№ 115
гр. Г., 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на деветнадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Белослава П. К.а
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20245550100577 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, от Н. Т. К. срещу Г. Н.
М. за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 000 лева - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от нанесена обида и излагане на клеветнически твърдения
в публикация във Фейсбук страницата на ответника и разпространени клипове в социалните
мрежи, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.10.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в началото на месец август 2024г. ответникът, който в момента е и
общински съветник в Г., публикувал на Фейсбук -страницата си следния пост „Деребеят-
кмет на Г. Н. Т. преди години за назидание блъсна единственият магазин в село М.. Смачка
един работещ бизнес и една човешка съдба. За голямо съжаление, вчера почина човекът,
който се бореше срещу този деребей- Б. П.. В негова чест днес с Н. С. посетихме магазина,
който остана като паметник на разрухата в центъра на селото. Но неговата битка не
умира с него и ние ще я продължим'. Изказваме искрени съболезнования на роднините и
близките му. Почивай в мир. Б.е'.
Ищецът твърди, че в публикуван във Фейсбук клип с участието на г-н И. М.,
ответникът излагал твърдения, че новоизграждащият се път между село М. и Г. е с
пропуквания като вина за това носел кмета Н. Т. и подкрепящата го партия ДПС Клипът бил
озаглавен „Как се краде асфалт”.
Ищецът твърди, че в началото на месец октомври ответникът публикувал и клип в
социалните мрежи, озаглавен „Н. Т.- лъжеца! Ответникът на няколко пъти давал обидни
квалификации за ищеца, наричайки го лъжец- „Този човек .много лъже ,, Той само ходи и
лъже хората. 600 работни места, няма нищо подобно и не знам кой му се връзва на
простотиите"; „Кнауф не искат да пазарят от него, а той ги плаши с протести, ама той
само това може „ Не. просто той се чуди как да унищожава хората".
1
Ищецът заявява, че постът и разпространени публично клипове на ответника,
представлявали директна обида към него, като съдържали неверни обстоятелства, които
уронвали авторитета, достойнството и доброто име на кмета на община Г. /ищеца/. Счита, че
спрямо него били изнесени обидни квалификации и клеветнически твърдения, които
уронвали доброто му име, позорящи били за неговата личност и същевременно били
неверни. Изгала съображения във връзка твърдяната обида - ответникът на два пъти
наричал кмета на община Г. с обидната квалификация „деребей“ в пост, публикуван на
Фейсбук страницата му. Счита, че с използваната дума която е обиден термин, се цели да
представи ищеца като престъпна и безконтролна личност. Ищецът твърди, че думата
„дерибей“ е унизителна и обидна, при която хипотеза е налице засягане на честта и
достойнството му като политик и общественик. Счита, че с използваните термини в
разпространения клип в началото на месец октомври 2024г. „лъжец“ ответникът представя
ищеца като лице, което злоупотребява с доверието на хората за собствената си изгода, като
неговите планове и започнати мероприятия са квалифицирани като „простотии“. По този
начин се засягало чувството за лично достойнство на ищеца.
По отношение на клеветата сочи, че ответникът излага и неверни факти в
публикацията, които позорят името на кмета на община Г.. Изказването, че доверителят ми
за назидание блъсна единственият магазин в село М.. Смачка един работещ бизнес и една
човешка съдба съдържало невярна информация, тъй като Магазин в село М. е съборен от
РДНСК след постъпил сигнал на гражданин, че е изграден върху улична регулация. Наред с
това, административният акт на контролния орган е бил предмет и на съдебен контрол.
Твърди, че пътната отсечка, за която се говори в клипа, публикуван във Фейсбук с участието
на г-н И. М., се изгражда по договор за обществена поръчка № 101/10.11.2022г. Твърди, че
внушението и директните клевети във въпросния клип, че положеният асфалт и основа не
съответствали на техническите изисквания не са верни. Счита, че в настоящия случай,
границата между правото на изразяване и подвеждането на общественото мнение чрез
директни клевети и обиди е премината, и изявленията на ответника не представляват
конструктивна критика и изказано мнение по обществени проблеми, а целта е да се
злепостави ищеца и да се опозори името му. Твърди, че в качеството си на обществена
личност, кметът на община Г. е длъжен да следи и реагира на всякакви изнесени в
средствата за масова информация данни, които го засягат и поставят под съмнение неговата
личност. Изнасянето на невярна информация, водило до риск от манипулиране на това
обществено мнение и намаляване подкрепата за ищеца. Твърди, че изявленията на ответника
му причинили допълнителна ангажираност, усилия за оборване на неверните твърдения и
личен ресурс, който кмета на община Г. може да разходва за дейности от обществен интерес.
За пореден път е следвало да изостави служебните си ангажименти, за да се запознае с
поредните фалшиви твърдения. Същевременно, е бил и доста засегнат от обидните изрази,
използвани от ответника. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществените вреди от нанесена обида и излагане на клеветнически твърдения в пост на
Фейсбук страницата на ответника и разпространени клипове в социалните мрежи, ведно с
2
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Г. Н. М., в който взема
становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Ответникът оспорва,
че описаните в исковата молба твърдения, че репликите и думите изхождат от него. Излага
подробни съображения за липсата на директни обиди и клевети, които да са унизили
достойнството и честта на ищеца, за липсата на деяния, като сочи, че изказванията са израз
на неговите разбирания за фигурата на един политик и управник. Излага съображения, че
изказванията не могат да се квалифицират като обида или клевети. Счита, че не е налице
вреда за ищеца.
Прави възражение за прихващане – насрещно вземане на ответника във връзка с
обиден израз „Предателите са М. и К., прикриващи се зад мангала Г. М.“. Иска от съда да
постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
В конкретния казус, за да бъде уважен искът по чл. 45 ЗЗД, ищецът следва да докаже
при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: че ищецът е претърпял
твърдените неимуществени вреди, причинени от обидни изявления, както и от изявления,
съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и интереси на
ищеца, позорящия характер на изнесеното и причинната връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
За да се установи наличието на противоправно деяние е необходимо да се установи
нарушение на нормативно установено задължение. Предмет на разглеждане в настоящото
производство е дали конкретно посочените в исковата молба действия на ответника се
характеризират с противоправност. 3а да се формира категоричен извод в тази насока следва
да се изследват относимите към случая наказателни състави и да се установи дали те са се
осъществили в разглеждания казус, като в случай, че се установи поведение, покриващо
състав на престъпление, то неминуемо ще се докаже наличие на противоправно деяние.
Съставите на обидата и клеветата се осъществяват чрез различни изпълнителни деяния, като
именно деянието, се приема в практиката като един от разграничителните критерии между
тях.
Посегателството при обидата се изразява в казване или извършване на нещо
унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие, т.е. само чрез
действие. В закона не се посочва конкретно по какъв начин следва да е отправена обидата.
Това може да стане чрез думи - епитети, псувни, ругатни, сравнения, квалификации, или
действия-жестове, мимики и др., които са унизителни за пострадалия. Клеветата, за разлика
от обидата, се извършва като се разгласи неистинско позорно обстоятелство за другиго или
му се припише неизвършено престъпление. Под „разгласяване“ в практиката се разбира
довеждане до знанието на трето лице на неистинските позорни факти или обстоятелства,
отнасящи се до личността на пострадалия, като деянието би било съставомерно и когато
тези факти, се изнасят като слух или съмнение. Позорното обстоятелство е твърдение за
наличието на определен факт за пострадалия, който да е от естество да накърни доброто му
име в обществото. В този смисъл твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация,
която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите
се в нея факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива,
които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че
тези обстоятелства са безспорен факт. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат
само факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. За разлика от обидата, за
съставомерността на клеветата, е без значение дали засегнатият е узнал или не
клеветническите твърдения спрямо него. В случая деянието е довършено, когато тези
3
твърдения са възприети, узнати от трето лице или от повече лица. За да е съставомерно
деянието е необходимо, разгласените факти обстоятелства, освен позорящи, да бъдат и
неистински, в противен случай, деецът няма да носи наказателна отговорност ако се
установи тяхната неистинност. И обидата и клеветата са умишлени деяния, като при обидата
е необходимо деецът да съзнава, че казаните от него думи или извършените действия са
обидни, унизителни за лицето, да съзнава, че те могат да бъдат възприети от това лице, като
цели това или му е безразлично. Клеветата е възможна както при пряк, така и при
евентуален умисъл, като се приема, че при прекия умисъл деецът не е необходимо да е
съзнавал неистинността на позорните обстоятелства.
С разпоредбите на чл.39-41 от Конституцията на Република Б. се уреждат права и
свободи на гражданите, всяко от които е конституционно гарантирано и се ползва с еднаква
тежест спрямо останалите. Възможната колизия на прокламирани права - в случая между
свободата на словото от една страна и засягане, чрез упражняването на правата и доброто
име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл.39, ал.2 и чл.41, ал.2 от Конституцията на
Република България. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на
словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други
конституционно защитени ценности-каквито са правата и доброто име на гражданите.
Прокламираната с чл.40, ал.1 от Конституцията на Република Б. свобода на печата и другите
средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност
да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. Свободата на словото е
прокламирана в чл.39 от КРП, а пределите, до които се разпростира тя е до пределите, до
които засяга други конституционни ценности, като доброто име и правата на гражданите.
Съобразно мотивите към Решение № 7/1996 г. на Конституционния съд свободата на
словото (правата по чл. 39-41 от КРБ) няма абсолютен характер. Конституционният съд
условно е групирал основанията за ограничаването й както следва: за защита на
националната сигурност, запазване на обществения ред и превенция на престъпността,
защита на здравето и морала, защита на репутацията и правата на другите граждани (чл. 39,
ал. 2, чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 1, чл. 41, ал. 2), съображения за запазване на тайна. Изводът е,
че накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на
възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна
разпоредба на чл. 57, ал. 2 КРБ, така и с оглед на възприетата структура на чл. 39 КРБ, в
който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. Това е правото на
лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е
също защитено. Такова ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2 от
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, допускащ
ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури,
условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно
демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Посочените ценности
обхващат присъщите на човешката личност чест, достойнство и добро име, които са обект на
посегателство при нанасяне на обида-умишленото унижаване достойнството на дадено лице
посредством неприлично отнасяне с него, и на клевета — съзнателното разгласяване на
неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму.
Свободата на словото не включва предоставена възможност за разпространяване на
неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки
права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности се решава
конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай.
За установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства, ищецът е
ангажирал писмени и гласни доказателства. Ответникът бе задължен да се яви в съдебно
заседание, за да даде обяснения по чл.176 от ГПК относно обстоятелства свързани с негова
фейсбук страница, като същият не се яви и не даде обяснения пред съда.
4
В конкретният казус посочените в обстоятелствената част на исковата молба думи и
изрази - „дерибей и лъжец“ могат да се интерпретират в насока, че ответника цели да
създаде внушения свързани с личността на ищеца, които са обидни и унизителни за него.
Използването на изразите „деребей“ и „лъжец“ само по себе си не може да ги определи като
обидно твърдение, но в контекста, в който многократно са използвани, създава асоциация за
участие в дейност, която не е почтена или морална, както и за неправомерно натрупване на
средства и липса на възпитание и култура. По същество обидата се изразява в изказвания,
които са годни да накърнят честта и достойнството на пострадалия и според моралните
норми, възприети от обществото, са неприлични, цинични, вулгарни, демонстриращи лично
унизително отношение към определено лице. Визираните по-горе изрази използвани от
ответника израз „деребей“ и „лъжец“ безспорно позорят доброто име и личното
достойнство на ищеца, тъй като се внушава на неограничен кръг от хора, и то многократно,
че ищецът няма морални и личностни качества, че е един невъзпитан човек и престъпна
личност.
Що се отнася до изявлението на ответника, че ищецът „…за назидание блъсна
единственият магазин в село М.. Смачка един работещ бизнес и една човешка съдба…“,
следва да се даде отговор дали осъщественото от ответника поведение представлява
реализиране на правото му по чл. 10 от ЕКЗПЧОС и чл. 39 КРБ в рамките на
законоустановените предели за това. Ответникът не ангажира никакви доказателства в тази
насока, както и не представи по делото доказателства за истинността на тези твърдения,
като поради това изявленията му не могат да се окачествят като оценъчно съждение (оценка
на факт), нито като изразяване на мнение или на критика по политически или други
обществено значими въпроси.
Обобщено, при преценка основателността на предявения иск, на проверка за истинност
подлежат фактическите твърдения. В случай, че същите са неверни и позорят адресата, това
може да послужи като основание за ангажиране отговорността на ответника. Мненията и
оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват
конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да ангажират
отговорността на дееца, само ако представляват обида. Дори оценките и мненията обаче,
следва да са изградени върху някаква подкрепяща ги достатъчна фактическа база.
Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения
означава злоупотреба със свободата на слово, което е виновно и противоправно поведение
(Pedersen and Baadsgaard v. Denmark [GC], no. 49017/99, § 76, ECHR 2004 XI ; Jerusalem v.
Austria, no. 26958/95, § 43, ECHR 2001-II. Съдът е длъжен във всеки конкретен случай да
подложи на изследване и преценка дали конкретно изказване с негативно спрямо
засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и
твърдение за конкретен злепоставящ факт. Само при наличие на твърдение за факт, което е
невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и виновно, дали
съставлява злоупотреба с право извън горепосочените нормативно установени предели.
Съдебната практика приема, че когато източник на деликта е клеветническо твърдение, по
аргумент от чл.147, ал.2 НК, доказателствената тежест се размества, като в полза на ищеца е
установена оборимата законова презумпция, че дискредитиращите го твърдения са неверни.
Ето защо ответникът следваше да ангажира безспорни доказателства, че изнесеното от
него е истина. Наличието на клеветнически твърдения се обосновава от разпространените
конкретни обстоятелства, които се явяват позорни, неприемливи от гледна точка на
общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото
по отношение на ищеца.
Поради изложеното ,съдът приема, че са налице всички елементи на гражданския
деликт, като ищеца установи претърпени от него неимуществени вреди, както и наличието
на причинно-следствената връзка между деянието на ответника и претърпените
5
неимуществени вреди.
Предвид гореизложеното съгласно чл.51, вр. чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се
дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди. Съгласно
Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленума на ВС размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението. При определяне размера на справедливото
обезщетение, съдът взе предвид събраните гласни доказателства, както и обстоятелството,
че изявленията на ответника са имали отзвук в обществото, по отношение на неограничен
кръг лица, което е рефлектирало върху самооценката и емоционалното равновесие на ищеца.
Съобразявайки принципа за справедливост в чл. 52 З ЗД, негативното отражение на
извършеното в психо-емоционален план резултат от извършения деликт, сериозното
засягане на личността и чувството на достойнство на ищеца, съдът намира, че предявеният
иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, се явява основателен и следва да бъде уважен в претендирания
размер от 7000 лв. Следва да бъде присъдена и законна лихва, считано от 11.10.2024 г.
С оглед изхода на спора, съдът дължи да разгледа и да се произнесе по релевираното
възражение за прихващане с вземане на ответника в размер на 3000 лева.
Ответникът твърди, че е носител на вземане, представляващо обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от Н. К. на Г. М., чрез изречени от ищеца по адрес на
ответника обидни квалификации – „Предатели са М. и К., прикриващи се зад мангала Г. М.“.
Твърди се, че с това свое действие ищецът е накърнил доброто име на ответника, тъй като
обидните изрази станали обществено достояние. Възражението за прихващане е заявено на
основание чл. 45 ЗЗД, вр. с чл.52 ЗЗД. В разглеждания случай ответникът, чиято е
доказателствената тежест в процеса, не ангажира доказателства за нито една от
кумулативните предпоставки на вземането по чл. 45 от ЗЗД. Не е установено деяние на
ищеца, не е установена причинна връзка, не са доказани настъпили вреди. В представена по
делото кореспонденция, не се съдържат доказателства между кои лица е тази
кореспонденция, и за кои лица става на въпрос в същата.
С оглед изложеното се налага извод, че релевираното възражение за прихващане е
неоснователно и следва да се отхвърли.
Относно претенцията за разноски: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца, сторените разноски за държавна такса в размер на 320
лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Н. М., ЕГН **********, от **********, да заплати на Н. Т. К., ЕГН
**********, с адрес ********** на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 52 от ЗЗД
сумата от 7 000 лв. (седем хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от нанесена обида и излагане на клеветнически твърдения в пост на
Фейсбук страница на ответника и разпространени клипове в социалните мрежи, ведно със
законната лихва върху тази сума от 11.10.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Г. Н. М., ЕГН **********, от **********, да заплати на Н. Т. К., ЕГН
**********, с адрес **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1420 лв. (хиляда
четиристотин и двадесет лева), представляваща разноски за производството за заплатено
адвокатско възнаграждение и държавни такси.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от Г. Н. М., ЕГН **********, от ********** срещу Н. Т.
6
К., ЕГН **********, с адрес ********** възражение за прихващане с насрещно вземане с
правно основание чл. 45, вр. с чл.52 от ЗЗД в размер на 3000 лева, представляващо
обезщетение за неимуществени вреди от нанасяне на обида.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Г.: _______________________
7