Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 198
18.03.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА
ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №25 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.164, ал.3 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на П.П.П. ***, против Заповед
№3282з-4016/04.12.2018 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ –
МВР.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на
заповедта на основанията, визирани в чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК – съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Излага
съображения, че обжалваната заповед представлявала индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, тъй като пряко и едностранно променяла
съществени елементи на служебното му правоотношение и така засягала неговите
права и законни интереси на държавен служител в системата на МВР. Същата
следвало да отговаря на изискванията на ИАА, но не съдържала никакви мотиви, от
които да може да се формира извод за приложимите правни норми и предпоставките
за извършеното едностранно изменение на служебното правоотношение. Заповедта не
съдържала нито правни, нито фактически основания за своето издаване. Като
основание бил посочен чл.14 от Наредба №8121-408 от 14.05.2015 г. за оценка на
изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР. Действително на
жалбоподателя била изготвена оценка на изпълнението на длъжността, но същата
била непълна, неточна и субективна. Жалбоподателят не бил уведомен какво е било
мнението/отношението на органа по назначаването по подаденото от него писмено
възражение срещу оценката. Оспорената заповед се явявала издадена в съществено
противоречие с изискването за форма, тъй като не била мотивирана. Освен това
била издадена в противоречие с материално-правните норми, тъй като не били
налице основанията за едностранна промяна на съществен елемент от служебното
правоотношение. Не съответствала и на целта на закона, тъй като преместването
или преназначаването следвало да са продиктувани и обосновани от служебна
необходимост, а не самоцелни. Твърди се и че обжалваната заповед била издадена
без да бъде спазена процедурата по преназначаване, регламентирана в Наредба
№8121з-310/17.07.2014 г. за държавните служители в МВР. Същата била издадена
извън срока по чл.7, ал.7 от посочената наредба. Претендира се обжалваната
заповед да бъде отменена.
Ответникът, Директора на Главна дирекция „Гранична
полиция“, чрез процесуален представител излага в писмени бележки становище за
неоснователност на жалбата и претендира нейното отхвърляне.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №3282з-2347/19.07.2018 г. на Директора
на ГД „Гранична полиция“, на основание чл.41, ал.3, т.2 и ал.4 от ЗМВР, във
връзка с чл.6 от Наредба №8121з-408/14.04.2015 г. и предложение
№4070р-10905/16.07.2018 г. от директора на РДГП – Елхово, е определена поименно
тричленна Комисия, която да извърши оценка на изпълнението на длъжността на
младши инспектор П. П. П. – старши полицай в 03 група на ГКПП Капитан Андреево
от ГПУ – Свиленград към РДГП – Елхово при ГДГП.
В изпълнение на заповедта назначената Комисия е
изготвила оценка на изпълнението на длъжността от държавния служител,
резултатите от която е обективирала в Справка №р-12461/16.08.2018 г. В
Справката са изложени данни относно образованието и квалификацията на служителя
П.П.П., допълнителните му квалификации, награди и наказания. Посочено е, че
Комисията е изискала писмено от Началник ГПУ Свиленград предоставянето на
информация съгласно чл.9 от Наредба №8121з-408/14.04.2015 г. и изхождайки от
обобщената информация, изложена в Справка рег.№4536р-20988/09.08.2018 г.,
касаеща количествените и качествените показатели, отразяващи служебната дейност
на служителя, Комисията е достигнала до заключения относно професионалните
качества на служителя. Комисията е изложила становище по изброени качествени
показатели за периода на оценяване на служебната му дейност, изброила е
изпълнените от същия оперативни задачи. Като краен резултат Комисията оценява
дейността на служителя като незадоволителна и несъответстваща на заеманата до
момента длъжност на ГКПП Капитан Андреево.
Справката е подписана от всички членове на
Комисията и към нея са приложени Кадрова справка на младши инспектор П.П.П. и
Карта за изпълнение на длъжността рег.№4070р-12283/13.08.2018 г. В Картата е
вписан периодът на оценяване – от 01.01.2017 г. до 19.07.2018 г., критериите за
оценка в шест групи: 1. Срочно и качествено изпълнение на служебните
задължения; 2. Познаване и прилагане на нормативните актове, регламентиращи
дейността на организационната структура и функциите на заеманата длъжност; 3.
Организационни и управленски умения; 4. Способност за самостоятелна работа; 5.
Работоспособност и поведенчески контрол и 6. Професионална мотивация и
отговорност – съответно техни подгрупи и приложимост на всеки показател. По
отделните показатели са поставени точки от Комисията, като общата и крайна
оценка е 12 точки.
Картата е подписана от всички членове на
Комисията, и видно от отразеното под текста ѝ, на 28.08.2018 г. срещу
подпис служителят П.П.П. се е запознал с оценката и правото си да подаде
писмени възражения по нея.
Под УРИ 4536р-23425/04.09.2018 г. П.П.П. е подал
до Директора на ГД „Гранична полиция“ – МВР Възражение относно изготвената му
оценка на изпълнение на длъжността. Изложил е съображения, че според него не са
били налице основанията, визирани в чл.4, ал.1 и ал.2 от Наредба №81213-408 от
14.04.2015 г. за изготвяне на оценка за изпълнението на длъжността. Навел е
конкретни възражения по определения му брой точки по критерии 1.2; 1.8 и 1.9,
както и становище, че оценките му по редица други критерии (напр. 6.1; 6.2;
5.1; 1.16; 1.13) са занижени от комисията и на базата на неговата
работоспособност и морал заслужавал да му бъдат поставени по-високи такива.
Относно подаденото Възражение е изготвено
Становище на Комисията, адресирано до Директора на ГД „Гранична полиция“ с
№р-14226/18.09.2018 г. Комисията е изразила мнение, че единствено възражението
по показател 1.2 би могло да се приеме за основателно, като оценяването с 1
точка се дължи на формулировката на показателя и обстоятелството, че служителят
няма разкрити неистински и подправени документи. Но дори да се приеме, че тъй
като действително няма установени пропуски при разкриването на такива,
служителят е следвало да се оцени с максималния резултат от 3 точки по този
показател, то общата оценка по критерий „Срочно и качествено изпълнение на
служебните задължения“ няма да се промени и няма да повлияе на крайната оценка
от 12 точки. Комисията счита, че липсват основания за преразглеждане на
получената крайна оценка. Становището е подписано от членовете на Комисията и
за „запознат“ от Директора на РДГП Елхово.
Съставен е Протокол №4070р-16910/08.11.2018 г.
относно предлагане на длъжност на държавен служител от МВР. В него е посочено,
че на 08.11.2018 г., във връзка с установени незадоволителни резултати в
служебната дейност въз основа на извършена оценка на изпълнението на длъжността
на младши инспектор П. Пенев П., в присъствието на двама поименно посочени
служители, младши инспектор П. удостовери съгласието си да заеме предложената
му длъжност полицай в 04 група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ –
Свиленград към РДГП – Елхово при ГДГП – МВР. В протокола са положение подписите
на служителя и на двамата свидетели.
Изготвено е Предложение УРИ 4070р-17133/14.11.2018
г. на Директора на РДГП – Елхово до Директора на ГДГП относно преназначаването
на младши инспектор П. Пенев П. от длъжност старши полицай на ГКПП Капитан
Андреево от ГПУ Свиленград към РДГП – Елхово на младши изпълнителска длъжност –
полицай в 04 група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ – Свиленград към РДГП
– Елхово.
Със Заповед №3282з-4016/04.12.2018 г. на Директора
на Главна дирекция „Гранична полиция“, на основание чл.159, ал.1, т.4 и чл.164,
ал.3, т.1 от ЗМВР, във връзка с чл.14 от Наредба №8121з-408/14.04.2015 г. за
оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР, протокол
рег.№4070р-16910/08.11.2018 г. и предложение №4070р-17133/14.11.2018 г., се
преназначава младши инспектор П.П.П. – старши полицай в 03 група на Граничен
контролно-пропускателен пункт – Капитан Андреево от Гранично полицейско
управление – Свиленград при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово към
Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, на младши изпълнителска длъжност
старши полицай в 04 група „Охрана на държавната граница“ от Гранично полицейско
управление – Свиленград към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово при
Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, считано от датата на встъпване в
длъжност, с посочено основно месечно възнаграждение.
Под текста на заповедта служителят е вписал: „Запознах
се със заповедта. Отказвам да встъпя“ с дата 17.12.2018 г. и саморъчен подпис.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 27.12.2018
г.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана при спазване на предвидения в
чл.149, ал.1 от АПК 14-двенен срок за обжалване от съобщаването на акта. Насочена
е срещу годен за оспорване административен акт и е подадена от адресат на акта,
непосредствено и неблагоприятно засегнат от него, за който е налице правен
интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по
делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен
акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита
жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма,
подписана е от издателя си и изхожда от административен орган, разполагащ с
материална компетентност, която не се оспорва. Директорът на Главна дирекция
„Гранична полиция“ е ръководител на структура по чл.37, ал.1, т.1 от ЗМВР,
който разполага с изрично предвиденото в чл.159, ал.1, т.4 от ЗМВР правомощие
да преназначава държавните служители на младши изпълнителски длъжности,
респективно с компетентност да издаде заповед от вида на процесната.
Доколкото в специалния закон ЗМВР липсва конкретна
уредба на съдържанието на заповедите за преназначаване, същите следва да
отговарят на общите изисквания на чл.59,
ал.2 на АПК. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед съдържа
изискуемите от посочената норма реквизити, включително фактически и правни
основания за издаване на акта, и възражението на жалбоподателя за
немотивираност на заповедта се явява неоснователно.
Като правно основание за издаване на заповедта
административният орган е вписал в нея разпоредбата на чл.164, ал.3, т.1 от ЗМВР, според която държавният
служител може да бъде преназначен по предложение на съответния ръководител на
друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност в следните случаи: (т.1)
установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка
на изпълнението на длъжността. В другата вписана в заповедта разпоредба, тази
на чл.14 от Наредба №8121з-408/14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на
длъжността от държавните служители в Министерството на вътрешните работи е
регламентирано, че при получена крайна оценка от 7 до 12 точки включително, са
налице незадоволителни резултати от изпълнението на длъжността, определени в
длъжностната характеристика на държавния служител, и е основание за
преназначаване на друга длъжност по реда на чл.164, ал.3, т.1 ЗМВР.
В мотивите на Тълкувателно решение №4/2004 г. на
ОС на ВАС е обсъдена необходимостта и задължителността на излагането на мотиви
при издаване на акт от административния орган. Възприето е, че по този начин се
дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са
фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна
норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен орган и съда
да извършат проверката за законосъобразност на акта и по изложените причини
липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения
административен акт. Съгласно Тълкувателно решение №16/1975 г. на ОСГК на ВС,
не е необходимо обаче да съвпадат по време издаването на административния акт и
излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до
едното или другото разрешение, като е възможно мотивите да предхождат
издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед
предстоящото издаване на административния акт.
От фактическа страна процесната заповед е
обоснована чрез препращане към Протокол рег.№4070р-16910/08.11.2018 г. и Предложение
№4070р-17133/14.11.2018 г., което е напълно допустимо съобразно възприетото в
тълкувателните решения. И двата цитирани документа се съдържат в преписката и
съдържанието им позволява да бъде разкрита волята на административния орган
относно упражненото субективно право, както и да бъде извършена проверка за
материалната законосъобразност на акта. В Предложение УРИ 4070р-17133/14.11.2018
г. е посочено, че е извършена оценка на изпълнението на длъжност от държавния
служител П. П. П., за резултата от която е изготвена карта и крайната оценка на
служителя е 12 (дванадесет) точки, т.е. са налице незадоволителни резултати от
изпълнението на длъжността, определени в длъжностната характеристика. В
Протокол №4070р-16910/08.11.2018 г. също е посочено, че на държавния служител
се предлага длъжност за преназначаване във връзка с извършената му оценка на
изпълнението на длъжността и установените незадоволителни резултати. Служителят
П. не само се е запознал срещу подпис, но е и вписал „съгласен съм“ в този
протокол, което означава, че е бил напълно наясно с мотивите, на основание на
които е издадена обжалваната заповед.
След като фактическите основания за издаването на
заповедта могат да бъдат извлечени от съдържащите се в преписката документи, то
неизлагането на повече мотиви в самия акт не съставлява нарушение на
изискването за форма и не прави акта немотивиран.
Не се констатират и допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта.
На първо място е спазено законовото изискване,
визирано в чл.164, ал.3, т.1 от ЗМВР, държавният служител да бъде преназначен
на друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност по предложение на съответния ръководител, каквото
има изготвено и представено по делото.
В чл.164, ал.6 от ЗМВР е предвидено, че условията
и редът за преназначаване се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, каквато е Наредба №8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Неоснователно е възражението в жалбата относно
неспазване на срока, визиран в чл.7, ал.7 от цитираната Наредба, според който преназначаването
се извършва в тридесетдневен срок от възникване на обстоятелствата по ал.1, т.1
– 4 и 6. В ал.1, т.6 на чл.7 от Наредбата е посочено, че ръководителят на
структура на МВР, в щата на която е заеманата длъжност, предприема действия за
предлагане на държавния служител на друга длъжност, в случаите „по чл.164, ал.3
от ЗМВР“, а съгласно последната разпоредба за преназначаването на държавния
служител се изисква предложение на съответния ръководител. Процесната Заповед за
преназначаване на служителя е издадена на 04.12.2018 г., т.е. преди изтичане на
30-дневен срок от предложението, направено на 14.11.2018 г. От друга страна разглежданият
срок не може да се приеме за преклузивен, поради което и неспазването му само
по себе си не влече незаконосъобразност на заповедта за преназначаването.
По отношение материалната законосъобразност на
оспорената заповед съдът приема, че същата е издадена при наличието на
установените в закона предпоставки за издаването ѝ. Жалбоподателят на
практика не оспорва основния релевантен факт, че му е извършена оценка на
изпълнението на длъжността като държавен служител в МВР, при която е получил
крайна оценка от 12 точки, съответстваща на „незадоволителни резултати от
изпълнението на длъжността“. Същият излага възражения по начина на определяне
на тази оценка, който се извършва в отделно и самостоятелно производство,
завършващо с вътрешнослужебен по своя характер акт, който не подлежи на съдебен
контрол относно оперативната самостоятелност на Комисията, на която е възложено
изготвянето на оценката. Съдът формално може да прецени единствено, че оценката
е изготвена от компетентна, назначена с изрична заповед Комисия, която е
работила в съответствие с изискванията на Наредба №8121з-408 от 14.04.2015 г.
за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, попълнила е Карта за оценка, съответстваща
на образеца Приложение към чл.10 от тази Наредба, по всички приложими
показатели и сборът на точките по всеки от шестте критерия коректно е изчислен
съгласно правилото на чл.12, ал.4 от Наредбата. Съответно общата оценка за
изпълнението на длъжността, като сбор от оценките на шестте критерия е равна на
12. При това положение са налице незадоволителни резултати по смисъла на чл.14
от Наредбата, които пък са основание за преназначаване на служителя на друга
длъжност по реда на чл.164, ал.3, т.1 от ЗМВР. По делото са налице данни, че
становището на Комисията относно липсата на основания за преразглеждане на
получената крайна оценка по възражението на служителя е изпратено до Директора
на ГД „Гранична полиция“, но не е представено решението на последния по чл.19
от Наредба №8121з-408 от 14.04.2015 г. Дори да се
приеме, че в случая формално, с липсата на обективирано в отделен акт решение на органа по
назначаването за утвърждаване на
изготвената от Комисията оценка, е допуснато нарушение, то съдът намира, че същото
не би било от категорията на съществените, даващи основание за отмяна на
заповедта само на процесуално основание. В Наредба №8121з-408 от 14.04.2015 г. не са предвидени
правила за запознаване на държавния служител с решението по чл.19, респ. незапознаването на служителя с такова не
би могло да повлияе върху съдържанието на процесния акт. Доколкото преценката
за правилното определяне на оценката е предоставено изцяло в правомощията на
органа по назначаването, който е и овластеният от закона орган да издаде
заповедта за преназначаване на служителя, с издаването на последната заповед е безспорно,
че Директорът на ГД „Гранична полиция“ е възприел становището на Комисията
относно липсата на основания за преразглеждане на получената оценка и че същата
е правилно изготвена.
По отношение на подробно развитите от пълномощника
на жалбоподателя в съдебно заседание доводи за издаване на акта в несъответствие
с целта на закона, съдът намира, че от доказателствата по делото, преценявани в
тяхната съвкупност, не може да се установи по несъмнен начин заповедта да е
издадена за цел, различна от предвидената в закона. Обстоятелството, че оценката
е извършена от Комисията въз основа на данни, предоставени им от Началника на
ГПУ – Свиленград, не може да се отчете като предубеденост на Комисията, тъй
като в разпоредбата на чл.9 от Наредба №8121з-408 от 14.04.2015 г. е предвидена
възможност при изготвяне на оценката комисията да изиска справка от прекия
ръководител на оценявания служител, в която се отразяват резултатите от
служебната му дейност за проверявания период по количествени и качествени
показатели.
Предвид установеното, оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, при спазване на регламентираната форма, при
липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Същата следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена
като неоснователна.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.8
от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по т.д.
№5/2009 г. на ВАС, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно
чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка с
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП,
съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.П. ***, против Заповед
№3282з-4016/04.12.2018 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ –
МВР.
ОСЪЖДА П.П.П., ЕГН **********,***, да заплати на Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР разноски по делото в размер на 100 (сто)
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: