№ 20
гр. Велико Търново , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети декември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20204000500306 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 209/17.08.2020 година по гр. д. № 5/2020 година на Окръжен съд
Габрово е отхвърлен предявен от Д. П. Д. против С. Х. Х. и Х. С. Х. частичен иск с правно
основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите като неоснователен и недоказан.
С посоченото решение е отхвърлен предявен от Д. П. Д. против Х. С. Х. иск за
цялата частично предявена претенция – 25 001 лева, по чл. 59 от Закона за задълженията и
договорите като неоснователен и недоказан.
Със същото решение С. Х. Х. е осъден да заплати на Д. П. Д. сумата 25 001 лева –
частично предявена претенция, на основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите.
С посоченото решение е признато за недоказано оспорването на истинността
(автентичността) на документа Саморъчно завещание от 1.04.2013 година, написано от Д. Х.
С..
1
Със същото решение С. Х. Х. е осъден да заплати на Д. П. Д. сумата 1 400 лева –
разноски по делото.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Д. В. – пълномощник на
С. Х. Х., против Решение № 209/17.08.2020 година по гр. д. № 5/2020 година на Окръжен
съд Габрово в частта, с която С. Х. Х. е осъден да заплати на Д. П. Д. сумата 25 001 лева –
частичен иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 от Закона за задълженията и
договорите, присъдени са разноски. Във въззивната жалба се излага, че решението в
обжалваната част е неправилно – постановено е при сериозни нарушения на материалния и
процесуалния закон. В разрез със съдопроизводствените правила първостепенният съд е
приел и разгледал по същество нередовна искова молба, въпреки наведените възражения от
страна на процесуалния представител на С. Х. Х.. Към исковата молба не са приложени
доказателства, подкрепящи изложените в нея твърдения. В противоречие с чл. 232, ал. 2 от
ГПК съставът на Окръжен съд Габрово е приложил единствено материалите по гр. д. №
1077/2017 година на Районен съд Севлиево, без да укаже на Д. П. Д. да конкретизира от кои
документи по същото ще се ползва, за да се прецени относимостта им към спора.
Ограничена е и правото на ответниците на защита – те са лишени от възможност за преценка
дали са налице законовите предпоставки за събиране на доказателства по този ред – липсват
данни и не са наведени твърдения за трудно преодолими препятствия за представяне на
доказателства към исковата молба от проведени вече производства. Ответниците не успели
да получат информация кои точно доказателства ще се ползват в подкрепа на тезата на
ищцата, не е изяснено относими ли са същите в настоящото производство. Въпреки
направените възражения за нередовност на исковата молба – отсъствие на конкретизация на
претенциите, непосочена банкова сметка, неформулиране на точен петитум на предявените
искове, Д. П. Д. не е посочила иск с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и
договорите, какъвто е разгледал първостепенният съд. В изложението на исковата молба са
обосновани осъдителни искове по чл. 55 от Закона за задълженията и договорите (две от
трите хипотези). Пълномощникът на С. Х. Х. счита, че иск по чл. 59 от Закона за
задълженията и договорите не е предявен пред Окръжен съд Габрово, въпреки
припокриването на петитума на исковата молба с такъв. Първостепенният съд се е
произнесъл по иск по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите, какъвто не е предявен,
не е разгледал две от трите хипотези на евентуално заявения иск по чл. 55 от Закона за
задълженията и договорите. Решаващият състав незаконосъобразно е приел, че Д. П. Д. е
представила достатъчно доказателства с исковата молба и до приключване на съдебните
прения, а намиращото се завещание в предходното дело не е събрано по надлежния
процесуален ред. Първостепенният съд не е изпълнил основно свое задължение по чл. 146,
ал. 2 от ГПК да укаже правилно на страните за кои факти не сочат доказателства, а е
обосновал атакувания акт на събрани по ненадлежен съдебен ред такива (материалите по гр.
д. № 1077/2017 година на Районен съд Севлиево). Съставът на Окръжен съд Габрово е
2
ограничил правото на защита на С. Х. Х. като не е допуснал извършване на повторна
експертиза, въпреки очевидните и безспорни данни за непрофесионално и некомпетентно
дословно преписване на заключението, депозирано по гр. д. № 1077/2017 година на Районен
съд Севлиево. Незаконосъобразните действия на съда са довели до нарушаване на принципа
на равнопоставеност на страните, обусловили са неправилност на решението в обжалваната
част.
С оглед на изложеното в исковата молба съдът неправилно е квалифицирал
исковете като такива с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите, а
не по чл. 55 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба ищцата Д. П. Д. чрез
своя представител – адвокат И. Б., сочи че евентуалната претенция е по чл. 55 от Закона за
задълженията и договорите. Първостепенният съд не е обсъдил задълбочено всички
възражения на страните, не е осъществил цялостна преценка на доказателствата, поради
което изложените мотиви не кореспондират с фактическата ситуация. Необосновано е
прието, че претенцията по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите е доказана по
основание. По иска с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите в
тежест на ищеца е да установи своето обедняване и обогатяването на ответника, причинната
връзка между тях, а на ответника – законното основание за обогатяването си при наличие на
такова. Релевантните факти са изцяло недоказани – в случая се касае за наследяване по
закон от страна на С. Х. – брат на завещателя Д. С.. От изслушаната по делото графическа
експертиза, дословно съвпадаща и преписана от тази по гр. д. № 1077/2017 година на
Районен съд Севлиево, не се установяват по категоричен начин твърденията на Д. П. Д. за
изписване и подписване на завещанието от завещателя Д. С., а начина на изготвяне на
заключението буди сериозно съмнение.
Първостепенният съд едностранно и ограничително е тълкувал волята на
завещателя Д. С., без да се съобрази с правилата за граматическото тълкуване. Процесното
Завещание от 1.04.2013 година съдържа две части: обща (въвеждаща), в която завещателят
заявява, че желае да се разпореди със своето имущество след смъртта си в полза на
определено лице; същинска – конкретизира се обема на разпореждането. Логически двете
части са свързани със съюзната връзка „а именно“, сочеща на конкретност и изчерпателност
на последвалото изложение. Този прочит на завещанието кореспондира с факта, че в полза
на Д. П. Д. завещателят вече е изготвил универсални завещания и не е имало необходимост
да съставя ново такова в полза на същото лице. Липсата на израз „цялото ми имущество“,
фигуриращ в предходните завещания в полза на Д. П. Д., недвусмислено показва желанието
за разпореждане с конкретна част от имуществото на завещателя. Обстоятелството, че за
останалата част от имуществото не се сочи конкретен адресат, обосновава заключение за
оставянето му за наследниците по закон. Неправилно са ценени представените „завещателни
разпореждания“ от предходни години. Очевидно с последното Завещание от 1.04.2013
година завещателят е целял ограничение и промяна в обхвата на завещателните
разпореждания относно обема на имуществото – напълно естествено и логично е при
наличие на предходно универсално завещание с последвалото да се цели намаляване на
3
обхвата на разпореждането при непроменен адресат. Пълномощникът на С. Х. Х. не споделя
становището на състава на Окръжен съд Габрово, че Д. П. Д. е установила по безспорен
начин качеството си на универсален правоприемник на Д. С., вследствие на което
необосновано е уважена претенцията на ищцата за осъждане на С. Х. да върне получена от
банковата сметка на завещателя без правно основание сума. Неправилно е определен
размера на целия иск за „неоснователно обогатяване“ – приета е за точна величината на
наличната сума по банковата сметка, сочена от Д. П. Д., без да е извършена проверка и
събрани доказателства за сумата преди закриването на влога, а не на реално изплатените
пари. Съществува разлика между действително изтеглената сума и исковата претенция в
производството пред Окръжен съд Габрово. Първостепенният съд се е предоверил и не е
осъществил проверка на наличните завещания, не е изискал в оригинал процесното
завещание, въз основа на което да се изготви графическа експертиза. Съставът на Окръжен
съд Габрово е възприел твърденията на ищцата без да конкретизира от коя банка е изтеглена
сумата, без да е посочен нейният точен размер, при отсъствие на доказателства за
представителната власт на пълномощника Х. Х. – син на С. Х. Х.. Нарушена е процедурата
по събиране на доказателства, не е проведен сериозен дебат за характера на завещанието.
Ищцовата страна не се е позовала на трудно преодолими пречки за събиране на
доказателства, а първостепенният съд в нарушение на чл. 232, ал. 2 от ГПК пристрастно е
изложил становище, че „…поради наличието на трудно преодолими пречки, ищцовата
страна същите следва да бъдат разгледани от приключилото исково дело № 1077/2017 г.
пред Районен съд гр. Севлиево…“. По настоящото дело Д. П. Д. не е представила надлежно
никакви доказателства.
Направено е искане да се отмени Решение № 209/17.08.2020 година по гр. д. №
5/2020 година на Окръжен съд Габрово в атакуваната част, „още повече че в нарушена
процедура по събиране и обезпечаване на делото с доказателства, основателни съмнения
при изготвената Съдебно графологична експертиза и произнасянето по непредявен иск по
чл. 59 ЗЗД, следва да бъде отменено цялото Съдебно решение, включително и в останалата
част“.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от Д.
П. Д..
Пред въззивната инстанция процесуалният представител на С. Х. Х. е
конкретизирал, че се обжалва решението в частта, с която жалбоподателят е осъден да
заплати сумата 25 001 лева, и се прави искане да се отхвърли тази претенция.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново пълномощникът на Д.
П. Д. е оспорил въззивната жалба.
4
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гражданско дело № 5/2020 година по описа на Окръжен съд
Габрово е образувано въз основа на предявени от адвокат И. Б. – пълномощник на Д. П. Д.,
против С. Х. Х., Х. С. Х. субективно и обективно съединени частични искове за сумата
25 001 лева. В исковата молба се твърди, че около 40 години Д. П. Д. съжителствала на
съпружески начала с Д. Х. С., б.ж. на гр. Поморие, починал на 11.10.2016 година. Предвид
техните отношения със Саморъчно завещание от 1.04.2013 година Д. С. направил Д. П. Д.
своя универсална наследница – завещал всички свои движими и недвижими имущества,
както и влоговете си в банки. Завещанието е прието и обявено с протокол на нотариус К. П.
от 19.10.2016 година. Към датата на смъртта си наследодателят на Д. П. Д., освен всичко
друго, притежавал спестовен влог (депозит) в „Обединена българска банка“ АД, клон
Поморие. Сумата по влога към деня на смъртта на Д. Х. С. е била в размер на 108 150.20
лева (от продажба на имоти и спестявания). Част от сумата по влога е преведена от купувачи
цена за един от имотите, завещани на Д. П. Д.. Последната счита, че това е допълнително
доказателство за действителната воля на наследодателя. Завещанието от 1.04.2013 година е
последното известно на Д. П. Д.. В предходни моменти Д. Х. С. е правил завещания с
аналогично съдържание в нейна полза. Наследник по закон на Д. Х. С. е неговият брат С. Х.
Х.. Разбирайки за смъртта на Д. Х. С. брат му решил да осребри в своя полза оставеното
наследство. Той упълномощил сина си Х. С. с пълномощно, чието съдържание е неизвестно
на Д. П. Д., но включва и правомощие да изтегли сумата по влоговата сметка. Д. П. Д. е в
неизвестност по какъв начин са разходвани изтеглените средства – от първия или от втория
ответник, или от двамата съвместно. На 21.10.2016 година Х. С. Х. се легитимирал пред
ДСК Поморие като пълномощник на единствения наследник на Д. Х. С. и изтеглил сумата
108 150.20 лева, като по този начин закрил влога. Вторият ответник започнал и
приготовления за осребряване на недвижимите имоти, попадащи в наследствената маса. Той
посетил нотариус К. П., който вече знаел за завещанието, и отказал да съдейства за
проектираните сделки. Нотариус К. П. обяснил на Х. С., че е изготвено завещание в полза
на Д. П. Д., но въпреки това ответниците не възстановили сумата по депозита. Според
пълномощника на Д. П. Д. след информирането им за наличието на завещание С. Х. Х., Х.
С. Х. неправомерно задържат получената сума – налице е обсебване, респ. деликт на
плоскостта на гражданското право. Касае се за непозволено увреждане, в резултат на което
на Д. П. Д. е нанесена вреда в размер на 108 150.20 лева.
С Решение № 190/11.06.2018 година по гр. д. № 1077/2017 година на Районен съд
Севлиево е уважена частична претенция на Д. П. Д. за нанесена вреда в размер на 1 000 лева
вследствие на непозволено увреждане и ответниците са осъдени солидарно да заплатят
посочената сума. С Решение № 83/8.05.2019 година по в. гр. д. № 52/2019 година на
5
Окръжен съд Габрово е обезсилено решението на Районен съд Севлиево и делото е върнато
на първостепенния съд за произнасяне по претенцията за неоснователно обогатяване. Д. П.
Д. оттеглила исковете и производствата против ответниците са прекратени.
Процесуалният представител на Д. П. Д. счита, че е налице непозволено
увреждане, осъществено от двамата ответници – въпреки първоначалното получаване на
сумата от авоарите на Д. Х. С. по формално законен начин, след узнаване на правата на
ищцата те съзнателно и неправомерно я задържат за себе си (чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите). При условията на евентуалност се касае за неоснователно
обогатяване. Със завещанието Д. Х. С. е направил Д. П. Д. свой универсален наследник.
Налице е класически случай на неоснователно обогатяване – някой получава имуществена
облага и се обогатява с нея без основание за сметка на обедняването на друго лице.
Получавайки авоарите от сметката на Д. Х. С. вторият ответник, евентуално първият такъв
или двамата заедно, са се обогатили за сметка на обедняването на Д. П. Д.. Сумата на
обогатяването е равна на тази на обедняването.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да
заплатят солидарно сумата 25 001 лева – част от непозволено увреждане, пълният размер
на вредите от което е 108 150.20 лева; при условията на евентуалност – да осъди втория
ответник, евентуално първия такъв или двамата заедно (в зависимост от тяхното
обогатяване) да заплатят на Д. П. Д. сумата 25 001 лева – част от неоснователно обогатяване
за сметка на ищцата, като обедняването на последната в пълен размер е 108 150.20 лева; в
полза на ищцата да се присъдят направените по делото разноски.
С Молба с вх. № 630/18.02.2020 година адвокат И. Б. – процесуален представител
на Д. П. Д., е уточнил, че главната претенция се основава на непозволено увреждане и
двамата ответници носят солидарна отговорност за сумата 25 001 лева. При условията на
евентуалност искът за неоснователно обогатяване е спрямо Х. С. Х. – реалният получател на
сумата от банката – 25 001 лева; евентуално против С. Х. Х. за 25 001 лева при установяване
на отчетна сделка в негова полза; евентуално срещу двамата ответници пропорционално на
тяхното обогатяване – като начало от всеки един от двамата се претендират по 12 500 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е депозиран отговор на исковата молба
от адвокат Д. В. – пълномощник на С. Х. Х., Х. С. Х., в който са изложени доводи за
нередовност на исковата молба, при условията на евентуалност – за недопустимост на иск
по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите, неоснователност на претенциите;
оспорено е завещанието.
В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на
ответниците е оспорил исковете.
6
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 209/17.08.2020 година по гр. д. № 5/2020 година на Окръжен съд
Габрово е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част. Не е налице нито един от
пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.
С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, направеното
искане, уточненията, извършени с Молба с вх. № 630/18.02.2020 година, съдът счита, че
предявеният от Д. П. Д. против С. Х. Х. частичен иск е с правно основание чл. 59, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите. Предмет на делото е спорното субективно материално
право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и
петитума на иска, а правната квалификация на същото се определя от съда съобразно
въведените от ищеца твърдения. Сочената от ищеца правна квалификация не обвързва съда.
В обстоятелствената част на исковата молба е отразено, че според процесуалния
представител на Д. П. Д. е налице класически случай на неоснователно обогатяване – някой
получава имуществена облага и се обогатява с нея без основание за сметка на обедняването
на друго лице. Излага се, че получавайки авоарите от сметката на наследодателя на Д. П. Д.
вторият ответник, евентуално първият от тях или двамата заедно са се обогатили за сметка
на обедняването на ищцата; сумата на обогатяването е равна на тази на обедняването.
Формулирано е искане при условията на евентуалност съдът да постанови решение, с което
да осъди втория ответник, евентуално първия от тях или двамата заедно (в зависимост от
обогатяването им) да заплатят на ищцата сумата 25 001 лева – част от неоснователното
обогатяване, което са добили за нейна сметка, като са я обеднили в пълен размер със сумата
108 150.20 лева. В исковата молба изрично е визирано, че трите хипотези, регламентирани в
чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, предполагат получаване на нещо без
основание и в същото време даване на това нещо, а в случая не е налице нито една от тях. В
Постановление № 1 от 28.05.1979 година по гр. д. № 1/1979 година на Пленума на
Върховния съд са дадени подробни разяснения относно различните фактически състави на
неоснователното обогатяване. Първият фактически състав по чл. 55, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите предпоставя предаване, съответно получаване, на нещо при
начална липса на основание (още при самото получаване липсва основание за преминаване
на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго) – получено нещо въз основа
на нищожен акт; при унищожаемост – при условие, че предаването е извършено след
прогласяване на недействителността; предаване при липса на правоотношение; изпълнение
на едно солидарно задължение в пълен размер от двама солидарни длъжници; плащане на
задължение след неговото погасяване, освен в хипотезата на чл. 118 от Закона за
задълженията и договорите, и други. При втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще
7
основание, което обаче не е могло да се осъществи – намира приложение при двустранните
договори, при погасяване на задължението на едната страна поради невъзможност за
изпълнение; при сделки под отлагателно условие, което не се е сбъднало, и липса на
недобросъвестност на страната, имаща интерес от несбъдване на условието. При третия
фактически състав по чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите основанието
съществува при получаването на престацията, но впоследствие е отпаднало с обратна сила –
при унищожаване на договор поради пороци на волята; разваляне на договор поради
неизпълнение; настъпване на прекратително условие по съответната сделка. Исковете по чл.
55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите се предявяват от лицето, което е
престирало, против лицето, получило и държащо престацията без правно основание. При
отсъствие на елементите на някои от фактическите състави, визирани в чл. 55, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите, и липса на друга възможност за защита при
увеличаване без основание на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго
лице, обеднелият разполага с претенцията по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите.
В хипотезата на чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите обедняването на ищеца
и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти.
Общият субсидиарен състав, уреден в чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, предпоставя установяване на увеличаване на имуществото на едно лице за
сметка на имуществото на друго лице, липса на друга възможност за защита на обеднелия,
обедняването и обогатяването да произтичат от един и същи факт или обща група факти.
Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне само онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването (дължи се по-малката от двете стойности при разлика
между тях). Първостепенният съд правилно е определил правната квалификация на
претенцията, обсъдил е елементите от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите. Оплакванията на пълномощника на С. Х. Х., обективирани във
въззивната жалба, се неоснователни. Не е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите от Д. П. Д. против С. Х. Х..
Неприлагането на писмени доказателства към исковата молба, както и
непосочването на банкова сметка на ищеца, не обуславят нередовност на исковата молба по
аргумент от чл. 129, ал. 2 от ГПК. В чл. 129, ал. 2 от ГПК изрично е визирано, че на ищеца се
съобщава да отстрани допуснати нередовности по исковата молба, когато същата не
отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 от ГПК. Прилагането на писмените
доказателства към исковата молба е уредено в чл. 127, ал. 2 от ГПК, а изискването за
посочване на банкова сметка – в чл. 127, ал. 4 от ГПК. Нормите на чл. 127, ал. 2 и 4 от ГПК
не са упоменати в чл. 129, ал. 2 от ГПК. Непредставянето на писмените доказателствата с
исковата молба касае доказаността на претенцията и е относимо към обхвата на защитата на
ответника, но не обуславя нарушаване на правото на защита на последния. С исковата молба
е направено искане за прилагане на гр. д. № 1077/2017 година на Районен съд Севлиево,
като в нея е обективирано изрично изявление на процесуалния представител на Д. П. Д., че
ще се ползва от всички документи по делото. Писмените доказателства по приложеното гр.
8
д. № 1077/2017 година на Районен съд Севлиево се считат предявени и събрани от съда с
прилагането на делото. Несъстоятелно е оплакването на процесуалния представител на С. Х.
Х., че с неконкретизирането на документи от приложеното дело, което ще се ползват от Д.
П. Д., е нарушено правото на защита на жалбоподателя. С. Х. Х. е участвал в
производството по гр. д. № 1077/2017 година на Районен съд Севлиево, образувано въз
основа на частични претенции на Д. П. Д. против С. Х. Х., Х. С. Х. за сума, изтеглена от
влог на Д. Х. С., прекратено поради оттегляне на исковете, запознат е с твърденията на Д. П.
Д., със събраните в производството писмени доказателства. Същевременно по гр. д. №
1077/2017 година на Райнен съд Севлиево са приложени в оригинал предходни завещания,
изготвени от Д. Х. С..
Д. Х. С. е починал на 11.10.2016 година и за свой наследник по закон е оставил С.
Х. Х. – брат.
Със Саморъчно завещание от 1.04.2013 година Д. Х. С. е направил
разпореждания „…с имуществото си – движимо и недвижимо която притежавам и различни
депозити в различни банки по времето на моята смърт…“ в полза на Д. П. Д.. В
завещателното разпореждане са посочени и конкретни недвижими имоти: „1. Собственото
си жилище – етаж от къща и с дворно място и стара къща която се намира в гр. Поморие на
ул. „Хан Аспарух“ № 10“; „2. Апартамент който се намира в гр. Поморие на ул. „Тодор
Светославов“ № 2 на първия етаж“; 3. „Земеделска земя в с. Тънково общ. Несебър“; 4.
„Земеделска земя в кв. „Долно езерво“ общ. Бургас“; 5. „Земеделска земя в с. Хаджите общ.
Карнобат и всичка правата“. Завещанието е представено от Д. П. Д. на нотариус К. П., с
район на действие – Районен съд Поморие, и обявено от последния в съответствие с чл. 27,
ал. 3 от Закона за наследството.
От заключението, изготвено от експерта В. Т. И., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, е видно, че ръкописният текст, с който е написано
Саморъчното завещание от 1.04.2013 година, е писан от Д. Х. С.. Подписът, положен за
„завещател“ в Саморъчното завещание от 1.04.2013 година, е изпълнен от Д. Х. С.. В
съдебно заседание експертът е пояснил, че методиката за изготвяне на съдебно-почеркови
експертизи е една и съща, вследствие на което конструкцията на различните заключения е
идентична. В. Т. И. лично е изследвал документите, визирани в заключението, включително
саморъчното завещание. С протоколно Определение от 16.07.2020 година съставът на
Окръжен съд Габрово е оставил без уважение искането за допускане на повторна съдебно-
почеркова експертиза, направено от адвокат Владимиров – възраженията, наведени от
последния, не касаят обосноваността и правилността на експертизата, не се твърди
използване на неправилна методика, а се изразява несъгласие с отговорите на експерта. В
Решение № 209/17.08.2020 година по гр. д. № 5/2020 година на Окръжен съд Габрово също
са изложени подробни мотиви относно липсата на предпоставките по чл. 201 от ГПК за
възлагане на повторно заключение.
9
При действащия ГПК не всяко оспорване на представено заключение води до
възлагане на допълнително или повторно такова. Допълнително или повторно заключение
от друго или повече вещи лица се допуска при констатирана от съда по възражение на
страна или служебно непълнота, неяснота или необоснованост на депозираното
първоначално заключение. Изслушаното пред първостепенния съд заключение е пълно
(отговорено е на поставените въпроси с оглед нуждите на процеса), ясно и обосновано. Не
са налице предпоставките, визирани в чл. 201 от ГПК, за възлагане на допълнително или
повторно заключение. Доводите на пълномощника на С. Х. Х. за допуснато от състава на
Окръжен съд Габрово процесуално нарушение вследствие недопускането на повторно
заключение са неоснователни.
С оглед на изложеното, съдът приема, че Саморъчното завещание от 1.04.2013
година е изготвено в съответствие с изискванията на чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството
– написано е ръкописно от завещателя, съдържа означение на датата, на която е съставено,
подписано е от Д. Х. С.; подписът на последния е поставен след завещателните
разпореждания.
Към гр. д. № 1077/2017 година на Районен съд Севлиево са приложени
саморъчни завещания, изготвени от Д. Х. С. на 6.08.1985 година, 30.07.1992 година,
20.10.1993 година,1.08.2010 година, с които той е завещал цялото си движимо и недвижимо
имущество на Д. П. Д..
Съобразно легалните определения на общо завещателно разпореждане и завет,
съдържащи се в чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Закона за наследството, разграничителният критерий
е обхватът на разпореденото със завещанието имущество. В закона липсва изискване при
съставяне на универсално завещание завещателят изрично да посочи, че се разпорежда с
цялото си имущество. Обстоятелството, че завещанието съдържа изброяване на конкретно
имущество, не е достатъчно за квалифициране на същото като завет по смисъла на чл. 16,
ал. 2 от Закона за наследството – няма пречка намерението на завещателя да се разпореди с
цялото си имущество да се обективира и чрез посочване на отделни предмети от него, които
счита за формиращи съвкупността. Със Завещанието от 1.04.2013 година Д. Х. С. се е
разпоредил „…с имуществото си – движимо и недвижимо която притежавам и различни
депозити в различни банки по времето на моята смърт…“ „…и всичка правата.“
Тълкуването на завещанието в неговата цялост обуславя заключение, че същото е
универсално – има за предмет цялото имущество на завещателя към момента на неговата
смърт, въпреки изброените в него недвижими имоти.
Съгласно чл. 39 от Закона за наследството последващото завещание, което не
отменя изрично по-раншното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими
с новите. Завещателното разпореждане съдържа волята на наследодателя да определи
лицето, в полза на което е съставено, както и имуществото, за което се отнася. С
последващо завещание наследодателят може да изрази различна воля от съдържащата се в
10
предходното по отношение на ползващото се лице или относно имуществото, за което се
отнася. При условие, че предмет на двете разпореждания е едно и също имущество, но се
сочи различно ползващо се лице, последващото завещание отменя предходното такова. В
хипотезата, при която последвалото завещание има за предмет различен обем от права в
сравнение с предходното, то има за последица отмяна на предшестващото завещание, само
ако касае по-голям обем от права върху едно и също имущество или обемът от права в двете
завещания съвпада напълно – съдържа воля за разпореждане с посочения в предходното
завещание обхват от права в полза на друго лице. В случай, че последвалото завещание има
за предмет по-малък обем от права от предходното като касае неразпоредена част от същото
имущество, то няма за последица отмяна на предходното завещание. В случая със
Саморъчното завещание от 1.04.2013 година, както и с предходните такива, Д. Х. С. се е
разпоредил с цялото си имущество в полза на Д. П. Д. – не е налице несъвместимост между
последното завещателно разпореждане и съставените по-рано завещания.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че Завещателното разпореждане от
1.04.2013 година е общо и придава качеството на наследник на Д. П. Д., в полза на която е
направено.
От приложения към гр. д. № 1077/2017 година на Районен съд Севлиево препис
от нареждане разписка е видно, че на 21.10.2016 година на Х. С. Х., легитимирал се с
Пълномощно № 2711/19.10.2016 година, от влог в „Обединена българска банка“ АД с
титуляр Д. Х. С. е изплатена сумата 108 050.20 лева. По гр. д. № 5/2020 година на Окръжен
съд Габрово е представена разписка, в която е отразено, че на 23.10.2016 година Х. С. Х.
предал на С. Х. Х. сумата „108 150.20 лв. като сумата от 100 лв. беше удържана като
банкова такса.“
С оглед на изложеното, съдът счита, че се установява по несъмнен начин
наличието на предпоставките на чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите –
увеличаване на имуществото на С. Х. Х. със сумата, изтеглена от влог в „Обединена
българска банка“ АД с титуляр Д. Х. С.; обедняване на Д. П. Д. – наследник на Д. Х. С. по
силата на Саморъчното завещание от 1.04.2013 година, със същата сума; обогатяването и
обедняването произтичат от един и същи факт – получаване на сумата от влога в
„Обединена българска банка“ АД, завещана в полза на Д. П. Д., след удържане на
съответните такси от страна на банката от С. Х. Х. без правно основание. Д. П. Д. няма друг
иск, с който може да се защити.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният от адвокат И. Б. –
пълномощник на Д. П. Д., против С. Х. Х. частичен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите за сумата 25 001 лева, изтеглена от влог в „Обединена
българска банка“ АД с титуляр Д. Х. С., е основателен и доказан.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 209/17.08.2020 година по гр. д. № 5/2020 година на Окръжен съд Габрово в
11
частта, с която С. Х. Х. е осъден да заплати на Д. П. Д. сумата 25 001 лева – частично
предявена претенция, на основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите, е
правилно – във въззивната жалба не са изтъкнати пороци, които да обуславят неговата
неправилност; не е допуснато нарушение на императивни материалноправни разпоредби от
първостепенния съд, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.
Първостепенният съд е указал доказателствената тежест на страните с доклада по делото.
Съставът на Окръжен съд Габрово е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и заключенията му са обосновани. Доводите на пълномощника на С. Х. Х. за
допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения са несъстоятелни.
Д. П. Д. не е претендирала за разноски, поради което такива не следва да се
присъждат, независимо от изхода на спора пред въззивната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 209/17.08.2020 година по гр. д. № 5/2020 година
на Окръжен съд Габрово В ЧАСТТА , с която С. Х. Х. е осъден да заплати на Д. П. Д.
сумата 25 001 лева – частично предявена претенция, на основание чл. 59 от Закона за
задълженията и договорите.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12