ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 610
гр. Бургас , 29.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500901 по описа за 2021 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на „Профи Кредит България“ - ЕООД – гр.София,
против Разпореждане от 07.05.21г., постановено по ч.гр.д.№3056/21г. на Районен съд
Бургас, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение №826/07.05.21г., в
частта, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател по чл.410 ГПК, срещу Д.
В. В., за заплащане на договорно възнаграждение, в размер на 369.58 лева; 300 –
възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 900 – възнаграждение за допълнителна
услуга „Флекси“; 215.03 лева – мораторна лихва, както и за такси за извънсъдебно събиране
на вземанията в размер на 30 лв.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да
постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираната сума. В частната жалба е цитирана съдебна практика и са изложени
подробни съображения, досежно възможността на заповедния съд да преценява валидността
на сделката, от която заявителят черпи правата си. Според въззивника съдът неправилно е
приложил нормите на чл.145, ал.2 ЗЗП, във връзка с правомощията си по чл.411, ал.2, т.3
ГПК.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид
следното:
Пред Районен съд Бургас на 29.04.21г., е подадено заявление по чл.410 ГПК от
„Профи Кредит“ -ЕООД – гр.София, срещу Д. В. В., за следните суми по договор за
потребителски кредит №30041326851: 1000 лв., представляваща главница; 369.58 лева –
1
възнаградителна/договорна лихва за периода 20.01.20г – 03.02.21г.; 300 лева –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“; 900 - възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“; 30 лева – такси за извънсъдебно събиране
на вземането; 155.12 лева - лихва за забава от 21.01.21г. до 03.02.21г. датата на предсрочната
изискуемост; и 13.03. – 13.07.21г.
Изложени са твърдения за сключен между страните договор за потребителски
кредит, без в заявлението да е посочена сумата; изложени са твърдения за договорени 24
погасителни месечни вноски, всяка в размер на 111.73 лева съгласно погасителен план и
падеж на всяка вноска – 20-то число на месеца. Изложени са твърдения за уговорено
възнаграждение по кредита, без да се сочи размера на същото, като се твърди, че същото не
е заплатено и е в размер на 369.58 лева. Твърди се, че е уговорено предоставяне/закупуване
на пакет от допълнителни услуги „Фаст“, на стойност 300 лева, изразяваща се в приоритетно
становище на искането за потребителски кредит и изплащането на кредита преди клиентите,
които не са закупили тази услуга. Твърди се уговорено предоставяне/закупуване на
допълнителна услуга „Флекси“, даваща право на едностранна промяна на погасителния план
за целия срок на договора, на стойност 900 лева.
Твърди се, че длъжникът не е заплатил нито една погасителна вноска, като и е
изпаднал в забава на 04.02.21г. Претендира лихва за забава, в размер на 155.12 лева.
Представят се договор за кредит „Стандарт“, №30041326851, декларации, общи
условия, погасителен план.
По заявлението е издадена Заповед №826/07.05.21, за следните суми: 1000 лева –
главница; 20 лева – държавна такса; 17.76 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
С тук обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено за заплащане на
договорно възнаграждение, в размер на 369.58 лева; 300 – възнаграждение за допълнителна
услуга „Фаст“; 900 – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; 215.03 лева –
мораторна лихва, както и за такси за извънсъдебно събиране на вземанията в размер на 30
лв.
Бургаският окръжен съд, пред вид така установените факти и като съобрази
Закона намира, че обжалваното разпореждане е частично неправилно и незаконосъобразно –
по отношение на договорната лихва. В частта, относно възнаграждението за закупени пакети
допълнителни услуги е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В частта,
досежно договорната и законната лихва, същото е неправилно и незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
В частта, касаеща относно пакета допълнителни услуги:
Доколкото в случая договорът за потребителски кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени
2
служебно от съда. В нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по
договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на
потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора. По правилото на чл. 10а, ал. 4
от ЗПК, видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно
и ясно определени в договора. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява
събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на
кредита.
В случая, в клаузата/услугата „Фаст“ е включена приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит и е уговорено „възнаграждение“, в размер на 300 лева.
Касае се за предварителна дейност на кредитора, която предхожда вземането на решението
за отпускане на кредита. Съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК кредиторът разполага с възможност да
изисква и събира информация като след анализа й да прецени дали да предостави търсената
сума. Следователно не се касае за допълнителна услуга, защото дейността е изцяло насочена
към преценка и осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на заемополучателя.
Клаузата/услугата „Флекси“ включва гъвкав погасителен план и е уговорено
„възнаграждение“, в размер на 900 лева. Налице е противоречие с добрите нрави - видно от
представените приложения, сумата по кредита е 1000 лева, а цената на допълнителния пакет
е в размер на 900 лева – близка до заетата сума. Така размерът на цялото задължение е 2100
лева, извън договорната лихва и лихвата за забава.
И т.к. една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, е искането да не противоречи на закона или
добрите нрави, при констатация че такова противоречие е налице, правилно и
законосъобразно съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
По отношение на сумата от 30.00 лева – такса за извънсъдебно събиране,
разпореждането следва да бъде потвърдено – не се твърди и не се установява да са
направени разноски в тази връзка, а и подаденото заявление сочи, че вземането се
претендира по съдебен ред.
Ето защо постановеното от БРС разпореждане в тази част следва да бъде
потвърдено.
В частта, касаеща договорна лихва и лихва за забава:
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения;
нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или
ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в
Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията
Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал.
3
2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на
договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9
ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря
компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и
възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил
съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са
накърнени добрите нрави.
В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е
налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да
уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и
противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем,
уговорена в размер на 49 %., след като ГПР е в законовите рамки. Поради това уговорката,
касаеща размера на договорната лихва не е нищожна. Следва да се присъди сумата от 369.58
лева, за периода 20.01.20г. – 03.02.21г.
Следва да се присъди и обезщетение за забава, в размер на законната лихва за
периода 21.01.20г. до 03.02.21г., в размер на 155.12 лева и 59.91 лева – за периода 03.02.21г.
до 28.04.21г.
Съразмерно с уважената част от заявлението, се дължат разноски в полза на
заявителя. При направени разноски в общ размер за двете инстанции, включващи по 50 за
първа и 50 лева за въззивна инстанция възнаграждение за юрисконсулт и 71.30 лева –
държавни такси, съразмерно се дължат 38.62 лева – държавни такси и 54.17 лева –
възнаграждение за юрисконсулт.
Първоинстанционният съд е присъдил съотв. 20 лева и 17.76 лева, въззивният
следва да присъди разликата от съотв. още 18.62 лева – държавна такса и 36.41 лева –
възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 07.05.21г., постановено по ч.гр.д.№3056/21г. на
Районен съд Бургас, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение
№826/07.05.21г., в частта, с което е отхвърлено заявлението н а „Профи Кредит България“ –
ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу
Д. В. В., за заплащане на договорно възнаграждение, в размер на 369.58 лева; 215.03 лева –
4
мораторна лихва, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
Длъжникът Д. В. В. ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„България“ № 49, бл.53Е, вх. В, по договор за потребителски кредит „Стандарт“,
№30041326851/16.12.20г., следните суми:
369.58 лева – договорна лихва за периода 20.01.2020г. – 03.02.2021г.;
155.12 лева - обезщетение за забава, в размер на законната лихва за периода
21.01.20г. – 03.02.21г.
59.91 лева – обезщетение за забава за периода 03.02.21г. – 28.04.21г.,
още 18.62 лева – държавни такси
още 36.41 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част.
Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК съобразно настоящото определение, включително за деловодните разноски пред
въззивната инстанция.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5