РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№
2304
град
Пловдив, 24. 11. 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ с., в открито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на
прокурора ……., като разгледа докладваното от председателя административно дело № 2140 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета,
Раздел Първи от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.26, ал.11 от ЗЧРБ.
Образувано
е по жалба на К.Х., гражданин на РТурция, с адрес за призоваване гр.***, срещу
отказ на сектор „Миграция“ при ОДМВР Пловдив УРИ 538600-1340/18.08.2020 г. за
издаване на разрешение за продължаване срока на пребиваване на чужденец в
РБългария.
Твърди се
незаконосъобразност и необоснованост на издадения отказ, постановен при
неправилна преценка на фактическата обстановка.
В крайна
сметка се иска отмяна на оспорения отказ като незаконосъобразен.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа по изложените съображения с доводи, че сключеният
брак между жалбоподателя и Н.К. не е фиктивен.
Ответникът –
Началник сектор „Миграция“ при ОД на МВР Пловдив, не взема становище по
жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като
подадена в законоустановения срок /видно от направеното отбелязване върху самия
отказ той е връчен на жалбоподателя на 25.08.2020 г., а самата жалба е подадена
на 27.08.2020 г./ и при наличието на правен интерес /процесният отказ влияе
неблагоприятно върху правната сфера на жалбоподателя/, а по същество за неоснователна, предвид следното установено
от фактическа и правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е отказ УРИ 538600-1340 от 18.08.2020 г. на Началника
сектор „Миграция“ при ОД МВР Пловдив за издаване на разрешение за продължаване
на срока на пребиваване на чужденец в Република България. Самото производство е започнало по
заявление рег.№ 1286/21.07.2020 г. /л.22/, подадено от жалбоподателя, за
продължаване на срока на пребиваване на чужденец в РБългария. По повод така
подаденото заявление, с цел проверка на достоверността на данните по него, до
началника на сектор „Миграция“ при ОДМВР – Пловдив е изпратено становище от
директора на ТД“НС“ Пловдив, в което се сочи, че е придобита информация, че
бракът между жалбоподателя и Н.И.К. е фиктивен, сключен срещу нерегламентирано
заплащане на сумата от 3 000 евро
от страна на турския гражданин, единствено с цел придобиване право на
пребиваване в страната. Н.К. пребивава трайно в гр.Дортмунд, Германия, а
посещението ѝ в България в края на м.юли 2020 г. е свързано единствено с
цел предоставяне на необходимите документи за осигуряване право на пребиваване
на съпруга ѝ и за да потвърди присъствието си на адреса на пребиваване.
В
крайна сметка е постановен процесния отказ
на база това становище.
За
да постанови този резултат и като е взел предвид констатираното от ТД“НС“
Пловдив, АО е приел, че са налице условията, визирани в нормата на чл.26, ал.3 от ЗЧРБ, и е
постановил процесния отказ за издаване на разрешение за продължаване на срока
на пребиваване на чуждия гражданин.
Така
постановеният отказ е законосъобразен.
За
да достигне до крайния извод, че са налице условията, визирани в нормата на чл.26, ал.3 от ЗЧРБ, АО
е съобразил констатациите по посоченото по-горе отрицателно становище на
директора на ТД“НС“ Пловдив. Тези констатации не бяха оборени и в хода на
съдебното производство. Представените писмени доказателства по делото (л.58 и
сл.) са с дати, следващи датата на издаването на процесния отказ, което прави
същите неотносими към предмета на спора с изключение на справката за пътуване
на лице – български гражданин, Н.И.К., на л.82, която косвено подкрепя изводите
по становището на директора на ТД“НС“
Пловдив. От гласните доказателства също не може да се направи категоричен извод
в обратна посока на изводите на АО. Св.Д. сочи, че няма впечатления от семейния
живот на К.. Твърди, че има сключен договор за наем с Н.К., без да е сигурен
дали жалбоподателят фигурира като наемател. Сочи, че наемът му се изплаща по
банков път. Наемен договор по делото тъй или иначе не е представен. Съдът не
кредитира показанията на Н.К. на основание чл.172 от ГПК съотнесени към останалите
доказателства по делото съобразявайки нейната заинтересованост.
При тези фактически установявания, съдът счита
оспорената заповед за
материално-законосъобразна като съответстваща на чл. 26, ал. 3 от ЗЧРБ. Нормата реглемантира отказ при данни за сключен брак
с цел заобикаляне разпоредбите, уреждащи статута на чужденците. Следва да се
обърне внимание, че използвания израз от законодателя е именно
"данни", а не доказателства /подобно на данни за престъпление по чл. 70 от ЗМВР/,
поради което се постановява и отказ без да има безусловни доказателства за посочената
цел на брака. Достатъчно е да има инцидия, че е сключен с тази цел в какъвто
смисъл са данните по становището на ТД“НС“ Пловдив, а именно, че Н.К. живее
постоянно в Дортмунд, Германия, с мъжа, от които има две деца.
АО
е направил обоснован извод по смисъла на ал.3 от чл.26 от ЗЧРБ, че бракът е
сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на
чужденците в РБългария като е обосновал преценката си на наличните данни
от ТД“НС“ Пловдив. Едновременно с това, от страна на
жалбоподателя, върху когото е доказателствената тежест, макар и да му бе дадена възможност в няколко
поредни съдебни заседания да ангажира съответните доказателства, не се
представиха такива на база на които да се установи от страна на съда наличието
на условията за продължаване на срока на пребиваването – чл.170, ал.2 от АПК.
По
тези съображения подадената жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от К.Х.,
гражданин на РТурция, с адрес за призоваване гр.***, срещу отказ УРИ 538600-1340 от 18.08.2020 г. на Началника
се сектор „Миграция“ при ОД МВР Пловдив за издаване на разрешение за продължаване
на срока на пребиваване на чужденец в Република България.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд
в 14 - дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
Председател: