Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в
в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари
2020
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на секретаря Дим.Георгиева
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
въззивно гр.д. № 68
по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД вх. № 95648/12.12.2019г срещу решението на ВРС-ХХI-ви с-в № 5066/21.11.2019г
по гр.д.№ 8698/2019г, с което е прието за установено, че Р.Б.М. не дължи на „Енерго-Про Продажби“АД сумата от 4 239,50лв, начислена с
фактура № *********/29.07.2019г за периода от 5.07.2017–4.07.2018г с кл.№ **********
и аб.№ ********** за адрес на потребление гр.****, на осн.чл.124 ал.1 ГПК;
осъдено е дружеството да заплати на Р.Б.М., сумата от 620,60лв, представляваща сторени разноски по делото, на осн.чл.78
ал.1 ГПК.
Излага
оплаквания за неправилност на решението, основани на доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон.
Твърди, че
процесната сума съставлява стойност на реално доставено и потребено количество
ел.енергия. Затова дължимостта се основава на договорните отношения между
страните и задължението на потребителя да заплаща доставената му ел.енергия е
на основание чл.200 ЗЗД и чл.48 ПИКЕЕ.
Моли за отмяна
решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
Претендира присъждане на сторените по делото
разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от Р.М. с вх.№ 904/7.01.2020г със становище за неоснователност на въззивната
жалба. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски
за въззивното производство. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от насрещната страна, в случай, че надвишава
минималното такова по Наредба № 1/09.07.2004г.
В исковата си молба ищцата
излага, че на 4.07.2018г по информация на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, дружеството
„ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“АД били извършили проверка на СТИ, където се намирал домът на
ищцата.
Заявява, че се явява потребител
на ел.енергия, като била открита партида с кл.№ **********
и аб.№ **********, по който се отчитала потребената
ел.енергия.
Счита за абсолютно
невъзможно да има сума за плащане от
4329,50лв.извън тази, която била заплатила.
Твърди се, че при монтажа
на СТИ от страна на „Енерго-Про Мрежи “ АД, съгласно ОУ ДПЕЕПЕМ на това
дружество, следвало да бъде извършена първоначална проверка и периодични
последващи по реда на Закона за измерванията, Правилата за измерване на
количеството ел.енергия, Наредбата за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол. Електромерите се пускали на пазара и/или в действие
след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежали на последващи
проверки. Резултатите от проверка и демонтажа на СТИ според ответното дружество
били описани в Протокол от проверка на СТИ от 4.7.2018г, който се оспорва от
ищцата. Оспорва да е била извършвана проверка точно на СТИ, отчитащо ел.енергия
в дома на ищцата. Според нея не били спазени правилата за извършване на
проверка на СТИ и проверката не била извършена в присъствието на ищцата, нито
на упълномощено от ищцата лице нито имало представител на полицията. Затова оспорва
протокола от проверката и по форма и по съдържание, както и това да е липсвала
врата или щит на таблото и проверяваното СТИ да е било с нарушени пломби.
За ищцата съществувала
опасност ако не заплати посочената сума, да й бъде спряно ел.захранването.
В ИМ твърди, че съгласно
отменените ОУДПЕЕПЕМ на „Енерго – Про
Мрежи“ АД това дружество изчислявало, изготвяло справки и коригирало
количеството на пренесена ел.енергия за изминал период от време само във
визираните в исковата молба случаи.
Съгласно ОУДПЕЕПЕМ на
електроразпределителното дружество, в тези случаи, ответното дружество
изготвяло справка и в 7 дневен срок представяло данните на ответното дружество
за коригираните количества пренесена ел.енергия.
Освен това, всички
измервателни системи се доставяли, обслужвали и поддържали и контролирали в
съответствие на действащото законодателство а произведената ел.енергия и
ел.енергия използвана от потребителите, се измервала със СТИ – собственост на ел.преносното
предприятие или на съответното разпределително предприятие, т.е. последното
предприятие било длъжно да доставя, монтира и поддържа системата на търговско
измерване /СТИ/.
В съответствие с изложеното
заявява, че тя не е манипулирала СТИ, не е ползвала ел.енергията, която била
начислена за периода от 5.07.2017г до 4.07.2018г на стойност 4239,50лв. Ищцата
заявява още, че самата тя е нямала възможност да следи показанията на
електромера и изобщо общото му състояние, т.к. не била собственик на СТИ и
отговорност за СТИ носел само собственика му.
На следващо място, било
невъзможно нейното домакинство „да изгори ток“ за една година на тази стойност
още повече, че имало заплащана ел.енергия.
В т.3 от ИМ се позовава и
на това, че на 5.07.2018г не била извършена проверка /на СТИ/ от компетентен
орган, оспорва да е била правена проверка в нейно присъствие и ако наистина
имало видима намеса в схемата на електромера, то следвало да се уведомят
органите на Полицията. Твърди се, че само служителите на „Енерго-Про Мрежи“ АД
имали достъп до СТИ и те можели да извършват манипулации на СТИ, дори
дистанционно. Ето защо според ищцата споделяне на отговорност между нея и
„Енерго-Про Мрежи„ АД било несъстоятелно.
В т.4 от ИМ оспорва начина
и методиката и основанието на фактура № **********/25.7.2019г за сумата от
4239,50лв, която била изчислена по посочената партида. Оспорен е и КП от
метрологична експертиза на СТИ – издаден след повече от 1 година след демонтажа
на СТИ.
Твърди се че липсвала и
справка с начина и основанието, на което била начислена ел.енергията, както и
че не били представени доказателства затова проверяваното СТИ да е било
монтирано първоначално с нулеви показания.
В т.5 навежда твърдения за това,
че ползването на по-високата цена при коригиране на сметката на ищцата водело
до създаване на неравновесие в правата на страните по договора а именно
–обогатяване на доставчика, който подавал енергия в двете тарифни зони и която
енергия била установена в количествено отношение а претендирал заплащане на по-висока
цена, което увреждало потребителя. С оглед горното според ищцата ОУ на ДПЕЕМ,
които се прилагали по отношение на хипотезите на ОУ се явявали неравноправна
клауза, която не била договорена индивидуално и
недействителна съгл.чл.143 ЗЗП и чл.146 ал.1 ЗЗП. Твърди се, че цялата
корекционна процедура протекла незаконосъобразно а съгл.Заповед № А
414/16.8.2014г на Председателя на Агенция по метрология и техн.надзор
било определено на основание чл.43 ал.3 от Закона за измерванията кога следвало
да се извършват последващи проверки на СТИ. Според ищцата „Енерго-Про Мрежи“ АД
като собственик на СТИ било длъжно да спазва разпоредбата на чл.63 ал.2 ЗЗД, но в случая това не било сторено. На
последно място ищцата сочи, че дори и съдът да приеме, че новите ОУ, по отношение
на ищцата били влезли в сила, то ответникът не бил доказал, че е доставил на
ищцата количеството ел.енергия, което претендира за заплащане. Необходимостта
от това доказване ищцата аргументира като се спира на част от съдебната
практика и цитира нормата на чл.13 от Директива № 2006/32/ЕО от 5.04.2006г на
Европейския парламент.
В заключение желае следвало
да бъде отчетен и фактът, че към момента на извършване на проверката чл.1 до
чл. 47 и чл.52 до чл. 56 от ПИКЕЕ били отменени с Решение 1500/6.2.2017гна ВАС,
респ. не е имало действаща нормативна база на която да се коригира сметката на
ищцата.
Поради изложеното моли за уважаване
на иска, като бъде прието за установено
в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество
исковата сума от общо 4239,50лв.
Противопоставя се на
евентуално искане на ответника за събиране на гласни доказателства, без да е отправила
искания за представяне от нейна страна.
В срока по чл.131 ГПК по
делото е постъпил отговор от ответника „ЕНЕРГО
ПРО ПОДАЖБИ“АД-Варна, с който намира предявеният иск за допустим, но неоснователен.
Не се оспорва, че страните
са във валидно договорно правоотношение, по силата на което Р.М. е потребител
на ел.енергия за посочения в ИМ обект, както и ел.енергията е доставяна до
обекта на потребление на ел.енергия през ЕРМ на „Енерго–Про Мрежи“ АД.
Не е спорно, че е била
извършена проверка на изправността на електромера на посочения в ИМ адрес, за
което бил съставен Констативен протокол.
В
р-л І и II от отговора на ИМ ответникът навежда възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават
а именно: 1.че е налице
основание за възникване на вземането на отв.дружество
за потребена ел.енергия а именно ищцата и ответното дружество били страни по
облигационно правоотношение по договор за пренос на ел.енергия през ЕРМ на „ЕРП
Север“ АД /преди с наименование „Енерго–Про Мрежи“ АД/.
2/ Отв.дружество изпълнявало поетите по договора задължения
добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно
– осигурявало непрекъснато необходимото количество ел.енергия в обект, находящ
се в гр.Варна кв.„Победа“ бл.11 вх.В ап.79 с кл.№
********** и аб.№ **********.
3/ На
4.07.2018г била извършена техническа проверка на измервателната система в
обекта на ищцата от служители на „ЕРП СЕВЕР“ АД в присъствието на двама
независими свидетели. Дружеството нямало задължение предварително да известява
потребителите за проверките, т.к. подобно предизвестяване щяло да обезсмисли
усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните
системи и СТИ.
Сочи,
че „ЕРП СЕВЕР“АД било дружество с основен предмет на дейност експлоатация и
управление на ЕРМ, чрез която извършвало пренос и разпределение на ел.енергия
на обособена територия, при наличие на валидна лицензия затова
Л–138-07/13.08.2004г, издадена от ДКЕВР и същото това дружество било оператор и
разпределителната мрежа по см.на § 1 т.34б б.„а” от ДР на ЗЕ и собственик на
СТИ и съгласно чл.116, ал.6 ЗЕ имало право да извършва технически проверки на СТИ,
като изпълнявало и това дружество добросъвестно договорните си задължения
съгласно изискванията на чл. 63 ЗЗД.
4/ За извършената
проверка бил съставен КП № 1104706/ 4.7.2018г като при проверката били
извършени замервания и било установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3
имало показания в размер на 022773кВтч а в регистър 1.8.1 били
отчетени 001857кВтч. Регистрираната в 1.8.3 ел.енергия не била визуализирана на
дисплея и съответно не била отчетена и заплатена от абоната
Процесният
електромер бил демонтиран, подменен с нов, запечатан в плик, пломбиран с пломба
№ 507987 и предоставен за метрологична експертиза в БИМ. КП отразявал
действителното фактическо положение. Извършената проверка на електромера с фабр.№ 111402166887979, на неговата цялост и функционалност
притежавала съответната юридическа стойност.
Безспорно
за ответната страна било, че в имота на ищцата била консумирана ел.енергия,
която не била заплатена и ако абонатът потребил
ел.енергия в количество различно от отчетеното, то той дължал заплащането му по
силата на договорната връзка.
5/ Експертизата била
извършена в БИМ „МИУ„ РО-Варна, за което бил съставен КП № 1702/16.7.2018г
АУ–Е–000029–38161/05.07.2018 г. Установено било, че имало осъществена намеса в
софтуера на електромера като и че електромерът не съответствал на техническите
характеристики а при софтуерно прочитане и наличието на преминала ел.енергия
през трета тарифа в размер на 022773.8 кВТч, която не
била визуализирана на дисплея. КП на БИМ, сочи ответникът, се ползвал с
материална доказателствена сила съгласно чл.179 ал.1 ГПК.
6/ На 24.07.2019г
дружество „ЕРП СЕВЕР” АД съставило становище за начислени на ел.енергия и
конкретизирало размера на оспореното вземане. Установено било точното
количество неотчетена ел.енергия, след протичане на регистър 1.8.3. а именно
22773 кВТч. Съгл.чл.50 ПИКЕЕ операторът на
съответната мрежа можел да коригира количествата ел.енергия като разлика между
отчетеното количеството ел.енергия и преминалите количества ел.енергия при
установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните количества ел.енергия за период не по-дълъг от 1
година. Именно този тип вмешателство, заключава ответната страна имал за цел
част от консумираната ел.енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се
визуализирал на електромера и поради това при ежемесечно отчитане това
отклонение нямало как да се установи.
7/ На
25.07.2019г „Енерго–Про Продажби“ АД издало фактура № *********, с която била
определена цената на реално консумираната ел.енергия в размер на
3 239,50лв.
8/ С
писма от „ЕРП СЕВЕР“ АД и от „Енерго–Про Продажби“ АД от дати 24.07. и
26.07.2019г били приложени констативният протокол от техническа проверка и
фактурата, което обстоятелство не се оспорвало от ищцата.
В
заключение ответникът сочи, че исковата сума се дължала на основание чл.50
ПИКЕЕ вр.чл.79 ал.1 вр.чл.200
ал.1 предл.1 ЗЗД.
В
условията на евентуалност, ако ВРС приеме, че чл.50 ПКЕЕ е неприложим към
конкретната хипотеза, се желае искът да бъде отхвърлен на осн.чл.183 ЗЗД, доколкото в случая се касаело за установено точно количество реално
потребена ел.енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на
установена между страните облигация по покупко–продажба на ел.енергия, в който
см. ответникът се позовава и препраща към мотивите на Решение № 150/26.6.2019г,
постановено по гр.д.№ 4160/2018г на ВКС-ІІІ ГО, ГК.
С оглед изложеното отправя
искане за оставяне без уважение ИМ и отхвърляне на иска като неоснователен и
недоказан, както и за присъждане сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Така предявеният отрицателен установителен иск за
недължимост на парична сума намира правното си основание в разпоредбата на
чл.124 ал.1 ГПК.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за
установено от фактическа страна:
Няма
спор между страните и затова с доклада по делото съдът е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, на осн.чл.146
ал.1 т.4 ГПК, че ищцата се намира в облигационна връзка с ответното дружество с
предмет продажба и доставка на ел.енергия, доставяна от ответното дружество на
адреса посочен от ищеца в исковата молба и вписан и в петитума на иска, с посочените
абонатен и кл.номер; че на адреса на потребление на
ел.енергия е била извършена проверка на СТИ, че проверката е била обективирана
в КП, при която проверка ищцата и абонат /както и упълномощено от ищцата лице/
и представител на полицията не е присъствал и че ответникът е издал първичен
счетоводен документ за исковата сума, която сума не е платена от ищцата.
От писмените доказателства КП № 1104706/04.07.2018г; КП №
1702/16.07.2019г–АУ–Е–000029-38161/05.07.2018г от метрологична експертиза на
електромер от БИМ; становище от 24.07.2019г за начисление на ел.енергия относно
КП № 1702/16.07.2019г, аб.№ **********, кл.№ ********** и извършена техническа проверка; фактура №
**********/25.07.2019г; писмо изх.№ 54155_ КП1104706 _1/24.07.2019г от „ЕРП
Север” АД; писмо изх.№ 54155_КП1104706 _2/26.07.2019г от „Енерго–Про Продажби”
АД; 2бр известие за доставяне от 30.07.2019г; справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца към дата 9.08.2019г за клиент с кл.№
**********; извлечение фактури и плащания за период към дата 09.08.2019г за
клиент с кл.№ **********; КП № 11198949/10.01.2017г се
доказват твърденията и на двете страни за наличие на договор за продажба и
доставка на ел.енергия между ищцата и „Енерго-Про Продажби“ АД, извършването на
проверка на СТИ, обслужват обекта на потребление на ел.енергия и претендирането
на ответната страна от ищцата на исковата сума от 4 239,50лв.
За цялостното изясняване на
фактическата страна по спора по делото е допусната,проведена и приобщена
необходимата СЕлТ.
От заключението на в.л.Н.В./л.л.51–55/ се установява, че вещото лице е изготвило
заключението си на база писмените доказателства по делото, ОУ на договорите за
пренос и разпределение на ел.енергия
през електроразпределителните мрежи на „ЕРП СЕВЕР„АД и „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД, както и с Правилата за измерване на количеството ел.енергия-ПИКЕЕ, одобрени
от ДКЕВР, в сила от 14.10.2013г /отменени/.
Установява се, че на дата 4.07.2018г служители на ЕРП СЕВЕР АД са
извършили проверка на електромера, обслужващ адреса на потребление на
ел.енергия, с абонат ищцата. За проверката е бил съставен КП № 1104706, като служителите на „ЕРП СЕВЕР“АД вписали снетите
показания по отделните тарифи на електромера, а именно: 1.8.1–001857кВтч; 1.8.2–005711кВтч;
1.8.3–022773кВтч; 1.8.4– 000000кВтч и 1.8.0–030342кВтч.
Установено е още, че след
проверката СТИ бил демонтирано и предадено за експертиза в БИМ, ГД“МИУ“, РО-Варна,
като бил съставен КП № 1702/16.7.2019г. Било
установено осъществена външна намеса в софтуера на електромера /в тарифната
схема/, наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 от 22773кВтч, която не е
била визуализирана на дисплея, като действително потребената ел.енергия се
разпределяла и върху невизуализираната тарифа Т3. Установено е било от БИМ, че
електромерът съответства на техническите характеристики, Т3 не се изписва на
екрана на СТИ при редовен отчет а наличието на показания в същата тарифа /Т3
или 1.8.3/ показвало неправомерно софтуерно претарифиране
по отделните тарифи /регистри /.
В заключението си в.л. ****
е отчел, че в КП на „ЕРП СЕВЕР“ АД и на БИМ не е било отразено нарушение на
целостта на метрологичната и ведомствени пломби на електромера, което
показвало, че СТИ не е бил отварян с цел неправомерен достъп. Ето защо в случая
е налице софтуерно претарифиране по отделните
регистри, като е било въздействано през инфрачервения
порт на електромера, а количеството ел.енергия от 22773кВтч е отразено в процесната
ф-ра № **********/25.07.2019г на стойност 4239,50лв,
като цената е била определена
математически правилно
От
устните обяснения на в.лице в с.з. се изяснява, че процесното
количество в размер на 22773kВтч е било
отчетено от уред, който е специално създаден
да измерва ел.енергия и да измерва потребявана,
консумирана ел.енергия. След като уредът е отчел количества ел.енергия, без
значение в кои от регистрите /видими или невидими/, според в.л. може да се
счита, че тези количества са били действително доставени до обекта на
потребление, а щом като са били отчетени, значи са били и потребени от абоната.
На в.лице не му бил известен фактът кога е започнало отчитането на ел.енергията
в скрития регистър 1.8.3, което не може да бъде установено с този тип
електромер, т.к. не е от типа СМАРТ.
След като не бил известен
началният период на вмешателството, т.е. откогато е започнато отчитането на ел.енергията
в скрития регистър, нямало как да се определи дали периодът бил по-голям от 365
дни, но същевременно било възможно и да бил по-малък от 1 година.
Няма
спор за това, че ищцата не е платила исковата сума.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът
достига до следните правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на правен интерес
от търсената защита, както към момента на предявяването
на иска, така и до приключването на устните състезания.
В настоящия
случай наличието на спор между
страните за дължимостта на вземането, произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава
имуществената сфера на ищеца с оглед осъщественото
едностранно спиране електрозахранването в обекта, обосновава правния интерес от избраната
форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.
По основателността.
В тежест на ответната страна е чрез главно
и пълно доказване да установи законосъобразността и правилността на корекцията на сметката
на абоната съобразно ОУ
ДПЕЕЕМ и приложимата законодателна
уредба и дължимостта на начислената сума.
В случая няма спор, че ищецът се явява клиент на ответното дружество
и потребител на ел.енергия по смисъла на ЗЕ; както и че имотът,
в който е бил
монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява част от електропреносната мрежа; а също и че с ответникът-въззивник са били в договорни отношения за доставка на
ел.енергия, уредени при публично
обявени ОУ.
Спорните въпроси са досежно корекционното основание на вземането, процедурата
за установяване на неговите предпоставки.
Съгласно разпоредбата
на чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката
устройството и експлоатацията
на електроенергийната система се осъществява
съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите
на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от СТИ.
В ал.2 на чл.83 ЗЕ е предвидено посочените в чл.83
ал.1 т.6 ЗЕ правила да се приемат от
Комисията, т.е. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а понастоящем КЕВР, и да се публикуват от Комисията и енергийните предприятия
на интернет страниците им. С приетата с § 83 т.1 б.„г” от ЗИД ЗЕ, обн.ДВ бр.54/2012 /в сила от
17.07.2012г/, с нормата на
чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е въведено изискване
Общите условия, при които крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция по сметка
съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
С оглед горната правна уредба се
налага изводът,
че с това изменение на ЗЕ е въведено
законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиента при
доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено задължението по чл.98а
ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за
уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка и на
правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
регламентиращи принципите на
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел.енергия и за
извършване на корекция на сметките
за предоставената ел.енергия.
Предвидените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са приети
от ДКЕВР с Протокол №
147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/. Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на
делегирани с разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и
ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и
чл.12 ЗНА, Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по
прилагане на закона, с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ
обосновава принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал
период, но само при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА
материалноправните норми имат действие занапред,
ако друго не е изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от установеното обичайно
действие на нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено в ПИКЕЕ. От
това следва, че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни процедури с начална дата след
16.11.2013г. Ето
защо и с оглед въведения корекционен период разпоредбите на ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат
предвид в случая предвид материалния им нормативен характер
С Решение № 1500/6.02.2017г
5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017)
е обезсилил в една част и отменил в друга Решение № 128971.12.2015 по
адм.д. № 9462/2014г на ВАС,
като са отменени ПИКЕЕ,
приети по т.3 от Протоколно решение № 147/14.10.2013 на ДЕВР, обн.ДВ,
бр.98/12.11.2013г, с изключение на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.
При тези данни следва изводът, че към
момента на начисляването е
имало нормативно основание за
извършване на едностранни корекции на сметките на
абонатите за минал период – чл.48, чл.49,
чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма
действащи правила за
процедурата и условията за установяване на предпоставките им. При тази ситуация,
поради съществуващата законова
делегация в чл.83 ал.2 ЗЕ до
приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, ответното дружество не би могло да се ползва от
корекционната процедура, за която към
датата на проверката са липсвали
нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на
корекционна процедура и начина на
извършване на проверка на средството
за търговско измерване.
При
липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ,
доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни
количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде
осъществено. Общите правила за доказване на определени факти са неприложими,
тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се
регулират от специален закон – ЗЕ, в регулирането на които Държавата, чрез неин
орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при
приемането на общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа
регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно,
недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да бъде
установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид
строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на
потребителите и надзор над доставчиците на енергийни услуги.
Предвид отмяната на чл.47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, съдът намира, че след 14.02.2017г не е налице законоустановена възможност за доставчиците
да извършат такива корекции.
По спорния
въпрос съществува
и задължителна практика, обективирана
в Решение № 165/19.11.2009 по т.д.№
103/2009г на ВКС-II ТО; Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№ 1008/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 223/12.07.2011 по
т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО; Решение № 71/23.06.2011 по т.д.№ 628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по
т.д.№ 225/2010 на ВКС-ІІ
ТО; Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№
39/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 26/4.04.2011 по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010 по
т.д.№ 885/2009 на ВКС-ІІ
ТО, постановени по новия съдопроизводствен ред и по смисъла
на т.2 от ТР 1/19.02.2010г на ОСГТК, които попадат в обхвата на задължителната
съдебна практика.
В цитираните решения е застъпено становището, че
извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече
доставена и ползвана ел.енергия от доставчика е лишена от законово основание -
както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ /обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите нормативни актове
по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на
обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от
принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип
за виновния характер на договорната отговорност.
В Решение № 189/11.04.2011 е отречена възможността
доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи,
съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като
е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са
нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
Процесната корекция е била извършена през
м.май 2018, т.е. след посочената по-горе
дата /14.02.2017г/ и затова е липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова норма, с която да е уредена
специланата процедура. Дори и да се приеме, че
отмяната на нормите, уреждащи формалната процедура за реализиране материалното право по
чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя
законосъобразността на самото му прилагане, процесната корекция отново се явява незаконосъобразна.
В допълнение следва да се отбележи
и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г
по адм.д.№ 3879/2017г
на ВАС, са отменени и останалите
действащи след Решението № 1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г
на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а именно: разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е
потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г
по адм.д.№ 4785/2018г
на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са
отменени вече в цялост. Тъй като
решението на ВАС-петчленен
състав е постановено на 8.11.2018г, т.е. след
начисляването на корекцията и към датата на постановяване на настоящото
решение същото е влязло в законна сила, затова като новонастъпило
обстоятелство следва да бъде съобразено от въззивния съд.
С оглед всичко
изложено по-горе съдът намира, че представеният по делото протокол и
извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на
закона и затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на
ищеца спрямо ответното дружество.
Ето защо предявеният иск се явява доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен за посочената сума.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете
инстанции предпоставят потвърждаване решението на ВРС.
С оглед изхода
на спора във въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 450лв предвид своевременно отправеното искане, представянето на
доказателства за реално сторени такива, като посоченият размер не надвишава
минималния размер, определен за оценяеми искове до 5000лв, съгл.чл.7 ал.2 т.2
от Наредба №1/2004.
Воден от
горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХI-ви с-в № 5066/21.11.2019г по
гр.д.№ 8698/2019г, с което е
прието за установено, че Р.Б.М. не дължи
на „Енерго-Про Продажби“АД сумата от
4 239,50лв, начислена с фактура № *********/29.07.2019г за периода от
5.07.2017–4.07.2018г с кл.№ ********** и аб.№ ********** за адрес на
потребление гр.Варна ж.к.„Победа“ бл.11 вх.В ап.79, на осн.чл.124 ал.1 ГПК;
осъдено е дружеството да заплати на Р.Б.М., сумата от 620,60лв, представляваща сторени разноски по делото, на осн.чл.78
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна бул.„Вл.Варненчик”
№ 258 «Варна тауърс-Г» да заплати на Р.Б.М. ЕГН ********** ***, сумата от 450лв /четиристотин и петдесет лева/,
представляваща сторени в производството разноски, на осн.чл.78
ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: