П  Р  И  С  Ъ  Д  А     № ......

 

град Свиленград, 22.04.2021година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април през  две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                           

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Добринка Кирева

                                        

при секретаря Ангелина Добрева и в присъствието на мл.прокурор Д. Садова, като разгледа докладваното от Председателя НОХД №49 по описа на Съда за 2021 година,  

                           

                                           П Р И С Ъ Д И :

 

  ПРИЗНАВА подсъдимият  Д.С.А. с ЕГН: **********, роден на ***г***, българин, български гражданин, постоянен и настоящ адрес:***,средно специално образование, неженен, безработен, неосъждан

 

за ВИНОВЕН в това, че:

 

В периода от месец август 2019 г. до месец декември 2020 год. включително в гр. Свиленград, обл. Хасково, след като е бил осъден с определение №27/17.01.19 г. по гр.д. №513/2018 год. на РС-Свиленград, влязло в сила на 24.01.2019 год. да издържа своя низходящ – Е.Д.А. (дъщеря), родена на *** год., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 17 броя месечни вноски по 200 лв., всичко на обща стойност 3400 лева, дължими на Д.Г.Д. като майка и законен представител на детето- престъпление по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс

 

поради което и на основание чл.183, ал.1 вр.с чл.54,ал.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ПРОБАЦИЯ”, при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6/шест/месеца с периодичност 2/два/ пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6/шест/месеца.     

 

 

      Присъдата подлежи на жалба и протест в 15 - дневен срок, считано от днес пред Окръжен съд - Хасково.

         

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:...........................

                                          М О Т И В И

 

към ПРИСЪДА по НОХД №49/2021 година на Районен съд – Свиленград

 

С Обвинителен акт по Досъдебно производство №298/2020 година по описа на РУ - Свиленград, пр.преписка с вх.№ ТОС-679/2020 година по описа на Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, Д.  Садова –Мл.Прокурор при Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград повдига обвинение на:

Д.С.А. с ЕГН: **********, роден на ***г***, българин, български гражданин, постоянен и настоящ адрес:***,средно специално образование, неженен, безработен, неосъждан, за това, че: В периода от месец август 2019 г. до месец декември 2020 год. включително в гр. Свиленград, обл. Хасково, след като е бил осъден с определение №27/17.01.19 г. по гр.д. №513/2018 год. на РС-Свиленград, влязло в сила на 24.01.2019 год. да издържа своя низходящ – Е.Д.А. (дъщеря), родена на *** год., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 17 броя месечни вноски по 200 лв., всичко на обща стойност 3400 лева, дължими на Д.Г.Д. като майка и законен представител на детето- престъпление по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс.

След изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК ,съдът на основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,и впредвид изявлението на защитата и подсъдимия , на основание чл. 252, ал. 1 от НПК се пристъпи незабавно след приключване на разпоредителното заседание към разглеждане на делото по реда на глава 27,чл.371,т.2 от НПК. 

         В съдебно заседание подсъдимият Д.С.А. и защитникът му адв.А. заявяват,че подс. Д.С.А. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.

         Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище за липса на процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/– съкратено съдебно следствие.

          На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимият по чл.371 от НПК и го уведоми,че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата.

         Подсъдимият Д.С.А. заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

        На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.     

             Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт, като счита същото за безспорно и категорично доказано, досежно извършването на престъпното деяние в съставомерните му обективни и субективни признаци,  както и неговото авторство, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства. Излагат се аргументи, обвързани с правен анализ на доказателствените средства в кръга на тези чието кредитиране се претендира, извън подложените на критика за недостоверност и опровергаване от останалите.Поради това, прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането йму, като и бъде наложено предвиденото в чл.183,ал.1 НК наказание-Пробация,като визира две конкретни мерки и размерите им.

          По същество адв.А. пледира на подсъдимият да бъде наложено наказание Пробация ,а що се отнася до техният вид,счита,че следва да бъдат ограничени до двете задължителни,като съдът определи същите в минимален размер.

           Подсъдимият Д.С.А., се придържа се към становището на защитника си по същество . В правото си на последна дума,  същият изразява съжаление за сторенето. 

         Гражданскоправни претенции не са допуснати за съвместно разглеждане в наказателния процес.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното:

Подсъдимият Д.С.А. и свидетелката Д.Г.Д. се познавали от много години, а през 2015 год. заживели на семейни начала в дома на подсъдимия в гр. Свиленград, ул. „23-ти септември“ №41. От съвместното им съжителство имали дъщеря – Е.Д.А., родена на *** год.

През есента на 2016г. отношенията между тях се влошили и св. Д. напуснала дома им, заедно с общото им дете.

След около месец, отново се събрали, но отношенията им бързо се влошили и св. Д. се решила на окончателна раздяла.

След като си тръгнала св. Д. продължила да полага грижи за дъщеря им и през 2018г. завела в РС-Свиленград гражданско дело №513/2018 год. по описа на съда за предоставяне упражняването на родителските права над малолетната им дъщеря.

С определение №27/17.01.19 г. по гр.д. №513/2018 год. на РС-Свиленград, влязло в сила на 24.01.2019 год. с което била одобрена постигната спогодба между страните упражняването на родителските права над детето Е.Д.А. били възложени на майка му – Д.Г.Д.. Подсъдимият Д.С.А. бил осъден да плаща ежемесечна издръжка в размер на 200 лева месечно, платима до края на текущия месец, считано от – 26.07.2018 г.

След влизане на определението на съда в сила, св. Д. подала изискуемите документи при РС-Свиленград, където й бил издаден изпълнителен лист въз основа на който било образувано изпълнително дело №20199290400564 по описа на ЧСИ с рег№929, Николета Кавакова с район на действие ОС Хасково.

След образуването на изпълнителното дело, по него от страна на подс. Д.С.А. постъпила сумата от 1400 лева или 7 вноски. Други суми относно задължението да изплаща издръжка на дъщеря си, подс. Д.С.А. не бил изплащал на св. Д.. Това принудило св. Д. ***, където в последствие било образувано настоящето наказателно производство.

Видно от приложената справка от ТД на НАП Пловдив, подс.Д.С.А. се е намирал в трудово правоотношение с „Уин Сити“ ООД гр. София от 30.03.2018 год. до 01.08.2019 год.

Също така в Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.71 от делото/, подсъдимият е посочил, че не получава доходи.

Периода, през който държавното обвинение е приело,че следва да се приеме, че подс. Д.С.А. не е изпълнил задължението си е от месец август 2019 г. до месец декември 2020 год. включително или общо 17 месечни вноски по 200 лв., като общо дължимата сума за целия период е в размер на 3400 лв.

Разпитан в хода на досъдебното производство подс. Д.С.А. се признава за виновен, по предявеното му обвинение и дава кратки обяснения, като твърди, че бил финансово затруднен и съжалява, че не е изпълнил задължението си, като е заявил, че когато има възможност и започне работа ще изпълни задълженията си, нещо което не е направил.

Видно от Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подс. Д.С.А. е неженен,но има едно дете, безработен е, не притежава недвижимо имущество.Притежава на свое име лек автомобил Мерцедес,който бил даден на скрап.

Видно от приложената Справка за съдимост подс. Д.С.А. е неосъждан .

Видно от приложената характеристика на подс. Д.С.А. ,същият не е криминално проявен и липсва извършени от негова страна нарушения на обществения ред.

С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от подсъдимият се доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по делото писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като логични,последователни, вътрешно непротиворечиви  и  кореспондиращи се помежду си. При анализа на събраните доказателства обсъдени поотделно и в съвкупност  и въз основа на които съдът постанови присъдата, които  съдът възприе като непротиворечиви и логични  :  Жалба  от 21.05.2020г.; ИЛ№ 37/30.01.2019г. издаден по гр.д.№513/2018г. по описа на РС Свиленград ; Удостеверение за изплътени суми по изп.дело №564/2019г.,информация за сметка за периода 01.01.2019г.-08.07.2020г.Протокол по гр.д.№513/2018г. по описа на РС Свиленград;писмо от НАП относно регистрирани тр.договори на името на подсъдимия;справка от НОИ,справка от ДСИ при РС Свиленград относно образувани изпълнителни дела ; писмо от ЧСИ Кавакова относно образувано изп.дело и постъпили суми по него; писмо от община Хасково,ведно с акт за раждане на детето  Е.Д.А.,характеристична справка;  справка за съдимост съобщение от ЧСИ Кавакова и ДСМПИС на подсъдимия.

За достоверни по своето съдържание се цениха от съдебния състав и писмените доказателства, представляващи и писмени доказателствени средства материализиращи извършените процесуално –следствени действия. Последните са съставени съобразно изискванията на НПК и имат необходимото съдържание и реквизити. Те не се оспориха  от която и да е от страните, поради което съдът ги кредитира относно фактите възпроизведени в тях, респ. валидно удостоверяващи извършените процесуални действия от разследващия орган.

    От формираната обща доказателствена съвкупност на гласните източници, съдебният състав кредитира при изграждането на фактическите си изводи, свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели - св. Д.Г.Д. и св.Антон Василев Влайков, които са напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се, както и логично структурирани, последователни, с ясна конкретика за фактите, изчерпателни и правдиво звучащи,  така също и в пълна корелация помежду си и с писмените доказателствени източници, като не се опровергават по какъвто и да е начин при съотнасянето им едни с др. Свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях  лично и непосредствено,  същевременно липсват и индиции за тяхната предубеденост  или заинтересованост от изхода на делото, поради което не са налице основания за критика на показанията им, като достоверен източник на информация. По своя  доказателествен ефект, същите са пряко относими и допринасят за изясняването на фактите от предмета на доказване, свързани с извършването на деянието, времето и мястото на осъществяването му,  неговия механизъм и  предмета на същото, както  и авторството  му.

Писмените и гласните доказателствени средства коментирани по горе, съдът кредитира изцяло, в съдържанието им материализирано в писмения носител, тъй като същите не бяха оспорени от страните, между тях не се съществуват и противоречия, нито се констатираха недостатъци от външна страна, поставящи под съмнение редовността им.Поради изложеното и Съдът прие, че направеното от страна на подсъдимия признание относно всички релевантни факти по обвинението,кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечи- ви  доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.

Всички доказателства и доказателствени средства /коментирани по горе и кредитирани от съда/в своята съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на престъплението, както и авторството на подсъдимата. Показанията на всички свидетели са непротиворечиви и се покриват напълно с фактическата обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт. Всички тях съдът намира за незаинтересовани и непредубедени свидетели, като показанията им съдът кредитира изцяло.

Следва да се отбележи,че подсъдимият се признава за виновен и признава всички изложени обстоятелства в обвинителния акт ,като в съдебно заседение изразява съжаление за случилото се. Кореспонденцията на така направеното от подсъдимият признание на тази част от инкриминираната фактология със заявеното от свидетелите/кредитирани от съда/окончателно потвърждава извода за доказаност на инкриминираното престъпление  осъществено от подсъдимият/така както е посочено в обвинителния акт/ и липсата на необходимост от подробна аргументация относно доказателствената обезпеченост на този фактически сегмент от подложените на доказване събития. Съобразявайки събраните доказателства по делото и вземайки впредвид реда по който премина съдебното следствие , съдът прие че деянието осъществено от подсъдимият по начина описан в обвинителният акт се доказа по безспорен и категоричен начин .

          При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подс. Д.С.А. е осъществил със­тава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК

           Подсъдимият  Д.С.А. с ЕГН: **********, роден на ***г***, българин, български гражданин, постоянен и настоящ адрес:***,средно специално образование, неженен, безработен, неосъждан.

           Обект на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК са обществени отношения, свързани с престъпленията против брака и семейството, засягащи задължението на посочените от закона лица да доставят средства на нуждаещите се. Издръжката цели да задоволи ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества. Ето защо издръжката е изискуема през течението на целия месец, за който тя се отнася. Това е таkа, защото издръжката служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което тя е присъдена. За да се държи наказателно отговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 НК за неплащане на издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, е необходимо то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в размер за два или повече месеца.Съгласно СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите.

       За съставомерността на деянието следва да се отчита периода след влизане в сила на съдебното решение, респ. че съставомерно е неплащането на месечните вноски за издръжка за времето след влизането в сила на съдебния акт, а забавеното плащане на издръжка за минало време т.е. преди влизане в сила на съдебния акт не съставлява престъпление по чл.183 ал.1 от НК, а в конкретния случай и по друг текст от НК.

        Няма спор, че Решението на съда, по силата на която възникват тези задължения е влязло в сила на 24.01.2019г. Наказателна отговорност за неплащане на издръжка обаче се носи само при неизпълнение на това задължение /в размер на две или повече месечни вноски/ само за периода от време след влизане в сила на съдебния акт, от които произтича задължението, а не и за минало време.

       Съдебната практика наистина е последователна по отношение на становището, че наказателна отговорност се носи за неплащане на издръжка само за напред и то от влизане в сила на съдебния акт, по силата на който възниква задължението за плащане на издръжка. В този смисъл е както и практиката на ВКС от последните години – като напр. решение № 111 от 4.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 434/2016 г., III н. о., НК, според което „От този момент /влизането в сила на решението за присъждане на издръжка/ в наказателно-правен аспект е правно значимо поведението на осъдения, защото при умишлено проявено бездействие към задължението да изплаща присъдените алиментни задължения при повече от две месечни вноски, той осъществява и от обективна страна престъпния състав на  чл. 183, ал. 1 от НК“, така и по-старата съдебна практика на ВС – като напр. решение № 484 от 16.Х.1980 г. по н. д. № 486/80 г., I н. о., според което „За да се държи наказателно отговорно дадено лице по  чл. 183, ал. 1 НК за неплащане на издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, е необходимо то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в размер за два или повече месеца. За неплатената издръжка за времето, преди да има влязло в сила решение, лицето не носи наказателна отговорност, а само гражданска такава“.

         Анализът на така установените факти, сочи за безспорно доказано осъществяването от страна на подсъдимият на престъпление по чл.183,ал.1 НК, в неговите съвкупни съставомерни признаци – обективни и субективни.

         И това е така, т.к. доказа се, че в периода от месец август 2019 г. до месец декември 2020 год. включително в гр. Свиленград, обл. Хасково, след като е бил осъден с определение №27/17.01.19 г. по гр.д. №513/2018 год. на РС-Свиленград, влязло в сила на 24.01.2019 год. да издържа своя низходящ – Е.Д.А. (дъщеря), родена на *** год., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 17 броя месечни вноски по 200 лв., всичко на обща стойност 3400 лева, дължими на Д.Г.Д. като майка и законен представител на детето.

         Доказани по делото, с преки доказателства и надлежните доказателствени средства,  са релевантните фактите: произходът на детето -низходяща на подс. Д.С.А. и  осъждането му с влязло в сила Определение №27/17.01.19 г. по гр.д. №513/2018 год. на РС-Свиленград, влязло в сила на 24.01.2019 год, да издържа свой низходящ – дъщеря  си Е.Д.А. родена на ***год. респективно  да заплаща месечна издръжка на детето си, в конкретно определен размер, а именно по 200.00 лева месечно за детето, както и неизпълнението на това му задължение, за повече от две месечни вноски.

          Така, в частност, предвид извършените частични предходни плащания,  установеният период на неговото бездействие, обхваща времето  от  месец август 2019 г. до месец декември 2020 год .вкл, като подсъдимият  е неизправен длъжник за общо по 17-месечни вноски  за паричната издръжка на детето си  , която е осъден да плаща, тъй като упражняването на родителските права и непосредствени грижи за отглеждането му, са предоставени,респ. поети от др. родител (майката св. Д.Г.Д.). До тези основни  обективни признаци се свеждат и предвидените в  престъпния състав на чл.183,ал.1 НК, които безспорно в настоящия казус са налице и са доказани – постановен е съдебен акт за присъждане на ежемесечна издръжка, както и неплатени повече от две вноски от същата.

          Началото на деянието му, инкриминирано с обвинителния акт, от което съдът е обвързан, съвпада с установените плащания на суми от подсъдимият, на това основание - издръжка на детето си,които интрепретирани съобразно обвързващата съдебна практика (коментирана по-горе в мотивите), се отнася към погасяване на най-обременителното задължение, т.е.обуславящо наказателната отговорност и определяемото е това за издръжката дължима от месец август 2019г., тъй като общо изплатените суми поизпълнителното дело по описа на ЧСИ Кавакова са в общ размер на 1400 лева или 7 вноски. По този начин от датата на влизане на съдебният акт-24.01.2019 год и след плащане на 7вноски/за м.януари2019г до м.07.2019г. вкл./,подсъдимият Д.С.А. е спрял плащанията, респ.повече не изплатил нито една месечна издръжка, която дължал на детето  си, чрез майка му, като законен представител  – свидетеля Д.Г.Д.. По този начин  той дължи повече от две месечни вноски за детето си, а именно  17-месечни вноски за издръжка  с общ размер 3400.00 лева, от по 200.00 лева месечно за детето си, считано от  месец август, 2019година, която той до месец декември , 2020 г. вкл.не изплатил, въпреки, че бил осъден да плаща издръжка, съгласно влезлия в законна сила съдебен акт - Определение №27/17.01.19 г. по гр.д. №513/2018 год. на РС-Свиленград, влязло в сила на 24.01.2019 год. Поради това, съдебният състав прие, че е налице  пълно бездействие и неизпълнение  на родителското задължение, от м.август, 2019 година, която той до месец декември, 2020 г.вкл. не е изпълнил, визиран в обвинението.

     

 Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила промяна в обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна на подсъдимият да заплаща присъдената издръжка. Същият е в трудоспособна възраст, следователно и няма пречки да реализира доходи от трудово или др. правоотношение. Липсата на имущество, като източник на доходи, както и обстоятелството, че същият е бил безработен в определен период от време, не го освобождават от задължението като родител да издържа ненавършилите си пълнолетие деца, с оглед обективния, безусловен характер на това задължение. Следва да се отбележи факт, че подсъдимият не е работил за част от периода, не е релавантен за наказателното производство, доколкото при наличието на подобни обективни пречки, има специален ред, по който следва то да се установи и с изричен съдебен акт, което предполага да е инициирал гражданско производство за прекратяване на присъдената издръжката или нейното намаляване. С тези съображения и съдът приема, отсъствие на обективни обстоятелства, които да са попречили на подсъдимият да изпълни задължението си и да плати издръжката на своите нидходящи – дъщеря  си Е.Д.А., родена на *** година, след като е бил осъдена да плаща такава със съдебен акт.

            Доказани са авторството на деянието,времето и мястото на извършването му- гр.Свиленград, където се дължи действието за престиране на носимото парично задължение за издръжка, според местоживеенето на детето.

        В резултат на пълното си бездействие, през инкриминирания период, изразило се в цялостно неплащането на дължимите вноски за месечната издръжка на детето, считано от месец август 2019г. до месец декември 2020 г.вкл, настъпил е и престъпният резултат по отношение на кредитора- детето Е.Д.А., действащ чрез законния си представител майката -родителят упражняващ родителските права. Забавата е за общо  17 месечни вноски  , които са съответно месечно по 200.00 лева за детето, съгласно съдебното решение, а общата сума на неплатените издръжки, в резултат на просто математическо пресмятане, възлиза на стойност 3400.00 лева –общо. Неизпълнението на посоченото задължения- периодично, месечно е за срок надхвърлящ минимално изискуемия от закона- 2 месечни вноски, като в случая непрестираните са 17 вноски, спрямо  детето.

         До приключване  на съдебното дирене пред настоящият съдебен състав от страна на подсъдимият  не се ангажираха писмени доказателства за заплащане от негована страна на дължимата сума предмет на обвинението .

         Като пълнолетно вменяемо лице подс. Д.С.А. е годен субект на престъплението.

         От субективна страна: налице е умисъл, като форма на вината. Бездействието на подсъдимият и неизпълнението на задължението й за издръжка е напълно съзнателно. Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл с цялостно изразени волеви и интелектуален момент, при съзнаване неговия общественоопасен характер, както и последиците – обществено опасни. Подс. Д.С.А. е имал знание за дължимостта на  издръжката на своето дете – низходящ, съгласно съдебното решение за присъждането й, което му е било известно,  знаел е и точният размер на тази издръжка, че се дължи ежемесечно, както и периодът за който не е внесъл вноските, разбирал е и характера /неотменимостта и периодичност с месечно престиране на суми/ на задължението си. Въпреки това напълно осъзнато е бездействал за прякото им изпълнение, чрез плащане, поради това от волева страна, безспорно е  предвиждал сигурното и възможно настъпване на престъпния резултат-вредните последици, обхващащи ежемесечните издръжки, от които е било лишено детето му и тъй като и последните са били предвиждани от него,  инидициран е прекият й умисъл за извършване на престъплението.

За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е продължено престъпление и съгласно чл. 80, ал. 3 от НПК давността за преследване започва от довършване на престъплението, като за престъпления, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления – от прекратяването им. Не са налице и данни за прекратяване на издръжката като такива, упоменати в СК,.В тази връзка е Решение № 300 от 29.V.1992 г. по н. д. № 240/92 г., I н. о., съгласно което : „Престъплението по чл. 183 НК е типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие, и то трайно и непрекъснато в определен период от време (срв. Р. VII, т. 1 от т. р.3/71 г. - ОСНК; вж. и чл. 80, ал. 3 НК, където се сочат "престъпленията, които траят непрекъснато"). Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане срока, от който насетне осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено ("прекратено" по смисъла на чл. 80, ал. 3 НК) в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено (напр. поради навършване на пълнолетие на низходящия, който не продължава образованието си - чл. 82 СК; при смърт на издържаното лице; при встъпване в брак на издържания бивш съпруг - чл. 83, ал. 3 СК и т.н.)”.

За пълнота следва да се посочи,че установената в чл. 80, ал. 1 от НК давност за погасяване на наказателната отговорност за извършено престъпление и гражданско-правната погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в ” от ЗЗД за вземания за периодични плащания, каквито са вземанията за издръжка, са съвършено различни правни институти, с различни цели и функции. Затова изтичането на гражданско-правната погасителна давност за непогасените задължения за издръжка, не води до изтичане на давност, изключваща наказателното преследване за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

В предвид направеното частично плащане от страна на подсъдимата до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция,съдът прие,че от обективна страна подс. Д.С.А. за периода от месец август 2019 г. до месец декември 2020 год. включително в гр. Свиленград, обл. Хасково, след като е бил осъден с определение №27/17.01.19 г. по гр.д. №513/2018 год. на РС-Свиленград, влязло в сила на 24.01.2019 год. да издържа своя низходящ – Е.Д.А. (дъщеря), родена на *** год., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 17 броя месечни вноски по 200 лв., всичко на обща стойност 3400 лева, дължими на Д.Г.Д. като майка и законен представител на детето - престъпление по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс .

От субективна страна подс. Д.С.А. е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Подсъдимият е разбирала свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици  и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е знаел,че има задължение да плаща издръжка на детето си,но въпреки това не е платил процесните  месечни вноски.

           По изложените съображения, съдът призна подс. Д.С.А. за виновен в извършването на престъпление по чл.183,ал.1 НК, която правна квалификация и е възведена с внесения обвинителен акт.

       Относно наказанието:

Обсъждайки въпросът за следващото се наказание, което да бъде наложено на подс. Д.С.А., за престъплението в извършването на което той беше признат за виновен,  съдебният състав взе предвид, от една страна, обществената опасност на дееца-ниска, предвид чистото и съдебно минало и добрите характеристични данни  и тази на деянието-невисока. Отчетоха се, наред с тях, от друга страна и  смекчаващите отговорността обстоятелства, с която правна характеристика се съобразиха – косвено заявено с декларираното желание да заплати дължимите суми за месечната издръжка на детето, изразеното съжаление,също така обстоятелството, че подсъдимият е трайно безработен,пандемичната обостановка в целият свят,няма на свое име движимо или недвижимо имущество, т.е. същият е социално слаб. В категорията смегчаващи вината обстоятелства се отнесе и доброто процесуално поведение на подсъдимият,както в досъдебното,така и в съдебното производство. Също така,   съобрази се с оценка на отегчаващо обстоятелство - значителният брой неплатени вноски, многократно надвишаващи минимално предвидените за съставомерността на деянието, което безспорно завишава обществената опасност  с оглед продължителния период на бездействието, довело в последица до ограничаване възможностите за социално развитие на детето и до затруднения за др. родител да покрива ежедневните му нужди, осигурявайки сам необходимите за парични средства  неговата  издръжка.Отчете се обстоятелството,че в момента подсъдимият работи,но в същото време не е заплатил част от дължимите месечни издръжки на детето си,въпреки декларираното желание от негова страна да ги заплаща.

 Ето защо, в контекста на изложените правни съображения, съдът  намира за недоказани   предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради което  е налице основание за неговото приложение съобразно чл.58,ал.4 от НК,според която в случаите,когато едновременно  са налице условията по ал.1-3 /на чл.58а/ и условията на чл.55,съдът прилага само чл.55,ако е по благоприятен за дееца. От самото съдържание на  чл. 58а НК ясно личи, че неговото приложение всякога предпоставя развитие на съдебното производство по реда на гл. 27 НПК. Следователно, единствено когато делото законосъобразно се разглежда в рамките на диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, само тогава  чл. 58а НК ще се яви приложимият закон за определяне на наказанието предвид изискванията и на чл. 373, ал. 2 НПК,което е безспорно налице в настоящият случай. В контекста на изложените съображения, обсъдени в съвкупност, съобразно относителната си тежест и в числово изражение, изброените смекчаващи обстоятелства, доколкото в кръга на същите НЕ фигурират изключителни такива , наред и с др. които НЕ могат да обосноват множество, очертаващ се като техен доминиращ  преимуществен превес спрямо отегчаващите,  поради което съдът приема за неизпълнение предпоставките на чл.55,ал.1 НК, от тук обосновано и липсата за неговото приложение. Ето защо,  съдът проведе индвидуализацията на наказанието за подсъдимата по реда на чл.54 от НК.

За  престъплението, в което подс. Д.С.А. беше   признат за виновен – чл. 183, ал.1 НК в материалната наказателна норма, в редакцията й действаща към датата на деянието, предвидени в условия на алтернативност са две наказания – лишаване от свобода до 1 година или пробация. Поради това, съобразно изложените правни аргументи и в рамките на предвидената в чл.183,ал.1 НК санкция, съдебният състав определи на подс. Д.С.А. „ПРОБАЦИЯ”, при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6/шест/месеца с периодичност 2/два/ пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6/шест/месеца.  Срока на наложеното наказание пробация и по двете мерки съдът  определи в минимално предвиден в ал.3 т.1 на чл.42а от НК, като решаващия съд  взе предвид ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, впредвид липсата на предходни осъждания, добрите му характеристични данни и т.н. /както се посочи по горе/,а от друга страна, съдът прецени наказанието „ПРОБАЦИЯ”  за по-подходящо в случая, с оглед целите  предвидени в чл.36 НК и личността на дееца, конкретно отчитайки фактът, че подсъдимият следва да работи,за да има възможност да заплаща дължимата се по закон издръжка за своето малолетно дете.

Така наложеното наказание по  вид, размер и начин на изтърпяване,  съдът  прецени за необходимо и достатъчно, с оглед личността на подсъдимия и неговата възраст, за да бъдат постигнати целите на наказателната репресия,дефинирани в чл.36 НК с изискванията на специалната и генерална превенция,  обуславящи и адекватността на наказанието, с необходимото положително въздействие върху съзнанието му и за неговото превъзпитание към спазването на закона. Наложеното наказание по убеждение на съдебния състав кореспондира и с принципите на справедливостта, и е съответно с тежестта на извършеното. С налагането му се удовлетворява и принципа за общопредупредителния ефект на наказанието за останалите членове на обществото, но  преди всичко с  не го би се въздействало за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия.

Поради липса на направени разноски в настоящото производството, които да са доказани по размер,  такива не се възложиха на подсъдимия.

 

         Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

 

        

                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ:.................................