О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 03.10.2025г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в закрито заседание в състав:
Председател:
БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
Като разгледа гр.дело№5294/2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
С определение №25916/11.11.2018г. са
освободени ищците от заплащане на държавна такса над сумата от 1000лева, като е
дадена възможност за внасяне на държавна такса в размер на 1000, 00лева в
едноседмичен срок от съобщението. В тази част определението е влязло в сила и
подлежи на изпълнение. Дадените указания на ищците не са изпълнени след няколко
разпореждания на съда, с които е продължен срок за това.
На 18.10.2019г. ищците подават молба за предоставяне на правна помощ, за да
се справят с производството по освобождаване от държавна такса. По молбата е
постановено определение № 247/23.10.2019г., с което е оставено без уважение
искането на ищците за предоставяне на правна помощ.
Срещу посоченото определение № 247/23.10.2019г. е подадена в срок частна
жалба с вх.№ 142185/18.11.2019г., в която е посочено, че се обжалва определение,
изписано ръкописно върху молба, с която са представени декларации. Съдът
констатира, че частната жалба е подадена
срещу определение № 247/23.10.2019г. и е надлежно администрирана, като е дадена
възможност на жалбоподателите да представят доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса с разпореждане от 20.11.2019г. С молба от 10.12.2019г. е поискано
освобождаване от държавна такса, по която съдът се е произнесъл с определение№29455/13.12.2019г.,
като е оставил без уважение молбата за освобождаване от държавна такса по
частна жалба от 18.11.2019г.
Срещу посоченото определение е подадена в срок частна жалба с вх.№
3452/13.01.2020г., която е оставена без движение за внасяне на държавна такса
по частната жалба с разпореждане от 14.01.2020г., но поради неизпълнение на
указанията в срок, с определение от 27.02.2020г. е върната частната жалба.
Срещу последното определение от 14.01.2020г. е подадена в срок частна жалба
с вх.№ 51265/10.06.2020г., като с разпореждане от 11.06.2020г. е оставена
частната жалба без движение за внасяне на държавна такса. Поради неизпълнение
на указанията ,с разпореждане от 15.09.2020г. е върната ч.ж.№51265/10.06.2020г.
Срещу определението от 15.09.2020г. е подадена частна жалба с вх.№272603/13.10.2020г., която е оставена
без движение с разпореждане от 14.10.2020г. за внасяне на държавна такса. С
молба вх. № 285941/10.11.2020г. е поискано освобождаване от държавна такса,
която е оставена без уважение с разпореждане от 12.11.2020г.
Срещу определението от 12.11.2020г. е подадена частна жалба с вх.№
301146/10.12.2020г., която е оставена без движение с разпореждане от
14.12.2020г. за внасяне на държавна такса. С разпореждане от 04.01.2021г. е
указано по молба на ищците, че държавната такса се дължи по указания, дадени с
разпореждане от 14.12.2020г., които са ясни и е оставено без уважение искане за
освобождаване от държавна такса.
Подадена е в срок частна жалба
вх.№272317/01.02.2021г. срещу
определението от 04.01.2021г., която е оставена без движение за внасяне на
държавна такса. С молба от 22.03.2021г. е поискано освобождаване от държавна
такса, което е оставено без уважение с определение от 24.03.2021г. Срещу
последното е подадена частна жалба с вх. №304451/09.04.2021г., която е оставена
без движение с разпореждане от 10.05.2021г. за внасяне на държавна такса. Поради
неизпълнение на дадените указания с
определение от 10.08.2024г. е върната частна жалба с вх. №304451/09.04.2021г.
Подадена е частна жалба с вх.№346858/03.09.2021г. срещу определението от 10.08.2024г.
С разпореждане от 20.09.2021г. съдът е констатирал, че посочената жалба е
шеста поредна и евентуалното администриране ще доведе до поредна такава, поради
което е разпоредено делото да се изпрати на САС.
С разпореждане от 31.01.2022г. на САС делото е върнато с указания за
коректно администриране на подадените частни жалби и изпълнение на указанията,
дадени по ч.гр.дело №2838/2021г.
Съобразно дадените указания от САС, с разпореждане от 26.04.2021г. е указано на жалбоподателя да конкретизира
съдебния акт, който е предмет на ч.ж.№ 142185/18.11.2019г.
С молба от 01.06.2022г. е поискано от жалбоподателя да бъде предоставена
правна помощ, като с определение от 02.09.2022г. съдът оставя без разглеждане направеното
искане по чл.95 от ГПК, като указва, че определението може да се обжалва с частна жалба. Подадена е
частна жалба с вх.№ 306630/13.10.2022г. срещу определението от 02.09.2025г.,
която е оставена без движение с
разпореждане от 13.10.2022г. за внасяне на държавна такса. Подадена е молба за
освобождаване от държавна такса на 09.11.2022г., по която няма произнасяне.
С определение №261617/29.04.2025г. постановено по
настоящото дело, СГС връща исковата
молба,
по която е образувано гр.д.№5294/2016г.
по описа на Софийски градски съд,
Първо гражданско отделение, 19-ти
състав, като приема, че са налице предпоставките на чл.129, ал.3 от ГПК поради неизпълнение
на влязло в сила определение №25916/11.11.2018г., с което е указано на
ищците да внесат по сметка на СГС
държавна такса в размер на 1000,00лева. В мотивите на определението са изложени
съображения, че всички процесуални действия, извършени от ищците по изпълнение
на указанията, дадени от съда, за
изпълнение на влязлото в сила определение №25916/11.11.2018г., представляват
нередовни процесуални действия по смисъла на чл.101, ал.1 от ГПК. Съдът е
констатирал нередовността им и е дал указания за тяхното отстраняване, но
същите не са изпълнени от ищците, като не е внесена дължимата държавна такса в размер на
1000,00лева. Прието е, че извършените
процесуални действия по подаване на множество частни жалби, молби за освобождаване
от държавни такси и предоставяне на
правна помощ представляват злоупотреба с правото на жалба, правото на молба за
освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ, както и
злоупотреба с възможността произнасянето на съда по чл.83, ал.2 и чл.95 от ГПК, при неуважване
искането на ищеца, да бъде обжалвано с частна жалба, които са извършени с цел
да не се изпълни влязлото в сила
определение №25916/11.11.2018г.
С определение
рег.№ 18.08.2025г. /18.08.2025г. на САС по в.ч.гр.д.№ 1812/2025г. е
отменено определението на СГС, като са изложени съображения, че не са налице
основанията на чл.129, ал.3 от ГПК, тъй като срокът за изпълнението на
указанията по определение №25916/11.11.2018г. за внасяне от ищците по сметка на СГС на държавна такса в размер
на 1000,00лева, не е изтекъл поради подаване на молба за предоставяне на
правна помощ, която спира течението на срока, включително и за отсраняване
нередовности в исковата молба. Прието е,
че следва да се върне делото на СГС за произнасяне по подадена молба от 09.11.2022г. за предоставяне на правна
помощ, по която СГС не се с признесъл.
При така
установените факти, съдът приема,ч е се налагат следните правни изводи:
Както е посочено в обстоятоествената част на настоящото определение, налице е влязло в сила на 11.07.2019г. определение
№25916/11.11.2018г., с което са
освободени ищците от заплащане на държавна такса над сумата от 1000лева, като е
дадена възможност за внасяне на държавна такса в размер на 1000, 00лева в
едноседмичен срок от съобщението.
Към настоящият момент нередовностите в исковата молба не
са отстранени поради отказ на ищеца да изпълни указания за отстраняване нередовности
в исковата молба.
Вместо да изпълнят дадените указания, на 18.10.2019г. ищците подават молба
за предоставяне на правна помощ, за да се справят с производството по
освобождаване от държавна такса. По молбата е постановено определение №
247/23.10.2019г., с което е оставено без уважение искането на ищците за
предоставяне на правна помощ, срещу което е подадена частна жалба, по която
жалбоподателят не е внесъл държавна такса. Същата е върната, след което е
подадена нова частна жалба без внесена държавна такса. Следва поредица от частни жалби срещу отказ
за освобождаване от държавна такса.
Следва да се има предвид, че молбата с вх.№ 310451/09.11.2025г., за
произнасяне по която е върнато делото от САС, представлява поредна молба за
освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ, след
произнасяне на съда по молби с идентично съдържание, описани по-горе, по които
са постановени актове на съда, които не са влезли в сила.
Настоящият състав приема, че е налице случай на
злоупотреба с процесуални права, тъй като от 11.07.2019г., когато е влязло в
сила определение №25916/11.11.2018г., с
което са освободени ищците от заплащане
на държавна такса над сумата от 1000лева и е дадена възможност за внасяне на
държавна такса в размер на 1000, 00лева в едноседмичен срок от съобщението,
делото е висящо поради отказ на ищците да изпълнят влязлото в сила определение за отстраняване
нередовности в исковата молба. Вместо това са подадени поредица молби за
освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ, като
постановените по тези молби актове на съда са обжалвани, след което жалбоподателите
подават нередовни частни жалби и не изпълняват указанията за отстраняване
нередовности в тях.
В разглеждания случай следва да намери приложение
практиката, обективирана в определение № 222 от 21.03.2014г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г., III г. о.,
ГК, според която
съгласно чл. 5 от ГПК -
съдът следва да разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а
когато те са непълни - според общия им разум. При липса на закон, съдът
основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. В случая
- законодателят не е въвел ограничение на броя частни жалби, които могат да
бъдат подадени срещу акт на съда за връщане на подадена жалба след неизпълнение
на дадените на страната указания. Липсата на подобно ограничение обаче не
означава, че това може да се прави до безкрай. Общият разум на закона изключва
осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой
нередовни частни жалби, а целта му е споровете да намират своето разрешение
Настоящият състав приема, че ищците упражняват превратно
процесуалното си право на жалба. Подадени са 8 частни
жалби срещу определение за отказ от предоставяне на правна помощ и оставяне без
уважение на искане за освобождаване от държавна такса по частна жалба.
Посочените частни жалби са оставяни без движение с едно и също указание за внасяне на държавна такса в размер на 15,00 лв., като не е изпълнено нито едно от тях, след което се обжалва връщането
на частна жалба поради неизпълнено указание, отново с нередовна частна жалба и
така период от около
7 години. В резултат от посоченото, настоящото производство е образувано
през 2016г. и към настоящия момент е на етап отстраняване нередовности на
искова молба.
С подаването на верига от частни жалби се препятства
възможността обжалваното определение да влезе в сила, а въззивния съд да
разгледа постъпилата частна жалба против определение №
247/23.10.2019г., с което е оставено без уважение искането на ищците за
предоставяне на правна помощ. По този начин се злоупотребява и с предвиденото в
чл.259, ал.2 от ГПК спиране течението на срока за изпълнението на указанията,
дадени във влязло в сила на 11.07.2019г. определение №25916/11.11.2018г., с
което са освободени ищците от заплащане на държавна такса над сумата от
1000лева, като е дадена възможност за внасяне на държавна такса в размер на
1000, 00лева в едноседмичен срок от съобщението.
По този начин, поради процесуалните
действия на ищците е невъзможно делото да бъде разгледано и решено в разумни
срокове, като същото е на етап отстраняване нередовности в исковата молба в продължение
на близо 7 години.
Следва да се вземе предвид съдебната практика, обективирана
в определение № 52/24.01.2017г. по частно гр. дело № 222 по описа
за 2017г., в което е прието, че съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно
своевременното разглеждане на делото, включително като не уважава
неоснователните искания на страните, дисциплинира ги със средствата на ГПК,
преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право (срв. Чирикоста и В.
с/у Италия, № 19753/92, 4 декември 1995 г., Серия A № 337-A, Определение № 222
от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г., III г. о., ГК).“
В практиката си ВКС нееднократно е посочвал /например в определения № 761 от 30.11.12 г. по ч. т. д. № 497/12 г. на
I т. о. на ВКС и № 376 от 10.05.10 г. по ч. т. д. № 350/10 г. на
I т. о. на ВКС/, че последователно създаваната верига от
частни жалби, съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК.
По изложените
съображения съдът приема, че исковата молба следва да бъде
върната поради неизпълнение на дадените от съда указания за внасяне на държавна
такса по влязото в сила определение №25916/11.11.2018г., като процесуалните действия по подаване на нередовни частни
жалби следва да се приемат за неизвършвани на основание чл.101, ал.3 от ГПК.
Освен това, посочените процесуални действия
не следва да се вземат предвид, тъй като представляват превратно упражняване на процесуални права от ищците, което ще преустанови посочената злоупотреба
с право, тъй като с ефектът на доминото ще се
стигне до влизане в сила на определение № 247/23.10.2019г., с което е оставено без уважение
искането на ищците за предоставяне на правна помощ, след което спира да тече
срока за отстраняване нередовност на исковата молба, който следва да се приеме
за изтекъл към настоящия момент.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че
е безпредметно да се произнася по молба от 09.11.2022г. за освобождаване от
държавна такса и предоставяне на правна помощ, тъй като по молби с идентично
съдържание е налице произнасяне на съда с определения, които не са влезли
в сила поради подаването на нередовни частни жалби срещу тях. На следващо място, въпросът за
предоставяне на правна помощ е решен с определение от №
247/23.10.2019г., срещу което е подадена в срок частна жалба с вх.№
142185/18.11.2019г., по която няма
произнасяне поради процесуалното поведение на ищците.
Предвид изложеното следва да се приме, че не са изпълнени
указанията, дадени с определение от №
247/23.10.2019г., поради което исковата
молба следва да бъде върната на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ВРЪЩА исковата молба, по която е образувано гр.д.№5294/2016г. по
описа на Софийски градски съд, Първо
гражданско отделение, 19-ти състав.
ОРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
СЪДИЯ: