№ 167
гр. Русе, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20244500500340 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от З. А. В. чрез пълномощника й адв. П. И.
от АК-Русе против решение №236/27.02.2024 г., постановено по гр.д.№
1001/2023 г. по описа на Районен съд- Русе, с което е отхвърлен предявеният
от нея против Л. А. В. ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Твърди се, че решението е в частта, с която е възстановена запазената част на
насрещната страна е недопустимо, евентуално неправилно като постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата.
Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което
предявеният от нея иск бъде уважен, както и да й се присъдят направените
разноски за производството.
Ответницата по жалбата Л. А. В. чрез пълномощника си адв. К. Б. от АК-
Русе е подала отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразява становище
за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и
иска същото да бъде потвърдено. Претендира направените разноски за
въззивното производство.
1
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството по делото е образувано по предявеният от
жалбаподателката против Л. А. В. ревандикационен иск с правно основание
чл.108 от ЗС. Предмет на иска е недвижим имот- апартамент №10, находящ се
на трети етаж във вх.“В“, жил. блок „***“, комплекс „Здравец- изток“ в
гр.Русе, със застроена площ от 79.58 кв.м., представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено, че с нотариален акт №*** на РН АИВ и ММ В. са дарили на
дъщеря си З. А. В. собствения си недвижим имот- апартамент 10, находящ се в
гр.Русе, комплекс „Здравец- Изток“, жилищен блок „***“, вх.“В“, ет.3,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена
площ от 79.58 кв.м., с избено помещение №8 с площ 4.13 кв.м., заедно с 1.884
% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, който
имот съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР.
Безспорно е установено, че Л. А. В. е сестра на жалбоподателката, както и
че същата живее в процесния апартамент. С покана, връчена на 11.01.2023 г.,
Л. В. е поканена да предаде държането на апартамента в тридневен срок от
получаване на поканата.
С отговора на исковата молба Л. В. е оспорила основателността на иска
като е направила възражение за възстановяване на запазената й част чрез
намаляване на дарението, направено от нейната наследодателка и се посочила,
че владее апартамента в качеството си на съсобственик.
Установено е по безспорен и категоричен начин, че родителите на
страните са починали. Бащата АВ е починал на *** г., а майката ММ В. е
починала на *** г. и същата е оставила за свои законни наследници двете си
дъщери- страните по делото.
2
При така установените факти първоинстанционният съд е уважил
възражението по чл.30 от ЗН като е възстановил запазената част на Л. А. В. от
наследството на ММ В. чрез намаляване на дарението на процесния
апартамент в размер на 1/3 част и е отхвърлил предявеният от
жалбоподателката иск за собственост на процесното жилище.
Прието е, че искът по чл.108 от ЗС е иск на невладеещия собственик
срещу лице, което владее без основание. Прието е също, че в доказателствена
тежест на ищеца е да установи наличето на три кумулативно съществуващи
предпоставки: ищецът да е собственик; ответникът да държи или владее тази
собственост, а така също и това владеене или държане да е без основание.
Първоинстанционният съд е изложил съображения, че с оглед депозираното от
ответницата правопроменящо възражение с правно основание чл.30 от ЗН – за
възстановяване на запазената й част от наследството на ММ В. чрез
намаляване на дарението на процесния недвижим имот - апартамент до
размер от 1/3 ид.ч. и да й се възстанови тази запазена част, от значение за
основателността на предявения ревандикационен иск по чл.108 от ЗС е
произнасянето по възражението с правно основание чл.30 от ЗН. Прието е, че
с предявяването на правопроменящо възражение с правно основание чл.30,
ал.1 от ЗН се цели да бъде възстановена запазената част от наследството,
когато тя е накърнена с извършените от наследодателя дарения или
завещания. Субективно потестативно право да се иска намаляване на
безвъзмездните разпореждания принадлежи на посочените в разпоредбата на
чл.28, ал.1 от ЗН наследници със запазена част – низходящи, родители и
съпруг. Прието е, че ищцата и ответницата са наследници по закон на своята
майка, поради което ответницата Л. В. е материалноправно легитимирана да
претендира по чл.30, ал.1 от ЗН право на запазена част 1/3 съгласно
разпоредбата на чл.29 от ЗН. По тези съображения съдът е извел извод, че
възражението е основателно, което обуславя неоснователността на
предявеният ревандикационен иск, тъй като ответницата владее недвижимия
имот на правно основание- в качеството си на съсобственик.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
С нормата на чл.30 от ЗН е признато субективното потестативно право на
наследника със запазена част да претендира възстановяването й, когато е
накърнена в резултат на извършени от наследодателя безвъзмездни
3
разпореждания - дарения или завещания. Това право може да бъде упражнено,
както с предявяване на самостоятелен иск, така и с възражение по предявен
вещен иск или иск за делба.
В конкретния случай предмет на делото е предявеният от
жалбоподателката вещен иск- за собственост на недвижим имот, придобит от
нея чрез дарение от общата им наследодателка. С отговора на исковата молба
ответницата по жалбата чрез възражение е упражнила субективното си
потестативно право да иска намаляване на дарението за възстановяване на
запазената й част от наследството на М В., поч. на ***г.
По така заявеното искане съдът дължи произнасяне с решението си по
съществото на спора, с което ще се формира сила на пресъдено нещо по тази
претенция. В този смисъл е правната доктрина и трайната съдебна практика-
решение №36/01.04.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 125/2010 г., решение
№1679/04.08.1956 г., решение №36/10.01.1963 г. на ВС.
Предвид изложеното доводите на жалбоподателката за недопустимост на
обжалваното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по въведеното
чрез възражение искане по чл.30 от ЗН са неоснователни.
Обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон.
Искът, регламентиран в чл.108 от ЗС, е средство за правна защита на
правото на собственост, което право може да се упражни както от собственик,
така и от съсобственик срещу владеещия имота без правно основание за това,
в т.ч. и срещу друг съсобственик.
За успешното провеждане на исковата защита в доказателствена тежест
на жалбоподателката в качеството й на ищец е да установи, че е собственик на
имота- предмет на иска, както и че същият се владее от ответницата по
жалбата без правно основание.
С представеният по делото договор за дарение, сключен с нотариален акт
№80/30.11.1994 г. на РН, жалбоподателката се легитимира като собственик на
процесния апартамент. Безспорно е установено, че ответницата по жалбата
владее имота, но същата е навела доводи, че го владеее като
наследник/съсобственик и е заявила чрез възражение субективното си
4
потестативно право по чл.30 от ЗН.
С искането по чл.30, ал.1 от ЗН се цели възстановяване на запазената част
от наследството, когато тя е накърнена с безвъзмездни разпореждания на
наследодателя - дарения или завещания. Правото на възстановяване на
запазена част, накърнена чрез завещателни или дарствени разпореждания, е
самостоятелно субективно потестативно право, което има имуществен
характер. Самата запазена, респективно разполагаема част не съставляват дял
в натура от наследството, макар в ЗН при регламентацията им /чл.28 и чл.29 /
да употребява изразите „част от наследството“ и „част от имуществото на
наследодателя“, тъй като начина на определяне на размера на запазената част
съгласно чл.31 от ЗН налага извода, че запазената част е цифрова величина,
която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия.
Когато безвъзмездното разпореждане от наследодателя е извършено чрез
договор за дарение или чрез завет изчисляване на размера на запазената и
разполагаемата част се извършва при спазване поредността на действията,
посочени в чл.31 от ЗН за определяне размера на наследствената маса, в която
се остойностяват всички парично оценими активи на наследодателя по цени
към момента на откриване на наследството, изваждат се задълженията му, за
да се определи чистия актив и се прибавя стойността на извършените
безвъзмездни разпореждания - завети и дарения. От така получената цифрова
стойност /наследствена маса/ се определеля стойността на разполагаемата и
запазената част по правилата на чл.28 и чл.29 от ЗН и съобразно броя на
наследниците със запазена част. Преценява се дали наследникът със запазена
част може да получи от останалия в наследството чист актив /без заветите и
даренията/ имущество на стойност, съответстваща на стойността на
запазената му част. Ако това имущество е на по-малка стойност, то е налице
накърнение на запазената част, която подлежи на възстановяване.
Възстановяването се извършва в натура по правилата на чл.32-35 от ЗН в
зависимост от вида, броя и времето на извършване на безвъзмездните
разпореждания или чрез парично допълване на запазената част в случаите на
чл.36 от ЗН. Тези правила намират приложение само в случаите, когато
безвъзмездното разпореждане е извършено чрез договор за дарение и с него не
се изчерпва цялото имущество на наследодателя.
По делото е установено, че страните са дъщери на наследодателката М В.,
5
поч. на *** г. Л. В., в качеството си на низходящ на наследодателя, е сред кръга
на наследниците със запазена част, визирани в чл.28 от ЗН.
В случая наследодателката е оставила за свои законни наследници само
двете си дъщери, поради което и съгласно чл.29 от ЗН размерът на запазената
част на Л. В. е 1/3. Жалбоподателката също е наследник със запазена част в
размер на 1/3 и 1/3 е разполагаемата част.
За установяване на наследствената маса във въззивното производство са
приети писмени доказателства и е назначена комплексна съдебно- оценителна
експертиза.
От приетите доказателства е установено, че към момента на смъртта на
наследодателката същата е притежавала земеделски земи в землището на
с.Червен, Русенска област, движими вещи и паричен влог от 9004 лв. Не се
установи тнаследодателката да е собственик на 2 бр. климатици, поради което
същите се са съобразявани от съда.
Пазарната стойност на земеделските земи към момента на откриване на
наследството-*** г. е в общ размер на 14766 лв., а стойността на движимите
вещи /без климатиците/ е 1264 лв.
Имуществената стойност на наследството, определено по правилата на
чл.31 от ЗН възлиза на 25 034 лв. Към тази стойност следва да се добави и
стойността на 1/2 ид.ч. от пазарната стойност на апартамента към момента на
смъртта на наследодателката или сума от 46 875 лв., за да се определи
размерът на разполагаемата, съответно на запазената част на ответницата.
След извършване на математически пресмятания съдът приема, че
размерът на запазената част на Л. В. възлиза на 23 970 лв. / 1/3 част от 71 909
лв./.
Съпоставяйки стойността на свободното имущество, останало в
наследството- 25 034 лв., със стойността на запазената част на ответницата-
23 970 лв., съдът приема, че същата не е накърнена с извършеното в полза на
жалбоподателката дарение. Поради това искането по чл.30 от ЗН се явява
неоснователно. Това обуславя неправилност на решението в частта, с която е
уважено искането по чл.30 от ЗН, поради което като неправилно следва да се
отмени.
Ответницата не притежава права от процесния апартамент, поради което
6
доводите й за осъществено владение на правно основание са неоснователни.
Предявеният иск за собственост е основателен и следва да бъде уважен, а
решението, в частта, с която искът по чл.108 от ЗС е отхвърлен е неправилно и
следва да се отмени.
С оглед изхода от спора и предвид разпоредбата на чл.78 от ГПК
решението е неправилно и в частта за разноските, поради което и в тази част
следва да се отмени.
Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени изцяло като
вместо него се постанови ново решение, с което предявеният иск за
собственост се уважи.
В полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените от нея
разноски както за първоинстанционното, така и за въззивното производство.
Насрещната страна следва да заплати на жалбоподателката сумата в размер
3141.05 лв. разноски за двете инстанции.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №236/27.02.2024г., постановено по гр.д.
№1001/2023г. по описа на Районен съд-Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. А. В., ЕГН
********** от гр.Русе, бул.“*** че З. А. В., ЕГН ********** с постоянен
адрес: гр.Русе, бул.“*** е собственик на следния недвижим имот: апартамент
№10, находящ се в гр.Русе, комплекс „Здравец- Изток“, жилищен блок „***“,
вх.“В“, ет.3, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 79.58 кв.м., с избено помещение №8 с площ 4.13 кв.м.,
заедно с 1.884 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж, който имот съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*** по КККР и ОСЪЖДА Л. А. В. да предадена на З. А. В. владението на
имота.
ОСЪЖДА Л. А. В., ЕГН ********** от гр.Русе, бул.“*** да заплати на З.
7
А. В., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Русе, бул.“*** сумата в размер на
3141.05 лв. разноски за двете инстанции.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8