РЕШЕНИЕ
№ 6299
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110161822 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Е. Г. А., Х. Д. Ж. и Л. Д. Ж..
Предявени са за разглеждане обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите от:
- по отношение на ответника Е. Г. А. за 2/4 от общия дълг, а именно: сумата от
214,79 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
10.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 36,50 лева, предствляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 06.10.2023 г., сумата от 15,23 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 10.11.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 3,38 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.11.2020 г. до 06.10.2023 г.;
- по отношение на ответника Х. Д. Ж. за ¼ от общия дълг, а именно: сумата от
107,39 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
10.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 18,25 лева, предствляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 06.10.2023 г., сумата от 7,61 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 10.11.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 1,69 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.11.2020 г. до 06.10.2023 г.;
- по отношение на ответника Л. Д. Ж. за ¼ от общия дълг, а именно: сумата от
1
107,39 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
10.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 18,25 лева, предствляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 06.10.2023 г., сумата от 7,61 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 10.11.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 1,69 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.11.2020 г. до 06.10.2023 г.;
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на собственици на процесния
имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. на ответниците топлинна енергия,
като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на
топлоснабдения имот: гр. София, общ. Красно село, ул. „Б Сочи, че ответницата Е. Г.
А. отговаря за 2/4 части от дълга, а ответниците Х. Д. Ж. и Л. Д. Ж. – за по ¼ част от
вземанията. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и
лихва за забава.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил съвместен отговор от ответниците. С
депозирания отговор се оспорва основателността на предявените искове поради липса
на облигационно правоотношение с ищцовото дружество, евентуално – поради
изтекъл давностен срок за претендираните вземания. Ответниците Х. Д. Ж. и Л. Д. Ж.
оспорват предявените искове и поради факта, че ползвател на процесния имот е
единствено ответницата Е. Г. А., като те имат различен регистриран постоянен адрес.
Молят предявените искове да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност,
ответницата Е. Г. А. прави искане за разсрочване изпълнение на задължението й
поради лошо материално положение.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД представя
писмени доказателства, като ангажира становище за основателност на предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
2
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответниците да са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата
на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско
дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
С отговора на исковата молба ответниците оспорват облигационното
правоотношение с ищеца поради липсата на сключен писмен договор, какъвто, както
се посочи по-горе, не е необходимо да бъде сключен, за да възникне облигационно
правоотношение с потребителите на топлинна енергия. Ответниците не оспорват
правото си на собственост върху процесния недвижим имот в процесния период и в
посочените от ищеца квоти на собственост. Правото на собственост се установява и от
приетия по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № при Софийска нотариална служба, от който се установява, че
ответниците учредяват договорна ипотека върху процесния имот в полза на банка
срещу отпуснат ипотечен кредит. От приетото по делото постановление за налагане на
възбрана на ЧСИ Росица Апостолова се установява, че на 21.01.2008 г. е постановено
вписването на възбрана върху процесния недвижим имот , а като ипотекарни
длъжници и съсобственици на процесния имот са посочени тримата ответници, както и
лицето А Д. Ж., за когото се установява, че е починал брат на ответниците Х. Д. Ж. и Л.
Д. Ж. /видно от удостоверение за наследници на общия им наследодател Димо Х.в Ж. –
л. 69/.
Не се установява направеното от ответниците възражение, че ползвател на имота е
единствено ответницата Е. Г. А.. За да е потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период единствено ответницата Е. А. следва да се установи, че
в полза на същата е учредено вещно право на ползване на имота, каквото доказване
ответниците не проведоха. Ирелевантно е дали регистрираните адреси на ответниците
Х. Д. Ж. и Л. Д. Ж. са регистрирани на друг адрес, а не на адреса на потребление,
поради което възражението им е неоснователно.
3
Поради изложеното може да се направи извод, че ответниците са съсобственици
на процесния имот в процесния период и в посочените квоти, респ. потребители на
топлинна енергия.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 16.01.2024 г. и
приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 29.02.2024 г. без
възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи
се от доказване между страните по делото са отделени обстоятелствата, че по всички
въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза в
исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и
исканията за тяхното допускане. Ето защо в производството по делото не са допускани
и приети СТЕ и ССчЕ, като на осн. чл. 153 ГПК съдът намира за установено, че
претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период
действително е доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за
което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита
направеното възражение за погасяване на вземането по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
исковата молба на 10.11.2023 г. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми
преди 10.11.2020 г., са погасени по давност. Видно е, че вземанията за главница са сбор
от издадени в процесния период фактури, първата от които касае м. 09.2020 г. /л. 28/,
като изискуемостта за нея е настъпила след 10.11.2020 г. Налага се извод, че
погасителната давността за вземането за главница е изтекла за периода от 01.05.2020 г.
до 09.11.2020 г., но не и за претендираните от ищеца суми, доколкото изискуемостта на
първото вземане, включено в процесния период, е настъпила след посочения период,
обхванат в погасителна давност. Ето защо, направеното от ответниците възражение е
основателно за част от процесния период, но е неоснователно по отношение на
претендираните от ищеца суми за главница.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Предявените искове за главница за доставена топлинна енергия са
основателни в пълен размер, като същите следва да се уважат, ведно със законна лихва
върху вземането, считано от предявяване на исковата молба до погасяването, като
исковете се отхвърлят единствено по отношение на погасения поради давност период.
Доколкото предмет на претенцията е и цена на извършена услуга дялово
разпределение, то следва да се даде отговор на въпроса дължи ли ответникът същата.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
4
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна
енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Установява се от документите за главен отчет и
изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета. По
делото е приет договор, сключен с третото лице – помагач от 03.06.2020 г. за
извършване на услугата дялово разпределение. Цялата претендирана сума е с
настъпила изискуемост след 10.11.2020 г., поради което вземането не е погасено по
давност.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответника. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора е напр. Решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на
СГС.
Исковете за вземания за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
5
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.
По направеното искане от ответницата Е. А. за разсрочване на
изпълнението:
Ответницата Е. А. е направила искане в случай на уважаване на исковете срещу
нея, съдът да разсрочи изпълнението на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 241,
ал. 1 ГПК, при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи
неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други
обстоятелства. По делото се твърди затруднено материално състояние на ответницата,
като не се представят доказателства за това. В случая обаче съдът намира, че са налице
визираните в разпоредбата други обстоятелства за допускане разсрочване
изпълнението на решението. От приетото по делото Експертно решение № 0474 от
30.03.2009 г. на „I ОДПФЗ София – град“ ЕООД се установява, че през 1998 г.
ответницата е с установена водеща диагноза „Друга хронична обструктивна
белодробна болест“, като е установена 92 %“ трайно намалена раб. Без чужда помощ.
При тези данни за здравословното състояние на ответницата и липсата на пълна
работоспособност, съдът намира, че изпълнението на задължението й следва да бъде
разсрочено по 50 лева на месец до пълното погасяване на дълга.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищцовото дружество разноски, пропорционално на уважените искове и съобразно
притежаваните от тях части от съсобствеността, а именно: ответницата Е. А. следва да
бъде осъдена да заплати сумата от 156,81 лева, а всеки от ответниците Х. Ж. и Л. Ж. –
сумата от по 128,40 лева.
Ответниците не са представили доказателства за сторени разноски, поради което
такива не следва да им бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Г. А., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б:
сумата от 214,79 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, представляваща
цена за доставена топлинна енергия за периода от 10.11.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот
на адрес: гр. София, общ. Красно село, ул. „ ведно със законна лихва от 10.11.2023 г. до
погасяване на задължението; сумата от 15,23 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 10.11.2023 г. до
погасяване на задължението, както и сумата от 156,81 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
представляваща разноски по делото, пропорционално на уважената част от исковете,
като ОТХВЪРЛЯ: иска за осъждането на ответника да заплати цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 09.11.2020 г.; както и исковете по чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 36,50 лв., представляваща обезщетение за
6
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия
за периода от 15.09.2021 г. до 06.10.2023 г. и сумата от 3,38 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане
на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
15.11.2020 г. до 06.10.2023 г.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал.1 ГПК изпълнението на решението по
отношение на сумите, за които Е. Г. А., ЕГН ********** е осъдена да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, като постановява ответницата да
заплати горепосочените суми на ежемесечни вноски от по 50 лева всяка от тях до
погасяване на дълга, като извършва плащане на всяко 20-то число от месеца, считано
от влизане на решението в законна сила.
ОСЪЖДА Х. Д. Ж., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б:
сумата от 107,39 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, представляваща
цена за доставена топлинна енергия за периода от 10.11.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот
на адрес: гр. София, общ. Красно село, ул. „ ведно със законна лихва от 10.11.2023 г. до
погасяване на задължението; сумата от 7,61 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 10.11.2023 г. до
погасяване на задължението, както и сумата от 128,40 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
представляваща разноски по делото, пропорционално на уважената част от исковете,
като ОТХВЪРЛЯ: иска за осъждането на ответника да заплати цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 09.11.2020 г.; както и исковете по чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 18,25 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия
за периода от 15.09.2021 г. до 06.10.2023 г. и сумата от 1,69 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане
на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
15.11.2020 г. до 06.10.2023 г.
ОСЪЖДА Л. Д. Ж., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б:
сумата от 107,39 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, представляваща
цена за доставена топлинна енергия за периода от 10.11.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот
на адрес: гр. София, общ. ведно със законна лихва от 10.11.2023 г. до погасяване на
задължението; сумата от 7,61 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 10.11.2023 г. до погасяване на
задължението, както и сумата от 128,40 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща
разноски по делото, пропорционално на уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ:
иска за осъждането на ответника да заплати цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 09.11.2020 г.; както и исковете по чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати сумата от 18,25 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 06.10.2023 г. и сумата от 1,69 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане на
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
15.11.2020 г. до 06.10.2023 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
7
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8