Определение по дело №344/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 604
Дата: 8 март 2018 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20185530100344
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2018 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     Номер                 Година   08.03..2018         Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                     XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осми март                                                                                                        Година 2018 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 344 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          След като се запозна с подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи.

Следва да се допусне до разпит в качеството на свидетел и призове за насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, посоченото в отговора на ответника лице, тъй като фактите, които иска да доказва с показанията му, са относими към предмета на делото, необходими за правилното му решаване и могат да бъдат доказвани с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК. В тази насока следва да се задължи ответникът да внесе депозит за допуснатия по негово искане свидетел (чл. 76 ГПК), от който в хипотезата на чл. 168 ГПК да му се заплати възнаграждение.

Следва да се назначи и исканата от ответника съдебно - техническа експертиза, която да отговори на поставените от него въпроси към същата в отговора му, тъй като за отговора им съдът не разполага със специални знания в областта на метрологията, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ответник да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложението към него. За съдебното заседание следва да призоват допуснатият свидетел и вещото лице, след внасяне от ответника на определените депозити за призоваването им. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                   

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които ищецът е основал предявения иск, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че бил собственик на имот в гр. Стара Загора, ул. Козлодуй 2, ап. 4 и клиент на ответника с № **********, ИТН 2041226. На 10.01.2018 г. получил от него писмо изх. № 5257144-1/29.12.2017 г., с което бил уведомен, че при извършена на 28.07.2016 г. проверка от служители на Е.Е., бил демонтиран и предаден за експертиза в Б. електромер с фабричен № ********* от ИТН 2041226 на клиент с № **********. Било констатирано, че електромерът бил манипулиран и неотчитал. За това бил съставен констативен протокол от метрологична експертиза. На основание чл. 48/1/ и чл. 51/1/ ПИКЕЕ, сметката за ел. енергия на абоната щяла да бъде коригирана за периода от 26.05.2016 г. до 28.07.2016 г., за 63 дни. Била му допълнително начислена сума, вследствие установено неизмерване, непълно/неточно измерване на количествата ел.енергия, на стойност 372.42 лева. Стриктно спазвал задълженията си за плащане на дължимите месечни суми на ответника. Не бил манипулирал електромера си, нито знаел за извършване на подобно действие от друго лице. Към момента не бил заплатил начислената му сума от 372.42 лева, поради което за него възникнал правен интерес да предяви настоящия иск. Допълнително начислената му сума била недължима от него. Била му начислена неправомерно, в нарушение на ЗЕ, Общите условия на Е.Р.и Е.Е., и при неспазване на установените с ПИКЕЕ правила. Не бил присъствал при извършената на 28.07.2016 г. проверка. От изпратения му констативен протокол за същата с № 273330 било видно, че бил съставен в присъствие на едно лице - Т.Т., което не било идентифицирано. Не било посочено нито какво било това лице – свидетел/представител на клиента. Нито дали протоколът бил съставен в присъствието на свидетел, поради това, че клиентът не бил открит на адреса или поради отказа му да подпише протокола. Обстоятелството, че проверката била извършена в отсъствие на клиента и на полицейски служител, и в присъствието само на един неидентифициран свидетел, опорочавало цялата процедура по неговото съставяне, визирана в чл. 47 ПИКЕЕ. Електромерът, който отчитал разходваната от него ел.енергия, се намирал в заключено ел.табло, за което нямал ключ и то се намирало извън имота му. От приложените документи не ставало ясно, как била начислена допълнителната ел.енергия и как бил определен периода, за който била начислена. В тежест на доставчика й било да установи периода на грешното измерване/неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай можело да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя ел.енергия. Липсвала защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките за минал период, предприета от дружеството - монополист, при неустановен период на грешно измерване/неизмерване. Не ставало в случая ясно, как точно ответникът бил формирал периода на неточно отчитане на СТИ за времето от 63 дни. Липсвали обстоятелствата, въз основа на които бил определен този период. От представените доказателства ставало ясно, че липсвали и данни за виновно поведение на ищеца, от което да били настъпили вреди на дружеството - ответник и те да били в причинна връзка с виновното му поведение. Не бил извършвал подобни действия. Електромерът се намирал извън имота му и никой, освен служители на Е.Р., нямал физически достъп до него. В този смисъл, дори да били налице неточности при отчитането, те не били причинени от него. Използващите СИ лица, били длъжни да осигуряват техническата им изправност. Да ги заявяват и представят за последваща проверка в Б. или пред избрано от тях лице, оправомощено да я извърши. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в изправност от страна на електроразпределителното дружество, не следвало да ощетява потребителя чрез извършване корекция на сметката му за минал период. СТИ били собственост на ответника и негово било задължението за поддържането им в изправност. В изпратеното му писмо липсвала информация, кога била извършена последната проверка на СТИ, което влияело на периода на извършената корекция. Извършването на такава без яснота за началната дата на неотчитане/неточно отчитане, можело да доведе до евентуално неоснователно обогатяване на ответника. Липсвало основание за извършената корекция По въпроса за правото на електроснабдителното дружество да извършва такава на сметка за стар период, била налице трайна съдебна практика, според която било въведено законово основание крайният снабдител да коригирал сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, т. 6 ЗЕ да предвиди в общите си условия ред за уведомяване на клиента, че имало основание за корекция и спази ПИКЕЕ. След като ответникът не бил изпълнил вмененото му от законодателя задължение да създаде в общите си условия ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция на сметка му съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, следвало да се приеме, че не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото му да коригира сметката на ищеца при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като не бил изпълнил горепосочените си задълженията по чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ, което водело до липса на уреден в общите му условия ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

Искането е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 372.42 лева за допълнително начислена му ел. енергия, вследствие установено неизмерване, непълно/неточно измерване на количеството й от електромер с № *********, за периода от 26.05.2016 г. до 28.07.2016 г., за имот с ИТН 2041226. Претендира разноски.

Правна квалификация на предявеният отрицателен установителен иск – нормата на чл.124, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че на 28.07.2016 г. служители на Е.Ю. извършили проверка на електромера, който отчитал доставената ел.енергия в обекта на ищеца. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, в които възникнали обосновани съмнения, че върху електромера било осъществено нерегламентирано въздействие (т.нар. „манипулация"). Те го демонтирали и поставили в безшевна торба с пломба за еднократна употреба с № 450400, с цел да бъде изпратен за метрологична експерти­за в независима лаборатория. На мястото му бил монтиран нов, за който отново, след извършено контролно замерване с еталонен уред, било установено, че измервал с грешка в рамките на допустимата от +/- 2 %, според приложение № 32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. За тези действияа със­тавили констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 273330/28.07.2016 г. Ищецът присъствал по време на проверката и подписал без възражения този протокол заедно с още един свиде­тел, който присъствал на проверката. Процесният електромер бил предаден на Б. за извърш­ване на метрологична експертиза, като в заключението било констатирано, че бил осъщест­вен достъп до вътрешността му, където било монтирано допълнително устройство за дистанционно управление в измервателната му верига, водещо до манипулация на метрологичните му характеристики. Вследствие на описаната му манипулация, електромерът измервал с отклонение извън границите на допустимото, като грешката не можела да бъде точно установена. За извършената експертиза бил констативен протокол № 883/24.08.2017 г. Били налице предпоставките на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ и операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството ел.енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1, б."б" ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество ел.енергия на клиента в размер от 2694 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определените за периода цени от КЕВР, била 372.42 лева с ДДС. Периодът от време, за който била извърше­на корекцията, бил 90 дни, като първата му дата - 26.05 2016 г. - началото на корекционния период, била на регу­лярен отчет на показанията му, която била най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад от датата на проверката, в която била констатирана манипулацията. Последната дата била на извършената техническа проверка на 28.07.2016 г. (чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ). ЕР Юг предоставило тази информация на ответника, който издал процесната фактура № **********/28.12.2017 г. (чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за допълнително начислената сума, вследствие на установе­ното непълно измерване на ел.енергия. С писмо изх. № 5257144-1-1/29.12.2017 г. изпратил на адреса му за кореспонденция уведомление за извършеното допълнително начисление. Фактът, че писмото било получено от потребителя, не бил спорен, защото в исковата молба се признавало, че посоченото писмо било получено от ищеца. В случая ставало дума за спор за дължимостта на сумата, която била начислена вследствие на т.нар. „корекция на сметка за ел.енергия” (иск по чл. 124, ал. 1 ГПК), който спор бил изключително добре познат на този съд, но за съжаление, към момента, въпреки ясната и последователна практика на ВКС, решаващите състави по причини, които за ответника оставали енигматични, продължавали автоматично да преписват мотиви от стари решения, постановени при действието на различна нормативна уредба и съдебна практика, и масово да уважавали предявени искове от клиенти, по отношение на които било установено, че електромерите им били манипулирани и отчитали доставяната им ел.енергия с грешка, която винаги водела до отчитане и съответно заплащане на по-малко от реално доставеното количество. Съществувало законово основание за начисляване на процесната сума. КЕВР имала правомощието да приеме правила за измерване на количеството ел.енергия, които, наред с другото, да регламентирали условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия (чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). На това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.). Раздел IX от тях бил посветен на случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи. В случая приложение намирал чл. 51, ал. 1, във вр с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, тъй като ставало дума за битов клиент и от извършената от Б. метрологична експертиза бил установен точния процент на грешка. Формулата, която се прилагала при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържала в чл. 48, ал. 1, б. "а" ПИКЕЕ. Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на инструкциите в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупувал от общественият доставчик ел.енергия за покрИ.е на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Описаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента. Ответникът нямал задължение да доказва виновно поведение на ищеца. Неоснователни били доводите му, че имало съществено значение кой точно бил извършил това въздейс­твие, което не можело да му се вмени във вина. Установяването на лицето, извършило неправо­мерно въздействие върху електромера и неговата вина, били от компетентността на разследващите органи и проку­ратурата, доколкото имало данни за осъществяване на състава на престъплението по чл. 234в НК. В случая било ирелевантно, кой бил конкретният му извършител, защото в посочените за­конови разпоредби, които регламентирали преизчислението на количеството ел.енергия, не се съдържали изисквания и условия за извършването на корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент. Било точно обратното. Единственото условие за упражняване правото на енергийният доставчик да извършел едностран­на корекция било да бъдело установено по съответния ред, че бил налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточ­но измерена ел.енергия, за да се пристъпело към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена/неточно измерена ел.енергия обаче, правото на доставчика да извършел едностранна корекция, не било обусловено от доказването на виновно поведение на потребителя, тъй като корекционната процедура целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не ангажиране отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС след приемане на ПИКЕЕ и съставите били единодушни, че законът давал възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху СИ, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 ЗЗД бил непри­ложим. В ОУ на ответника бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция. Ответникът в качеството си на краен снабдител, съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, продавал ел.енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.Е., които били одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. (ОУ на Е.Е.). ОУ на Е.Е. представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на ел.енергия. В чл. 28, ал. 2 от ОУ на Е.Е. изрично бил уреден реда, по който крайният снабдител уведомявал клиента за дължи­мите от него суми при извършена корекция на сметката му, като разпоредбата имала следното съдържание: „Чл.28. (1) Е.Е. въз основа на представени от електроразпределител­ното дружество констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на Клиента за изминал период. (2) В случаите по ал. 1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.". Не можел да сподели разбирането на този съд, че спазването на изискването в ОУ да има ред за уве­домяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело да се обоснове само ако ОУ били изменени след добавянето на тази разпо­редба на 17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променят общите си усло­вия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.). Нямало подобна инструкция. Още повече, че такъв ред бил предвиден. Това тълкуване се споделяло и от ВКС, който приемал, че в чл. 24 от Общите условия на договорите за продаж­ба на електрическа енергия на Е.П., който също бил краен снабдител с ел.енергия, но за територията на Североизточна България, бил предвиден ред за уведомяване на потребителя на ел.енергия за извършената корекция, което било прието в решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г. на II т.о. на ВКС. Тук следвало да се отбележи, че ОУ на Е.П." били одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, тоест преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., като дословно чл. 24 имал следното съдържание: „Чл.24. (1) Е.П. въз основа на представени от Е.М. констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период. (2) В случаите по ал. 1 Е.П. изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява потребителя за су­мите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със след­ващото плащане.". При сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на Е.Е. и чл. 24 от ОУ на Е.П.) ясно се виждало, че те били напълно еднакви и нямало особена логика при идентична фактическа обстановка ВКС да приемал, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприемал диаметралнопротивоположна теза, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия. Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в процесния случай, искът бил неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен, като в полза на ответника бъдели присъдени сторените разноски.

Тежестта за доказването на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал възраженията си за недължимост на отричаното с иска му вземане, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал това претендирано от него вземане, респективно - основанието за възникването и съществуването му, и неговия размер.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не е представил като писмени доказателства по делото цитираните в отговора му общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.Е. и общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е.Р., както и доказателства за влизането им в сила.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: писмо до ищеца; констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 273330/28.07.2016 г.; фактура № **********/28.12.2017 г.; констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 883/24.08.2017 г.; справка за коригиране на сметката за електроенергия.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно-техническа експертиза, като за вещо лице определя Д.Д.Д., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси поставени към тази експертиза от ответника в отговора му, при депозит в размер на 70 лева, вносим от ответника по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на документа, удостоверяващ внасянето му, като указва на ответника, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

          ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел по делото лицето Я.Х. К., което да се призове за разпит на посочения в отговора негов адрес по месторабота за насроченото заседание за разглеждане на делото, след внасяне от ответника на определения от съда депозит.

 

          ЗАДЪЛЖАВА ответника в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение да внесе по сметка на Старозагорския районен съд депозит в размер на 20 лева за призоваване и разпит на допуснатия по негово искане свидетел, и представи в същия срок по делото документа, удостоверяващ внасянето му, като му указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен, свидетелят няма да бъде призован и разпитан, а той ще загуби възможността да поиска разпита му по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 11.04.2018 г. от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. За тази дата да се призове допуснатият до разпит свидетел, след внасяне от ответника на определения от съда депозит за призоваването му, както и вещото лице, след внасяне от ответника на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата. 

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: