№ 32098
гр. София, 30.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110158857 по описа за 2024 година
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена И. А. З. и Л. С.
З. срещу В. Л. Л..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими,
изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1
ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при
твърденията, че ответницата В. Л. е изложила клеветнически и неверни
позорни факти и обстоятелства за ищците И. З. и Л. З. в подадена от ищцата на
27.03.2024 г. пред СРС молба за закрила по закон за защита от домашно
насилие, въз основа на която молба е образувано гр.д. № 17260/2024 г. по
описа на СРС, 117 с-в, а именно: в молба за защита от домашно насилие по
ЗЗДН, подадена пред СРС се посочва следното „Уведомявам ви за психически
тормоз и заплахи, отправени от И. А. З.- тел. *** и Л. С. З.- тел. ***,
родители на снаха ми Й Л върху мен, майка ми и сина ми.“ ; „На 26.03.2024г.
1
на излизане от дома ми в 8.30 часа същата със съпруга й ме причакаха и
крещейки необуздано с обиди и псувни г-жа А. ме заплаши, че синът ми ще
умре. Цитирам думите: „Аз съм болна от рак, умирам, но ще умре и М.“, ако
не се разведе дъщеря й. Поведението на тази жена има явни психически
отклонения и е опасно за околните.“, както и в Декларация за извършено
домашно насилие от лицата И. А. З. и Л. С. З. ищцата твърди: „Горе
посочените лица упражняват непрекъснат психически тормоз над мен и
семейството ми.“; „ ... на 26.03.2024г ме причакаха пред дома ми и с безумни
обиди, псувни и викове ме заплашиха, че синът ми, М К, ще умре.“
Твърди се, че в хода на делото, съдът е издал заповед за защита, с която е
задължил Л. З. и И. А. З. да се въздържат от извършване на насилие спрямо В.
Л., забраняват им да се доближават до В. Л. на по-малко от 100 метра от
сградата и адреса й и от нея самата и забраняват да контактуват с нея чрез
технически средства и ги задължава да посещават специализирана програма в
Център за превенция на правонарушенията, в определен от центъра обем,
предмет и срок. С решението по делото съдът отхвърля жалбата за издаване на
заповед за защита на В. Л. срещу И. и Л. З.и, а в мотивите посочва, че не е
доказано на посочените дати И. и Л. З.и да са били пред адреса на В. Л. и да са
отправяли заплахи. Решението влиза в сила на 02.08.2024 г.
Ищците посочват, че заради посочените неверни и клеветнически
твърдения, всеки от ищците е претърпял емоционални болки и страдания. По
отношение на ищеца Л. З. заради посочените твърдения се чувства наранен,
пострадало е доброто му име, с което се ползва сред обществото и сред
приятелите си, изпитва състояние на стрес, смут, тревожност, възмущение и
гняв и влошаване на физическото му здраве, нарушаване на душевното му
равновесие, отразяват се отрицателно върху контактите му с близки,
работодатели, ежедневието, върху почивката и работоспособността му.
Ищцата И. З. посочва, че посочените изрази засягат вътрешната й самооценка
като добър и успял човек, нравствените й добродетели, страхува се от
реакцията на околните и се срамува от приписаните й качества и постъпки,
затруднява контактите й с близки, приятели и колеги, отразява се върху
емоционалното й състояние, работоспособността и съня й. Ищците
поддържат, че изложените от ищцата твърдения са неверни и осъществяват от
обективна и субективна страна престъпление клевета по чл. 148, ал. 2, вр. с ал.
1, вр. с чл. 147 НК. Излагат подробни съображения, че на посочените в
2
твърденията на ответницата дати и час, ищците не са били пред дома на
ответницата и не са казвали твърдените изрази. Посочва, че Л. З. е с тежка
дископатия и на посочената дата е бил със силни болки и ограничени
движения в кръста и болки по десния крак и не е могъл да се придвижва до
дома на ищцата, а И. З. в периода от 25 до 29 март 2024 г. се е грижела за
майка си З Ф, която в процесния период е страдала от хипертонична сърдечна
болест При тези фактически твърдения молят ответникът да бъде осъден да
заплати на всеки от ищците обезщетение в размер на сумата от по 5000 лв. за
всеки ищец поотделно, представляваща обезщетение за претърпените от всеки
от ищците неимуществени вреди – емоционални болки и страдания, стрес,
напрежение, вследствие на цитираните неверни твърдения на ищцата в
исковата молба, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
увреждането – 26.03.2024 г. до окончателното плащане. Претендира
разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В. Л. Л. подава отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като недопустими, евентуално – като
неоснователни и недоказани. Излага твърдения за вероятна недопустимост на
делото, доколкото с искова молба по гр.д. *****/2024 г., СРС, 128 с-в ищците
И. А. З. и Л. С. З. са подали искова молба срещу В. Л. Л. със сходни и почти
еднакви твърдения, както в настоящата искова молба. Отправя искане в
случай, че съдът установи идентичност между двете дела да прекрати
настоящото дело на осн. чл. 126, ал. 1 ГПК, евентуално – прави искане за
спиране на делото поради преюдициалност на заведеното гр.д. *****/2024 г.,
СРС, 128 с-в по отношение на процесния правен спор.
По същество, посочва, че ищците са родители (майка и баща) на
съпругата на брат й – Й Л и не са одобрявали сключения на 09.03.2016 г. брак
между братът на ответницата – С Л и тяхната дъщеря – Й Л. Посочва, че от
края на август 2024 г. ищците са се свързали с нея, като са започнали
телефонни обаждания, СМС кореспонденция, чакане пред дома и на
работното място на ответницата и друг вид кореспонденция с ответницата без
нейно съгласие, с искане да съдейства за прекратяване на брака между С и Й
Л, с което ответницата твърди, че ищците са й причинили психически тормоз
и са навлезли агресивно в личното й пространство. Във връзка с това
ответницата и майка й са подали жалби пред МВР, заведени съответно като
3
Заявление с вх.№ ***/2024 г. и Заявление вх. № ***/30.01.2024 г. по описа на
06 РУ-СДВР. Твърди, че на 25.03.2024 г., около 14:37 ч. ищецът Л. З. е посетил
ответницата на работното й място, с което я е злепоставил пред работодателя
й. във връзка с посоченото излага, че макар ищецът З. видно от приложените
медицински документи да е бил с тежка дископатия, състоянието му не е било
толкова тежко, че да не може да се придвижва. Посочва, че на процесната дата
– 26.03.2024 г. Л. и И. З.и са постели ответницата отново пред дома й около
8:30 ч. сутринта, ищцата е проявила словесна агресия срещу ответницата и
сина й, поради което ответницата е подала нова жалба през 06 РУ-СДВР с вх.
№ ***/26.03.2024 г., в което е описала инцидента и по препоръка на
полицейските органи е завела молба за защита от домашно насилие с вх.№
***/27.03.2024 г., с която е помолила съда да издаде заповед за незабавна
защита на ответницата, майка й и сина й от ищците по настоящото дело.
Поддържа, че независимо, че с решението по делото съдът отхвърля молбата
за издаване на заповед за защита от домашно насилие, изложените в молбата
твърдения са верни и отговарят на истината. Посочват, че издадената заповед
за защита, инкорпорирана в Определение № 13507/28.03.2024 г. по гр.д.
*****/2024 г. на СРС, 117 с-в не е засегнала правата на ответниците
неправомерно, тъй като ги е задължила да се въздържат от контакт и
посещения до дома на ответницата. Оспорва, че поведението й, изразяващо се
в сезиране на компетентните държавни органи – съд и органи на МВР, не
осъществява съставите на престъпление клевета и не е противоправно.
Оспорва да е разгласявала позорно обстоятелства за ищците публично, тъй
като заявлението е подадено единствено пред съда, а не чрез средства за
масова информация, а изложените в жалбата твърдения не са неверни.
Оспорва ответниците да се претърпели действително твърдените
неимуществени вреди. Въз основа на посоченото, моли съдът да прекрати
делото, евентуално – да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове, с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца И. А. З. сумата в размер на 5 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – психически болки и страдания,
изразяващи се в засягане на вътрешната й самооценка като добър и успял
4
човек, нравствените й добродетели, страх от реакцията на околните и срам от
приписаните й качества и постъпки, затруднява контактите й с близки,
приятели и колеги, отразява се върху емоционалното й състояние,
работоспособността и съня й, претърпени от ищцата и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца Л. С. З. сумата в размер на 5 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди –
почувствал се е наранен, пострадало е доброто му име, с което се ползва сред
обществото и сред приятелите си, изпитва състояние на стрес, смут,
тревожност, възмущение и гняв и влошаване на физическото му здраве,
нарушаване на душевното му равновесие, отразяват се отрицателно върху
контактите му с близки, работодатели, ежедневието, върху почивката и
работоспособността му, причинени вследствие на излагане на неверни
твърдения от ищцата в молба за издаване на заповед за закрила от домашно
насилие, подадена пред СРС на 27.03.2024 г., въз основа на която е образувано
гр.д. 17260/2024 г., СРС, 117 с-в, в която ищцата е посочила следните неверни
и позорящи ответниците твърдения, а именно: в молба за защита от домашно
насилие по ЗЗДН, подадена пред СРС се посочва следното „Уведомявам ви за
психически тормоз и заплахи, отправени от И. А. З.- тел. *** и Л. С. З.- тел.
***, родители на снаха ми Й Л върху мен, майка ми и сина ми.“ ; „На
26.03.2024г. на излизане от дома ми в 8.30 часа същата със съпруга й ме
причакаха и крещейки необуздано с обиди и псувни г-жа А. ме заплаши, че
синът ми ще умре. Цитирам думите: „Аз съм болна от рак, умирам, но ще
умре и М.“, ако не се разведе дъщеря й. Поведението на тази жена има явни
психически отклонения и е опасно за околните.“, както и в Декларация за
извършено домашно насилие от лицата И. А. З. и Л. С. З. ищцата твърди:
„Горе посочените лица упражняват непрекъснат психически тормоз над мен
и семейството ми.“; „ ... на 26.03.2024г ме причакаха пред дома ми и с
безумни обиди, псувни и викове ме заплашиха, че синът ми, М К, ще умре.“
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
УКАЗВА на всеки от ищците, че в негова тежест е да установи по делото
при условията на пълно и главно доказване, претърпени неимуществени
вреди, в претендирания размер, настъпили в причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на ответника - (изложени неверни и позорящи
5
твърдения в подадена пред СРС на 27.03.2024 г. молба за защита от домашно
насилие, за които ищцата е знаела, че са неверни).
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, като при
условията на непълно насрещно доказване установи, че изложените в молбата
за защита от домашно насилие твърдения са верни, респективно – да обори
размера на вредите или да докаже, че между изложените твърдения и
част/всички вреди няма причинна връзка, респективно – да докаже, че е
погасил задължението си за заплащане на обезщетение за всички нанесени
вреди от процесното противоправно деяние.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на ответницата в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение да завери с „вярно с оригинала“ всички приложени
към отговора на исковата молба документи лично или чрез надлежно
упълномощен процесуален представител в рамките на работното време на
съда (всеки делничен ден от 09:00 ч. до 17:00 ч.) в присъствие на длъжностно
лице на СРС или да представи в указания срок по делото заверени с „вярно с
оригинала“ копия от посочените документи, ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ
приложените към ОИМ писмени доказателства ще бъдат изключени от
доказателствения материал по делото.
ДОПУСКА до разпит по един свидетел при режим на довеждане от
страна на всеки ищец за установяване на посочените в исковата молба
обстоятелства.
ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на довеждане от страна
на ответника за установяване на посочените в т. 10 от доказателствените
искания към отговора на исковата молба обстоятелства.
ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане на всеки от ищците
за допускане на втори свидетел за установяване на обстоятелствата по т.1 от
доказателствените искания към исковата молба и за допускане на втори
свидетел на ответника за обстоятелствата по т. 10 към отговора на исковата
молба за първото съдебно заседание, на осн. чл. 159, ал. 2 ГПК.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства, чрез разпит на един
свидетел при режим на призоваване: С А, служител на 06 РУ на СДВР, за
6
доказване на обстоятелствата по т.11 от доказателствените искания към
отговора на исковата молба. Свидетелят да се призове на посочения адрес по
месторабота.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер от по 50 лева,
вносим от ответника в едноседмичен срок от съобщението по депозитна
сметка на СРС.
ОТХВЪРЛЯ доказателствените искания на ищците по т. 3 – 5 вкл. от
доказателствените искания към исковата молба и на ответниците по т. 6 от
доказателствените искания към отговора на исковата молба за изискване на
документи от МВР-06 РУ на СДВР и СРП по реда на чл. 186 ГПК, като
неотносими и не необходими.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ответника за задължаване на
ищците да дадат обяснения.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат
да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и
средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните
също могат да се възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
делото съдебно заседание.
7
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад
по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
26.09.2025 г., от 15,00 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8