Определение по дело №526/2017 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 267
Дата: 18 юни 2018 г.
Съдия: Мария Петрова Петрова
Дело: 20175000500526
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2017 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

267

 

18.06.2018г., град *

 

 

*СКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав

На осемнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ Г.

   ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                   МАРИЯ ПЕТРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №526 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

         Постъпила е молба вх.№3987/10.05.2018г. от И.В.К. с ЕГН:**********,***, за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, които е осъдена да заплати, като, вместо посоченото в него, да не бъде осъждана за заплащане на каквито и да е разноски по делото, тъй като още с отговора на исковата молба е признала иска и с поведението си не е дала повод за завеждане на делото, което не се и опровергава от ищците.

         Ответниците по молбата Г.Й.Ш., С.Д.Г., Р.Д.Н., Е.Н.К., Л.М.К., Ф.Г.Т., В.Г.И., Е.Г.Т., Е.Г.И., И.Д.А., И.П.Б., П.Г.А., И.Х.А., Т.Х.А., Д.К.М., В.А.Г., С.Г.Г., В.Й.М., В.К.М., М.П.А., Я.Р.П. и Й.Р.П. не са депозирали отговор на същата. Ответникът по молбата Н.Г.А.-Ч. е подала отговор, с който не взима становище, тъй като присъдените разноски са в полза на Я.П. и Й.П..

         Молбата е подадена в срока по чл.248,ал.1 от ГПК за обжалване на въззивното решение и изхожда от легитимирано лице – ответник, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира и за основателна по следните съображения:

         С постановеното по настоящото дело въззивно Решение №43 от 09.03.2018г. е отменено Решение №438 от 13.04.2017г. по гр.дело №1227/2015г. на ПОС в частта му, с която са отхвърлени предявените от Я.Р.П. и Й.Р.П. установителни собственически искове по отношение на сграда с идентификатор №56784.510.*.12 за първия и на сграда с идентификатор №56784.510.*.14 за втория и вместо това исковете са уважени, като решението в останалите му части, с които са отхвърлени предявените от Я.Р.П. и Й.Р.П. установителни собственически искове по отношение на описани поземлени имоти и установителния собственически иск на Н.Г.Ч. по отношение на посочен недвижим имот, е потвърдено, и Я.Р.П. и Й.Р.П. са осъдени да заплатят на Н.Г.Ч. разноски от 800лв. за въззивното производство, съобразно отхвърлените им спрямо нея искове, а всички ответници са осъдени да заплатят на тях двамата разноски от 291,40лв. за Я.П. и разноски от 669,50лв. за Й.П. за въззивното производство, съобразно уважените им искове за сградите.

         Още с отговора на исковата молба на Я. и Й.П. ответникът и настоящ молител И.В.К. е признала иска и е заявила да не е дала повод за завеждане на делото, доколкото не е оспорвала правата на ищците по никакъв начин, съдействала е за завършване на правно-техническите процедури във връзка със статута на процесния имот и не е възпрепятствала ищците по никакъв начин, за установяване на които обстоятелства е поискала да бъде разпитан свидетел в случай, че ищците ги оспорват. С оглед изложеното в отговора, К. е поискала разноските по делото да се възложат на ищците и тя да не бъде осъждана за заплащане на такива. Ищците П. не са оспорили твърденията й досежно нейното поведение, нито по делото са налице данни то да е дало повод за завеждане на делото, доколкото легитимацията на ответниците произтича от качеството им на съсобственици на поземления имот и предмет на исковете са реални части от същия и находящи се в тях сгради, чийто статут на самостоятелни имоти се цели да бъде уреден. След като ответникът И.К. с поведението си не е дала повод за завеждане на делото и с отговора на исковата молба е признала исковете на П., то независимо от уважаване на тези по отношение на сградите при въззивното разглеждане на спора, на основание чл.78,ал.2 от ГПК разноските във връзка с тях следва да останат в тежест на ищците. При това положение и на основание чл.248,ал.1 от ГПК въззивното решение следва да бъде изменено в частта му с характер на определение относно присъдените в полза на Я.П. и Й.П. за сметка на И.К. разноски за въззивното производство. На първия са присъдени такива от 291,40лв., дължими от всички 22-ма ответници, припадащата се на ответника К. част от които е в размер на 13,24лв., а на втория са присъдени разноски от 669,50лв., припадащата се на ответника К. част от които е в размер на 30,43лв., до които размери решението в частта му за разноските следва да се отмени.

         Предвид изложените мотиви, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

         ИЗМЕНЯ Решение №43 от 09.03.2018г., постановено по в.гр.дело №526/2017г. по описа на Апелативен съд-*, в частта му за разноските, както следва:

         ОТМЕНЯ Решение №43 от 09.03.2018г., постановено по в.гр.дело №526/2017г. по описа на Апелативен съд-*, в частта, с която И.В.К. ***, е осъдена да заплати на Я.Р.П. с ЕГН:**********,***, сума от 13,24лв., представляваща припадащата й се част от присъдените му разноски от общо 291,40лв. за въззивното производство, а на Й.Р.П. с ЕГН:**********,***, сума от 30,43лв., представляваща припадащата й се част от присъдените му разноски от общо 669,50лв. за въззивното производство.

         Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: