№ 9366
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110151379 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът “Т.С.” АД е предявил е предявил по кумулативно
обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, както следва:
- с правно основание чл.59 от ЗЗД сумата от 622,63 лв., представляваща стойността,
с която се е обогатил без основание в размер на цената на незаплатена доставена и
използвана топлинна енергия за топлоснабден обект в гр. София, ..., за периода 01.10.2020г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2023 г. до
окончателното ѝ изплащане.;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 131,44 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода 01.12.2020 г. до
26.06.2023 г.;
-с правно основание чл.59 от ЗЗД сумата от 6,10 лв., представляваща стойността, с
която се е обогатил без основание в размер на цената на извършено дялово разпределение
на топлинна енергия в етажна собственост, където се намира топлоснабден обект в гр.
София, ..., за периода 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата
за периода от 04.07.2023 г. до окончателното ѝ плащане.;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1,18 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода 01.07.2021 г. до
26.06.2023 г.
В законоустановения срок е депозиран отговор от „Ф.Б.“ ЕООД чрез адв. М. А., с
който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че процесния имот не е
топлоснабден, сочи че дружеството не е обвързано от ОУ на Топлофикация. Алтернативно
1
твърди, че посочените в исковата молба суми не отговарят на реално потребената топлинна
енергия. Излага и други подробни съображения по същество. Моли исковете да бъдат
отхвърлени, претендира разноски.
Относно иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Фактическият състав, от който възниква правото на ищеца по чл.59 от ЗЗД включва
следните материални предпоставки: 1. обогатяване, което може да се прояви по 2 начина:
позитивно – когато настъпва благоприятна промяна в имуществото – увеличаването му -
негативно – при т.нар. спестени разходи, при което имуществото не се увеличава чрез
добавяне на актив, но се избягва намаляване на имуществото от това, че не то, а друго лице
прави разходи; 2. Обедняване на друго лице– необходимо е да има намаляване на
имущественото право на друго лице; 3. връзка между обогатяването и обедняването, която
не е причинна; 4. липса на основание за обогатяването и 5. субсидиарност – ал.2 на чл.59 –
обеднялото лице няма друго средство за правна защита.
При наличието на тези 5 фактически предпоставки между двете лица възниква
едностранно облигационно отношение, което се състои в задължение на обогатилия се да
плати на обеднелия по – малката от двете суми. Следователно вземането за неоснователно
обогатяване е винаги парично. Обогатяването и обедняването са и критерии за определяне
размера на неоснователното обогатяване.
Разпоредбата на чл. 149, т. 3 от ЗЕ, действали през процесния период, предвиждат
продажбата на топлинна енергия да се извършва въз основа на писмен договор при общи
условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи
стопанска дейност.
В случая ответникът има качеството на небитов клиент на топлинна енергия по
смисъла на пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, поради което и за да е действителен сключеният от
него договор за продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е
спазена предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма. Този извод следва както от
представените по делото доказателства относно вида на имота на ответника – офис, така и
от анализа на дефинитивните разпоредби на понятията за "небитов клиент" и "битов
клиент", който съгласно пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете
дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона – пар. 1, т. 42
и т. 43, така и в действащата, следва, че законодателят е използвал като критерии при
дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект /физическо или юридическо
лице/, и нуждите, за които той ползва/купува енергия /битови - за домакинството си, или
небитови – по арг. на противното, такива които не задоволяват битови нужди/. Определящи
2
са нуждите, за които се ползва/купува енергия. В случая ответникът е търговско дружество и
ползва имота за задоволяване на небитови нужди. „Ф.Б.“ ЕООД е собственик на съответна
топлоснабдения имот, видно от представения Нотариален акт № 104 от 15.10.2020г.
Следва да се отбележи, че понятието "стопански нужди" или "небитови нужди"
съгласно действащата ДР на ЗЕ е дори по-широко от търговска дейност и се свързва с
нуждите, които задоволява конкретният имот. В случая несъмнено е, че имотът е
предназначен за задоволяване на небитови нужди поради характера му на офис помещение,
като още повече собственикът му е юридическо лице поради което, се налага извода за
небитово ползване на топлинна енергия.
В настоящото производство не се спори, че между главните страни не е бил
сключван договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в
чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/
нужди.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 от ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
При условие, че ищецът доставя топлинна енергия в топлоснабдения имот, за който
няма сключен надлежен договор, тъй като се ползва за стопански нужди, макар и да липсва
облигационно правоотношение, ответникът, като потребява топлинна енергия без да
заплаща нейната стойност, несъмнено се е обогатил- получавал е услуга, чиято стойност не е
платена и съответно е налице и обедняване на ищеца минимум до размера на цената на
потребената топлинна енергия.
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват
се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви
или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В
последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са
били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е трябвало да
ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане (в
този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. дело №
941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В настоящия случай
ответникът си е спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за
процесния имот, на който той е собственик.
Размерът на спестените от ответника разноски следва да се определи въз основа на
реално потребената топлинна енергия и съответната част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация по арг. от чл. 156 от ЗЕ, които се установяват от
приетото от съда заключение по назначените експертизи.
3
От заключението на вещото лице става ясно, че имотът през процесния период не е
бил свързан към сградните инсталации за отопление и БГВ. На абоната не е била
начислявана ТЕ за отопление и за БГВ и абонатът не дължи суми за такава ТЕ. Абонатът
дължи суми за сградна инсталация, защото имотът се намира в топлофицирана сграда и
според изискванията на Наредбата за топлоснабдяването и ЗЕ, ТЕ от сградната инсталация
се разпределя между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми по
проект. Начинът на разпределяне на ТЕ показва, че наличието или не на тръби, лири и
колектори и др. не оказва влияние на разпределяната на абоната ТЕ от сградната
инсталация. Презумпцията е, че имотът обменя топлина с околните имоти в сградата.
Съгласно чл. 7.2. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април
2007 г. за топлоснабдяването: Топлинната енергия за отопление на общите части на сградата
- етажна собственост, заедно с топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се
определя като разлика между общото количество топлинна енергия за отопление и сумата от
показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти и се разпределя между всички
клиенти пропорционално на отопляемия им обем по проект. Съгласно заключението на
вещото лице по СТЕ изчислените/по горепосочената методика/ от него стойности на ТЕ от
сградна инсталация и разпределената на абоната за процесния период съвпадат с отразеното
в изравнителните сметки на ФДР.
С оглед горното съдът намира, че количеството потребена енергия/от сградната
инсталация/ е изчислено от вещото лице съгласно методиката на Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. Както се посочи по-горе ответното дружество се е обогатило със сумите,
дължими за тази енергия, доколкото същата се обменя с имота му в сградата и по този начин
го отоплява до известна степен.
Също така съдът кредитира посоченото в съдържанието на оспорените в отговора
частни документи, тъй като то съответства на останалия събран по делото доказателствен
материал.
Като взе предвид заключенията на вещите лица, съдът приема за установено, че в
процесния обект и за процесния период е потребена топлинна енергия на стойност – 605,50
лв., като вещите лица при изчисленията си са приспаднали сума за получаване в размер на
57,60 лв. Следователно, искът подлежи на уважаване до горепосочения размер.
Относно претендираните суми като главница за извършено дялово разпределение и
лихва върху същата.
В исковата молба изрично е посочено каква част от сумата се претендира като
главница, дължима за дялово разпределение. Тук е необходимо да се посочи, че ищецът не е
доказал както основанието, така и размера на това вземане, което е различно от дължимата
главница за обезщетение за неоснователно обогатяване. При условие, че дяловото
разпределение е извършвано от третото лице помагач, то тази сума като възнаграждение се
4
дължи именно на него, като ищецът не е представил доказателства, че вместо третото лице
помагач е извършвал дялово разпределение за процесния период, нито че вземането му е
прехвърлено по съответния ред, поради което в тази част искът следва да се отхвърли като
неоснователен, като същото се отнася и за акцесорния такъв за лихва върху тази сума.
Действително, сградата в режим на етажна собственост е сключила договор с фирма
за дялово разпределение – „Б.“ ООД. В случая неприложима е разпоредбата на чл. 22, ал. 2
от ОУ, според която клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Това е така, тъй като между
страните не е налице облигационно отношение и съответно общите условия не ги обвързват.
Ето защо претендираната такса за дялово разпределение е недължима, а искът в тази част –
неоснователен. Няма юридически факт, от който да произтича задължението на ответника да
заплаща претендираната такса. Така се приема напр. в Решение № 3227 от 7.05.2019 г. на
СГС по в. гр. д. № 16528/2018 г. и др.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Обезщетението за несвоевременно изпълнение на парично задължение има
акцесорен характер и възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение
на главното му задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за
изпълнение, какъвто е и даденият казус, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора. В хипотезата на чл. 59, ал.1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване
на благата, тъй като неоснователността на преминаване на благата съществува при самото
преминаване, а не в някой последващ момент, като същото не е обвързано със срок, поради
което съгласно чл. 69, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия фактически състав на
неоснователно обогатяване по чл. 59, ал.1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника,
която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Поканата за
заплащане на обезщетение има значение за определяне на началния момент, от който
длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на
законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил /в посочения смисъл е и
задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 394/27.11.2015 г. по гр.д.№ 3
034/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 218/29. 12.2015 г. по гр.д.№ 7310/2014 г. на ВКС, I
ГО; решение № 48/10.09.2012 г. по т.д.№ 237/ 2011 г. на ВКС, II ТО; решение №
5
706/30.12.2010 г. по гр.д.№ 1769/2009 г. на ВКС, III ГО; решение № 113/29.08.2012 г. по т.д.
№ 396/2011 г. на ВКС, II ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др./.
По делото е представена покана от 15.05.2023г., получена на същата дата от
служител на ответното дружество с разрешение на управителя –Йоана Тотева. Получаването
на поканата не се оспорва от ответната страна. С оглед горното лихва върху главницата от
605,50 лв. се дължи от деня следващ поканата 16.05.2023г. до 26.06.2023г. – края на
процесния период. Тази сума, изчислена с лихвен калкулатор, е в размер на 8,07 лв., до
която следва да се уважи искът.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК и направеното
своевременно изявление от страна на ищеца, част от разноските направени в настоящото
производство следва да му бъдат присъдени в размер съответен на уважената част от
исковете.
Предявен размер: 761,35 лв. Уважена част: 613,57 лв. Отхвърлена част: 147,78 лв.
Разноски на ищеца: ДТ- 200 лв., депозит за експертизи – 550 лв., 150 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за исковото и заповедното производство, определено от
съда на осн. чл. 25 НЗПП или общо 900 лв., от които се дължат разноски в размер на 725,31
лв.
Разноски на ответника: Заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното – в
размер на 400 лв. /л.16/; не представя доказателства за реализирани в исковото производство
разноски. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за основателно. С оглед изключително ниската правната и фактическа
сложност на делото и масовия характер на подобни казуси и характера на възражението в
заповедното производство, адвокатското възнаграждение следва да се намали до
минималните предвиден в Наредба МРАВ размер, а именно по чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата
– 200 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърления размер на исковете, се дължат
разноски от ищеца в размер на 38,82 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че „Ф.Б.“ ЕООД, с
ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, общ. “Витоша“, ул. „.... дължи на
„Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село,
ул. „..., заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК от 18.07.2023г. по ч.гр.д. № 37311/2023г. по описа на СРС , 57- ми състав, както следва:
- на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 605,50 лв., представляваща стойността, с която
се е обогатил без основание в размер на цената на незаплатена доставена и използвана
топлинна енергия за топлоснабден обект в гр. София, ..., за периода 01.10.2020г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2023 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 605,50 лв. до пълния
предявен размер от 622,63 лв., като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 8,07 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата за периода 01.12.2020 г. до 26.06.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 8,07 лв. до пълния предявен размер от 131,44 лв., като
неоснователен;
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. ... установителни искове по реда на чл.422 от
ГПК, че „Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, общ.
“Витоша“, ул. „.... дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Красно село, ул. „..., заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 18.07.2023г. по ч.гр.д. № 37311/2023г. по описа на СРС , 57-
ми състав, както следва:
-на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 6,10 лв., представляваща стойността, с която се
е обогатил без основание в размер на цената на извършено дялово разпределение на
топлинна енергия в етажна собственост, където се намира топлоснабден обект в гр. София,
..., за периода 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата за
периода от 04.07.2023 г. до окончателното ѝ плащане, като неоснователен.
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 1,18 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата за периода 01.07.2021 г. до 26.06.2023 г., като
неоснователен.
7
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
общ. “Витоша“, ул. „.... ДА ЗАПЛАТИ на «Т.С.» ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ..., на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата
725,31 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА Т.С.» ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Красно село, ..., ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, общ. “Витоша“, ул. „.... на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата
38,82 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
«Т.С.» ЕАД - „Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8