, жалбоподателят Г. е
санкциониран с тридесет и едно на брой наказателни постановления, влезли в
сила, и седем, влезли в сила фиша - все за нарушения по ЗДП. Посоченото
категорично индикира за по-висока обществена опасност на дееца, склонен
тенденциозно да не спазва този закон, което пък допълнително мотивира
настоящия съдебен състав да не приложи нормата на чл.28 от ЗАНН, а
наказанието би способствало за постигане на превантивно превъзпитателния
ефект.
С атакуваното НП към момента на издаването му
административнонаказващият орган е постановил и отнемане на общо 10
контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение, съгласно чл.6 т.5 от която за
4
управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер
/чл.175 ал.3 от ЗДП/ се отнемат 10 контролни точки.
Ето защо като правилно и законосъобразно, обжалваното НП следва да
се потвърди за така установеното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП.
По отношение на нарушението на чл.150а ал.1 от ЗДП:
Установяват се достатъчно данни за извършено деяние, с което Г.
виновно е нарушил разпоредбата на чл.150а ал.1 от ЗДП, тъй като в
процесните време и място е управлявал МПС – л. а. „БМВ 316TI” с изтекъл
срок на валидност на СУМПС № *********, валидно до 05.03.2020г.
В конкретния случай се установява, че същият притежава свидетелство
за управление, но е и безспорно, че към датата на проверката същото е с
изтекъл срок на валидност. Следователно към тази дата свидетелството за
управление не удостоверява по надлежен начин наличието на редовен
документ за управление на МПС от съответната категория, макар
жалбоподателят да е бил правоспособен.
Не се споделя възражението, че срокът на процесното СУМПС е
следвало да бъде удължен със седем месеца, доколкото валидността на
същото е изтекла вече към 06.03.2020г. и не попада в периода 13.03.2020г. –
31.12.2020г., с оглед обявената в страната извънредна епидемиологична
обстановка.
Въпреки горното, в случая незаконосъобразно е приложена
санкционната норма на чл.185 от ЗДП. Последната е обща и съгласно
указаното в самата нея, намира приложение единствено, когато в ЗДП не е
предвидено друго наказание. Същевременно налице е разпоредбата на чл.177
ал.1 т.2 пр.2 от ЗДП, съгласно която се наказва с глоба в размер от 100 до 300
лв. водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство. В случая жалбоподателят
Г., управлявайки със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на
валидност, очевидно управлява без да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство.
Предвид изложеното в случая незаконосъобразно е приложена
санкционната норма и макар да е наложено наказание по-малко от
съответното, то последното остава наложено незаконосъобразно, което и
мотивира отмяна на НП в тази му част.
По отношение на разноските:
При този изход на спора – потвърждаване на НП по т.1 и отмяна по т.2,
5
съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019г./ и
предвид единственото направено искане за разноски по делото, право на
такива има жалбоподателят, но по съразмерност. По договор за правна защита
и съдействие от 07.12.2020г. с адв. С.Н. за процесуално представителство, от
жалбоподателя е заплатена в брой сумата от 800 лв. По договор за правна
защита и съдействие от 25.01.2021 г. с адв. С.Н. за процесуално
представителство, от жалбоподателя е заплатена в брой сумата от 300 лв.
Общо претендираната сума е в размер на 1100 лв. за адвокатски хонорар.
Според чл.63 ал.4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата
/ЗА/. Според чл.36 ал.2 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да
бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа,
каквато в случая се явява Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Случаят попада в хипотезата на
чл.7 ал.2 т.1 от наредбата, като при интерес до 1000 лв. – минималното
възнаграждение е 300 лв. При това положение и с оглед на действителната
правна и фактическа сложност на делото, извършените процесуални
действия, извършените нарушения и наложени наказания, настоящият състав
на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно,
поради което направеното в тази връзка възражение от въззиваемата страна е
частично основателно и така претендираният размер от 1100 лева следва да
бъде намален до 400 лева. За разноските следва да се осъди юридическото
лице, в чиято структура е издателят на процесното НП, каквото в случая се
явява ОДМВР Пловдив, по съразмерност, а именно в размер на 200 лева,
представляващи разноските по делото, доколкото НП е потвърдено в едната
му част и отменено – в другата.
По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на
контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
6
20-1030-010006/25.09.2020г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив,
Сектор „Пътна полиция“ Пловдив В ЧАСТТА, с която на Г. А. Г., ЕГН
**********, са наложени административни наказания - глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение
на чл.140 ал.1 от ЗДП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП, като на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление №
20-1030-010006/25.09.2020г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив,
Сектор „Пътна полиция“ Пловдив В ЧАСТТА, с която на Г. А. Г., ЕГН
********** е наложено административно наказание - глоба в размер на 20 лв.
за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДП, на основание чл.185 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР ПЛОВДИВ ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. Г., ЕГН
**********, с адрес: ******, сумата в размер на 200 лева, представляващи
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7