РЕШЕНИЕ
№ 686
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Зорница Хайдукова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000611 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260270/13.04.2022 г., по т.д. № 156/2020 г. на СГС, TO, VI-2
състав съдът e:
Осъдил П. Е. Е. да заплати на „Пипо 69“ ЕООД, ЕИК *********, на основание
чл. 145 ТЗ сумата в размер от 37 887.27 лв. – парично обезщетение за причинени
имуществени вреди, съставляващи неправомерно изплатени възнаграждения в полза на
ответника в качеството му на бивш управител на дружеството-ищец за периода от *** г. до
18.09.2018 г., ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, следваща се за
периода от 22.01.2020 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното му
изплащане.;
Осъдил П. Е. Е. да заплати на „Пипо 69“ ЕООД, , на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата в размер от 10 285.53 лв., представляваща начислено обезщетение за забава в
плащането на главното вземане за неправомерно изплатени възнаграждения /37 887,27 лв./,
което се следва за периода от 22.01.2017 г. до 15.01.2020 г., като е отхвърлил иска за
разликата над присъдения размер от 10 285.53 лв. до пълния предявен размер от 10 742.78
лв. и за периода от 04.07.2016 г. до 21.01.2017 г.
Осъдил П. Е. Е. да заплати на „Пипо 69“ ЕООД, , на основание чл. 145 ТЗ
сумата в размер от 2 603.70 лв. – парично обезщетение за причинени имуществени вреди
под формата на заплатен от ищеца ДДФЛ върху неправомерно изплатените възнаграждения
на ответника в качеството му на бивш управител на дружеството-ищец за периода от *** г.
до 18.09.2018 г., ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане дължима,
считано от датата на предявяване на иска 22.01.2020 г. до окончателното му изплащане;
1
Отхвърлил е предявения от „Пипо 69“ ЕООД срещу П. Е. Е., иск с правно
основание по чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата в размер от 20 000 лв. – парично
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се във формирана разлика
между продажна цена получена по договор за продажба на МПС /Мерцедес С 500 Matic, с
рег. № ***/ от 04.05.2017 г., сключен от ответника в качеството му на управител на
дружеството-ищец и действителната пазарна стойност на посоченото превозно средство към
момента на сделката;
Отхвърлил е предявения от „Пипо 69“ ЕООД срещу П. Е. Е., иск с правно
основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 5 483.33 лв. –
представляваща начислено обезщетение за забава в плащането на главното вземане за вреда
от продажба на МПС за цена по ниска от пазарната му стойност /20 000 лв. /, което е
начислено за периода от 04.05.2017 г. до 15.01.2020 г.;
Осъдил П. Е. Е. да заплати на „Пипо 69“ ЕООД, на основание чл. 145 ТЗ
сумата в размер от 11 734.78 лв. - парично обезщетение за причинени имуществени вреди,
съставляващи заплатени със средства на дружеството без да е налице правно основание
осигурителни вноски /по ДОО, ЗО и ЗДПО/, ведно със законната лихва върху посоченото
главно вземане, следваща се за периода от 22.01.2020 г. /датата на подаване на ИМ в съда/
до окончателното му изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума
от 11 734,78 лв. до пълния му предявен размер от 11 734.81 лв.;
Осъдил П. Е. Е. да заплати на „Пипо 69“ ЕООД, на основание чл. 145 ТЗ
сумата в размер от 2 720 лв. – парично обезщетение за причинени имуществени вреди
състоящи се във формираната разлика между заплатени в полза на дружеството ангажирано
до извършва счетоводни и ТРЗ услуги за ищеца /8 470,00 лв./ и /5 750 лв./ стойността, която
ищецът би заплатил за същите услуги в периода от м.06.2016 г. до м.06.2018 г., ако
ответникът в качеството му на бивш управител не е изменил договора за счетоводно
обслужване с подписване на Анекс от 01.06.2016 г., чрез който е уговорена промяна
/увеличение/ в следващото се възнаграждение за посочения вид услуга, ведно със законната
лихва върху посоченото главно вземане, следваща се за периода от 22.01.2020 г. до
окончателното му изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума от
2 720 лв. до пълния му предявен размер от 6 320 лв.;
Отхвърлил е прието за съвместно разглеждане в производството възражение
за съдебно прихващане упражнено от ответника П. Е. Е. срещу ищеца „Пипо 69“ ЕООД
имащо за предмет заявени от П. Е. Е. към „Пипо 69“ ЕООД насрещни вземания
съставляващи, както следва : сумата в размер от 18 000 лв. – сбор от незаплатени
възнаграждения по договор за възлагане на управление от 10.02.2010 г., които се дължат за
периода от 01.01.2018 г. до 18.09.2018 г. /по 2000 лв. месечно/ и сумата в размер от 3 405.60
лв. – съставляваща сбор на дължими от „Пипо 69“ ЕООД в качеството му на работодател
осигурителни вноски върху следващото се възнаграждение за периода от 01.01.2018 г. до
18.09.2018 г., чиито размер е равен на 378.40 лв. – месечно, които са разпределени по
следния начин : ДОО – 218.40 лв.; ДЗПО – 56 лв.; ТЗПБ – 8 лв. и ЗО – 96 лв.;
Осъдил П. Е. Е. да заплати на „Пипо 69“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер от 741.01 лв., представляваща разноски.;
Осъдил е „Пипо 69“ ЕООД да заплати на П. Е. Е., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата в размер от 2 470.39 лв., представляваща разноски.;
Срещу решението в частта, с която съдът е отхвърлил предявените искове е
подадена въззивна жалба от „Пипо 69“ ЕООД, което моли то да бъде отменено и исковете
му уважени в цялост.
По отношение на отхвърления изцяло иск с правно основание по чл. 145 ТЗ за
заплащане на сумата в размер от 20 000 лв. - парично обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се във формирана разлика между продажна цена, получена
по договор за продажба на МПС Мерцедес С 500 Matic, сключен от ответника в качеството му
2
на управител на дружеството-ищец и действителната пазарна стойност на посоченото превозно
средство към момента на сделката въззивникът ищец поддържа, че съдът неправилно е тълкувал
налични по делото доказателства като кредитирал неоснователно и немотивирано само
някои от тях, а други дори изобщо не е обсъдил. Не спори, че не е необходимо управителят
да е получил изрично разрешение от едноличния собственик на капитала, доколкото не се
касае до отчуждаване на недвижим имот на дружеството, но не е отчетена спецификата, при
която дружеството е с починал едноличен собственик и все още непоети от наследниците
дялове. Самият ответник бил заявил, че няма да извършва никакви действия, без
одобрението на наследниците. С електронно писмо от 07.07.2016 г., ответникът П. Е. иска
официалното съгласие на наследниците за продажбата и за конкретната продажна цена на
лекия автомобил Мерцедес С 500 4 Matic. Управителят се допитал и е действал
първоначално съгласно волята на наследниците като несъобразяването му с тази воля при
продажбата доказва безспорна недобросъвестност. Управителят следвало да прояви
засилена грижа на добър търговец и да се старае, ако не да увеличи имуществото на
дружеството, то в никакъв случай да не го намалява. Съдът не обсъдил дали дружеството е
имало необходимост от тази продажба. Грижата на добър търговец включвала освен
добросъвестност, така и предприемане на действия по отчуждаване на имущество само при
необходимост или полза, което не било налице в случая. Въззивникът не приема
становището на съда при обсъждането на свидетелските показания. Съдът не обсъдил и
факта, че самият ответник, в потвърждение на тезата на ищеца за добро техническо
състояние на колата, в мейл от 07.07.2016 г., сам признал в писмен вид, че автомобилът е в
много добро техническо състояние и почти без козметични забележки. Не бил обсъден и
мейл, в който се посочвало, че колата следва да се продава на цена не по-ниска от 45 000 лв.,
а Е. потвърдил това с писмо от 24.01.2017 г. Не била взета предвид и останалата
кореспонденция по темата. В представените по делото оценки за техническото състояние се
съдържали и данни за безспорно извършване на огледи от тези, които са изготвяли оценките.
Колата била продадена от ответника и владението й е било в него и без него няма как да
бъдат извършени никакви огледи и снимки. Ответникът е бил запознат с извършените
оценки, но и пряко е съдействал за извършването на същите. Непълно и едностранно били
разгледани и обсъдени заключенията на СТЕ, която е приета по делото. Съдът е приел за
доказани твърденията на ответната страна, че процесният автомобил е имал технически
повреди, но не отчел, че посочените в заключението на вещото лице разходи за
отстраняването им са формирани на база цени за части и труд към 05.01.2022 г. и 14.01.2022
г., а не към датата на продажба на процесния автомобил. Съдът не взел предвид факта, че
автомобилът е продаден дори под застрахователната си стойност - продажната цена е 15 000
лв., а застрахователната стойност е 14 000 лв. По-малко от 10 месеца преди продажбата,
застрахователната стойност на колата е била 30 000 лв.
Искът следвало да бъде уважен заедно с иска за присъждане на мораторна
лихва.
По отношение на частично уважения иск с правно основание чл. 145 ТЗ за
заплащане на сумата в размер от 6 320 лв. - парично обезщетение за причинени
имуществени вреди, състоящи се в разликата между заплатени в полза на дружеството,
ангажирано да извършва счетоводни и ТРЗ услуги за ищеца /8 820 лв./ и /2 500 лв./
стойността, която ищеца би заплатил за същите услуги, ако ответникът в качеството му на
бивш управител не е изменил договора за счетоводно обслужване с подписване на Анекс от
01.06.2016 г., чрез който е уговорена промяна /увеличение/ в следващото се възнаграждение
за посочения вид услуга. Съдът неоснователно уважил само частично предявения иск. В
договора имало изрично записано с изменението с Анекса от 01.01.2016 г. основание за
увеличаване на възнаграждението - при значителна промяна на обема на работа. По делото
било установено, че работата не е увеличена, както от свидетелските показания, така и от
приетата съдебно-счетоводна експертиза. Допускането от съда, че увеличението на
заплащането е поради промяна в цените на услугите, не намирало почва в нито едно
доказателство по делото - нито в свидетелските показания, нито в Анекса за увеличаването.
Подобно разширително тълкуване на волята на страните било недопустимо. Съдът е
3
определил средно възнаграждение съобразно ценовия диапазон, представен в експертизата
за обработка на документи до 30 на брой, но не отчел обясненията на вещото лице, че
документ не е равнозначно на счетоводен запис и един документ може да има два или дори
повече счетоводни записи. Съдът начислил ДДС, но не отчел факта, че счетоводната къща
Макс Мин не е начислявала ДДС, видно от представените фактури за счетоводно
обслужване по делото. Въззивникът моли този иск да бъде уважен в цялост.
Претендира разноските по делото.
Срещу решението в частта, с която съдът е уважил предявените искове е
подадена въззивна жалба от П. Е. Е., който моли то да бъде отменено и исковете му уважени
в цялост.
По отношение на иска по чл. 145 от ТЗ, за заплащане на сумата в размер от 37
887.27 лв. - парично обезщетение за причинени имуществени вреди, съставляващи
неправомерно изплатени възнаграждения в полза на ответника в качеството му на бивш
управител на дружеството-ищец за периода от *** г. до 18.09.2018 г. За да уважи предявения
иск по основание и по размер, съдът приел, че възнаграждение на назначения управител за
периода от *** г. до 18.09.2018 г. не се дължи, поради факта, че в кредитираният от съда
договор за управление е предвидено изплащането на ежемесечно авансово възнаграждение
на управителя, но няма направена конкретизация относно неговия размер, както и няма
данни за сключването на анекс с подобно съдържание по делото. Съдът приел, че такъв факт
не е настъпил в отношенията между страните и не се открива воля на едноличния
собственик на капитала С. за определяне по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ размер на
възнаграждение, дори и от действията на страните впоследствие при изпълнение на
създаденото мандатно правоотношение, защото нямало доказателства, от чието съдържание
да може да се изведе недвусмислено изявление на едноличния собственик на капитала - С. за
определяне конкретно възнаграждение на назначения управител. Съдът не обсъдил всички
събрани доказателства в процеса в тяхната съвкупност в нарушение на
съдопроизводствените правила съгл. чл. 235 и чл. 12 от ГПК. По делото било установено, а
и не се спорело между страните, че ответникът, считано от 10.02.2010 г. приел да управлява
и представлява ищцовото дружество, с право на възнаграждение за сметка на дружеството, с
изплащане на възнаграждението ежемесечно авансово, с право на обществено и здравно
осигуряване съгласно разпоредбите на КСО и 330, и право на ползване на 30 платени
неприсъствени дни за една календарна година, извън празниците и почивните дни.
Договорът е безсрочен и по него има изпълнение и приемане на изпълнение, считано до
18.09.2018 г., когато управителят е освободен. Действително липсвало решение на покойния
едноличен собственик на капитала С. за определяне размера на възнаграждението, но
фактът, че управителят е получавал възнаграждение в размер на 2 000 лв. ежемесечно
приживе на С. се установявал от събраните в процеса доказателства: заключението на
Съдебно-техническа компютърна експертиза. С конклудентни действия - захранване на
банковата сметка за заплащането на възнаграждението на управителя, едноличния
собственик на капитала на „Пипо 69” ЕООД, С., потвърдил размера на действително
уговореното възнаграждение по договора за възлагане на управление. Фигурирал
неподписан частен документ, за който заключението на извършената СТЕ посочило, че е
създаден именно от С., както и достоверността на датата на създаване - 15.10.2015 г., която
дата предхожда процесния период, от който се установявало съгласието на едноличния
собственик. Приетите по делото и неоспорени 3 броя разходни касови ордера, с номера
както следва: № 30/12.02.2016 г., № 31/17.03.2016 г. и № 32/14.04.2016 г., с основание -
заплата, удостоверяват плащания на заплата в размер от 2 000 лв. за съответния месец, който
е относим към размера на определеното от С. възнаграждение за ответния управител. Това
се потвърждава и писмените документи - ел. документ/мейл/ от 16.05.2016 г., изпратен от св.
Ц. Б. /понастоящем С./ от ел. адрес *** до ел. адрес на ответника П. Е. *** с който св. С., в
качеството си на счетоводител на „Пипо 69“ ЕООД, е уведомила каква сума трябва да се
изплати за неизползван миналогодишен платен отпуск, като възнаграждението за ден е
4
смятано на база на месечно възнаграждение от 2 000 лева - заплатата за месец април 2016 г. -
които обстоятелства са настъпили преди процесния период. В потвърждения били и
показанията на св. Ц. С., дадени пред съда в о.с.з. на 17.09.2021 г. Доказателствов тази
насока бил електронен документ /мейл/ от 24.04.2014 г. ведно с прикачен файл, изпратен от
П. Е., в качеството му на управител на „Пипо 69“ ЕООД, от ел. адрес *** до ел. адрес на
едноличния собственик на капитала С. ***. Управителят на ищцовото дружество З. С. също
знаела, че ответникът П. Е. получава ежемесечно възнаграждение, и че за същия
дружеството като осигурител заплаща дължимите вноски. В подкрепа на това е банково
извлечение за периода от 01.01.2010 г. - 31.12.2016 г. от „Банка ДСК“ ЕАД, и приетото по
делото допълнително заключение от извършената ССчЕ /отговор на задача 1 и 2/ съгласно
което, ищцовото дружество е подавало декларация образец № 1 и обр. 6 и ответника Е. е
осигуряван като самоосигуряващо се лице - вид осигурен „12“, върху посочен осигурителен
доход за м. февруари 2010 г. - 168.00 лв., за периода от м. март 2010 г. - м. юни 2016 г. - 420
лв. и от дружеството са заплащани дължимите осигурителни вноски върху минималния
осигурителен доход за самоосигуряващо се лице. Ответникът бил управител за един
значителен период от време, считано от 10.02.2010 г. /вписан в ТР при АВп. на 15.02.2010 г./
и било нелогично да е работил за такъв дълъг период от време без никакво възнаграждение
и при отсъствие на доказателства, да е имал каквито и да било други доходи. Не следвало да
се възприемат изводите на съда, че приетите като доказателство 3 броя разходни-касови
ордери не съдържат изявления направени от едноличния собственик на капитала - С.
свързани с определяне размера на възнаграждението на управител. Установено било по
делото, че от датата на сключване на договора за управление и до освобождаването му от г-
жа З. С., ответникът е изпълнявал без прекъсване добросъвестно своите отговорности като
управител и се е грижил за дружествените дела, като обратното не беше доказано в процеса.
Съдът е приел, че е изпълнен фактическия състав на отговорността по чл. 145
от ТЗ без да вземе предвид, че необходимо условие за установяване на отговорността на
управителя по чл. 145 от ТЗ е установяването на наличието на вина.
В атакуваното решение, съдът не бил обсъдил направеното с отговора на
исковата молба искане съдът да определи дължимото възнаграждение.
Въззивникът – ответник моли съда да уважи и възражението за съдебно
прихващане в случай, че приеме, че правото на възнаграждение на управителя е доказано по
основание и по размер.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата в размер от 10 742.78 лв., представляваща начислено обезщетение за забава в
плащането на главното вземане за неправомерно изплатени възнаграждения /37 887.27 лв./,
което лихвено плащане се търси за присъждане за периода от 04.07.2016 г. до 15.01.2020 г.
въззивникът счета същия неоснователен.
По отношение на иска с правно основание чл. 145 от ТЗ за заплащане на
сумата в размер от 2 603.70 лв. - парично обезщетение за причинени имуществени вреди под
формата на заплатен от ищеца ДЦФЛ върху неправомерно изплатените възнаграждения на
ответника в качеството му на бивш управител на дружеството-ищец за периода от *** г. до
18.09.2018 г.: Въззивникът моли, в случай, че въззивният съд отмени атакуваното решение в
обжалваната част и отхвърли иска по чл. 145 от ТЗ, по-изложените по-горе аргументи, да
отмените решението на съда и в тази му част.
Въззивникът моли съда да приеме, че ДДФЛ е дължим и следва да се начисли
за периода от *** г. - 18.09.2018 г. съобразно размера на дължимото възнаграждение. При
всички положения изпълнение по договора за управление има, считано до датата на
прекратяването му - 18.09.2018 г.
По отношение на иска с правно основание по чл. 145 от ТЗ за заплащане на
сумата в размер от 11 734.81 лв. - парично обезщетение за причинени имуществени вреди,
съставляващи заплатени със средства на дружеството без да е налице правно основание
осигурителни вноски /по ДОО, 30 и ДЗПО/, които ответникът в качеството му на бивш
5
управител на дружеството-ищец е следвало да внася в осигурителните фондове за своя
сметка, тъй като е имал качеството на самоосигуряващо се лице в периода от м. юли 2016 г.
- м. септември 2018 г., въззивникът намира, че дружеството следвало да покрива и
осигурителни плащания по ДОО, 30 и ДЗПО във връзка с начисляваното и изплащано
съответно възнаграждение в периода от 07.2016 г. - 18.09.2018 г.
В случай, че въззивния съд приеме, че на управителя се е следвало
възнаграждение съгласно размерите, определени с Приложение № 1 към Закона за бюджета
на държавното обществено осигуряване, за 2016 г. и 2017 г. - 930 лв., а за 2018 г. - 966 лв.,
или че на управителят се е следвало възнаграждение в размер на минималната заплата, да
постанови решение, с което да отхвърлите предявения иск, над приетият от съда размер.
По отношение на иска с правно основание чл. 145 от ТЗ за заплащане на
сумата в размер от 6 320 лв. - парично обезщетение за причинени имуществени вреди
състоящи се във формираната разлика между заплатени в полза на дружеството ангажирано
да извършва счетоводни и ТРЗ услуги за ищеца /8 820.00 лв. и /2 500 лв./, стойността, която
ищецът би заплатил за същите услуги, ако ответникът, в качеството му на бивш управител,
не е изменил договора за счетоводно обслужване с подписване на Анекс от 01.06.2016 г.,
чрез който е уговорена промяна /увеличение/ в следващото се възнаграждение за посочения
вид услуга, въззивникът счита, изводите на съда за неправилни и в противоречие с принципа
на свободата на договаряне, а именно правото на страните да уговарят свободно права и
задължения, стига да не противоречат на закона и добрите нрави. Съдът заменил волята на
страните и определил размер на възнаграждение извън договореното между едноличния
собственик на капитала - С. и св. С.. Анексът от 01.06.2016 г. към договор за счетоводно
обслужване с дружеството „Макс Мин“ ООД, бил подписан от ответника Е., в качеството
му на управител, приживе на починалия едноличен собственик на капитала - С.. От
показанията на св. С. се установи, че всички въпроси касаещи финансовите
взаимоотношения и разпореждане с парични средства са били решавани от С., а преговорите
относно счетоводното обслужване са водени между св. С. и С.. За процесният период било
осигурявано счетоводно обслужване на ищцовото дружество, а сключването на Анекс от
01.06.2016 г. не противоречало на изричното решение на едноличния собственик на
капитала - С.. Договореното възнаграждение за счетоводното обслужване не се различава
съществено от средните цени за тези дейности, което се установява и от заключението на
вещото лице.
Въззивният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Пипо 69“
ЕООД срещу П. Е. Е. кумулативно и обективно съединени осъдителни искове : 1./ с правно
основание по чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата в размер от 37 887,27 лв. – парично
обезщетение за причинени имуществени вреди, съставляващи неправомерно изплатени
възнаграждения в полза на ответника в качеството му на бивш управител на дружеството-
ищец за периода от *** г. до 18.09.2018 г., ведно със законната лихва върху посоченото
главно вземане, следваща се за периода от 22.01.2020 г. до окончателното му изплащане; 2./
с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 10 742.78 лв.,
представляваща начислено обезщетение за забава в плащането на главното вземане за
неправомерно изплатени възнаграждения в размер 37 887.27 лв., за периода от 04.07.2016 г.
до 15.01.2020 г.; 3./ с правно основание по чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата в размер от
2 603.70 лв. – парично обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на
заплатен от ищеца ДДФЛ върху неправомерно изплатените възнаграждения на ответника в
качеството му на бивш управител на дружеството-ищец за периода от *** г. до 18.09.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 22.01.2020 г. до окончателното му изплащане; 4./ с
правно основание по чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата в размер от 20 000 лв. – парично
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се във формирана разлика
6
между продажна цена получена по договор за продажба на МПС Мерцедес С 500 Matic, с
рег. № *** от 04.05.2017 г. сключен от ответника в качеството му на управител на
дружеството-ищец и действителната пазарна стойност на посоченото превозно средство към
момента на сделката, ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, следваща
се за периода от 22.01.2020 г. до окончателното му изплащане; 5./ с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 5 483.33 лв. – представляваща
начислено обезщетение за забава в плащането на главното вземане за вреда от продажба на
МПС за цена по ниска от пазарната му стойност 20 000 лв., за периода от 04.05.2017 г. до
15.01.2020 г.; 6./ иск с правно основание по чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата в размер от
11 734.81 лв. - парично обезщетение за причинени имуществени вреди, съставляващи
заплатени със средства на дружеството без да е налице правно основание осигурителни
вноски /по ДОО, ЗО и ЗДПО/, които ответникът в качеството му на бивш управител на
дружеството-ищец е следвало да внася в осигурителните фондове за своя сметка, тъй като е
имал качеството на самоосигуряващо се лице в периода от м.юли 2016 г. до м.септември
2018 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 22.01.2020 г. до
окончателното му изплащане; 7./ иск с правно основание по чл. 145 ТЗ за заплащане на
сумата в размер от 6 320 лв. – парично обезщетение за причинени имуществени вреди
състоящи се във формираната разлика между заплатени в полза на дружеството ангажирано
до извършва счетоводни и ТРЗ услуги за ищеца /8 820 лв./ и /2 500 лв./ стойността, която
ищецът би заплатил за същите услуги, ако ответникът в качеството му на бивш управител
не е изменил договора за счетоводно обслужване с подписване на Анекс от 01.06.2016 г.,
чрез който е уговорена промяна /увеличение/ в следващото се възнаграждение за посочения
вид услуга, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2020 г. до
окончателното му изплащане.
Ищецът поддържа, че ответникът П. Е. е бил вписан за негов управител за
периода от 15.02.2010 г. до 18.09.2018 г. /когато бил заличен/. На *** г. починал
едноличният собственик на капитала на дружеството П. М. С.. Като управител била вписана
З. П. С., която била и единствения пълнолетен наследник на починалия едноличен
собственик на капитала. Съгласно Протокол № 4/05.09.2018 г., след решение на новия
едноличен собственик на капитала на „Пипо 69“ ЕООД, П. Е. бил освободен от длъжността
управител на дружеството, но не и от отговорност за действията му като такъв. Новият
управител изискал от П. Е. да предаде документацията, водена във връзка с дейността на
дружеството, в т.ч. и счетоводната такава. Предаването приключило м. септември 2019 г.,
като в него освен ответника се включило и дружеството извършвало счетоводното
обслужване на ищеца, а именно „Макс мин“ ООД. След проверка на предоставената
документация, било установено, че в периода от *** г. до 18.09.2018 г. ответникът Е., в
качеството му на вписан управител на ищеца, причинил на последния значителни вреди,
изразяващи се в неправомерно изплатени възнаграждения на управител, в т.ч. начислени
върху тези възнаграждения ДДФЛ, осигурителни вноски по ДОО, ЗО, ДЗПО; продажба на
лек автомобил Мерцедес С 500 Matic, рег. №*** на цена много по-занижена от пазарната
такава; разходи за изплатени възнаграждения на дружество натоварено със счетоводното
обслужване на ищеца, съгласно сключен договор за оказване на счетоводни услуги.
Ответникът нарушил задължението си за добросъвестно управление на дружеството, което
се изразявало в това да увеличава патримониума на дружеството, да организира и управлява
добре дейността му. Имуществени вреди за „Пипо 69“ ЕООД били в пряка и
непосредствена връзка с виновното неизпълнение от ответника на основни негови законови
и договорни задължения в качеството му на избран управител. Новият едноличен
собственик на „Пипо 69“ ЕООД взел решение за ангажиране на имуществената отговорност
на П. Е.. Твърди се, че без основание е начислявано и изплащано възнаграждение на бившия
управител и ответник по делото за периода от *** г. до 18.09.2018 г. Съгласно Договор от
10.02.2010 г. на ответника Е. било възложено управлението на дружеството, но в договора
не му било определено възнаграждение, като е посочено, че такова ще се определи с анекс.
Такъв анекс не бил сключен, нито било налице взето решение от предишния едноличен
собственик на капитала на „Пипо 69“ ЕООД. Липсвал и трудов договор между дружеството
7
и П. Е. с уговорено възнаграждение. До *** г. на Е. не е било начислявано и изплащано
възнаграждение. Първото такова възнаграждение било изплатено на ответника в качеството
му на управител на ищеца на датата - 04.07.2016 г. и това месечно плащане продължило до
05.09.2018 г. За целия период изплатените възнаграждения възлизали на сумата в размер от
общо 37 887.27 лв. Отсъствало обаче каквото и да е било правно основание за получаването
от ответника на подобни плащания от ищца. Изплащането в полза на ответника за сметка на
ищеца на парични възнаграждения за дейността му като управител, били проява на явна
недобросъвестност. Началото им било след настъпване смъртта на предходния едноличен
собственик на капитала на „Пипо 69“ ЕООД. Платеният от дружеството данък върху
доходите на физическите лица /ДДФЛ/, начислен върху неправомерно изплатените на
ответника в качеството му на бивш управител на ищеца суми като месечни възнаграждения
за периода от *** г. до 18.09.2018 г. също бил недължимо платен. Касаело се за удържани от
сметките на дружеството и платени в полза на НАП авансово вноски за ДДФЛ в размер на
общо 2 603.70 лв., които са пресметнати върху начислените и изплатени на ответника
възнаграждения за същия период, които също представлявали имуществени вреди за
дружеството пряко причинени от неправомерното начисляване и изплащане на
възнаграждения в полза на бившия управител в периода от *** г. до 18.09.2018 г. По същия
начин стоял въпроса с платените осигурителни вноски по ДОО, ЗО и ДЗПО върху
начислените възнаграждения за периода от *** г. до 18.09.2018 г., тъй като също били
направени при липса на уговорено възнаграждение за управителя и липса на
необходимостта за осигуряването му на основание чл.4, ал. 1, т. 7 КСО за всички социални
рискове. Ответникът Е. следвало да се осигурява за своя сметка, а не да ползва паричния
ресурс на ищеца при липса на такава уговорка. Ищецът претендира заплатени за негова
сметка осигурителни вноски съответно: 1./ за периода от м.07 2016 г. до м.12 2016 г.: за ДОО
- сума в размер на 1 935.64 лв.; за ДЗПО - сума в размер на 756.07 лв., за ЗО - сума в размер
на 1 209.74 лв.; 2./ за периода м.01.2017 г. до м.12.2017 г.: за ДОО - сума в размер на
3 520.12 лв.; за ДЗПО - сума в размер на 1 043.67 лв., за ЗО - сума в размер на 1 461.91 лв.;
3./ за периода м.01.2018 г. до м.09.2018 г.; за ДОО - сума в размер на 758.47 лв.; за ДЗПО -
сума в размер на 226.05 лв., за ЗО-сума в размер на 823.14 лв. Общият размер на
заплатените осигурителни вноски, дължими от ответника в качеството му на лице, което
трябва да се само-осигурява, възлизала в размер на 11 734.81 лв. като с тази сума било
намалено имуществото на ищеца. Ответникът, в качеството му на бивш негов управител,
причинил вреди на дружеството с продажба на собствения на дружеството лек автомобил
Мерцедес С 500 4 Matic с рег. № ***, при цена много по-ниска от пазарната. С електронно
писмо от 07.07.2016 г., П. Е. уведомил наследниците З. и М. С. за състоянието на
автомобила и поискал от тях разрешение да бъде продаден по определена от тях цена. При
тяхно съгласие автомобилът бил обявен за продан. С имейл от 22.01.2017 г. Е. ги уведомил,
че автомобилът се продава за сумата от 40 000 лв., на което една от наследниците възразила,
като поискала продажната цена на автомобила да не бъде по-ниска от 45 000 лв. Ответникът
отговорил на, че автомобилът се продава именно за такава сума, а посочената сума от 40 000
лв. в предходен имейл била грешна. Било възложено на оценител да извърши независима
пазарна оценка на автомобила, която била изготвена на 27.02.2017 г. и която определила
средна пазарна цена на същия в размер от 33 700 лв. По сведения на ответника нямало
купувачи които да проявяват интерес за придобиване на автомобила на посочената цена.
Била извършена втора оценка, която определила цена за същия в размер на 32 130 лв. На
04.05.2017 г. ответникът като управител на „Пипо 69“ ЕООД сключил договор за продажба
на автомобила, като прехвърлил собствеността върху същия в полза на Р. Б. срещу
уговорена продажна цена в размер от 15 000 лв. с ДДС. Приходът на дружеството от тази
продажба бил в размер на 12 500 лв., тъй като 2 500 било дължимо ДДС в полза на НАП. В
договора за продажба била посочена застрахователна стойност на автомобила в размер на 14
000 лв., която е по-висока от продажната му стойност. Ответникът се разпоредил с актив на
дружеството при цена, два пъти по-ниска от пазарната му стойност. С писмо до ответника,
последвало продажбата, един от наследниците поискал от него да преустанови продажбата
на автомобила и да не прави други фирмени разходи. Вредата за дружеството от продажбата
8
била с размер 20 000 лв. При продажбата П. Е. не положил необходимата грижа за
определяне на реалната пазарна цена на притежавания от дружеството актив. П. Е.
необосновано увеличил възнаграждението по съществуващ договор за счетоводно
обслужване от 23.07.2014 г. с „Макс –мин“ ООД. С договора било уговорено първоначално
въз възнаграждение по 50 лв. месечно във връзка с предоставяни счетоводни услуги. Въз
основа на анекс от 01.01.2016 г. страните уговорили месечното възнаграждение да бъде в
размер на 100 лв., при значителна промяна на извършвания обем работа. На 01.06.2016 г. П.
Е. подписал нов Анекс, с който възнаграждението се увеличава вече на 350 лв., платимо от 1
до 5 число на месеца, следващ месеца на обработка на документите. Не се оспорва, че
подписването на анекси към договора за счетоводно обслужване е действие попадащо в
правомощията на управителя на дружеството, но увеличаването на заплащането трябвало да
се договаря само в хипотеза при наличие на значителен обем от работа, какъвто при
проследяване движението на банковите сметки не е установен. Единствената промяна в
документооборота се състояла в изплащане на неправомерните възнаграждения, които
управителя започва да нарежда на себе си. Дружеството отдало само един имот под наем, не
е имало лица, наети на трудов договор и не е извършвало друга стопанска дейност. В този
контекст уговореното увеличение на възнаграждението за счетоводно обслужване не било
продиктувано от увеличен обем на дейността на „Пипо 69“ ЕООД и се явявало пряка
имуществена вреда за дружеството, чийто размер възлизал на сумата от 6 320 лв., и се
състоял в уговореното увеличение на възнаграждението за счетоводно обслужване след
подписването на анекса от 01.06.2016 г., която е била заплащана в периода от месец 07.2016
г. до месец 09.2018 г.
Ответникът – П. Е. Е. оспорва исковете по основание и по размер и моли те да
бъдат оставени без уважение. По отношение на исковата претенция от 37 887.27 лв.
обезщетение за неправомерно начисляване и изплащане на възнаграждение твърди, че
бизнес отношенията му с едноличния собственик на капитала на „Пипо 69“ ЕООД датират
от 16 години, като го е съпътствал и му е помагал в бизнеса още от първото му дружество -
„Реал Салджи“ ООД, след това в „Салджи 1“ ЕООД, „Съни Билд Инвест груп“ ЕООД,
„Съни Билд Инвест груп 1“ ЕООД, а освен това е бил управител и на цялата му верига от
магазини за електроника. Твърди, че е бил назначен и за управител на опериращите в
строителството „Съни Билд Инвест груп“ ЕООД, „Съни Билд Инвест груп 1“ ЕООД, за
което е получавал възнаграждение в размер на 2 000 лв. и са му заплащани осигуровки,
видно от извлечение на банкова сметка на дружеството в банка „ДСК“ ЕАД за периода
15.02.2010 г. до 13.07.2016 г. На 10.02.2010 г. бил назначен за управител на „Пипо 69“
ЕООД с уговорено възнаграждение в размер на 2 000 лв., платими авансово, съгласно чл. 2
от Договора, а съгласно чл. 4 от същия възнаграждението на управителя е за сметка на
дружеството. Осигуровките върху възнаграждението му се изплащали от дружеството и
съгласно раздел II, чл. 3 имал право да ползва лек автомобил. Размерът на възнаграждението
не бил определен от него, нито бил увеличен след смъртта на едноличния собственик - П.
С.. До смъртта на едноличния собственик, възнаграждението му по договора за управление
на ищеца му било изплащано в брой, срещу разписка. Допълва, че всички разписки били
предадени на новия управител заедно с другата документация на дружеството. Видно било
от банково извлечение от сметката на „Пипо 69“ ЕООД за периода 01.05.2016 г. до
31.05.2016 г., че била изтеглена сумата от 2 000 лв., както и авансовото заплащане на
осигуровки и данък към НАП. Починалия едноличен собственик на капитала на ищеца се
бил установил да живее в Испания и създал работни таблици в Google, в които вписвал
приетите разходи, а ответникът в качеството му на управител ги отчитал. В таблицата
присъства графа „Възнаграждение П. за месец - април 2000 лв.“, като на 16.05.2016 г. е
отразено банково теглене на заплатата в размер на 2000 лв. Сключения с него договор не
бил безвъзмезден, независимо че към него липсвал анекс. Уговореното с него
възнаграждение от 2000 лв. било в обичаен размер. Бил ангажиран и с управлението на
други две дружества, чиито едноличен собственик на капитала е бил П. С.. След смъртта на
едноличния собственик на капитала на „Пипо 69“ ЕООД работата му се увеличила
9
значително и поради факта на уреждащите се претенции на наследниците му. Поддържа, че
добросъвестно е извършвал работата си в интерес на дружеството, дори и след като е
преустановено заплащането на възнаграждението му. Оспорва предаването на счетоводната
документация да е продължило с месеци. По отношение на претенцията за заплащане на
законна лихва върху сумите по предявения иск, считано от датата на изплащане на
съответната сума до 15.01.2020 г. в общ размер на 10 742.78 лв. прави възражение, че това е
всъщност обезщетение за забава, което следва да се разграничава от вземането за законна
лихва. Искът за лихва бил с производен характер и зависел от решението на съда относно
съществуването на главницата. Прави възражение за изтекла давност по отношение на
всички лихви за периода до 21.01.2017 г. Оспорва като неоснователни исковете за заплащане
с дружествени средства на осигурителните вноски начислени върху получените от него
възнаграждения, тъй като не попадал в обхвата на само-осигуряващите се лица и не
осъществявал за своя сметка търговска дейност. Съгласно чл.4, ал.7 от КСО, дружеството
било длъжно да осигурява своя управител за всички социални рискове. Ето защо по тази
претенция на ищеца, ответникът оспорва да е настъпила имуществена вреда. По отношение
на вредите извеждани от реализирана покупко-продажбата на лек автомобил Mercedes Benz,
модел S 500 4 Matic, рег.№ ***, ответникът изтъква, че първоначалната дата на регистрация
на автомобила е 05.12.2007 г. и същия е бил закупен за сумата от 6 000 лв., съответно преди
продажбата му са били установени много дефекти по него. Автомобилът бил продаден на
приемлива цена и нямало ощетяване на дружеството. Оспорва и иска за лихва. Оспорва иска
за обезщетение за имуществена вреда, представляваща заплатени по-високи суми за
възнаграждение по отношение на предоставяната услуга по счетоводното обслужване на
ищеца, като пояснява, че Анекса от 01.06.2020 г. е сключен лично от П. С.. Още през 2015 г.
на дружеството, ангажирано да извършава счетоводното обслужване, било заплащано
месечно възнаграждение от по 350 лв. и това било видно от фактура № 22/04.02.2015 г.
Дружествата притежавани от П. С. били с ДДС регистрация и счетоводно им отчитане било
трудоемко. Към датата на подаване на исковата молба пазара на счетоводните услуги
показвал, че възнаграждение от 350 лв. е доста под средното за този сегмент услуги. При
липса на управител съставил за 2016 г. и за 2017 г. отчети на дружеството с помощта на
счетоводителите и същите били обявени в ТР. След освобождаването му като управител
ответникът предал цялата документация на дружеството и го оставил без да задължения.
Заявените за присъждане от ищеца парични суми били надлежно декларирани пред НАП и
дружеството е ползвало данъчни облекчения, като е приспадало същите, под формата на
разходи преди данъчното облагане. Оспорва дружеството да е подало коригирана
декларация пред НАП след отправената претенция за незаконосъобразни разходи. При
условия за евентуалност моли да бъдат уважени исковете само в размер над сумата,
представляваща минимално определеното възнаграждение за длъжността „управител“,
което е в размер на 930 лв. за 2016 и 2017 г., а за 2018 г. е в размер на 966 лв. ведно с
дължимите осигуровки за ДОО, ДЗПО и ЗО.
Ответникът е заявил възражение за прихващане за сумата от 8 694 лв. на
основнание чл.103, ал.1 от ЗЗД за възнаграждението за управител за срока от 01.01.2018 г.
до 18.09.2018 г. ведно със законна лихва в размер на 1915.65 лв., изчислена от падежа до
30.07 2020 г., както и законна лихва от датата на предявяване на отговора до датата на
постановяване на решение. Предвид направеното от ответника възражение за незаплащане
на възнаграждение за 9 месеца, претендира присъждане на сумата от 18 000 лв.,
възнаграждение по 2000 лв. за всеки месец. Предявява съдебно възражение за прихващане,
което има за предмет насрещните вземания за сумата в размер от 18 000 лв. – сбор от
незаплатени възнаграждения по договор за възлагане на управление от 10.02.2010 г., които
се дължат за периода от 01.01.2018 г. до 18.09.2018 г. /по 2000 лв. месечно/; и сумата в
размер от 3 405.60 лв. – съставляваща сбор на дължими от работодателя осигурителни
вноски върху следващото се възнаграждение за периода от 01.01.2018 г. до 18.09.2018 г.,
чиито размер е равен на 378.40 лв. – месечно, които са разпределени по следния начин :
ДОО – 218.40 лв.; ДЗПО – 56 лв.; ТЗПБ – 8 лв. и ЗО – 96 лв. Моли при уважаване на някоя
от претенциите на ищеца от съда да се извърши прихващане с насрещните вземания на
10
ответника до размера на по-малкото от двете.
От справка по партидата на „Пипо 69“ ЕООД в Търговския регистър се
установява, че П. Е. е вписан, като управител на дружествата : „Пипо 69“ ЕООД , „Съни
Билд Инвест груп“ ЕООД , „Съни Билд Инвест груп 1“ ЕООД. В „Пипо 69“ ЕООД П. Е. е
бил управител в периода от 15.02.2010 г. до 18.09.2018 г., а по отношение на дружествата -
„Съни Билд Инвест груп“ ЕООД и „Съни Билд Инвест груп 1“ ЕООД е заемал длъжността
управител за периода от 12.12.2015 г. до 18.09.2018 г., съответно за периода от 13.05.2016 г.
до 05.06.2019 г. Едноличен собственик на капитала на посочените дружества е П. М. С..
С решение от 05.09.2018 г. едноличния собственик на капитала на „Пипо 69“
ЕООД – З. С. П. Е. е освободен като управител на дружеството-ищец и на негово място е
назначен едноличния собственик на капитала З. С.. Решението е с нотариална заверка на
подпис и съдържание.
С решение от 01.08.2019 г. З. С. като едноличния собственик на капитала на
„Пипо 69“ ЕООД решила да предяви иск по чл.145 ТЗ срещу бившия управител – П. Е. за
причинените от него имуществени вреди на дружеството.
Представен е договор за възлагане на управление 10.02.2010 г. сключен между
„Пипо 69“ ЕООД , представлявано от едноличния собственик П. С. и П. Е., по силата на
който е възложено управлението на едноличното дружество с ограничена отговорност.
Съгласно раздел IV, чл.1 управителя има право на възнаграждение в зависимост от
задълженията и отговорностите, поети от него с договора за управление, като същото се
изплаща ежемесечно и авансово / раздел IV, чл.2/. Към момента на сключване на договора
не се определя конкретен размер на възнаграждението, а уговорено това да бъде направено с
допълнителен анекс / раздел IV, чл.3/. Съгласно раздел V, чл.1. договорът се сключва без
срок.
Представени са три броя РКО издадени на 12.02.2016 г., 17.03.2016 г. и
14.04.2016 г. от „Пипо 69“ ЕООД за изплащане на суми от по 2 000 лв. в полза на П. Е. за
заплати отнасящи се за месеците – януари, февруари, март 2016 г. като липсват данни тези
РКО да са осчетоводени при „Пипо 69“ ЕООД.
Представени са два броя платежни нареждания без дата, с които „Пипо 69“
ЕООД е наредило в полза на ТД на НАП – офис Център сумата от по 356,77 лв. с посочено
основание – данъци и др. п-ди ЦБ.
Представен е договор за счетоводно обслужване сключен на 23.07.2014 г., с
който „Пипо 69“ ЕООД, представлявано от П. Е., в качеството му на възложител е
възложило на „Макс-Мин“ ООД, като изпълнител срещу заплащане на възнаграждение в
размер 50 лв. да извършва писмени и устни счетоводно-консултантски услуги.
Представени са два анекса към този договор, сключени съответно на
01.01.2016 г. и на 01.06.2016 г., с които страните са се споразумели да променят размера на
възнаграждението съответно на 100 лв., считано от януари 2016 г. и на 350 лв., считано от
юни 2016 г.
С платежно нареждане без дата на издаване „Пипо 69“ ЕООД е наредил
плащане в полза на „Макс-Мин“ ООД на сумата в размер от 350 лв. във връзка с издадена
фактура **********/02.10.2014 г.
Приложена е фактура от 05.01.2015 г., която е издадена от „Макс-Мин“ ООД и
има за получател - „ПИПО 69“ ЕООД и касае фактуриране на счетоводни услуги
предоставени за м.12.2014 г. възлизащи на сумата от 350 лв.
Приложени са 33 броя фактури издадени за начисляване на следващи се
възнаграждения за услуги предоставени по счетоводния договор от 23.07.2014 г. изменен с
два анекса, които услуги се отнасят за периода от м.02.2016 г. до м. 06.2018 г., като издател
на тези фактури е „Макс-Мин“ ООД, а получател „Пипо 69“ ЕООД.
С представени писмени документи озаглавени – опис на документи „Пипо 69“
11
ЕООД се установява, че на 16.10.2018 г. лицето – В. Т. В., за която свидетелят С. сочи, че е
служител на счетоводната къща „Макс-Мин“ ООД е предала на З. С. описаните в тях книжа
отнасящи се до дейността на „Пипо 69“ ЕООД.
С приемо-предавателен протокол от 10.11.2018 г. В. Т. В. е предала на А. С., за
която свидетелят С. сочи, че е новия счетоводител на „Пипо 69“ ЕООД, писмени документи
означени по заглавие в съдържанието на протокола отнасящи се до дейността на „Пипо 69“
ЕООД и други дружества.
Представена е електронна кореспонденция разменена между П. Е., Ц. Б. /сега
С./ и З. С. състояща се в изпратени имейли, както следва : от 24.04.2014 г., от 10.10.2014 г.,
от 02.11.2014 г., от 03.11.2014 г., от 01.12.2014 г., от 05.01.2015 г., от 16.05.2016 г., от
04.07.2016 г. и от 30.09.2016 г.
Представена е електронна кореспонденция разменена между П. Е. и З. С. през
м. юли 2016 г. и м.01.2017 г.
С писмо от 07.07.2016 г. до З. С. П. Е. е посочил, че лек автомобил –
„Мерцедес С 500 4 МАТИК“, с рег. № *** е в много добро техническо състояние.
Видно от удостоверение издадено на 13.07.2016 г. от ЗД „Евро инс“ АД
застрахователната стойност на лек автомобил – „Мерцедес С 500 4 МАТИК“, с рег. № ***
възлиза на сумата от 30 000 лв.
Представени са доклад за оценка на лек автомобил - „Мерцедес С 500 4
МАТИК“ към 27.04.2017 г., изготвен от оценител В. П., който определя крайната пазарна
стойност на оценявания актив на 32 130 лв., както и експертна оценка на употребяван лек
автомобил - „Мерцедес С 500 4 МАТИК“ към 27.02.2017 г., изготвена от оценител Ж. Е.,
съгласно която средната пазарна стойност на оценявания актив възлиза на 33 700 лв.
Представен е договор за покупко-продажба на МПС от 04.05.2017 г. сключен
между „Пипо 69“ ЕООД, чрез управителя Е. и Р. Е. Б., по силата на който е извършена
продажба на лек автомобил – „Мерцедес С 500 4 МАТИК“, с рег. № ***, който е закупен от
Р. Е. Б. при продажна цена в размер 15 000 лв. с вкл. ДДС, като е отразено, че сумата е била
заплатена към момента на сключване на договора, съответно е получена по банкова сметка
на продавача. За продажба е издадена фактура от 23.06.2017 г. за сумата от 15 000 лв. с вкл.
ДДС.
В представената справка от НАП за актуално състояние на трудовите договори
със страна „Пипо 69“ ЕООД към 30.10.2019 г. са отразени лица, дата на сключване,
прекратяване, длъжност и заплата, като П. Е. не е отбелязан.
Представени са банкови извлечения от сметката на „Пипо 69“ ЕООД в „Банка
ДСК“ ЕАД за периода от 01.01.2010 г. до 30.09.2018 г.
С писмо от 21.05.2017 г. З. С. в качеството й на наследник на едноличния
собственик на капитала дружествата „Пипо 69“ ЕООД , „Съни Билд Инвест груп“ ЕООД и
„Съни Билд Инвест груп 1“ ЕООД е уведомила П. Е. в качеството му на техен управител, че
не следва да се извършват фирмени разходи без изрично писмено нейно съгласие, фирмения
автомобил на „Пипо 69“ ЕООД „Мерцедес С 500 4 МАТИК“, с рег. № *** следва да се
съхранява на посоченото в писмото място, като е забранено на управителя да го ползва,
ремонтира и продава и е указано на управителя, считано 01.06.2017 г. да използва всичкия
отпуск, който му се е полага. Видно от известие за доставяне писмото е получено от адресата
му на 29.05.2017 г. като изслушаната експертиза във връзка с оспорването на подписа на П.
Е. е дала заключение, че подписът за получател в представеното за изследване известие за
доставяне от 29.05.2017 г. с бар код ИД PS 1172 004JEM F не е положен от П. Е., а от
неговия дядо П. Е. Н..
Представена и приета за писмено доказателство е разпечатка от работен файл
от таблици в Google с извършени през м.05.2016 г. вписвания на различни видове разходи,
разрешавани от едноличния собственик на капитала – П. С., в т.ч. 2000 лв. – „заплата П. за
месец – април“.
12
Представено е копие от трудова книжка на П. Е., в която са нанесени
вписвания, че същия е бил в трудово правоотношение с „Реал салджи“ ЕООД в периода от
01.03.1997 г. до 01.05.1998 г.
В съдебно заседание на 18.12.2020 г., на основание чл.176 от ГПК законния
представител на „Пипо 69“ ЕООД З. С. е дала обяснения, от които се установява, че преди
смъртта на едноличния собственик на капитала на „Пипо 69“ ЕООД П. С. не е работила,
съответно помагала в работата свързана с дейността на „ПИПО 69“ ЕООД и не се е
занимавала със заплатата на П. Е.. Не била насяно дали е получавал такава и какъв е бил
размерът й. Дейността на дружеството се свеждала единствено до отдаване на имущество
под наем. Не било вярно, че в периода след *** г. до освобождаването му като управител П.
Е. се грижел за делата на „Пипо 69“ ЕООД, а напротив - по никакъв начин не съдействал на
наследниците на починалия едноличен собственик на капитала, а единствено увреждаше
интересите и създавал задължения. Отчетите, които пращал след смъртта на П. С. били с
недостатъчно съдържание. Оценките на автомобила преследвали постигането на две цели -
да се спомогне за подялбата на дружеството, и от друга страна да послужат за изясняване,
каква е реалната оценка на автомобила.
От показанията на разпитаната като свидетел Ц. С. се установява, че
счетоводната къща, която притежавала, обслужвала счетоводството на „Пипо 69“ ЕООД и
на други дружества, притежавани от П. С., в периода от 2014 г. до 2017 г. Свидетелката чрез
счетоводната си компания помогнала и за учредяването на две нови търговски дружества –
„Съни Билд Инвест груп“ ЕООД и „Съни Билд Инвест груп 1“ ЕООД, на които управител
бил П. Е.. Между счетоводната къща на свидетелката и дружествата на С. бил сключен
договор, чиито параметри били уговаряни единствено с П. С.. „Пипо 69“ ЕООД
притежавало един имот, който отдавало под наем за заведение и бар. Предоставяните от
свидетелката счетоводни услуги на тези дружества били стандартни: издаване не документи,
фактури, осчетоводяване и водене на регистри, водене на ДДС декларации, възстановяване
на ДДС, проверки и комуникация с инспекция по труда, НОИ, месечни отчети, тримесечни
отчети, годишни отчети, изготвяне и подаване на различни по вид данъчни декларации,
отразявания в ТР, отразявания в НСИ, и изобщо всичко което изисква едно нормално
счетоводно обслужване на фирма в България. Свидетелката получавала възнаграждение за
услугите като размерът му бил договарян между нея и П. С.. През 2016 г. поради
инвестиционни намерения бил подписан на анекс към договора за счетоводно обслужване от
управителя на „Пипо 69“ ЕООД, тъй като новоучредените две дружества се нуждаели от
съвсем различни по вид и обем счетоводни услуги. Месечните фактури за счетоводно
обслужване на „Пипо 69“ ЕООД били на стойност от 100 лв., а тези за „Салджи“ на
стойност от 1300 лв., но тъй като „Салджи“ било продадено, се наложило „Пипо 69“ ЕООД
да поеме по-високо плащане за счетоводното си обслужване и бил подписан анекс за
възнаграждение 350 лв. След м.юни *** г., когато починал П. С., свидетелката продължила
да извършва счетоводното обслужване на дружествата му, но случили съществени промени,
защото дълго време между наследниците имало неуредици при приемане на капитала на
тези фирми, което затруднявало оперативната счетоводна дейност. Наследници били З. С.,
малолетно дете на П. С. и А. К., с които била извършвана кореспонденция за делата на
дружествата. Свидетелката имала комуникация и с управителя П. Е., който продължил да
изпълнява ангажиментите си. Имейлът на свидетелката бил ***. Основният ползван имейл
бил този на дружеството „Салджи“. Справките и цялостната организация на счетоводната
работа за дружествата на П. С. след смъртта му били в много завишен обем. Нямало
указания към свидетелката от управителя Е. да не предава нищо на наследниците на П. С.,
напротив целта била цялата документация да бъде предадена на наследниците, които ще
продължат дейността на дружествата. Нямало е възпрепятстване на наследниците за
получаване на фирмени документи, нещо повече тя доброволно предала цялата
документация без да бъде подканвана. Получавала пълно съдействие от управителя Е. за да
извършва нормално задълженията си по счетоводно обслужване на „Пипо 69“ ЕООД след
смъртта на П. С..
13
При повторния разпит свидетелката Ц. С. сочи, че електронното писмо
налично на лист 488 от делото е било получено от нейна страна, като ден по-късно тя е
отговорила на същото декларирайки, че всички фирмени документи ще бъдат предадени в
срок, като и станало. З. С. приела наследството през 2018 г. и през тази година в периода
м.10 – м.12 станало и физическото предаване на документите и електронно чрез размяна на
писма по имейли към новата счетоводителка. Били съставени протоколи за предаване. За
предаването трябвало да бъде сигурна кой наследник поема дейността на дружеството.
Когато се изяснило, че това е З. С., от страна на свидетелката били предприети действия по
фактическо предаване на цялата фирмена документация. Предаването продължило до м.
декември 2018 г., защото З. С. искала да й се предават документи, който вече са били
предадени в по-ранни периоди. Свидетелката пояснява, че през м. 06.2021 г. изпратила на П.
Е. копия на 3 броя РКО, които открила в жилището си, което освобождавала за продажба,
тъй като ставало дума за отношения между него и П. С.. Тези три броя РКО, както и други в
същия смисъл издавани преди това били изготвени от нея и тя изплащала и сумите по тях в
полза на П. Е.. Осчетоводяване на тези ордери не било правено, защото така нареждал П. С..
Когато свидетелката получавала суми пари от П. С. й било казвано за какво да ги разходи и
как да ги разпредели. Водила надлежно счетоводството на „Пипо 69“ ЕООД и не е
допускала нарушение на закона, като не е осчетоводявала сумите по издаваните РКО.
Свидетелката отрича да е предавала документи на други наследници.
По делото е разпитан като свидетел В. Г. - оценител на недвижими имоти и
леки автомобили, от чиито показания се установява, че няма спомен да е правил оценка на
автомобил притежаван от „Пипо 69“ ЕООД, но след проверка в архивите на дружеството, за
което работи „Амрита“ ЕООД констатирал, че такава оценка е правена от неговия колега В.
П.. Свидетелят работил като втори оценител по тази оценка, като е проверил, дали дадената
стойност от колегата му е приемлива. Автомобилът бил оценен като стандартен при
съобразяване цените на подобни автомобили със сродни характеристики – година на
производство, пробег /сравнителен метод/. Ооценката е правена по снимков материал, от
който не било видно автомобилът да е удрян.
По делото е разпитан като свидетел В. П. - сертифициран оценител на активи,
в т.ч. автомобили. Работел за консултантска къща „Амрита“ ЕООД в продължение на 16
години, където е направил хиляди оценки. Нямал конкретен спомен за оценяване на
автомобил Мерцедес на „Пипо 69“ ЕООД. След справка в личния си архив, имал сведения за
извършената оценка по възлагане на „Пипо 69“ ЕООД. Оценката била базирана на
осъществен непосредствен оглед, за който нямал конкретен спомен от извършения оглед. От
отразеното в оценката прави заключение, че автомобилът е с кожен салон и няма следи от
външни удари, както и наранявания по броя или вътре в купето. Дава сведение, че не е сред
задълженията му при извършване на оценката да следи за техническото състояние на
дадения автомобил или допълнителни негови параметри.
По делото е разпитан като свидетел А. В., от чиито показания се установява, се
е познавал приятелски от 2000 г. с П. С.. Приживе той ползвал два автомобила – Лексус и
Мерцедес С 500. Свидетелят имал интерес от покупка на автомобила Мерцедес С 500 и за
неговата продажба го информирал П. Е. няколко месеца след смъртта на П. С. . Бил запознат
с характеристиките на автомобила, тъй като се бил возил в него. Предложената от Е.
продажна цена била доста висока. При справка в сайт за продажба на коли се виждало, че
подобни марки автомобили се предлагат за цени с около 10 000 лв. по-ниски от търсената за
този автомобил. Е. му обяснил, че наследниците на П. С. му казват какво да прави. След
около половин година Е. отново се свързал със свидетелят и го уведомил, че наследниците
на П. С. са склонни да преговарят за цената на автомобила. Свидетелят отишъл заедно с Е.
за да го разгледа на мястото, където бил паркиран – гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“. Понеже
автомобилът по някаква причина не могъл да бъде отключен, се разбрали да отстрани този
проблем и да закара колата до конкретен посочен му сервиз, където да бъде проверено
нейното състояние. Това се случило около седмица по-късно, когато при пробно каране на
14
автомобила в присъствието на механик от сервиза се установило, че същият няма мощност
Когато автомобилът бил закачен за компютърна проверка се установило, че при същият се
визуализират множество грешки на софтуера – в електрическата система, въздушното
окачване, неработещи системи по шофьорската седалка, както и по системите на двигателя.
Впоследствие автомобилът бил вдигнат на крик и при огледа се констатирал удар от лявата
му страна, съответно изместване на купето. Видян бил и теч от скоростната кутия. Имало и
напукана боя, което вероятно се дължало на некачественото й нанасяне. Джантите били
много очукани. Този преглед се състоял в края на март или началото на април 2017 г.
Свидетелят потвърждава, че става дума за тунингован автомобил с марката „Лоринзер“, но
при направената справка от сервиза се разбрало, че тунинга не е оригинален. Установявайки
това техническо състояние на автомобила и калкулирайки си евентуалните разходи за
ремонт, свидетелят отправил оферта за закупуване на автомобила за цена не по-висока от
10 000 лв.
По делото е разпитан като свидетел Н. Г., от чиито показания се установява, че
съжителства на семейни начала с Р. Б., като тя управлява два автомобила, единият от които е
Мерцедес. Разбрали за него през пролетта на 2017 г., от обява в сайт за автомобили и
отишли да го разгледат в ж.к. Лозенец. П. Е. продавал автомобила, който бил разположен
под навес, в окаяно състояние – покрит с прах, легнал долу, не можел да запали и да бъде
отключен. Свидетелят уведомил Е., че ако отстрани дефектите по автомобила може да се
свърже с него за втори оглед. След няколко дни Е. се свързал с него и му казал, че повредите
върху автомобила са отстранени и може пак да отиде и да го види. Свидетелят заварил
автомобила да работи. Имал забележки по боята и джантите били в окаяно състояние.
Предложил да бъде направен преглед на състоянието в сервиз, където били установени
много грешки по електроника, двигател, въздушно окачване. Имало проблем с
електрониката отговаряща за седалката на шофьора. Договорили се за сумата в размер от
15 000 лв., която била платена по банкова сметка. Купили го, защото автомобилът бил
оборудван с Лоринстър. По-късно, при проверка по номера на рамата, се оказало, че не се
касае за оригинално, а за преправяно оборудване. Първоначалната продажна цена на
автомобила по обява била 30 000 лв. След закупуване на автомобила при ремонта били
купени 4 броя нови джанти, накладки и дискове. Ремонтирани били две от въздушните
възглавници, автомобилът бил пребоядисан и била сменена ролка по двигателя, защото
имало теч на масло. Закупените нови джанти били с гуми при цена от 500 лв. всяка, като
размерът им бил 18 цола.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение
се установява, че според разчетно-платежни ведомости на „Пипо 69“ ЕООД, отнасящи се за
периода м.06. – м.12.2014 г., както и тези за само-осигуряващо се лице за периодите
м.01.2015 г. – м.12.2015 г. и м.01.2016 г. – м.03.2016 г., няма данни в полза на П. Е. да е било
начислявано и изплащано възнаграждение. За периода м.05.2016 г. – м.09.2018 г. се
установяват направени от разплащателната сметка на „Пипо 69“ ЕООД, в „Банка ДСК“ ЕАД
плащания в размер на сумата от общо 37 887.27 лв. Те са наредени в полза на П. Е. с
основание „П. Е. – заплата за конкретно посочен месец“. Размерът на осигурителните
вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО, които са платени от дружеството за периодите : 01.07.2016 г. до
31.12.2016 г.; 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и 01.01.2018 г. до 18.09.2018 г., възлизат на
сумите, както следва : 3 901.45 лв. за първия период, 6 025.67 лв. за втория период и 1 807.66
лв. за третия период. Същите се отнасят до получаваните от П. Е. доходи от
възнаграждения. Размерът на обезщетението за забава, начислено за периода от датата на
плащане на всяко месечно възнаграждение в полза на П. Е. до 15.01.2020 г. /датата на
исковата молба/ възлиза на сумата от общо 10 742.78 лв.; общият размер на ДДФЛ заплатен
от „Пипо 69“ ЕООД за периода от 29.06.2016 г. до 18.09.2018 г. възлиза на сумата от
2 603.70 лв. и тъй като за този период няма данни в дружеството да е имало назначени
служители по трудов договор, то тези суми за ДДФЛ касаят заплатите, начислени и
изплатени на П. Е.. Размерът на обезщетението за забава начислено върху главно вземане в
15
размер на 20 000 лв. за допуснато закъснение в неговото изплащане за периода от 04.05.2017
г. до 15.01.2020 г. възлиза на сумата от 5 483.33 лв. Средния брой месечно осъществени
счетоводни записи в счетоводството на „Пипо 69“ ЕООД за първото полугодие на 2016 г. е
46 броя записа на месец, а за периода от 01.06.2016 г. до 18.09.2018 г. - 28 броя счетоводни
записа месечно. За финансовите 2016 и 2017 г. се констатира, че „Пипо 69“ ЕООД е
изготвило и подало в търговския регистър годишни финансови отчети и няма сведения за
извършвани от НАП ревизии. Размерът на лихвата върху изплатените преди 21.01.2017 г.
възнаграждения, начислена за периода от 21.01.2017 г. до 15.01.2020 г. е 4 238.89 лв.
Размерът на лихвата за възнагражденията изплатени след 21.01.2017 г., начислени считано
от датата на всяко плащане до 15.01.2020 г. е 6 050.52 лв. Общият размер на законната лихва
върху получените от П. Е. възнаграждения, при отчитане на погасителната давност на
лихвите, начислени върху възнагражденията, които са му били изплатени преди 21.01.2017
г. до същата дата е 10 289.41 лв.. Лихвата за забава върху разликата между размера на
минималния осигурителен доход за длъжността по години /за 2016 г. – 930 лв., 2017 г. – 930
лв. и 2018 г. - 966 лв./ и заявения от ищеца размер на възнагражденията възлиза на сумата от
5 984.09 лв. Законната лихва за възнагражденията, следващи се в полза на управителя,
заявени с отговора на исковата молба за периода от 01.01.2018 г. до 18.09.2018 г. не би
могла да се пресметне, поради неизвестност на датата на евентуалното плащане. Общият
размер на изчислените осигуровки върху възнагражденията за девет месеца /по 2000 лв. – на
месец/, които са за сметка на работодателя възлиза на сумата от 21 405.60 лв. Цените за
счетоводни услуги в гр. София, съобразени с обема на документооборота, са както следва :
до 10 документа – в диапазон между 120 и 160 лв., до 20 документа – в диапазон между 110
лв. – 280 лв.; до 30 документа – в диапазон между 180 и 210 лв., до 40 документа – в
диапазон между 150 и 320 лв., до 50 документа – в диапазон между 240 и 280 лв., от 40 до 80
документа – в диапазон между 190 лв. и 380 лв., до 120 документа – в диапазон между 300 и
460 лв., от 121 до 200 документа – в диапазон между 370 лв. – 500 лв. и за над 200
документа – договаряне. Цени са без начислен ДДС, като обикновено за годишно
счетоводно и данъчно приключване и подаване на годишна декларация се заплаща
допълнителна такса. Към датата продажбата на автомобила - „Мерцедес С 500 4 МАТИК“, с
рег. № *** балансовата му стойност е възлизала на 4 666.68 лв. Същият е отразено да е
придобит при покупна цена в размер на 7 000 лв.
Изслушано е допълнителното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, от което се установява, че в периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. са
извършени тегления от П. Е. на средства по разплащателна сметка открита в „Банка ДСК“
ЕАД с титуляр „Пипо 69“ ЕООД, без да има пояснение на основанието с изключение не
изтеглена на 04.07.2016 г. сума в размер от 2000 лв., за която фигурира основание – „П. Е. –
заплата за м. юли 2016 г.“. През периода от 01.01.2016 г. до 13.07.2016 г. „Пипо 69“ ЕООД
подавало декларации по образец 1 и 6. От справка „Данни за осигуряване по БУЛСТАТ“ в
периода от началото на 2010 г. до 31.12.2016 г. с осигурител -„Пипо 69“ ЕООД се
установява, че П. Е. е бил осигуряван като самоосигуряващо се лице /вид осигурен „12“/
върху посочен следния осигурителен доход: за м.2010 г. – 168 лв., за период м.03.2010 г. –
м.юни 2016 г. – 420 лв., и за период м.07.2016 г. – м.12.2016 г. сума в размер от 2 160.29 лв.
За периода от 01.02.2010 г. до 13.07.2016 г. при „Пипо 69“ ЕООД са били осигурявани още
шестима работника и служителя за всички социални рискове и един работещ по втори
трудов договор /вид осигурен „4“/, като за осигуряването на тези работници и служители,
назначени по трудов договор, „Пипо 69“ ЕООД е подавало пред НАП декларации образец
6, като относно самоосигуряващите се лица декларацията отново е по образец 6, но тя следва
да се подава от самото лице, което се осигурява за своя сметка /в конкретния случай от П. Е./
еднократно до 30-ти април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна
година.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза. Съгласно
заключението на вещото лице електронната таблица „Каса nipo” е създадена на 15.10.2015 г.
16
в 17.09 ч. от P. S. явяващ се потребител с електронна пощенска кутия – *** като „Owner”.
Записите в електронната таблица са били извършвани от потребител ползващ акаунт *** и
на потребител с акаунт – ***. Първата редакция направена в таблицата е от 07.03.2016 г. в
23.28 ч. от потребител с акаунт – ***; времето на изпълнение на записите в таблицата
кореспондира на датите, посочени в представения към отговора на исковата молба снимка
на екран. Във входящата електронна пощенска кутия *** има запазено получено ел. писмо
от 07.07.2016 г. в 01.,53 ч. с тема „Състояние на автомобилен парк“, което е изпратено от
електронна пощенска кутия *** Съдържанието на това електронно писмо е идентично с
писмото на лист 108 от делото. След получаване на цитираното писмо в електронна
пощенска кутия *** няма техническа възможност за манипулиране на неговото съдържание;
в изходящата електронна пощенска кутия на *** се съхраняват данни за изпратено
електронно писмо от 19.07.2016 г. – 22.43 ч. с тема „RE Лексус, Мерцедес, скутер“, което е
изпратено до електронните пощенски кутии *** и ***. Съдържанието на това писмо е
идентично с приложеното на стр. 110-111 от делото и е в отговор на получено преди това от
*** електронно писмо от *** от 18.07.2016 г. в 22.49 ч. След изпращане на писмото не е
технически възможно неговото съдържание да бъде манипулирано. Във входящата
електронна кутия на *** се съхранява получено електронно писмо от 24.01.2017 г. в 03.07 ч.,
с тема : „RE малко предложения“, което е получено от електронна пощенска кутия ***
Съдържанието му е идентично с приложеното на лист 112 – 113 от делото писмо. След
получаване на писмото не е възможно неговото съдържание да бъде манипулирано. В
изходящата електронна пощенска кутия на *** има запазено изпратено електронно писмо от
21.05.2017 г. в 21.49 ч. с тема „Уведомление“, адресирано до електронна пощенска кутия
*** Съдържанието му е идентично с представеното копие от него на стр. 114 от делото. Към
писмото има прикачен файл имащ съдържание идентично с представеното хартиено копие
на лист 115 от делото. След изпращането на писмото неговото съдържание не подлежи на
манипулиране. В изходящата електронна пощенска кутия на *** има запазено изпратено
електронно писмо от 04.07.2017 г. в 22.13 ч. с тема : „RE : Уведомление“, което е адресирано
до електронната пощенска кутия *** Съдържанието му е идентично с приложеното на стр.
116 от делото писмо. Към писмото има прикачен файл, имащ съдържание идентично с
представеното хартиено копие на лист 117 от делото. След изпращането на писмото
неговото съдържание не подлежи на манипулиране.
По делото е изслушана съдебно-авто-техническа експертиза. Съгласно
заключението пазарната стойност на лек автомобил – Мерцедес С 500 с рама
WDD2211561A196696 към датата – 04.05.2017 г., при допускане на обстоятелствата, че
същия е оборудван с оптичния тунинг и се намира в добро техническо състояние /без липса
на детайли, агрегати и възли и без повреди/ възлиза на сумата от 33 186 лв. с вкл. ДДС. При
липса по делото на данни за конкретното техническо състояние на автомобила преди
оценявания момент и при описаните от свидетеля повреди, ремонтът му, в зависимост от
ползваните части и сервиз, би варирал между 8 285.86 лв. /при ремонт в неоторизиран
сервиз/ и 24 332.63 лв. /при ремонт в оторизиран такъв/. Вещото лице сочи, че продажна
стойност в размер на 15 000 лв., която е упомената от свидетеля се явява реална с оглед
уврежданията, които е трябвало да бъдат отстранени по лекия автомобил. Към датата на
продажбата 04.05.2017 г. лек автомобил – Мерцедес С 500 с рама WDD2211561A196696 е
бил на 9 години, 4 месеца и 29 дни. От справка за наличие на фабрично оборудване с тунинг
„Lorinser” вещото лице констатира, че няма данни за такова. В съдебно заседание вещото
лице Й. пояснява, че в случаят се касае до поставен нефабричен тунинг, който е оптичен –
на фарове и брони /тоест на външните детайли на автомобила/, а не такъв на двигател и
окачване. Цената на подобен тунинг влияе върху крайната цена на автомобила с не-повече
от 1 до 2 %. Основни фактори за определяне на пазарната цена са – година на производство,
изминати километри, техническо състояние на двигател, скоростна кутия и окачване и едва
след това тежест има външния вид.
17
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.145 ТЗ, съгласно която разпоредба
управителят отговаря имуществено за причинени на дружеството вреди.
За реализирането на тази отговорност трябва да са осъществени както
вредоносните действия на управителя спрямо дружеството и да е взето решение на ОС по
чл.137, ал.1, т.8 ТЗ за търсене на такава отговорност. Специалната имуществена отговорност
на управителя на ООД произтича от съществуващите между него и капиталовото дружество
два вида правоотношения - договорно и органно. Фактическият състав на този вид
гражданска отговорност обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на
задълженията на управителя, чието поведение възпрепятства управлението на дружеството
и от което са последвали вреди. Правото на дружеството да търси имуществените последици
от неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя произтича от
дейността му като орган на дружеството, от осъществения фактически състав на т.нар.
"управителски деликт", изразяващ се както в активно поведение, така и в задължения за
въздържащи се действия, поради което и законодателят е овластил дружеството в лицето на
върховния му орган да вземе решение за предявяване на иска срещу управителя.
Фактическият състав на отговорността за управителския деликт е сходен с общия
фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане по ЗЗД и включва
противоправно деяние на управителя, настъпила в причинна връзка с него вреда за
управляваното дружество и субективно отношение към деянието и вредата на натовареното
с управленските функции лице /вина/. Тези изходни принципи при разглеждането на иска с
правно основание чл.145 са възприети в практиката на Върховния касационен съд /пр.
Решение № 41/29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г. на ВКС, Т. К., І Т. О.; Решение №
129/02.09.2016 г. по т. д. № 1002/2015 г. на ВКС, Т. К., І Т. О.; Решение № 188/20.12.2016 г. по т. д.
№ 1525/2015 г. на ВКС, Т. К., II Т. О/.
Исковете, предмет на делото са допустими, тъй като е налице специалната
абсолютна предпоставка за тяхното предявяване. Представено решение на едноличния
собственик на капитала на ищеца по протокол от 01.08.2019 г. да бъде предявен иск срещу
бившия управител – П. Е. за причинените от него имуществени вреди на дружеството. В
мотивите е посочено, че Е. е извършил действия, с които е причинил имуществени вреди на
дружеството, изразяващи се в неправомерно изплатени възнаграждения на управителя,
данък върху доходите и осигуровки – ДОО, ЗО и ДЗПО на същия; вреди от продажба на
собствения на дружеството лек автомобил „Мерцедес С 500 4 Matic“, с рег. № ***, на цена,
много по-ниска от пазарната такава и вреди от изплатени възнаграждения по договор за
счетоводни услуги.
Не се спори между страните и се установява от справка в Търговския регистър
по партидата на ищеца, че ответникът е бил управител на това дружество в процесния
период. За този период действията на ответника като управител следва да бъдат разгледани
през призмата на грижата на добрия търговец, каквато е задължен да полага управителя в
дружествените работи. По отношение на всяко от посочените в исковата молба действия –
основания за ангажиране на имуществената отговорност, съдът следва да установи
наличието на елементите от фактическия състав, при който възниква отговорността на
управителя по чл. 145 ТЗ: 1./ виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на
управителя по осъществяване на управлението на търговското дружество; 2./ настъпване на
вреди за дружеството; 3./ наличие на пряка причинна връзка между неизпълнението и
претърпените вреди.
I./ По отношение иска по чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата в размер от
37 887.27 лв. – парично обезщетение за причинени имуществени вреди, съставляващи
неправомерно изплатени възнаграждения в полза на ответника в качеството му на бивш
управител на дружеството-ищец за периода от *** г. до 18.09.2018 г., настоящият съдебен
18
състав, намира следното :
Между управителя на дружество с ограничена отговорност и дружеството
съществуват два вида правоотношения - договорно и органно. Органното правоотношение
възниква от фактически състав, включващ избор на управителя от общото събрание /чл.137,
ал.1, т.5/ и съгласие на управителя /чл.141, ал.3 от ТЗ/. Правоотношението е близо до
мандатното правоотношение, което се поражда от договора за поръчка като правата и
задълженията на управителя могат да бъдат конкретизирани чрез сключване на договор за
управление, който има характеристиките на договор за поръчка и изработка. Договорът за
управление на търговско дружество има смесен характер и съдържа елементи от договора за
поръчка и договора за изработка, защото включва в съдържанието си задължения за
извършване както на материални, така и на правни действия. Договорът за управление е
уреден в Търговския закон като формална сделка - с писмена форма за валидност, което
изключва по принцип възможността за сключването и изменението му чрез конклудентни
действия. Посоченото правило обаче не е абсолютно, то търпи изключения в две посоки: на
първо място, независимо от това дали ще се приеме, че договорът за управление е търговска
сделка, след като неговата утежнена форма за валидност е уредена в ТЗ, по отношение на
същото изискване ще важи и правилото на чл.293, ал.3 от ТЗ, че страната не може да се
позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението, а такова неоспорване е налице винаги, когато тя е
приемала изпълнение по договора; и на следващо място, договорът за управление урежда
съществуващи правоотношения между търговското дружество и управителя, тези
отношения възникват от извършените в писмена форма избор от съответния орган на
дружеството и съгласие на управителя, като основното им съдържание е уредено в закона
/правомощията на управителя и обема на представителната му власт/. С договора за
управление може да бъдат уредени поемането на задължение за постигане на определен
стопански резултат, възнаграждението на управителя и други детайли на отношенията им,
но без да се засяга установеното в закона съдържание на договора нито решенията на
общото събрание (напр. това за определяне на размера на възнаграждението). Договорът за
управление е изцяло подчинен на отношенията, възникнали от избора и съгласието на
управителя. Сключването на договор за управление обаче не е предпоставка за
конституирането на органа на дружеството, тъй като основната част от отношенията са
уредени в закона, той е срочен, защото изборът на управител е срочен и влиза в сила от
вписването на управителя в търговския регистър, защото, макар отношенията между
управителя и дружеството да са вътрешни, от вписването се пораждат правомощията и
представителната власт на управителя по отношение на третите лица. Следователно
сключването на договор за управление е една правна възможност, която зависи от волята на
страните.
За разлика от решението по чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ на ОС, липсата на което не
засяга действителността на сключената от управителя разпоредителна сделка, решението по
чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ урежда вътрешните отношения между управителя и дружеството и
водещ е принципът на подчиненост на управителя на решенията на ОС. Затова и при
липсата на такова решение правоотношение между дружеството и управителя не може да
възникне. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 предл. второ от ТЗ изрично решение е необходимо и
по отношение на размера на неговото възнаграждение. В договора за възлагане на
управлението правата на управителя само се конкретизират, като в него следва да се отрази
размерът на месечното възнаграждение, определен от общото събрание, начина на
плащането му, както и други права и задължения, които страните са поели по силата на
постигнатото между тях съгласие - размер и начина на ползването на отпуски, различни
обезщетения и други. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение
№ 150 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 5272/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., в което се приема, че с
договора за управление може да бъдат уредени отношенията, но без да се засяга
установеното от закона съдържание на договора, нито решенията на общото събрание /пр.
19
това за определяне на размера на възнаграждението/.
Възнаграждението на управителя и неговия размер не може да бъде променен
чрез сключено в изискуемата писмена форма допълнително споразумение към договора за
управление, ако не бъде прието съответното решение от компетентния волеобразуващ
орган. По тази причина възнаграждението и неговият размер не може да бъде определяно и
изменяно с конклудентни действия. Установената от разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ
забрана страната да се позовава на нищожност поради липса на форма, ако от поведението й
може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението, намира
приложение към сключваните от търговеца сделки. Решенията на общото събрание на
дружеството като волеобразуващ орган, винаги следва да са недвусмислено, изрично
изразени поради въведения с нормите на ТЗ ред за формирането им, като с оглед на
правната сигурност не подлежат на извеждане чрез тълкуване. Поради това липсата на
прието решение на общото събрание на дружеството относно размера на възнаграждението
на управителя не подлежи на саниране чрез приложението на разпоредбите на чл. 293, ал. 3
от ТЗ и чл. 301 от ТЗ.
За пълнота следва да се посочи, че няма пречка други права и задължения на
управителя, за възникването на които не е необходимо изрично решение на общото
събрание на съдружниците и за които няма изрична уредба в закона, да бъдат уговаряни с
договора за управление, подписан от надлежно овластеното за това лице, съответно
сключеният договор за управление може да бъде изменян с писмено споразумение без за
това да се приема предварително решение на общото събрание. По отношение на тази част
от съдържанието на договора за управление, когато изменението не сключено в
предвидената писмена форма, намира приложение разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ.
По делото липсват доказателства, че с решение на общото събрание е прието
на управителя на „Пипо 69“ ЕООД П. Е. да бъде изплащано възнаграждение.
От обстоятелството, че „Пипо 69“ ЕООД е изплатило процесната сума на П. Е.
съдът не може да направи извод, че страните са се договорили същата да се заплаща като
възнаграждение на управителя. Както вече беше посочено съгласието за възнаграждението
на управителя не може да се постигне с конклудентни действия.
Разходите за заплащане на възнаграждение на управителя в исковия период от
*** г. до 18.09.2018 г. са направени без основание. Тези разходи са разпоредени от
управителя П. Е. в негова полза и вследствие на това е настъпила имуществена вреда за
управляваното дружеството, която е в размер на изпратените суми под формата на
възнаграждения за периода от *** г. до 18.09.2018 г. Разпореждането с тези суми без
основание е в причинна връзка с реализираната имуществена вреда, размерът на която е
установен както от събраните писмени доказателства, така и от заключението на вещо лице
по допусната счетоводна експертиза, съгласно която в периода от 01.05.2016 г. до
30.09.2018 г. /общо 29 месеца/ общият размер на възнагражденията възлиза на общата сума
от 37 887.27 лв. Предявеният осъдителен иск по чл. 145 ТЗ за сумата в размер от 37 887.27
лв. е доказан по основание и размер и решението в тази част следва да бъде потвърдено.
II./ По отношение иска с правно основание по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата в размер от 10 742.78 лв., представляваща обезщетение за забава върху вземането за
неправомерно изплатени възнаграждения в размер 37 887.27 лв., за периода от 04.07.2016 г.
до 15.01.2020 г.
Деликтната отговорността по чл.145 ТЗ обуславя изпадането на длъжника в
забава без отправена покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД - от момента на увреждането /така Решение
№ 209 от 22.06.2015 г. по т. д. № 4117/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. В процесния случай, от
момента на разпореждане с процесните суми ответникът е изпаднал в забава. Съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза общият размер на законната лихва за
върху изплатените като възнаграждения на управителя суми, за периода от съответните
разпореждания със средства по сметката до датата на подаване на исковата молба 22.01.2020
20
г., възлиза на сумата от общо 10 742.78 лв.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за частично
погасяване по давност на вземането. В случая е приложима специалната давност по чл. 111,
буква „в“ ЗЗД. Вземането за обезщетение за забава претендирано за периода от 04.07.2016 г.
до 21.01.2017 г. съдът намира погасено по давност в тригодишния давностен срок,
предвиден за него и при липса на доказателства за прекъсване на давността по отношение на
него. Въззивният съд намира коректни извършените от първоинстанционния съд по реда на
чл. 162 ГПК изчисления за размера на обезщетението за забава като приема, че същото
възлиза на сумата от 10 285.53 лв., като в тази си част претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
явява основателна, а за разликата над сумата от 10 285,53 лв. до сумата от 10 742,78 лв. и за
периода от 04.07.2016 г. до 21.01.2017 г. неоснователна и подлежаща на отхвърляне.
Решението в тази част е правилно и законосъобразно.
III./ По отношение иска с правно основание чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата
в размер от 2 603.70 лв. – парично обезщетение за причинени имуществени вреди под
формата на заплатен от ищеца ДДФЛ върху неправомерно изплатените възнаграждения на
ответника в качеството му на бивш управител на дружеството-ищец за периода от *** г. до
18.09.2018 г.
Съобразно приетото по т.I за неоснователно заплащане на възнаграждение на
управителя на ищцовото дружество по договор за възлагане на управление от 10.02.2010 г.,
доколкото няма надлежно определен размер на подобно възнаграждение, липсва основание
и за разходите, направени от ищеца за покриване на данък върху доходите на физическото
лице, в чиято полза е било начислявано и изплащано съответното възнаграждение в периода
от *** г. до 18.09.2018 г. Разпореждайки заплащането на суми за този данък без законово
основание, ответникът е нарушил задълженията си за добросъвестно управление на
дружествените работи и същевременно е причинил имуществена вреда на ищеца,
съизмерима с изплатените в полза на бюджета парични суми за ДДФЛ за периода от *** г.
до 18.09.2018 г. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза е изчислило, че в
периода от 29.06.2016 г. до 18.09.2018 г. парични средства за покриване на разходи за ДДФЛ
върху възнагражденията изплатени в полза на ответника за работата му като управител на
ищеца възлиза на общата сума от 2 603.70 лв.
Искът е основателен и решението в тази част следва да бъде потвърдено.
IV./ По отношение иска с правно основание чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата
в размер от 11 734.81 лв. - парично обезщетение за причинени имуществени вреди,
съставляващи заплатени със средства на дружеството без да е налице правно основание
осигурителни вноски /по ДОО, ЗО и ЗДПО/, които ответникът в качеството му на бивш
управител на дружеството-ищец е следвало да внася в осигурителните фондове за своя
сметка, тъй като е имал качеството на самоосигуряващо се лице в периода от м.юли 2016 г.
до м.септември 2018 г.
Съобразно приетото по т.I за неоснователно заплащане на възнаграждение на
управителя на ищцовото дружество по договор за възлагане на управление от 10.02.2010 г.,
доколкото няма надлежно определен размер на подобно възнаграждение, липсва основание
и за разходите, направени от ищеца за осигурителни плащания по ДОО, ЗО и ДЗПО във
връзка с начислявано и изплащано съответното възнаграждение в периода от 7.2016 г. до
м.09.2018 г. Разпореждайки заплащането на суми за този данък без законово основание,
ответникът е нарушил задълженията си за добросъвестно управление на дружествените
работи и същевременно е причинил имуществена вреда на ищеца, съизмерима с изплатените
в полза на бюджета парични суми за ДДФЛ за периода от *** г. до 18.09.2018 г.
Заключението на съдебно-счетоводната експертиза е изчислило, че в периода от 29.06.2016
г. до 18.09.2018 г. размерът на разходваните в периода от 01.07.2016 г. до 18.09.2018 г.
21
парични средства за покриване на разходи за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО
върху възнагражденията изплатени в полза на ответника за работата му като управител на
ищеца възлизат на общата сума от 11 734.78 лв.
Искът е основателен и решението в тази част следва да бъде потвърдено.
V./ По отношение иска с правно основание по чл. 145 ТЗ за заплащане на
сумата в размер от 20 000 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди,
представляващи разлика между продажна цена, получена по договор за продажба на МПС
/Мерцедес С 500 Matic, с рег. № ***/ от 04.05.2017 г. сключен от ответника в качеството му
на управител на дружеството-ищец и действителната пазарна стойност на посоченото
превозно средство към момента на сделката.
По делото не се спори и видно от представения договор за покупко-продажба
на МПС от 04.05.2017 г., „Пипо 69“ ЕООД, чрез управителя си П. Е. е прехвърлило на Р. Е.
Б. собствеността върху лек автомобил „Мерцедес С 500 4 МАТИК“, с рег. № *** срещу цена
в размер 15 000 лв. с вкл. ДДС. За продажбата на лек автомобил, собственост на дружество с
ограничена отговорност, неговия управител не се нуждае от изрично разрешение от общото
събрание/едноличния собственик на капитала, за разлика от отчуждаване на недвижим имот
на дружеството, за което чл.137, ал.1, т.7 ТЗ изисква изрично решение на общото
събрание/едноличния собственик на капитала. Такова изискване липсва и в учредителния
акт на ищцовото дружество. Това означава, че извършената от управителя разпоредителна
сделка е напълно валидна. Това разбира се не означава, че не може да се постави въпроса
дали с нейното извършване управителят не е ощетил дружеството. Ищецът твърди, че
причинената щета е 20 000 лева, с която реалната пазарна цена на автомобила е надвишавала
цената, на която е продаден.
За установяване на тези обстоятелства по делото са събрани множество
доказателства – писмени; гласни и е изслушана съдебно-авто-техническа експертиза, при
чиято съвкупна преценка въззивният съд приема и споделя направения от
първоинстанционния съд извод, че продажбата на лекия автомобил Мерцедес С 500 Matic, с
рег. № *** е осъществена от управителя на „Пипо 69“ ЕООД П. Е. съобразно пазарната му
цена към момента на продажбата. От свидетелските показания се установява неговото
техническо състояние към този момент. Показанията на А. В. и Н. Г., които поради
огледите, които са направили на този автомобил, имат преки наблюдения относно
техническото му състояние преди момента на неговата продажба сочат недобро техническо
състояние на автомобила с множество видими и допълнително установени след проверка в
сервиз повреди на различни части на автомобила. Повредите са точно посочени и от
двамата свидетели, в която част свидетелските показания си съответстват. Показанията на
св. Г. и П. не опровергават посочените по-горе на В. и Г., тъй като и двамата не си сповмнят
огледите, а се позовават на изготвения доклад. Заключението на съдебно-авто-техническата
експертиза е че при липса по делото на данни за конкретното техническо състояние на
автомобила преди оценявания момент и при описаните от свидетеля повреди, ремонтът му,
в зависимост от ползваните части и сервиз, би варирал между 8 285.86 лв. /при ремонт в
неоторизиран сервиз/ и 24 332.63 лв. /при ремонт в оторизиран такъв/. Заключението е, че
продажна стойност в размер на 15 000 лв. е реална с оглед уврежданията, които е трябвало
да бъдат отстранени по лекия автомобил. Извършването на процесната продажба от страна
на ответника при цена от 15 000 лв. с вкл. ДДС не се квалифицира като увреждащо
интересите на ответника действие и от него не са произтекли поддържаните в исковата
молба имуществени вреди в размер на сумата от 20 000 лв.
Искът е неоснователен и обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
тази му част.
22
VI./ По отношение иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата 5 483.33 лв. - обезщетение за забава в плащането на вземане за обезщетение от
продажба на лек автомобил Мерцедес С 500 Matic, рег. №*** в размер 20 000 лв., за
периода от 04.05.2017 г. до 15.01.2020 г.
При неоснователност на иска по главното вземане, чието изпълнение се
твърди да е закъсняло, неоснователен е и искът за обезщетение за забава в заплащането му.
Предявения иск е неоснователен и първоинстанционното решение в тази му част следва да
бъде потвърдено.
VII./ По отношение на иска с правно основание чл. 145 ТЗ за заплащане на
сумата 6 320 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди - разлика между заплатени в
полза на „Макс мин“ ООД 8 820 лв. и дължимите 2 500 лв. за извършените по възлагане
счетоводни и ТРЗ услуги, която сума ищеца би заплатил, ако ответникът не бил изменил
договора за счетоводно обслужване с подписване на Анекс от 01.06.2016 г., в който е
уговорена промяна на възнаграждението за услугата.
По делото е установено, че ищецът, представляван от ответника в качеството
му на управител, на 01.06.2016 г. е сключил анекс, с който изменено съществуващото
правоотношение по договор за счетоводно обслужване с „Макс мин“ ООД, като е променен
размерът на дължимото възнаграждение от 100 лв. на 350 лв.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза обема на
счетоводните записвания осъществявани при ищеца в периода м.01.2016 г. до м.05.2016 г.
/46 броя счетоводни записа на месец/ и в периода м.06.2016 г. – 18.09.2018 г. – 28 броя
счетоводни записа на месец/. Разпитаната като свидетел С. е посочила, че тя като управител
на „Макс мин“ ООД е извършвала счетоводното обслужване на „Пипо 69“ ЕООД в периода
преди и след м.06.2016 г. и заедно с това на други дружества, чиито капитал се е притежавал
от починалия П. С.. Тези й задължения обаче не са предмет на договора за счетоводно
обслужване на „Пипо 69“ ЕООД, поради което тяхното изпълнение е без значение за
получаването на възнаграждение по този договор. Установените от вещото лице данни за
обема на счетоводните записвания преди и след момента на извършеното изменение
/01.06.2016 г./ сочат на намаление на обема работа с около 39 %, което означава, че към
средата на 2016 г., а и след това не се наблюдава повишаване в обема на счетоводната
работа, което да предизвиква необходимост от промяна в размер на уговореното
възнаграждение, а дори обратното налице е намаление в обема на работата. Разбира се съдът
намира, че с оглед принципа на договорната свобода, е въпрос на преценка на страните по
договора за счетоводно обслужване дали да променят уговореното възнаграждение при
преценка, че е налице повишение в пазарната стойност на услугата, което налага
актуализиране на уговореното възнаграждение. Преценката за постигането на такова
съгласие, което е действително и поражда права и задължения за страните по договора е
различна от преценката дали с това действие са увредени интересите на дружеството. За
последната преценка следва да бъде съобразено, дали променения размер на месечното
възнаграждение за счетоводно обслужване от 100 лв. на 350 лв. кореспондира на средния
размер на възнагражденията уговаряни за счетоводното обслужване на дружества
опериращи в гр. София, в т.ч. регистрирани по ЗДДС към исковия период. Заключението на
съдебно-счетоводната експертиза е, че средният размер на подобни възнаграждения,
уговаряни в гр. София и касаещи обработка на до 30 документа /при уточнение, че
обработването на някои документи предполага извършването на два счетоводни записа/, към
момента на изготвяне на заключението м.12.2020 г. варира между 120 лв. и 160 лв.; при
обработване на до 10 документа, съответно между 110 лв. и 280 лв. при обработването на до
20 документа и между 180 лв. и 210 лв. при обработването на до 30 документа. Тези цени са
без ДДС и не включват предоставянето на допълнителни услуги по годишно данъчно и
23
счетоводно приключване, каквито по договора на ищеца с „Макс мин“ ООД са осигурявани.
В периода от м.06.2016 г. до 18.09.2018 г. „Пипо 69“ ЕООД е регистрирало по около 28
броя счетоводни записа на месец, съответно е ползвало услуга по счетоводно и данъчно
приключване, поради което въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния, че
уговаряне на възнаграждение, което надхвърля сумата от 230 лв. месечно би довело до
уреждане интересите на дружеството. Договаряйки ново, увеличено възнаграждение в
размер 350 лв., ответникът като управител на ищцовото дружество, е сключил сделка, която
не е изгодна за управляваното и представлявано от него дружество. В следствие на това на
дружеството е причинена имуществена вреда – разликата между пазарната цена на
предоставената по договора счетоводна услуга и договорената от управителя цена. Тази
вреда е в размер разликата над сумата от 230 лв. на месец за периода от м.06.2016 г. до
м.06.2018 г. до размера на договореното и ежемесечно заплащано възнаграждение в полза
на „Макс мин“ ООД за същия период. Тази разлика с оглед представените доказателства –
фактури и извлечения от банкова сметка с титуляр „Пипо 69“ ЕООД, за периода от
м.06.2016 г. до м.06.2018 г. включително или за общо 25 месеца е разликата между 8 470 лв.
/сборът на изплатените възнаграждения/ и сумата от 5 750 лв. /сборът на пазарно
определения размер на възнаграждението/ или 2 720 лв., представляваща разход за ищеца,
който той не би направил в случай, че неговия управител изпълнявайки своите задължения с
грижата на добър стопанин се е съобразил при уговарянето на възнаграждението за
счетоводното обсружване на дружеството с пазарните условия в гр.София за този вид
услуги. За тази вреда за дружеството ответникът следва да отговаря на основание чл. 145 ТЗ.
Искът е частично основателен по размер в размера, възприет и от първоинстанционния съд
и неговото решение в тази част следва да бъде потвърдено.
VIII./ По съдебното възражение за прихващане, упражнено от ответника
При уважаване на осъдителните искове, предявени от ищеца е налице
реализиране на процесуалното условие за разглеждане и произнасяне по възражението за
прихващане на ответника, с предмет насрещни изискуеми парични вземания на ответника
към ищеца за сумата 18 000 лв., п редставляваща общия размер на незаплатени
възнаграждения по договор за възлагане на управление от 10.02.2010 г. за периода от
01.01.2018 г. до 18.09.2018 г., по 2000 лв. месечно и за сумата в размер от 3 405.60 лв.,
представляваща общия размер на дължими от „ПИПО 69“ ЕООД в качеството му на
работодател осигурителни вноски върху следващото се възнаграждение за периода от
01.01.2018 г. до 18.09.2018 г., чиито размер е равен на 378.40 лв. месечно, от които ДОО –
218,40 лв.; ДЗПО – 56,00 лв.; ТЗПБ – 8,00 лв. и ЗО – 96 лв.
При произнасянето си въззивният съд препраща към изложените по-горе
мотиви по претенциите за вреди, причинени от заплащане на възнаграждения в полза на
ответника, в качеството му на управител на ищцовото дружество, съобразно които
ответникът няма вземане за следващо му се възнаграждение по договор за възлагане на
управление, нито за изплащане на осигурителни вноски върху тези възнаграждения.
Възражение за съдебно прихващане е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По неправените от страните разноски:
При този изход на делото въпросът за разноските във въззивната инстанция
следва да се разреши съобразно уважената и отхвърлена част от исковете. Исканията за
присъждане на разноски са придружени и от доказателства за тяхното реално извършване.
Съобразно изхода на делото на ищеца следва да се присъдят разноски в размер 3151.89 лв. –
по представен списък, а на ответника – 1133.63 лв. отново по представен списък
24
.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260270/13.04.2022 г., по т.д. № 156/2020 г. на
СГС, TO, VI-2 състав.
ОСЪЖДА П. Е. Е., с ЕГН **********, и адрес – гр. ***, ул. „***“ № *** да
заплати на „ПИПО 69“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, район Витоша, ж.к. „Бъкстон“, ул. „Купените“ № 14, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер от 3151.89 лв., представляваща разноски, направени в производството
развило се пред настоящата инстанция изчислени съразмерно на уважената част от
предявените за разглеждане искове.
ОСЪЖДА „ПИПО 69“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, район Витоша, ж.к. „Бъкстон“, ул. „Купените“ № 14 да заплати на
П. Е. Е., с ЕГН **********, и адрес – гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата в размер от 1133.63 лв., представляваща разноски, направени в производството
развило се пред настоящата инстанция изчислени съразмерно на отхвърлената част от
предявените за разглеждане искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25