РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Бургас , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Търговско дело № 20202100900361 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Христофор
Колумб № 43 срещу „ТРАФИК ГРУП“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Несебър, кв. Слънчев бряг, ул. „Хаджи Димитър“ № 2, ет. 2, ап. 6,
представляван от управителя Н. Д. В. и Н. Д. В., с ЕГН **********, с адрес: ***.
Видно от изложеното в исковата молба, със заповед № 87 от 18.02.2020г. за
изпълнение на задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр.
дело № 44 по описа на Несебърския районен съд за 2020г., съдът е разпоредил длъжниците
„ТРАФИК ГРУП“ ЕООД и Н. Д. В., да заплатят на кредитора „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕООД
следните суми:
сумата в размер на 59 643,89 лв., представляваща общия размер на изискуеми и
неплатени лизингови вноски с настъпили падежи за периода от 20.04.2016г. до
20.01.2018г. по договор за финансов лизинг № 01004533/00002 от 22.01.2014г., за
чието обезпечение е учредена договорна ипотека върху недвижим имот с нотариален
акт № *** на нотариус Милена Тодорова с рег. номер 604, с район на действие – РС-
Кюстендил, ведно със законната лихва върху главницата, частично от 18.12.2019г. до
окончателното й изплащане;
сумата в размер на 21 126,50 лв. представляваща незаплатени застрахователни премии
на лизингованите превозни средства за застраховките „Гражданска отговорност“ и
1
„Каско“ с настъпили падежи общо за периода от 14.05.2016г. до 04.06.2019г.;
сумата в размер на 50 402,56 лв., представляваща общ размер на дължимите
неустойки за забава в размер на 0,25% на ден върху неизплатените лизингови вноски и
незаплатените застрахователни премии общо за периода от 20.03.2015г. до
26.11.2019г.;
сумата в размер на 3861.27 лв., представляваща неплатени данъци за превозните
средства за периода от 2016 г. до 2019г. вкл. и
както и направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса
от 2700.69 лв., както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Тъй като длъжниците по издадената заповед за незабавно изпълнение са възразили,
че дължат претендираните от тях суми, „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, с ЕИК ********* е
предявил настоящата установителна претенция, че сумите му се дължат.
Видно от отговорите на ответниците, същите не оспорват, че между страните по
делото е сключен договор за финансов лизинг № 01004533/00002 от 22.01.2014г., по силата
на който ищецът в качеството на „лизингодател“ е предоставил на ответника „ТРАФИК
ГРУП“ ЕООД, с ЕИК *********, в качеството му на „лизингополучател“ и на ответника Н.
Д. В., с ЕГН ********** в качеството му на „солидарен длъжник“ ползването на три броя
лизингови обекти, както следва: а/ товарен автомобил, марка и модел „НИСАН НАВАРА“ с
шаси: *** и двигател № ***; б/ полуремарке, марка и модел KOEGEL SN24, шаси: *** и в/
седлови влекач, марка и модел MAN TGA 18.480, шаси: ***, двигател:***, с дължима от
страна на лизингополучателя по договора за финансов лизинг главница в размер на 61
458,77 ЕВРО, без включен данък добавена стойност, представляваща общата доставна цена
на всички лизингови обекти, предмет на договора за финансов лизинг без включен данък
добавена стойност.
Ответниците обаче считат, че не дължат търсените от тях суми. На първо място се
прави твърдение за изтичане на кратка тригодишна погасителна давност по отношение на
част от търсените погасителни лизингови вноски-за периода април 2016г.-януари 2017г.
Твърди се изтичане на погасителна давност и по отношение на търсените застрахователни
премии за периода 14.05.2016г.-14.02.2017г. Оспорва се твърдението на ищцовата страна, че
има новиране на отношенията между страните, тъй като са сключване на редица
споразумение във връзка с процесния договор за финансов лизинг и съответно се оспорва
твърдението, че тече нова давност от датата на сключване на съответните новиращи
споразумения. Твърди се, че сключения между страните договор са налице неравноправни
клаузи. Посочват се като такива клаузите по т. 1 и т. 2 от договора, тъй като не са
индивидуално уговорени, а препращат към общите условия на лизингодателя.
Неравноправни клаузи от договора се считат, т. 2.6.1 относно уговорената лихва и т. 2.6.2.
относно уговорената надбавка и т. 2.11. относно уговорената неустойка, като се твърди, че
се дава възможност на лизингодателя да променя едностранно лихвата по неясни
икономически критерии. Освен това ответниците навеждат твърдения за нищожност на
2
клаузи на договора. Твърди се нищожност поради анатоцизъм на уговорената неустойка, тъй
като същата се начислява върху компонента главница и възнаградителна лихва,
следователно се касае за начисляване на лихва върху лихва. Твърди се нищожност на
уговорената неустойка за забавено плащане, поради противоречието и с добрите нрави, тъй
като се касае за уговорена нейстойка извън обезпечителната и обезщетителна функция. Иска
се от съда да провери като неравноправни оспорените клаузи от договора с съгласно
разпоредбата на чл. 143, т. 1-17 от Закона за защита на потребителите. Освен това
ответниците твърдят, че лизинговите обекти са продадени, от което е настъпило
удовлетворение на ищеца.
С оглед на така изложеното се иска отхвърляне на предявената претенция.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявената претенция е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите във вр. чл. 345, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закона
и чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във вр. чл. 122, във вр. чл. 121 от
Закона за задълженията и договорите, а именно за установяване на дължимостта на сумите
по издадена заповед за незабавно изпълнение за дължими неизплатени суми по договор за
финансов лизинг- в това число неизплатени лизингови вноски, застрахователни премии,
неплатени данъци за превозните средства и неустойка за забава, за които задължения
ответниците са солидарни длъжници.
Съдът намира за неспорна фактологията, че между страните по делото е сключен
договор за финансов лизинг № 01004533/00002 от 22.01.2014г., по силата на който ищецът в
качеството на „лизингодател“ е предоставил на ответника „ТРАФИК ГРУП“ ЕООД, с ЕИК
*********, в качеството му на „лизингополучател“ и на ответника Н. Д. В., с ЕГН
********** в качеството му на „солидарен длъжник“ ползването на три броя лизингови
обекти, както следва: а/ товарен автомобил, марка и модел „НИСАН НАВАРА“ с шаси: ***
и двигател № ***; б/ полуремарке, марка и модел KOEGEL SN24, шаси: *** и в/ седлови
влекач, марка и модел MAN TGA 18.480, шаси: ***, двигател: ***, с дължима от страна на
лизингополучателя по договора за финансов лизинг главница в размер на 61 458,77 ЕВРО,
без включен данък добавена стойност, представляваща общата доставна цена на всички
лизингови обекти, предмет на договора за финансов лизинг без включен данък добавена
стойност. С допълнителни споразумение от 05.06.2019г. и от 09.04.2019г. са прекратени
договорните правоотношения по отношение съответно на седлови влекач и товарен
автомобил, марка и модел „НИСАН НАВАРА“. Със същите страните са потвърдили
размерите на дължимите суми от ответниците.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, която след справка в
счетоводството на ищеца е установила, че по процесния лизингов договор има начислени и
3
неизплатени суми от ответниците както следва: 59 643,89 лева-неплатени лизингови вноски,
21 126,50 лева-неплатени застрахователни премии и 3 861,27 лева-дължим данък за
превозните средства, 4 784,65 лева-разноски. Изчислена е и неустойка за забава върху
просрочените вноски в размер на 50 402,56 лева.
От приложения към заповедното дело договор за финансов лизинг № 01004533/00002
от 22.01.2014г. и погасителен план към него, е видно, че страните са уговорили плащане на
лизингова вноска, включваща лихва, която е образувана от базов лихвен процент Euribor и
надбавка от 9,190 % и уговорили са плащане на неустойка за забава в размер на 0,25 % на
ден върху просрочената сума. Пак видно от договора, страните са се съгласили, че
неразделна част от договора са и действащите общи условия на ищеца по отношение на
договор за финансов лизинг. Съгласно т. 13.2. и т. 13.2. от общите условия, лизингодателят
сключва застрахователни договори за имуществото, като застрахователните премии са за
сметка на лизингополучателя. Съгласно т. 12.2., б. „г“. от общите условия,
лизингополучателят заплаща всички разходи, произтичащи от нормативни и правоприложни
юридически актове, касаещи ползването на имуществото в страната и собствеността върху
него.
Съдът приема, че ответнците не могат да се позовават на потребителска защита и
съответно да правят възражения за наличието на неравноправни клаузи в договора, тъй като
налице хипотезата на сключване на договор за финансов лизинг между търговци по
отношение на ищеца и ответника „ТРАФИК ГРУП“ ЕООД, с ЕИК *********. Ответникът
Н. Д. В. е физическо лице, но и управител на търговеца-лизингополучател, и като такъв се
явява в тесни професионални връзки с търговеца и също не може да се ползва от
потребителска защита като за физическо лице-потребител, тъй като се е задължил във връзка
с търговската дейност на дружеството, което представлява.
При така изложената фактология съдът прави следните правни изводи:
Дължима е ответниците сумата от 59 643,89 лева-неплатени лизингови вноски.
Въпросните вноски са уговорени между страните по договора и приложения към него
погасителен план. В тежест на ответниците беше да докажат, че са изправна страна по
договора и са изплатили всички дължими от тях вноски, каквито твърдения липсват и
каквито доказателства не се ангажираха от същите. Напротив изготвената съдебно-
икономическа експертиза, която черпи информация от необорената презумпция за редовно
водено от ищеца счетоводство, установи, че за периода 20.04.2016г.-20.01.2018г.
ответниците не са погасили падежни вноски именно в посочения от ищеца в исковата молба
размер от 59 643,89 лева. Тъй като от страна на ответниците е направено възражение за
погасяване на част от дължимите вноски с кратката тригодишна давност, съдът следва да се
произнесе по така направеното възражение. Действително съдебната практика прие
/например решение № 16 от 09.05.2017г. по гр.д. № 50185/2016г. на ВКС, ГК, I г.о. /№
185/2016г. по описа на II т.о./, че лизинговите вноски по договор за финансов лизинг, имат
4
характер на периодични плащания и по отношение на същите е приложима давността по чл.
111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите. При отчитане на изтеклата тригодишна
давност, съдът констатира, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълненение, по което е образувано ч. гр. дело 10693/2019г. по описа на БРС,
а именно 18.12.2019г., погасени по давност са лизинговите вноски с падежни дати за
периода 20.04.2016г.-20.11.2016г., които съобразно отчетени плащания са посочени в
икономическото заключение в общ размер на 20 702,91 лева. Следователно на ищеца от
общо дължимите лизингови вноски следва да се приспаднат тези погасени по давност, при
което на същия се дължат лизингови вноски в размер на 38 940,98 лева. Следва да се
отбележи, че е неоснователно възражението на ищеца, че между него и ответниците са били
новирани отношенията по повод на процесния лизингов договор, поради което е налице
прекъсване на теченето на давностни срокове. Съдът намира, че сключваните след
процесния договор споразумения нямата характер на новация по смисъла на 107, ал. 1 от
ЗЗД, тъй като не касаят погасяване на правоотношенията по лизинговия договор чрез замяна
с нови. Касае се за промяна в уговореното между страните именно по отношение на
правоотношенията по лизинговия договор.
Неоснователно е позоваването на ответниците на изтекъл кратък давностен срок по
отношение на търсените от тях суми за заплатени застрахователни премии и данък за
превозните средства, ползвани по договора за лизинг. Както вече е приел за доказано по-
горе съдът, дължимостта на тези задължения от ответниците, в качеството им на
лизингополучатели, е определена в общите условия на ищеца, които са неразделна част от
процесния договор за лизинг. Тези задължения нямат този периодичен характер на
лизинговите вноски, тъй като нямат предварително определен размер и падеж на
задължението, поради което и съдът приема, че относно погасяването на същите е
приложима предвидената в чл. 110 от ЗЗД обща петгодишна давност. От изготвената
съдебно икономическа експертиза е видно, че ответниците дължат застрахователни премии
за периода 14.05.2016г.-04.06.2019г. в общ размер на 21 126,50 лева. Сумите не са погасени
по давност, няма доказателства да са заплатени, следователно са дължими от ответниците.
Тъй като ищецът претендира дължимост на сумата за застрахователни премии в размера,
установен и от икономическият експерт, то претенцията за същата е доказана по основание
и размер. Икономическата експертиза е установила и дължими суми за неплатен данък ПС
в общ размер на 3 861,27 лева. Ответниците не са представили доказателства да са платили
тези дължими от тях данъци, поради което и сумата е дължима от тях съобразно заявеното
от ищеца.
По делото се претендира и дължимост на неустойка за забава в общ размер на
50 402,56 лева. Такава безспорно е уговорена в договора за лизинг, установи се безспорна
забава в плащанията на лизинговите вноски от страна на ответниците, а икономическата
експертиза е установила, че правилно е начислена неустойката за забава от ищеца в размера,
в който я претендира по делото. От страна на ответниците е направено възражение за
нищожност на уговорката за неустойка за забава като неравноправна клауза по смисъла на
5
Закона за защита на потребителите, но съдът се е мотивирал, че ответниците не се ползват с
такава потребителска защита и съдът не дължи произнасяне по същество по отношение на
това възражение. Направено е възражение за нищожност на клаузата за неустойка на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД-противоречие на добрите нрави. Съдът намира така
направеното възражение за основателно. На първо място следва да се спомене, че с оглед
постановеното тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г., постановено по т. дело № 1/2009
г. по описа на ВКС, безспорно се прие, че и по повод на сключена търговска сделка, може да
се твърди нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави. В
случая между страните е уговорена неустойка за забава, която е в размер на 0,25 % от
дължимата сума за всеки просрочен ден. Съдът констатира, че така уговорената неустойка за
забава е почти десет пъти по голяма от размера на законна лихва за забава, при което
намира, че същата излиза извън обезщетителния характер на неустойката, явява се явно
несправедлива и съответно е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Следователно
предвид на тази нищожна клауза в договора, на ищеца не се дължи претендираната по
делото сума за неустойка за забава в размер на 50 402,56 лева.
Предвид становището на съда за частична основателност на предявените претенции и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски
съобразно уважената част. Направените разноски са в размер на 3 400 лева, от които
2 700,69-платена държавна такса, 400 лева-платено възнаграждение на вещо лице и 300 лева-
определено от съда възнаграждение за юрисконсулт. Следователно на ищеца се дължат
разноски в размер на 1 609,97 лева.
От страна на ответника няма искания за разноски и доказателства такива да са
направени.
Исковият съд дължи произнасяне и по разноските, направени от ищеца в заповедното
производство, като са представени доказателства за направени такива в размер на 2 850,69 лева,
представляващи внесена държавна такса и дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Предвид частичната основателност на сумите по заповедта дължимите разноски следва да се
присъдят в размер от 1 349,59 лева.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че „ТРАФИК ГРУП“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Несебър, кв. Слънчев бряг, ул. „Хаджи
Димитър“ № 2, ет. 2, ап. 6 и Н. Д. В., с ЕГН **********, с адрес: *** дължат солидарно на
„ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Христофор Колумб № 43, следните суми съгласно договор за финансов лизинг №
01004533/00002 от 22.01.2014г., оспорени в производството по ч. гр. дело № 44 по описа на
6
Несебърския районен съд за 2020г:
сумата в размер на 38 940,98 лева., представляваща общия размер на изискуеми и
неплатени лизингови вноски с настъпили падежи за периода от 20.12.2016г. до
20.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, частично от 18.12.2019г. до
окончателното й изплащане;
сумата в размер на 21 126,50 лв. представляваща незаплатени застрахователни премии
на лизингованите превозни средства за застраховките „Гражданска отговорност“ и
„Каско“ с настъпили падежи общо за периода от 14.05.2016г. до 04.06.2019г.;
сумата в размер на 3 861,27 лв., представляваща неплатени данъци за превозните
средства за периода от 2016 г. до 2019г. вкл., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част.
ОСЪЖДА „ТРАФИК ГРУП“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Несебър, кв. Слънчев бряг, ул. „Хаджи Димитър“ № 2, ет. 2, ап. 6 и Н. Д. В.,
с ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят поравно на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Христофор Колумб № 43,
сумата от 1 609,97 лева, представляваща направените по настоящото дело разноски.
ОСЪЖДА „ТРАФИК ГРУП“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Несебър, кв. Слънчев бряг, ул. „Хаджи Димитър“ № 2, ет. 2, ап. 6 и Н. Д. В.,
с ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят поравно на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Христофор Колумб № 43
сумата от 1 349,59 лева, представляваща направените в производството по ч. гр. дело № 44
по описа на Несебърския районен съд за 2020г. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7