№ 14056
гр. С., 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110170948 по описа за 2024 година
Предявени са за обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1/ установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски
кредит № .../14.02.2023 г. поради противоречието му със закона и
2/ осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 5
лв., предявен като частичен от сумата от общо 113,35 лв., заплатена без
основание по недействителен договор за потребителски кредит, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до погасяването.
В условията на евентуалност на предявения главен установителен иск е
предявен установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД
за прогласяване нищожността поради противоречие на закона на чл. 5 от
договора, предвиждаща заплащането на възнаграждение за предоставяне на
обезпечение - поръчителство от „М. Бк“ в полза на ответника.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски
кредит № .../14.02.2023 г., по силата на който му бил предоставен кредит в
размер на 450 лв. за срок от 25 дни, при лихвен процент в размер на 2,81 %,
равняващ се на 12,65 лв., и посочен ГПР в размер на 49.87 %. Сочи, че
съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от „М. Бк“ в полза на ответното дружество, но в договора не е
посочен размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от
свързаното с кредитора дружество. Излага, че едва след усвояването на
кредита установил, че освен заемната сума трябва да плати и сумата от 113,35
лв. за предоставеното поръчителство, но възразява, че липсва съгласие за
договор за поръчителство, защото не го е подписал нито с квалифициран, нито
с обикновен електронен подпис, както и че не е спазена изискуемата форма.
Релевира възражения за нищожност на целия договор за кредит. Възразява, че
той е нищожен поради противоречие на закона. Счита, че той съдържа
неравноправни клаузи - такива с погрешно посочен ГПР, с което е подведен
1
относно спазването на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК и което е
заблуждаваща търговска практика и не му е позволило да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. Сочи, че са нарушени
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК /поради неспазване на формата/ и на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК /не е посочен начинът на формиране на ГПР и е посочен
грешен ГПР, защото сумата за възнаграждение за поръчител не е посочена в
договора за кредит и не е включена като разход по кредита, при положение че
на практика предоставянето на поръчителство е задължително условие за
сключването на договора, а кредиторът и поръчителят са свързани лица. При
условията на евентуалност моли да бъде прогласена нищожността на клаузата
на чл. 5 от договора за кредит като противоречаща на разпоредбите на чл. 10,
ал. 2 /защото възнаграждението за поръчител представлява разход по кредита,
който не е предвиден в договора за кредит/, чл. 10а, ал. 4 и чл. 19, ал. 4 ЗПК
/касае се за допълнителен разход за потребителя, който подлежи на включване
в ГПР и с отчитането на който действителният размер на ГПР надвишава 70
%/ и като неравноправна. Твърди, че задълженията му по договора за кредит
са изцяло погасени. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира
разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове.
Признава факта на сключен между страните договор с посоченото от ищеца
съдържание, но счита, че същият не страда от посочените от ищеца пороци за
недействителност. Излага подробни аргументи относно това, че уговореното
възнаграждение за поръчител не следва да е включено в размера на ГПР. Сочи,
че договорът за поръчителство е сключен с друго юридическо лице - М. Бк,
поради което не следва да бъде вземан предвид в настоящия случай. Сочи се,
че чл. 5 от договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без
да имал задължение да избере именно М. Бк. Излага аргументи за
недопустимост на иск за прогласяване недействителността на договора за
гаранция, тъй като бил сключен с друго лице, които аргументи са неотносими
в случая, тъй като такъв иск не е предявен. Поради тези и останалите
подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание от 18.06.2025г. е допуснато изменение на
размера на осъдителния иск, като същият се счита предявен за сумата в пълен
размер от 126 лв., представляваща платена при изначална липса на правно
основание по договор за потребителски кредит № .../14.02.2023.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен препис от договор за предоставяне на
финансови услуги /заеми/ от разстояние №.../14.02.2023 г., съгласно който „Ф.
Б“ ЕООД е предоставил на В. С. С. паричен заем в размер на 450 лв., при
следните условия: срок за погасяване - 25 дни, считано от датата на
превеждане на сумата на заема, падеж на задължението за връщане на
заемната сума с еднократно плащане в пълен размер - 11.03.2025 г., обща
сума, която следва да бъде върната от заемателя - 462,35 лева, лихва в размер
на 12,65 лева, лихвен процент - 2.81 %, годишен процент на разходите -
49.87%. Съгласно т. 5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от „М. Бк“ в полза на дружеството. Договорът за поръчителство
2
се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен договорът
за заем. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза
обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито
от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
По делото е представен договор за гаранция (поръчителство), сключен
между „М. Бк“ – гарант, и В. С. С. - клиент, по силата на който гарантът
предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на
задълженията, произтичащи от Договора за заем, включително и от Общите
условия. Уговорена е такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в
размер от 113.35 лв., дължима от Клиента за предоставената гаранция.
От представената Разписка № ..7 от 14.02.2023г. се установява, че „Ф. Б”
ЕООД е извършил превод към В. С. С. по сметка на Изи Пей размер на 450.00
лв. От тук съдебният състав приема, че ищецът е усвоил предоставена в заем
парична сума по договора в размер на 450 лева.
От представената Разписка № ..7 от 20.02.2023. се установява, че В. С. С.
е извършил превод към „Ф. Б” ЕООД в размер на 576 лв. Платената сума
съответства на сбора от сумите, посочени в Договора за кредит и Договора за
предоставяне на поръчителство и се разпределят по следния начин: главница
450.00 лв., лихва 12,65 лв. и такса за предоставяне на гаранция 113.35 лв.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на
Софийският районен съд достига до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на
нищожност на договор за потребителски кредит № .../14.02.2023 г. поради
противоречието му със закона и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
за връщане на сумата от 126 лв., заплатена без основание по недействителен
договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на исковата молба до погасяването. В условията на евентуалност
на предявения главен установителен иск е предявен установителен иск по чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността
поради противоречие на закона на чл. 5 от договора, предвиждаща
заплащането на възнаграждение за предоставяне на обезпечение -
поръчителство от „М. Бк“ в полза на ответника.
Настоящият състав намира, че договор за кредит 14.02.2023 г. е
потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП
/ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/,
и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа
на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният
по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
3
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно.
За успешното провеждане на търсената правна защита ищецът следва да
докаже по установителния иск факта на възникнало облигационно
правоотношение по процесния договор за потребителски кредит, както и
наличие на фактите, които обуславят прогласяване нищожността на договора
на посоченото правно основание – противоречие със закона. В тежест на
ищеца във връзка с разпределената му доказателствена тежест по осъдителния
иск е да докаже, че е заплатил претендираната сума по недействителен
договор за кредит, т. е. при начална липса на правно основание за плащане, а в
тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за
получаване на процесната сума.
Съдът е отделил като безспорни по делото следните обстоятелства:
факта на сключен договор за потребителски кредит № .../14.02.2023 г., по
силата на който ищецът е получил в заем сумата от 450 лева; наличието на
клауза в съдържанието на договора, предвиждаща задължение за обезпечаване
на договора за кредит чрез поръчителство от трето лице срещу заплащане на
възнаграждение в посочения размер; предвиденото възнаграждение/такса за
обезпечение в поръчителство не е включено при формиране на посочения в
договора ГПК от 49,87%.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. От тук настоящият състав намира, че правилното разрешаване на
спора между страните се предпоставя от извършване на преценка относно
наличието на свързаност между договора за кредит и договора за гаранция
/поръчителство/, доколкото именно от възникването на задължение за
заплащане на такса за предоставяне на обезпечение ищецът извежда
основните си доводи за недействителност на договора за кредит по смисъла на
чл. 22 ЗПК, вр. чл. чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че
договорът за кредит и договорът за предоставяне на гаранция са сключени в
един и същи ден, като отделни разпоредби от същите препращат един към
друг, а уговореното обезпечение е посочено от кредитодателя в съдържанието
на предоставената преддоговорна информация на кредитополучателя.
Дължимите в полза на търговците престации на практика са обединени,
доколкото одобряването на обезпечението се извършва заедно с одобряването
на предоставяне на процесния заем, съответно вземанията имат едни и същи
падежи. Ето защо и съдът приема, че се касае за икономически и целево
свързани помежду си сделки, всяка от които следва да се разглежда заедно с
другата. Още повече, че за да бъдат осигурени ефективни средства за защита
на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това е необходимо,
когато се изследва въпросът за няколко договора, съдът да изследва и връзките
в отделните договори, но не като отделни правоотношения, които са
независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Дори при
множество правоотношения, на отделните правоотношения трябва да се гледа,
като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната
защита на потребителя, при проверката от страна на съда за спазване на
4
императивните правила на закона и добрите нрави, в това число и проверката
за наличието на неравноправни клаузи.
Именно такъв е и настоящият случай. Договорът за потребителски
кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът сключва
договора за предоставяне на гаранция. Обвързаността между двете
съглашения се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на
обезпечение, чрез сключване на договор за гаранция на кредитополучателя с
одобрено от кредитодателя юридическо лице – гарант. Не може да се приеме,
че чл. 5 от договор за кредит № .../14.02.2023 касае доброволен и информиран
избор на потребителя за обезпечение. От начина на уговаряне на
задължението на потребителя следва да се счита, че е предвидено
допълнително условие за отпускане на кредита, а именно да предостави
обезпечение, посредством поръчителство именно от „М. Б“.
Възнаграждението на гаранта обезпечава не изпълнението на длъжника, а
преддоговорно задължение на заемодателя за правилната преценка за
кредитиране. Договорът за предоставяне на гаранция се явява единственото
изпълнимо условие по чл. 5 от за кредит № .../14.02.2023 г., следва да се
приеме, че разходите, които потребителя трябва да заплати по договора за
предоставяне на гаранция са пряко свързани с основната му престация по
договора за заем и отговарят на дефиницията за разход по кредита по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което има характер на допълнително
възнаграждение за ползване на заемните средства и следва да бъде включена
изначално при формирането на ГПР, като разход пряко свързан с договора за
потребителски кредит и който потребителят трябва да заплати. Също така
съгласно даденото тълкуване с решение от 13.03.2025 по дело С-337/23, СЕС
разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на
потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до
увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието
„годишен процент на разходите“.
В договора за кредит следва да се посочи размера на лихвения процент,
като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включено и
възнаграждението за гарант/поръчител, която клауза е нищожна, а реално е
сигурна печалба за кредитора. Следователно лихвеният процент не възлиза на
2,81 %, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и
вземането от 113.35 лева, формално уговорено като възнаграждение за гарант.
Така изложените мотиви водят до извод за допуснато нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният лихвен процент, съответно и на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
На следващо място съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на
разходите не може да надвишава пет пъти законна лихва, която към датата на
сключване на договора за кредит е 11,82 % /10 пункта + ОЛП, който е 1,82%/,
следователно ГПР по кредита не може да надвишава 59,1 %. В настоящия
случай размерът на ГПР при включване на договорения размер за
възнаграждението за поръчителство от 113,35 лв. при главница по кредита от
450 лв. при срок на погасяване от 25 дни и лихвен процент от 2,81 % е в
размер на 3575.07 %. С оглед на гореизложеното при включване на
възнаграждението по договора с дружеството поръчител към параметрите по
договора за кредит то тогава ГПР е в размер на 3575.07 %. Така уговореното
възнаграждение има значението на скрита възнаградителна лихва, която не е
включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
5
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11,
ал.1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде
приет за недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
заплаща само чистата стойност на кредита - в процесния случай 450 лева, като
не дължи лихва или други разходи по кредита. В процесният случай
нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от
ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично
недействителна е клаузата за уговорената неустойка, представляваща по
съществото си договорна лихва, невключена в ГЛП и ГПР.
Както без посочено след като на основание чл.23 ЗПК, когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита - в процесния случай 450 лева, като не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване на нещо без основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на
едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице и в
случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. В процесния
случай се установява, че ищецът е заплатил освен дължимата главница от 450
лева и сумата от още 126 лева по кредитното правоотношение, като е без
значение как е отнесена тя в счетоводството на кредитополучателя.
В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само
плащането на съответната парична сума, като в тежест на ответника е да
докаже, че е получил сумата при наличие на действително правно основание.
Въз основа на изложените по-горе мотиви за недействителност на процесния
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 22 ЗПК, съдът приема, че
ищецът е заплатил сумата от 126 лева, представляваща разходи по кредитното
правоотношение, при изначална липса на правно основание, поради което
сумата се явява недължимо платена и ответникът следва да бъде осъден да я
заплати на ищеца. От тук следва, че предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен в пълен размер
за сумата от 126 лева, като основателен.
Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо и като законна
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва. Едва с
увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на
молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК е налице искане за присъждане на законната
лихва върху увеличената част. Поради това законната лихва върху
първоначално предявения размер от 5 лв. следва да бъде присъдена от
28.11.2024 г. – датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане, а върху разликата над 5 лв. до пълния предявен размер от 126 лв. –
от подаването на молбата по чл. 214 от ГПК – 18.06.2025 г. до й окончателното
плащане
По разноските:
При този изход от спора и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника, следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по
водене на делото – държавна такса в размер на 100 лева и адвокатско
6
възнаграждение в размер на 2 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от В. С. С., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. С., ж. к. С. ул. Ш. №, бл, вх., ет, ап, срещу „Ф. Б“ ЕООД с ЕИК: .., със
седалище и адрес на управление: гр. С., р- н „М." ж.к. М. 3, бул. „А. Мв“ №,
вх. А, ет, ап. Оо, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК нищожността на договор № .../14.02.2023г. за предоставяне на
потребителски кредит, сключен между В. С. С. и „Ф. Б“ ЕООД.
ОСЪЖДА „Ф. Б“ ЕООД с ЕИК: .., да заплати на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД на В. С. С., с ЕГН: ********** сумата в размер на 126 лв.,
представляваща платена сума при изначална липса на правно основание по
договор за потребителски кредит № .../14.02.2023г., ведно със законната лихва
върху сумата от 5 лв., представляваща първоначално предявения размер на
иска, считано от датата на подаване на искова молба – 28.11.2024 г. до
окончателното й плащане, а върху разликата над 5 лв. до пълния размер от 126
лв., или върху сумата 121 лв., считано от датата на подаване на молбата по чл.
214, ал. 1 от ГПК – 18.06.2025 г., до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Ф. Б“ ЕООД с ЕИК: .., да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на В. С. С., с ЕГН: **********, разноски по делото в общ размер на 2 300
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7