Р Е Ш Е Н И Е
№ 26
град Пловдив, 10.01.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ЙОРДАНКА
ТИЛОВА като разгледа
докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 1238 по описа за 2021
година, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Делото
е образувано по искова молба, предявена от Т.Д.Е., ЕГН **********, понастоящем
в Затвора-Пловдив, чрез адв. Г.М., срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”.
Ищецът
иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 30 000
лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида,
възмущение, стрес, болки и страдания за периода от 01.12.2003г. до 12.05.2021г.
/датата на депозиране на исковата молба/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
предявяване на иска /12.05.2021г./ в Затвор гр.Пловдив, изразяващи се в липса
на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м.
нетна площ на човек“); във всички килии, които е обитавал е липсвала
вентилация; липса на свеж въздух; санитарните възли са с неработещи казанчета,
липсват работещи чешми и умивалници; тоалетната не е шумоизолирана и липсва
уединение; банята е обща за целия отряд, освен това в нея работят само 5-6
душа, от които тече или студена, или гореща вода; в продължителен период от
време / от 21.12.2004г. до 01.06.2005г. ищецат не е имал санитарен възел в
килията си, в който период му се е налагало да използва кофи и туби за задоволяване
на физиологичните си нужди; килиите са без достатъчен достъп на естествена
светлина, прозорец с малък размер; по външните стени на затвора изолация
липсва, поради което през зимата в помещенията е студено; през зимата не са му
предоставяни достатъчно дебели завивки; липсват достатъчно мебели, в т.ч.
шкафове, поради което лишените от свобода са принудени да използват общи
шкафове за съхранение на бельото и посудата си; в килиите има дървеници и хлебарки,
а също така мухъл и плесен; с ищеца не е водена индивидуална и корекционна
работа, не му е давана възможност да участва в програми за въздействие, което е
довело до поведенческа и личностна криза; през първите 10 години от изтърпяване
нан наказанието е спиран от работа, поради наложения му „усилено строг” режим,
поради което е спиран от работа; отказвано му е, въпреки изричното му искане,
да бъде сменен режимът му на изтърпяване на наложеното наказание; през 2020г.
ищецът се разболял от корона-вирус за което не е получил полагащите му се
медицински грижи и лекарства; по време на престоя му в Затвора-Пловдив някалко
пъти е изтърпявал дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” при
нечовешки условия, без санитерен възел, при условия на пренаселеност и наличието
на дървенвици, хлебарки и мухъл.
Ищецът
твърди, че с горното са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция
за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Редовно
призован, Т.Е. се представлява от адв. Г.М.. В съдебното заседание и в писмени
бележки поддържа исковата молба. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на упълномощения представител адв. Г.М., съгласно чл. 38
ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът
- Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си
представител юрк.Ч., оспорва предявените искови претенции по основание и
размер. Плави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и
недоказаност на предявеня иск.
По
данни от становище и таблица от 09.06.2021г. от Затвора-Пловдив /л.39-46 и л.61-64/,
се установява, че за периода от 05.12.2003г. до 31.12.2017г. подробна
информация за настаняването на Е. не е налична. Информация е налична за периода
от 01.01.2018г. до изготвяне на справката. В тези периоди Т.Е. е пребивавал
последователно в следните спални помещения:
В този
периоди Е. е пребивавал последователно в следните помещения:
-
На 05.12.2003г. постъпва в Затвора-Пловдив;
-
От 16.12.2003г. е настанен в пета група, стая №59.
Квадратура на спално помещение без санитарен възел 26,64 кв.м.; квадратура на
санитарен възел 2,56 кв.м.; помещението разполага с 2 отваряеми прозореца с
размери 0,45м.х1,15м. и 0,98м.х1,15м.; размери на прозореца в санитарния възел 0,35м.х1,15м.;
-
От 10.12.2004 е настанен в трета група, стая №27.
Квадратура на спално помещение без санитарен възел 39,02 кв.м.; квадратура на
санитарен възел 4,36 кв.м.; помещението разполага с 2 отваряеми прозореца с
размери 1,20м.х1,20м. и 1,20м.х1,20м.; размери на прозореца в санитарния възел 1,20м.х1,20м.;
-
От 28.12.2004г. е настанен във втора група, стая
№73. Квадратура на спално помещение без санитарен възел 27,20 кв.м.; квадратура
на санитарен възел 4,81 кв.м.; помещението разполага с 2 отваряеми прозореца с
размери 1,00м.х1,17м. и 0,55м.х1,17м.; размери на прозореца в санитарния възел 0,30м.х1,17м.;
-
От 17.06.2005г. е настанен в трета група, стая
№24. Квадратура на спално помещение без санитарен възел 30,95 кв.м.; квадратура
на санитарен възел 4,44 кв.м.; помещението разполага с 2 отваряеми прозореца с
размери 1,20м.х1,20м. и 0,65м.х1,20м.; размери на прозореца в санитарния възел
0,50м.х0,40.;
-
От 08.03.2008г. е настанен в пета група, стая №58.
Квадратура на спално помещение без санитарен възел 27,06 кв.м.; квадратура на
санитарен възел 2,41 кв.м.; помещението разполага с 2 отваряеми прозореца с
размери 0,47м.х1,19м. и 0,96м.х1,19м.; размери на прозореца в санитарния възел
0,30м.х1,17м.;
-
От 12.06.2009г. е настанен в трета група, стая
№39. Квадратура на спално помещение без санитарен възел 47,80 кв.м.; квадратура
на санитарен възел 2,50 кв.м.; помещението разполага с 2 отваряеми прозореца с
размери 1,20м.х1,20м. и 0,40м.х1,20м.; размери на прозореца в санитарния възел
0,60м.х1,20м.;
-
Със Заповед № 204/21.07.2009г. е преместен в трета
група, стая №33. Квадратура на спално помещение без санитарен възел 29,60
кв.м.; квадратура на санитарен възел 3,96 кв.м.; помещението разполага с 2
отваряеми прозореца с размери 1,20м.х1,20м. и 1,20м.х1,20м.; размери на
прозореца в санитарния възел 1,20м.х1,20м.;
-
Със Заповед № 247/28.08.2009г. е преместен в стая
№35. Квадратура на спално помещение без санитарен възел 27,91 кв.м.; квадратура
на санитарен възел 4,60 кв.м.; помещението разполага с 1 отваряем прозорец с
размери 1,20м.х1,20м.; размери на прозореца в санитарния възел 1,20м.х1,20м.;
-
Със Заповед № 327/21.08.2012г. е преместен в стая
№23. Квадратура на спално помещение без санитарен възел 27,45 кв.м.; квадратура
на санитарен възел 2,63 кв.м.; помещението разполага с 2 отваряеми прозореца с
размери 1,20м.х1,20м. и 1,20м.х1,20м.; размери на прозореца в санитарния възел
0,15м.х1,20м.;
-
Със Заповед № 1586/06.10.2016г. е преместен в ЗООТ
„Хеброс”;
-
Отново постъпил в Затвора-Пловдив на 27.02.2017г.
в приемно отделение стая № ОП 1. Квадратура на спално помещение без санитарен
възел 26,47 кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,80 кв.м.; помещението
разполага с 2 отваряеми прозореца с размери 0,50м.х1,18м. и 0,77м.х1,18м.;
размери на прозореца в санитарния възел 0,30м.х1,18м.;
-
Със Заповед № 346/13.03.2017г. е настанен в стая №26.
Квадратура на спално помещение без санитарен възел 27,80 кв.м.; квадратура на
санитарен възел 3,76 кв.м.; помещението разполага с 2 отваряеми прозореца с
размери 0,92м.х1,17м. и 1,11м.х1,00м.; размери на прозореца в санитарния възел
0,50м.0,50м.;
-
Със Заповед № 140/30.01.2008г. е преместен в стая
№27. Квадратура на спално помещение без санитарен възел 39,02 кв.м.; квадратура
на санитарен възел 4,36 кв.м.; помещението разполага с 2 отваряеми прозореца с
размери 1,20м.х1,20м. и 1,20м.х1,20м.; размери на прозореца в санитарния възел
0,20м.х1,20м.;
В
периода на изтърпяване на наказанието, с Е. са провеждани беседи при планиране
и препланиране на присъдата, за участие в групова работа, при мотивиране за
започване на работа и др.
Ищецът
е работил в затворническа кухня, от където е спрян от работа, поради наложено
УСР, след което със заповед отново е назначен там, а след това последователно е
назначаван на работа в затворническа кухня, в „обособено производство”, чистач
на източно каре и затворническа кухня. Със заповед от 23.01.2018г. е назначен в
„обособено производство”, но е спрян от работа поради наложено дисциплинарно
наказание. В исковия период Т.Е. е наказван и награждаван многократно. Участвал
е в различни клубове, програми и конкурси. В становището се посочва още, че на
всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно
утвърден график, а Е. като работещ е имал
достъп до баня ежедневно.
В
докладна записка от ЗООТ „Хеброс”-Затвора гр.Пловдив /л.53-54/ се сочи, че Е. е
разпределен там на 06.10.2016г., като няма данни за стаята, в която е бил
настанен. В ЗООТ „Хеброс” санитарният възел и мокрото помещение се намират
извън стаята, но лиш. от свобода имат денонощен достъп до тях. Всяка стая е оборудвана с необходимите мебели.
Състоянието на банята нормално. Същата се използва три пъти седмично. Е. е
подавал молби за работа и е назначаван на различни външни обекти. Със заповед е
назначен за помощник кинолог, на 8-чяасов работен ден, на шест дневна работна
седмица. По това време е бил настанен самостоятелно в стая с квадратура без
санитарен възел 3,50/3,50м. Стаята е оборудвана с всички необходими мебели,
хладилник, печка за отопление, и два ветилатора за охлаждане. Стаята се
осветява с две луминисцентни лампи и разполага с два прозорец 1,20/1,60м. До стаята
има кухненски бокс, с мивка и постоянно течаща топла и студена вода, бойлер,
печка, скара и др. Тоалетната в помещението е с размери 1,10/1,10м.
Поради
извършено бягство Т.Е. *** за доизтърпяване на наложеното му наказание.
В
справка и становище от Затвора-Пловдив /л.73-74 и л.75/ се посочва, че при
постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява спално бельо и
завивки, при желание от страна на
лишените от свобода домакинът им осигурява допълнително колкото са
необходими. Лишените от свобода имат право да ползват и лично спално бельо.
Изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по
усмотрение на лишения от свобода. Във всяка стая в Затвора-Пловдив има достъп
до денонощно течаща вода, освен в случаите на остстраняване но ВиК аварии. За
поддържане на хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект, на
който е назначен лишен от свобода. При извършени проверки е установено, че
хигиената в банята е задоволителна, предвид спецификата на обекта.
През
2017г. в Затвора-Пловдив е извършено боядисване на общите помещения, извършено
е боядисване на спалните помещения на пост №5, дограмата е подменена с нова и е
поставен гранитогрес в общите умивални.
Съгласно
сключени договори за дезинсекция и дератизация със специализирана фирма в
периода на престой на ищеца се извършва редовна дезинсекция и дератизация по
график, за което по делото са приложени протоколи за изпълнени обработки.
По
делото са представени медицинско становище /л.55/, от което е видно, че Т.
Енрев е преболедувал ковид-19 през 2020г.и е напълно възстановен. Заболяването
е протекло в лека форма, без усложнения.
По
делото чрез видеконферентна връзка са разпитани като свидетели С.А.А., А.Н.С. и
В.С.А..
С.А.А.
заявява, че познава Т.Е., тъй като от 2004 г. до 2006 г. били заедно в една
килия, а след това били заедно от 2014г. до 2015 г. и от 2018г до 2019г. Сочи,
че битовите условия в Затвора-Пловдив са лоши. От 2004 г., до сега няма никаква
промяна по стаите. Тогава имало гризачи, хлебарки и дървеници, сега също. В предходни
години имало мухъл, плесен, но сега не. В килите било пренаселено. От двата
прозореца на килиите се отваря само едното крило. Свидетелят сочи, че във всички
стая има санитарен възел. Пръскат за гризачи, насекоми, но без ефект. Твърди,
че Е. е имал среща с инспектор социална дейност и психолог. Бил е и в наказателна килия.
Свидетелят С. твърди, че познава ищецът, от
Затвора-Пловдив, където през 2003г.-2004г. излежавали наказанието „лишаване от
свобода“. От 2013 г. до 2015 г. и от 2016г. до 2017 г. били в Затвора-Пловдив,
но в различни стаи. От две години са в една стая. Санитарно-битовите условия са
лоши. В килите е тъмно, мрачно, влажно. Има хлебарки, насекоми, дървеници. Няма
маси, столове и е пренаселено. През 2020 г. Е. бил болен от Ковид-19 и бил изолиран. Не си спомня Е. да е бил
включван в групови програми, но мисли, че е ходил при психоложката на затвора
няколко пъти.
Свидетелят
В.А. заявява, че познавам ищеца от Затвора - Пловдив. През 2004 г. били заедно
в изолатора, с легла като другите стаи, с една неподвижна маса в средата. Без
тоалетна и мивка. Свидетелят излязъл от затвора през 2013 г. и влязъл отново
през 2019 г. за което време в Затвора-Пловдив бил извършен ремонт. Сочи, че Е. посещавал
психолог. Почистването на килиите се извършвало от лишените от свобод за което
всеки месец им раздавали по сапун и прах. В стаята има метла и лопатка. Всеки
разполага с шкафче и легло.
Административен съд –
гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на исковата молба, прие за установено следното:
Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за
понесени неимуществени вреди в периода от 01.12.2003г. до 05.04.2021г. за
Затвор гр.Пловдив, пряка последица от допуснатото от страна на Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.
На
първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС
предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС,
искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение
се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът
в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на
което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря
юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна
легитимация да отговаря по предявения иск.
На
следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от
ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт.
За да
бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе
казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и
при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.
Ефектът
от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение
от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата
претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от
свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект
върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки
елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса
дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2
от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно
чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от 1.06.2009г./
осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко
отношение. В ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или
нечовешко отношение се смятат: 1./всяко умишлено действие или бездействие,
което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в
този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2./умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3./унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно
чл.3, ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
7.02.2017г./ осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата
разпоредба е указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Разпоредбите
на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции
за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода.
Тези разпоредби са действали през процесния период, което е основание за
преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това
основание доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова
среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от
свобода“.
Все в
тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл.43,
ал.4 ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017г./ е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според
чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на
закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода
се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима
към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от
България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република
България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според посочената
разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице,
лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при
подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква
от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във
всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“.
По
казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските
съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение
№6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от
20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС
по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д.
№4427/2007г./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ,
постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и
възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от
подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните
периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната
разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които
следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
При
разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на
множество решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд
от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3
от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от
свобода /решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България,, решение от 27
януари 2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу България/.
На
първо място и с оглед наведените от ответника възражения за изтекла погасителна
давност, следва да се посочи, че погасителната давност се свързва с изтичането
на предвиден в закона период от време, през който субектът на правото
бездейства и не го упражнява. Предвид липсата на специална правна уредба в
ЗИНЗС относно погасителната давност, на основание, както на § 1 от ЗР на ЗОДОВ,
във вр. с чл.203 ал.2 АПК, във вр. с чл.285 ал.1 ЗИНЗС, така и в съответствие с
регламентираното в чл.46 от Закона за нормативните актове/ЗНА/, следва да
намерят приложение правилата на чл.110-120 от Закона за задълженията и
договорите/ЗЗД/, уреждащи института на погасителната давност. Съгласно
разпоредбата на чл.110 ЗЗД с изтичането на петгодишен давностен срок се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо – чл.114 ал.1 ЗЗД. В случаи на непозволено увреждане, какъвто е настоящият случай, това е
моментът на прекратяване на увреждащите действия или от момента на прекратяване
на фактическото състояние, когато увреждането е следствие от бездействие.
В
тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. №3/2004г. ОСГК, са
обсъдени противоречията в практиката на съдилищата относно началния момент на
погасителната давност на иска за обезщетение за вреди на пострадали лица, като
в т.4 от тълкувателното решение е прието, че обезщетение за вреди от незаконни
административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда,
като унищожаеми, а при нищожните – с констатиране на нищожността в самия процес
по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия
или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след
признаването им за незаконни, което се установява в производството по
обезщетяването – чл.1 ал.2 ЗОДВПГ/загл. изм./. В първия случай вземането за
обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението,
с което се отменя незаконният административен акт. В случай, че вредите
произтичат от нищожен акт – от момента на неговото издаване. При незаконни
фактически действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване.
От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната
давност и се дължи мораторна лихва. Това тълкувателно решение е задължително за
съдилищата на основание чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт ЗСВ/ и въз
основа на него следва да се приеме за безспорно, че погасителната давност в
случая започва да тече от момента на преустановяване на незаконосъобразните
действия/бездействия на администрацията да поставят ищеца в благоприятни
условия на задържане и лишаване от свобода.
На
основание горното, възражението на процесуалния представител на ответника,
обективирано в писмен отговор за погасяване на иска по давност се явява неоснователно.
На следващо
място, с оглед събраните писмени доказателства по делото и възведеното в
обстоятелствената част на исковата молба, следва да се отбележи, че искът
следва да бъде разгледан по същество за периода от 01.12.2003г. до 12.05.2021г.
/датата на депозиране на исковата молба/ за престоя на ищеца в Затвора-Пловдив.
По
отношение оплакването относно пренаселеността на местата, в които е бил
настаняван, претенцията на Е. е отчасти доказана, доколкото става ясно от приложените
справки за помещенията по настаняване на ищеца и техният капацитет, както и
броя настанени лица, че е била налице действителна пренаселеност за част от
времето на престоя му в Затвора Пловдив и ЗООТ „Хеброс“, а именно за периодите от 05.12.2003г. до 25.10.2016г., от 26.01.2018г.
до 29.01.2018г., на 31.01.2018г., от 09.02.2018г. до 21.02.2018г., на
26.02.2018г., от 08.03.2018г. до 08.07.2020г., от 24.07.2020г. до 26.01.2021г.
и от 05.02.2021г. до 12.05.2021г. За посочените периоди, ищецът е пребивавал
в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените
стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които
са в размер на 4 кв.м.,
В периодите от 26.10.2016г. до 26.02.2017г., от 01.01.2018г.
до 25.01.2018г., от 30.01.2018г. до 08.02.2018г., от 22.02.2018г. до 25.02.2018г.,
от 27.02.2018г. до 07.03.2018г. и от 29.01.2021г. до 04.02.2021г. в
Затвора-Пловдив и ЗООТ „Хеброс“, ищецът е пребивавал в помещения, в които
жизненото му пространство изцяло е отговаряло на предвидените стандарти,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер
на 4 кв.м.
По
делото, от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест да установи
конкретните условия на задържане и тя му е била надлежно указана, не са
представени конкретни доказателства за част от периода по настаняване на ищеца,
като няма данни и за помещенията, в което е бил настанен и за броя настанени
лица в помещенията. Ето защо съдът приема за доказан твърденият факт на пренаселеност
на помещенията по задържане на ищеца за исковите периоди.
Горните
обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в
пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС. В тази насока са
и показанията на разпитаните по делото свидетели.
През
исковия период не се установява нарушение на чл.20 ал.2 ППЗИНЗС, тъй като във
всяко едно спално помещение е осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване. Видно от приложените докладни,
прозорците в помещенията, в които е пребивавал Е. са били по два за всяко
помещение. Решетките, поставени на прозорците, по никакъв начин не се отразяват
на количеството въздух, което може да влезе в помещението, а в минимална степен
се отразява на количеството светлина в помещението, но от друга страна,
решетките са поставени поради спецификата на сградата, която е за изтърпяване
на наложено наказание „лишаване от свобода“.
Няма
нарушение и на чл.20, ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на
Затвора – гр. Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода.
Всички помещения, в които е пребивавал Е. са разполагали със санитарен възел и
постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, в
приложеното от ответника становище, се сочи, че в Затвора – гр.Пловдив на л.св.
е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на
лишените от свобода от съответната група.
Неоснователни
и недоказани са и твърденията в исковата молба за неработещи казанчета в
санитарните възли на обитаваните от Е. помещения, за липса на на работещи чешми
и умивалници и липса на топла вода в баните. Видно от приложената по делото
докладна записка, във всяка тоалетна в Затвора - гр. Пловдив водата тече
постоянно. На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода
съгласно утвърден график, а Е. като
работещ е имал достъп до баня ежедневно.
Основателни
са твърденията по отношение на липсата на уединение в санитерните възли,
доколкото от страна на ответника не са представени доказателства в подкрепа на
обратното. Неосигуряването на шумоизолация в тоалетната, обаче, не може да се
тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на
шумоизолация е над средното ниво на битови условия.
Основателни
са оплакванията на ищеца, че в периода от 21.12.2004г. до 01.06.2005г., в
килията в която е пребивавал не е имал санитарен възел, доколкото от страна на
ответника не се представиха доказателства за обратното. В тази насока са и
свидетелските показания на В.А..
Оплакването
на ищеца относно липсата на изолация на външните стени на затвора и преживени
от него неблагоприятни усещания на студ, и непредоставянето на достатъчно
дебели завивки от администрацията на Затвора Пловдив, също са неоснователни. На
първо място, установява се от представеното от ответника становище, че в
затвора отоплението през отоплителния сезон се осъществява посредством
централно-локално парно. В действителност ответника не е ангажирал никакви
доказателства в тази насока, но следва да се има предвид, че поставянето на
такава не е нормативно установено задължение на ответника. Недоказани са
твърденията на ищеца, че не са му били предоставени завивки и поради това е
изпитвал студ, предвид факта, че не са налице данни същият изобщо да е
депозирал такива молби до администрацията на затвора, съгласно утвърдения за
това ред и съответно да му е било отказвано, както и установената възможност
всеки лишен от свобода да разполага и ползва собствени завивки, предоставени му
от негови близки. Общите твърдения изложени и от свидетеля, че през зимата е
студено, като се има предвид, че се касае до характерни температурни стойности
за съответните сезони и съответното географско място, не може да бъдат свързани
пряко с неизпълнение на задължения на администрацията на Затвора-Пловдив и в
тази насока да съставляват обстоятелство, обуславящо отговорност за вреди от незаконосъобразно
бездействие.
Съдът
намира за основателни оплакванията на ищеца относно липсата на достатъчно
мебели, в т.ч. шкафове, поради което лишените от свобода са принудени да
използват общи шкафове за съхранение на бельото и посудата си, доколкото от
страна на затворнческата администрация на Затвора-Пловдив не се представиха
доказателства, сочещи обратното.
Неоснователни
са и оплакванията за наличие на дървеници и хлебарки през разглеждания тук
исков период. Това е така, защото от страна на ответника са изложени твърдения
за извършени ДДД обработки, като за това са представени доказателства, че
такива дейности са били договорени, съответно изпълнени. В справка се сочи, че
Затвора-Пловдив е имал и към настоящият момент има сключен договор за
дезинфекция, дезинсекция и дератизация, като по делото са представени и
протоколи да извършени дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация.
Съдът
счита за неоснователни и твърденията досежно липсата на индивидуална и
корекционна работа с ищеца. Това е така, защото съгласно чл.152 ал.1 ЗИНЗС,
социалната дейност и възпитателната работа са основни средства за
ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на
личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за
законосъобразен начин на живот в обществото. А съгласно ал.2 социалната дейност
и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват:
1.диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2.програми за въздействие,
за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3.образование, обучение и
квалификация на лишените от свобода; 4.творчески, културни и спортни дейности и
религиозна подкрепа. Според ал.3 на същата разпоредба с лишените от свобода се
осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа. Видно
от становището на листи 61-64 по делото, Е. е работил в затворническа кухня, от
където е спрян от работа, поради наложено УСР, след което със заповед отново е
назначен там, а след това последователно е назначаван на работа в затворническа
кухня, в „обособено производство”, чистач на източно каре и затворническа
кухня, участвал е в различни клубове, програми и конкурси, посещавал е и
психолог. Поради посоченото не може да се приеме, че ищецът е бил лишен от
социални дейности и в този смисъл от възможности за ресоциализация и личностна
промяна.
Неоснователно
е и оплакването, през първите 10 години от изтърпяване нан наказанието е спиран
от работа, поради наложения му „усилено строг” режим. Както се посочи по-горе Е.
многократно е назначаван на работа на различни работни места, а причината,
поради която е спрян от работа е наложеното му дисциплинарно наказание.
По
делото няма данни, а и от страна на ищеца не се представиха доказателства да е
подавал молби за изменение на първоначално определения му режим на изтърпяване
на наложеното му наказание. Нещо повече, по делото се съдържат писмени
доказателства, от които е видно, че поведението на Е., включително бягството му
от ЗООТ „Хеброс“ не предполагат промяна на режима. Ето защо съдът намира за
неоснователно оплакването на ищеца,
че въпреки изричното му искане, да бъде сменен режимът му на изтърпяване на
наложеното наказание, това му е отказано.
Съдът
намира твърдението на Е. за липса на медицинска грижа и лекарства във връзка с
прекаран от него Ковид-19 през 2020г., това е така защото от страна на
ответника се представи медицински документ, от който е видно, че заболяването
на ищеца е протекло без усложнения, поради което не се е наложило постъпването
му в болница, а към момента същият е напълно възстановен.
Основателни
са оплакванията на Е., по време на престоя му в Затвора-Пловдив няколко пъти е
изтърпявал дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” при
нечовешки условия, без санитерен възел, при условия на пренаселеност и
наличието на дървенвици, хлебарки и мухъл, доколкото от страна на ответника не
се представиха доказателства оборващи това твърдение.
Предвид
всичко изложено съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна
на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
конкретно установените факти по делото, а именно:
-
Относно това, че от 05.12.2003г. до 25.10.2016г.,
от 26.01.2018г. до 29.01.2018г., на 31.01.2018г., от 09.02.2018г. до 21.02.2018г.,
на 26.02.2018г., от 08.03.2018г. до 08.07.2020г., от 24.07.2020г. до
26.01.2021г. и от 05.02.2021г. до 12.05.2021г. /датата на предявяване на
исковата молба/ при престоя в Затвора-Пловдив и ЗООТ „Хеброс“ е пребивавал в
помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените
стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които
са в размер на 4 кв.м., с изключение на периодите от 26.10.2016г. до
26.02.2017г., от 01.01.2018г. до 25.01.2018г., от 30.01.2018г. до 08.02.2018г.,
от 22.02.2018г. до 25.02.2018г., от 27.02.2018г. до 07.03.2018г. и от
29.01.2021г. до 04.02.2021г.;
-
Относно това, в периода от 21.12.2004г. до
01.06.2005г., в килията в която е пребивавал не е имал санитарен възел.
-
Относно липсата на достатъчно мебели, в т.ч.
шкафове, поради което лишените от свобода са принудени да използват общи
шкафове за съхранение на бельото и посудата си.
-
Относно това, че по време на престоя му в
Затвора-Пловдив няколко пъти е изтърпявал дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия” при нечовешки условия, без санитерен възел, при условия на
пренаселеност и наличието на дървенвици, хлебарки и мухъл.
Ето
защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
конкретно установените факти по делото, които водят до извода, че битовите
условия създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените
от свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради
липса на осъществени елементарни стандарти за живот.
В
случая безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо
бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено
да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на
наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на
ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към
човешкото му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в
спалните помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му биологично
съществуване, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ.
Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в спалните
помещения, в което е бил настанен ищецът са предизвикали такова ниво на
страдание за Е., което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода. Според
практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага
лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност
неизбежното ниво на страдание при престой в затвора.
При
това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС налага да се
приеме, че Е. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се
в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Така, съгласно
чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от съда по
справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера на вредите и
от продължителността на периода, през който са били претърпени.
С оглед
характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици
от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив и ЗООТ „Хеброс“, според
настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се
присъди, е в общ размер на 15 000 /петнадесет хиляди лева/ лева, за периода от
05.12.2003г. до 25.10.2016г., от 26.01.2018г. до 29.01.2018г., на 31.01.2018г.,
от 09.02.2018г. до 21.02.2018г., на 26.02.2018г., от 08.03.2018г. до
08.07.2020г., от 24.07.2020г. до 26.01.2021г. и от 05.02.2021г. до 12.05.2021г.
При
съобразяване на съдебната практика по идентични дела, според този съд, именно
посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически
увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка,
направена от състава на база установените по делото факти и съобразно
обществения критерий за справедливост.
В
останалата част за разликата над 15 000 лева до пълния предявен размер от 30
000 лева, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвор-Пловдив и ЗООТ „Хеброс“, искът
следва да бъде отхвърлен.
С оглед
изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, съгласно която,
когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
В
представения договор за правна защита и съдействие /л.6/, сключен с ищеца и
неговия правоприемник, е вписана уговорка за осъществяване на безплатно
представителство за него на конкретно основание – чл.38 ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, което безспорно се установява, че е налице.
В тази
връзка и на основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС, във връзка с чл.78 ал.1 ГПК и чл.8
ал.1 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в приложимата редакция/, възнаграждението за пълномощника на
ищеца съразмерно уважената част от иска, възлиза на 980 лева.
По
отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита
от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2
от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10
ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на
изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо искането на
ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., Десети състав :
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията”
София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на Т.Д.Е.,
с ЕГН **********, понастоящем в Затвора-Пловдив, обезщетение в общ размер на 15000 лв. /петнадесет
хиляди лева/ лева, за претърпените от него неимуществени вреди, при
пребиваването му в Затвора Пловдив за периодите: от 05.12.2003г. до
25.10.2016г., от 26.01.2018г. до 29.01.2018г., на 31.01.2018г., от 09.02.2018г.
до 21.02.2018г., на 26.02.2018г., от 08.03.2018г. до 08.07.2020г., от
24.07.2020г. до 26.01.2021г. и от 05.02.2021г. до 12.05.2021г.
ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата над 15 000 лева до пълния му размер от 30 000 лева, за периодите: от 26.10.2016г. до 26.02.2017г.,
от 01.01.2018г. до 25.01.2018г., от 30.01.2018г. до 08.02.2018г., от
22.02.2018г. до 25.02.2018г., от 27.02.2018г. до 07.03.2018г. и от 29.01.2021г.
до 04.02.2021г. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София да
заплати на адв.Г.Г.М.,***, със служебен адрес гр. Пловдив, ул. “Йоаким Груев“ № 43, сумата от 980
лв. /деветстотин и
осемдесет лева/, съставляваща
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението
пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал.
1, пр. 2 ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: