№ 67
гр. Стара Загора , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20215500501422 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 във вр. с чл.124, ал.1, пр.2,
чл.439 и чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС.
Съдебното производство е образувано въз основа на подадена в
законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от
пълнолетната българска гражданка В. К. К. от *** срещу изцяло негативното
за нея първоинстанционно Решение № 260381/26.04.2021г., постановено по
гр.д.№ 474/2020г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е отхвърлен изцяло, като
неоснователен и недоказан предявения от нея отрицателен установителен иск
по чл.439 във вр. с чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК против ответника- също
пълнолетния български гражданин П.С.К./неин бивш съпруг/ от *** за
установяване недължимост на сумата от 2 268 лв., представляваща
обезщетение по реда на чл.31, ал.2 от ЗС за ползите, от които той е бил
лишен, като собственик на 3771,50/17 543 ид.ч. от недвижим
имот/апартамент/, находящ се в ***, със законните последици от това. Счита
атакуваното първоинстанционно Решение на РС за немотивирано,
незаконосъобразно и неправилно, и моли то да бъде изцяло отменено и да се
1
постанови ново, с което да се уважи изцяло предявения от нея против бившия
й съпруг отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК във вр. с чл.31,
ал.2 от ЗС, ведно със законните последици. Излага подробно фактически и
правни аргументира в своя подкрепа, като сочи и относима към процесния
казус съдебно практика. Няма свои нови доказателствени искания пред
настоящата въззивна съдебна инстанция. Има претенции за разноските си
пред двете съдебни инстанция. В този смисъл е и личната й пледоария пред
тази въззивна съдебна инстанция. Не е представила писмена Защита в
дадения й от съда 1- седмичния срок.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
Отговор на въззивната жалба от въззиваемия/ответника/- също пълнолетния
български гражданин П.С.К. от ***/бивш съпруг на въззивницата/, в който
той сочи, че въззивната жалба е процесуално допустима, но спорен него е
изцяло неоснователна и недоказана, като сочи поредица от фактически и
правни аргументи в своя защита. Също няма свои нови доказателствени
искания пред въззивната инстанция и няма претенции за разноски по делото.
Въззиваемият не се е явил нито лично, нито чрез процесуален представител,
не е пледирал пред тази съдебна инстанция и не е представил писмена Защита
в дадения му от съда 1- седмичен срок.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото пред РС писмени
доказателства и приложените 2 бр. приключени изп.дела, като взе предвид
липсата на нови доказателства пред настоящата въззивна съдебна инстанция,
по свое убеждение и съобразно разпоредбите на чл.12 от ГПК, във връзка с
наведените във въззивната жалба твърдения за пороци на атакувания съдебен
акт, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин по
делото следното.
Пред настоящата въззивна съдебна инстанция не са искани, допускани и
събирани никакви нови писмени и/или гласни доказателства, различни от
вече събраните писмени доказателства от първоинстанционния съд.
При така установената фактическа обстановка пред РС, настоящия
въззивени съд намира от правна гледна точка следното- при извършената
служебна проверка на процесната въззивна жалба, с която е сезиран,
настоящият въззивният ОС- Ст.Загора намира същата за процесуално
2
допустима, тъй като тя е внесена за разглеждане в първоинстанционния РС-
гр.Ст.Загора, постановил първоинстанционното решение, в законния 2-
седмичен срок по чл.259, ал. 1 от ГПК и от правно легитимираната
страна/ищеца/, имаща интерес от въззивно обжалване на това изцяло
негативно за него първоинстанционно съдебно Решение. Обжалваното
първоинстанционно Решение е валидно постановено от РС- гр.Ст.Загора в
кръга на неговата местна и родова подсъдност като първа съдебна инстанция
по частичния положителен установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК.
Съгласно правилата на чл.269 от ГПК настоящия въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната
жалба. В конкретния случай въззивният съд намира, че обжалваното Решение
е процесуално допустимо и валидно постановено, поради което следва да се
произнесе по материалноправната същност на спора, изрично изложена в
процесната въззивна жалба.
Основният спорен правен въпрос в процеса е дали е изтекла или не е
изтекла законната 5- годишна погасителна давност за принудителното
събиране в изпълнителния процес на дължимата сума от 2 268 лв. главница,
ведно със законните последици от това.
Въззивният съд счита, че длъжницата- ищца/въззивницата/ не може и
няма как сама да спира собствената си давност, като пасивна страна в
изпълнителния процес против нея, а това може и следва да става единствено и
само със съответните активни действия на взискателя-
оответник/въззиваемия/, който е активната страна в изпълнителния процес.
От фактическа страна напълно мотивирано, законосъобразно и
правилно в мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение е прието,
че въз основа на издадения ИЛ от 12.12.2011г. по приключеното гр.д.№
1510/2005г. по описа на РС- Ст.Загора, за процесната сума от главница 2 268
лв. взискателят/въззиваемия/ П.С.К. от *** е образувал въз основа на писмена
молба вх.№ 8217/16.10.2013г. срещу въззивницата- длъжница изп.д.№
0138700400585 по описа на ЧСИ И.С., peг. № 870, с район на действие ОС-
Ст.Загора, която се явява единствената му молба, като взискател по това
изп.производство. Видно от Удостоверение изх.№ 12600/28.08.2020г. на
3
същия ЧСИ, в молбата за образуване на изпълнителното дело е направено и
искане за насочване на принудителното изпълнение върху недвижим имот-
апартамент, собственост на длъжницата- въззивница, находящ се в ***, чрез
извършване на опис и публична продан, като на взискателя е било изпратено
изрично Съобщение изх.№ 13734/17.10.2013г. за дължимите
административни такси за налагане на възбраната и подготовка на имота за
опис, което е било изпратено на заявения от взискателя адрес в молбата му за
образуване на изп.дело, като Съобщението е било получено още на
21.10.2013г., но платежни документи за заплатени такси не са представени на
ЧСИ и възбрана не е била наложена по това изп.дело. Впоследствие в
законния 2- годишен срок, считано от датата на молбата за образуване на
изпълнителното дело/16.10.2013г./, която е и датата на образуване на
изп.дело, не са искани от взискателя и не са били извършвани никакви
изпълнителни действия. Следователно изп.д.№ 585/2013г. е било прекратено
поради настъпила законна перемция на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК още на
16.10.2015 год./2 г. след образуване на изп.дело/, като прекратяването на
изп.дело е настъпило по право/екс леге/, въпреки че липсва изрично
официално писмено постановление на ЧСИ към онзи момент/16.10.2015г./,
поради което не е било необходимо изрично постановление на ЧСИ, за да
произведе действие. Поради което прекратителният ефект е настъпил с
осъществяване на съответните правно- релевантни факти по чл.433, ал.1, т.8
от ГПК, към което категорично и недвусмислено сочат и мотиви на т.10 от ТР
№ 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС- София, което е
постановено почти 4 месеца преди настъпване на перемпцията по това
изп.дело. Според това ТР, когато взискателят- въззиваем не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 г. и
изпълнителното производство е било прекратено по реда на чл.433, ал.1, т.8
от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие, но в конкретния процесен случай такова изпълнително действие не
е било извършено въобще. Ето защо изп. производство по това изп.дело за
процесната сума от 2 268 лв. е било прекратено по силата на закона/екс леге/
още на 16.10.2015г., а не повече от 4 г. по- късно на 07.11.2019г./датата на
влизане в сила на постановлението на ЧСИ за прекратяване на това изп.д.№
585/2013г. по описа на ЧСИ И.С./, както неправилно е приел в мотивите на
4
атакуваното първоинстанционно Решение РС- Ст.Загора. В тази връзка с
постановено Решение № 170/17.09.2018г. по гр. д.№ 2382/2017г. на IV ГО на
ВКС- София, при извършената с т.10 на ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС
отмяна на ППВС № 3/1980г., нова обща 5- годишна законова погасителна
давност за процесното вземане е започнала да тече от 26.06.2015г./датата на
постановяване и обявяване на това ТР/, понеже точно от тази
дата/26.06.2015г./ предишното относимо ППВС № 3/1980г. се счита за
обезсилено от последващия тълкувателен акт- това ново тогава ТР № 2/2015г.
В аналогичния смисъл са и Решение № 45/30.03.2017г. по гр.д.№
61273/2016г., Решение № 170/17.09.2018г. по гр.д.№ 2382/2017г., Решение №
51/24.02.2019г. по гр.д.№ 2917/2018г. и Решение № 37/24.02.2021г. по гр.д.№
1747/2020г.- всички те по описа на IV ГО на ВКС- София.
Поради което въззивния съд счита, че в процесния случай РС е
постановил атакувания си съдебен акт в разрез с горното задължително за
страните и за органите на съдебната и на изпълнителната власт по смисъла на
чл.130, ал.2, пр.1 от ЗСВ постановено и публично обявено ТР на ВКС, като е
приел, че нова 5- г. погасителна давност за процесното парично вземане е
започнала да тече от влизане в сила на постановлението на ЧСИ за
прекратяване на изп.дело, а не от датата на постановяване и обявяване на
горецитираното ТР. От където е последвал и незаконосъобразния и
необоснован фактически и правен извод на РС, че ППВС № 3/1980г. е било
запазило действието си и след 26.06.2015г., тоест и след постановяването и
обявяването на 26.06.2015г. на последващия тълкувателен акт ТР № 2/2015г.
на ВКС, с който старото ППВС е било отменено и вече е загубило своята
сила. Следователно новата 5- г. законова погасителна давност за процесното
парично вземане е започнала да тече от 26.06.2015г. и е изтекла на
26.06.2020г. Наред с това съгласно императивната разпоредба на чл.119 от
ЗЗД с погасяването на главното парично вземане за главницата от 2 268 лв. са
се погасили и произтичащите от него допълнителни акцесорни вземания за
такси, разноски, лихви и други такива, макар давността за тях да не е била
още изтекла.
Предвид гореизложените фактически и правни мотиви, предявеният
отрицателен установителен иск за недължимост на цялото парично вземане
5
по издаденото изпълнително основание въз основа на издадения
Изпълнителен лист, напълно немотивирано, незаконосъобразно и неправилно
е бил отхвърлен от РС, като изцяло неоснователен и недоказан отрицателен
установителен иск, със законните последици. Поради което и на осн. чл.271,
ал.1, изр.1 от ГПК въззивният съд следва да отмени изцяло негативното
Решение на РС- Ст.Загора, и да постанови ново позитивно такова, с което да
уважи изцяло установителната искова претенция, като напълно обоснована,
законосъобразна и правилна, ведно със законните последици от това.
С оглед ниската цена на иска от 2 268 лв./под 5 000 лв./ и резултата пред
ОС- Ст.Загора, настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не
подлежи на по- нататъшно касационно обжалване съгласно изричните
правила на чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на осн. чл.271, ал.1,
изр.1 във вр. с чл.124, ал.1, пр.2 във вр. с чл.439 и чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и
във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС, въззивният Окръжен съд- Ст.Загора
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260381/26.04.2021г. по гр.д.№ 474/2020г.
по описа на PC- гр.Стара Загора, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА за установено, че В. К. К.- ЕГН **********, със съдебен адрес
в *** не дължи на П.С.К.- ЕГН *** от ***, *** обезщетение за лишаване от
право на ползване на 3 771.50/17 543 ид.ч. от недвижим имот- апартамент №
***, находящ се в ***, на *** терасовиден етаж, за периода 02.08.2005г. до
03.02.2009г. в размер на 2 268 лв./две хиляди двеста шестдесет и осем лева/,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване
на претенцията-03.02.2009г., поради изтекла погасителна давност, за която
сума е издаден изпълнителен лист от 12.12.2011г. по гр.д.№ 1510/2005г. по
описа на Районен съд- гр.Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7