№ 439
гр. Русе, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520104759 по описа за 2022 година
Д. Г. Ч., Л. Г. М., И. А. А. и П. А. А. твърдят, че са собственици по наследство на
недвижим имот с идентификатор 63427.120.239 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-91/15.12.2007г. на ИД на АГКК, намиращ се в
гр.Русе, местност „Налчеджи Бюлюк“, с площ 1035 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §
4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята: пета, заедно с построената в него сграда с
идентификатор 63427.120.239.1 с площ 8 кв.м., брой етажи: един, с предназначение: друг
вид сграда за обитаване, стар идентификатор 63427.120.3, номер по предходен план: 234,
при съседи: 63427.120.238; 63427.120.300; 63427.120.241; 63427.120.240; 63427.120.229, а по
нотариален акт представляващ лозе в местността „Свирчовица“ с площ 1 дка, при граници:
Н. Ц., В.Т., Й.Ц., чер път и С.И.Й..
Поясняват, че техните праводатели придобили собствеността върху имота чрез
договор, обективиран в нотариален акт №159, том Х, дело №3564/*******г., по силата на
който И.А.И. – дядо на ищците и Н.И.Г. – майка на Д. Ч. и Л. М. и леля на И. А. и П. А.
закупили имота при равни права. Към момента на сделката И. И. бил в граждански брак с К.
И..
И. И., починал през 1988г., оставил следните наследници по закон: К. И. – съпруга;
Н.И.Г. – дъщеря и А. И. А. – син.
С нотариален акт №110, том ХV, дело №4921/*****г. К. С. И. дарила на дъщеря си
Н.И.Г. собствените си идеални части от имота, вследствие което Н.Г. придобила 11/12
идеални части от целия имот.
Молителите поддържат, че към настоящия момент са съсобственици на спорното
1
имущество при права: 11/24 идеални част за Д. Ч.; 11/24 идеални част за Л. М.; 1/24 идеална
част за И. А. и 1/24 идеална част за П. А..
През есента на 2021г. ищците констатирали, че е сменен катинара на портата.
Обърнали се към Община Русе за информация. Получили неясен отговор: липсвали данни за
собствеността, имотът бил възстановен на наследниците на Г. и Е.Д. във връзка с Решение
№324/09.08.1996г. на ПК – Русе. След справка в имотния регистър установили, че между
наследниците на посочените лица е извършена доброволна дела с договор, вписан под акт
№280, том 4, дв.вх.рег. 7498, вх.рег.№7618 от *****г. на СВ – Русе и спорния имот е
поставен в дял на В. М. К..
Предвид изложеното молят съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че са собственици на визирания в исковата молба недвижим имот и да осъди В.
М. К. да им предаде владението му.
Претендират направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.Д. К. – Р. – особен представител на ответника В. М. К.
е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността
на ищцовите претенции.
Счита, че с приложените към исковата молба доказателство, ищците не установяват
правото си на собственост върху спорното имущество.
Поддържа, че по силата на Заповед №РД-01-467/22.02.2019г., на основание чл.4к, ал.7
от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ и Заповед №РД-01-3203/27.11.2018г. е
възстановено правото на собственост на А. Г. П., С. М. К. и В. М. К. – наследници на Г. и
Е.Д. върху подробно описани новообразувани поземлени имоти.
Въз основа договор за доброволна делба, ответницата В. М. К. получила в дял и
станала изключителен собственик на процесния имот.
Приема, че след като заповедите са влезли в сила е изпълнен фактическия състав на §
4 за придобиване правото на собственост върху имота. Сочи, че съгласно § 4, ал.8, влязъл в
сила план за новообразуваните имоти може да се изменя само в нормативно лимитирани
случаи, за наличието на които по делото няма доказателства. Прави извод, че
производството по § 4, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е законосъобразно проведено и издадения
административен акт на Община Русе е породил предвидените в закона последици,
легитимирайки наследниците на Г. и Е.Д. като собственици на имота.
Релевира възражение за изтекла придобивна давност в полза на В. К..
Моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.
В становище от 10.05.2023г., Община Русе (конституирана по реда на чл.219 ГПК в
качеството на трето лице, помагач на страната на ответника) излага аргументи относно
неоснователността на иска. Сочи, че процедурата по приемане и одобрение на плана на
новообразуваните имоти (ПНИ) е разписана в чл.28 ППЗСПЗЗ и включва изработване и
приемане на помощен план, съставляващ основата, върху която се изработва, приема и
одобрява ПНИ. Помощният план съдържал данни както за имотите, предоставени за
ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС. Границите
на имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС се установявали въз основа:
2
информационните източници, съгласно §4к, ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ; заснемане по
геодезически методи при наличие на условията по чл.18а и анкета по реда на чл.18б.
Община Русе твърди, че ищците не са се възползвали от правото си да възразят срещу
помощния план, а впоследствие и срещу плана на новообразуваните имоти, които били
публично оповестени. Поради това в регистъра били вписани легитимиралите се като
собственици лица.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
Въз основа договор, обективиран в нотариален акт №159, том Х, дело
№3564/*******г., И.А.И. и Н.И.Г. придобили собствеността на следния недвижим имот:
лозе, намиращо се в Русенско землище, местността „Свирчовица“ с пространство от 1 декар,
при граници: Н. Ц., В.Т., Й.Ц., чер път и С.И.Й..
И.А.И., починал на 19.04.1988г. оставил следните наследници по закон: К. С. И. –
съпруга, починала на 10.06.2003г.; Н.И.Г. – дъщеря, починала на 16.08.2017г., наследена от
децата си Д. Г. Ч. и Л. Г. М. и А. И. А. – син, починал на 11.11.1990г., наследен от децата си
И. А. А. и П. А. А..
В отговор на запитване, отправено от ищците, Община Русе ги информирала, че
планът на новообразуваните имоти за местност „Налчеджи билюк“ в землището на гр.Русе е
одобрен със Заповед №9500-353/12.03.2006г. на Областния управител на област Русе. В
регистъра към плана липсвала информация за собственост по отношение имот 234. Имотът
визиран в нотариален акт №159, том Х, дело №3564/*******г. съответствал на парцел №12
от масив 372, но в разписният лист към стария план също липсвали данни за собственик. По
искане на наследниците на Г. и Е.Д., във връзка с Решение №324/09.08.1996г. на ОС
„Земеделие и гори“ – Русе се провеждала процедура по възстановяване на собствеността за
всички имоти, попадащи в границите на бивш собственик – с площ 20.500 дка. Въпреки, че
същата била обявена на таблото за информация в Община Русе и публикувана в сайта на
общината, не постъпили данни за собствеността на имот 234 по ПНИ за местност
„Налчеджи билюк“.
Със Заповед №РД-01-3203/27.11.2018г. била одобрена оценка за подобренията в
имотите попадащи в територията на възстановяването и след влизане в сила на заповедта,
със Заповед №РД-01-467/22.02.2019г., на основание чл.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е
възстановено правото на собственост на А. Г. П., С. М. К. и В. М. К. – наследници на Г. и
Е.Д. върху следните новообразувани поземлени имоти: ПИ 135.223 с площ 731кв.м.; ПИ
135.225 с площ 785 кв.м.; ПИ 135.226 с площ 630 кв.м.; ПИ 135.235 с площ 1313 кв.м.; ПИ
135.236 с площ 978 кв.м.; ПИ 135.249 с площ 1393 кв.м.; ПИ 135.251 с площ 1125 кв.м.; ПИ
135.296 с площ 843 кв.м.; ПИ 135.308 с площ 580 кв.м.; ПИ 135.228 с площ 1930 кв.м.; ПИ
135.229 с площ 964 кв.м.; ПИ 135.230 с площ 1169 кв.м.; ПИ 135.231 с площ 1279 кв.м.; ПИ
135.232 с площ 1348 кв.м.; ПИ 135.233 с площ 1079 кв.м.; ПИ 135.234 с площ 1034 кв.м.
На *****г. А. Г. П., С. М. К. и В. М. К. сключили договор за доброволна делба, по
силата на който В. М. К. получила в дял и придобила собствеността върху следните
3
недвижими имоти: ПИ с идентификатор 63427.120.231; ПИ с идентификатор 63427.120.240;
ПИ с идентификатор 63427.120.239 и ПИ с идентификатор 63427.120.238.
Приложени са: скица и данъчна оценка на ПИ с идентификатор 63427.120.239;
преписка №835/13.01.1992г. на ПК – Русе за възстановяване право на собственост на
земеделски земи на наследниците на Г. и Е.Д.; административна преписка по Заповед №РД-
01-467/22.02.2019г. за възстановяване право на собственост на имоти в местност „Налчеджи
бюлюк“, землището на гр.Русе; Решение №324/09.08.1996г. на ПК - Русе.
С показанията на С. Г. Й. се установява, че Н. - наследодател на ищците е владяла
спорния имот от 1970г. до смъртта си (2017г.). След 2017г. Д. Ч. посещавала имота.
Свидетелката пояснява, че притежава лозе в близост до процесното. През 2019г. „Г.“
уведомил всички собственици в местността, че местата са негови и трябва да бъдат
освободени в определен от него срок. Сложил катинари на всички врати, включително и на
мястото, собственост на наследниците на Н.. Във връзка с извършените от него действия,
свидетелката подала жалба в полицията.
С оглед установяване релевантни за спора факти е възложена и приета, неоспорена
от страните съдебно – техническа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно,
всестранно и ясно. Вещото лице заявява, че съгласно одобрения със Заповед №9500-
353/12.05.2006г. план на местността „Налчеджи бюлюк“ („Свирчовица“) в разписния лист,
за процесния имот, няма вписани собственици. Пояснява, че първия разписен лист за
местността е на неодобрения план от 1995г., т.е. към 1970г. не е имало разписен лист.
Приема, че имотът, предмет на нотариален акт №159, том Х, дело №3564/*******г. е
идентичен с ПИ 135.234 с площ 1034 кв.м., който фигурира в Заповед №РД-01-
467/22.02.2019г. Експертът поддържа, че ПИ с идентификатор 63427.120.239 (ПИ 135.234)
не е идентичен с имот бивша собственост на наследниците на Г. и Е.Д., възстановен с
Решение №324/09.08.1996г. на ПК – Русе.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявения иск по чл.108 ЗС.
По допустимостта на иска:
Доколкото в исковата молба се твърди, че ответникът държи без основание спорния
имот и за ищците не е налице друг способ за защита правото на собственост, което
претендират, съдът намира, че производството по предявения ревандикационен иск е
допустимо.
Ревандикацията е способ за защита на вещни права, чиито предпоставки са свързани с
установяване: правото на собственост на ищеца върху процесния имот, упражняваната от
ответника фактическа власт и липса на противопоставими права, въз основа които владее
имуществото. В тежест на ищеца е да докаже правото си на собственост, съобразно
посочения в исковата молба придобивен способ и упражняваната от ответника фактическа
власт. При наличие на посочените материално – правни предпоставки, установени от ищеца,
ответникът следва да докаже основанието, на което владее вещта.
Не се спори, че ответницата владее имота.
4
Анализирайки приетите в хода на производството доказателства съдът приема, че
праводателят на ищците (техен наследодател) е придобил правото на собственост върху
спорния имот на годно правно основание – договор за покупко –продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт №159, том Х, дело №3564/*******г. В периода 1970г. –
2017г. имотът е владян от Н.И.Г., а след нейната смърт, до 2019г. – от наследниците й.
С Решение №324/09.08.1996г. ПК – Русе признала правото на собственост на
наследниците на Г. и Е.Д. по отношение нива от 20.500 дка, находяща се в терен по
параграф 4 на град Русе, в местността „Налчеджи бюлюк“. Въз основа решението на ПК,
Община Русе предприела процедура по §4к ПЗР на ЗСПЗЗ и възстановила правото на
собственост на А. П., Стилян К. и В. К. върху новообразувани поземлени имоти, между
които и процесния – ПИ 135.234 с площ 1034 кв.м.
От заключението на приетата по делото техническа експертиза обаче е видно, че
спорния имот - ПИ 63427.120.239 (ПИ 135.234), за който е издадена Заповед №РД-01-
467/22.02.2019г. не е идентичен с възстановения имот, предмет на Решение
№324/09.08.1996г., но е идентичен с имота, предмет на нотариален акт №159, том Х, дело
№3564/*******г., въз основа който ищците се легитимират като собственици.
Съгласно изричната разпоредба на §4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, влязъл в сила план на
новообразуваните имоти може да се измени, когато помощният план въз основа на който е
изработен, съдържа съществени непълноти или грешки, като при спор за материално право
заинтересованите лица осъществяват правата си по съдебен ред.
При така възникналата колизия на права след влизане в сила на ПНИ и издаване на
заповед, с която е възстановено правото на собственост на ответника върху спорния имот,
следва да се преценят правата на страните. Несъмнено в настоящия казус е налице спор за
материално право, тъй като и ищците и ответницата претендират изключителни права на
собственост върху ПИ 63427.120.239.
По категоричен начин ищците установяват собственическите права на техния
праводател по отношение процесния имот още от 1970г. Същевременно липсват данни този
поземлен имот да е предоставен за ползване по съответния ред или владението на
собственика да е отнето по друг начин. Напротив, с показанията на С. Г. Й. се установява
непрекъснатото, явното и необезпокоявано владение на Н.Г. и нейните наследници от 1970г.
до 2019г., когато „Г.“ сложил катинар на входната врата. От своя страна ответницата
противопоставя на ищците правото си на собственост, придобито по силата на заповед на
кмета на Община Русе, с която е призната за собственик на основание §4, ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, въз основа влязъл в сила ПНИ в местността „Налчеджи
бюлюк“, землището на гр.Русе и Решение №324/09.08.1996г. на ПК – Русе. Съдът счита, че
заповедта не легитимира ответницата като собственик, тъй като не е налице идентичност
между цитирания в заповедта на кмета ПИ 63427.120.239 и земеделската земя, която е
възстановена на наследниците на Г. и Е.Д. с решението на поземлената комисия. При липса
на данни за собственически права на наследодателя на ответницата върху спорния имот,
следва да се приеме, че неправилно е възстановена собствеността върху същия, респективно,
че неправилно е включен в плана на новообразуваните имоти за съответната местност.
5
С оглед изложеното съдът намира предявения ревандикационен иск за основателен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на
ответника са направените от ищците разноски по делото. Съдът намира за основателно,
релевираното от ответната страна, възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съобразявайки
фактическата и правна сложност на спора, извършените процесуални действия и
разпоредбата на чл.7, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в редакцията й, преди измененията с ДВ бр.88 от 2022г.)
съдът редуцира възнаграждението за процесуално представителство на ищците до 900 лева.
При това положение дължимите от ответника на ищците разноски възлизат на 2182.50 лева
– възнаграждения за процесуално представителство, заплатена държавна такса и депозит за
вещо лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение В. М. К., ЕГН ********** с адрес:
гр.Русе, ***********, че Д. Г. Ч., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, *************; Л. Г. М.,
ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ************; И. А. А., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе,
************* и П. А. А., ЕГН ********** са собственици на следния недвижим имот: ПИ
с идентификатор 63427.120.239 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед №РД-18-91/15.12.2007г. на ИД на АГКК, намиращ се в гр.Русе, местност
„Налчеджи Бюлюк“, с площ 1035 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ),
категория на земята: пета, заедно с построената в него сграда с идентификатор
63427.120.239.1 с площ 8 кв.м., брой етажи: един, с предназначение: друг вид сграда за
обитаване, стар идентификатор 63427.120.3, номер по предходен план: 234, при съседи:
63427.120.238; 63427.120.300; 63427.120.241; 63427.120.240; 63427.120.229, а по нотариален
акт представляващ лозе в местността „Свирчовица“ с площ 1 дка, при граници: Н. Ц., В.Т.,
Й.Ц., чер път и С.И.Й..
ОСЪЖДА В. М. К., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, *********** да предаде на Д.
Г. Ч., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, *************; Л. Г. М., ЕГН ********** с адрес:
гр.Русе, ************; И. А. А., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ************* и П. А.
А., ЕГН ********** владението на ПИ с идентификатор 63427.120.239 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-91/15.12.2007г. на ИД на
АГКК, намиращ се в гр.Русе, местност „Налчеджи Бюлюк“, с площ 1035 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и
отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята: пета, заедно с построената в
него сграда с идентификатор 63427.120.239.1 с площ 8 кв.м., брой етажи: един, с
предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор 63427.120.3, номер по
6
предходен план: 234, при съседи: 63427.120.238; 63427.120.300; 63427.120.241;
63427.120.240; 63427.120.229, а по нотариален акт представляващ лозе в местността
„Свирчовица“ с площ 1 дка, при граници: Н. Ц., В.Т., Й.Ц., чер път и С.И.Й..
ОСЪЖДА В. М. К., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, *********** да заплати на Д.
Г. Ч., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, *************; Л. Г. М., ЕГН ********** с адрес:
гр.Русе, ************; И. А. А., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ************* и П. А.
А., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 2182.50 лева.
Решението е постановено при участието на: Община Русе, ЕИК *****,
представлявана от кмета на общината П. М., с адрес: гр.Русе, ********; С. М. К., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр.Русе, *********; С. Х. П., ЕГН ********** с адрес: село
******** и Е. С. П. – Х.а с адрес: село *********** в качеството на трети лица – помагачи
на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7