№ 218
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Е. Цв. Г.
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Наказателно дело за
възобновяване № 20231000600587 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 419, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от
НПК.
Образувано е по искане на главния прокурор да се възобнови наказателното производство
по н.ч.д. № 407/2022 г. по описа на Районен съд - Мездра, НО, 2. състав, да се отмени
постановеното по него определение № 10 от 31.01.2023 г., с което е извършено групиране на
наказания, наложени на осъденото лице Д. Н. Н. по н.о.х.д. № 268/2021 г. на РС Мездра и по
н.о.х.д. № 495/2021 на РС Свиленград и е определено общо наказание в размер на 1 година и
6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, а на основание чл. 25, ал. 1,
вр. с чл. 23, ал. 3 НК съдът е присъединил към общо определеното наказание лишаване от
свобода, наказанието глоба в размер на 100 лева, наложено по н.о.х.д. № 495/2021 г. и да се
върне делото за ново разглеждане от друг състава на първоинстанционния съд по реда на чл.
306, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК.
В искането се твърди, че са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване
на наказателното производство, тъй като при разглеждане на делото са допуснати
съществени нарушения на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1,
т. 1 и т. 2 НПК. Излагат се твърдения за това, че осъденият Н. е осъждан с влезли в сила 4
съдебни акта за извършени от него престъпления от общ характер, по които били
1
извършвани групирания на наложените по тях наказания; в случая е налице усложнена
форма на множество престъпления, при която някои от деянията се намират в условия на
съвкупност, а други на рецидив, което е налагало прецизно изследване на предпоставките за
приложение на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК, с оглед приложение на най-благоприятния
за осъдения вариант за групиране на наказанията съобразно установения в ППВС № 4/1965
г. на Пленума на ВС принцип за най-благоприятното за осъдения съчетание; че в случая
наказанието по н.о.х.д. № 590/2014 г. на ОС Враца се намира в условията на рецидив с
останалите три осъждания и не подлежи на групиране; че най-благоприятното третиране на
осъдения се явява групиране, при което в едната група се включват наказанията по н.о.х.д.
№ 258/2020 г. на РС Д.град, по н.о.х.д. № 268/2021 г. на РС Мездра, а наказанието по
н.о.х.д. № 495/2021 г. на РС Свиленград да остане за отделно изтърпяване; че посоченият
вариант е по-благоприятен от приетия от РС Мездра с постановеното на 31.01.2023 г.
определение.
В искането се отправя молба за възобновяване на наказателното производство по н.ч.д. №
407/2022 г. по описа на Районен съд - Мездра, след което да се отмени постановеното от
съда определение от 31.01.2023 г., с което е извършено групиране на наказания, наложени
на осъденото лице Д. Н. по 4 наказателни производства и да се върне делото за ново
разглеждане от друг състава на първоинстанционния съд по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 и т. 3
НПК.
В съдебното заседание представителят на САП моли за уважаване на направеното искане от
главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по изложените в него
съображения, както и да се отмени определението на РС Мездра по н.ч.д. № 407/2022 г. и
делото да се върне за ново разглеждане от друг състав.
В съдебното заседание на апелативния съд защитникът на осъдения Н. адвокат Б. изразява
становище, че искането за възобновяване на наказателното производство по н.ч.д. № 407/22
г. е основателно и следва да бъде уважено. Пледира, че предложеният от главния прокурор
вариант на съвкупност е по-благоприятен за осъдения и в този смисъл моли за произнасяне
от съда.
Осъденият Н. в последната си дума поддържа казаното от защитника си.
Софийският апелативен съд след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за
наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:
Искането на главния прокурор е допустимо - подадено от процесуално легитимирана страна
по чл. 420, ал. 1 от НПК срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от
НПК.
Разгледано по същество, искането на главния прокурор е основателно.
С определение № 10 от 31.01.2023 г. по ч.н.д № 407/2022 г. на районен съд Мездра, НО, 2.
състав са групирани наказанията, наложени на осъдения Д. Н. Н.. Съдът е определил едно
общо най-тежко наказание между наказанията, наложени на осъдения по н.о.х.д. № 268/2021
г. на РС Мездра и по н.о.х.д. № 495/2021 г. на РС Свиленград, а именно една година и шест
2
месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК е
присъединил изцяло към общото наказание лишаване от свобода наказанието глоба в
размер на 100 лева по н.о.х.д. № 495/21 г. на РС Свиленград. На основание чл. 25, ал. 2 НК
съдът е приспаднал от така определеното общо наказание времето, през което осъденият е
търпял наказание по н.о.х.д. № 495/2021 г. на РС Свиленград. Със същото определение
съдът на основание чл. 59 НК е приспаднал от общото определеното наказание лишаване от
свобода времето, през което осъденият е бил задържан под стража по ЗМВР и по НПК.
Определението на РС Мездра по ч.н.д. № 407/2022 г. е влязло в сила на 16.02.2023 г. и не
подлежи на касационен контрол.
САС намира, че при посочените данни са налице предпоставките за възобновяване на
наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
Възражението в искането за възобновяване обхваща касационното основание по чл. 348, ал.
1, т. 1 НПК, като се твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон – чл. 25 и
чл. 23 НК и е определил общо наказание, без да отчита най-благоприятния за осъдения
резултат.
Фактите по делото са несъмнено установени от първоинстанционния решаващ съд и те
касаят релевантните осъждания на Д. Н. Н., както следва:
1. Присъдата по н.о.х.д. № 590/2014 г. на ОС Враца е влязла в сила на 4.02.2015 г.,
престъплението е извършено на 1.05.2014 г., наложеното наказание е в размер на 5 години
лишаване от свобода и към 28.07.2017 г. е изтърпяно;
2. Присъдата по н.о.х.д. № 258/2020 г. на РС Д.град е влязла в сила на 8.07.2020 г.,
наложеното наказание е 1 година и два месеца лишаване то свобода, престъплението е
извършено при условията на чл. 26, ал. 1 НК за времето от месец ноември 2019 г. до
18.01.2020 г. и към 12.02.2021 г. е изтърпяно;
3. Присъдата по н.о.х.д. № 268/2021 г. на РС Мездра е влязла в сила на 12.12.2022 г.,
престъплението е извършено при условията на чл. 26, ал. 1 НК за времето от началото на
месец ноември 2019 г. до края на месец януари 2020 г., наложеното наказание е 1 година и
шест месеца лишаване то свобода;
4. Присъдата по н.о.х.д. № 495/2021 г. на РС Свиленград е влязла в сила на 5.03.2022 г.,
престъплението е извършено на 17.06.2021 г., наложеното наказание е в размер на 1 година
и 9 дни, определено по н.ч.д. № 713/2021 г. на ОС Хасково по замяна на наказанието
пробация с лишаване от свобода.
С определение № 10 от 31.01.2023 г., чието възобновяване се иска РС Мездра е извършил
групиране, както следва: на наложените на осъдения Н. наказания по н.о.х.д. № 268/2021 г.
на РС Мездра и по н.о.х.д. № 495/2021 г. на РС Свиленград, като е определил едно най-
тежко наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при строг режим,
присъединил е наказанието глоба от 100 лева по н.о.х.д. № 495/2021 г. на РС Свиленград и е
приспаднал от така определеното общо наказание изтърпяната част от наказанието по
н.о.х.д. № 495/2021 г. на РС Свиленград.
3
За отделно изтърпяване е останало наказанието по н.о.х.д. № 258/2020 г. на РС Д.град в
размер на 1 година и 2 месеца лишаване от свобода.
При правилно установените факти за осъжданията на Д. Н. по четирите присъди, РС Мездра
е приложил неправилно материалния закон:
От една страна правилно съдът е приел, че осъждането по н.о.х.д. № 590/2014 г. на ОС
Враца е в условията на рецидив с всяко едно от останалите три осъждания. Същевременно
при групиране на наказанията по осъжданията по н.о.х.д. № 258/2020 г. на РС Д.град,
н.о.х.д. № 268/21 г. на РС Мездра и н.о.х.д. № 495/2021 г. на РС Свиленград, съдебният
състав не е приложил най-благоприятния за осъдения вариант. С определението от
31.01.2023 г. РС Мездра е групирал наказанията по н.о.х.д. № 268/21 г. на РС Мездра и
н.о.х.д. № 495/2021 г. на РС Свиленград и определил общо наказание от 1 година и 6 месеца
лишаване от свобода, като е определил за отделно изтърпяване наказанието по н.о.х.д. №
258/2020 г. на РС Д.град в размер на 1 година и 2 месеца. При предложения в искането на
главния прокурор вариант – групиране на наказанията по н.о.х.д. № 258/2020 г. на РС Д.град
и това по н.о.х.д. № 268/21 г. на РС Мездра – ще се определи общо наказание от 1 година и 6
месеца и за отделно изтърпяване ще остане наказанието по н.о.х.д. № 495/2021 г. на РС
Свиленград в размер на 1 година и 9 дни. Очевидно общото наказание при този вариант,
което осъденият Н. трябва да изтърпи е с около 2 месеца по-малко.
Поради това е налице основание за възобновяване на определението по ч.н.д. № 407/2022 на
РС Мездра – чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Доколкото фактите са правилно
установени, не се налага събиране на нови доказателства и правилното приложение на
закона е изцяло в полза на осъдения, няма процесуална пречка правилното приложение на
материалния закон, след възобновяваване на делото, да се извърши от апелативния съд – чл.
425, ал. 1, т. 4 НПК. В случая се касае за въпрос, който принципно подлежи на разрешаване с
присъдата, поради което доколкото се касае за приложение на закона в полза на осъдения,
без да се налага събиране на нови доказателства, е допустимо след възобновяване на делото,
изменение на определението на районния съд.
Правилното приложение на материалния закон – чл. 25, ал.1, вр. с чл. 23, ал.1 НК и
обвързващите указания на т. 9 на ППВС №4/1965 г. и т. 1 и 3 на ТР № 6/2014 г. на ОСНК
предполага да се формира една съвкупност при групиране на наказанията на Н. по н.о.х.д. №
258/2020 г. на РС Д.град и това по н.о.х.д. № 268/21 г. на РС Мездра – да се определи общо
наказание от 1 година и 6 месеца и отделно да се изтърпи наказанието по н.о.х.д. № 495/2021
г. на РС Свиленград в размер на 1 година и 9 дни.
При окончателното решаване на въпроса за групиране на наказанията следва на основание
чл. 25, ал. 2 НК да се приспадне времето, което осъденият Н. е изтърпял по наложените му
наказания с отделните присъди, включени в съвкупността, както и на основание чл. 59, ал. 1
НК да се приспадне времето, през което е бил задържан под стража с мярка за неотклонение
или с мярка по ЗМВР по производствата, включени в съвкупността.
4
По изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 2. състав
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство ч.н.д. № 407/2022 г. по описа на РС Мездра.
ОТМЕНЯ определение № 10 от 31.01.2023 г. по н.ч.д. № 407/2022 на РС Мездра, като
вместо това
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 25, ал.1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК на осъдения Д. Н. Н. едно общо
най-тежко наказание измежду наказанията по н.о.х.д. № 258/2020 г. на РС Д.град и това по
н.о.х.д. № 268/21 г. на РС Мездра, общо в размер на 1 година и 6 месеца, което да се изтърпи
при първоначален строг режим.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1 НК времето, през което осъденият Д. Н. Н. е бил
задържан под стража с мярка за неотклонение или с мярка по ЗМВР по всяко едно от двете
дела, включени в съвкупността.
ПРИСПАДА на основание чл. 25, ал. 2 НК времето, през което осъденият Д. Н. Н. е търпял
наказание лишаване от свобода по присъдите по двете дела, включени в съвкупността.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5