№ 205
гр. Шумен, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20243630100762 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В молбата си до съда, ищецът Й. Д. Й., ЕГН **********, с постоянен
адрес *** и съдебен адрес за връчване на съобщения: ***, излага, че на
02.10.2023 г. сключил с ответното дружество „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр***, представлявано от
А.В.Д и М.М. - изпълнителни директори (заедно), Договор №********* с
предмет електронни съобщителни услуги и в частност мобилни услуги Smart
Unlimited Special за три телефонни номера (**********, ********** и
**********), фиксиран интернет през мобилна мрежа А1 Net Box Unlimited, и
сателитна телевизия А1 ТВ. Договорът бил сключен за срок от 24 месеца, като
изрично било уточнено, че услугите фиксиран интернет през мобилна мрежа
А1 Net Box Unlimited и сателитна телевизия А1 ТВ ще се ползват на адрес
***. Твърди се в молбата, че веднага след активиране на услугите, предмет на
договора, се установило, че в района, за който е заявено ползването, липсва
изградена мрежа, няма достатъчно покритие, няма постоянен достъп до
интернет, няма възможност за провеждане на телефонни разговори с
необходимото качество, т.е. липсвала техническа възможност за ефективно
предоставяне на заявените услуги с договореното качество, съответно
1
несмущаваното им използване от потребителя. Предвид тази констатация
ищецът на 06.10.2023 г. подал писмено искане за прекратяване на сключения
договор поради обективна невъзможност за предоставяне на услугите,
предмет на договора с договореното качество - причини, за които Операторът
отговарял. Ищецът получил отговор от дружеството, в който се сочело, че за
да се подобри покритието на посочения адрес било необходимо изграждането
на нова базова станция, каквато текущо не била в плана за 2023 г. Било
посочено и, че услугите, предоставяни чрез телефонни номера **********,
********** и ********** предполагали мобилност при ползването и не били
ограничени в конкретен географски район. Непосредствено след този отговор
ищецът бил уведомен писмено, че за периода от 01.10.2023 г. до 31.10.2023 г.,
предвид сочено от ответника неизпълнение на отношения по договора,
първият дължал и неустойки общо в размер на 585, 60 лева. Ищецът отново
възразил, по което бил получил от ответника отговор, сходен с първия такъв.
Ищецът прехвърлил ползваните номера при друг оператор. Въпреки
последващи възражения и писма на ищеца, дружеството продължавало да
изисква заплащане на суми по прекратения по вина последното договор. С
писмо Операторът му разяснявал, че независимо от възможността
(предвидена както в закона - чл.228, ал.5 вр. ал.1 от Закона за електронните
съобщения, така и в действащите Общи условия на Оператора) потребителят
едностранно да прекрати договора в 7-дневен срок от сключването му, без да
дължи неустойки, при сключване на процесния договор, чрез подписването му
в качеството на абонат, ищецът бил изрично декларирал желанието си
договорът да влезе в сила веднага. Ищецът счита, че същият е бил подведен да
заяви отказ от правото си по чл.228, ал.5 от ЗЕС, за което излага аргументи.
Твърди, че на 30.11.2023 г. предал в търговски офис на Оператора, находящ се
в ***, предоставените му по договора крайни устройства, за което бил
съставен приемо- предавателен протокол. Операторът ги приел без някакви
забележки и възражения. Отново с писмо ищецът бил уведомен от
дружеството, че към датата на изпращането му при Оператора били начислени
задължения по договора, представляващи дължими абонаментни такси,
потребление и неустойки за едностранното предсрочно прекратяване на
договора, в общ размер на 818,93 лева, включващи абонаментни такси и
неустойки. Ищецът счита, че не дължи начислените неустойки в общ размер
на 585,60 лв. и такси за периода след прекратяване на договора (06.10.2023 г.),
2
в общ размер 148,53 лв., за което излага подробни правни и фактически
доводи.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да се признае за установено, че не дължи на ответника сума в размер на
148, 53 лева, представляваща абонаментни такси за период от 16.10.2023 г. до
15.01.2024 г. по Договор №********* от 02.10.2023 г. с предмет електронни
съобщителни услуги, както и сума в размер на 585, 60 лева, представляваща
договорни неустойки, начислени към 10.02.2024 г., произтичащи от
прекратяването на цитирания Договор №********* от 02.10.2023 г.
Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът не депозира отговор.
В хода на делото излага доводи и възражения срещу основателността на
исковете и моли същите да бъдат отхвърлени.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните по делото
писмени доказателства /официално заверени преписи от Договор №*********
от 02.10.2023 г., заявления за пренасяне на мобилни номера в мрежата на „А1
България“ ЕАД, Допълнения към Приложение №1 към Договор №*********,
резюме на договор, Приложение №3 към договор/, че на 02.10.2023 г. между
страните е сключен Договор №********* за предоставяне на
телекомуникационни услуги, с предмет електронни съобщителни услуги, и в
частност мобилни услуги Smart Unlimited Special за три телефонни номера
(**********, ********** и **********), фиксиран интернет през мобилна
мрежа А1 Net Box Unlimited, и сателитна телевизия А1 ТВ, със срок от 24
месеца. Няма спор, а се установява и от събраните по делото доказателства, че
към датата на сключване на договора страните са уговорили услугите
фиксиран интернет през мобилна мрежа А1 Net Box Unlimited и сателитна
телевизия А1 ТВ да се ползват на адрес ***. Няма спор, а се установява и от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 06.10.2023 г.
ищецът е отправил към ответното дружество искане за прекратяване на
договорните правоотношения, поради невъзможност същият да ползва
услугите по договора на посочения от него адрес в с. Новосел, предвид
3
липсата на покритие от мрежата на оператора. Ден след депозиране на
искането, представител на дружеството е дал отговор по същото, като е
посочил, че за да се подобри покритието на посочения адрес е необходимо
изграждането на нова базова станция, каквато текущо не е в плана на
дружеството за 2023 г., като ще се има предвид при бъдещо разширение на
мрежата. С последващо писмо, представител на дружеството уведомил
ищеца, че операторът полага усилия за подобряване качеството на мрежата с
цел повишаване нивата на сигнала, но същото било свързано с приключването
на редица административни процедури, чийто срокове не зависели от
компанията. Със същото писмо ответникът уведомявал ищеца, че част от
услугите, предоставяни с номера **********, ********** и **********
предполагали мобилност при ползването и не се ограничавали в конкретен
географски регион. В последствие, отново с писмо, ответникът уведомил
ищеца, че за период от 01.10.2023 г. до 31.10.2023 г. по повод неизпълнение на
„отношения“ /задължения/ по договора в тежест на ищеца са начислени
неустойки в общ размер на 585, 60 лева. Ищецът възразил срещу последното
искане, по което възражение дружеството изразило отговор, с който отново
потвърдило липсата на възможност за осигуряване ползването на качествени
услуги съгласно договора на заявения адрес, но отказало да приеме
аргументите на ищеца за недължимост на претендираните от оператора суми
за неустойки. Същевременно ответникът съставил фактури за дължими от
ищеца суми за предоставени услуги по договора в общ размер на 324, 09 лева,
предоставени според счетоводния документ през периода от 16.09.2023 г. до
15.01.2024 г. По делото е представено и писмо от ответното дружество, с което
последното уведомява ищеца, че по повод поредно писмо от ищеца
дружеството нямало основание да си променя позицията, като по отношение
на услугата „Net Box“, срочността на същата по изключение е премахната и
ищецът имал възможността да прекрати договора за нея без да заплаща
неустойки. Няма спор, а се установява и от приетия по делото документ
/официално заверен препис от приемо-предавателен протокол/, че на
30.11.2023 г. ищецът е върнал на представител на дружеството полученото
при сключване на договора оборудване, като същото е прието без забележки и
възражения. От приетото по делото заключение по извършената СТЕ, по
отношение на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и
обективността му, се установи, че клетка от мобилната мрежа на „А1
4
България“ ЕАД осигурява в някои части на имота покритие с различно
качество и сила на сигнала, като в някои части няма достъп до мрежата. ВЛ
посочва, че връзката е нестабилна или изобщо не се осъществява. Покритието
осигурява възможност за провеждане на телефонни разговори извън сградата
на посочения адрес и в някои помещения на сградата, като покритието не е
достатъчно за постигане на добро качество на връзката и разговорите, както и
на достъпа до интернет. По делото са събрани и гласни доказателства както в
полза на ищеца, така и в полза на ответника. От показанията и на двамата
свидетели се установи, че след сключване на договора станало ясно, че
достъпът до услугите на дружеството за интернет и телевизия в имота на
ищеца в с. Новосел бил невъзможен- „Колегите от София разгледаха тази
молба…Мисля, че му анулираха неустойките за телевизия и интернет,
прекратихме услугите, но за мобилните услуги- не, защото те не са услуги,
които се ползват на определен адрес. Само за част от услугите по договора“-
са показания на разпитания по искане на ответника свидетел Д.
От така изнесената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
В разглеждания казус ищецът основава претенцията си за недължимост
на претендираните от ответника по процесния договор суми на законово
упражнено от негова страна право да развали договора, поради неизпълнение
на основни задължения на ответника за предоставяне на далекосъобщителни
услуги според уговореното и дължимото по договора качество. Съгласно
разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено,
когато договорът е сключен в писмена форма. Безспорно според цитираната
правна норма страната по двустранен договор, която счита, че насрещната
страна по договора не изпълнява облигационните си задължения, има
законовото право да развали договора, поради виновното неизпълнение.
Развалянето на договора е законоустановена последица от неизпълнението,
т.е. тя настъпва и без наличието на изрична уговорка между страните.
Развалянето, поради неизпълнение се отнася до двустранните договори,
какъвто е процесният, т.е. от типа на взаимните договори, при които едното
5
задължение е кауза на другото. Фактическият състав на развалянето включва
неизпълнение, което трябва да отговаря на две характеристики- да е виновно
/според закона действа оборима презумпция за вина/ и неизпълнението да е
съществено от гледна точка интереса на кредитора. По своята правна природа
развалянето е непритезателно потестативно право и като такова дава
възможност на кредитора едностранно да предизвика промяна в
облигационното правоотношение, като упражняването на това право става
извънсъдебно, /освен в изрично предвидените в закона случаи/, чрез
адресирано от изправната страна до другата волеизявление. Това
волеизявление поражда своето правно действие в момента на достигането му
до адресата. Когато договорът е сключен в писмена форма волеизявлението за
разваляне също трябва да е в писмена форма. Развалянето може да бъде
условно и безусловно. При безусловното разваляне кредиторът уведомява
длъжника, че счита договорът за развален в момента на получаване на
волеизявлението. Такова разваляне кредиторът има право да извърши при
пълна или частична невъзможност за неизпълнение задълженията на
насрещната страна по договора. В настоящата хипотеза няма спор, че към
датата на сключване на договора, респ. дни след сключването му, както и към
датата на приключване на устните състезания в настоящото производство,
ответното дружество не е осигурило възможността ищецът да ползва в пълен
обем и според уговореното услугите, предмет на договора. За да достигне до
този извод съдът се съобрази както с изявленията на представители на
дружеството, адресирани в писмен вид до ищеца, които съдът приема за
извънсъдебни признания на неизгодни за страната факти, така и със
заключението по приетата СТЕ, и със събраните в полза и на двете страни
гласни доказателства. Имайки предвид предмета на договора, съдът стига до
извода, че задълженията на ответника да предоставя услугите по договора в
пълен обем и качество за обичайното им използване от потребителя
представляват основни задължения на дружеството по договора. Съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищецът е нямал
законовото право да развали договора и по отношение на мобилните услуги,
предоставяни чрез посочените номера, тъй като тези услуги предполагали
мобилност и не били свързани с конкретен административен адрес. По делото
безспорно се установи, че мотивът, т.е. интереса на ищеца да сключи договора
за всички услуги, предвидени в него, предоставяни от оператора, е дадената от
6
този оператор по-добра пакетна цена на желаните от негова страна услуги за
интернет и телевизия касателно посочения от ищеца адрес на ползване на
услугите. Установи се, че ищецът е прехвърлил ползваните от него три
мобилни номера от мрежата на друг оператор към тази на ответното
дружество предвид желанието му да ползва интернет услуги на посочения от
него адрес, воден от финансовия си интерес с оглед по-добрата цена на
услугите, предложена му от ответника в случай, че стори това. Ето защо,
съдът в случая разглежда всички договорени услуги като част от един договор
и неизпълнението на задължения спрямо част от услугите съдът приема за
частично неизпълнение задължения по договора. С оглед интереса на ищеца
съдът счита, че това неизпълнение е съществено, тъй като предоставянето,
респ. ползването на качествени далекосъобщителни услуги е основно
задължение на дружеството, респ. основно право на ищеца. Предвид горното
заключава, че ищецът е имал законовото право да развали договора, което в
случая приема, че е сторено с отправеното от негова страна към оператора
писмено волеизявление. Последното е получено от дружеството на 06.10.2023
г., т.е. четири дни след сключване на договора. От него момент съдът счита, че
договорът е развален, поради което след този момент същият не поражда
предвидените в него права и задължения на страните. Съдът счита, че
изразената от ищеца воля за прекратяване на договорните правоотношения
между страните е безусловна, тъй като невъзможността за изпълнение на
услугите в пълен обем и качество е трайна, което обстоятелство е изрично
потвърдено и от оператора. Ето защо заключава, че претендираните от
ответника след 06.10.2023 г. суми, представляващи цена на предоставени
услуги на ищеца не почиват на законово и договорно основание, т.е. не са
дължими. Предвид установеното, съдът счита, че недължими са и сумите,
претендирани от дружеството като начислени от оператора неустойки.
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че
неустойката е определена имуществена ценност, най- често парична сума,
която длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в случай на
виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с договора задължение.
Фактическият състав на неустойката съдържа изрична неустоична клауза,
неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се
7
дължи в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили
такива, т.е. при неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение
на задължението. Неустойката е винаги проявление на принципа на автономия
на волята в частното право /чл.9 от ЗЗД/. Автономията на волята означава
предвидена от законодателя възможност на страните свободно да определят
съдържанието на договора, в това число и на неустойката, като се съобразяват
с повелителните разпоредби на закона и добрите нрави. Добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието със
закона. Добрите нрави са критерии и норми на поведение, които се
установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората, според
вътрешното си убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях. Те не са писани,
систематизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях, като за спазването им, при риск за присъждане на неустойка, съдът
следи служебно /Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 на ВКС по тълк.
дело №1/2009 г. на ОСТК/. В цитираното тълкувателно решение се приема, че
нищожна, поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като преценката за нищожност следва да се прави за всеки
конкретен случай при сключване на договора. В мотивите на същия съдебен
акт са изброени примерно някои от критериите, въз основа на които следва да
се извършва тази преценка, а именно: естеството на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка, обезпечено ли
изпълнението на задължението с други правни способи, вид на уговорената
неустойка, вид на неизпълненото задължение- съществено или незначителна
част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните
от неизпълнението на задължението вреди. В разглеждания казус не е спорно,
че в договора е предвидена компесаторна неустойка, в размер на стандартните
такси за всички активирани услуги до края на срока на договора. Няма спор и,
че разглежданият договор е прекратен в срока за ползване на услугите, но
съдът приема, че е прекратен, поради виновно неизпълнение на договорни
задължения от страна на ответното дружество, а не по вина на потребителя,
поради което счита, че неизправната страна по договора не е ищеца, а
ответника и неустойка не следва да се начислява. От друга страна, съдът счита
че така уговорената неустойка, на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД,
8
нарушаване на добрите нрави е нищожна, поради необосновано висок размер
/същият е равен по размер на цената на уговорената услуга, която кредиторът
следва да престира по време на целия остатък от договора/. Соченото води до
значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и
потребителя. В случая неустойката е извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Задължението за заплащане цена на
услуга, която въобще няма да се доставя, не обезщетява някаква претърпяна
загуба и пропусната полза, а води единствено до неоснователно разместване
на блага. Съобразявайки размера на неустойката /неустойките/ с размера на
главното задължение, съдът стига до извода, че в случая така договорената
компесаторна неустойка позволява на мобилния оператор да реализира
значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да било
усилия за изпълнение на насрещното си задължение. Ето защо стига до
извода, че в случая неустойката не цели да задоволи имуществения интерес на
доставчика, обезщетявайки го за вредите при неточно изпълнение от
длъжника, а да го обогати неоснователно.
Поради изложеното заключава, че така предявените искове са изцяло
основателни и доказани и следва да се уважат.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете, в
размер на 1 087, 57 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А1 България“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр***, представлявано
от А.В.Д и М.М. - изпълнителни директори (заедно), че Й. Д. Й., ЕГН
**********, с постоянен адрес *** и съдебен адрес за връчване на съобщения:
***, НЕ ДЪЛЖИ на търговското дружество сума в размер на 148, 53 лева
/сто четиридесет и осем лева и петдесет и три стотинки/, представляваща
абонаментни такси за период от 16.10.2023 г. до 15.01.2024 г. по Договор
№********* от 02.10.2023 г. с предмет електронни съобщителни услуги, както
и сума в размер на 585, 60 лева /петстотин осемдесет и пет лева и шестдесет
стотинки/, представляваща договорни неустойки, начислени към 10.02.2024
9
г., произтичащи от прекратяването на цитирания Договор №********* от
02.10.2023 г.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр***, представлявано от А.В.Д и М.М. - изпълнителни
директори (заедно), ДА ЗАПЛАТИ НА Й. Д. Й., ЕГН **********, с
постоянен адрес *** и съдебен адрес за връчване на съобщения: ***, сумата от
1 087, 57 лева /хиляда осемдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/,
представляваща направените по делото разноски, съразмерно уважената част
от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10