Решение по дело №661/2020 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 260012
Дата: 29 януари 2021 г. (в сила от 29 януари 2021 г.)
Съдия: Магдалена Георгиева Татарева
Дело: 20205230100661
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /29.01.2021 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Панагюрище, в проведеното на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година публично съдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Иванка Палашева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 661/2020 г. по описа на съда

 

Производството е по чл. 238 ГПК

Производството е образувано по повод иск с правна квалификация чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК от „К.Б. ” ЕООД, ЕИК: ********* срещу П.Г.Й., с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 300 лв.  – главница по договор за кредит № **********, сключен между „4финанс“ ЕООД и ответника,  ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.10.2020 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 26.03.2016 г. между „4финанс“ ЕООД и П.Й. бил сключен договор за кредит № **********, по силата на който кредиторът е предоставил на ответника сумата в размер на 300 лв., която кредитополучателят се е задължил да я върне в срок до 30 дни – до 25.04.2016 г., като сумата, която следва да бъде върната е в размер на 386,99 лв., от които – 300 лв. главница, 76,89 лв. – такса за експресно разглеждане и 10,10 лв. – договорна лихва за срока на договора. Сочи се в исковата молба, че с настъпване на падежната дата – 25.04.2016г. П.Й. не е погасил дължимите суми и  е изпадал в забава, поради което е начислена наказателна лихва върху непогасената главница, като съгласно условията на т.13.2. (а), същата е формира като сбора на договорния лихвен процент, определен в специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие (10,00 % към датата на сключване на договора). В исковата молба се твърди, че на 23.11.2018 г. между „4финанс“ ЕООД и „К.Б.” ЕООД е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който са прехвърлени вземанията претендирани в настоящото производство, съобразно Приложение 1 към договора. Навеждат се доводи, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за цесията на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като длъжникът следва да се счита за уведомен с получаване на препис от исковата молба. Моли за уважаване на предявените искове в посочените размери. Претендират се разноски.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията на 05.11.2020 г., в законоустановения срок не е представил отговор на исковата молба.

В писмен молба подадена от ищеца преди първото по делото съдебно заседание същият е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като взе предвид, че на ответниците е връчена редовно призовката за първото по делото съдебно заседание, ведно с определение №260197 от 17.12.2020 г. постановено по делото, видно от приложените по делото призовки находящи се на л. 33 от делото, както и че в призовката изрично са указани неблагоприятните за ответника последици от неспазването на срока за размяна на книжа и за неявяването в съдебно заседание, както и  предвид неявяването на ответника в първото по делото съдебно заседание, както и липсата на направено изявление за разглеждане на делото в негово отсъствие и неподаване на отговор на исковата молба,  на основание чл. 238, ал. 1 ГПК ищецът е поискал постановяване на неприсъстване решение.

  Предвид изрично направеното искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съдът следва да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с извода за вероятната основателност на предявения иск.

  Относно вероятната основателност на предявения иск, съдът намира следното:

  От приетия по делото договор за потребителски кредит № ********** от 26.03.2016 г. сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД, както и разписка за извършено плащане № 2000000100735375 от 26.03.2016 г. се установява наличието на облигационно по договор за кредит, по силата на което „4финанс“ ЕООД е предоставил на ответника сума пари в размер на 300 лв., които ответникът се е задължил да върне в срок до 25.04.2016г. От приет като писмено доказателство по делото договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018 г. сключен между „4финанс“ ЕООД и „К.Б.“ ЕООД и Приложение № 1 се установява, че вземането на „4финанс“ ЕООД към ответника е прехвърлено на ищеца, за което последният е уведомен надлежно, видно от пълномощно и уведомление за прехвърлена на вземане по см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД към договора за цесия.

  Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства следва да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че са налице всички законово установени предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение в полза на ищеца.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените от ищеца разноски в настоящото производство следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 100 лв. Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в  общ размер на 150 лв., от които 50 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 238 и сл. ГПК, Районен съд - Панагюрище

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, П.Г.Й. ЕГН: ********** с адрес: *** да заплати на „К.Б.“ ЕООД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:*** сума в размер на 300 лв. – представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********** от 26.03.2016 г. сключен между 4финанс ЕООД и П.Й., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 29.10.2020г. до окончателното й изплащане, която сума е платима по следната банкова сметка: ***: ***, при банка „Банка ДСК“ ЕАД.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, П.Г.Й. ЕГН: ********** да заплати на „К.Б.“ ЕООД ЕИК: *********  сумата в размер на 150,00 лева- разноски направени пред настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: