№ 207
гр. Стара Загора, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христо А.
при участието на секретаря Веселина Н. Станчева
като разгледа докладваното от Христо А. Административно наказателно дело
№ 20245530202117 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. И. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
********************, против наказателно постановление № **********/19.06.2024г.
издадено от и.д. директор на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция "Пътна
инфраструктура", гр. София, с който на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по
пътищата на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 1 800 лева за нарушение по чл.
139, ал. 7 от Закона за движението по пътищата.
Жалбоподателят И. И. П. моли съда да отмени наказателно постановление по
съображения за неправилност, незаконосъобразност и несправедливост. В депозирана
писмена молба сочи допълнителни доводи в подкрепа на оплакванията си. В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, чрез упълномощения
представител адв. Б. поддържа жалбата в подкрепа на искането за отмяна на процесното
наказателно постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна и.д. директор на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция
"Пътна инфраструктура", представлявана от юрисконсулт И. В., в депозирано до съда
заявление изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и доводи за
потвърждаване на електронния фиш като правилен и законосъобразен. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На 25.02.2024г. в 23:33 часа в направление излизане от територията на Република
България, на граничен контролно-пропускателен пункт Русе - Дунав мост, е пристигнало
пътно превозно средство с peг. № ********** вид: влекач, марка и модел: **********, с
обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от И. П.. След
извършена проверка от страна контролните органи е установено, че на 05.02.2024г„ в 17:05
часа, горепосоченото пътно превозно средство с регистрационен № ********** попада в
категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Цитираното превозно средство е засечено на
05.02.2024г. 17:05 часа, на Маджерито, по път № 1-5, км 239+292, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса,
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Като място на нарушението е посочен път
№ 1-5, км 239+292, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно
Приложение към т. 1 на Решение № 680 на Министерски съвет от 21.09.2022г. за приемане
на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние -
тол такса. За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис
(доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението
**********.
За извършеното административно нарушение е съставен АУАН № **********
/25.02.2024г. и е връчен на нарушителя на 25.02.2024г., което е удостоверено с негов подпис.
На нарушителя е предоставена възможност да направи възражения при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, като е вписано: „не съм съгласен“. По реда на
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта не постъпили писмени възражения.
На 19.06.2024 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя П. на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 1 800 лева за нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
В хода на съдебното производство в качеството на свидетели бяха разпитани
актосъставителя В. П. Я. и свидетелят по акта Д. А. Д., които сочат, че при описване на
превозното средство и стоката системата извършвала кръстосана проверка с тол-системата и
тогава с червен текст излизало, че има нещо нередно при превозното средство. Те се
обаждали на служителите от ТОЛ, които идвали, защото имало отбелязани 2-3 снимки и
говорели с шофьора. В някои случаи водачът се съгласявал и плащал таксите, но в други
случаи съставяли актове. Посочват, че цялата нормативна база е заложена в програмата и те
отбелязвал единствено обстоятелствата - име на водача, адрес, фирма. В системата било
отбелязано, че на тази дата автомобилът е сниман без заплатена дължима пътна такса.
Уточнява, че ППС било спряно за проверка в ТД Митница - Русе, където на водача бил
2
съставен АУАН въз основа на данните от системата и бил подписан от него.
От доклад № ********** по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложените към него два броя
статични изображения във вид на снимков материал се установява, че на 05.02.2024 г. в
17:05 часа състав от влекач с рег.№ ********** и прикачено към него ремарке с технически
допустима маса над 12 тона и брой оси - 5 се е движил по път 1-5 на км 239+292 в посока
нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като движението му е
заснето от тол секция с № 20811. Установява се още, че причината за отчитане на
движението на състава от ППС като нарушение е, че няма маршрутна карта за трасето и
превозното средство е маркирано като невалидно. Докладът и статичните изображения на
основание чл. 167а, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.
Предвид изложеното и с оглед липсата на предоставени каквито и да е доказателства
за заплатена такса за извършеното движение на ППС с рег.№ ********** за дата 05.02.2024
г. за процесния участък, презумпцията на 189е, ал. 9 от ЗДвП не беше оборена.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните и приложени по делото писмени доказателства, както следва: Акт за установяване
на административно нарушение № **********/25.02.2024г. и разписка към него; писмо с вх.
№ 24-00-380/29.02.2024г. до Национално тол управление при Агенция „Пътна
инфраструктура“ от Агенция „Митници“; Заповед № 3AM-1434/32-263874/08.08.2022r. на
Директора на Агенция „Митници“; Заповед ЧР-СП-364/20.05.2024г.; Заповед РД-11-
518/21.05.2024г.; молба с вх. № 32193/08.11.2024г.; удостоверение за декларирани данни и
справка от НАП; докладна записка с вх. № 5023/17.02.2025г. от РУ- Ловеч.
Съдът кредитира цитираните източници на доказателствена информация, служейки за
установяване на обективната истина, намирайки за изяснено безспорно посредством тях, че
на посоченото в електронния фиш време и място процесното ППС се е движило по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т.
2 ЗП не била изцяло заплатена, тъй като за него нямало валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Въпреки, че по делото се доказа фактът на реалното ползване на участък от платената
пътна мрежа без да е изцяло заплатена дължимата пътна такса, съдът намира че е налице
основание за отмяна на електронния фиш.
На първо място, не са спазени императивните изисквания на чл. 42 от ЗАНН, касаещи
съдържанието на акта, а именно описание на установеното противоправно поведение на
санкционираното лице и обстоятелствата по така извършеното нарушение. Вменената на
жалбоподателя за нарушена разпоредба на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП задължава водача на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата преди движение по
3
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците
от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Неизпълнението на цитираната разпоредба е санкционирано съгласно чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП, съгласно който "Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по
чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за
същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер
1800 лв.". Посочените норми отнесени към приетото за установено и описано в АУАН
административно нарушение формира извод за допуснат порок в административното
производство още със съставяне на акта, състоящ се в неизпълнение на изискването за
описване на обстоятелствата около извършеното нарушение, като в акта изобщо не е
посочено какво е установено - липса на закупена маршрутна карта или неизпълнение и на
кое точно от задълженията за установяване на изминато разстояние, съгласно изисквания на
Закона за пътищата. Вместо това в АУАН само декларативно е посочено, че за ППС не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като на 05.02.2024 г. в 17:05:49
часа жалбоподателят управлявал процесното ППС на Маджерито път№ 1-5, отсечка
239+292, засечен с терминално устройство 20811. Видно е, че в АУАН е налице позоваване
на доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с приложени статични изображения, но липсва
отразяване какво точно нарушение е отразено във въпросния доклад. Тези конкретни
обстоятелства по извършване на твърдяното нарушение са отразени за първи път едва в
наказателното постановление, като там вече е конкретизирано, че за процесното ППС е
заснето движението му с общо пет оси и с обща допустима максимална маса 18600
килограма, за което в АПИ не е постъпило надлежно плащане. В АУАН обаче подобни
обстоятелства изобщо липсват.
Описанието на обстоятелствата по извършване на нарушението е изискване относно
съдържанието на АУАН, посочено в чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. АУАН като начален акт в
административнонаказателното производство е аналогичен на обвинителния акт в
наказателния процес, тъй като определя предмета на вмененото нарушение и предмета на
доказване по делото. Същият очертава рамката на административното обвинение от
обективна и субективна страна, с отразяване на всички факти и обстоятелства, на които се
основава нарушението. Именно срещу тези факти, нарушителят следва да се брани и да
организира по най-добрия за него начин защитата си още от началото на
административнонаказателния процес, като възрази още при съставяне на акта, съответно в
предвидения законов срок след неговото подписване, наведе конкретни доводи или
представи доказателства, които да опровергават обстоятелствата по извършване на
нарушението, приети за установени от актосъставителя. В случая тази възможност за
нарушителя е била препятствана, като едва в наказателното постановление вече в
4
конкретика е посочено защо е счетено, че не са изпълнени задълженията по установяване на
изминатото разстояние или какво точно поведение е било установено, което липсва в АУАН.
Описаното нарушение е съществено, тъй като препятства правото на защита на наказаното
лице, което е било лишено от възможността да разбере за какво конкретно нарушение е
ангажирана административно наказателната му отговорност, кои са правнозначимите факти
и обстоятелства, които следва да оборва, за да организира и реализира пълноценно защитата
си. Допуснатото нарушение е неотстранимо в настоящата въззивна инстанция, поради което
и налага отмяна на наказателното постановление.
На следващо място от приетия доказателствен материал съдът намира, че наказващият
орган не е удостоверил по несъмнен начин, че на посочената като дата на нарушението -
05.02.2024 г. ППС, което се е движело в обхвата на платена пътна мрежа и за него не е
заплатена съответната такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП е управлявано именно от наказаното
лице И. П., който е бил водач на това МПС, но на датата на установяване на нарушението -
25.02.2024 г. Дори и чрез показанията на разпитаният в съдебно заседание актосъставител
това обстоятелство не се удостовери по несъмнен начин, тъй като също не е установен от
него. Обстоятелство кой е управлявал процесното МПС на посочената дата и място е
следвало да бъде установено преди съставянето на АУАН или да се провери преди
издаването на наказателното постановление и да е част от административнонаказателната
преписка. Касае се за бездействие на наказващия орган, което е недопустимо. Факта, че в
съставеният акт за установяване на административно нарушение е вписано единствено „не
съм съгласен“, и не са депозирани писмени възражения в тридневен срок, не освобождава от
задължението наказващия орган да установи дееца и едва тогава да пристъпи към
издаването на наказателното постановление. Задължението е именно негово да докаже по
несъмнен начин повдигнатото административнонаказателно обвинение и кой е субектът на
същото. Така установеното процесуално нарушение също е абсолютно основание за
отмяната на обжалваното наказателно постановление.
Съдът намира като самостоятелно основание за отмяна и издаването на процесното
наказателно постановление в нарушение на общностното право, регламентиращо
конкретния тип обществени отношения и по-конкретно въведения общ принцип на правото
на Европейския съюз за „пропорционалност“. Съгласно § 16 ЗП: „Този закон въвежда
изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно
заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури,
изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета.“ Разпоредба на
чл. 9а от цитираната Директива, делегира на държавите членки възможността да
установяват съответен контрол и да определят система от наказания, приложими за
нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат
ефективни, съразмерни и възпиращи. Според трайната практика на СЕС изискването за
пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на
държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна
цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от
5
законодателството на Съюза. Следователно принципът на пропорционалност изисква, от
една страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, а от друга
страна, при определянето на размера на наказанието, да се отчита конкретните
обстоятелства по случая. Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл.
139, ал. 7, вр. чл. 179, ал. 3а ЗДвП предвижда налагането на имуществена санкция в
абсолютно определен размер от 1800 лева. Тя надвишава многократно дължимата тол такса
и е повече от очевидно, че е явно непропорционална и противоречи на целите на
европейското законодателство, както и на чл.12 ЗАНН. Макар и държавите - членки да са
компетентни да изберат санкциите, с които ще контролират спазването на установените
правила и ще стимулират своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една
държава - членка е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото
на Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена
такава, между национална правна норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната
правна норма следва да остане неприложена, поради наднационалното действие на
европейското право. В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета, българската държава е въвела санкционна система при
незаплащане на дължимата тол такса, при която съгласно чл. 10б нарушителят има
задължение за внасяне на незаплатената тол такса, като нейният размер се определя на база
максималната дължима такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6 за разстояние,
съответстващо на най- дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа,
определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа.
Едновременно с това кумулативно е предвидена и административна санкция в чувствително
завишен фиксиран размер в чл. 179, ал. 3а ЗДвП, която санкция не зависи от вида на
неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за
това и дължината на изминатото разстояние. На следващо място и предвид задължителното
Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени дела С -
497/15 и С-498/15 г., според което: „чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на съвета от 17 юни 1999 г., не допуска система от наказания, която предвижда
налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им.“ Действително в актуалната си уредба българския законодател е
предвидил възможност административната санкция по чл. 179, ал. 3а да бъде избегната, като
се заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП. Тази възможност обаче, отново не
привежда въведената уредба в съответствие с принципа за пропорционалност, доколкото
видно от чл. 26 Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа, размерът на компенсаторните такси също е фиксиран, като
зависи само от вида на съответното МПС, но не е обвързан с вида на неизпълненото
задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и
дължината на изминатото разстояние. Посоченото обстоятелство, наред с факта, че както
компенсаторната такса, така и санкцията по чл. 178, ал. 3а ЗДвП реално се дублират със
задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, която според чл. 27 от Тарифата е
6
максимална, налага извод, че принципът за пропорционалност е нарушен, като целите на
Директивата биха могли да бъдат постигнати с по-малко административнонаказателно
наказание, без дублиране на санкции, преследващи идентична цел и при механизъм на
определяне на санкциите, държащ сметка за конкретната тежест на извършеното нарушение
и при съобразяване на особеностите на всеки отделен случай. В този смисъл е и трайната
съдебна практика на Административните съдилища в страната.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗП е въведена смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства и такси на база време и изминато разстояние, като за
МПС с технически допустима максимална маса над 3,5 тона, съгласно чл. 10б, ал. 3 ЗП е
приложима тол таксата по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 2, заплащането на която позволява
изминаването на определено разстояние по пътната мрежа. Съгласно чл. 10б, ал. 4, вр. ал. 1
ЗП размерът на дължимата тол такса се определя на база реално декларирани от собственика
или ползвателя тол данни, относими към три категории обстоятелства: реално изминатото
разстояние, особеностите на пътния участък и характеристиките на МПС. Декларирането на
тол данните може да бъде извършено по три алтернативни метода, изброени в Наредба за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние: чрез закупуване на маршрутна карта, която дава право на ползвателя
на пътя да измине предварително заявено от него разстояние, по реда на чл. 13 от Наредбата,
чрез предаване на тол данни с помощта на монтирано в МПС бордово устройство (т. 7 от ДР
на Наредбата) и по реда на чл. 14 от Наредбата чрез предаване данни за относно
географското позициониране и изминатото разстояние с помощта на монтирано в МПС
"Устройство за спътниково позициониране" (т. 8 от ДР на Наредбата). Доколкото
определянето на дължимата тол такса е предпоставено от получаването Агенция "Пътна
инфраструктура" на необходимите тол данни, то осъществяването на един от трите
алтернативни метода за отчитане е вменено в основно задължение, както на водача, така и
собственика на МПС. При нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП деянието ще е съставомерно,
ако необходимите тол данни не са достигнали до АПИ по нито един от алтернативните
механизми: чрез маршрутна карта или чрез изпълнение на задълженията по чл. 13 от 14 от
Наредбата - договор с доставчик на УЕСТИР и снабдяване на МПС с изправно техническо
устройство. За да може да се направи правилната преценка дали нарушението е по чл. 179,
ал. 3а не е достатъчно в наказателното постановление да е посочено само, че за съответното
МПС липсва установена и заплатена тол такса, а следва да бъде очертана и причината за
това, която причина се явява и релевантната форма на изпълнителното деяние: липса на
закупена маршрутна карта, липса на договор с доставчик на УЕСТИР, неизправно
техническо устройство, което не предава данни на АПИ, погрешно деклариран номер на
ППС при сключване на договора с УЕСТИР и др. В процесния случай това изискване не е
спазено. В обжалваното наказателно постановление изпълнителното деяние е
индивидуализирано със следните обстоятелства: "не е заплатена дължимата пътна такса по
чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата." Когато съставомерните обстоятелства, така както са
изложени в санкционния акт, не позволяват преценка за действителната правна
7
квалификация на деянието, то е налице порок по смисъла на чл. 57 от ЗАНН в съдържанието
му, поради неизпълнение на задължението на наказващия орган да опише фактите, които
водят до извод за извършено нарушение. Допуснатото нарушение на чл. 57 ЗАНН, изразило
се в липса на достатъчно ясно посочване в наказателното постановление на конкретната
форма на изпълнителното деяние, тоест конкретната причина, поради която не е изпълнено
задължението за установяване и заплащане на тол такса, която да позволи правилната
квалификация на извършеното, се явява безусловно основание за отмяна на наказателното
постановление.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателното
постановление се явява недоказано от субективна страна, неправилно и незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя
искане в полза на доверителят му да бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От страна на процесуалния представител на
АНО се прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в размер
на 500,00 лв., което съдът намира за основателно. Съгласно чл.8, ал.1, във вр. с чл.7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лева.
Воден от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **********/19.06.2024г. издадено от и.д.
директор на Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура", гр. София, с
който на И. И. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ********** е наложено
административно наказание - глоба в размер на 1800 лева за нарушение на чл. 139, ал. 7 от
Закона за движение по пътищата, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ на И. И.
П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: **********, сумата от 480,00 (четиристотин и
осемдесет) лева, представляваща направени по настоящото дело разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд Стара Загора по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
8
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9