Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 18.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на шести юни
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Десислава Буюклиева,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 758 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № КОС-1 от 27.02.2018 г. на Началник РУ МВР Септември
е наложена глоба в размер на 500 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.212 от ЗОБВВПИ
на П.Д.З. с ЕГН: ********** ***5 за нарушение на § 11 от
ЗОБВВПИ.
Срещу НП е подадена в срок жалба от П.Д.З.,
в която се навеждат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и съществени
нарушения на процесуалните правила при издаването на постановлението, като се
моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния
си представител, поддържа жалбата и моли съда да отмени постановлението.
Ответникът
по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. Не взема становище.
Съдът, като съобрази доводите
изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 06.02.2018 г. в с. г., община Белово, ул. „**” № 25,
при извършване на претърсване и изземване в дома на жалбоподателя e намерен 1 брой газов пистолет
марка „з.914“, калибър 9 мм. с фабричен № 084440. Видно от договор №
149/31.08.2010 г. жалбоподателят е придобил газовото оръжие от ЕТ „**“ гр.
Септември, за което не с установено да е уведомил писмено началника на РУ на
МВР Септември. На 06.02.2018 г.
свидетелят И.Л. съставил АУАН на жалбоподателя, подписан и получен без
възражения. Въз основа на съставения АУАН, Началникът на РУ МВР Септември е издал
обжалваното наказателно постановление.
По делото е разпитан като свидетел И.Л.. В
показанията си той потвърждава гореописаната фактическа обстановка. Тя се потвърждава
и от събраните писмени доказателства по делото.
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата
е процесуално допустима, подадена от лице, което има правен интерес от
обжалването, в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е
основателна по следните съображения:
Съгласно чл.34, ал.1 ЗАНН: „Не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението“. Налице са две равностойни
хипотези, при които не следва да се образува административнонаказателно
производство. Безспорно е установено в конкретния случай, че жалбоподателят е придобил
газовото оръжие на 31.08.2010 г. Съгласно § 11 от ПЗР на ЗОБВВПИ: „Лицата,
придобили неогнестрелни оръжия (газово и сигнално оръжие или пневматично оръжие
с кинетична енергия над 24 джаула) до влизането в сила на закона, ги декларират
пред началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по
постоянния адрес на физическото лице в срок до една година от влизането му в
сила.“ Законът е
влязъл в сила на 17.09.2010 г. След като е придобил газовия пистолет преди
влизането в сила на закона, жалбоподателят е следвало да го декларира в срок до
17.09.2011 г. Той не е сторил това, поради което нарушението е извършено на
18.09.2011 г. Следователно е следвало АУАН да бъде съставен
най-късно до 18.09.2012 г., което не е сторено. АУАН е съставен едва на 06.02.2018
г., което е нарушение на **та хипотеза на чл.34, ал.1 ЗАНН - не се образува
административнонаказателно производство, ако е изтекла една година от
извършване на нарушението. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015
г. на ВАС и ВКС сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и
наказания са давностни. „Давността е период от време, определен в закон, с
изтичането на който титулярят на едно право губи предоставената му от закона
възможност да го осъществи. В наказателното право давността е само погасителна
и е свързана с два признака: позитивен - изтичане на установен от закона срок
от време след довършване на деянието или влизане в сила на присъдата, и
негативен - пасивност от страна на надлежните органи за изпълнение на
наказанието. Давността се прилага служебно, като държавата губи своето
материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложено му
наказание. Давността погасява наказателната отговорност, което на свой ред
прави наказателното производство недопустимо. По подобие с наказателното право,
с изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да
бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по
административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за
реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за
реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е
материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява
възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че
продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия
орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир“.
Това е достатъчно основание за отмяна на атакувано НП,
поради което съдът счита, че не следва да излага други доводи по същество на делото.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва
да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен
съд Пазарджик
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление №
КОС-1 от 27.02.2018 г. на Началник РУ МВР Септември, с което е наложена глоба в
размер на 500 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.212 от ЗОБВВПИ на П.Д.З. с
ЕГН: ********** ***5 за нарушение на § 11 от ЗОБВВПИ.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: