РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Г. Д. Чолаков Търговско дело №
20241800900035 по описа за 2024 година
Г. Е. П. от гр. Д.б., ул. „Г. Бенковски“ № 6, с ЕГН ********** е предявил срещу "З.К.
Л.И." АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3
от КЗ :
1. за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева за причинени на ищеца
неимуществени вреди – физически болки, страдания и стрес вследствие нанесено му телесно
увреждане – счупване на тялото (диафизата) на дясна бедрена кост, причинено в резултат на
ПТП, настъпило на 03.07.2023 год. около 10 часа на ВП II 99, км. 40, в близост до моста на
река Дяволска, община П., по вина на Б.К.Ч. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил
марка „БМВ“, модел „330 ХД“, с ДК № СО 8795 СР, със застрахователна полица серия GO,
№ ********* за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с
ответника, валидна от 30.06.2023 год. до 29.06.2024 год., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 20.07.2023 год. до окончателното й заплащане;
2. за заплащане на обезщетение в размер на 2 261.35 лева за причинени му
имуществени вреди – направени от ищеца разходи във връзка с лечението на причиненото
му при горното ПТП телесно увреждане – закупени медицински изделия, медикаменти,
санитарни принадлежности и заплатена потребителска такса, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 20.07.2023 год. до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на осн. чл.38, ал.2 от
1
ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото, предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
С исковата молба се твърди, че на 03.07.2023 год. около 10 часа на ВП II 99, км. 40, в
близост до моста на река Дяволска, община П., е настъпило ПТП между лек автомобил
марка „БМВ“, модел „330 ХД“, с ДК № СО 8795 СР, управляван от Б.К.Ч. с ЕГН **********
и лек автомобил „Нисан“, модел „Навара“, с ДК № СВ 2756 КР, управляван от Х.Я.Я. с ЕГН
**********. Твърди се, че при дъждовно време и мокра асфалтова настилка водачът на л.а.
„БМВ“ Чобалигов загубил управление над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно
движение и се блъснал челно в л.а. „Нисан“.
Произшествието било посетено от органите на МВР, като бил съставен констативен
протокол за ПТП № 4635р/5247 от 03.07.2023 год. на РУ – П.. Във връзка със същото било
образувано досъдебно производство на РУ – П. – без посочен номер.
Твърди се, че ищецът бил пътник в лекия автомобил „БМВ“ и при ПТП му било
причинено телесно увреждане – счупване на тялото (диафизата) на дясна бедрена кост,
поради което на 04.07.2023 год. му била извършена оперативна интервенция в "уМБАЛ Б."
АД с открито наместване с фрактурата с вътрешна фиксация на тибия и фибула.
Твърди се, че и към настоящия момент ищецът продължава да е във влошено
здравословно състояние, като предстои извършването на допълнителни /непосочени/
интервенции. Ищецът продължава да има ограничение в движенията и да търпи физически
болки и страдания, емоционални и психически травми, неудобства и притеснения от
зависимостта му от чужда помощ в ежедневието, които ще продължат и занапред.
Твърди се, че при ищеца е налице влошено емоционално функциониране поради
преживяната психотравма, ситуативно влошени характеристики на вниманието и паметта,
наличие на безпокойство, висока тревожност, наличие на депресия, нежелание за общуване,
влошено настроение без видима причина. Ищецът изживява тежко случилото се и до ден
днешен сънува кошмари от преживяното събитие и все още продължава да изпитва страх за
себе си и за своите близки при возене и управление на МПС. Твърди се, че при него е налице
страхова невроза, тъй като често изпада в паника. След ПТП се е променил, като е станал
избухлив, меланхоличен, асоциален, не полага същите грижи за семейството си.
Твърди се, че във връзка с лечението на причиненото му при горното ПТП телесно
увреждане ищецът извършил разходи в размер на 2 261.35 лева за закупени медицински
изделия, медикаменти, санитарни принадлежности и заплатена потребителска такса, както
следва :
- 2 150 лева – по фактура от 04.07.2023 год. от "уМБАЛ Б." АД за закупен диафизарен
бедрен пирон;
- 56 лева – по фактура № **********/05.07.2023 год. на "А.С. 1" ЕООД за закупени
патерици;
- 4 лева – по фискален бон от 05.07.2023 год. за заплащане на такса в Клиниката по
ортопедия към "уМБАЛ Б." АД;
2
- 15.35 лева – по фискален бон от 05.07.2023 год. на "Л.С." ЕООД за закупен на
„Репарил айс спрей“;
- 16.59 лева – по фискален бон от 06.07.2023 год. на "Л.С." ЕООД за закупени
„Окалис форте“ и тоалетни принадлежности;
- 19.41 лева – по фискален бон от 03.07.2023 год. на "П. МС" ООД за закупени
памперси, чаршаф и тоалетни принадлежности.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „БМВ“, модел „330 ХД“, с ДК № СО 8795 СР,
управляван при ПТП от деликвента Б.К.Ч., е била сключена със ЗК "Л.И." АД застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица GO, №
*********, валидна от 30.06.2023 год. до 29.06.2024 год., което ангажира отговорността на
ответника за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието неимуществени и
имуществени вреди.
Твърди се, че ищецът депозирал по пощата писмена застрахователна претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ до ЗК "Л.И." АД, получена от ответника на 21.07.2023 год., по която е
била образувана преписка по щета № 0000-1000-03-23-7546 и по която до изтичане на
тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ застрахователят не се е произнесъл, като определи и
изплати застрахователно обезщетение или откаже плащане.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се признава твърдението по и.м., че ищецът е подал на 21.07.2023 год.
писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до ЗК "Л.И." АД, по която е била
образувана преписка по щета № 0000-1000-03-23-7546 и по която до изтичане на
тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ застрахователят не се е произнесъл, като определи и
изплати застрахователно обезщетение или откаже плащане.
С отговора се оспорват останалите твърдения по и.м. – че произшествието е настъпило
на посоченото в и.м. място; че отговорността за възникването му е на водача на лекия
автомобил марка „БМВ“, модел „330 ХД“, с ДК № СО 8795 СР – Б.К.Ч., който поради
управление с несъобразена с пътните условия скорост да е загубил контрол върху
превозното средство и да е навлязъл в насрещната пътна лента, от което да е последвал
сблъсък с л.а. „Нисан“; че на ищеца са били причинени описаните в исковата молба телесни
травми и са възникнали описаните състояния на здравето му; че ищецът и към настоящия
момент търпи болки, страдания, емоционални и психически травми, неудобства,
притеснения, като има и психически обременяваща и унизителна зависимост от чужда
помощ в ежедневието, както и че ще търпи нематериални вреди от посоченото естество и
занапред; че и към настоящия момент ищецът продължава да е във влошено здравословно
състояние, както и че предстои извършването на допълнителни, неописани интервенции; че
ищецът е преживял психотравма; че в причинна връзка с процесната катастрофа при ищеца
3
са налице ситуитивно влошени характеристики на вниманието и паметта, безпокойство,
висока тревожност, наличие на депресия, нежелание за общуване; че ищецът е сторил
описаните в и.м. разходи във връзка с лечението на травмите от ПТП.
С отговора се твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца Г.
Е. П., като се сочи, че по време на превоза е пътувал без поставен обезопасителен колан в
нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, което нарушение е причина за възникване
на телесни травми в конкретната им тежест и морфологични признаци. Твърди се и че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат поради действията и бездействията на трети
лица – родителите на непълнолетния към момента на ПТП ищец, които в нарушение на
императивната разпоредба на чл.125, ал.3 от СК не са упражнили подходящ контрол относно
начина на превоз на пострадалия.
С отговора се сочи, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на
икономическата конюнктура и вредата – сумата, която се претендира като обезщетение за
неимуществени вреди от ищеца, е прекомерно завишена, като не отговоря на установеното
от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди.
Оспорва се и претенцията за лихва от датата на уведомяване на застрахователя, като
се сочи, че в случая не е приложима хипотезата на чл.497, ал.1 т.1 от КЗ, защото при
предявяване на претенцията си ищецът не е бил представил всички необходими изискани му
от застрахователя документи, удостоверяващи събитието. Отделно се сочи, че лихва не се
дължи, доколкото в конкретния случай, от страна на ищеца по извънсъдебно предявената му
претенция не са били представяни данни за банкова сметка.
Ответникът също претендира направените по делото разноски и е направил
бланкетно искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските,
съставляващи претендирано от ответника прекомерно адвокатско възнаграждение.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представените от ищеца с и.м. и в о.с.з. констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 4635р/5247 от 03.07.2023 год. и протокол за оглед на местопроизшествие
от същата дата, изготвени по досъдебно производство № 95/2023 год. по описа на РУ – П.,
пр.пр. № 4602/2023 год. на Окръжна прокуратура – Бургас, в същите е отразено посетено от
органите на МВР ПТП, настъпило на 03.07.2023 год. около 10 часа на ВП II 99, км. 40, в
близост до моста на река Дяволска, община П., с участието на лек автомобил марка „БМВ“,
модел „330 ХД“, с ДК № СО 8795 СР, с водач Б.К.Ч. и лек автомобил „Нисан“, модел
„Навара“, с ДК № СВ 2756 КР, с водач Х.Я.Я.. В констативния протокол като обстоятелства
и причини за ПТП е посочено, че водачът на л.а. „БМВ“ поради движене с несъобразена
скорост с пътните условия – дъжд и мокра пътна настилка, губи контрол над управлението
на МПС, навлиза в лентата за насрещно движение и се удря в л.а. „Нисан“, реализирайки
ПТП с пострадали лица и загинал участник.
От заключението по назначената КСМАТЕ, оспорено от пълномощника на ответника,
4
се установява следния механизъм на ПТП :
На 03.07.2023 год. на път II 99, около 9.50 часа, при дневна светлина, нормална
видимост и дъждовно време, на прав пътен участък със скорост около 82 км/ч в зоната
между гр. К. и гр. П., в посока към гр. П., в дясната си лента за движение се е движил лек
автомобил марка „БМВ“, модел „330 ХД“, с ДК № СО 8795 СР, управляван от Б.К.Ч..
Платното за движение е било предназначено за двупосочно движение, с по една пътна лента
за всяка посока, отделени една от друга посредством единична бяла прекъсната линия „M3”
и от двете му страни било ограничено от стоманена предпазна ограда.
Придвижвайки се по гореописания начин, л.а. „БМВ” плавно е навлязъл в лентата за
насрещно движение и с челната си част се е ударил в лявата челна и лява странична част на
движещия се в дясната си пътна лента, в противоположна посока лек автомобил „Нисан“,
модел „Навара“, с ДК № СВ 2756 КР, управляван от Х.Я.Я. със скорост около 42 км/ч. В
зоната преди удара за лекия автомобил „БМВ” в протокола за оглед не са описани следи от
странично приплъзване или пък ротация. Ударът за двата автомобила е бил челен,
ексцентричен, по-добре изразен в левите им челни части, при което автомобилите са
започнали сложно транслационно движение в посока напред по отношение първоначалната
си посока и в същото време – ротационно движение около вертикалните си оси. По този
начин л.а. „Нисан с дясната си задна част е срещнал дясната за него стоманена предпазна
ограда, деформирал я е и задната ос на автомобила се е установила върху оградата. Лекият
автомобил „БМВ, ротирайки, се е установил в дясната си лента за движение в посока към гр.
П. почти перпендикулярно на платното за движение, с челната си част върху разделителната
линия, а със задната си част насочена към дясната за него стоманена предпазна ограда.
При определяне на мястото на удара между двата автомобила експертизата изхожда
от :
- описанието в протокола за оглед на местонахождението на емблема с надпис
„Nisan”, фар от същия автомобил и пространство от платното за движение, покрито с дребни
части от стъкло и пластмаса,
- разположението на деформациите по двата автомобила и
- местата им на установяване след удара.
Техническият анализ на тези данни дава основание на КСМАТЕ да направи извода,
че мястото на удара между лявата челна част на лекия автомобил „БМВ” и лявата челна и
странична част на лекия автомобил „Нисан“ е осъществен в пространство, както следва:
- по дължина на платното за движение – на около 4-5 метра след приетата по време на
огледа мерна линия 1 (МЛ1) в посока към гр. П.;
- по широчина на платното за движение – на около 1.5 до 2.0 метра вдясно от левия
край на платното за движение по отношение горната посока. Тъй като пътната лента,
предназначена за движение от гр. П. към гр. Китен, по която се е движил лекия автомобил
„Нисан”, е била с широчина 3.60 метра, ударът е настъпил изцяло в тази лента.
5
Според КСМАТЕ анализът на определения механизъм сочи, че причината за
възникване на ПТП следва да се търси единствено в субективните действия на водача на
лекия автомобил „БМВ” 330ХД с ДК № СО 8795 СР – Б.К.Ч., който в зоната преди удара не
е контролирал управлението на автомобила, вследствие на което плавно е навлязъл и се е
движил в лентата за насрещно движение, където е предизвикал сблъсък с насрещно
движещия се в собствената си пътна лента лек автомобил „Нисан”.
От горното заключение на КСМАТЕ, както и от заключението по първоначалната
СМЕ се установява, че вследствие на ПТП на ищеца е причинено счупване в диафизарната
част на дясната бедрена кост, което увреждане представлява високоенергийна травма и му е
причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 8 –
9 месеца. Лечението е извършено по оперативен път, като е реализирана кръвна репозиция и
метална остеосинтеза на фрактурата. След първоначалната оперативна интервенция за
стабилизиране на фрактурата след три месеца е извършена и втора – за отстраняване на
остеосинтезния материал, като предвид липсата на усложнения отпада необходимостта от
други последващи оперативни интервенции.
При извършения на 11.09.2024 год. личен преглед на пострадалия от вещото лице д-р
Т. се констатира, че функцията на крайника е възстановена в пълен обем, като няма
усложнения – походката е самостоятелна без промяна, мускулатурата на долните крайници е
симетрична добре развита. В резултат на оперативните интервенции са налице
постоперативни ръбци по външностраничната повърхност на дясното бедро, локализирани
са в открита част на тялото и водят до загрозяване на нормалния външен облик; същите с
времето ще избледнеят и ще станат по-слабо забележими, но ще останат доживот.
СМЕ сочи, че в резултат на травмата на пострадалия са причинени значителни по
интензитет болки и страдания в рамките на посочения възстановителен период от 8 – 9
месеца, които са с намаляващ интензитет с напредване на възстановителните процеси. Към
момента е налице пълно възстановяване на функциите на крайника, но следва да се очакват
прояви на болезненост при физическото му натоварване и промяна на времето.
СМЕ сочи, че всички удостоверени разходи с представените с и.м. фактури и
фискални бонове –
- 2 150 лева – по фактура от 04.07.2023 год. от "уМБАЛ Б." АД за закупен диафизарен
бедрен пирон;
- 56 лева – по фактура № **********/05.07.2023 год. на "А.С. 1" ЕООД за закупени
патерици;
- 4 лева – по фискален бон от 05.07.2023 год. за заплащане на такса в Клиниката по
ортопедия към "уМБАЛ Б." АД;
- 15.35 лева – по фискален бон от 05.07.2023 год. на "Л.С." ЕООД за закупен на
„Репарил айс спрей“;
- 16.59 лева – по фискален бон от 06.07.2023 год. на "Л.С." ЕООД за закупени
„Окалис форте“ и тоалетни принадлежности;
6
- 19.41 лева – по фискален бон от 03.07.2023 год. на "П. МС" ООД за закупени
памперси, чаршаф и тоалетни принадлежности,
са свързани с проведеното лечение на причинените при ПТП травматични
увреждания.
От заключението на КСМАТЕ и отговорите на в.л. в о.с.з. на поставени от
пълномощника на ответника въпроси се установява, че счупването в диафизарната част
/тялото/ на дясната бедрена кост е увреждане, причинено в резултат на удар с или върху
твърд тъп предмет с голяма енергия на въздействието. Липсата на описание на фрактурата в
приложената по делото медицинска документация не позволява да се определи по-конкретен
механизъм на получаването й – дали е получена в резултат на директен удар или индиректно
вследствие прилагане на сили на друго място от зоната на счупване. Липсата на описание на
контактни увреждания по кожата в областта на засегнатия крайник не позволява да се
определи в кои части на автомобилното купе е осъществен контакта, причинил счупването.
В о.с.з. в.л д-р Т. допълва, че фрактура на дясното бедро може да се получи ако
пътникът седи и на предните, и на задните седалки. Костите на крайниците могат да се
счупят и при наличие на поставен обезопасителен колан при контакт с части на
автомобилното купе, деформирани в момента на удара; при контакт с облегалката на
предната седалка или в ръкохватката на вратата от дясно; в случая обаче по делото не са
събрани доказателства на коя седалка в лекия автомобил е бил пострадалият.
От показанията на свидетеля Е.Г.П., баща на ищеца, се установява, че на 03.07.2023
год. му се обадили от РУ – П., че синът му е пострадал при катастрофа; в автомобила, в
който пътували, имало трима души, като само синът му оцелял. Свидетелят видял сина си за
пръв път в Окръжна болница – Бургас в нощта след ПТП, бил в безсъзнание. В болницата
извършили хирургическа интервенция заради фрактурата на крака му, преливали му банки с
кръв, имал нисък хемоглобин и непрекъснато припадал. Постоянно плачел, споделял, че
болката е много силна.
След изписването му се прибрали вкъщи в гр. Долна баня, където два месеца се
придвижвал с патерици, имал и раздвижване с рехабилитация в санаториум в гр. Момин
проход. След два месеца имал повторна операция за премахване на импланта, започнал да
ходи сам без патерици след четвъртия месец. Нямало как да се обслужва сам и за всичко му
помагали родителите – за придвижваше с количка в болницата, за памперси, за хранене,
тоалетна, къпане.
Свидетелят сочи, че синът му и Б. /Б.Ч., починалият водач на л.а. „БМВ“/ били
съученици и тъкмо били завършили 11-ти клас. Горното му се отразило негативно
психически, преживявал го, повлияло му и на успеха в училище. В 12-ти клас се
притеснявал, че ходи с патерици, а класът му бил на последния етаж на училището и по
настояване на директорката класът бил преместен заради него на първия етаж. Споделял, че
иска да постъпи в школата на МВР в Симеоново, което впоследствие не било възможно
заради крака му, тъй като продължавал да куца.
7
От извършената от съда справка за данните по чл.574, ал.12 от КЗ от
Информационния център на Гаранционен фонд се установява, че за лекия автомобил марка
„БМВ“, модел „330 ХД“, с ДК № СО 8795 СР, управляван при ПТП от деликвента Б.К.Ч., е
била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
застрахователна полица GO, № *********, валидна от 30.06.2023 год. до 29.06.2024 год., т.е.
към датата на ПТП – 03.07.2023 год.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът с оглед становището на ответника в
отговора на и.м. е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните обстоятелството, че ищецът е подал на 21.07.2023 год. писмена
застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до ЗК "Л.И." АД, по която е била
образувана преписка по щета № 0000-1000-03-23-7546 и по която до изтичане на
тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ застрахователят не се е произнесъл, като определи и
изплати застрахователно обезщетение или откаже плащане.
Съдът не обсъжда като неотносими към спора следните представени от
пълномощника на ищеца с молби от 20.02.2024 год., 10.04.2024 год. и в о.с.з. на 20.09.2024
год. писмени доказателства – епикриза към ИЗ № 39637/2023 год. на УМБАЛ „С.м.“ ООД
относно хирургично лечение на ищеца, проведено в периода 20.10.2023 год. – 26.10.2023
год. и епикриза към ИЗ № 30993 от 2024 год. на УМБАЛ „С.м.“ относно хирургично
лечение, проведено в периода 12.07.2024 год. – 17.07.2024 год. В исковата молба, подадена
на 01.02.2024 год., ищецът не е изложил твърдения за първата от проведените хирургични
интервенции, като това обстоятелство не му е било неизвестно, съответно ново по смисъла
на чл.147, т.1 от ГПК; с епикризата към ИЗ № 30993 от 2024 год. се удостоверяват нови
обстоятелства, възникнали след предявяване на исковете и нямащи връзка със същите, съотв.
не са такива по чл.147, т.2 от ГПК, доколкото вредите, които се удостоверяват, могат да
бъдат единствено предмет на последваща искова претенция и след приключване на нова
процедура по чл.380, ал.1 от КЗ.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
8
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на ищеца до ЗК "Л.И." АД, за която страните не спорят, че е подадена
по пощата и по която е била образувана преписка по щета № 0000-1000-03-23-7546 и по
която до изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ застрахователят не се е
произнесъл, като определи и изплати застрахователно обезщетение или откаже плащане.
Ищецът не удостоверява твърдяната с и.м. дата 20.07.2023 год. на подаване на претенцията
по пощата, поради което за най-ранна такава следва да се приеме 21.07.2023 год. – датата, на
която ответникът признава, че я е получил – факт, обявен за безспорен между страните по
реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
9
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните писмени доказателства и от заключението по
назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на процесното ПТП са били субективните действия на водача на лекия
автомобил „БМВ” 330ХД с ДК № СО 8795 СР – Б.К.Ч., който в зоната преди удара не е
контролирал управлението на автомобила си, вследствие на което е навлязъл и се е движил в
лентата за насрещно движение, където е предизвикал сблъсък с насрещно движещия се в
собствената си пътна лента лек автомобил „Нисан”.
По делото бе установено и че причиненото на ищеца травматично увреждане,
описано в исковата молба – счупване на тялото (диафизата) на дясна бедрена кост, е в
причинна връзка с противоправните действия на деликвента Б.К.Ч.. Вината на деликвента
съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а горната презумпция в
настоящото производство не само не бе опровергана, но и от събраните доказателства
вината бе установена по несъмнен начин – с установяването на факта на нарушаване на
правилата за движение по пътищата от този водач, регламентирани в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Установена бе и причинната връзка между горното нанесено на ищеца телесно
увреждане и търпените от него физически болки и страдания и изживян стрес.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за лекия автомобил марка „БМВ“, модел „330 ХД“, с ДК № СО 8795 СР,
управляван при ПТП от деликвента Б.К.Ч., е била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица GO, №
*********, валидна от 30.06.2023 год. до 29.06.2024 год., т.е. към датата на ПТП – 03.07.2023
год.
Доказан по основание, предявеният първи обективно съединен иск по чл.432, ал.1 от
КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти
по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
10
общественото му положение, настъпилите в страната в обществено-икономически план
промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 год.
по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от
развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II
т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в
основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение №
83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението
се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания и изживян стрес, търпени от ищеца като пряка и непосредствена последица от
полученото при ПТП травматично увреждане – но не и болките от последващите извършени
хирургически интервенции след първоначалното стабилизиране на фрактурата;
съображения, че последните не са предмет на настоящите искове, бяха изложени горе.
В случая следва да се отбележи, че търпените физически болки и страдания от ищеца,
на 18 години без три дни към момента на инцидента, са били изключително интензивни към
момента на увреждането и са били с намаляващ интензитет с напредване на
възстановителните процеси, приключили в рамките на 8 – 9 месеца. Ищецът е бил подложен
на задължителната в тези случаи оперативна интервенция, като е реализирана кръвна
репозиция и метална остеосинтеза на фрактурата, престоят му в болницата е продължил
шест дни и е бил насочен за домашно лечение и рехабилитация. От показанията на
свидетеля Емил П., баща на ищеца, бе установено, че през този период синът му е имал
непрекъснато нужда от придружител, изпитвал е силни болки, изживял е силен стрес и
поради факта, че е оцелял в катастрофа, в която останалите, включително и съученикът му
Б.К.Ч., са починали. От заключението на СМЕ, изготвено и след личен преглед на ищеца, бе
установено, че интервенцията по поставяне на остеосинтезата е оставила загрозяващи белези
в областта на хирургическите срезове, които ще останат доживот. Макар и възстановен от
счупването към момента на прегледа, при ищеца следва да се очакват прояви на
болезненост в десния крак при физическото му натоварване и промяна на времето.
В обобщение съдът приема, че така установените и претендирани неблагоприятни
проявления от причинените на ищцата увреждания – продължителни и интензивни
физически болки и страдания и стрес, налагат определяне на обичайния определян в
практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени
вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в патримониума на ищеца, а именно – обезщетение в размер на
70 000 лева, която сума следва да осъди ответника да заплати на ищцата, ведно със законната
лихва, считано от 21.07.2023 год. – датата, на която е била входирана застрахователна
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Г. Е. П. до ЗК "Л.И." АД, до окончателното й заплащане.
11
Първият от предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от ГПК следва да се
отхвърли като неоснователен в частта му за разликата до пълния му предявен размер от 100
000 лева, а искът по чл.429, ал.3 от КЗ – в частта му за заплащане на законна лихва върху
сумата за периода от 20.07.2023 год. до 21.07.2023 год.
Съдът намира за неоснователни и двете въведени с отговора на и.м. от ответника
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, което да налага
намаляване на размера на дължимото застрахователно обезщетение –
- че по време на превоза ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан в
нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, което нарушение е причина за възникване
на телесни травми в конкретната им тежест и морфологични признаци;
- че е налице съпричиняване на вредоносния резултат поради действията и
бездействията на трети лица – родителите на непълнолетния към момента на ПТП ищец,
които в нарушение на императивната разпоредба на чл.125, ал.3 от СК не са упражнили
подходящ контрол относно начина на превоз на пострадалия.
КСМАТЕ по категоричен начин установи, че в случая с оглед естеството на травмата
поставен обезопасителен колан не би я препятствал, доколкото същата може да бъде
причинена и при наличие на поставен поставен такъв при контакт на крака с части на
автомобилното купе, деформирани в момента на удара, при контакт с облегалката на
предната седалка или в ръкохватката на вратата от дясно.
Второто от двете възражения съдът намира за бланкетно и неконкретизирано – не е
посочено какъв точно подходящ контрол относно начина на превоз на пострадалия е
следвало да упражнят родителите му, доколкото и с поставен колан същият би получил
травматичното увреждане.
Предявеният втори обективно съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ –
за заплащане на обезщетение в размер на 2 261.35 лева за причинени на ищеца имуществени
вреди – направени разходи във връзка с лечението на причиненото му при горното ПТП
телесно увреждане – закупени медицински изделия, медикаменти, санитарни
принадлежности и заплатена потребителска такса, бе доказан изцяло по основание и размер,
като необходимостта от сторените разноски бе удостоверена със заключението на СМЕ, а
размерът им – с обсъдените по-горе фактури и фискални бонове, представени с и.м. С оглед
на горното ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца тази сума, ведно със
законната лихва, считано от 21.07.2023 год. до окончателното й заплащане; искът за
заплащане на законна лихва следва да се отхвърли за претендирания период от 20.07.2023
год. до 21.07.2023 год.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 90/15.02.2024 год. ищецът на осн. чл.83, ал.2 от ГПК е била
освободен от заплащане на държавни такси и разноски в настоящото производство, то с
оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати
12
по сметка на съда дължимата държавна такса от 2890.45 лева върху уважения размер на
исковете, както и направените разноски от бюджета на съда в размер на 700 лева –
изплатени възнаграждения на в.л. по СМЕ и КСМАТЕ.
В хода на производството по делото ищецът не е направил разноски.
Тъй като, видно от представения по делото договор за правна помощ №
147945/20.09.2024 год., сключен между ищеца и адв. Г. Р. от САК, същият е за оказване на
осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца и осъди ответника да заплати така
определената сума на адвоката.
Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на
ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК /приложимо по аналогия и при
определянето на възнаграждението на осн. чл.38, ал.2 от ЗА/ се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното
възнаграждение.
В настоящия случай делото е с невисока фактическа и правна сложност, обусловено и
от извършването на значително по-малко процесуални действия по събиране на
доказателства – разпити на един свидетел и изслушани заключения по две експертизи.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /сега – Наредба № 1/09.07.2004 год. за
възнаграждения за адвокатска работа/. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение
подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния
интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и
правна сложност на делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год.
на ВКС, II т.о./. Съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 и т.2 от Наредбата
с оглед уважения размер на исковете /70 000 лева и 2 261.35 лева/ възнаграждението би
възлизала на 6 250 лева и 526.14 лева или общо на 6 776.14 лева, което е несъответно на
фактическата и правна сложност на делото.
Съпоставяйки горните критерии, съдът намира, че съответно на горната сложност на
делото и спецификата на конкретния случай е размер на възнаграждението от общо 5 000
лева, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника; върху така
определеното възнаграждение следва да се начисли и ДДС, доколкото е удостоверено, че
пълномощникът е регистриран по ЗДДС, т.е. общата сума възлиза на 6 000 лева. Така
определеното от съда възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА не подлежи на редукция
съразмерно на отхвърлената част на исковете с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК
13
/определение № 7/17.01.2022 год. по т.д. № 339/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о./.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 805
лева – внесен депозити за възнаграждение на в.л. по КСМАТЕ и заплатена ДТ за издаване на
съдебно удостоверение. Тъй като ответникът е представляван по делото от юрисконсулт,
дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП, който
препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ /от
100 до 360 лева/, се определя от съда в размер на 200 лева – с оглед изложените съображения
за невисоката фактическа и правна сложност на делото и извършените процесуални
действия с участието на страните. Същото обаче следва да бъде увеличено по реда на чл.25,
ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е значително над 10 000 лева, т.е. така
определеното от съда възнаграждение е в размер на 300 лева. С оглед на горното и на осн.
чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 294.83
лева, съставляваща разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ "З.К. Л.И." АД, ЕИК да заплати на
Г. Е. П. от гр. Д.б., ул. „Г. Бенковски“ № 6, с ЕГН **********, сумата от 70 000 лева
/седемдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени
вреди – физически болки, страдания и стрес вследствие нанесено му телесно увреждане –
счупване на тялото (диафизата) на дясна бедрена кост, причинено в резултат на ПТП,
настъпило на 03.07.2023 год. около 10 часа на ВП II 99, км. 40, в близост до моста на река
Дяволска, община П., по вина на Б.К.Ч. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка
„БМВ“, модел „330 ХД“, с ДК № СО 8795 СР, със застрахователна полица серия GO, №
********* за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с
ответника, валидна от 30.06.2023 год. до 29.06.2024 год., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 21.07.2023 год. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявен размер от 100 000
лева /сто хиляди лв./ и предявения иск по чл.429, ал.3 от КЗ – в частта му за заплащане на
законна лихва за периода от 20.07.2023 год. до 21.07.2023 год.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ "З.К. Л.И." АД, ЕИК да заплати на
Г. Е. П. от гр. Д.б., ул. „Г. Бенковски“ № 6, с ЕГН **********, сумата от 2261.35 лева /две
хиляди двеста шестдесет и един лв. и тридесет и пет ст./, съставляваща обезщетение за
причинени на ищеца имуществени вреди – направени разходи във връзка с лечението на
причиненото му при горното ПТП телесно увреждане – закупени медицински изделия,
медикаменти, санитарни принадлежности и заплатена потребителска такса, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 21.07.2023 год. до окончателното й заплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.429, ал.3 от КЗ в частта му за заплащане на законна
14
лихва за периода от 20.07.2023 год. до 21.07.2023 год.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗАД "З.К. Л.И." АД, ЕИК да заплати по сметка
на Софийски окръжен съд сумата от 3 590.45 лева /три хиляди петстотин и деветдесет лв. и
четиридесет и пет ст./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса
и направени разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА "З.К. Л.И." АД, ЕИК да заплати на адвокат Г. Г. Р.
от САК, със служебен адрес гр. С., пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ бизнес център“,
ет.3, сумата от 6 000 лева с ДДС /шест хиляди лв./, съставляваща определено от съда по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК Г. Е. П. от гр. Д.б., ул. „Г. Бенковски“ №
6, с ЕГН **********, да заплати на "З.К. Л.И." АД, ЕИК, сумата от 294.83 лева /двеста
деветдесет и четири лв. и осемдесет и три ст./, съставляваща направени по делото разноски
и определено от съда възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
15