Решение по гр. дело №53/2025 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 243
Дата: 6 октомври 2025 г.
Съдия: Петя Христова Манова
Дело: 20252200100053
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. С., 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на деветнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. Хр. Манова
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА К. БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от П. Хр. Манова Гражданско дело №
20252200100053 по описа за 2025 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание осн. чл.
432 ал.1, във вр. с чл. 498 ал.3 от КЗ, във вр. с чл.493 ал.1 т.1 предл. 2-ро от КЗ
и чл. 45 от ЗЗД с цена 180 000 лева за неимуществени вреди, предявен като
частичен от сумата 300 000 лева и 270 лева имуществени вреди..
В исковата молба се твърди, че в резултат на ПТП били причинени
телесни увреждания на М. Х. О., на 18 години.
На 20.09.2024 г., около 19:00 ч., по път SLV1085, км. 0,500, в посока към
гр. С., водачът на л.а. марка „Рено“, модел „Клио“ с per. № ********, С. Б. Й.,
нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в лентата за
насрещно движение и блъснал движещия се л.а. марка и модел „Дачия
Дъстер“ с per. № СН *******, управляван от А. Х. С.. Вследствие на ПТП
били причинени телесни повреди на ищцата М. О., която е била пътник в л.а.
„Рено Клио“.
Във връзка с процесното ПТП било образувано ДП № 1337/2024 г. по
описа на РУ - С., пр.пр. № 1572/2024 г. на ОП С., което към настоящия момент
не е приключено с окончателен съдебен акт. Сочи, че причина за настъпване
на произшествието са допуснатите от водача на л.а. марка „Рено“, с per. №
********, нарушения на правилата за движение по пътищата. За увреждащият
лек автомобил марка „Рено“, с per. № ********, имало сключена застраховка
1
“Гражданска отговорност” с ответника, полица BG/22/124002202815, със срок
на валидност една година от 10.07.2024 г. до 09.07.2025 г., валидна към датата
на настъпване на застрахователното събитие.
Пострадалата предявила претенциите си за изплащане на обезщетение и
представила всички документи, с които разполагала пред ЗК „*********“ АД,
гр. С., получена от застрахователя на 09.10.2024 г. По случая била заведена
щета № 0000-1000-04-24-7764/2024 г., по която застрахователят в
законоустановения срок не заплатил обезщетение.
При процесното ПТП М. О. получила следните травматични
увреждания: травматичен шок; екскориации на шията и по двете илиачни
кристи; контузионни промени на белодробен паренхим базално двустранно;
пневмоторакс; авулсионна фрактура на латералния малеол на фибула; авулзиа
на върха на лява глезенна става; коремна травма; множество травми и
наранявания по глава, лице, тяло и крайници; психически стрес и др.
След процесното ПТП била приета за лечение МБАЛ
„***************“ АД, гр. С., съгласно Епикриза е ИЗ: 16985/2024, ОАИЛ, в
увредено общо състояние, с оплаквания от силни болки в областта на корем,
болки в областта на долните крайници. При първоначалния преглед било
установено наличие на екскориации на шията от дясно и по двете илиачни
кристи, силно болезнен спонтанно и палпаторно корем. Назначени били
прегледи, изследвания и консултации със специалисти. След извършените
прегледи и изследвания били установени: дискретни контузионни промени на
белодробния паренхим базално двустранно, единична була пристенно в ляво -
дорзо-базално. От извършената рентгенография на дясна глезенна става била
установена авулсионна фрактура на латералния малеол на фибула. Поставена
гипсова имобилизация. Поради оплакване от силни болки в областта на лява
глезенна става и болки била направена рентгенография на ляв глезен и
установена авулзиа на върха. Препоръчано било поставяне на гипсова шина
или ботуш. След консултация с хирург бил поставен лапароцентезен дрен,
след неговото позитивиране пристъпено към спешна оперативна интервенция
по витални индикации. На 21.09.2024 г. била извършена операция, видно от
оперативен протокол от същата дата - направена срединна лапаротомия, при
навлизане в коремната кухина и открит хеморагичен смив, при експлорация са
установени руптура на терминалния илеум, десоризация на цьокум 2 бр. и 2
2
бр. десор на колонис трансверсум, хематом на опорака на тънкото черво и част
от оментума; голяма лезия на 2-та мускулус ректи абдоминис; дефинитивна
хемостаза; сутура на тънкото черво на 2 етажа; серозация на дебелото черво;
парциална резекция на оментум.
На 25.09.2024 г. пострадалата била изписана от ОАИЛ и насочена за
долекуване и наблюдение в ХО към същата болница.
На 25.09.2024 г. М. била приета за лечение в МБАЛ „***************“
АД, гр. С., ХО, в средно увредено общо състояние, с оплаквания от спонтанна
дефекация, периодично появяваща се болка по целия корем, гадене,
отпадналост, без апетит. Пострадалата все още не е била в състояние сама да
се изправя и да върви. От извършените прегледи било установено: трудно
заема ляво и дясно странично положение в легло, нарушена подвижност на
тялото, не може да става от легло и да ходи самостоятелно, болезнен корем,
умерена сериозно-кървиста секреция от оперативната рана. От извършената
консултация от лекар ортопед травматолог било препоръчано да не стъпва на
крака си за срок от 40-45 дни, да се придвижва с патерици.
На 30.09.2025 г. пострадалата била изписана с дадени съвети за ХДР.
За проведеното лечение М. О. извършила разходи в общ размер на
270,00 лева.
В резултат на уврежданията ищцата търпяла силни болки и много
страдания. В следствие на инцидента, същата получила множество травми и
наранявания по цялото тяло, била е с опасност за живота. Дълго време е била
хоспитализирана. Възстановяването след операцията било продължително и
свързано с много болки. Към момента пострадалата все още имала силни
болки в областта на корема и в областта на долните крайници. Наложило се е
да се придвижва е патерици, тъй като не е можела да се движи самостоятелно.
След инцидента М. е имала нужда от помощ от близките си за обслужване на
елементарните си нужди - хранене, тоалетна, къпане. Лечебният процес бил
изключително продължителен, като все още не е приключил. Пострадалата
чувствала срам и безпокойство, че е в тежест на роднините си, които са й
помагали в ежедневието, както и че не е можела да се справя самостоятелно с
елементарните си ежедневни нужди.
Преди ПТП ищцата била в отлично здравословно състояние, активно и
дейно момиче. След внезапния инцидент и получените въз основа на него
3
увреждания за дълго време не е можела да се справя в ежедневието. След
случилото се животът й се променил коренно и вече не протичал по
обичайния начин. След инцидента ограничила социалните си контакти и
избягвала срещи с приятели. Нараняванията значително затруднявали
нормалното ежедневие на доверителката ми, както и всички физически
активности. Изпитва дискомфорт и силна болка в областта на травмите. Не
можела да спи спокойно от болките, получавала задух, сърцебиене и сънувала
кошмари, свързани с преживения инцидент. Оплаквала се от замайване,
нестабилност в походката, главоболие, изключване на съзнанието, затруднен
вербален контакт.
Получените увреждания повлияли отрицателно и на психологическото й
състояние. Силният стрес изживян, както при самото ПТП, така и при
лечението, се отразявали зле емоционално върху психиката на младото
момиче. Ищцата след злополуката станала напрегната, тревожна и
раздразнителна. Затворила се е в себе си. Изпитвала страх от автомобили.
Травматичният шок и съпровождащите го - тревожност, депресивни
състояние и напрегнатост все още не били отминали. Освен причинените
физически и психически болки и страдания, ищцата получила силен стрес и
страх по време на инцидента, които ще останели в съзнанието й завинаги.
Предвид изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника ЗК „Лев Инс“ АД, да заплати обезщетение на доверителката
ми М. Х. О. в размер на 26 000 лева, частичен иск от 200 000 лева, за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
страдания и психически стрес вследствие причинените й телесни увреждания
при процесното ПТП, както и сумата в размер на 270,00 лв., представляващи
имуществени вреди - направени разходи по лечението.
Претендира законна лихва върху сумите, считано от 27.09.2024 г. -
датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, вре.чл.430, ал.1 от КЗ, до
окончателното изплащане.
Претендира разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА с ДДС. С протоколно определение от 19.09.2023 г., съдът е допуснал
изменение на предявеният иск за неимуществени вреди, чрез увеличаването
му до размера на сумата 180 000 лева, предявен като частичен от сумата
300 000 лева.
4
В дадения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество
в който оспорва изцяло, по основание и размер, предявеният срещу ЗК
„********” АД иск за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди ,
включително и поради обстоятелството, че не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество
„*********” по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, за вредите които се твърдят като претърпени от ищцата:
Оспорва твърденията, изложени в исковата молба във връзка с
механизма на осъществяване на твърдяното пътнотранспортно произшествие,
както и виновно и противоправно поведение от страна на водача С. Б. Й..
Нямало данни дали водачът е управлявал под въздействие на алкохол. Моли на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и 5 настоящото производство да бъде спряно до
приключване на наказателно дело, с установена вина на застрахован при
ответника водач.
В случай, че ищцата представи влязла в сила присъда срещу водача С. Й.
и докаже неговата вина за ПТП, настъпило на дата 20.09.2024 г., тогава
навежда доводи за принос от пострадалата в качеството на необезопасен
пътник в автомобил. М. Х. О. имала принос за настъпването на травматичните
увреждания, тъй като е управлявала лек автомобил, без да постави
обезопасителен предпазен колан, в нарушение разпоредбата на чл. 137а, ал. 1
от Закона за движението по пътищата.
Ищцата нямало да получи посочените наранявания, симетрично на
двата крайника, множество травми и наранявания по глава, шия, лице, тяло и
крайници, в случай че е била с правилно поставен предпазен колан и
съответно нараняванията биха били много по-леки.
Оспорва твърденията за настъпили неимуществени вреди, за тяхното
естество и проявление, че същите са настъпили в резултат от осъществяване
механизма на транспортния инцидент, както и твърденията за периода, през
който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива,
обосноваващи размера на исковата претенция.
Нямало данни за проведена рехабилитация и допълнително лечение.
Ищцата не се е наложило да бъде консултирана с психолог, по време на
проведеното болнично лечение не са установени симптоми, като тревожност,
напрегнатост и раздразнителност.
5
Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер. В случай, че
предявените искове за неимуществени вреди бъдат уважени, моли същите да
бъдат приети за изключително завишени и неотговарящи на вида на травмите,
на принципите на справедливостта и на обществената практика за определяне
на обезщетения при подобни случаи. Оспорва размера на предявения по чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите, като твърди, че предявения размер е прекомерен и не
кореспондиращ с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на пътно —
транспортно произшествие от 20.09.2024 г., за ищцата са настъпили всички
описани в исковата молба, като вид и характер увреждания и здравословни
състояния, като оспорвам твърденията относно медико - биологичния им
характер, относно характеристиките на лечебния процес и на здравословното
състояние на ищцата, както и за продължителността на лечението.
Едновременно се твърдяло загуба на съзнание и психически стрес, които
твърдения били противоречиви.
С оглед твърденията по основанието на предявената претенция
поддържа, че претендираната от ищцата, като обезщетение парична сума е в
изключително завишен размер, за да доведе до репариране на моралните
вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона.
Размерът не бил съобразен и с платената от застрахованото лице премия в
размер на 91.68 лв., основна премия за първо тримесечие.
Оспорва претенцията за лихви, като неоснователна и недължима.
Неоснователността на главния дълг пораждал неоснователност на акцесорния,
за лихви. Ответникът изпадал в забава, след като бъде уведомен и се
представят всички необходими документи за удостоверяване, че е настъпило
застрахователно събитие, с посочените неблагоприятни последици.
Моли съдът да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани
исковите претенции на ищцата, като претендира разноски.
В с.з. ищцата чрез процесуален представител поддържа предявените
искове по основание и размер.
В с.з. ответното дружество, редовно призовано се представлява от
процесуален представител, който оспорва предявените искове.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
6
установено следното от фактическа страна:
На 20.09.2024 г е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, в който е вписано, че около 19 часа , по път SLV1085, км. 0,500, водачът
на л.а. марка „Рено“, модел „Клио“ с per. № ********, С. Б. Й. предприема
изпреварване на друго МПС, навлиза в лентата за насрещно движение и се
сблъсква с участник № 2 МПС Дачия Дръстер с ДК№ *********,
управлявано от А. Х. С.. Вследствие на ПТП са причинени телесни повреди
на пътуващите в двата автомобила, между които и ищцата М. О., която е била
пътник в л.а. „Рено Клио“. С. Б. Й. е починал при ПТП.
Ищцата е предявила претенция пред ответното дружество за изплащане
на застрахователно обезщетение, получено на 09.10.2024 г. с обратна разписка,
приложена по делото.
Към момента на настъпване на ПТП е имало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО“ между ответното дружество и С. Б. Й.
по отношение на л.а. марка „Рено“, модел „Клио“ с per. № ********, валидно
към датата на настъпване на произшествието.
Представени са 4 броя фактури и фискални бонове , издадени от ДКЦ
********* ЕООД общо за сумата 270 лева.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свид. О. баща на ищцата сочи, че им се обадили след инцидента.
Дъщеря му вече била в болницата, в интензивното. Трябвало да влезе в
операция. Видял я след пет-седем дни. Пет дни била в интензивното, след
това в хирургично отделение. Като я видял , била в много страшно състояние,
посиняла по раменете, счупен крак, боляло я, не можела да говори. Била с
маркуч в устата. Не знаел дали ще оживее. Не можела да става, да се движи,
помагали да ходи по нужда, била с подлога на леглото. Изпускала се по малка
нужда, имала много газове. След една седмица я изписали от хирургичното
отделение. Операцията била голяма, от гърдите до пъпа надолу и на кръст,
голямо петно. Казвала, че я е срам, че не може да отиде на море, слагала цял
бански. Още било червено. Все още се оплаквала че не може да храносмила
твърди храни. Не можела да стои много дълго време изправена. Заболявал я
крака. Трябвало да яде по-леки храни, супи. Понякога й се гадело, повръщала
когато се натовари. В къщи когато се прибрала имала световъртежи, не се
чувствала добре. Напомняла си за катастрофата, сънувала и бълнувала. На
подлога била близо един месец, 45 дни в къщи се нуждаела от чужда помощ.
Постоянно я бършели с кърпички, не можела да отиде до тоалетна, да се къпе.
След месец, след 40 ия ден започнала леко да става. Когато се прибрала в
къщи била още с гипс - ботуш от глезена до коляното. В къщи с една топка си
7
придвижвала крака, правела упражнения. Към настоящия момент била
възстановена от физическите болки, но все още я наболявал крака от студено,
от топло, както и корема. Психически сега била по-изнервена. Говорели й по-
внимателно, тя нервничела постоянно, което ги притеснявало . Нямала нужда
от психологична помощ, само сънувала катастрофата. След втория месец се
върнала към обичайния си начин на живот. Тя посещавала училище преди
катастрофата. След 5-6ия месец започнала да ходи пак на училище. Не могла
да завърши учебната година. Била девети клас. Сега продължавала пак девети
клас. Не е повтаряла години. Повтаряла е години в училище, защото била в Г..
Виждал дъщеря си да повръща.
Св. Н. също видял ищцата в хирургичното отделение, като тогава
гледката била неописуема, била цялата синя, маркучите от дренажите висяли,
виждали се течностите, които излизали от нея. Не можела да проведе
нормален разговор. Говорела доста несвързано. Не можела да се изправи,
когато се прибрала в къщи, трябвало й помощ. Това продължило два месеца и
половина-три. В началото нямало как да се къпе, родителите й ползвали мокри
кърпички, за да я бършат и освежават тялото. На 4ия-5ия месец била способна
да отиде до банята да й измият косата. Самият инцидент сериозно се отразил
на нейния успех. Преди това успехът й бил добър, много добър. Учела
задочно, защото били в чужбина и когато се прибрали в Б. така се наложило.
М. говорела постоянно за катастрофата, казвала, че не може да заспи, защото
когато си затворела очите виждала грозната гледка преди да загуби съзнание.
Споделяла , че не можела да стои сама в стаята и дори е карала майка си да й
пее приспивни песни, за да може да заспи. Още доста често се сещала за
случката, избухвала в плач. Избягвала да пътува с автомобил, не се качвала,
особено на пътя за гр.С.. Когато самото място на ПТП направо се стъписвала.
По делото е разпитан като свидетел и водачът на л.а. Дачия Дръстър
участвал в процесното ПТП. Било към 7 часа, вечерта. Тръгна за село с
неговата кола, към Петолъчката. На излизане от гр.С. след бензиностанция
„*******“ на прав път пред мен нямало коли, а в отсрещното платно имало
пет-шест коли, колона. Внезапно една кола предприела маневра изпреварване.
Вследствие на това се сблъскали . Движел се някъде към 50 км/ч. в своето
платно. Когато настъпил инцидента не видял колко човека са били в другата
кола. Капакът на автомобила му се вдигнал , стъклото се пукнало и се вдигнал
дим вероятно от радиаторите, не видял колата каква е и хората. Сочи че не е
изпадал в безсъзнание. С него имало още три ученички. Те започнали да
викат „какво стана, какво стана“ и той гледал тях да ги успокои. Някъде след
15-20 минути дошла линейка, а преди нея и полиция. Ученичките били с
поставени колани. Само едната се оплаквала от болки, другите само се
уплашили. На предната седалка стояла Е., зад него С., а вдясно стояла А.. Не
познавал М.. Участъкът там бил прав, до „********“ . Този автомобил
предприел изпреварване и нямало как да реагира. Бил плътно в дясно. Колите
се ударили един срещу друг.
Вещото лице по изготвената и приета САТЕ е дало заключение, че
8
скоростта на движение на лек автомобил „Рено“ непосредствено преди ПТП и
към момента на удара е била около 98 km/h. Скоростта на движение на лекия
автомобил „Дачия“ непосредствено преди ПТП и към момента на удара е била
около 53 km/h. Опасната зона за спиране на лекия автомобил „Рено“ при
определената скорост на движение е около 89 т. Опасната зона за спиране на
лекия автомобил „Дачия“ при определената скорост на движение е около 41 т.
Мястото на удара е разположено в лявата пътна лента - лентата за движение на
автомобила „Дачия“. Спрямо пътното платно зоната на удара се намира на
около 26,3 m след мерната линия и на странично отстояние между 3 и 4 m
вляво от разделителната линия, гледано по посоката на движение на
автомобила „Рено“. В момента на удара автомобилът „Рено“ е бил изцяло
навлязъл в насрещната лента, движейки се леко косо към левия банкет, докато
автомобилът „Дачия“ се е намирал в собствената си лента, с отклонение към
десния за него банкет.
В момента на навлизане на автомобила „Рено“ в насрещната лента, при
възможно най-малкото разстояние до мястото на удара, автомобилът се е
намирал на около 74 m от зоната на сблъсъка. Водачът на лекия автомобил
„Рено“ е имал техническата възможност да предотврати настъпването на
ПТП, като запази движението си в собствената лента до разминаването с
насрещно движещия се автомобил „Дачия“ и едва след това предприеме
маневра за изпреварване.
Навлизането на автомобила „Рено“ в насрещната лента е резултат от
конкретни действия на водача и не се дължи на внезапна техническа
неизправност. Маневрата „изпреварване“ е предприета в зоната на прав
участък, при намалена видимост поради тъмната част на денонощието.
Техническите причини, довели до настъпване на произшествието, са:
Предприетата от водача на автомобила „Рено“ маневра „изпреварване“ при
наличие на насрещно движещ се автомобил, Навлизането на автомобила
„Рено“ в опасната зона за спиране на автомобила „Дачия“, което изключва
възможността за безопасно разминаване. Технически правилното поведение за
водача на автомобила „Рено“ е било да продължи движението си в собствената
пътна лента, без да я напуска, при което двата автомобила биха се разминали
без сблъсък. Водачът на автомобила „Дачия“ не е имал техническата
възможност да предотврати произшествието при вече предприетата маневра
от автомобила „Рено“ и навлизането му в неговата пътна лента.
Автомобил Рено е бил снабден с работещи предпазна въздушна
възглавница, предпазен триточков инерционен колан и газогенератор
/пиропатрон/ на третата точка на колана.
Към момента на удара на тялото на пострадалата е действала преносна
инерционна сила от около 10774 N, която е значителна. Ограничаването на
нейното влияние при този тип удар е с правилно поставен предпазен колан.
В заключението си вещото лице сочи, че е образувано ДП № 1337/2024
г. по описа на РУМВР- С. срещу неизвестен извършител.
9
В с.з. вещото лице сочи, че при проверка на пиропатрона на предната
дясна седалка се установило, че същият е задействан, което означава, че в
момента на събитието коланът е реагирал и пиропатрона е задействан, което
означава, че е бил поставен върху триточковото си закрепване, в момента на
настъпване на събитието.
По делото е назначена и изслушана съдебно- психологична експертиза,
вещото лице по която сочи, че частично се покриват критериите за остра
стресова реакция при ищцата. След инцидента ищцата е развила почти всички
симптоми и на трите възможни хипотези, но най-точно нейното състояние
отговаря на разстройство на адаптацията, съчетано със силни негативни
емоции, нарушение в поведението. Острата стресова реакция е била част от
нейните преживявания, но не отговаря напълно на картина, която тя е развила
вследствие катастрофата от 20.09. Острата стресова реакция може да
продължи до 6 месеца. Лицето не е търсило психиатрична или
псилохологична помощ, а само се е справило с преживяванията.
След катастрофата, която е силно травмиращо събитие осв. М. О. е
преживяла значим силен стрес, причинен от ПТП, което е преживяла на
20.09.2024г. В следствие на инцидента осв. е имала физически и душевни
страдания.
Симптоми, които осв. е имала свързани с психичното здраве: нервно
напрежение, импулсивност, емоционални изблици; отчаяние; тъга; много
силна тревожност.
Осв. вследствие на разстройството на адаптацията е изпитвала
затруднения при изпълнение на ежедневните си задължения, не успявала да се
съсредоточи и е била неуверена.
При провеждане на изследването видимо и вътрешно демонстрирала
спокойствие и увереност. При интерпретиране на проблема се усещала
тревожност и напрежение. Дишането се учестявало, а гласът от ясен и уверен
се накъсвал, очният контакт се прекъсвал. Мислите й се връщали в
преживяното.
При изследването е с добри годности и да анализира ситуацията и да
интерпретира реалността. Адекватен словесен контакт.
Към момента се отчитали леко изразени нива на тревожност, когато си
припомни инцидента от 20.09.2024г., но това не оказвало влияние на
поведението и нормалното й функциониране. Преодоляла е последиците
свързани с инцидента и се е върнала към нормалния си начин на живот.
Споделила, че в момента работи в С. б. като касиер в супермаркет тъй като
владее няколко езика. Работодателите били информирани, че не може да стои
дълго права и не трябва на бъде на тежка работа и се съобразявали с това. В
нова обстановка далеч от дома се чувствала добре и по-малко мислела за
случилото се.
От друга страна открили психични нарушения непосредствено след
инцидента. След случилото се налице данни за Разстройство на адаптацията,
10
съчетано със силни негативни емоции и нарушения в поведението, като
проявите са отзвучали в рамките на няколко месеца.
Изпитвала е затруднения при функционирането си-телесно,
емоционално и социално.
Пълно заличаване на спомена на събитието не е вероятна, тъй като всяка
личност е изградена от нейните спомени, играещи роля на минал опит.
Възможно е в ситуация наподобяваща преживяното спомените да оживеят,
което представлява ситуационна хипермнезия и е нормално психологично
преживяване.
От приетата по делото съдебно- медицинска експертиза се установява,
че в резултат на преживяното ПТП на 20.09.2024г., пътуващата на предната
дясна седалка на л.а. „Рено Клио", с Б.ка регистрация, М. Х. О. на 18г.
получава телесни увреждания както следва: Травматичен шок, Екскориации
по шията от дясно и по двете илиачни кристи /областта на ръбовете на
хълбочните кости/. Контузия в областта на корема с руптура на терминален
илеум /най- долната част на тънкото черво/, десоризация на цекума на две
места и десоризация на колон трансверзум също на две места, хематом на
опорака на тънкото черво и на част от оментума, голяма лезия на двата
мускула ректи на коремната стена, хеморагичен смив в коремната празнина.
Диескретни контузионни промени на белите дробове базално. Авулсионна
фрактура на латералния малеол на фибулата на дясната подбедрица.
По медико- биологичен характер телесните увреждания са осъществили
признаците: Травматичен шок на базата на надпределната болка. Охлузвания
по шията вдясно и охлузвания в областта на двете илиачни кристи. Контузии
/натъртвания/ на гръдния кош, с дискретни контузионни промени двустранно,
базално, без проблеми за дишането- двустранно везикуларно дишане.
Контузия на корема, с увреди на коремни органи- разкъсване /руптура/ на
тънко черво- терминален илеум, десоризация- лезия на серозата /обвивката/ на
дебело челно- цекум и колон трансверзум.Хематом /кръвонасядане/ на
опорака на тънко черво и на част от оментума. Лезия /увреда/ на двата мускула
ректи /правите мускули/ на предната коремна стена Хеморагичн смив
/сукървица/ в коремната празниина. Фрактура тип -авулзия на външния малеол
на дясната подбедрица /малкия пищял/
Пострадала ищца е лекувана първоначално интензивно в ОАИЛ за
преодоляване на травматичния шок и стабилизиране на общото й състояние от
20.09.2024г., 20:30ч. до 25.09.2024г., 09:00ч.
От 25.09.2024г., 10:10ч. до 30.09.2024г., 14:25ч. е лекувана в ХО
оператиивно- срединна лапаротомия по повод травматичните увреди на
коремни органи- шев на тънко черво- илуим. Серозация на на цекума и
трансверзалния колон. Частична резекция на оментум майорис/голямото
було/. Шев на двата мускули ректи /правите мускули/ на коремната стена.
Дефинитивна хемостаза. Постоперативния период е бил плавен /обичаен/.
Авулзивната фрактура на външния малеол на десния глезен е лекувана
11
чрез имобилизация- гипсова лонгате за период от 45 дни.
Охлузванията на шията и хълбочните области /криста илиака/ и
дискретните контузии на белите дробове не са изисквали специално лечение.
В случая на ищцата не са описани усложнения и лечението е протекло
по обичаен начин и срок, съгласно алгоритъма на този вид оперативни
интервенции. Изписана е на десетия ден след приема й- на 30.09.2024г.
Към момента на прегледа- 23.04.2025г. и изготвяне на СМЕ, ищцата М.
Х. О. на 18г. е практически напълно възстановена, с отбелязаните дискретни
болки при физически претоварвания в областта на корема и десния глезен от
травматичните увреждания причинени при ПТП на 22.0.2024г.
Направените разходи за лечение от пострадалата във връзка с
получените от нея увреждания при процесното ПТП ли са?
Фактура № **********, издадена от ДКЦ „*********",
гр. П. на 21.10.2024г., 18:12ч., за платен първичен преглед от специалист-
д-р П. П. в размер на 70.00 лв. е възможно да е във връзка с преживените
телесни увреждания от пострадалата, но във фактурата няма диагноза и каква
е специалността на д-р П., следователно неможе да се коментира, дали
прегледа със сигурност е във връзка, с травмите от ПТП.
Фактура № **********, издадена от ДКЦ „*********",
гр. П. на 21.10.2024г., 12:06ч. за платен първичен преглед от
специалист- д-р Н. И., на стойност- 70.00лв. е възможно да е във връзка с
преживените телесни увреждания от пострадалата, но във фактурата няма
диагноза и каква е специалността на д-р Н. И., следователно неможе да се
коментира, дали прегледа със сигурност е във връзка, с травмите от ПТП.
Фактура № **********, издадена от ДКЦ „*********",
гр.П. на 21.10.2024г.,12:30ч. за рентгенография на глезенна става, д-р Г. С., в
размер на 60,00лв. е възможно да е по повод диагностицирана фрактура на
ищцата, месец преди това / преживяната ПТП на 20.09.2024г./
Фактура № **********, издадена от ДКЦ „*********" гр.
П. на 21.10.2024г.,13:16ч., д-р Д. С. за платен първичен медицински преглед в
размер на 70.00лв. е възможно да е във връзка с преживяното от ищцата ПТП
на 20.09.2024г., но и тук няма специалност на доктора и диагноза,
следователно неможе да се коментира, дали прегледа със сигурност е във
връзка, с травмите от ПТП.
В заключение маже да се каже, че тъй като и четирите фактури са
издадени на 21.10.2024г. от едно и също ДКЦ и това, че е направена
рентгенография на глезенна става на ищцата, то логично е и платените
прегледи да са по повод травмите от преживяното от пострадалата М. Х. О.
ПТП на 20.09.2024г.
В с.з. вещото лице поддържа изготвеното заключение. Пояснява, че
фрактура е нарушаване целостта на костите, а авулсионна означава изтръгване
на част от костен фрагмент на мястото, където е заловено сухожилие на
12
мускул. От силното придърпване се откъсва част от костта.
Възстановителният период и в този случай е над 30 дни обездвижване, при
необходимост оперативна интервенция по преценка на ортопед. В случая не се
е налагало операция, а само имобилизация с цел анатомично възстановяване.
Неудобствата във възстановителния период са свързани с това, да не може да
се движи, има и болки. Относно увреденото общо състояние на пострадалата и
дали е имало опасност за живота й, травматичният шок обикновено не го
описват като първа, втора, трета или четвърта степен. Емпиричният опит е
доказал, че първа, втора че и трета степен не създават условия за живота на
пострадалото лице. Съвсем набързо е възстановена по отношение на
основните жизнени показатели, а тя не е и имала сериозни такива. Така че
травматичният шок на пострадалата не е бил животозастрашаващ. Болките в
областта на корема са накарали хирурзите да поставят лапароцентезен дрен.
Действително са намерени увреждания на коремни органи, голямо було, тънко
черво, опорак - държач на червото, които са кървели и се е наложило
оперативно лечение. Била е нарушена облицовката, най-грубо казано, а това е
перитонеума. Има отстраняване на тъкан от булото, тъй като е било
травмирано и кръвонаседнато.
Втората епикриза и лечение няма нищо общо с преживяното от
пострадалата ПТП. Тя е лекувана. Пациенти, преживяли сериозни
травматични увреждания, се долекуват по причина рековалесценция -
възстановяване сред оперативно лечение. Спонтанна дефекация е естествено
изхождане по голяма нужда, означава по обичайния начин. Във връзка с
травмите на крака, ищцата е възстановена напълно. Болката, която сподели, че
се появява при претоварване - продължително ходене, се очаква да отзвучи с
времето, тъй като пострадалата е млад човек. Епикризата от м.април 2025г. с
анамнеза полицистит, това е възпаление на жлъчката и не е във връзка с ПТП.
Не го свързва като последица от ПТП и получените травми на корем. Относно
това, че след изписване тя не е могла да приема твърди храни, повръщала е,
операцията си е оперативна травма и е възможно описаните симптоми да са
налични след оперативно лечение. И се очаква с времето да отшумят. Относно
възстановителния период на стомашно-чревния тракт, в медицината има
норми - до втория-третия ден оперираният пациент при коремни операция да
пусне газове и в рамките до седмица да започне естествената дефекация. Тя е
възстановена. Не е споделяла пред мен, че има проблем с дефекацията, а и е
минало достатъчно време. Нормалният период е до две седмици трябва да се
възстанови чревния пасаж и да се възстановят функционалните и
физиологични нормите. Белегът е около 16 см., малко по-тъмно седефено
червен на цвят и леко надигнат над околната кожа. Обичайно е белезите,
оперативните, с времето да се изгладят и възстановят до почти пълно
заличаване. Но и след години 5-10 и повече мястото на оперативния белег
личи. Нейният е малко по-груб, предполагам поради индивидуални
особености на организма. Тя е в сравнително много добро здраве, а белегът е
груб, което не е от лоша оперативна техника, а индивидуалност на организма.
13
Спонтанната дефекация е когато му дойде времето, когато получи
позиви за ходене по голяма нужда и се припокрива с естествената дефекация.
Ако имаше проблеми с дефекацията, т.е. да се изпуска, щеше да бъде
написано. Седмица след операцията на корем започва да се храни, защото
оперативната травма се отразя на физиологията на целия стомашно-чревен
тракт.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за неимуществени вреди е с правно основание чл. 432
ал.1 КЗ. Искът е допустим, предявен от активно легитимирана страна.
Между страните не е спорно, че на 20.09.2024 г е настъпило ПТП около
19 часа , по път SLV1085, км. 0,500 между л.а. марка „Рено“, модел „Клио“ с
per. № ******** с водач С. Б. Й. и л.а. марка и модел „Дачия Дъстер“ с per. №
СН *******, управляван от А. Х. С.. Вследствие на ПТП са причинени
телесни повреди на пътуващите в двата автомобила, между които и ищцата
М. О., която е била пътник в л.а. „Рено Клио“.
Ищцата е предявила претенция пред ответното дружество за изплащане
на застрахователно обезщетение, получено на 09.10.2024 г. с обратна разписка,
приложена по делото.
Към момента на настъпване на ПТП е имало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО“ между ответното дружество и С. Б. Й.
по отношение на л.а. марка „Рено“, модел „Клио“ с per. № ********, валидно
към датата на настъпване на произшествието.
Отговорността на застрахователя се претендира на основание договор за
застраховка „ГО“ на автомобилистите при действието на новия КЗ, в сила от
01.01.2016г.
Разпоредбата на чл. 498, ал.3 от КЗ във вр. чл. 496 и чл. 380 от КЗ,
предвижда като специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу застрахователя на „ГО“ на виновния водач на МПС,
изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя
по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение.
За установяване механизма на процесното ПТП по делото са събрани
писмени и гласни доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, показанията на разпитаните по делото свидетели, заключение по
14
САТЕ.
От заключението на приетата по делото САТЕ се установи, че скоростта
на движение на лек автомобил „Рено“ непосредствено преди ПТП и към
момента на удара е била около 98 km/h. Скоростта на движение на лекия
автомобил „Дачия“ непосредствено преди ПТП и към момента на удара е била
около 53 km/h. Мястото на удара е разположено в лявата пътна лента -
лентата за движение на автомобила „Дачия“. В момента на удара автомобилът
„Рено“ е бил изцяло навлязъл в насрещната лента, движейки се леко косо към
левия банкет, докато автомобилът „Дачия“ се е намирал в собствената си
лента, с отклонение към десния за него банкет.
Водачът на лекия автомобил „Рено“ е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на ПТП, като запази движението си в собствената
лента до разминаването с насрещно движещия се автомобил „Дачия“ и едва
след това предприеме маневра за изпреварване.
Навлизането на автомобила „Рено“ в насрещната лента е резултат от
конкретни действия на водача и не се дължи на внезапна техническа
неизправност. Техническите причини, довели до настъпване на
произшествието, са: Предприетата от водача на автомобила „Рено“ маневра
„изпреварване“ при наличие на насрещно движещ се автомобил, Навлизането
на автомобила „Рено“ в опасната зона за спиране на автомобила „Дачия“,
което изключва възможността за безопасно разминаване. Технически
правилното поведение за водача на автомобила „Рено“ е било да продължи
движението си в собствената пътна лента, без да я напуска, при което двата
автомобила биха се разминали без сблъсък. Водачът на автомобила „Дачия“ не
е имал техническата възможност да предотврати произшествието при вече
предприетата маневра от автомобила „Рено“ и навлизането му в неговата
пътна лента.
Вещото лице по приетата по делото САТЕ е дало заключение, че
автомобилът, в който е пътувала ищцата е бил снабден с работещи предпазна
въздушна възглавница, предпазен триточков инерционен колан и
газогенератор/пиропатрон/ на третата точка на колана. Към момента на удара
на тялото на пострадалата е действала преносна инерционна сила , която е
значителна. Ограничаването на нейното влияние при този тип удар е с
правилно поставен предпазен колан.
15
С оглед изложеното, съдът намира, че са изпълнени предпоставките на
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и предвид факта, на наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност",
са възникнали основанията по чл. 432 от КЗ за ангажиране отговорността на
ответника - застраховател за обезщетяване на вредите, претърпени от ищцата
в резултат на виновното и противоправно поведение на прекия причинител, а
именно водачът на л.а. Рено Клио- С. Б. Й..
В тази връзка съдът приема, че искът за неимуществени вреди е доказан
по основание.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
мотивира със следното:
Обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД, се
определя от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат от
настъпилото ПТП.
От приетата по делото съдебно- медицинска експертиза се установиха
уврежданията, които е получила ищцата, вследствие на претърпяното ПТП, а
именно: Травматичен шок, Екскориации по шията от дясно и по двете
илиачни кристи /, Контузия в областта на корема с руптура на терминален
илеум, десоризация на цекума на две места и десоризация на колон
трансверзум също на две места, хематом на опорака на тънкото черво и на
част от оментума, голяма лезия на двата мускула ректи на коремната стена,
хеморагичен смив в коремната празнина. Диескретни контузионни промени на
белите дробове базално. Авулсионна фрактура на латералния малеол на
фибулата на дясната подбедрица. Охлузвания по шията вдясно и охлузвания в
областта на двете илиачни кристи. Контузии на гръдния кош, с дискретни
контузионни промени двустранно, базално, без проблеми за дишането-
двустранно везикуларно дишане.
Ищцата е лекувана в ХО оператиивно- срединна лапаротомия по повод
травматичните увреди на коремни органи- шев на тънко черво- илуим.
Серозация на на цекума и трансверзалния колон. Частична резекция на
оментум майорис/голямото було/. Шев на двата мускули ректи /правите
мускули/ на коремната стена. Дефинитивна хемостаза.
Авулзивната фрактура на външния малеол на десния глезен е лекувана
16
чрез имобилизация- гипсова лонгате за период от 45 дни.
Охлузванията на шията и хълбочните области /криста илиака/ и
дискретните контузии на белите дробове не са изисквали специално лечение.
Към момента на прегледа- 23.04.2025г. и изготвяне на СМЕ, ищцата М.
Х. О. на 18г. е практически напълно възстановена, с отбелязаните дискретни
болки при физически претоварвания в областта на корема и десния глезен от
травматичните увреждания причинени при ПТП на 22.09.2024г.
Възстановяването на получената фрактура на лява глезенна става е над
30 дни обездвижване, при необходимост оперативна интервенция по преценка
на ортопед. В случая не се е налагало операция, а само имобилизация с цел
анатомично възстановяване .
Преживяното от ищцата ПТП се е отразило негативно и върху
психическото й състояние. От заключението на приетата по делото съдебно-
психологична експертиза се установи, че М. О. е преживяла значим силен
стрес, причинен от ПТП. В следствие на инцидента е имала физически и
душевни страдания, а именно: нервно напрежение, импулсивност,
емоционални изблици; отчаяние; тъга; много силна тревожност. Изпитвала
затруднения при изпълнение на ежедневните си задължения, не е успявала да
се съсредоточи и е била неуверена.
При провеждане на изследването е демонстрирала спокойствие и
увереност, но при интерпретиране на проблема се усещала тревожност и
напрежение. Дишането се учестявало, а гласът от ясен и уверен се накъсвал,
очният контакт се прекъсвал. Мислите й се връщали в преживяното.
Към момента се отчитали леко изразени нива на тревожност, когато си
припомни инцидента от 20.09.2024г., но това не оказвало влияние на
поведението и нормалното й функциониране. Преодоляла е последиците
свързани с инцидента и се е върнала към нормалния си начин на живот.
Разстройство на адаптацията, съчетано със силни негативни емоции и
нарушения в поведението са отзвучали в рамките на няколко месеца.
Пълно заличаване на спомена на събитието не е вероятна. Възможно е в
ситуация наподобяваща преживяното спомените да оживеят, което
представлява ситуационна хипермнезия и е нормално психологично
преживяване.
17
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че родителите
са видели дъщеря си пет-седем дни след произшествието, тъй като била в
интензивно отделение. Била в много страшно състояние, посиняла по
раменете, счупен крак, боляло я, не можела да говори. Била с маркуч в устата.
Не можела да става, да се движи, помагали да ходи по нужда, била с подлога
на леглото. Изпускала се по малка нужда, имала много газове. Операцията
била голяма, от гърдите до пъпа надолу и на кръст, голямо петно. Казвала, че
я е срам, че не може да отиде на море, слагала цял бански. Не можела да стои
много дълго време изправена. Заболявал я крака. Трябвало да яде по-леки
храни, супи. Понякога й се гадело, повръщала когато се натовари. В къщи
когато се прибрала имала световъртежи, не се чувствала добре. Напомняла си
за катастрофата, сънувала и бълнувала. На подлога била близо един месец, 45
дни в къщи се нуждаела от чужда помощ. След месец, след 40- ия ден
започнала леко да става. Към настоящия момент била възстановена от
физическите болки, но все още я наболявал крака от студено, от топло, както и
корема. Психически сега била по-изнервена. Говорели й по-внимателно, тя
нервничела постоянно, което ги притеснявало . След втория месец се върнала
към обичайния си начин на живот. След 5-6- ия месец започнала да ходи пак
на училище. Не могла да завърши учебната година.
М. говорела постоянно за катастрофата, казвала, че не може да заспи,
защото когато си затворела очите виждала грозната гледка преди да загуби
съзнание. Споделяла , че не можела да стои сама в стаята , още доста често се
сещала за случката, избухвала в плач. Избягвала да пътува с автомобил,
стъписвала се когато видела самото място на ПТП.
Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на
конкретни обстоятелства, като: вид, характер, степен на увреждане, възраст на
увредения, начин и обстоятелства при които е получено увреждането,
продължителност на претърпените болки и страдания и техния интензитет и
пр. Като съобрази интензитета и продължителността на преживените болки и
страдания и техния характер, възрастта на ищцата , съдът намира за
справедливо обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки и
страдания в резултат на настъпилото ПТП сумата 150 000 лева.
В останалата си част предявеният иск до пълния претендиран размер от
180 000 лева, предявен като частичен от сумата 300 000 лева ще се отхвърли
18
като неоснователен и недоказан.
При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът
съобрази обективни и доказани по делото факти – броя и вида на
уврежданията, престоя в хирургичното отделение поради извършване на
оператиивно- срединна лапаротомия по повод травматичните увреди на
коремни органи, получената фрактура на външния малеол на десния глезен ,
лекуван чрез имобилизация- гипсова лонгета за период от 45 дни, негативните
преживявания на ищцата след произшествието и към момента, полученият
белег в резултата на интервенцията в ХО, който няма да бъде заличен изцяло
и ще представлява неудобство за ищцата за в бъдеще..
В същото време, въпреки,че здравето на ищцата е напълно
възстановено, като нито една от травмите не е довела до трайни увреждания,
то са налице остатъчни явления , изразяващи в дискретни болки при
физически претоварвания в областта на корема и десния глезен от
травматичните увреждания. От друга страна ищцата е преживяла силен
психически стрес и това, което се е случило винаги ще остане в съзнанието й.
С отговора на исковата молба ответното дружество, чрез процесуален
представител е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата, като се твърди, че към момента на настъпване
на ПТП тя е бил без поставен предпазен колан.
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51 ,
ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението
на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по
смисъла на посочената норма, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.
51, ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до
увреждането като неблагоприятен резултат.
От заключението на приетата по делото САТЕ се установи, че
автомобилът, в който е пътувала ищцата е бил снабден с с работещи
предпазна въздушна възглавница, предпазен триточков инерционен колан и
газогенератор/пиропатрон/ на третата точка на колана. Към момента на удара
19
на тялото на пострадалата е действала преносна инерционна сила , която е
значителна. Ограничаването на нейното влияние при този тип удар е с
правилно поставен предпазен колан.
Предвид изложеното съдът намира възражението на ответното
дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата за
неоснователно.
Застрахователят е отговорен и за лихвите за забава по
специалнитеправила на КЗ, като чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2, вр.
ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяването на застрахователя.
Последното съгласно изискването на чл. 380 КЗ е било осъществено преди
подаване на исковата молба.
Следователно, претенцията за лихви е основателна, считано от
09.10.2024 г. – датата на уведомяване на застрахователя от пострадалото лице,
като следва да се отхвърли за периода от 27.09.2024 г. до 08.10.2024 г., както
е претендирана в исковата молба.
По предявеният иск за причинени имуществени вреди.
Ищцата претендира заплащане от ответното дружество на сумата 270
лева, представляваща направени разходи за лечение. Приети са като
доказателство 4 броя фактури и фискални бонове , издадени от ДКЦ
********* ЕООД общо за сумата 260 лева.
Вещото лице по изготвената СМЕ е дало заключение, че Фактура
№**********, издадена от ДКЦ „*********" , гр. П. на
21.10.2024г. е за платен първичен преглед от специалист- д-р П. П. в размер на
70.00 лв. и е възможно да е във връзка с преживените телесни увреждания от
пострадалата, но във фактурата няма диагноза и каква е специалността на д-р
П., следователно не може да се коментира, дали прегледа със сигурност е във
връзка, с травмите от ПТП.
Фактура № **********, издадена отДКЦ„*********"гр.П. на
21.10.2024г. е за платен първичен преглед от специалист д-рН. И., на
стойност- 70.00лв. е възможно да е във връзка с преживените телесни
увреждания от пострадалата, но във фактурата няма диагноза и каква е
специалността на д-р Н. И., следователно не може да се коментира, дали
прегледа със сигурност е във връзка, с травмите от ПТП.
Фактура № **********, издадена от ДКЦ„*********“гр.П.
20
на 21.10.2024г . за рентгенография на глезенна става, д-р Г. С., в размер на
60,00лв. е възможно да е по повод диагностицирана фрактура на ищцата,
месец преди това / преживяната ПТП на 20.09.2024г./
Фактура № **********, издадена от ДКЦ „*********“
гр.П. на 21.10.2024г.,13:16ч., д-р Д. С. за платен първичен медицински преглед
в размер на 70.00лв. е възможно да е във връзка с преживяното от ищцата
ПТП , но и тук няма специалност на доктора и диагноза, следователно не
може да се коментира, дали прегледа със сигурност е във връзка, с травмите от
ПТП.
Вещото лице сочи, че тъй като и четирите фактури са издадени на
21.10.2024г. от едно и също ДКЦ и това, че е направена рентгенография на
глезенна става на ищцата, то логично е и платените прегледи да са по повод
травмите от преживяното от пострадалата М. Х. О. ПТП на 20.09.2024г.
Съдът намира, че предявеният иск за имуществени вреди следва да се
уважи в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от 09.10.2024 г. –
датата на уведомяване на застрахователя до окончателното изплащане на
сумата.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на
ответника следва да се възложи дължимата по делото държавна такса в размер
на 6 000 лева и заплатените за сметка на бюджета на съда разноски за вещо
лице в размер на 417 лева, съразмерно с уважената част от иска.
На ищцата е оказана безплатно адв. помощ, като при направено искане,
на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на ищеца има право на възнаграждение,
което съдът определя в размер на 12 780 лв. с ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5
от Наредба № 1/2004 г., съразмерно с уважената част от иска.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата бива осъдена да заплати на ответното
дружество сторените разноски в производството съразмерно с отхвърлената
част от иска в размер на 90 лева за процесуално представителство и разноски
за вещо лице , съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 117 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
21
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „*********” АД,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
*************************, представлявано от П. В. Д. и С. Н. А. ДА
ЗАПЛАТИ на М. Х. О. с ЕГН ********** от с. Ч. , обл. Б. сумата 150 000 /сто
и петдесет хиляди лева/ лева обезщетение за неимуществени вреди, в резултат
на настъпилото на 20.09.2024 г. ПТП, ведно със законна лихва, считано от
09.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за неимуществени вреди до пълният му
претендиран размер от 180 000 лева, предявен като частичен от сумата
300 000 лева като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода от 27.09.2024 г. до
19.09.2024 г. като неоснователна.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „*********” АД,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
*************************, представлявано от П. В. Д. и С. Н. А. ДА
ЗАПЛАТИ на М. Х. О. с ЕГН ********** от с. Ч. , обл. Б. сумата 270 лева
обезщетение за имуществени вреди, в резултат на настъпилото на 20.09.2024 г.
ПТП, ведно със законна лихва, считано от 09.10.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за имуществени вреди за периода от 27.09.2024 г. до
19.09.2024 г. като неоснователна.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „*********” АД,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
*************************, представлявано от П. В. Д. и С. Н. А. в полза на
Бюджета на съдебната власт по сметка на СлОС сумата 6 000 лева /шест
хиляди лева/ д.т. и разноски за вещо лице в размер на 417 лева.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „*********” АД,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
*************************, представлявано от П. В. Д. и С. Н. А.ДА
ЗАПЛАТИ на адв. П. К.- САК, с адрес: гр. С., ул. ************
възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА в размер на 12 780 лв. с ДДС.

ОСЪЖДА М. Х. О. с ЕГН ********** от с. Ч. , обл. Б. ДА ЗАПЛАТИ
22
на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „*********” АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
*************************, представлявано от П. В. Д. и С. Н. А. разноски
за адв. възнаграждение в размер на 90 лева и възнаграждение за вещо лице
в размер на 117 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Б. в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
23