№ 221
гр. Тетевен, 28.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.ОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20254330100522 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова молба „В и К“ АД, със седалище гр. Ловеч, ул. „Райна
Княгиня” 1А, ЕИК *********, представлявана от изп. директор Д. К. С.,, чрез от адв. Н. от
ЛАК, срещу И. И. Л., с ЕГН **********, с адрес гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххх“
№ 2А с цена на иска: 778.46 лева главница и 127.39 лева лихва.
В исковата молба се твърди, че oтветникът е абонат на „В и К” АД Ловеч,
регистриран в недвижим имот, находящ се в гр. Тетевен, ул. „ххххххххх“ № 2А, като за
доставена питейна вода към същия на негово име е открита партида № ********. Доставката
на водата се извърша на база договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „ВиК” АД - Ловеч. Общите условия са одобрени от ДКЕВР
/сега КЕВР/ на основание чл.6, ал.1, т.1 от Закона за регулирането на водоснабдителните и
канализационните услуги, и са обявени публично на сайтовете на КЕВР и на „ВиК” АД -
Ловеч http://wss-lovech.bg/. Общите условия са публикувани във вестник Ловеч прес брой от
01.09.2014 г. За доставена питейна вода до посочения имот, за периода 30.09.2022 г. -
29.11.2024 г., ответникът дължи сумата от 778,46 лв. по издадени 16 бр. фактури.
Моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът И.
И. Л., с ЕГН **********, дължи сумата от 778,46 лв., представляваща незаплатена цена на
доставена на ответника питейна вода, за периода 30.09.2022 г. - 29.11.2024 г., по издадени 16
бр. фактури, като точните суми по всяка фактура са посочени в Извлечението за
задължението на абоната, както и законната лихва върху дължимата сума, считано от датата
на подаване на заявлението, до изплащане на цялата сума.
Моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът И.
И. Л., с ЕГН ********** дължи сумата от 127,39 лева представляваща дължимата мораторна
лихва върху неизплатените суми, от падежа на всяка от описаните фактури до датата
13.01.2025 г.
Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, както в
1
заповедното, така и в исковото производство.
В указания от съда срок по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
Исковата молба, чрез назначеният особен представител, адв. Г.. В отговора на исковата молба
се оспорва изцяло ищцовата претенция по подробно изложени в отговора аргументи. Правят
се доказателствени искания.
Районен съд - Тетевен, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правна квалификация
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК,
в случай че от ищцовото дружество бъде доказано наличието на описаните предпоставки, в
тежест на ответника е да установи, че е заплатил дължимите сума.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД иск в
тежест на ищеца е да установи възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да установи, че е погасил на падежа задължението си.
От приложеното ч. гр. д № 34/2025 г. по описа РС - Тетевен се установява, че по
повод подадено от ищеца заявление е издадена заповед № 30 от 17.01.2025 год., с която е
съдът е разпоредил длъжникът И. И. Л. да заплати на кредитора „В и К“ АД сумата от
778,46 лева (седемстотин седемдесет и осем лева и 46 стотинки), представляваща главница
за период от 16.01.2025 г. , ведно със законна лихва за период от 16.01.2025 г. до изплащане
на вземането, сумата 127,39 лева (сто двадесет и седем лева и 39 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 01.11.2022 г. до 13.01.2025 г., както и държавна такса в размер
на 25,00 лева (двадесет и пет лева).
С Разпореждане № 1029 от 03.04.2025 г. заповедният съд е приел, че заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви
иск за установяване на вземането си по отношение длъжника, като довнесе дължимата
държавна такса.
Установява се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на
установителен иск е получено от ищеца на 08.04.2024 г., като ищецът е упражнил правото си
на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за
установяване на вземането си със СПН.
Съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „ВиК“ АД Ловеч потребители на ВиК услуги са физически и юридически лица
собственици и ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги; юридически и
физически лица - собственици и ползватели на имоти в етажна собственост; предприятия
ползващи вода от водоснабдителната мрежа на населените места за технологични нужди или
подаващи на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води.
По делото не е спорно, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги,
като доставената питейна вода за регистрирани на негово име недвижим имот, находящ се
на адрес: гр. Тетевен, ул. ххххххххх № 2А се заплаща по партида с № ********.
Не е спорен също и фактът, че дружество-ищец е ВиК оператор по смисъла на чл. 198
"о", ал. 1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане.
От представеното по делото от ищеца извлечение от задължението на потребителя –
ответник с № ******** е видно, че към 13.01.2025 г. потребителят И. И. Л. дължи сумата от
2
778,46 лв., представляваща неплатената главница по 16 броя фактури и мораторна лихва за
просрочие към горната дата в размер на 127,39 лв.
По делото са представени копия от 16 бр. фактури, както следва: ф-ра № *********
от 30.09.2022 г. на стойност 194,52 лв., ф-ра № ********* от 30.11.2022 г. на стойност 29,44
лв., ф-ра № ********* от 30.12.2022 г. на стойност 29,44 лв., ф-ра № ********* от
31.01.2023 г. на стойност 23,21 лв., ф-ра № ********* от 28.02.2023 г. на стойност 22,61 лв.,
ф-ра № ********* от 31.03.2023 г. на стойност 56,52 лв., ф-ра № ********* от 28.04.2023 г.
на стойност 33,91 лв., ф-ра № ********* от 31.07.2023 г. на стойност 28,26 лв., ф-ра №
********* от 30.04.2024 г. на стойност 84,05 лв., ф-ра № ********* от 31.05.2024 г. на
стойност 33,72 лв., ф-ра № ********* от 28.06.2024 г. на стойност 33,72 лв., ф-ра №
********* от 31.07.2024 г. на стойност 33,72 лв., ф-ра № ********* от 30.08.2024 г. на
стойност 37,09 лв., ф-ра № ********* от 30.09.2024 г. на стойност 64,07 лв., ф-ра №
********* от 31.10.2024 г. на стойност 57.32 лв. и ф-ра № ********* от 29.11.2024 г. на
стойност 16,86 лв.
От показанията на св. Д. П. се установява, че е работи във „В и К“ -Ловеч на
длъжност „отчетник на измервателни уреди“. Сочи, че проверките се извършват всеки месец
на определена дата, по график. Пояснява, че се поставя съобщение на входа с което
живущите се уведомяват, че на определена дата и час ще бъде осъществено отчитането на
измервателните уреди. Сочи, че на процесния адрес често имало разминаване на
показанията на измервателното устройство, което налагало то да бъде подменяно. Заявява,
че след подмяната то отчитало по 20-25 кубика вода на адреса, но след 2-3 месеца започвало
да отчита по 4-5 кубика вода, което будело съмнение за нерегламентиран достъп и
потребление на вода.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск за установяване, че в полза на
ищеца съществува вземане срещу ответника в претендирания размер - предмет на заповед
№ 30 от 17.01.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 34/2025 г. Искът е с правна квалификация по
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК - за установяване на вземане, представляващо стойност на
доставена, отведена и пречистена вода.
За процесния период отношенията между потребителите и оператора „ВиК“ са се
уреждали от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн. ДВ,
бр. 88 от 08.10.2004 г. /. Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 „получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика/собствениците на водоснабдителните и канализационни системи или от
оправомощени от него/тях лица и съответен регулаторен орган. Операторите задължително
следва да публикуват одобрените общи условия най-малко в един централен и един местен
ежедневник, като в чл. 8, ал. 3 е предвидено, че Общите условия влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник, като в 30 – дневен срок от
влизането им в сила потребители, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния В и К оператор заявление, с което да предложат различно общи условия.
В исковата молба ищецът се позовава на Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги, одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за регулирането на
водоснабдителните и канализационните услуги, с Решение №ОУ-09/11.08.2014 г. и обявени
публично на сайтовете на КЕВР и на „ВиК“ АД-Ловеч. По делото са ангажирани
доказателства, че в изпълнение изискванията на закона, Общите условия са публикувани в
местния ежедневник „Ловеч прес“, бр. 67 от 01.09.2014 г. Не са налице данни ответникът
като потребител и страна по договора при общи условия да е възразил в рамките на
едномесечния срок от влизането им в сила, което да е основание за договаряне на
индивидуални условия за доставка и отчет. Поради изложеното, съдът приема, че между
3
страните по делото са налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и
канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения
на страните, съгласно Наредба № 4/2004 г. и Общите условия на ВиК – Ловеч.
Събраните по делото доказателства налагат извод, че ищецът ВиК-Ловеч е изпълнил
своето основно задължение като ВиК оператор и като страна по договора при общи условия,
е предоставил услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчна
вода от процесния обект, находящ се в гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххх“ № 2А. От
страна на ищеца по делото са ангажирани допустими и относими доказателства, въз основа
на които съдът приема за доказани твърдените положителни факти, от които извлича
изгодни за последици. Представените от него писмени документи са годни такива и не са
оспорени от ответната страна, и макар да са съставени от дружеството, това е извършено по
законоустановен ред, поради което те служат за доказване на твърдените от него факти.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребители от ВиК оператор, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
използваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Тъй като
ищецът твърди наличието на отрицателен факт - неплащане на исковата сума в общ размер
на 778.46 лв., то съгласно общите правила на доказването /чл. 154 от ГПК/, ответникът
следва да докаже, че е извършил плащане и е изпълнил задължението си, произхождащо от
възникналата облигационна връзка. До датата на приключване на съдебното дирене от
ответника не са ангажирани доказателства, удостоверяващи плащане на дължимите
вземания за главница и лихви, нито са ангажирани доказателства относно осъществени
правоизключващи факти. При това положение съдът приема, че същият се явява неизправна
страна по договора, тъй като не е предложил на кредитора изпълнение в уговорените
срокове. В случая се касае за парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и е
в интерес на кредитора.
Като съобрази изложеното дотук, съдът намира, че предявеният установителен иск се
явява изцяло основателен и доказан в претендирания размер на сумата от 778,46 лв.,
представляваща незаплатена цена на доставена, отведена и пречистена питейна вода, по
следните фактури: ф-ра № ********* от 30.09.2022 г. на стойност 194,52 лв., ф-ра №
********* от 30.11.2022 г. на стойност 29,44 лв., ф-ра № ********* от 30.12.2022 г. на
стойност 29,44 лв., ф-ра № ********* от 31.01.2023 г. на стойност 23,21 лв., ф-ра №
********* от 28.02.2023 г. на стойност 22,61 лв., ф-ра № ********* от 31.03.2023 г. на
стойност 56,52 лв., ф-ра № ********* от 28.04.2023 г. на стойност 33,91 лв., ф-ра №
********* от 31.07.2023 г. на стойност 28,26 лв., ф-ра № ********* от 30.04.2024 г. на
стойност 84,05 лв., ф-ра № ********* от 31.05.2024 г. на стойност 33,72 лв., ф-ра №
********* от 28.06.2024 г. на стойност 33,72 лв., ф-ра № ********* от 31.07.2024 г. на
стойност 33,72 лв., ф-ра № ********* от 30.08.2024 г. на стойност 37,09 лв., ф-ра №
********* от 30.09.2024 г. на стойност 64,07 лв., ф-ра № ********* от 31.10.2024 г. на
стойност 57.32 лв. и ф-ра № ********* от 29.11.2024 г. на стойност 16,86 лв.
Горните суми ответникът следва да заплати ведно с мораторната лихва, начиная от
датата на забавата по всяка от фактурите до датата 16.01.2025 г., която съгласно ищцовата
претенция е в размер – 127,39 лв.
По разноските.
При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът ще следва
да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 325 лв., от които:
75.00 лв. - платена държавна такса и 250.00 лв. – депозит за назначения на ответника особен
представител.
Съгласно задължителната практика - т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното
4
производство в размер на 25,00 лв., произтичащи от заплатена от заявителя/ищец държавна
такса по заповедното производство.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, по
отношение на И. И. Л., с ЕГН **********, с адрес гр. Тетевен, област Ловеч, ул.
„ххххххххх“ № 2А, че дължи на „В и К“ АД, със седалище гр Ловеч, ул. „Райна Княгиня”
1А, ЕИК *********, представлявана от изп. директор Д. К. С., сумата от 778.46 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена, отведена и пречистена питейна вода, по
следните фактури: ф-ра № ********* от 30.09.2022 г. на стойност 194,52 лв., ф-ра №
********* от 30.11.2022 г. на стойност 29,44 лв., ф-ра № ********* от 30.12.2022 г. на
стойност 29,44 лв., ф-ра № ********* от 31.01.2023 г. на стойност 23,21 лв., ф-ра №
********* от 28.02.2023 г. на стойност 22,61 лв., ф-ра № ********* от 31.03.2023 г. на
стойност 56,52 лв., ф-ра № ********* от 28.04.2023 г. на стойност 33,91 лв., ф-ра №
********* от 31.07.2023 г. на стойност 28,26 лв., ф-ра № ********* от 30.04.2024 г. на
стойност 84,05 лв., ф-ра № ********* от 31.05.2024 г. на стойност 33,72 лв., ф-ра №
********* от 28.06.2024 г. на стойност 33,72 лв., ф-ра № ********* от 31.07.2024 г. на
стойност 33,72 лв., ф-ра № ********* от 30.08.2024 г. на стойност 37,09 лв., ф-ра №
********* от 30.09.2024 г. на стойност 64,07 лв., ф-ра № ********* от 31.10.2024 г. на
стойност 57.32 лв. и ф-ра № ********* от 29.11.2024 г. на стойност 16,86 лв., както и сумата
от 127.39 лева, представляваща мораторна лихва за забава на плащанията на главницата по
посочените по-горе фактури, начислена за вземанията по всяка от фактурите, считано от
датата на техния падеж до 13.01.2025 г., ведно със законната лихва върху горните суми,
начиная от датата на подаване на заявлението – 16.01.2025 г. до изплащане на вземането -
предмет на Заповед № 30 от 17.01.2025 год., издадена по ч. гр. д. № 30/2025 г. по описа на
РС - Тетвен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, И. И. Л., с ЕГН **********, с адрес гр.
Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххх“ № 2А, ДА ЗАПЛАТИ на „В и К“ АД, със седалище
гр Ловеч, ул. „Райна Княгиня” 1А, ЕИК *********, представлявана от изп. директор Д. К.
С., направените по настоящото производство разноски в общ размер на 325 лева, от които:
75.00 лв. - платена държавна такса и 250.00 лв. – депозит за назначения на ответника особен
представител, както и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25.00
лева - платена държавна такса.
На основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Окръжен съд - гр. Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр. д. № 34/2025
г. по описа на РС - Тетевен, III състав.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5